Движението отсамъ Вардара и борбата съ върховиститѣ

Л. Милетичъ

 

 

СПОМЕНИ НА ПЕТЪРЪ ХР. ЮРУКОВЪ

II.

 

Юруковъ временно води чета въ отсѫтствие на ранения Черньо Пѣевъ. — Мих. Герджиковъ постѫпва въ сѫщата чета. — Агитация по селата въ Кукушко. — Сражението на Черньо Пѣевъ при с. Баялци. — Юруковъ боленъ се цѣри въ България. — Върща се пакъ въ Македония. — Безуспешни опити да се залови нѣкой богатъ бегъ. — Юруковъ се отзовава въ Битолско. — Сражение съ турци.

 

Азъ останахъ съ петь души, понеже дойдоха при четата още две момчета велешанчета, които били въ Солунъ та ги подгонили и тѣ дойдоха въ четата. Хаджията бѣ заминалъ съ ония харамии. Мазновъ остана за водитель и азъ пакъ като секретарь. Въ това време Христо Чернопѣевъ го раниха до село Крецово (при чешмата); и отъ Кукушъ известиха, че той е раненъ, та да замина при кукушката чета. Азъ вече минавахъ предъ градското управително тѣло за водитель, но отъ скромность не се изтъквахъ като такъвъ предъ селянитѣ. Отидохме въ Кукушко, намѣрихме Чернопѣева въ Ард-

 

163

 

жанския гьолъ, раненъ. Поседѣхме нѣщо шесть дена въ гьола заедно. Гоце Мазновъ тогава искаше да изпъкне, да заповѣдва на всички. Кукушани много добре го знаели, какъвъ човѣкъ е, и бѣха съобщили въ града Кукушъ за неговото поведение та отъ тамъ дойде запо-вѣдь да се обезорѫжи и да се изпрати въ България, „да се екстернира", или, ако не ще, — да го убиятъ. Така и стана, сир. той се махна и сега е тукъ. Нищо не работи, а се храни, като взема отъ тогова-оногова.

 

Бѣха останали отъ Чернопѣевъ трима души и азъ съ двама, всичко 6 души. Чернопѣевъ отиде да се цѣри въ Солунъ. Мене оставиха временно да рѫководя четата. Следъ като се върна Чернопѣевъ, доведе съ себе си и Михаила Герджиковъ (род. отъ Панагюрище). Походихме заедно единъ месецъ подъ командата на Чернопѣева. Ходихме по селата Грамадна, Мутулово, Алексово, Морарци, Крецово, Гавалянци и др. Тогава вече се понареди организацията по селата: туряха се въ всѣко село управително тѣло, десетари, събираха се членски вносове и пр. Следъ единъ месецъ се раздѣлихме. Бѣхме събрали до 3000 лири въ Кукушко. Агитацията главно водѣше Герджиковъ, идѣше му отрѫки. На селянитѣ казвахме, че всички други сѫ готови, че тѣхъ ги чакатъ, че тѣ сѫ останали най-назадъ въ подготовката. Тогава вече нѣмаше тайна въ селата — всички мѫже се събираха въ черквата или въ училището. Винаги отъ града предварително ги подготвяха за ди ни посрещнатъ съ довѣрие. Разгледваха се и нѣкои сѫдебни дѣла, най-често по кражба на овци: дигнатъ се отъ Кукушъ та въ Сѣрско, откраднатъ нѣкому по 20—30 овци. Това имъ запрещавахме.

 

Следъ това се раздѣлихме. Чернопѣевъ взе Карадага, една часть отъ Кукушко; Герджиковъ взе полето около селата Амбаркьой, Алоджиларъ, Аджиларъ, Ко-

 

164

 

джумарли, Айдарли и др. Азъ бѣхъ като другарь на Герджикова, като по-опитенъ въ комитлъка, та заедно ходѣхме. Герджиковъ преди това е билъ учитель въ Битоля подъ псевдонимъ Лукановъ. Въ това време въ Битолско нѣмало добри водители, — така разправяха, и като такъвъ искаха Герджикова, а тукъ той мислѣше мене да тури въ нѣкой районъ. Тръгнахме заедно съ трима другари. Чернопѣевъ ни изпрати до Вардара, ние отидохме въ Кожуха, а Чернопѣевъ се завърна въ село Баялци, гдето биде нападнатъ отъ турци. То е първото сражение между организационна чета и турци. Сражението трая цѣлъ день, и отъ 13 души останали 5 души живи съ Чернопѣева. Турци бѣха паднали до 40 души. Следствие на солунската афера и въ Кожухъ се подигнаха преследвания тъкмо когато ние бѣхме тамъ. Прекѫсна се всѣко съобщение. Рѫководителитѣ отъ Гевгелия и отъ Кукушъ бѣха затворени. Подигна се афера и въ Петришко. Снѣгътъ и лошото време тъй сѫщо пречеха да пѫтуваме. И раздори се бѣха подигнали въ Гевгелийската чета между четници и Иванчо, — Дилберъ Иванчо, който сега е върховистъ. Обвиняваха го и че се е опивалъ. Всичко туй ни накара отново да преминемъ Вардара, да стигнемъ въ Струмишко, гдето бѣше пристигналъ и Дѣлчевъ да сѫди и помирява скаранитѣ. Не можехме да го срещнемъ, все по диритѣ му вървѣхме и едвамъ въ Кюстендилъ го намѣрихме, като минахме въ България. Тогава бѣше станало разцепление между вѫтрешната организация и Сарафова, та „иванчовци" станаха „сарафисти". Тѣ дойдоха съ насъ, ужъ все диримъ Дѣлчева да ни упѫти по работитѣ та така и Иванчо дойде въ България. Той стана сетне цончевистъ, ходи и по Кожуха и лани и тази година съ чета, обира и убива турци, ще накаже нѣкого християнина и ще задържи паритѣ за себе си.

 

165

 

Тогава заболѣхъ отъ тъй наречената “лошата пѫпка". Още въ Петричко и тукъ въ България, въ Кюстендилъ, се цѣрихъ. Това бѣше въ 1901 г. въ началото на марта. Преседѣхъ тукъ, ходихъ си въ Карлово и сетне се върнахъ въ София, до 1 юний. По случай на солунската афера бѣха се събрали въ София, избѣгали, повечето рѫководители отъ солунския вилаетъ и се събраха да разсѫждаватъ, що да се прави. Главно бѣше да се намѣрятъ пари. Съставихме пакъ една чета подъ рѫководителството на Герджикова и азъ помощникъ съ 10—12 души. На 1 юний минахме границата и тръгнахме за Радовишко, — ще хващаме единъ бегъ, кой да е отъ многото тамкашни богати бегове. Тѣзи бѣха усетили, че има комити, та не слизаха на чифлицитѣ си. Не ни се удаде. Следъ това слѣзохме въ Струмишко. Искахме да заловимъ пакъ единъ богатъ бегъ. Но струмишкиятъ рѫководитель Маказлиевъ (сега убитъ) не се съгласи, защото щѣла да се подигне нова афера. Заминахме тогава въ Гевгелийско презъ Вардара. Въ с. Конско се срещнахме съ Аргиръ войвода, съ Григоръ (Шльопинския учитель), съ Михалъ Попето, съ Ташко (убиха го въ с. Калиново, Кукушко), съ Кръсто Българията (отъ Враца) — всички бѣхме сбрани тамъ до 30 души. Събрахме се и решихме да заминемъ въ Тиквешко, да залавяме единъ инжинеръ, европеецъ. Стигнахме въ с. Копришница (Тиквешко). Преди това имаше голѣма, страшна афера въ свръзка съ солунската афера, бѣха намѣрили и около 80 пушки. Като минахме край турско-българското село Бувля, открива ни единъ турчинъ и потера тръгва по диритѣ ни. Стигнахме до селото Мрежичко, и потерата не можеше да ни открие дирята. Най-сетне стигнахме въ с. Рожденъ; взехме хлѣбъ отъ едни власи и тѣ ни предаватъ на мюдюра. Като се спрѣхме при една чука, заобиколи ни отъ вси страни аскеръ. То бѣ

 

166

 

въ планина, та не можаха да ни откриятъ, макаръ че бѣха вече на 40 крачки до насъ, а се върнаха. Като видѣхме, че сме мнозина, че ще се откриемъ и че инженерътъ, който работѣше въ една мина до селото Рожденъ, не ще можемъ го хвана, решихме да се раздѣлимъ. Аргиръ се завръща за Гевгелийско, Григоръ, Шльопенскиятъ учитель — за Кукушко, Кръсто Българията Герджиковъ го опредѣли за Тиквешко, а Герджиковъ, Попето и азъ тръгнахме за Битолско. Реши Кръсто да ни придружава до Прилепско. Стигнахме до с. Клиново (Мориовско) и тамъ ни предаде единъ човѣкъ, та пакъ се яви потера и ние отидохме на с. Голища, гдето коджабашията пакъ ни предаде, потерата пакъ ни подири, но случайно избѣгнахме опасностьта, прехвърлихме единъ ридъ и уморени и гладни бѣхме заспали. Турцитѣ вървѣли по стѫпкитѣ ни и приближаватъ до насъ на 20 крачки. Часовоятъ ни късно ги съзрѣлъ, тѣ гръмватъ отъ по-високо мѣсто, ние се впуснахме на долу по една рѣка, а турцитѣ следъ насъ гърмятъ. Минахме презъ селотото Праведникъ, сетне презъ рѣката Църна (Черна) и се окопахме, хванахме позиции на една височина. Турцитѣ минаха покрай насъ и се нахвърлиха върху селянитѣ отъ с. Беглища да кажатъ, где сѫ комититѣ. Видѣхме, че не може да се мине въ Прилепско, всѫду имаше потери, че организацията вследствие на тиквешката афера е омаломощена, та решиме да се върнемъ назадъ, Кръсто — въ Тиквешко, Попето и азъ, като секретарь, — въ Воденсхо; Герджиковъ се върна въ България.

 

Седѣхме въ с. Сборско (Воденско) около седъмъ дена, и отъ тамъ се раздѣлихме съ Кръсто. Случайно единъ аргатинъ, българинъ, служилъ при бега, ни видѣлъ и му разправилъ за насъ. И веднага тръгна башибозукътъ и на сутриньта селото бѣше заобиколено отъ

 

167

 

вси страни. Почнаха да обискиратъ всички кѫщи, дойдоха и до насъ. Ние се промъкнахме презъ една градина, излѣзохме вънъ отъ селото, хванахме позиция и бѣхме нападнати. Сражението трая три часа. Падна единъ отъ другаритѣ, Тодоръ Тетовчето; Попето го раниха въ врата, мене въ плешката, имаше едно Митко (отъ Кукушко) и него въ плешката, и най-сетне вечерьта се измъкнахме. Отъ турцитѣ бѣха паднали около седъмъ души убити, между които единъ бегъ отъ воденскитѣ села и трима-четирма ранени. Следъ това вече ние, изнурени и унищожени, четирма се върнахме въ България презъ месецъ октомврий. Тукъ, въ Кюстендилъ, лежахъ въ болницата 40 дена, изцѣрихъ се. Пѫтувахме около 25 дена. Това бѣше въ октомврий 1901 година.

 

 

[Previous] [Next]

[Back to Index]