СЛАВНОТО ПЪТУВАНЕ НА БЪЛГАРСКИТЕ ЧЕТИ ПОД ПРЕДВОДИТЕЛСТВОТО НА ГЛАВНИЯ ВОЕВОДА П. ХИТОВ ПРЕЗ 1867 ГОДИНА АПРИЛ 28 ДО 5-ИЙ АВГУСТ
(Дневник на писаря на четата Иван Кършовски)
28-29-й април
Вечерта тръгнахме от Улмен из Влашко, дето бяхме преспали 3 дни вън от селото, в корията, и се отправихме към Дунава, за в България. Но защото беше Дунава голям, а като не знайхме и местоположението, то ний нагазихме в блатисто място, т. е. водно място, и като се губихме из водата насам-натам — потъна ненадейно главний воевода П. Хитов и за малко щеше да се удави. Но от дружината един по-сърцат го улови за яката и го извади из водата; оръжието му се бе наквасило. В туй също време и Кършовски, като опитваше положението на мястото, подхлъзва се и той и затъва във водата, но на бърза ръка се подхвърля навън и подпрян на пушката си, излезва из водата.
30-й април
Оттук се повърнахме назад и като газихме водата все до пояс, негде и до гърди, видяхме едного от нашата дружина, който беше поставен стража на пътя, що водеше към Дунава. Тука всичкото място беше покрито с вода, само понегде се намерваше суха земля. Като се събрахме с нашия човек, с когото имаше и една трасура, отправихме се към Дунава. През нощта между 9 и 12 часа преминахме Дунава с три варки (лодки). Това беше между 28-и и 29-и април.
Щом преминахме Дунава под Тутракан, преспахме в гората, която се простира покрай Дунава и се зове Дели-орман — Луда гора, и престояхме до вечерта. Вечерта тръгнахме оттам и минахме покрай Българско Сливово (Гяуря Сливово). Уловихме 1 турчин и като повървяхме малко на запад, спахме в една голяма гора.
На април поехме през Делиорман, минахме селото Белица и спахме в една гъста гора.
286
1-й май
По пладне Стоян, като беше на стража, удари се с пушката си по главата. Вечерта преминахме край Кара Ахматлар, от лево. И като вървяхме все на ляво край гората, стигнахме до селото Караач (Черно дърво). И като не знаяхме пътя, престояхме там.
2-й май
През деня уловихме едно черкезче, което беше от Караач, и то ни заведе да пиеме вода от един извор, защото бяхме много жадни. От множеството народ (черкези), които сечаха гората, не можахме да се освободим никак, но бяхме все нащрек. Вечерта хванахме надясно и като вървяхме покрай гората, минахме покрай едно турско село, на което името не знаехме. Минахме надясно покрай нивята, намерихме вода и пихме и тука престояхме.
3-й май
Вечерта тръгнахме и през нощта стигнахме в една по-дребна гора при село Дикилиташ (Забит камък или още Грамада). Осъмнахме в гората срещу селото на една чука в един гъстак.
От трийсетте души дружина, що бяхме, ни един не познаваше местоположението, освен дядо Вълко Янчев от Ени Загара (Нова Загора). Войводата го пита: „Имаш ли някого познат в туй село?” Той каза, че има. И защото бяхме свършили хляба, а и вода нямаше, воеводата ни още пред зора проводи дяда Вълка в селото да наръча да ни донесат хляб и вода. След отиването на дяда Вълка черкезчето побегна, а дядо Вълко като се забави и до уреченото време не дойде, воеводата остана в съмнение и не щеше да седим вече на туй място.
Слънцето беше вече близо към пладне, а и дяда Вълка го нямаше. Ний вече решихме, че не е право вместо едного да изгубиме 30 души и тръгнахме да вървим. Тук гъстака беше пълен с овчари и добитък от разни видове. Като вървяхме, срещнахме един добър българин, който беше от Дикилиташ, комуто името остава за други път да съобщиме. Той доказа на воеводата, че мястото е безопасно, да се не страхува. Тогази, като го поизпита воеводата, упозна го че е добър челяк, и го проводи да отиде в селото и да види що направи дядо Вълко и да се върне по-скоро.
В малко едно време този родолюбив българин ходи и
287
дойде с дяда Вълка заедно. И после донесе хляба в едни кола и едно буре с вода. С него заедно дойде и брат му и два-трима още селяни, които с радостно сърце ни посрещнаха.
До вечерта там престояхме.
Надвечер на тръгване двамата братя дойдоха да ни покажат пътя, като ни водиха до железния път, който иде от Русчук за Варна, и оттам се върнаха. Оттам слезахме до реката Лом, на два часа отстояние от Разград. Като го преминахме Лома, престояхме него ден в една твърде ситна шума (гъстак), дето ни глави не смеяхме да вдигнеме.
4-й май
Вечерта тръгнахме оттам и като вървяхме през един шумак, прехвърлихме един рът и от него са навалихме надолу към една река, дето слязохме по дупе. И дойдохме близо до селото Казъл Мурат. Минахме селото и уловихме на лево. Намерихме един път и като вървяхме из него, дойдохме до едни лозя и като ги минахме, наближихме една долчина. Тук намерихме един добър източник и пихме за първи път добра, чиста и студена планинска вода. Оттам хванахме въз една долина и вървяхме все из колелника (пътя). И като прехвърлихме един баир, минахме покрай село, което не знайхме как се казваше — от лева страна. Оттам влязохме в едно ниско място и тук преденувахме близо до едно турско село. До тука е все Разградско окръжие.
5-й май
Оттука ся почват издънките на Стара планина, украсени с добри гори, дървета и вода.
Вечерта станахме от там и като вървяхме малко, минахме край едни лозя, през някакви нивя. Още като вървяхме, срещахме и твърде много и гъсти села, затова бяхме принудени да обикаляме много. Като не можехме да продължим, повърнахме се назад и като обиколихме селото и нивята, излязохме на едно високо място, откъдето се види Стара планина, и хванахме работния път — колелника. Срещу нас видяхме едно поле, не много голямо, но населено с много гъсти турски села, нам непознати.
На туй високо място намерихме едно добро кладенче със сладка и студена вода. В този ден имахме дъжд. После упознахме само две от речените села: Попкьой и Хайдаркьой. През реченото поле преминува работен път (друм), който води от Джумая към Разград. В полето се виждаха
288
кервани, които идеха от Ески Джумая — панаир. Онуждени за хляб, на мръквание слязохме в полето на пътя при кервана и като им взехме хляба, върнахме се покрай Хайдаркьой и влязохме в една градина (бахча), та зехме бял лук. Под Хайдаркьой минахме една голяма вода, излязахме през едно ниско място на един баир и тук преденувахме между непознатите нам турски села.
6-й май
Вечерта тръгнахме от там и наближихме Османпазарското окръжие, но пътя не знаяхме. Тук хванахме двама турци и ги накарахме да ни показват пътя, докато дойдахме до село Конак.
7-й май
Вечерта тръгнахме от тука и като вървяхме и през нощта, стигнахме близо до Осман пазар. И срещу него на един баир един час далеч преденувахме.
8-й май
Вечерта тръгнахме от там и като вървяхме през лозята, дойдохме близо Осман пазар и като минахме през махалата на горния край, излязохме на баира над Осман пазар и уловихме друма. Тука се изгубиха двама от дружината ни — Ганю Шумналията и Христо Градесчанина. И като вървяхме всичката нощ, на разсъмване стигнахме в Стара планина. И като минахме край Тича, отбихме се налево, низ реката, и покрай една воденица уловихме надясно в устието. Тука уловихме един лош турчин, мухтарин.
9-й май
Сутринта обесихме турчина. Оттам излязохме на билото — гладни — и там престояхме.
10-й май
Този ден престояхме тука.
11-й май
Сутринта отиде Цонко в Котил за хляб. Тук преседяхме до вечерта. В туй време се връщаха връводелците шопи от Котил, та им поръчахме да ни омесят хляб. Като се върна Цонко от Котил, отидохме при шопите и ядохме. Пос-
289
пахме, докато изгрея месячината, станахме оттам и се върнахме, та преденувахме в гората.
12-й май
Излязохме на билото на планината и вечерта слязохме край Котил, където дойдоха Хаджи Георги и Савва Славчев, та се съединиха с нас. Тук преденувахме.
13-й май
Отделихме Цонка с 13 души, като дадохме му горните двоица, направихме го второстепений воевода и го оставихме да ходи около Котил. А главний воевода с останалите 17 души потегли за Сливен. Преминахме покрай тупавиците, взехме хляб и вървяхме до съмвание.
Тази нощ беше силен дъжд с вятър.
14-й май
На съмвание стигнахме на Кашанери (Конското почивало) и тука престояхме на Сливенския път до вечерта. Вечерта дойдохме в Пъси дол (Кучи дол) и на една воловарница заклахме един вол. Взехме му месото, 40—50 оки брашно и като минахме под Нейково откъм Раковската река, стигнахме в Ичеренската река.
15-й май
На разсъмвание накладохме огън, поставихме си по обичая стражите и опекохме месото и хляба. Оттам тръгнахме през Дивешка или Девишката усойна и излязохме на върха в Сливенската планина, що се зове Харамията и Равна река. И като вървяхме към слънце зайде (запад), излязохме на тайния рът и пренощувахме.
16-й май
През деня излязохме на седалището (киошка).
Забележка. Оттук нататък ще бележиме само в кой ден що се е случило, освен дните, в които сме седели на едно място.
22-й май
Събра се с нас Христо П. Дряновски, който бе излязъл из Тулча.
290
24-й май
Дойдоха четирима души от Варна, изпроводени от консулския наместник Николая Даскалова. Той им доказал: „Вий вървете, в планината всичко е готово: оръжие, дрехи и други потребни неща.” И се съединиха с нас в Сливенските лозя близо до селото Сотиря. Оттам тръгнахме и като минахме през Жендем дере (Пъкални дол), излязохме пак на билото и отидохме в Каменето над Сливен.
28-й май
Харбоолу доде с четирима другари от Сливен и се съединиха с нас под баиря Българка.
29-й май
Отреди се дядо Желю за второстепенен воевода, с него главен писар — И. П. X. Кършовски и с още 11 другари да отидат да търсят второстепений воевода Тотя Тодорова в Хаинбоаз. В същото време да се споразумеят и с еленчаните и другите околни села за въстание.
31-й май
Дойде един киражия и ни извести, че второстепений воевода Цонка го нападнала потера от казаците на Чайковски (Садък паша) на Конското почивало (Каманери) и за малко щяла да ги излови на мястото Разбойна, на Котленския път.
4-й юни
През нощта излязохме на Българка и срещнахме 12 души момци, излезли от Сливен, с оръжие, но ги върнахме, като им поръчахме да кажат и на другите всеки да си стои на мястото и да чака, докато им обадиме. В този ден се срещнахме и с второстепений воевода Цонка и с останалата му дружина и като се съединихме, минахме през Бабин дол, Абланската кория, Черен Осъм и слязъхме надясно в дола, дето преседяхме няколко дни.
5-й юни
Дойдоха и останалите от дружината на второстепений воевода Цонка и се съединихме. А пък Цонка воевода, като недостоен за тоз чин и служба го свалихме от чина му „воевода” и го поставихме в реда като всички други. . .
291
10-й юни
Върна ся второстепенни воевода Желю с другарите си и обяви, че второстепений воевода Тотя Тодорова го разбили и не ся знае къде е.
20-й юни
Взехме 200 пити кашкавал от един чифутин, който правеше кашкавал на Матея. Вечерта се срещнахме в Тракийското поле с двама казаци, които отиваха да вдигат потера от селата.
21-й юни
Отдели ся второстепений воевода Желю със 17 други от главния воевода и остана около Сливен. Главния воевода с 23 души тръгнахме към Сърбия, а в същото време да разгледаме в какво положение е народа и положението на нашата майка Стара планина.
22-й юни
Преминахме през Магарешка река, а от там слязохме по реката Девжовица и надясно от работния път се отбихме в един дърварски път, въз който излязохме на върх Голевото, дето намерихме един добър извор и пихме вода. Тука е била първата главна стража в цар Девньовото време.
24-й юни
Дойдохме на Чочовенския балкан. Навалихме се в Гинковския боаз. Тук има голямо и широко пространство, което е населено с 5—6 села, от които има само едно българско, което е най-първо населено и носи името Бяла. По това име другите села носят общо име „Белялик”. Има една голяма вода, която тече от Чумерна, като се събира с други малки реки, тече на юг и се излива в Тунджа. Най-способно място за различни фабрики. В туй място съ влязва само от 3 места, т. е. по един път, който отива за в Търново през Желязна врата, други, що води за Сливян, през реката Денгьовица, трети, що води пак към Сливян или въобще към Тракийското поле през Бинкосбоаз. От там хванахме надясно въз бърдо и поехме между селата Саръ Яр и от лево — Боров дол (Чамдере).
. . . От там излязохме право въз планината и под Чумерна спахме.
292
25-й юни
Сутринта излязохме на връх Чумерна. От тук се види сичкото Тракийско поле до Черно море. Особено в ясно време се виждат твърде добре следните места: Русчук и през Дунава — Влашко, от друга страна са види Сакар планина, що лежи над Едирне, а с далекогледа по чисто — Доспат планина и други. На върха на Чумерна към изток има един кладенец с твърде студена вода, а към юг — един чучур с твърде добра минерална вода, коята тече от самороден камък. На върха (Чумерна) има натрупана грамада от хиляди коля камъне. На десното лице, към юг има друга планина, която носи името Кичеста. На нея има стара крепост, която носи името Нишкин — град, а от него на запад — планина, която се зове Твърдишка планина. От долу е Твърдица.
26-й юни
От там се навалихме на юг и влязохме в една голяма долина. И през устието, по една пътека излязохме на мястото, що се зове Докса. Като пресекохме Еленската пътека, що отива към Твърдица, слязохме към Твърдишките реки (тука се събират две реки и носят туй име). От там нагоре, минахме покрай моста, който носи имя Паскалюв мост.
27-й юни
Преминахме Твърдишкото устие и излязохме на Кузосмадската планина. Тук има пътека, която иде от Твърдица през Кузосмаде и като пресича планината, отива през Еленски колиби Дрента в Търновско окръжие. От там вървяхме се из пътеката, прехвърлихме към Дрента и отидохме на Скритата локва. От там излязохме на Хаинбоаз. Има и друга пътека, която минува през Чилийски рът и отива пак в Дрента, Еленско.
28-й юни
Сутринта прехвърлихме Дървента. Пътя пресича Стара планина и води от Железник през Дървента в Средна гора и през Тунджа по Камен мост през Хаините — за в Търново. Като преминахме пътя, поехме на лява страна нагоре и излязохме на един голям баир, който се зове Горанова могила. Под него има добър един чучур студена вода.
293
29-й юни
От там слязохме и вървяхме по върха из една пътека, която се зове Иванкова пътека. Тя идва от Железник и отива за в Търново. Като преминахме тази пътека, поехме планината, що носи името Българка в Мъглижкия балкан. От там, като вървяхме все по Стара планина, излязохме на Яненския балкан, на мястото, наречено Биден. Тук няколко дни преди нас второстепенния воевода Тотю Тодоров със своите четирима другари беше убил един бюлюкбашия. Като изминахме тази планина, настъпихме в Шипченската планина и минахме покрай местата, що се зоват Дупките, Леденица, Тъпана, Курвина могила, Източника и Качица. Тези места са все над Шипка. От там тръгнахме на запад из горите и като прехвърлихме един голям баир, слязохме над Шипка в друма (пътя), който пресича планината от Шипка през Габрово и Трявна — за Търново. Тук минува главната поща. По този път има много турски стражи, има и две табии (укрепления). Като прекосихме пътя, навалихме се до един дол и тук преспахме.
30-й юни
Сутринта излязохме на противната страна, също тъй стръмно място; и защото гората беше изгорена и немаше за какво да се залавяме, за да се качиме по стръмнината — излязохме на билото. От там нагоре има едра и непроходима гора. Помежду тази гора има една голяма поляна, а през нея минува малка речица с бистра и сладка вода. Тази поляна се нарича Узана. Туй е Габровско окръжие. Тук се разминахме с потерата.
Сутринта преминахме през планината Патрешица към планината Габровница и Чил мандра (Чилинь мандра).
2-й юли
Излязохме на Юмрук планина, гола, с изпресечени стръмни каменни стени. На върха на Юмрука има един камени кръст, забит от Руския полковник от Търново в 1862 година с надпис. Тук ядохме късоопашати царски пилета.
3-й юли
Излязохме на Мара Гидик. От там възлязохме на върха на Калоферската планина. И като прехвърлихме този
294
висок върх, навалихме се в един дол, през който тече една река и през Калоферската планина се влива в Тунджа.
4-й юли
От тук излязохме на друг, по-голям връх, който носи името Юмрук втори. Тука пихме вода, която извира из под снега, и можахме на тръгване да хвърлим няколко пушки, да мериме белег. От там тръгнахме и отидохме от другата страна на Юмрука, гдето имаше други извор, и пихме вода, а от там слязохме в дола, който е на север от Карлово. От там тръгнахме към Карлово през един дол и до вечерта поехме на север през една висока камениста урва, дето едвам излязохме. Като излязохме на върха, от там са навалихме към Осъма. Тук се замерахме с преоблечените заптии, които бяха дошли по дирята ни от Спировата мандра, и ги пропъдихме, като ги ранихме.
12-й юли
Слязохме в Троянското устие. Тук се стичат Черния и Белия Осъм в едно и образуват една голяма река. И преседяхме него ден два часа далеч от Троянския манастир. От там излязохме на лево в гората.
13-й юли
Вървяхме все по билото, до разсъмване, отбихме се в гората и преденувахме.
14-й юли
Станахме и като проклинахме Троянова врата, слязохме в Троянските колиби на Белия Осъм.
15-й юли
Тази вечер прехвърлихме един баир висок и влязохме в Тетевенската река. Тука има барутчийници по таз река. От там надолу се събира с друга една река, която се зове Рибарица.
16-й юли
От тука слязохме все по реката и преминахме през Тетевенските колиби, където се отваря едно голямо устие, което се зове Вита, на два часа до Тетевен. Тука ся раз-
295
боля капетан Иван — търновец. При устието на Вита преспахме в една ливада.
17-й юли
Сутринта хванахме наляво из един дървареки път въз едно голямо бърдо, но не можахме да вървиме, защо беше болен Иван капетан.
18-й юли
Излязохме на върха на мястото, което се нарича Братаница — твърде опасно, каменисто и стръмно място. Тука си набавихме хляб от говедарите, а от Горановите говеда заклахме един вол, месото му опекохме, изядохме, а кожата му на цървули направихме, защото бяхме боси. Тук се престави (умря) Иван капетан и го закопахме близо пътеката, която води от Тетевен за към Златарица. Мястото бе най-добро и най-красно, окитено със зелен здравчец, с хиляди извори бистра и минерална вода.
19-й юли
Вечерта прекосихме пътеката, която иде от Тетевен и минува през Средната почивка (Орта конак). Също прекосихме и другия път, и излизахме на върха Златишката планина. От този връх се видят Копривщенските планини, Средецкото поле, Рила и Врачанската планина. И полетата покрай Искъра и Видинското окръжие и по-далеч — Влашките равнини.
20-й юли
От тука тръгнахме към запад и по една пътека, която отива по билото, излязохме на една куцовлашка мандра (бачия). Тука, когато вече се готвеше да ядем бел мъж, ненадейно дойдоха петима непознати на мандрата и като мислехме, че са помаци, залегнахме на пусия. И като бяхме вече готови да стреляме, чухме Тошовия глас, който извика „Добра вечер”, и тогава повърнахме оръжието си назад. И тъй се съединихме с него и дружината му, които бяха петима.
От тука се отправихме към юг и слязохме в едно ниско място, което се вдава като седло и се зове Гидик. На туй ниско място минува работния път, който пресича Стара планина, като иде от Златица и отива за Етрополе. Като преминахме пътя, излязохме на Етрополската планина;
296
на Бабата. Добро, високо и от природата укрепено място. На туй място се е държал в старо време някой си поп със своята отбрана дружина и много турска неприятелска кръв е пролял, за да брани милата свобода на своите братя българи.
22-й юли
Преди зора отидохме на една овчарница, на която имаше турски овни, да си набавиме хляб. Туй място било завардено от няколко заптиета, сред които бил и златишкия мидюрин и средецкия бюлюкбашия. От последния българите в средецкото окръжие кървави сълзи са ронили поради злоупотребленията му. Стигнахме близо до тях, но те бяха заспали. Когато дойдохме при огъня, мюдюрина спеше под едно дърво безгрижно, без да мисли, че е в Стара планина. Главния воевода го хвана. Взе му оръжието, тогава той, като видя, че е в нашите ръце, почна да вика и ненадейно загърмяха пушки от гората. Това бяха заспалите мюдюрови стражи. Два турски куршума удариха дяда Вълка в торбата, а ние залегнахме всеки зад един бук и изгърмяхме с пушките си върху мюдюровите стражи. Ранихме няколко от тях и ги пропъдихме. Също и мюдюрина ранихме, като му накастри главата Иван Зерделийски с ятагана си.
След разбягванието на турците взехме на мюдюрина и на бюлюкбашията конете и дрехите — девет коня с всичкия накит по тях, даже фесовете, чорапите и кундурите им вземахме. Оттам хванахме по върха да търсиме някое място да са поотдъхнем. Като вървяхме из пътя, стреляхме въз една потера от помаци, които, ако и да ни видяха, но не посмяха да се обадят. Ний се оттеглихме, наляво в една малка гора. Отдолу ни — път, отгоре ни — гол баир, отзаде и отпреде ни — също гола поляна. Тука преседяхме до към пладне. След два часа се събра потера от всичките околни села и отпред ни обиколиха. Същият бюлюкбашия, който сутринта се избави от смъртта и гол и бос побягна, дойде с няколко заптиета и като сляп идеше право към нас с надежда да обсади краището; но главния воевода го замери в гърдите с двуцевката си и оня след извикванието си „Бурун брееее!” падна мъртъв из рътината. А другарите му, като си изпразниха пушките върху воеводата, побегнаха назад. Други пак от половин час разстояние викаха също „Бурун бреее!” и гърмяха с пушките си.
Вечерта прехвърлихме един голям баир и слязъхме към Етрополското окръжие, на мястото, що се зове Коларско почивало (Арабаконак). От там към запад стои Мургаш
297
планина. На пътя имаше турски стражи. И така вървяхме все из устието, дойдохме близо до село Врачеш.
23-й юли
От там хванахме наляво, поехме Враче[ката планина и вървяхме все из пътеката, която пресича Стара планина, идва от Средец и отива към Плевен. Върха, на който излязохме, се зове Поглавец. От този връх тече една река, която се втича в Искъра. Тука вървяхме все по билото. Отляво в полите на Стара планина стои Берковица.
24-й юли
През деня се изкачихме на един висок баир, който се зове Ръжана, а от там се навалихме към Искъра.
25-й юли
През нощта слязохме към Ръжановите колиби и като вървяхме все надолу из едно устие, подхлъзва се Христо Градесчанина, като падна, пушката му изгърмя и удари Ивана Сапунова Казанлъченина в десната ръка и проби костта на две. От дясна страна на Искър е манастира Св. Богородица, а от ляво — село Зеренино. Тук се ражда много добър пушак (тютюн).
26-й юли
Вечерта преминахме Искър и както бяхме насядали да се обуваме, насреща ни по реката се зададоха потера от 30 души черкези, но не посмяха да стрелят и се разминахме. От тука уловихме през един мисирлик (царевичак) и като прекосихме пътя, излязохме наляво и в една малка шума преденувахме.
27-й юли
Тази вечер излязохме на Врачанската планина при едни овчари и взехме хляб. Тук ни обадиха, че черкезите отишле в селото и проводили едного българина да отиде по овчарите да пита дали са се явявали някои хора за хляб, че тогаз да дойдат да ги гонят. Тежко им!
От тука вървяхме все по билото.
298
28-й юли
Сутринта дойдохме на мястото, що се зове Пърхави могили. Тези места са подобни на Лудия гъстак (Делиорман) и също безводни. Един дърводелец на туй място донесе от половин час разстояние едно буре вода.
29-й юли
Тази нощ минахме покрай Дупни връх. Тука има едно село, и то носи същото име, както и планината. Минахме над селото и излязъхме на един баир. Тук ся загуби Колю Петров. Като излязохме на билото, каза ни, че черкезката потера дошла нея нощ в село Дупни връх, а друга потера била на пусия по билото. Тогава ний се отбихме надясно къмто Берковица и из един голям връх се спуснахме и през нощта излизахме на работния път, а на разсъмвание минахме през сред село Дървена клисура, на два часа до Берковица. От там прекосихме новия път, шосето и над него в една слаба шума преседяхме него ден.
30-й юли
Надвечер излезъхме на клисурската кошара (бачия, мандра) за хляб, но защото нямаше, проводихме в Клисура овчарина да донесе. Но се научили за това някои от селяните, т. е. Ангел, Трифон, Кожа, Иван и др., които са чорбаджии в туй село. Отиват през нощта в Берковица и явяват на мюдюрина. Ний, като видяхме, че се забавиха овчарите — оттеглихме ся настрана в гората и преспахме.
31-й юли
Сутринта излезна потера от Берковица и ний останахме гладни и без хляб. Вечерта станахме и излязъхме пак на билото. Там от лява страна намерихме едни търговски овни от Копривщица. Тука заклахме три овена, взехме 40 оки брашно и поехме пак по билото, което е гола поляна, без шума. Като приближихме ниско, дето се снишава планината, чухме гърмил от много пушки, който се разнесе на него място в гората. Ний се отбихме надясно и тука преспахме. За гърмиля, който нея нощ чухме, причината бил Колю Петров, нашия другар, който беше се изгубил от нас в Дупни връх, от там дошел на туй място и като вървял, потирата, която била на пусия (засада), изгърмяла отгоре му, но не можли да го ударят. Той се връща от там назад и от дясна страна покрай потирата преминава и поема пак пътя за към Сърбия.
299
1-й август
Сутринта опекохме овните и хляба. Щом се нахранихме и потулихме глада си, преместихме се и като поставихме стража — наспахме се. Вечерта станахме от тука, уловихме все по билото и близо до Трите чуки преспахме.
2-й август
Този ден преминахме Трите чуки. Тези Три чуки са три големи баира, отвред оградени със самородни каменни стени. Отгоре на върха им има много широки полени, дето пасат много стада. Тука си е правил Ангел воевода браните от камъни, за в случай ако би го нападнала потера. Същото е правил главния воевода П. Хитов, когато е отивал за в Сърбия.
3-й август
Сутринта прехвърлихме планината и слязъхме в Топли дол, срещу Бабин зъб. Тука се изгуби Христо Градесчанина.
4-й август
Вечерта станахме от тука и уловихме през един голям баир, който се зове Свети Никола. От тука се види друма (шюшето), който отива от Видин за Ниш, и по него има гъсти турски стражи — съзидани. Около пътя гората е до негде изсечена, а до негде пък изгорена, от което хиляди борови дървета са нападали и натрупали едно връз друго.
Като преминахме през друма, запряхме се на срещната страна близо гората срещу стражите и си починахме. От тука излязохме на върха и се извихме все по върха наляво. На свършванието на този баир се извихме пак надясно и след един и половина часа пътувание стигнахме на сръбската граница и влязохме. Там на едно чучурче до плета ся омихме и благодарихме богу, задето ни опази живи-здрави от неприятеля, който непрестанно ни гонеше.
5-й август
Сутринта войводата отиде на сръбската стража и заяви, че е дошъл и с колко дружина е. После ни викаха там, предадохме си оръжието и този ден престояхме тука в гората.
300
6-й август
Тръгнахме за в Княжевиц и минахме през селата Горна Каменица и Долна Каменица, гдето беше ни приготвен обеда. Тука има един малък манастир отдясно на реката Тимок.
Писал писаря на бълг. народни чети
И. П. К. Кършовски