Революционни борби въ Азоть (Велешко) и Порѣчието

Ст. Аврамовъ

 

ПРЕДГОВОРЪ.

 

 

По-рано не ми минаваше презъ ума, че ще дойде време да изнеса предъ читателя настоящия си трудъ. За това немалко ми спомогнаха покойния Т. Александровъ и г. Вл. Кусевъ, които ме насърдчиха да пристѫпя къмъ по-системна работа. Презъ 1922 година почнахъ да подреждамъ разпръснатитѣ си и изтъркани бележки въ хронологически редъ и едва презъ 1927 г. приключихъ.

 

Следъ Илинденското въстание въ Азотъ и Порѣчието се появиха агенти на сръбската пропаганда, които, подпомагани отъ официалната турска власть, не подбираха начинитѣ и срѣдствата да посърбятъ българското население. Като четникъ въ велешкия революционенъ районъ, презъ нѣколкомесечното си лѣкуване отъ ранитѣ, придобити въ сражения съ хората на пропагандата, за да не стоя въ бездействие събирахъ фолклорни материали. Въ настоящия ми трудъ влагамъ материали и отъ миналото, които черпихъ отъ беседитѣ си съ старци отъ мѣстното население, непосрѣдствено участвували въ борбитѣ; освенъ това на времето вземахъ бележки отъ беседитѣ си съ другари отъ Велесъ и околията за борбитѣ, въ които тѣ непосрѣдствено сѫ участвували следъ завладяването на Македония отъ сърбитѣ.

 

Съ тоя си скроменъ трудъ се помѫчихъ да изнеса поне отчасти непосилнитѣ борби на македонското население съ единствената надежда да дамъ потикъ и на дейци отъ Скопско и Кумановско, гдето сръбската пропаганда бѣше свила гнѣзда, за да изнесатъ тия борби,

 

 

2

 

или, ако това имъ е невъзможно, да дадатъ изчерпателни писмени сведения на Македонския наученъ институтъ, който да ги преработи и издаде. По такъвъ начинъ, убеденъ съмъ напълно, ще може да се опише величавата борба на македонския българинъ срещу турската тирания и сръбската пропаганда, което да послужи като приносъ къмъ историята на Македония.

 

С. А.

  

[Previous] [Next]

[Back to Index]