Движението отсамъ Вардара и борбата съ върховиститѣ

Л. Милетичъ

 

 

СПОМЕНИ НА ПЕТЪРЪ ХР. ЮРУКОВЪ

III.

 

Юруковъ пакъ презимува въ България. — Проводенъ отъ Гоце Дѣлчевъ, Юруковъ се връща съ чета въ Тиквешко. Стълкновение съ върховисти. — Предадена отъ Дончо, четата на Юруковъ я нападатъ турци. — Следъ кърваво сражение Юруковъ пристига въ Нѣготино. — Успѣшна агитация по селата. — По липса на орѫжие презъ време на въстанието се предприемать дребни акции противъ мѣстнитѣ бегове. — Юруковъ най-сетне се прибира въ България.

 

Презъ зимата седѣхъ тукъ и у дома въ Карлово. Дѣлчевъ беше тукъ, срещнахъ се и съ него. Азъ искахъ пакъ да замина въ Турско. Дѣлчевъ дойде и ми предложи да ида въ Тиквешко, да водя тамъ една чета за да спомогна да се възроди организацията въ Тиквешко, а най-много да се оправи пѫтьтъ (каналътъ) отъ Струмица — Радовишъ за Прилепъ. Азъ се съгласихъ. Тръгнахъ съ 9 души (имаше и отъ тукъ млади момчета, имаше и ученици), а като помощникъ мой тръгна Атанасъ Пазарджиклията; той тръгна съ 8 души съ цель да организуваме тамъ две чети. Потеглихме отъ

 

168

 

тукъ заедно съ Аргиръ Манасиевъ (и той съ чета, десетина души), а 5—6 души съ насъ още за Поройско — всичко около 35—36 души. Обаче тогава българското правителство преследваше, имаше контрашайки, засади, отваряха огънь. Бѣхме потеглили отъ Кюстендилъ и при с. Сажденикъ нагазихме на засада; удариха ни, предадохме имъ се съ условие да не имъ дадемъ орѫжието. Отидохме въ с. Сажденикъ. Контрашайката бѣше 14 души, а вечерьта, когато контрашайката заспа, ние си взехме пушкитѣ и си отидохме презъ границата. Минахме презъ Кочанското; въ Малешевско се намѣрихме съ четата на Никола Дечевъ и Трайчо Христовъ (сега убити). Тамъ бѣха вече върховистически чети на Васе Пехливана и на Дончо. Ние се събрахме тогава повечко, около 70 души, дойде малешевската чета на чело съ Ристо Кутрулчето и радовишката чета съ Коста Мазнейковъ, ениджевардарската съ Апостолъ. Цельта ни бъше да вразумимъ Дончо и Пехливана, които проповядваха въстание: „Ето Русия е готова" и пр. Бѣхме решени, ако не се вразумятъ, да ги прогонимъ въ България. Една вечерь бѣхме раздѣлени на две; тѣ турнали на едно наше отдѣление засада. Продължава около 15 минути престрелка близу до селото Будинарци въ Малешевско. Нищо не излѣзе, сполучиха само да ни взематъ хлѣба, който бѣ натоваренъ на два коня. Като видѣ Дончо, че не може да направи нищо и че ние ще го преследваме, отива и хваща единъ селянинъ и сина му, праща бащата да отиде да каже на юзбашията да дойде на едикое си мѣсто, че тамъ е четата ми, за да ни нападне. Въ противенъ случай се заканилъ на бащата, че ще убие сина му. А той билъ означилъ нашето мѣсто. И наистина кѫде пладне пристигнаха до 400 души аскеръ и се ударихме. Единъ часъ трая сбиването, ние се оттеглихме като оставихме 7 души убити. Отъ тиквешката чета паднаха

 

169

 

трима. Следъ това се раздвижи тамъ много аскеръ, — турцитѣ не бѣха видѣли такава голѣма чета и помислиха, че сме дошли за въстание та домъкнаха много аскеръ. Ние, придружени отъ тиквешката чета, си отидохме въ Тиквешко. Вардара го преминахме съ кораби и стигнахме въ Нѣготино. Дѣлчевъ бѣше заминалъ презъ тия мѣста преди туй та бѣше се малко подигналъ духътъ на тамкашнитѣ хора. Приеха ни добре. Бѣше около юний месецъ, въ най-работното време, та не можахме много презъ лѣтото да ги събираме хората на едно, да ги освѣтляваме по дѣлото. Ходѣхме отъ село на село и организирвахме, — туряхме нови рѫководители, десетари и пр. Мина се лѣтото, като се поизбиха и нѣкои шпиони, особено главнитѣ виновници за първата афера. Въ Клиново, въ Боянчища, Беглища се наказаха българи, предатели. Решаваше районното управително тѣло съ наше съгласие, а ние питахме и селянитѣ и тогава изпълнявахме. Съ подобни действия мина лѣтото.

 

Въстанието на Цончева го осетихме, но нѣма желание у хората да въстанатъ, а и ние бѣхме противъ. Презъ зимата съвсемъ се организира всичко: каналътъ стана много хубавъ. Давидовъ премина, сетне Сарафовъ замина. Въ всички села бѣше наредено всичко; куриерската служба бѣше добра. Гдето и да бѫдѣхме ние, знаяхме, кога и где е излѣзла потера. Никакви сблъсквания презъ лѣтото и зимата не се случиха. Криеха ни хорицата добре. Орѫжие нѣмаше и нѣмаше откѫде да го изематъ. Обучавахме ги съ нашитѣ пушки. Всичко имаше въ Тиквешко разнокалибрени пушки около 300 Гра и мартинки въ около 70 села. Презъ месецъ февруарий 1903 г. се получи отъ рййонния началникъ писмо да дойда въ Ватоша съ четата; тамъ ни се съобщи за взетото решение да се дига въстание. Азъ имъ възразявахъ, че пушки, но ми се отговори, че има време, че ще

 

170

 

могатъ набави орѫжие. До пролѣтьта се събраха до 1500 лири, кое даромъ, кое силомъ. Отъ тѣхъ 750 лири пратихме тукъ чрезъ Миланъ попъ Михайловъ и Добри Даскаловъ (отъ с. Кавадарци), за да се организува чета и да донесе материялъ. Но нищо не можаха да донесатъ, защото при границата въ Кратовско и Кочанско четата била открита и въ нѣколко сражения изгубила всичко, като запазили съвсемъ малко нѣщо. Около 650 лири се изпратиха въ Солунъ, пакъ за орѫжие, срещу които се получиха 70 пушки система Гра (по 3 лири едната); 100 лири се изпратиха на Воденъ, пакъ за пушки, и отъ тамъ нищо не се получи, — изпозатвориха рѫководителитѣ. Най-накрай останахме съ 70-тѣ пушки. За общо въстание нѣмаше смисълъ да се правятъ приготовления.

 

По поводъ на солунския атентатъ захванаха се арести на всѣкѫде та взеха да прибѣгватъ мнозина въ четата ни; тя скоро се увеличи — стана до 70—80 души. Дѣлѣхме се на 3 отдѣла, за по-лесно. Като наближи въстанието, 20 юлий, запалихме на единъ бегъ до селото Положко кулата и го ударихме въ ногата, и други трима заптии убихме, единъ другъ турчинъ живъ заловихме, следъ което турцитѣ се раздвижиха и тръгна потера: на едно мѣсто, викатъ го Тумбата, дойдоха 70—80 души аскеръ, ударихме се привечеръ и скоро се спрѣ и ние се оттеглихме. Пакъ афера. Въ Тиквешко заповѣдватъ беговетѣ, понеже тамъ всичко е чифликъ. Докараха до 3000 аскеръ, разпредѣлиха го да седи по селата: Праведникъ, Кървавецъ, Треново, Голища, Клиново, Рожденъ, Рагне, Чемерско, Неготино, Кавадарци, Демиркапия и по линията. Четата прекарваше все вънка по полето и повече въ планината. Започна се аферата и въ всички села биха хората, — кьотекъ; отъ по 8—10 до 30 души въ всѣко село сѫ бити. Въ Тиквешко силенъ бѣше, най-силенъ кьотекътъ. Отъ бититѣ умрѣха 5 души, а 7

 

171

 

души бидоха отъ турцитѣ застреляни, бѣгайки отъ турцитѣ: отъ Кожани — Яне Скандевъ, другъ отъ село Бунарче, двама отъ село Куманчево, двама отъ Рожденъ. Това ставаше презъ августъ следъ като бѣше провъзгласено битолското въстание. Нѣмахме ни бомби ни динамитъ. Нищо не се получи отъ България. До селото Шешково веднажъ се сблъскахме съ аскера. Ненадейно ни нападнаха турцитѣ въ планината, предадени отъ едного отъ бититѣ. И тогава паднаха до 15 души отъ нашитѣ и 17 души турци. То бѣше презъ августъ. Вечерьта се оттеглихме — бѣхме 40 души. Останахме 23-ма. Друго едно сбиване стана около селото Коприщица, гдето паднаха 7 души турци и 2 отъ нашитѣ. Бититѣ селяни пратихме да се оплакватъ въ Солунъ. Обезчестявания имаше навредъ. Спрѣха изтезаването, — Шефкели бегъ биде обузданъ. Имаше единъ Муса Арамията, турчинъ зулумджия. Откриха до 80 пушки заедно съ взетитѣ отъ убититѣ. Седѣхъ до ноемврий. Оставихъ 30 души чета подъ водителството на Гело Галишки „Коджбашията". И сега тая чета се крие и се движи по селата. Населението е бодро и постоянствува. То си заварди и пушкитѣ — до 300 пушки. Азъ се завърнахъ съ 10 души тамошни и двама тукашни. Смѣтамъ да се върна пакъ.

 

Една желѣзарска работилница въ Кюстендилъ, въ която се правѣха ками и поправяха пушки, револвери, е основана и подържана отъ членове на крѫжока „Трайко Китанчевъ". Тая работилница сѫществуваше до януарий 1903 година.

 

 

[Previous] [Next]

[Back to Index]