1903 година
АВГУСТ
1 август - Тиза
2 август - Вълканова чешма
3 август - Кономлади
4 август - Влашките колиби при Бигла
5 август - Турянската планина „Каменик”
6 август - Бабчор
7 август - Блацката планина
8 август - Блаца
9 август - Прекопанската планина
10 август - Мокрени
11 август - „Върбица”
12 август - Невеската планина
13 август - Прекопана
14 август - „Върбица”
15 август - Вишенската пресека
16 август - Черешница
17 август - Берик
18 август - Смърдеш
19 август - Смърдеш
20 август - Косинец
21 август - Дъмбени
22 август - Дъмбени
23 август - Въмбелската планина
24 август - Германската планина
25 август - Германската планина „Мочарче”
26 август - Лисец - в Ормана, назоваем „Моро”
27 август - Кономладската планина
28 август - Брезницкото кале
29 август - „Червени гренди” или „Паун”
30 август - Апоскепската планина - „Ковачо”
1 август - Тиза - петък
Макар че съм болен слезнах в с. Косинец и на сила собрах хляб. Научихме се, че во „Св. Неделя” стоели аскер и пазели селото. Устроихме смърдецката центрова чета от около 50 души, прочетохме им възстаническия устав. Вечерта спахме на „Вълканови чешми”.
2 август - Вълканова чешма - събота
От „Вълканова чезма” потеглихме в зори за Габреш и денем пътувахме. Оставихме селските чети низ селата Косинец, Дъмбени, Смърдеш, Въмбел и Върбник, да пазят селата, да набавят храни и да извършат оставените по нивите снопе. Во Габреш се установихме во къщата на покойния Динкето Яневски, каква жалка картина представ-
265
ляваха домашните му, всички казваха нека беше сега жив и нека се убиваше от турците, а не от нашия съселянин! Жалка картина представляваше всичката Динкова фамилия, а пък нас особено впечатление ни правеше, защото винаги во него сме ходили и сме били посрещани отлично. Сега, когато Динкето щеше да хвърчи от радост нема го между живите, на убиеца фамилията още продължавала да говори безобразни думи, а самия убиец го нема на мегдан, види се избегал во другия район или при Коте. Още продължава да се крие.
Къде девет часа потеглихме от Габреш за Кономлади. Минахме през Поздивища и се научихме, че предателя Кръсто Демировски, който беше отишъл в Костур при владиката да търси прибежище и спасение си дошъл и разправял на селяните, че во Костур имало много аскери и сега се очаква да дойдат до тридесет хиляди души, тогава няма да остане нищо християнско от онези, които правят гюрултии. А владиката му казвал, че само Битолския вилает е възстанал, та нема нищо да направят и пр. Нас ни беше чудно как така да го оставят него жив во Костур и да си дойде свободен! Установихме се над Вещановата воденица, во ливадите кономладски.
3 август - Кономлади - неделя
Ние со Пандо и Лазо слезнахме во селото, Котев Цильо ни разправи че се срещнал со Кръсто Демировски и го изпитал как можал да доди свободен от Костур. Той му казал, че со много приятели и пак може да отиде. Тогава Цильо му рекъл ако можеш, барем малко сол да ни искараш от градо. Той се наел и на драго сърдце ке се постарае да донесе, казал. Ние се осъмнихме още повече в това обещание, той наверно е изпратен като съгледник, но да си го заловим решихме пак да се накаже за досегашните престъпления, например за предаването на пушките от селото му и за всичките явни доложения на турците со комитетските работи.
Изпратихме Козинчо со още двама до Поздивища да го заловят: върнаха се а домашните му казаха, че заминал за Костур, за да донесе сол. От тук вече се заключаваше, че той е изпратен нарочно, да види що става по нашите села и да доложи на пашата, които му бил приятел. След пладне ни известиха, че Кръсто Демировски минава за селото си; казахме скоро да го повикат и се представи пред мен. Го запитах:
- От къде идеш? Ни отговори:
- От при Коте.
- Що си искал при Коте?
- Да видя дали има сол да взема от него. Домашните му казаха че отишъл у Костур, а той бил при Коте со некоя мисия от страна на владиката.
266
Понеже мен ме стресе та не можах повече да го слушам го взеха Кляшев и Поптрайков да го изследват. Получихме писмо от леринци, че те се намираха над Търсие от горе и ни канят и ние да отидем да се стрешнем на „Езерец” близо при кулата на Бигла, за да нападнем Кулата и псодерския аскер. Ние бехме со същото намерение и посоката ни беше натам. Към 10 часа потеглихме и пристигнахме близо до „Езерцата” (Влашките колиби). От сам, во трапо преспахме аз едвам се държах да отида дотам, макар и качен на коня, ме изтощи тази пуста треска.
4 август - Влашките колиби при Бигла - понеделник
Още от зори аз още спиех и слушам да пукат маузерови пушки, станах и запитах Кляшев що е това сражение. Той ми отговори наверно по нашия караул се стреля, трябва да е забелезан от аскерите що седят на кулата, види се и те трябва да имат поставена стража и може би са ни забелезали и затова се стреля. Аз макар и болен не можах да седя, взех со мене косинската центрова чета со Лазо Киселинчев и заехме пресеката малко по-доле. Митре Влашето, войводата со неговата чета зае от ляво и от мене високия караул, Стериьо Стериовски, войводата на смърдецката центрова чета, взе караула от десно на мене. Оставаше само свободно мястото на самата пресека.
Аз сега зная, че ще имаме работа само со неколко псета, които взели местата и ще ги изпъдим. И с момчетата настъпвам, току речи се доближих. До самия връх имаше едни доста големи и удобни камъни, които непременно трябваше да ги вземем. Две момчета се доближиха до самия камък и като видяли, че от другата страна е заето от аскерите, се уплашиха и избегаха без да се повредят. Направихме неколко опита да превземем този камък, но турците се беха силно окопали и не ни пускаха. След малко слушам турската тръба да тръби зад гърба ни и се намерихме заобиколени, Кляшев ни известява че турците направо от пресеката слезнали. Чак во местото дето пренощувахме, но да взема [...] [*]
[...] разрушим отидохме близо, от вътре ни откриха огън. Те се укрепиха от вътре и се защитаваха. Динамит имахме да я бомбардираме, но фитиля остана у Христо Цветков, а той остана много далече от нас, затова бехме принудени да се откажем от това намерение.
Собрахме се, дойде Лазо Киселинчев и ни казаха че Митре войводата бил ранен во рамото и имало убити Кузо Жунда от Дъмбени, Търпо Трайков Чекарчев от Косинец (това било убито от доста далеч както си ядело хлеб), Лексо Христов и Митре Динов от Дреновени и от Черновища Стефо Ташов. Цильо Кономладски ни разправяше, ако не
*. Липсващи страници.
267
беха отстъпили от предната позиция не можели да му превземат местата по никой начин. Неколко пъти били отблъснати аскерите со големи загуби, употребили и бомбите но само една от малките се запалила, а три от големите не се запалили. Ако да беха се запалили тези бомби щеха да напакостят много на турците и щеха да се изплашат страшно. Чудно как да не хванат тия трите бомби? Дали не запалени още ги хвърлиха или пък фитилите им повредени бяха! Заедно со леринци потеглихме за Турие и се установихме на „Каменик”.
5 август - Турянската планина „Каменик” - вторник
До къде 3-4 часа бех добре, после ми дойде пустата треска и чак до 12 часа едвам се свестих. Слезнахме во селото Турие, от гдето походих пак ме обърна на треска, от един до четири часат през нощта не можах да се успокоя. Макар и болен трябваше да се върви. Лазо Поптрайков замина към Кономлади со дреновенската, черновишката и поздавишката селски чети и от там да види фамилиите: дъмбенски, косински, лобаницки, смърдешки. Вечерта турците изгориха Жупанища, Орман, Косинец и Лобаница. Кършаков ми пише, че лобаницките фамилии се заловени от аскерите и башибозуците и не се знае къде се отнесени, като прибавя че имало отведени и косински фамилии. Лазаровска била намерена от турците во Смърдешко към Капешчицко, во „Падинята” там била заклана. Всички фамилии от селата избегали, за да се изхранят. От Псодери известяват за вчерашното сражение, че турците имали големи загуби, а тези, що се установени страшно се изплашени и само се укрепяват. Призори стигнахме над Бабчор, четите и Кляшев останаха вънка, а аз со 10 души се прибрах во Бабчор.
6 август - Бабчор - сряда
Зех и изпих рециновото масло (очистително), голема слабост чувствувам, ще се пръсна от мъка, защо тъкмо сега да се поболя, когато трябва да съм най-здрав. Вечерта заминахме през „Порта” (Вич) оставихме войводите Цильо Какальов и Стерио Стериовски со четите тук, а ние со четите на Попов и на Цильо Кономладски заминахме за „Пардинова падина” во камъните зад Блаца.
7 август - Блацката планина - четвъртък
Образувахме една чета от двайсет души под войводството на Ристо Гушлев от Косинец. Тая чета, един вид като наказателна полиция, да следи всички престъпления, предателите, дезертьорите-възстаници, крадците и каквито наказания се предпишат да ги изпълнява тая чета.
268
Слезнахме во Блаца и тук повикахме околните селски чети да ги изследваме, за времето, което се прекарали во нашето отсътствие. Известих во Прекопана да изпратят човек во Невеска да изучи колко аскери има там, техното разположение и пр. и да ни докладва до довечера. Обаче прекопанци ми писаха, че са изпратили трима човеци и нито един не се е завърнал. Сметнахме да заминем за Невеска, за да разрущим мюдюрлука и изгоним аскера, обаче не можехме да се научим положително колко аскери има и как е укрепен. Привечер ни се извести от Георги Попхристов, че от Лерин около 100 души аскери заминали за Невеска, види се те се съмняват и затова изпратили подкрепителна сила. Понеже още не ми е поправено здравето, затова останах пак тук во Блаца, за да се поизцера.
8 август - Блаца - петък
След като прегледахме околните селски чети и им дадохме некой наставления, заминахме во Черешница гдето се нахранихме всички и след това потеглихме за Прекопана, нещастното село ужасно изгорено, останали само неколко къщи здрави. Преспахме во Прекопанско.
9 август - Прекопанската планина - събота
Се изкачихме на „Върбица” дето се срещнах со четите лерински (Михаил Чеков со екшисулийци). Со них говорихме за нападението на аскера в Невеска. Войводите лерински, динамидчията особено се изразяваше и от сърце желае да нападнем аскера, Михаил Чеков се колебаеше. Те преди два три дни отишли во Невеска и пак по искането на Михаил Чеков отстъпили и не нападнали Невеска. Понеже Розов не беше тук, за това остана за до вечерта да му дадем дума, като се споразумеем со Розов. Ако беха нападнали казармата, когато отишли, щеше да се сполучи, защото само 80 души аскер „Илявета” [*] имаше.
Вчера тоя аскер се промени и се замести с 180 души редовна войска. Заминахме за обед во Лехово, дето ни пострешнаха отлично, след като обедвахме привечер слезнахме во Мокрени, дето се срещнахме со Розов и говорихме по въпроса за Невеска и решихме да нападнем аскера. Писахме на леринци да ни чакат, тук преспахме.
10 август - Мокрени - неделя
Още през нощта свикахме четите и се отправихме към славното Клисура, което още не е омърсено от турски крак, откак го превзехме. Не знаем колко им е по волята и дали симпатизират на нашето отива-
*. (тур.) - нередовна, допълваща войска.
269
не во техния градец, обаче клисурени се отнасят много мило пред нас и со особени комплименти.
Направихме сума покупки за обуване и обличане на босите и голите ни възстаници. Во сред града со всичките чети се фотографирахме, фотографирахме се още по отделно. Аз се фотографирах на две пози: на кон и пеш и то по желанието на фотографа. Вечерта се сбрахме на „Върбица” дето определихме и на Никола Андреев да дойде и той е мокренската чета.
Решихме со леринци да потеглим още тая вечер и да се наближим до Невеска и утре към 6 часа, първо леринци да открият огън от северната страна а ние пък като на помощ да нахлуем во селото от към запад и юг. Обаче Михаил Чеков пак разви своите философии и отказваше да се предприема подобна акция понеже не разчитал на възстаниците си. Се опълчиха доста много войводите и той беше заставен да мълчи. Сам Чеков ми разправяше от как са възстанали никак не са влезнали во сражение, а само така се скитали и се сметат за възстаници и то това мислят, че правят въстание!
Като видехме, че времето минава и не ще може да се пристигне на определения час, а пък Никола Андреев и той го нема още (и той е от породата на Михаил Чеков, само около Мокрени иска да се върти), за това отложихме за други ден, да предприемем нападението, а леринци да заминат още тая вечер.
11 август - „Върбица” - понеделник
Днес разпределихме опинците на босите въстаници. Андреев, който трябваше да дойде снощи, той днес се явява, го повикахме и му направихме едно остро мъмрение за своеволията му.
Изпратихме човек до Невеска да вика со писма некой си Сиди Неманов да провери некой невесчани и да дойди во Прекопана, от там да заминем и се доближим до Невеска.
Вечерта тръгнахме през Прекопана за Невеска, от повиканите невесчани нито един не се яви. За леринци нищо положително не знаехме, но ние решихме и без техното съдействие да нападнем аскера во Невеска.
Направихме следното разпределение: Манол Розов со центровата смърдешка, загорицката центрова и селската загорицка чети, да заеми върхът от западната страна на Невеска и да бъде готов, щом ние или леринци открият огън според както бехме предвидели. Никола Андреев со прекопанската, сребренската и мокренската центрови чети, да нападне от долната страна - югоизточно. Наказателната на Ристо Гучов, полови-
270
ната дъмбено-косинската центрова, кономладската центрова, олицката селска и шестевската чети, да останем от към юг и ние да нападнем со настъпвание като свържим веригите со Манол Розов.
От вечерта още си заехме местата.
12 август - Невеската планина - вторник
От зори още почнахме да се доближаваме към върхът на Невеска, неколко дървари заловихме, които береха дърва. Аз и Попов отидохме да разгледаме местата и видехме тъкмо под Розов да отиват 5-6 души аскери на караул. Ние рекохме си да не би да ги забележат и още от рано да се открие сражението.
Отсрещните височини на изток и от там на всекъде поставени караули, най-високия караул, който мислехме да бъде зает от леринци к ьм 4 часа видехме и той караула да се заема от аскерите.
На неколко места още поставиха чадъри. Часът стана 6 и со нетърпение чакахме от леринци да открият огън, обаче всичко вятър. Казах на Попов и на Ристо Гучов да заемат десния фланг и да свързват веригите со Андреев и тъкмо в 7 часът Попов да открие огън. Към левия фланг изпратихме Цильо Кономладски со четата и со другите, ние да настъпиме.
Тъкмо, когато вече се прибрахме близо до трапът забелезахме множеството аскери около казармата, ни се видеха повече отколкото ни беше казано. Ние знаехме да имало 200 души аскери, обаче тук се вижда да са до 500-600 души. Към 7 1/2 часът една голяма тълпа потегли към Лерин, тогава разбрахме, че трябва да е дошел и друг аскер. Писах на Попов да не открива огън той, а да чака ние да открием и така ние забавихме да открием огъня чак до 9 1/2 часат.
Първо аз открих огън от към нашата страна, турците се разшаваха, неколко души дойдоха срещу нас и се загнездиха во един окоп. От всички страни се сипеха залпове со „ура”, от всички страни се настъпваше юнашки. Турците не закъснеха да напуснат позициите и да бегат позорно. Мнозина не престигнаха да си земат пушките и избегаха без и пушки, тези що беха влезнали во казармата като се наближихме и дадохме неколко залпове и те почнаха да бегат от казармата. Неколко души бидоха повалени при казармата, други при чадърите и на по други места, само неколцина останаха во казармата и стреляха кучешки. От горе Манол до вечерта не може да слезни до селото. Попов, Илия Биолчев, Андреев и много четници зеха сума пушки и патрони. Най-вече пушки зема Ристо Гучов со момчетата.
Коста Желински навлезна со неколко момчета во мюдюрлука и тук намери един скрит аскер, който държеше пушката во ръце. Коста му
271
хвана пушката со едната ръка и со другата го застрели со револвера. Хюкумата го задържаха обсаден, ние продължавахме да обстрелваме ка зармата, тук случайно един куршум се заби во главата на Йотето Здрольов от Дъмбени, който падна полумъртъв, взеха го момчетата и го свестиха, влезнахме и ние во селото и се срещнахме со другите чети, направихме разпределение да отидат да бомбардират казармата. Аз и Кляшев заминахме и влезнахме у един доктор, дето го донесоха раненото Йоте. Доктора го прегледа и го изми, но вече му течеше мозъка и не оставаше надежда за изцерване. Ранени имахме още едно загориченче. Чухме да изгърмят две бомби и след това вече престана гърмението. От страна турците, обаче турците незабелезано успели да избегат. Казармата вече остана во наши ръце и на наше разположение се намериха сума неща, провизии и дрехи, обаче немахме на шчо да ги натоварим. Позволихме на момчетата да земат кой каквото намери и други неща заедно со казармата изгорехме. Аз и Кляшев со Коста Желигошки отидохме во мюдюрлука тук намерихме скрити ошче седем турци аскери, между които и един проклет заптия, скрит во един хамбар. Коста стрели неколко пъти, рани заптието, един уби, другите почнаха да се молят и се предават живи.
Намерихме сума дрехи, от които една част зехме, а другите ги изгорихме. Времето ни минаваше и трябваше да напуснем Невеска, защото това поражение на турците нема да ни остави така, а за да не ни изгонат, трябваше да напуснем, макар че имаше ошче сума работа. Всички радостни и възхитени от сполуката потеглихме за Прекопана и стигнахме призори.
13 август - Прекопана - сряда
Тук през целия ден почиствахме оръжието и почивахме, изпратихме центровата чета загорицка и неколко селски чети да заемат „Кайнак”, защото от много места ни се писа, че сума аскери излезли от Костур за Маврово, ние се прибрахме на „Върбица”.
14 август - „Върбица” - четвъртък
Решихме да разпределим маузеровите пушки и да потеглим за Невеска, да влезнем со особена церемония. Още колко почнахме разпределенията, чухме залповете от към „Кайнак”.
Се изгледахме аз со бинокъла и какво да видя! Хилядици аскери, скоро изпратихме да хванат височините над Прекопана, Цильо Кономладски со олицката чета. Направихме списък от маузеровите пушки и патрони, всичко се вземаха 34 пушки, взеха се семя чанти торби и дрехи, всичко се разпредели според показаната храброст от момчетата.
272
За всичко има списък в друга тетрадка. Аскерите настъпиха към Черешница и го изгориха, стигнаха до Прекопана и запалиха останалите прекопански къщи. Часът още беше 7 и турците со всички сили, со топовете заедно се отправиха към нас, сила голяма, излишно е човек да се сражава и да си хвърля патроните, когато не можи да се разбие тази сила. Затова аз предложих без да се стражаваме да остъпим към Перпери. Другите другари казаха да се крепим и усилихме Бербеш. Но като се увериха, че напразно е всичко и те се съгласиха да се отстъпи. Докато направим разпореждание огън се откри, след като дадохме неколко залпа, се оттеглиха момчетата, турците почнаха да бият „Барбеш” со топовете. Ние през Клисура се сбрахме на „Царцари”. Турците останаха на „Върбица”, нищо не можахме да се научим за стражението со другите чети, вечерта се отправихме през Черешница, Вишени и се установихме над Вишени зад Пресеката.
15 август - Вишенската пресека - петък
Писахме на Попов, който се намирал во „Вич” (на Порта), повикахме комисията вишенска да им дадеме неколко пушки и да закрием дълга, като раздадохме маузеровите пушки, другите гръцките, като артисаха, ги дадохме из селата да закрием стари сметки. Загоричката и бобицката чети ги повърнахме към Пополие и ние со смърдешката, дъмбенската и наказателната чети, заминахме за Черешница, тук останахме да пренощуваме.
16 август - Черешница - събота
От зори още пристигна при нас Попов и съобщи, че во сражението со аскерите на „Кайнак” и Прекопана се изгубили 30 души възстаници и то, защото не слушаха. От бабчорската чета около 10 души, от черешницката Колето Ников, Васил Рогов, Иван Пецов, от загорицката чета и от нея имало убити неколко момчета, така щото положително не знаят кой и колко убити са, намерихме за добре Попов да замине за Пополие, да поддържа духа на тамкашните селски чети и да се грижи колкото се можи за нещастните фамилии. Аскерите след като обраха и оплениха селата Загоричени, Бъмбеки, Олишча, Бобища и Чурилово ги изгориха. Се каза, че са изгорени и Мокрени и Елехово повикахме загоричката центрова чета и заминахме за „Берик”, гдето пренощувахме.
17 август - Берик - неделя
Всичките нещастни фамилии от Дъмбени се движат и се прикриват во Берик, всеки се надпреварваше да дойде да ни види. След обед по-
273
теглихме за Габреш. Тук забрахме чорбаджиите габрешени и им направихме едно мъмрение, защото от правителството получили едно известие да си мируват и пр. А те отговориха со писмо, на турски, че имали мъка от комитите, и немали що да правят. Това писмо се улови се научихме за отиването на [Каравангелис...] то Яневски били Стамо, така щото те го направили по желанието на владиката, понеже само Динкето не се съгласяваше да приема гърцкия свещеник во Габреш. Ми [...] и во Брезница. Тук намерихме брезницката чета, избегала от Коте, защото той пак почнал да работи со владиката [...] Жельовени. Жельовенци се предали на аскерите и дали около 20-30 коне за мекере на аскерите.
Стигнахме во Смърдеш дето бехме пострешнати от селските чети, които ни посрещнаха радостно, даже и нещастните фамилии всячески се мъчеха да скрият скръбта си по изгорелите имоти. Тук говорихме им, държахме неколко надеждни речи и след това официално подарихме маузеровата пушка на Кършаков, който ни посрещна, макар и още болен от раната.
Вечерта четите излезнаха на „Бели Кладенци”, а ние останахме у Цильо Поповски.
18 август - Смърдеш - понеделник
От Косинец ни пише Лазо, че аскери и башибозуци от Света Неделя идели за Косинец и се почнали стражения со селските чети. Испратихме на помощ дъмбено-косинската центрова чета и загорицката и една селска смърдешка чети.
19 август - Смърдеш - вторник
Решихме: Мише Николов да заминат за Пополе и се завземат за уреждание въпроса за онещастените фамилии, да накажат инициаторите на предателските намерения от страна на Загоричени.
Бабчорци ни пишат во дневните рапорти, за убитите во стражението на „Кайнак” и Прекопана. Ето имената на падналите: Никола Иванов, Тодоров Иван, Георги Гюревски, Нуме Христов, Коста Алексов, Янаки Попилиов, Пандо Кондов, Митре Хр. Джуров и десетника Коле Консулов и един ранен Апостол Костовски.
Вечерта през планината заминахме за Косинец. Тук Лазо ни пострешна много блескаво. Селото е изгорено и представлява жалка картира! Останали само 14 къщи здрави... След като държахме по една насърчителна реч (аз, Поптрайков и Кляшев) се прибрахме во къщата на покойното Колето Шенчев. Косинци и лобаничени хванали три лобаницки турци, които идели да обират лобаницките скривалища. Ето
274
имената на турците: Таир Исмаил - 55 годишен, Сашко Таиров - 19 годишен, Ислям Шайнов - 28 годишен, им позволихме на въстаниците да ги избият под селото Косинец и ги измушкаха.
20 август - Косинец - сряда
Днес нещо особено не се случи към 8 часа потеглихме за Дъмбени, дето ни посрещнаха весело онещастените дъмбенци. Дъмбени съвсем огрознело и са махнати и други 4 къщи останали неизгорени, а именно къщата на Пан. Жундов, на Доно Заеков, на Янето Катков и на Ването Попов, останаха неизгорени 5-6 плевни, а всичко друго е обърнато на прах и пепел, во време на изгарянето убити са следующите лица (29 юли): Митре Терзиовски - 95 год.; Търпо Нанговръков - 80 год.; Йото Радков - 80 год.; Динка Гульова - 75 год.; Трайко Ангелков - 85 год.; Ставро Кенков - 80 год.; Кольо Попстериов - 19 год. (завеян); Лазорица Караджова - 70 год.; Динковица Сулеимизова - 65 гос; Митровица Хаджиовска - 65 год., ранени со куршумо Поптрайковица, Стояница Караджова и Трайковица Бриченкова (малко ранена), а во плен само Ставровица Здролева - 28 годишна со дъщеря и 3 годишна (сестра и внучка на Лазо Поптрайков).
21 август - Дъмбени - четвъртък
От Смърдеш и Брезница ни пишат че аскерите от към Блаца слезнали по Рулската река и една част зема Кономладско „Лисец”. Желево, Търново, Ошчима и Руля никак не се посегнати от аскерите, така щото тези села, които Коте ги владее види се се защищават от владиката. От Шестеово ни се извести, че около 300-4000 аскери излезнали от Костур отишли към Вишени и Блаца и ги изгорили. От Въмбел нагоре за Въмбелската планина. Така щото от всички страни се стекоха аскери.
Ние мислехме да заминем за Нестрамско и затова повикахме центровия апоскепски войвода Никола Христов со четата понеже той познава местата. Също и Пандо Сидов со жупаницката чета, за да заминим со по-голема сила към Нестрамско и Костенарията и там да произведем смутове и да разширим границите на района ни, да се каже, че и там имаме направено въстание. Обаче кономладската чета се научила, че ще заминаваме за Костенарията и почнали да негодуват и да отказват. Винаги во всичко кономладската центрова чета произвеждаше скандали за всичко не отстъпвала благодарение от ястията от войводата им (Цильо Христов), винаги ни е правил главоболия. Повикахме десетниците и им говорихме на дълго, като им описахме значението
275
на едно заминаване наше во Костенарията. Пред десетниците се показаха всички готови, да вървят за където им се кажи. Това кономладско съпротивление се пръсна и по другите чети, но от другите не се изгласи, така както кономладци. Останахме да пренощуваме пак тука.
22 август - Дъмбени - петък
От Попов получихме писмо от Габрецко, во което ни пише че освен 300-400 души аскери дето излезнаха и изгориха Вишени и Блаца, но от към Турие излезнали 7000-8000 аскери и без да повреди села се устремили над самия Бабчор и поставили чадъри. Со Попов били четите: вишенската, бабчорската, загорицката и бобицката така щото и Попов можи да е с около 250 души, станахме много и се измени вече положението и вчерашното решение. Да се замине со толкова души за Нестрамско и Костенарията невъзможно е за прехрана. Освен това ако и там ни изпратят турците некоя голяма сила, тогава невъзможно е и връщането ни. Затова решихме да проверим силите и да се разделим на 2-3 отделения и да заминем от Преспата за към Мориховските планини, да се срещнем со щаба и да решим нашата задача. Писахме на четите да се приберат към Въмбелската планина, към 8 часа потеглихме за „Вълканови чезми”, дето бехме определили на Попов да се срещнем, чакахме го до 1/2 часа нощта, като не дойде и на много места се виждаше доста запалени гореше това ни даваше да разберем, че всичко е хванато от аскерите. Към 3 часът ноще стигна ни Попов и ни каза: че аскери 7000 души разположени во поздивишките и черновишките ливади тъй като аскерите пристигнали до Черновища и сигурно утре ще обискират тези планини, затова писахме на дъмбенските и косинските въстаници всички да се приберат во Въмбелската планина. Ние минахме по Смърдеш, казахме и на смърдешани и се прибрахме во Въмбелската планина „Какасул”.
23 август - Въмбелската планина - събота
От много места пристигнаха чети при нас, аскерите не закъснеха да запалят селата: Поздивища, Черновища и двете махли Дреновени. От там една част обзе Дъмбенската и Смърдешката планини, друга част по шосето Габрицко за Руля и до вечерта към 10 часа сутринта около 3000 души во Бесвина, тук се установиха да пренощуват. Също около 3000 души заминаха низ Брезница по шосето за Смърдеш.
Оставаше да се обискира още Въмбелската планина затова слезнахме през Древовени, Буковник, Лъка, Оровник и се качихме на високата планина Германска „Мучурището”. От Смърдеш Динето Жажаята,
276
Тодор Рачов и още неколко други си дадое дупките „Осоио”. Всичките гъркомани измениха на клетвата, макар и аз да съм ги турнал и на най-добрите длъжности.
24 август - Германската планина - неделя
Случайно мина един псодерак при нас, донесе му писмо и го изпратихме да го занесе в Герман и го предаде на четата. След малко същия псодерак, се завърна заедно со писмо от Евтимов, войвода от битолската чета и со двама възстаници от Герман, които дойдоха да ни вземат во селото.
Слезнахме во Герман дето ни посрещнаха радостно, тук намерихме германската чета, една битолска от 80 души и неколко другари со четите, всички около 300 души се събрахме. Ни разправиха за убиването на покойния Никола Кокарев и на другаря му Панчо. Кокарев бе родом от Ресенско от село Царев дол. Първо бе назначен като ръководител во Ресенско, а после от конгреса за Преспанско. Той бе заобиколен от множество аскери при Брайчино и убит заедно со Панчо и още шест души възстаници. Убити са на 15 август 1903 година.
Со Евтимов, Ив. Кафеджията (водителите на една битолска чета от 8 члена) говорихме за положението на работите во днешно време и за едно взаимно отстъпление към Мориховските планини, за да се срещнем со щаба. Както ние тъй и те никакво писмо от щаба не са получавали и не са знаели посоката му. И тук во Преспата положението е критическо и движението невъзможно. По-добрите села изгорени, само Герман успеха до сега да го запазят от изгорение. Големи мъчнотии от всички страни се срещат за храни. Аскери били поставени по Пелистер и Бигла (Ресенско), до сега нищо не знаехме що става во Ресенско. Писахме за щаба през Буф за Битоля и от там да го изпратят до щаба. Също писах за Спиро Олчев во Ресенско, обаче не се намери куриер да ми го изпратят като не можехме да земем едно крайно решение за движението ни и като не знаехме по кои места има централизирани войски, затова решихме да пренощуваме тук и утре да изпратим от рано куриери по разни направления. Обаче през нощта на 6 часа получихме писмо от Попов от планината, со което ни известява, че аскерите се установиха на бивак во Търновските ливади. Тъй щото трябваше на време да заминем при четите да земем нужните мерки во случай на нападение понеже се опасявахме от предателство, па и не лесно можем да прикрием следите на една тълпа от 825 души.
277
25 август - Германската планина „Мочарче” - понеделник
Свикахме всичките възстаници на общо събрание. Първо аз им говорих за подържането на позициите и напускането без заповед, говорих им на дълго за отговорностите и задълженията като си послужих со некакви примери. След мене во допълнение говори войводата Попов, после установихме възстаниците на определените позиции. Местото много ни помагаше за сражение и бехме решени на една голяма сила да се противопоставим и се задържим до край, след като заобиколихме, разгледах местото и всичките позиции, ни се извести от Герман, че аскери идели от към Брайчинската планина за Герман.
Е, да ги вземат дяволите и аскерите! Казах да ги нападнат и ние ще им изпратим помощ. Аскерите пък, които бяха во Търновските ливади всичките заминаха за Кулата на Бигла и там поставиха чадъри, тоя аскер се виждаше да върви до 6000 души. Това ни даде да разберем че всичките аскери се дръпнати и наново се обнадеждихме и почнахме да решаваме за къде да се завърним вечерта. Решихме да заминем за „Лисец”.
По едно време неочаквано пристигна Спиро Олчев, Спиро е родом от Дърмени (Ресенски), един момък со добро поведение, доста развит, назначен за войвода во Ресенско, со Спиро не бехме се видели от около 3 години не можахме да се нарадваме и двамата на тая ни случачайна среща, обаче известието подновено от германци, че аскери пристигнали во селото ни разтревожи. Тогава аз со Киселинчев, Биолчев и Спиро отидохме чак над селото на една височина да видим направлението на аскерите и след туй да го нападнем. Обаче напразно се измъчихме, не можахме да видим никакъв аскер. След като си поговорихме приятелски со Спиро, во който разговор се мешеше и Кокаревото име това ни правеше да скърбим понеже той го нема вече между нас. Запитахме Спиро за щаба дали знае нещо, отговори ми че преди 6-7 дена се срещнал со Лозанчев и той му казал, че и тримата от щаба се разделили по разни посоки и не се знае кой на къде се намира. От това ние заключихме, защото не получаваме писма. Во Ресенско били изгорени всичките села, само 3-4 оставени, които били смесени со турци. Спиро циркулирал отсрещната страна на езерото към Петринско, обаче вчера бил преследван от 3000-4000 души войска затова минал към Нивици дето се научил, че аз съм тук, оставил дружината и со 10 души доде да се срещнем. Между другото ме запита дали не сме го виждали началника му подпоручик Панайотов. Панайотов избегал скрито и не се знае къде е отишъл. Спиро се съмняваше да не би е отишъл при Коте и той да го е препратил за Гърция. Спиро не скърбеше толкова за избегването на Панайотов, ами за
278
хубавата манлихерова пушка и револвера „Нагант”. Даде ни едно писмо, за да го препратим на Коте. Много ни моли Спиро, да го снабдим со един пинокъл, макар и ние да сме лишени от бинокли, дадохме му един такъв какво годе, който сме взели от мюдюрина клисурски. Спиро не знаеше как да ни благодари.
Привечер пристигна войводата люботски - Спиро Петров и со него се видехме, со всички се сбогувахме, те си заминаха за Герман, а пие потеглихме за „Лисец”.
Като дойдохме при Желево и ни казаха, че Коте бил в Желево. Тоя брат вече е сигурен, ни най-малко се опасява от аскерите. Тук вече явно се вижда, че аскерите не го преследват. Всичките негови села още не са изгорени и непокътнати. Желевени ни разправиха че срещу Търново на пресеката Бесвинска имало аскери до два табура и че днес имало сражение към „Корбец” (Въмбелската планина) и към „Буковник” имало сума въстаници убити. Сто пъти изпратихме на въмблени да сберат всичките въстаници и да дойдат со нас, обаче те си останаха.
Зарекохме хляб во Желево, Ошчима и Търново и се установихме на „Лисец” на „Моро”.
26 август - Лисец - в Ормана, назоваем „Моро” - вторник
Изпратихме куриери по разни направления, за да изучат и ни доложат за нанесените пакости от страна на многото аскер. Установените аскери срещу нас на Бесвинско ги гледаме. От Търново и от Ошчима, ни донесоха до 300 хляба, от проклетото Желево, където бехме казали да ни донесат 500 хляба, не ни донесоха нито един! Къде 5 часа слезнахме во Кономлади и след като вечеряхме се отправихме над селото на местността „Коришчето” дето и пренощувахме.
От изпратените през деня куриери, са научихме, че во Въмбелската планина во една дупка били убити от аскерите следните лица: Гелето Тодоров - 20 год.; Кирчо Марков - 21 год; (дето бяха от центровата чета, според дадени сведения от войводата Кършаков); Киро Марков се предал жив на аскерите но не са му простили и са го заклали; от селската чета следните лица: Яне Киров - 18 год.; Яне Донов - 18 год.; Цветко Лабров - 23 год.; Доно Митров - 28 год.; Кольо Пандов - 35 год.; Сотир Митрев - 19 год.; Яне Трицаров - 20 год. и Яне Нанчов всички от селската чета, 10 въоръжени; невъоръжени в същата дупка (пешчера) Нумо Гергов - 18 год.; Герго Донов - 27 год.; Кольо Митров - 32 год.; Герго Нумов - 18 год., всички без оръжие пет души, според най-верни показания убиванието за горните петнадесет души станало така:
279
Се прикрили во една дупка (пещера) в планината и я зазидали отпред, обаче, когато аскера минавал там се осъмнил, во самата местност со аскерите имало некой шекерджия [*] от Псодери влах, и един аскерлия го накарал псодерака да разгледа дупката. Псодерака макар да ги забелязал отговорил, че нема нищо. За големо нещастие едно от момчетата, което стоело до самата уста на дупката, като видяло че вече да се наближават до дупката и за по-добре да се прикрие си дръпнало навътре пушката, която издрънкала и аскерлията чул, веднага изпсувал влаха и го накарал да види що има в дупката. Аскерите се натрупаха около и почнаха да палят снопи до дупката. Види се пушека ги претисна и бяха принудени да се самоубият, но само едно момче на име Георги Янев - 15 год. и това било во същата дупка, но излезнало живо от вън, аскерите го раниха и това падна и му посекоха едното уше, но това претърпе и не се подвижи, това момче остана само живо, казват на всички убити им посекоха ушите, за тия нещастни жертви, особено ние со Кляшев има да скърбим, защото нарочно изпратихме да викат Въмбелската чета да дойдат с нас. Както казват, дошли въмблени на местото дето бехме, но не ни пристигнаха, затова останаха да се прикрият у дупките, нас най-вече ни замръзна кръвта за войводата Кършаков, понеже въмблени без нашето позволение и по погрешка отишли во Смърдеш, го взеха да го носят при нас, аз като научих че идва, писах му скоро да се завърне во Смърдеш и да не отива никъде без наше писмо, обаче аскерите беха надошли во Смърдеш и не беше възможно завръщането на Кършаков, той остана во Въмбел! До днес не знаехме дали живота негов, за живота на Кършаков и скърбехме за него, и ни най-малко не вервахме да е останал жив. При изгарянето селата Въмбел (25 VIII) се убиха още: Ставро Мошенски - 108 год. (изгорел во некоя плевня) и Стояница [...] 100 год.; а Ването Чърнио е убит во планината под „Руля”, още е убита Наумица Лякова и момчето ѝ - 15 год. на име Митре. Селото Въмбел е изгорено от башибузуците и ограбено съвсем, за другите безобразия те станаха вече обикновени и няма що да пиша, същия ден аскерите заклаха в Руля следните лица: Павловица Аличева непразна (трудна), Стоян Аличев и едно момче ранено. Както разправят за Павловица е разпорана и гледали изваденото от утробата малко. От Търново убити са: Трайко Попкостантинов и Вангел Миляов, ранени: Ване Лазаров и Търпен Стойков. Моите домашни ги намерих, дойдоха в Кономлади. Те пак са пострадали при изгарянето на Блаца, обаче тоя път се спасиха по-лесно отколкото во смърдецкото изгаряне, ус-
*. Сладкар.
280
пели да избягат и се присъединят към вишенските фамилии, макар че бяха застигнати от аскерите, ни един от офицерите не се отнасял така зверски, както некой други. На блацките и черешничките жени собличали фанелите и гашчите им, там ставали много безобразия. От Блаца, Черешница и Вишени има убити, но тук нема да ги пиша, защото са писани во подробния списък [*] (от въмбелските убити в дупката от селската чета било убито още Колето Дремов) от Бабчор и от там има доста убити и страшни безобразия са извършени.
От центровата чета на Стериовски днес избегаха: Ильо Поповски, Ването Гичов, Пандо Гичов, Насо Рачов, Липо Макрия, Герго Роково, Петър Лекаров, от селската Смърдешка чета е последния, со неми заедно и безобразния Апостол Чекеларов, Лазо Каранджов и Янето Попянчев.
27 август - Кономладската планина - сряда
От разни места получихме писма, току речи всички со едно и също съдържание, от всякъде изплашени селяни, старци и чорбаджии се готвят да се покорят на ново на аскерите и на гръцкия владика. Даже много села го направиха това. Най-първо направи това селото Габреш и Брезница.
Аскерите, които се установени над Бесевина отишли во Брезница събрали всичките фамилии от Смърдеш, Косинец, Въмбел, Върбник и др. и им дали байраци да окачат во знак на покорство и советвали да убедат своите мъже да си предадат оръжието и царо ще им простил, всичките да отидат в Костур при „Командир паша” да се поклонят и пр. Нашите слабоверни, готови всичко да приемат! Особено като се научи, че четите се отдалечиха, мнозина и на лево и на десно викаха:
„Тая нашата вече се свърши, началниците избегаха и ни оставиха в огъня и пр.!” Ужасно положение! Още ние не помислихме подобно нещо, още ние сме тука! Мнозина почнаха да дирят начин, за да се подобрят со турците и гръцкия владика. А пък проклетия владика възползувай от тоя случай изпратил окръжно по селата, со което заблуждава простото население. Косинци во Брезница събрани, начело со поп Петро Пинзов, решили да преклонят глава.
От всички страни псувни и нападки се чуват по наш адрес! От външния свят нищо положително не можем да научим, за да окуражим това пусто и непостоянно население, което заприлича като развален компас.
*. Вж. док. № 1.
281
Днес благодарение се получи едно писменце от Георги Попхристов, лерински ръководител, в което пишеше некой надеждни новини, това писмо за подновявание и подкрепявание духа всред всички го прочетохме и му говорихме на дълго и широко; обаче, нетърпеливото население веднага иска да му блесне свободата.
За да улесним задачите и мъчнотиите било от страна било от каквото и да е друго решихме да се разделим така: аз, со четите центровите - смърдецка, дъмбенска, косинска и апоскепска да заминем за Костенарията и там да произведем некои тупордии, со които да объркаме турците и обърнем вниманието на правителството и да се каже, че и Нестрамско со Костенарията въстанаха.
Лазо Поптрайков да замине за Леринско и се срещне с леринци, за да нападнат и разрушат моста екисулийски от ж.п. линия. Кляшев да вземе наказателната чета на Ристо Гучов и да заобиколи селата по Корещата и накажи измениците, които влезнаха во споразумение со турците, а също и онези, които напускат редовете и бягат. Розов и той со едно ново устроена чета под войводството на Никола от Дреновени (Кузинчо) да замине за Пополе и накажи престъпниците.
Вечерта аз, со Кляшев, Киселинчев и четите от смърдешкия, дъмбено-косински и апоскепски центрове со четата още на Гушлев заминахме за Брезницкото кале „Градишчата”, а Лазо Поптрайков и Розов со четите за към Бабчор.
28 август - Брезницкото кале - четвъртък
Решихме да заминем за към Дъмбенско и затова определихме човеци да отидат со време и се разпоредят за едение, хляб бехме зарекли от неколко села и в Габреш бехме изпратили цела чета, за да приготви хлеб, от Габреш сполучиха да изпратят стотина хляба. Там дето седехме некой си от въстаниците види се окрал царевици и запалил огън да ги пече, обаче бехме изненадани, когато видехме да пламват сухите листа от гъстия гъсталак. Спуснахме всички да гасим и успехме да откъснем огъня. При изгасението на един възтаник му падна в огъня един патрон и изгърме.
Караула ни съобщи, че аскерите слизат от към „Търново Слива” от горе от планината, Христо Гушлев пак го бехме изпратили да дигне и повърне косинските жени, които отиваха в Костур да се подведат на турските власти заедно со поп Петро Пинзов, Янето Бицов, Стефо Кършаков и Стасето Рука, още го немаше, а беше со моя кон та възможно беше да бъде посрещнат от аскерите, защото отпред показанията на караула, един от аскерите слезнал вече чак до селото и други дошли към нас во верига.
282
Отидох да прегледам и се ориентирам по движението на аскерите, за да вземем нужните мерки. Тъкмо, когато слезнах во равното при черквичките срещнах Гушлев да носи косинци, взех коня и отидох при караула, изгледах и видех веригите от аскерите, които имаха направление към нас и то не далече, дадохме со Кляшев заповед за общо отстъпление, защото местото никак не ни помагаше за сражение отстъпихме към Черна Гора, аскерите се сбраха над Габреш на местността „Локвата”.
Косинци без да ги осъдим во време на тревогата си заминаха за иотурченото Брезница. Гастълака, който остана недоизгасен отново се подпали и изгори сума нещо. Се постарах да намеря подпалвача обаче напразно. Ни известиха от Косинец, Дъмбени и Лобаница, че турците наново нападнаха селата и убиха още неколко старци, които заварили во селото! Всички подземни скривалища ги намерили и продължават всеки ден да ровят, особено во Дъмбени страшни безобразия вършели аскерите и башибозуците.
Едно 14 годишно жупаницко момиче, на Нико Попторльов на има Доча около четирима души зверове го обезчестиха и всички се извървели върху нещастното момиче, сега лежи и не може да стане от местото си. Също и установените аскери в Бесвина, според проверени сведения обезобразили всичко що е женско от 13 до 60 годишна възраст.
Вечерта заминахме за Смърдешката планина „Червени гренди”.
29 август - „Червени гренди” или „Паун” - петък
Тук се укрепихме доста здраво понеже допуснахме че аскера от Габреш пак да се повърни во планината, за да я обискира. Към четри часа видяхме турския караул, който наверно ни видя и затова почна да тръби. След некой час се появиха още неколко аскери и ние си приготвихме за бой. Види се турците не поемеха да настъпят на тия укрепени места и затова се прибраха към другите. От Брезница като имахме заречено хляб да ни донесат дойде и Йото Вражановски ѝ съобщи, че брезничени отказваха категорически вече да дават хляб на комитите.
Дойде едно мой писмо от към Преспата, Донето Жайков со Караолан, коджабаша Цильо Зелката, [...]
Като ги натисна огъня, забелязах да се хвърлят от прозореца над един трем, че и после на земята. Тук щех да ги застреля но се уплаших да не е некой невинен и се спрех. Всички врати ги бехме хванали, Жайков почна да гърми от тремчето, малко остана да ме улучи мене, като излизаха жените от къщата, казах на Ристо Гушлев да влезни и се смеси со жените и така да не можи да го нарани. Ристо влезна, но вместо
283
да се смеши со жените, застана зад едно кьоше, откъдето беше Жайков, който гръмна и Ристо Гушлев извика:
„Уби ме проклетия!” И падна вътре во вратата като му извиках не бой се нищо нямаш, излезна вън и ми каза:
„Убит съм, Василе, ти ме взема на душата”
Кляшев му се скара, задето така каза и той се свести и се обърна со думите:
„Нека умра не ме е яд, но тоя проклет да го уловим!”
Раната не беше смъртоносна, ударен бе в десните ребра и то малко, ние продължихме да следим Жайков и всички негови около къщата тремове и плевни. По едно време почна от една вратичка да се издава една глава и по некой път стреляше. Войводата Стерьо Стериовски и той незабелезано, но паднал от къщата на Васил Мазнев, го забелезали и ни съобщиха че паднал, отидохме со Кляшев и видяхме нещо паднало на вратата, изгърмехме, аз ударих върху падналото и разбрах, че вече е паднал и извикахме да го изтеглят нашите момчета изтеглили, прегледа го, той бил Лазо Жайков, син на Донето Жайков, върху него се намериха двадесетина патрона во жебо, а пушката вземена от вътре, така щото не можахме да разберем, кой именно стреляше дали младия или стария. Забелезахме да излиза човек во ближната къща, извикахме да се предаде иначе ще подпалим и тая къща и тогава човека почна да вика, че се предава, хванаха го и го донесоха при мен, той бил Караолан, който избегал от дома и момчетата не го намерили, той като престъпник отишъл да дири спасение у Жайков. Заповедохме да се обеси во сред селото, други човеци немаше у срещната къща затова не се изгоре, след това стареца Жайков види се, или се е скрил или използувал суматохата, избега между другите чужди фамилии.
Сбрахме се всички во сред селото, изследвахме Доно Юро, за убийството на Лабро, той почна от начало да крие, но после си изказа всичко. Ето неговите показания:
„Лабро е убит от двамата Жайкови и двамата от Пановски, Янето и Цветко. Те имаха страх от него и те го убиха, аз не съм замешен во това убийство.” От изследванията и показанията на Лабровите домашни излиза да е бил и Юро заедно со Цветко Панов и Жайковиците. За Янето Пандов, немаше подобно нещо. Повикахме Янето Пандов пред Юро и го изпитахме. Янето отговори на това, че той не участвувал во убийството, а бил поканен. Се виждаше и Янето да е бил съучастник во това убийство на Лабро но ни беше жалко да го убиваме, тъкмо сега во това време след като бе назначен като войвода на селската брецника чета. За това го опростихме, а Юро като убиец на Лабро и от друга
284
страна, за сегашното псуване и викания против комитета и за дето разубеждаваше хората вече, да не слушат комитета, затова го осъдихме на смърт и момчетата го измушкаха.
За да наказваме другите престъпления немаше време, само свикахме въмбени и скарахме им се, да си заминат и да си приберат оръжието и си съставят селската чета. След това отправихме се през Дреновени и на съмване стигнахме во Апоскепската планина на „Ковачо”.
30 август - Апоскепската планина - „Ковачо” - събота
Тук се съединихме со другото отделение, което мина през „Берик”. Те казаха, че аскери имало под селото во Дъмбени и имало поставено до 40 чадъри. Така щото доста аскер има вече около тия планини. Аскер во Дъмбени, аскер во Габреш и други пък во Бесвина, страшни безобразия правели тези аскери во Дъмбени!
Около часат три караулите предадоха, че около 300 души аскери, пристигнали во селото Апоскеп и го заобиколиха. Станах и зех со мене Киселинчев, заобиколихме местата и след това извикахме войводите и им казахме, во случай на едно нападение, кой кои места всеки войвода да заеми.
Отсрещу виждахме да горят 3-4 къщи во Тиолища, между които най-първо я запалиха къщата на поп Лабро и брат му Никола. Това за награда види се го направиха турците, за гдето тия во съгласие со владиката предават всичко комитско и убиваха хората да ги убеждават да си сложат оръжието. Вследствие на техните увещания тиолищени предадоха около 19 пушки и некой от тях избегаха да живеят во Костур.
ЦДА, ф. 1932 к, оп. 1,
а.е. 208, л. 1-236;
а.е. 209, л. 1-236;
а.е. 210, л. 1-113;
а.е. 211, л. 1-113.
Преписи. Машинопис.