1903 година
АПРИЛ
ПРОТОКОЛ НА РЕВОЛЮЦИОННИЯ КОНГРЕС СВИКАН ВО ВТОРИ МАК. ОДРИНСКИ РЕВОЛЮЦИОНЕН ОКРЪГ
[[ 25 април - Смилево - петък
Днес се преписа протокола на чисто и се подписа от делегатите (съдържанието на протокола ще го поместя по-доле). Между делегатите и щаба имаше частно разбиране, по разни въпроси. Ние най-напред поискахме ред, обаче, не ни се даде никакъв отговор, на зададените въпроси затова, се разкарахме со Лозанчев и со Груев, само Сарафов ни подкрепяше и ни съчуствуваше, защото той посети краят ни и знае що е глад. Груев обеща веднага да пиши во Солун, за да се отпуснат пари за гладуващите. Вечерта се разделихме и ние заминахме за Златари заедно со Папанчев, Михаил Чеков (леринци и Васил Попов от Ст. Загора), който беше назначен за Воденско да бомбардира някой железни мостове от линията. Леринци не минаха през Преспата, защото во Леринско и Битолско има много движение на аскери. Забравих да забележа: В Леринско в село Къпрещина има сражение со четата на Петър Тинев и потери три-четири момчета били убити, аскери имало убити повече от 30-40 души, бехме придружени от Кокарев со дружината му. ]]
Ето съдържанието на протокола от Конгреса:
ПРОТОКОЛ:
НА РЕВОЛЮЦИОННИЯ КОНГРЕС СВИКАН ВО ВТОРИ МАК. ОДРИНСКИ РЕВОЛЮЦИОНЕН ОКРЪГ
ЗАСЕДАНИЕ 1-во
Днес, деветнадесети април хилядо деветстотин и трета година, час дванадесет по турски сутринта, по поканата на ръководителите на II-ри Македоно-Одрински окръг, се събрахме во место посочено от него, село Смилево - Битолско, окръжните ръководители на Битоля: Атанас Лозанчев, Георги Попхристов, Георги Петков. Делегати от Централния комитет: Даме Груев, Борис Сарафов, Димитър Дечев. Делегати от подвижните горски ръководителни тела (и неподвижните градски) Битолско, Пелистерски участък: Георги Сугарев. Смилевски - Гяватско: Цветков, Мориховско: Никола С. Петров; Костурско: В. Че-
224
каларов и Кляшев; Леринско: Георги Папанчев и Чеков; Ресенско: Кокарев, Славко Арсов, Велян Илиев и Панайотов (поручик) отсъствуваха делегатите от районите: Демир Хисарски, Крушевски, Кичевски, Прилепски и Охридски. Обаче беха на път и се очакваха да пристигнат. Преди да се пристъпи към дневен ред и да се открие конгреса, обяви се от окръжните ръководители, че се свиква настоящия конгрес, во когото ще се предложат ред въпроси, но за да се спази реда, ще трябва да избере един председател и нужното число за секретари. Предложи се и се избраха за председател Даме Груев, а за секретари: п. Цветков и Георги Попхристов, след което се пристъпи към разглеждане въпросите. Предложените окръжни ръководители. Пред вид на туй, че някой от делегатите отсъствуваха, на дневния ред са:
Първоначално избраха се, за разискване следните въпроси: Разпределение на военните и морални сили; подготовка до и във време на въстанието.
Второ. Длъжности и права на началническия персонал. До и (във време на въстанието.
Трето. Що да се прави со невъоръжените и несгодни хора стари, жени и деца во време на въстанието.
Четвърто. Кой е собственик на оръжието.
Пето. Уравновесяване на оръжието.
Шесто. Определяне времето за въстанието, всестранно обмисляне показаните въпроси реши се:
1-во. За да има правилно ръководене на въстанието силите на окръга и командуването се разпределиха както следва:
Един главен щаб за целия окръг, районни началници, войводи и възстанници.
За в главния Щаб избраха се следните лица: ДАМЕ ГРУЕВ, БОРИС САРАФОВ и ТАШКО ЛОЗАНЧЕВ. а като техни заместници в случай на нещастие да се допълнят срещу ГРУЕВ - ГЕОРГИ ПОП-ХРИСТОВ, срещу САРАФОВ - ПЕТЪР АЦЕВ, срещу ЛОЗАНЧЕВ - ПАЗАР ПОПТРАЙКОВ.
Казаните лица се определят от конгреса и ще действуват от сега нататък, а ако биха дошли някой нови сили, представя се на Щаба да се разпореди со тех, както намери за добре, като се придържа строго в ръководните принципи на организацията, основния щаб, който се конструира подлежи на сменяване само от окръжния конгрес. Състави се списък от районните ръководителни тела във време на въстанието, но окончателното им произнасяне, се отложи след дохаждането на другарите от другите райони.
225
Що се отнася до назначаването на местните войводи и разпределението на възстанниците, предостави се на районните началства да сторят това, за да могат да се подготвят всички ония сили, които на ново се проектират за войводи през време на въстанието, реши се за такивато да се устроят на неколко пункта специални подготвителни курсове, дето да могат во едно кратко време, да се обучат и след туй да поемат възложената им работа.
След като си разотидат всички ръководителни тела по районите, веднага да разпределят въоръжените сили в района си, на чети во численост от 30-50 души и да се прави со тех тайни практически обучения (походен ред, по единичен, стрелба и пр.). Доколкото местните обстоятелства позволяват, да се започне събирането на храна жито, сол, едър и дребен добитък, по доброволен начин, убеждение, а във време на въстанието по наложителен начин, като се издава на стопанина срещу вземаното от него срещу разписка, подпечатана со окръжния печат и подписана най-малко от един от ръководителите началници.
Да се вземат бързи мерки за приготовляването на дрехи, обувки, медикаменти и пр., да се изберат специални хора за интендантската служба, както и за приготовляване на патрони и т. н. Относително правата и длъжностите на началническия персонал, реши се: да се изработи специален възстанически дисциплинарен устав. Заседанието се закри в 12 часа вечерта.
ЗАСЕДАНИЕ - II-ро
Заседанието се откри на десет часа по турски сутринта и присъствуваха всички явивши се во предидущето заседание лица, както и пристигналите през нощта прилепски делегати: Толе Христо и Йордан Тренков, след като се изясни на новодошлите целта на конгреса и се прочете извършеното во първото заседание, се пристъпи към дневния ред:
Що да се прави във време на въстанието с невъоръжените хора, старци, жени и деца.
Подир кратки дебати се реши, да се отложи тоя въпрос, закогато се разглежда начина за въстанието.
Пристъпи се към разискване на въпроса:
Кой е собственикът на оръжието във време на въстанието; и се прие че собственикът на частното оръжие е всеки, който го е доставил на свой средства, обаче, предоставя се на усмотрението на местното началство. Още от сега по мирен начин да вземат оръжието от негодните и го разпореждат както намери за добре, а во време на
226
въстанието, ония, които не би се съобразили со заповедите на началството да се прибере по какъвто и да е начин се намери тогава за нужно.
Що се касае до въпроса за уравновесяване на оръжието в окръга и районите, реши се: чифтетата, креманячките, евзалиите - излишни во един район, да се дадат на други.
Предоставя на щаба за напред при купуване на оръжие во приготвените райони, да разпределя, където намери за нужно.
Прочете изработената част от възстаническия дисциплинарен устав и се прие, со някой изменения. Заседанието се закри в дванадесет часа вечерта.
ЗАСЕДАНИЕ III-то
Заседанието се откри в единадесет часа заранта, во присъствието на всички явивши се во вчерашното заседание и пристигналите през нощта делегати: Петър Ацев от Прилепско, Никола Карев от Крушевско и Иван Димитров - Порече, Йордан Пиперка и Димитър Матлиев от Демир Хисарско, Христо Узунов, Тасе Христов, Деян и Аргир Маринови от Охридско. След като се изясни на новодошлите целта на конгреса и извършеното в предидущите две заседания, внесоха се на дневен ред следните въпроси:
1. Да се определи състава на районните ръководителни тела, на които се поверяват районите, до и във време на въстанието.
2. Начина на воденето на въстанието и, какво да се прави със невъоръжените и негодни за въстанието. След дълги дебати по първите два въпроса реши се: Състава на ръководителните тела на всеки революционен район да бъдат 3-5 лица и се конструираха по общо съгласие както следва:
а. Битолски район се разделя на две самостоятелни части:
а) Пелистерски район: Георги Сугарев; б) Смилевски район: Цветков, Иван Делев и Георги Павлов; в) Морисовската част оттатък реката „Черда" присъединява се към Прилепския район.
б. Лерински район - Георги Папанчев, Лечо и Коста Груев.
в. Костурско - Васил Чекаларов, Пандо Кляшев, Лазар Поптрайков, Манол Розов и Михаил Николов.
г. Преспански: Никола Кокарев, Веле Илиев и Наум Фотев.
д. Ресенски: Славейко Арсов, Драган Петков, Александър Панайотов.
е. Охридски: Христо Узунов, Андон Кецкаров, Наум Чакъров, Наум Анастасов и Димитър Стойков (поручик).
227
ж. Кичевски: разделя се на две самостоятелни части а) Горно и Долно Копачко и Долна река - Лука Джеров, Янаки Янев, Арсо Мицов; б) Рабетинскол и Пороче: Георги Пешков, Ванче Мичуков, Янаки Петров (Ирландски) Цветан от с. Световраче.
з. Демир Хисарско - Йордан Пиперка, Георги п. Христов, п. Кузман (село Бобина), Христо Пасков.
и. Крушевски: Тома Никлев, Никола Карев, Тодор Христов (офицер).
к. Прилепски: Петър Ацев, Веле Христов, Ордан Тренков, Никола Петров;
Всички посочени сили се допълняват и изменяват по усмотрение от Щаба.
Относително начина за воденето на въстанието след дълги разисквания се прие:
а) Въстанието да бъде повсеместно, всички райони во окръга да възстанат.
б) Пред вид на това, че само една част от населението е въоръжена, за да може военните действия да бъдат по-продължителни и по-упорити и за да се ангажирва въоръжената част, от населението во борбата реши се: Единно да се действува партизански характер и начина на тези действия се определи така: Во денът на въстанието да се дигнат всички въоръжени сили из районите на четите според предвидените разпореждания от местните началства, съгласно земеното решение во първото заседание в конгреса.
На останалата част от християнското население да се внуши да не придружава четите, освен когато последните би имали нужда от техните действия. На въоръжените сили повдигнати по тъкав начин се възлага следното:
Първо: Прекратяване на пътните, телеграфните и пощенските съобщения и недопускането за възстановяването им, от страна на турската власт, през време на въстанието.
Второ: Обезоръжаването на турското население до колкото можи.
Трето: Нападението на правителствените учреждения.
Четвърто: Нападението според обстоятелствата на всяка турска команда била тя войска или башибозук.
Пето: Браненето на християнското население, включително и чуждите поданници от турските нападения.
Шесто: Запрещаване да се нападат мирното турско население и да се посега на турските жени и деца и старци.
Седмо: Обикновено четите да действуват пръснати из районите, те могат да се сгрупират 2-3 или повече, за някакви крупни предприятия
228
и после пак да се разпръснат. Определи се, при туй, четите да държат винаги нападателно поведение.
Осмо: Задължава всички войводи со четите си, да се притечат на помощ на всека чета, която е завързала сражение со противника.
Девето: Началствуващите лица, да доведат куриерската служба до максимум во време на въстанието.
Десето: Проявяването на инициативата во духа на гореопределения начин, во време на въстанието е задължителен за всички.
Заседанието се закри в един часа вечерта.
ЗАСЕДАНИЕ - IV-то
Заседанието се откри на 24 април в седем часа след пладне. Присъствуваха всички предидущи делегати и пристигналите от Кичевския район, свещеник Тома, Арсо Мицков, Спространов Димитър и Васил Попов. След като се посочи целта на конгреса и се прочетоха взетите решения во миналите заседания, по които се съгласиха пристигналите, пристъпи се към дневния ред:
Определяне времето на въстанието. Реши се, взетите решения на конгреса относително подготовката и разпределението на силите да се приведат час по-скоро в изпълнение и районите да бъдат готови за въстание, не по-късно от края на м. май. Представителя на Щаба да определи датата на въстанието, съобразно гореизложените обстоятелства, при туй задължава се районните началници, своевременно да съобщат заплашителното положение на районите им. На край прочете се възстаническия дисциплинарен устав и се прие окончателно.
Заседанието се свърши в дванадесет и половина часа вечерта и конгреса се обяви за закрит.
За верността на гореизложеното подписите на представителите следват: [...]