Движението отсамъ Вардара и борбата съ върховиститѣ

Л. Милетичъ

 

 

СПОМЕНИ НА НИКОЛА ПУШКАРОВЪ

III.

 

Пушкаровъ се грижи да достави орѫжие по селата, а сѫщо и динамитъ и бомби. — По време на общото въстание П. хвърля на въздуха моста на железницата при село Кожля. — Турцитѣ изтезаватъ селянитѣ. — Сражения съ турски потери. — Следъ дълги скитаиия и борби Пушкаровъ се оттегля презъ Кумановско къмъ Враня и пристига въ България.

 

Селянитѣ бѣха необучени, въ много села четата не бѣше стѫпвала ни веднажъ. Азъ обиколихъ нѣкои села, особено тия, презъ които щѣха да минаватъ други чети подиръ мене за Прилепско. Въ тия села нищо не бѣше подготвено: нѣмаше и рѫководители, хората не знаеха, какво да правятъ. Селянитѣ ме посрѣщаха добре, макаръ че не бѣха посветени. Отъ града Кратово младежитѣ искаха десетина пушки за да въстанатъ. Организувахъ по селата, каквото можахъ, назначихъ рѫководители, викахъ отъ града младежи (съ четата наближавахъ до града) и ги увещавихъ да не въставатъ, да стоятъ мирно докато преминатъ другитѣ чети та най-сетне да въстанатъ и тѣ (ужъ „по плана").

 

Следъ 25 дена азъ се спуснахъ въ Скопско съ седъмъ товара динамитъ и бомби (100 килограма динамитъ и до 200 бомби). Стигнахъ до селото Кожля край Вардаръ и тамъ складирахъ материала, като смѣтахъ по малко по малко да го препратя въ Скопье и отъ часть въ Велесъ. При Кожля има хубави варовити скали и пещери. Отъ централния комитетъ дойде между туй окрѫжно, кой съ каквото орѫжие има да излиза въ четата да се бие. Преди туй още отъ Кратово бѣхъ писалъ въ Скопье да се въорѫжатъ около 25 души като градска чета и Сѫщевременно писахъ да не обърщатъ внимание на никакви наставления и окрѫжни отъ Ц. К., понеже за нашия районъ тѣ не важатъ, тъй като

 

189

 

не е подготвенъ съ орѫжие. Въстанието щѣше да става на 6-ти юлий. Окрѫжното отъ Ц. К. заповѣдваше да излѣзатъ да се биятъ всички, които иматъ орѫжие. Четата въ Скопье, безъ да ме дочака, въ следствие на окрѫжното отъ Ц. К. излѣзла на чело съ Андрей Кожухаровъ (род. македонецъ, учитель негде въ Македония и завърналъ се кѫде великденъ въ Скопье). Въ града бѣха останали само учителкитѣ, моми, — Славка Чакърова, (род. отъ Струга), Люба Кюпева (отъ Велесъ) и Янка Каневчева (отъ Охридъ). Тѣ и по-напредъ вземаха участие около редактирането на вестника, а сега, като останаха само тѣ, бѣха се заели съ всичко, — подържаха кореспонденцията, пращаха дрехи, цървули и др. Азъ не можахъ да се срещна съ Кожухарова. Изпратихъ имъ въ Скопье до 30 килограма динамитъ въ самаритѣ на добитъцитѣ: сламата отзадъ извадихме и натурахме динамитови фишеци. Изпратихъ имъ часовници и цияновъ водородъ, — силна отрова, която действува отровително дори само като се разлѣе, за да се пръсне въ нѣкои джамии та да помислятъ, че чума е донесена. Часовницитѣ бѣха прости будилници, приспособени отъ мене по особенъ начинъ за да се произведе експлозия въ известно време. Премахнахъ кобилицата, която движи чукчето, като оставихъ спирачката на зѫбчестото колело; направихъ туй, за да се спуска пружината на чукчето изведнажъ съ голѣма сила, съ тази сила да счупи едно тънко стъкълце, напълнено съ сѣрна киселина, която като се пръсне възпламенява бертолетовата соль, смѣсена съ захарь. Всичко бѣше вѫтре поставено въ кутията на часовника; отъ вънъ чрезъ една дупка е прокаранъ фитилъ, който се подпалва отъ бертолетовата соль, а на края му е капсула, поставена въ динамита. Часовникътъ се навива на известно време. Приспособихъ повече такива часовници и ги оставихъ въ комитета въ София, а съ себе си взехъ

 

190

 

5. Съ единъ отъ тия, оставени въ София, сетне се извърши атентатътъ на митницата въ Зибевче.

 

Когато изпратихъ всичко туй въ Скопье, учителкитѣ ми съобщиха, че е безполезно да изпращамъ тѣзи материяли, защото градската чета е била излѣзла, нѣмало кои да ги употрѣби. Бѣха съобщили и на градската чета да се доближи до мене, да ги преведа презъ рѣката та да се приближимъ до Скопье откъмъ Каршияка. Това не стана. Азъ чакахъ шасть дена въ с. Кожля, ходихъ въ Новачене, въ Ветърско, съ велешани се срѣщахъ, и отъ тѣхъ искахъ да ми дадатъ куриери да ме преведагь оттатъкъ Вардара за да вземемъ презъ Драчево къмъ Скопско. Но не сполучихъ, защото нѣмаше такива хора, които да знаятъ мѣстата, защото и тамъ бѣха сторили както и въ Скопско: получили окрѫжното и излѣзли ученици отъ скопското училище и града безъ орѫжие въ гората „Азътъ", гдето стояли около една неделя и после се върнали пакъ въ града. Турцитѣ не ги подозрѣли даже. Въ туй време азъ стояхъ на самата желѣзница, най-вече въ Ветърския манастиръ, близу до с. Кожля, отъ гдето желѣзницата е на 500—600 крачки, гледахъ влаковетъ, които усилено пренасяха войски къмъ Битолско. Въстанието бѣше вече тамъ провъзгласено. Въ това време дойде епитропътъ на манастиря, Кантарджиевъ, и съобщи, че отъ Битолско нашитѣ се оплаквали отъ многото войски и искали да се спратъ поне за малко време, като се направи нѣкакво движение въ Велешко. На желѣзницата носили войски срещу Ветърския манастиръ, гдето има тунелъ и до него войска до 5 чадъра: отгоре, кѫде тунела, три чадъра и на всѣко отверстие по 1 чадъръ; чадъръ състои отъ 10—12 души. Тогава, като чакахъ скопската чета да дойде, пращахъ отъ Кожля кмета Панзо да ги търсятъ и други хора, но никаква следа не откриха. Тогава решихъ да направя нѣщо на

 

191

 

железницата. Слѣзохъ въ Новачени и тамъ, преоблѣченъ, отидохъ съ куриера по желѣзницата да видя, где може да се постави динамитъ, та още сѫщата нощь поставихме динамитъ подъ релситѣ, а фитила съ петарда (капсули) заровихме до динамита да се не познава. Остана Диме, куриератъ, да го пази, а азъ съ четата пакъ се оттеглихъ въ Ветърския манастиръ. Искахме съ четата сѫщевременно да нападнемъ на моста. На другия день се преоблѣкохме съ Димитъръ Бояновъ, отъ четата, и съ още 2-3 селяни тръгнахме по линията да разгледаме. Сѫщевременно изпратихъ на мюдюрина отъ с. Зелениково, българинъ отъ Скопье, гимназистъ на турска служба по име Ацевъ, едно писмо, съ което го молѣхъ да помогне на селянитѣ да скѫсатъ презъ сѫщата нощь телеграфа. На другия день изпратихъ единъ селянинъ въ Новачене да каже на Диме да постави жабката (петардата) къмъ 7 часа следъ пладне на релситѣ, а ние ще нападнемъ моста, раздѣлени на три групи заедно съ селянитѣ отъ Кожля. Взехме да се приближаваме до моста. Въ 11 часа мина покрай насъ воененъ тренъ съ 32 вагона, подиръ малко изгърмѣ динамитътъ, но повече нищо не се чу. Нападнахме двата чадъра надъ моста и при моста, четиримата бѣха поставили динамитъ хубаво, ала едната жица свързали, а другата не — и въ суматохата, като нападнахме турцитѣ на моста, не се удаде експлозията. Останалитѣ материали бѣха скрити. Турцитѣ въ сражението, въ което хвърляхме и бомби, имаха голѣми загуби. Преди да излѣзатъ отъ чадъритѣ хвърляхме бомби предъ чадъритѣ, нѣкои се издавиха и въ Вардара. Тогава се отличи Бояновъ, влиза въ чадъра, убива трима души, излиза и пр. Той си спечели симпатии. Съ единъ усиленъ маршъ се отдалечихме отъ селото въ едни скали и нарочно не се скрихме, за да не пострада селото. Пѣехме пѣсни. Турцитѣ се направиха, че не ни виждатъ,

 

192

 

и се упѫтиха къмъ селото Кожля, гдето изловиха 50 души да ги разпитватъ. Въ Новачени, обиколено отъ войска, никой не приближава. Следъ като динамитътъ избухналъ, тренътъ излѣзълъ отъ релситѣ. Повече не се узна, но отъ вестницитѣ се узна, че тренътъ бѣ много пострадалъ. Селяни отъ Ветърско разказватъ, че цѣдиятъ тренъ билъ хвърленъ въ Вардара, че цѣлъ день прекарвали счупени части отъ вагонитѣ и пр., и когато всичко разчистили, тогава пустнали следъ два дена пощата да мине.

 

Потерата отъ около 200 души войници изтезавала селянитѣ въ Кожля. Една бабичка, като мѫчили много внука ѝ, казала, „Ето ви комититѣ!", а ние се виждахме. Тогава турцитѣ навързали въ една верига 50-тѣ селяни и ги караха напредъ, за да не можемъ да стреляме. Но случи се, че дойдоха на едно мѣсто войницитѣ по-високо надъ селянитѣ и съ 2—3 залпа ги разгонихме, като паднаха 10—15 души турци. Следъ това престрелката трая до вечерьта, безъ загуби за насъ. Отъ Кожля, понеже бѣхъ скрилъ материяла, решихъ да пообиколя селата, да си поотпочинатъ момчетата. На едно мѣсто селяни ми известиха, че близу била кумановската потера. За да избѣгнемъ среща съ нея, отидохме на Гюришкия манастиръ. Момчетата си легнаха. Докато азъ обикаляхъ наоколо за да изуча мѣстностьта и като се изкачихъ на върха, гдето имаше изкуствени укрепления, налетохме на нѣкаква чета, която взе да гърми. Успѣхъ да събудя момчетата, отидохме на другата страна и кѫде 8 часа зараньта се разбра, че това сѫ арнаути, които дошли отъ кумановската потера. Почна се стрелба съ тѣхъ до 9 1/2 вечерьта. Падна убитъ Тодоръ Миразчиевъ (отъ Щипъ) и трима ранени. Следъ това дойдоха 7 души отъ Сърбия, четници, — трима сърби и четирма македонци. Щомъ дошли въ кумановския районъ, селянитѣ отъ вѫтреш-

 

193

 

ната организация ги заловили и ги доведоха при мене. Азъ ги приехъ съ себе си, дадохъ имъ орѫжие. Тия 7 души разказаха, че били по-голѣма чета, която тръгнала отъ Враня, но щомъ влѣзла, подгонили я турцитѣ та се върнали назадъ и само тѣ, седъмтѣ, се промъкнали до Кумановско. Сѫщитѣ сетне вървѣха съ мене. Разказаха ми, че въ Враня се съставило дружество за да изпраща чети.

 

Потеритѣ ни преследваха сетне, но не успѣха да ни застигнатъ. Имахме само по 40-тина патрони. Тримата души ранени (Диме Баевъ, едно скопянче, Диме х. Николовъ, и едно момче, Арсо, отъ Каршияка). Трѣбваше да ги мъкнемъ; първия повече на гърбъ го носихме. Азъ самъ промивахъ ранитѣ имъ. Най-сетне кѫде 20-ти августъ съ четата си минахъ сръбската граница и достигнахъ до Враня. Тамъ останахъ една седмица и тамъ оставихъ двамата ранени въ болницата, гдето после се изцѣрили. Сега сѫ тукъ. Отъ Враня дойдохъ право тукъ пеша презъ Босилеградско. Тамъ оставихъ орѫжието, а сетне въ Кюстендилъ.

 

Презъ септемврий азъ участвувахъ въ единъ несполучливъ опитъ да се нападне Паланка; на връщане нападнахъ на чадъритѣ при Пролесия, следъ което пъкъ турцитѣ нападнаха поста при Караманица и навлязоха въ българска територия. Въ с. Дуганица българската войска ме залови заедно съ четата ми, 27 души, и ме допрати тукъ.

 

 

[Previous]

[Back to Index]