Спомени. Дописки, писма
Васил Манчев
 
Речник на непознатите думи
 

Аргос (гр.) — църковна забрана на духовно лице да извършва богослужение.

Арнаутин (тур.) — албанец; упорит, лют човек.

Ахтар(ин) (тур.) — търговец, предимно на дребни предмети.

Ашарат (тур.) — данък в натура, обикновено една десета част от земеделското производство, който плащали поробените народи в Османската империя.

Беглик (тур.) — данък върху кози и овце; безплатна работа или данък в натура, давани на господар (бег).

Безвязни (от рус.) — постоянен.

Беклеме (тур.) — стражарница, място за стража; стража.

Белли' (тур.) — явно, известно.

Берат (тур.) — султански указ за даване права и привилегии; указ, грамота на султана.

Берия — вид данък, главно общински.

Биржа (рум.) — файтон.

Бленка — гладък валчест камък.

Буюрултия (буюрулду) (тур.) — височайша заповед.

Валия (тур.) — управител на вилает в Турция; областен управител.

Варка (ит.) — лодка, ладия.

Варница — малка ладия.

Векилхарч (тур.) — счетоводител.

Давия (араб.) — съдебно дело, процес.

Дервент (тур.) — проход, дефиле, клисура.

Джинает меджлис (тур.) — съд за углавни престъпници.

Диван ефенди (тур.) — служител в местно управление на подчинение към държавния съвет.

Дуба (тур.) — шлеп, понтон.

Дунюм (дулюм) (тур.) — мярка за измерване на повърхнина, равна на около един декар.

Емирнаме (тур.) — писмена заповед, указ.

Есапчия (хесапчия) (тур.) — човек, който води сметки.

Исап — вж. хесап.

Кабарджия (от кабаре) (фр.) — кръчмар в кабаре (кръчма), в което нощно време се свири, пее и танцува.

Каземат (фр.) — подземно помещение в затвор за уединяване на политически затворници.

Калебендство (от калебентлик) (тур.) — осъждане на интерниране в укрепен град (крепост) без право да се напуска.

173

Карбовка (от карбованец) (укр.) — в значение на рубла; парична единица в дореволюционна Украйна.

Келепче (тур.) — белезница.

Кетип (кятип) (тур.) — писар.

Кликач (стар.) — викач.

Коливо (тур.) — варено жито за помен.

Кондисвам (тур.) — спирам на стан, на конак, отсядам.

Креатура (лат.) — човек, който дължи положението си на друг, заема отговорна служба не по заслуга, а по протекции.

Мазба (араб.) — изложение, протокол.

Мазгал (тур.) — дупка; отвор в кула или крепостна стена за стреляне; бойница.

Майсторска (стар.) — работилница.

Матерхана (тур.) — патриаршия.

Махзар (тур.) — изложение, молба.

Мезлис (меджилис, межлиз) (тур.) — съвет към общинско, околийско, окръжно управление и пр.

Мектеби идадие (тур.) — учебно заведение.

Минц (нем.) — австрийска златна монета.

Миралай (тур.) — полковник.

Муавин (тур.) — помощник, наместник на управителя.

Мухабетчи (моабетчи) (тур.) — секретар.

Мюдюрин (тур.) — управител на неголям, околийски град; директор.

Мюжде (тур.) — дар за съобщена радостна вест; вест, съобщение, новина.

Мюлязам (мюлезим) (тур.) — лейтенант.

Мютесариф(ин) (тур. - араб.) — управител на вилает, на санджак, околийски управител.

Мюфетиш(ин) (тур.) — инспектор, ревизор.

Напилясвам (диал.) — натяквам.

Огарче (стар.) — къс от недогоряла свещ.

Одабашия (тур.) — началник на войскова група от 400 кърджалии.

Оказион (фр.) — случай, удобен момент..

Орман (тур.) — гора.

Отвага (стар.) — смелост, храброст.

Пайвант (тур.) — въже, с което връзват (спъват) краката на коня при паша.

Паликаре (н. гр.) — поборник от освободителната борба на Гърция; грък, служил като войник на турска служба; грък.

Пандахус (пантахус) (гр.) — владишко окръжно писмо.

174

Плоска (диал.) — малък плосък съд за ракия; бъклица.

Повора (стар.) — връв.

Поревна (диал.) — пожелая, поискам, харесам.

Порука (стар.) — уверение, гаранция.

Почева (диал.) — почва, започва.

Пощахане (тур.) — поща, учреждение за изпращане на посочен адрес писма, вестници, колети и пр.

Пунгаш (рум.) — негодник, мошеник, нехранимайко.

Раздражавам (диал.) — раздразвам.

Садразам(ин) (тур.) — название на първия министър в Турция.

Салхана (тур.) — кланица.

Санджак (тур.) — знаме; административна единица в турската империя; окръг, област.

Сараф(ин) (тур.) — търговец на ценни книжа и чужда валута; банкер.

Сеиз(ин) (тур.) — слуга, коняр.

Синия (тур.) — кръгла дървена трапеза; паралия; голяма кръгла тава.

Стафета (итал.-исп.) — съобщение; човек, който носи бързо известие.

Сувария (тур.) — въоръжен конник.

Съвременно — същевременно, в това време, в същото време.

Сънмище (стар.) — тълпа, множество.

Сюргюн (юргюн) — заточение, изгнание.

Сюрме'к (тур.) — болест, диария.

Табаклък (тур.) — кожарство.

Табана (табакхана и табахана) (тур.) — работилница за щавене на кожи.

Такрир (тур.) — писмен документ.

Таксиод (таксидиот) (н. гр.) — монах, който пътува с поръка да събира помощи за манастира.

Терджуман (торжуманин) (тур.) — преводач, драгоманин.

Терсане (терсана, терсахана) (тур.) — корабостроителница, док.

Тефтердарин (тур.) — книговодител.

Типография (г р.) — печатница.

Уруци (вм. юруци) (тур.) — турци, преселници от Мала Азия.

Уста (стар.) със значение на отвор на пещера.

Устабашия (тур.) — първомайстор.

Феран (тур.) — тока, украшение.

Хаванджия (тур.) — занаятчия, майстор на хавани — уреди за счукване на жито, орехи и др.

Халач (тур.) — памукчия, дръндар.

Хастане (тур.) — болница.

175

Хеким (хекимен) (тур.) — лекар.

Хесап (хисап, исап) (араб. - тур.) — сметка, пресмятане.

Хюкюмат (тур.) — държавно местно управление.

Шавар (папур) (стар.) — трева по мочурливи места.


[Previous] [Next]
[Back to Index]