УЧАСТИЕТО НА ПАНАЙОТ ХИТОВ В ОСВОБОДИТЕЛНАТА ВОЙНА И ОБЩЕСТВЕНО-ПОЛИТИЧЕСКИЯ ЖИВОТ НА СТРАНАТА
Жечка Сиромахова, Окръжен музей — Русе
В град Русе, на ул. „Г. Димитров” № 45, е запазена като паметник на културата малка стара къща. В нея е живял около 40 години (1880—1918 г.) смелият български войвода Панайот Иванов Хитов. Той е бил неспокойна и вечно търсеща правдата натура. Това се потвърждава от многобройните документи в архива му, вече пожълтели от времето. [1]
На излизанията си в Балкана с малки чети, както и на действията на четата, организирана през 1807 г. в Румъния и прекосила успешно страната, войводата е посветил ценни страници в книгата си „Моето пътуване по Стара планина”. В писмо на негов почитател четем: „В 54 битки сте влизали, понасяли сте най-големи мъки и теглила — град, студ, мраз, дъжд, преследване и пр., все под открито небе, само и само да постигнете великата идеалност — освобождение отечеството ни от тежкия и несносен ярем под турското иго и едва с крайни мъки, горчиви теглила се постигна тази велика идеалност.” А големият певец на народните неволи и защитник на българските революционери писателят Захари Стоянов оценява Хитов като неповторим хайдутин и борец за свобода. В писмо до него той пламенно отстоява това: „Аз казах: че ако черковният въпрос има Чомаков, Екзарх, Бурмов, Славейков, Балабанов и пр., то Стара планина има само П. Хитов, който байрак е развявал, книга е писал, като цар е бил едно време на българските емигранти”.
След безброй четнически действия Хитов не остава изолиран от революционната организация. По-късно той е в центъра на революционната емиграция в Белград и оттам напътствува работата на комитетите в страната. През лятото на 1876 г. се включва най-активно в Сръбско-турската война и предвожда чета. Тази му дейност разглежда Ив. Стойчев в книгата „Материали за дейността на Панайот Хитов през 1876 г. в Сърбия” и Т. Колев в „Българските доброволци в Сръбско-турската война 1876 г. Четата на войводата Панайот Хитов”. За дейността на войводата през следващите години се знае, но в архива му има материали, които разкриват и нови интересни моменти.
Хитов взема най-активно участие в Освободителната война. Още преди обявяването ѝ той запознава руското разузнаване с удобните места за минаване през Балкана, състоянието на пътищата и пр. А когато войната избухва пак, той изтъква необходимостта от образува-
1. През 1971 г. окръжният музей в Русе откупи архива на Панайот Хитов от родствениците му.
319
нето на чети, които да подпомагат русите. Това негово предложение е взето под внимание и дори получава разрешение от руското командуване да работи за сформирането на няколко чети.
В изложение на Хитовия четник Михал Николов се вижда, че чета е съществувала още преди минаването на Дунава от руските войски и преди организирането на доброволческата чета в Търново, на 18 август 1877 г. под предводителството на войводата. За тази негова дейност съдим и от писмото на генерал-щабния полковник Артамонов от действуващата армия до старейшините на българските села, в което се казва, че по заповед на главнокомандуващия трябва да оказват помощ и съдействие на руските войски по изправяне на пътищата, доставяне на работници, инструменти, каруци и материали, като Панайот Хитов ще им предаде всичко, каквото трябва. От друг документ на действуващата армия се вижда, че Панайот Хитов се командирова в различни места на Дунавския и Адрианополския (Одринския) виалети и да му се оказва съдействие.
Две седмици по-късно, на 31 юли, от Главната квартира в Горна Студена се издава свидетелство на войводата, въз основа на което той има право да сформира чета от 100 души (Търновската), която да се въоръжи и се бори за независимостта на народа. Четата трябвало да действува самостоятелно и да доставя сведения на руската армия за числеността, разположението и придвижването на неприятеля. Тя се задължава да не вдига оръжие срещу мирни и беззащитни българи и турци.
За голямото доверие, което Панайот Хитов спечелил сред руското командуване, говори и визитната картичка на полковник Артамонов, на която вписал следната препоръка за Хитов: „Приносител е българинът Панайот Хитов, командирован временно в качеството на водач и посредник между българското население и нашите войски и е задължен да се обръща към щаба на армията ...”
Още едно потвърждение на големите заслуги на войводата към освободителните войски е свидетелството му от щаба на действуващата армия, в което се изказва благодарност за честното му и вярно служене на руската армия в трудната кампания през 1877 г. в Балкана.
Горещият патриотизъм на Хитов го заставя със свършването на войната да засели семейството си от Белград в Сливен. Негов познат през юли 1878 г. му честити от гр. Лозенград „фамилиарното заселване” в Сливен. Тук той незабавно започва да се проявява като общественик и русофил. Упълномощен от Привременния градски съвет, Хитов е трябвало да събере подписи от населението на шест села в Сливенско, за да се изпратят на руския император. Включен бил в комисията, която събирала разхвърляните помощи за гимнастическото дружество и пр.
Големият българин и патриот понася тежко суровите клаузи на Берлинския конгрес и Леонтович, бивш военен служител в България, на 20. IX. 1878 г., му пише от Русия: „Не се тревожете, многоуважаеми Панайот Иванович, относително лошото уреждане на България след Берлинския договор. Ще се изживее мъката и аз съм дълбоко убеден, че България ще има пределите от Сан-Стефанския договор. Ще си спомняте
320
моята дума. Редът, създаден от Берлинския конгрес, е невъзможен и предвещава в бъдещето само размирици, затова той трябва да рухне; но аз отивам по-далеч — убеден съм, че този ред няма да има даже начало. За това на българите остава спокойно да дочакат изхода на събитията ...”
Висока оценка за революционната и обществената дейност на Хитов дава през следващата 1879 г. същият Леонтович, когато научава за изселването му в Русе: „. . . Вас навсякъде ще ви уважават за Вашите големи заслуги към Отечеството, жалко че обстоятелствата не Ви позволиха да живеете в своя роден град и да си почивате след толкова години труден живот. . . Макар за съжаление делото за освобождението на България да не е завършено, все пак българите ще живеят сега по-леко от преди . . . Такова историческо събитие като началото на освобождението на народа и при това такъв умен, трудолюбив и храбър като българите не може да спре дотук, колкото и да пречи подлата европейска политика”.
Неспокойният войвода е един от първите, който се проявява при сигнала за спасяване на Съединението. В деня на неговото обявяване — 6 септември 1885 г. той става командир на „Волентирски ескадрон”, който трябвало да бди при евентуални изненади от южната граница. Хитов остава на този пост до 15 януари 1886 г. Вълнуващо и картинно е предадено участието му в тези критични месеци на младата българска държава. В бележките на Д. Куртев — участник в събитията, съхранени в архива на Хитов, четем: „Камбанен звън известява на населението в Сливен за извършения акт и то се събира, като вика „Ура” и „Да живей България”. Тук се явява с извадена сабя дългогодишният войвода с богат революционен опит. „На неговото лице — продължава Д. Куртев — се изразяваше необикновена храброст с необикновено постоянство. Спира се с коня си и с думите защо стоите, вземете оръжие и подире ми, искаше да каже, че всичко е вече стало и трябва на себе си да се надяваме.
След малко, ето че всеки взел пушка и идва пред полицията, там отиде и войводата. При явяването на войводата пред полицията ето повторно гръмогласно ура. Тук войводата, последван от свои хора, явява се пред префекта.
От събраните с пушки хора съставя се една рота, която бе употребена за караул. През целия ден около сто души и повече въоръжени с пушки, предводителствувани от Д. Куртев, с народни песни обикаляха града. През нощта в градската градина накладените огньове бяха обиколени от едно опълчение повече от триста души.
На 7 септември всички вече бяха готови. Войските и събраните тогава резерви бяха в града . . . приготовлява се едно опълчение от конница под управлението на Панайот Хитов, което трябваше в същия ден да замине за границата . . . След молебена тръгна войската, предшествувана от тъй скоро сформираната волентирска кавалерия, под управлението на Панайот Хитов . . . Вечерта стигнахме в Алтаклари. На 8 септември сутринта рано тръгнахме за Ямбол, дето и стигнахме на разсъм-
321
ване . . . Волентирската конница се беше установила на големия площад близо при Тунджа . . . Оттук се отправихме, без да знаем къде. Напреде ни вървеше майор Филов с капитан Димитриев и дядо Панайот Хитов с няколко жандари . . . Наконец вечерта рано, рано с песни влязохме в К. Агач.”
От списъка на доброволците се установява, че в дружината на Хитов са били 297 души. Най-много хора имало от Сливен и сливенските села.
За голямото доверие, гласувано на Хитов по това време, говори и изпратената до него телеграма от Захари Стоянов в Пловдив, който е един от главните виновници за осъществяване на Съединението. Той още на 6 септември сутринта уведомява Хитов: „Тази нощ се провъзгласи Съединението. Пашата е арестуван. Всичко благополучно. Навсякъде мир и тишина. Избра се временно правителство.
За привременното правителство Захари Стоянов.” За заслугите на Хитов по време на Съединението съдим и по благодарствения адрес, който му е поднесен от Сливен на 12 януари 1886 г.
„Господину Панайоту Хитову.
Славний войводо!
По повод на Вашето щастливо пристигане в града Сливен с четата, която командувате, Сливенското население счита за своя свещенна длъжност да констатира високотържествено, че Вие показахте безпримерна деятелност и взехте най-живо участие по делото на преврата, извършен на 6 септември 1885 г. — по делото на съединението на двете Българин. Със своевременно взематите бързи, благоразумни и тактични мерки, с известния си внушителен престиж и авторитет пред населението, със свойнствената си умереност, великодушие и търпеливост Вие принесохте неоценима и незабвенна услуга на страната ни, особено на града Сливен в онази критическа минута за отечеството ни, когато раздразнените и ожесточени до крайност страсти бяха дошли до своя пароксизъм и беше невъзможно кръвопролитието и междуособието, когато страната ни, рискуваше от най-малкото неблагоразумно увлечение да повлече фатално в безизвестна, за съдбините на Южна България, анархия. Като констатираме високо тоя незабавен акт на патриотическа заслуга, направена от Вас, славний войводо, за населението, като констатираме, че всичката тишина, ред и спокойствие през критическите времена на преврата се дължи на Вашия патриотизъм и самоотвержена деятелност и енергия, ние, Временната градска комисия, в качеството си на представител на града Сливен, сме упълномощени от населението му да Ви поднесем настоящият адрес в знак на безконечна благодарност и признателност.” Пет години след тази историческа дата Хитов е поздравен с телеграма от жител на с. Паскалевец: „Войводо, като виновник на доста народни заслуги, като сте и един на днешния тържествен ден, спеша да Ви поздравя и пия за здравето Ви, като живейте за чест, гордост на отечеството.”
Панайот Хитов застава твърдо против Стамболовия режим. Няколко документа разкриват тази негова последователност и какви са последи-
322
ците за стария войвода. В календарче-тефтерче на първото българско изложение в Пловдив — 1892 г. Панайот Хитов е вписал: „ На 13 май 1894 г. дойдоха двама конни жандарми при мене на нивата ми, дето бях отишъл със 7 души работници да копаем мисир. Жандармите ми казаха, че са изпратени от полицията да ме закарат в Русчук и ме предадат на пристава Нерезоф. И аз оставих работниците си, възседнах си магарето и право в полицията, затвориха ме там. Това беше петък и в събота до пладне моите приятели дали 5 хиляди лева гаранция за мене и ме пустнаха”.
Този инцидент е станал в навечерието на Стамболовото сваляне. Хитов с няколко свои съграждани бил арестуван за нанесена обида на Стамболов.
В деня на свалянето на Стамболов, 18 май, близък почитател на Хитов от Варна му изпраща писмо, изпълнено с ненавист към бившия премиер и уважение към него: „. . . Вий нямате друга работа, ами отивате да ратувате против техните планове, техните замисли; как по-лесно да продадат тяхната мушия България — за награда на всичките добрини, поискали са смъртно наказание и Бог знае какво щеше да бъде с Вас, ако времете не им беше попречило на гнуснавите им отмъщения. . . Ако щете вярвайте ми, дядо, вчера цял ден като замаян ходих, без да турям троха хляб в устата си да размишлявам какво ли ще бъде с Вас и къде ще му излезе края на това тираническо несносно положение. Изведнаж обаче се изпречи пред размишлението ми народната поговорка, като побеснее кучето, смъртта го очаква ... и като мълния се разнесе от ухо на ухо радостната вест, че тиранина, блудника, бясното куче е вече паднало.
Свободно е вече, дядо, свободно е перото ми, свободно ще ти пиша. Не се боя, че писмото ми ще мине под пощенския контрол. Не се боя, че ще ме преследват, няма вече терори, изтезания, ограничение на личната свобода . . . Ако щастието, дядо, Ви помогне да бъдете народен избраник пак, употребявайте най-енергични съвети да не се повтарят досегашните Стамболовски примери.
Падането на Стамболов предизвикало задоволство и в Сливен, което е изразено с телеграма до войводата: „Твоите съграждани сливенци, които и в най-тежките башибозушки времена са били под твоето знаме за свободата и честта на своя народ, днес направиха многолюден митинг ...” А шестима граждани от Айтос го приветствуват възторжено: „Поздравяваме Ви като стар вожд и настоящ победител на тиранията. Живейте за слава на българската чест и свобода”.
В две писма до министрите К. Стоилов и Гр. Начович, изпратени три дни след свалянето на Стамболов, Хитов моли да се прекрати заведеното дело срещу шестимата русенци и да им се върнат внесените суми като гаранция. Той предлага да се извърши и пълно прочистване на държавния апарат, като заявява: „. . . в България дорде не станат коренни прео-бразования, няма да върви работата напред. Първо ще Ви кажа, че във войската има някои и други предани на Стамболов, трябва да се изчистят. Така също по администрацията е пълно с негови пристави, вага-бонти също финансовите отделения”.
323
Панайот Хитов като заслужил революционер е участвувал и в ръководството на Опълченското дружество — клон Русе. Той е бил изпращан като негов представител в София по приемане на устава и др.
От няколко документа се установява, че е бил избран и за народен представител.
Войводата е бил винаги уважаван от българския народ, който най-топло го назовава „славний войводо”, „старий войводо” и пр.
Ако трябва да поставим на преценка делата на Хитов преди и след Освобождението, видно е, че опитният войвода бил извънредно деен и в обществено-политическия живот на свободна България. Той винаги е заставал на страната на правдата и истината.