Речник на непознатите думи
Аргос (гр.) — църковна забрана на духовно лице да извършва богослужение.
Арнаутин (тур.) — албанец; упорит, лют човек.
Ахтар(ин) (тур.) — търговец, предимно на дребни предмети.
Ашарат (тур.) — данък в натура, обикновено една десета част от земеделското производство, който плащали поробените народи в Османската империя.
Беглик (тур.) — данък върху кози и овце; безплатна работа или данък в натура, давани на господар (бег).
Безвязни (от рус.) — постоянен.
Беклеме (тур.) — стражарница, място за стража; стража.
Белли' (тур.) — явно, известно.
Берат (тур.) — султански указ за даване права и привилегии; указ, грамота на султана.
Берия — вид данък, главно общински.
Биржа (рум.) — файтон.
Бленка — гладък валчест камък.
Буюрултия (буюрулду) (тур.) — височайша заповед.
Валия (тур.) — управител на вилает в Турция; областен управител.
Варка (ит.) — лодка, ладия.
Варница — малка ладия.
Векилхарч (тур.) — счетоводител.
Давия (араб.) — съдебно дело, процес.
Дервент (тур.) — проход, дефиле, клисура.
Джинает меджлис (тур.) — съд за углавни престъпници.
Диван ефенди (тур.) — служител в местно управление на подчинение към държавния съвет.
Дуба (тур.) — шлеп, понтон.
Дунюм (дулюм) (тур.) — мярка за измерване на повърхнина, равна на около един декар.
Емирнаме (тур.) — писмена заповед, указ.
Есапчия (хесапчия) (тур.) — човек, който води сметки.
Исап — вж. хесап.
Кабарджия (от кабаре) (фр.) — кръчмар в кабаре (кръчма), в което нощно време се свири, пее и танцува.
Каземат (фр.) — подземно помещение в затвор за уединяване на политически затворници.
Калебендство (от калебентлик) (тур.) — осъждане на интерниране в укрепен град (крепост) без право да се напуска.
173
Карбовка (от карбованец) (укр.) — в значение на рубла; парична единица в дореволюционна Украйна.
Келепче (тур.) — белезница.
Кетип (кятип) (тур.) — писар.
Кликач (стар.) — викач.
Коливо (тур.) — варено жито за помен.
Кондисвам (тур.) — спирам на стан, на конак, отсядам.
Креатура (лат.) — човек, който дължи положението си на друг, заема отговорна служба не по заслуга, а по протекции.
Мазба (араб.) — изложение, протокол.
Мазгал (тур.) — дупка; отвор в кула или крепостна стена за стреляне; бойница.
Майсторска (стар.) — работилница.
Матерхана (тур.) — патриаршия.
Махзар (тур.) — изложение, молба.
Мезлис (меджилис, межлиз) (тур.) — съвет към общинско, околийско, окръжно управление и пр.
Мектеби идадие (тур.) — учебно заведение.
Минц (нем.) — австрийска златна монета.
Миралай (тур.) — полковник.
Муавин (тур.) — помощник, наместник на управителя.
Мухабетчи (моабетчи) (тур.) — секретар.
Мюдюрин (тур.) — управител на неголям, околийски град; директор.
Мюжде (тур.) — дар за съобщена радостна вест; вест, съобщение, новина.
Мюлязам (мюлезим) (тур.) — лейтенант.
Мютесариф(ин) (тур. - араб.) — управител на вилает, на санджак, околийски управител.
Мюфетиш(ин) (тур.) — инспектор, ревизор.
Напилясвам (диал.) — натяквам.
Огарче (стар.) — къс от недогоряла свещ.
Одабашия (тур.) — началник на войскова група от 400 кърджалии.
Оказион (фр.) — случай, удобен момент..
Орман (тур.) — гора.
Отвага (стар.) — смелост, храброст.
Пайвант (тур.) — въже, с което връзват (спъват) краката на коня при паша.
Паликаре (н. гр.) — поборник от освободителната борба на Гърция; грък, служил като войник на турска служба; грък.
Пандахус (пантахус) (гр.) — владишко окръжно писмо.
174
Плоска (диал.) — малък плосък съд за ракия; бъклица.
Повора (стар.) — връв.
Поревна (диал.) — пожелая, поискам, харесам.
Порука (стар.) — уверение, гаранция.
Почева (диал.) — почва, започва.
Пощахане (тур.) — поща, учреждение за изпращане на посочен адрес писма, вестници, колети и пр.
Пунгаш (рум.) — негодник, мошеник, нехранимайко.
Раздражавам (диал.) — раздразвам.
Садразам(ин) (тур.) — название на първия министър в Турция.
Салхана (тур.) — кланица.
Санджак (тур.) — знаме; административна единица в турската империя; окръг, област.
Сараф(ин) (тур.) — търговец на ценни книжа и чужда валута; банкер.
Сеиз(ин) (тур.) — слуга, коняр.
Синия (тур.) — кръгла дървена трапеза; паралия; голяма кръгла тава.
Стафета (итал.-исп.) — съобщение; човек, който носи бързо известие.
Сувария (тур.) — въоръжен конник.
Съвременно — същевременно, в това време, в същото време.
Сънмище (стар.) — тълпа, множество.
Сюргюн (юргюн) — заточение, изгнание.
Сюрме'к (тур.) — болест, диария.
Табаклък (тур.) — кожарство.
Табана (табакхана и табахана) (тур.) — работилница за щавене на кожи.
Такрир (тур.) — писмен документ.
Таксиод (таксидиот) (н. гр.) — монах, който пътува с поръка да събира помощи за манастира.
Терджуман (торжуманин) (тур.) — преводач, драгоманин.
Терсане (терсана, терсахана) (тур.) — корабостроителница, док.
Тефтердарин (тур.) — книговодител.
Типография (г р.) — печатница.
Уруци (вм. юруци) (тур.) — турци, преселници от Мала Азия.
Уста (стар.) със значение на отвор на пещера.
Устабашия (тур.) — първомайстор.
Феран (тур.) — тока, украшение.
Хаванджия (тур.) — занаятчия, майстор на хавани — уреди за счукване на жито, орехи и др.
Халач (тур.) — памукчия, дръндар.
Хастане (тур.) — болница.
175
Хеким (хекимен) (тур.) — лекар.
Хесап (хисап, исап) (араб. - тур.) — сметка, пресмятане.
Хюкюмат (тур.) — държавно местно управление.
Шавар (папур) (стар.) — трева по мочурливи места.
[Previous] [Next]
[Back to Index]