БЪЛГАРСКО ДРУЖЕСТВО ЧЕРВЕНЪ КРЪСТЪ

 

 

БѢЖАНСКИЯТЪ ВЪПРОСЪ ВЪ БЪЛГАРИЯ

 

 

 

 

София — 1925

 

[[ † Софийски Митрополитъ Стефанъ,

Председатель на Изпълнителния Комитетъ за бѣжанцитѣ.

 

Сотиръ Велчевъ,

Членъ-секретарь на Изпълнителния Комитетъ. ]]

 

[[ Галерия от сканове ]]

    Уводъ

I. Сравнителна таблица. Стопанското положение на България, преди и следъ войнитѣ отъ 1912/13 и 1918 години

   Официална статистика за гръцкото население въ България

II. Народно здраве

III. Развитие на бѣжанския въпросъ

IV. Бѣжанци отъ последно време

V. Настаняване на бѣжанцитѣ

VI. Положението на бѣжанцитѣ

VII. Здравето на бѣжанцитѣ. Деца. Сираци

VIII. Какво сѫ направили дърѫавата и другитѣ власти за бѣжанцитѣ

IX. Земя, жилища и кредитъ

    Заключение

 

    Снимки:

  1. Единъ бивакъ на бѣжанци отъ с. Кеседжи — Чифликъ, Сѣрско, септемврий 1924

  2. Македонски бѣжанци настанени въ Неврокопъ, септемврий 1924

  3. Свиленградъ, 29.Х. 1924. Тракийски бѣжанци настанени въ обществено здание

  4. Свиленградъ, 29.Х. 1924. Настанили се на открито поле около 1500 бѣжанци отъ с. Бозецъ, Енидже-Вардарско

  5. Свиленградъ — пункта Ч. К., 1 мартъ 1925. Бѣжанчета получавать супа за обедъ. Всички сѫ отъ селата: Бадома, Дерекьой, Хаджиларъ и Шапчи, — Гюмюрджинско и Дедеагачско. Били сѫ интернирани съ родителитѣ си по единъ—два пѫти изъ гръцкитѣ острови Самотраки и др. и Тесалия. Стигнали въ Свиленградъ около 230 души

  6. Свиленградъ — Карантината, 2.Х1. 1924. Бѣжанци отъ Енидже-Вардарско и Гюмендженско, пристигнали около 2000 души

  7. Свиленградъ — Пункта Ч. К. 2.III.1925. Пристигнали тракийски бѣжанци, около 1200 души

  8. Свиленградъ, 1.III.1925 г. — На палатки. Деца на тракийски бѣжанци отъ Дедеагачско, доскоро интернирани на о-въ Самотраки

 

Уводъ

 

Сѫдбата нѣкога е предопредѣлила, българскиятъ народъ да се засели на мѣсто, пълно съ значение за свѣтовната история: пѫть за преливане на древната култура къмъ новия свѣтъ, но и страшенъ кѫтъ въ който сѫ избухвали стихийни борби между два мира. Види се, поради това именно, вѣчно неспокойство и страдания ок били съпѫтницитѣ въ живота на този народъ. А особено тежки сѫ били, такива сѫ и днесъ страданията на крайнитѣ стъркове на българското племе: на югоизтокъ — тракийци, на югозападъ — македонци, на североизтокъ — добруджанци, на западъ — западнитѣ българи. Не веднажъ въ миналото, както и днесь, зла участь и ненависть сѫ подгонвали българското население да бѣга отъ морето къмъ усоитѣ на Балкана — вѣчния неговъ гръбнакъ!

 

Наистина, и въ древностьта не веднажъ едно племе по тия мѣста е изгонвало друго, за да заеме неговитѣ селища и имотъ, или пъкъ го 'е дърѫало въ робство. Пъкъ и българинътъ е запазилъ тѫжния нѣкогашенъ споменъ, какъ съ вопли е срѣщалъ сѫщо откъмъ Гърция ослѣпѣлата войска на царь Самуила; — помни той, какъ и до скоро титула „българоубиецъ” се носѣше отъ нѣкои съ гордость. Не ще се забравятъ никога и прѣснитѣ спомени за бѣгства, кланета и при турското владичество на балкана. Та и бѫдещиятъ историкъ, когато описва днешнитѣ страдания и гонения на българския народъ, сигурно не ще смѣтне това за нѣщо ново въ историята на човѣчеството, но, не може да има съмнение, той мѫчно ще съгласи и ооясни фактитѣ съ ръста на съвремената цивилизация и съ тъй високо навредъ прокламиранитѣ принципи: милосърдие, свѣтовна солидарность, права на гражданина и човѣка, човѣщина, миръ, закрила на онеправданитѣ и потиснати малцинства и т. н.; ще се чуди, че нѣкои не сѫ желали дори и името на българина да споменаватъ, а сѫ го назовавали „славяногласенъ” или „славянинъ”.

 

Наистина, отъ друга страна, участьта на единъ победенъ, малъкъ и нещастенъ народъ, както въ миналото, за жаль тъй днесъ, не може да бѫде по-друга отъ оная, изразявана нѣкога съ Vae victis! Но все пакъ, на наболѣлата българска душа би трѣбвало да бѫде позволено, поне да изтръгне изъ гърдитѣ си тѫжния зовъ: — и още ли пакъ така?, — до край ли трѣбва да се задуши вѣрата въ свѣтовната правда?

 

Вредно е вече да се крие или омаловажава: България е злѣ наказана, тя пъшка подъ непоносими страдания; съ стоицизъмъ понасяше до сега всички неправди, но силитѣ ѝ сѫ на изчерпване, и тя е принудена вече да призове свѣтовната съвесть къмъ помощь.

 

3

 

 

*   *   *

 

И, щомъ като обстоятелствата изискатъ, да се дири разрешение на каквито и да било социално-економически проблеми надъ българското население, винаги е полезно да се иматъ предъ очи основнитѣ елементи, които обуславятъ характера на сѫщото. Но нека посочимъ добититѣ, при непосредствено наблюдение и проучване, черти поне на македонския българинъ. А тѣ сѫ: трудолюбие, трезвеность, пестеливость, издърѫливость, самодейность. Той е особено много привързанъ къмъ семейството си и неговитѣ традиции, ревниво пази и милѣе за родния си езикъ и черква, безгранично преданъ е къмъ своето отечество и неговата битова култура. Сравнително другитѣ балканци той има по-висока природна интелигентность, макаръ и скрита за повърхностния наблюдатель, поради което е и по-предприемчивъ въ житейскитѣ си дѣла и по-леко възприема съвременната цивилизация. Той обича земята си и професията си, но и леко се приспособява къмъ всѣкакъвъ трудъ. Ламтещъ за по-голѣма гражданска волность и напрѣдъкъ, той дава и твърде голѣмъ процентъ емиграция, даже и въ далечни страни; обаче, никога не скѫсва съ своето отечество и своя родъ, всѣкѫде оставя еднакво добъръ патриотъ, винаги жадува за лъха на неговото Бѣло-море и родни планини. Много трудно и рѣдко изпада той въ отчаяние отъ несгодитѣ въ живота, винаги запазва борческия си духъ, къмъ какъвто е склоненъ по природа. Ревниво се пази отъ чуждо влияние, не мрази съотечественицитѣ си отъ чужда нация, и желае да живѣе съ тѣхъ братски; нѣщо повече: заедно съ тѣхъ таи въ душата си обединяващия всички македонци споменъ за гордия духъ на великия Александра Македонски; унизенъ се чувствува да е подчиненъ комуто и да било отъ другитѣ балканци, или пъкъ да се счита отъ тѣхъ за размѣнна монета.

 

Македонката е сравнително най-добрата домакиня, трудолюбива е, съ високо запазенъ моралъ; ревниво пази светостьта и традициитѣ на семейното си огнище и домъ, набожна е, крепи своя мѫжъ и е отлична негова помощница въ живота и труда му; леко не се увлича въ дирене широка еманципация; особно е привързана къмъ децата си и тѣхното отглеждане и възпитание, не се откѫсва никога отъ рожбата си; същевременно винаги си остава отлична патриотка, и е била горда участница въ всички борби. Статистиката показва, че македонцитѣ даватъ най-малко брачни разводи и съвсемъ рѣдки случаи на подхвърляне деца. Македонскитѣ семейства обикновено сѫ многочислени, патриархалностьта въ селата е още спазена. Тамъ, отъ друга страна, не може да се наблюдава голѣма противоположность въ живота на отдѣлнитѣ семейства; тѣ всички живѣятъ сговорно, и всѣко село представя едно голѣмо, съ здрави връзки, семейство. Македонцитѣ избиратъ най-достойнитѣ изпомежду си за свои водачи — първенци; тѣхъ слушатъ и почитатъ даже и при своето изгнание.

 

 

*    *    *

 

Бѣжанскиятъ въпросъ, вече изправенъ предъ смутена България, като зловещо страшенъ сфинксъ, наложително иска своето разрешение!

 

И Българскиятъ Народенъ Червенъ Кръстъ видѣ, че е настѫпило за него времето, да тури отново рѫка на болния народенъ организъмь, да поведе борба съ страданията, да развѣе знамето на върховното милосърдие. Въ годишното си събрание презъ октомврий 1924 година Червениятъ Кръстъ учреди секция къмъ управителния си съветъ — „Изпълнителенъ комитетъ” съ специалната задача, да се грижи за облекчение сѫдбата на нещастнитѣ бѣжанци въ България.

 

4

 

 

Още отъ началото на своето конституиране Комитетътъ съзрѣ извънредно голѣмата важность на мисията, съ която се е нагърбилъ, но и веднага се изправи предъ страшната отговорность, да задоволи възбуденитѣ надежди на хиляди нещастници, изоставени на собствената си сѫдба. Моментътъ налагаше бързо действие, но същевременно и основно проучване на създаденото положение и свързанитѣ съ него задачи.

 

Комитетътъ трѣбваше да прецени на първо мѣсто всички жизнени сили на България, като обектъ на непрестаннитѣ бѣжански вълни; да получи ясна картина за разпределението, броя и нуждитѣ на бѣжанцитѣ, та чъкъ тогава да вложи престижа на Червения Кръстъ въ зовъ за благотворителность къмъ своя народъ и въ зовъ къмъ цивилизованитѣ страни и хуманнитѣ институти на чужбина за състрадание и помощь.

 

Днесь Комитетътъ, добре осведоменъ и напълно ориентиранъ въ своята мисия, мисли, че не му е позволено да се стѣснява да изложи истинското положение на бѣжанския въпросъ въ България, както и страшното зло, което той крие въ себе си. Той се чувствува дълженъ да изясни фактичѣ. Това и прави съ следващето изложение:

 

[1]

Единъ бивакъ на бѣжанци отъ с. Кеседжи — Чифликъ, Сѣрско, септемврий 1924

Единъ бивакъ на бѣжанци отъ с. Кеседжи — Чифликъ, Сѣрско, септемврий 1924

 

5

 

 

 

I. Сравнителна таблица

Стопанското положение на България, преди и следъ войнитѣ отъ 1912/13 и 1918 години.

 

 

 

[[ Общо заключение:

 

България следъ войнитѣ придоби планинската область отъ пл. Пиринъ, Родопитѣ и крайната С.-Ист. часть отъ Турска Тракия около Мал. Търново и Василико. А изгуби: своята главна житница — златна Добруджа — на Румѫния; Кулско, Царибродско, Трънско и Босилеградско — на Сърбия.

 

По сѫщата причина е така силно намалена обработваемата площь и земледелското производство.

 

Статистиката за гори, пасбища и мери следъ 1912 г. е недовършена. Последнитѣ сѫ, обаче, увеличени. Така е и за голитѣ хълмове, канари и пр.

 

За 1922 г. и днесь при 4,000,000 селско население се пада обработваема площь на глава 0.9 hc, или за семейство отъ 5 души — 45 декара. Сѫщото изчислено за презъ 1912 г. за 5 чл. стопанство срѣдно се е падало 55.5 дек.

 

До войната 1913 г процента на селското население расте, следъ 1913 г. намалява. За градското население — обратното: Близо 1% - емиграция отъ селото къмъ града, очевидно за дирене поминъкъ.

 

Голѣмия приръстъ на българитѣ се дължи главно на имиграцията.

 

Часть отъ турското население следъ освобод. война 1879 емигрира.

 

Малка часть гърци сѫ емигрирали до 1910 г., друга се е слѣла съ българ. население чрезъ женидби и пр.

 

Приръста на арменцитѣ се дължи на имиграцията до 1910 г.

 

Емигрирали сѫ и цинцари изъ Македония.

 

Вѣроятно 1880 г, нѣкои цигани-мохамедани, сѫ броени за турци.

 

Заб. Разпредѣление народноститѣ по преброяването 1920 г. не е още привършено изцѣло. ]]

 

6 & 7

 

 

 

 

 

 

 

[[ Общо заключение:

 

Сградитѣ въ градове и села сѫ недостатъчни за приръста на населението и е предизвикана отъ това положение жилищна криза.

 

Следъ войнитѣ производството на зърнени храни е силно намалено, сѫщо и износа му. Чувствително е засилено проиаводството на тютюна. Засилва се производството и на цвѣклото, за всички почти останали култури има намаление.

 

За 1912 г. консомативния остатъкъ на глава дава годишно 460 кгр., дневно 1.260 кгр.

 

За 1922 г. консомативния остатъкъ на глава дава годишно 339 кгр., дневно 0.929 кгр.

 

Значи за 1922 г. въ консомативни остатъкъ на зърнени храни има намаление дневно 331 гр. на глава.

 

Сравняемитѣ години 1912 и 1922 сѫ еднакво срѣдно плодородни. 1924 г. бѣ изобщо неплодородна. За изхранване населението презъ 1924/25 год. дърѫавата се принуди да закупи въ странство голѣмо количество жита.

 

Следъ 1922 г. България предаде на съседитѣ си голѣмо количество добитькъ, подъ форма на репарационни задължения.

 

Добитъкътъ за млечни продукти не е увеличенъ съобразно нуждитѣ и ръста на населението.

 

Само отглеждането на свине е засилено и замѣства недостатъка на тлъстини.

 

За 1923 год.: 1 доларъ — 140 български лева.

 

Ръста на броя на локомотиви и вагони е недостатъченъ за нуждитѣ на страната. ]]

 

8 & 9

 

 

 

 

 

 

[[ Бележка

 

1925 г. 1 доларъ = 140 лева.

 

Споредъ бюджето-проекта си за 1925/26 година България, отъ 6,840,000,000 лв. общъ разходъ, ще плаща:

а) за дългове, реперации и пр 1,444,600,000 лв.

б) за платена доброволческа армия . . . 1,194,700,000 „

в) за всички останали нужди . . . . . . . . . . 4,200,700,000 „

 

Личнитѣ воен. инв. пенсии, споредъ чина и инвалидностьта вариратъ между 1260—45-50,000 лв. годишно (10—320 долара). Наследственитѣ сѫ по-малки.

 

Срѣдно на военоинвалидъ се пада год. пенсия 2437 лева.

 

За 1925/26 год. броя на пенсионерите вѣроятно ще се увеличи до 21,000 лица.

 

Сега срѣдно на пенсионеръ се плаща годишно 8722 лева (62 дол. год.).

 

А чиновници и служащи на действителна служба за 1924/25 г. получаватъ месечна заплата отъ 1000—6000 л. (последната за малкото висши чиновници) или 8—42 долара. Броятъ на чиновници и служащи възлиза надъ 80,000 души.

 

Всичко отбелезани 250,000, останали 170,000,000, отъ тѣхъ настанени само крайно нуждащитѣ се по фонда за сирацитѣ и въ частни сиропиталища всичко около 3000 деца.

 

Бюджета за 1924—25 г. ще се увеличи съ нѣщо. Всичко сиропиталища: 17 по фонда и 9 частни. ]]

 

10 & 11

 

 

 

Официална статистика за гръцкото население въ България

къмъ 31 .XII 1920 година.

(Посочватъ се само селищата, въ които сѫ наброени по голѣмо количество гърци)

 

 

 

[А всичко въ Царството . . .  42,033 ]

 

12

 

 

Индустрия и др. Наистина, минното производство, индустрията, както и тютюневото производство и търговия сѫ чувствително засилени презъ последнитѣ години и поглъщатъ прехраната на около 50.000 работника. Все пакъ не може да се твърди, че плюсътъ по тѣхъ е достатъченъ, за да компенсира голѣмитѣ минуси по всички други пунктове отъ стопанския животъ на страната.

 

*   *   *

 

Въ финансово отношение България е изоставена на собственитѣ си сили. Данъчнитѣ облагания на населението сѫ надминали неговата податна сила. Отъ никѫде отвънъ финансова подкрепа не е получила до сега. При свръхусилията си, да бѫде лойална въ изпълнение на натоваренитѣ ѝ задължения, България изгубва всички податни сили на нацията си въ плащания, и нѣма възможность, да цѣри дълбокитѣ рани вѫтре въ страната и да подкрепи населението въ острата економическа криза изобщо.

 

 

II. Народно здраве.

 

По-официални данни:

 

Презъ 1921 година въ България е имало 176.550 раждания срещу 97.127 смъртни случаи.

 

Болници е имало 85 дърѫавни, 2 приюти за душевно болни, 2 санаториума за гърдоболни, 1 детски морски санаториумъ, 4 общински и частни болници—всичко 94 съ 6.467 легла. Институти 3: бактериологически, хигиенически и химически.

 

Санитарниятъ персоналъ се е състоялъ всичко отъ: 763 лѣкари (заедно съ волнопрактикуващитѣ), 235 аптекари, 205 зѫболѣкари, 252 помощникъ-аптекари, 1558 фелдшери и санитари, 304 акушерки, 118 болногледачи и 139 милосердни сестри.

 

Населението се е обслужвало съ медикаменти отъ 168 аптеки и 24 дрогерии. Aко бѣха равномѣрно-разпредѣлени лѣкаритѣ, на единъ отъ тѣхъ ще се пада за гледане 6.371 души население. На една милосердна сестра срѣдно се пада непрекъснато обслужване на 46 легла болни; за 1924 година сестритѣ сѫ достигнали до брой 172.

 

Следъ войнитѣ особено много върлуватъ всрѣдъ населението туберкулозата, маларията и венерическитѣ болести.

 

Общото впечатление на санитарнитѣ власти е, че туберкулозата взема застрашителни размѣри особено всредъ селското население: имало е мѣста, гдето тя съставлява 1/3 отъ общата смъртность, като Хасково и др.

 

Маларията върлува особено много въ Бургаския, Варненския, Пловдивския, Видинския окрѫзи. Презъ 1921 г. само отбелѣзанитѣ въ статистиката болни отъ малария сѫ възлизали на 73.855 души. Дърѫавата въ много пунктове раздава базплатно хининъ на населението.

 

Недѫгави хора въ България сѫщо презъ 1921 г. е имало 10.789 души: душевно болни, идиоти, глухонѣми, слѣпи и епилептици.

 

Детската смъртность въ България се е увеличила до страшни размѣри: споредъ официалната статистика за 1920 год., върху 193 000 раждания сѫ умрѣли кърмачета само до 1 година 26856; а презъ 1912 г. — 14.918 бебета.

 

13

 

 

За 1925-26 г. дърѫавата предвижда въ бюджета си кредити за Дирекцията на народното здраве 196,000,000 български лева (около 1,400.000 долара) — сума, далечъ недостатъчна, за да се извърши нѣщо по-рационално за подобрение на народното здраве.

 

 

*    *    *

 

Такова е стопанското и здравно положение на България, която е принудена да прибира непрекѫснато хиляди бѣжанци, да ги храни и имъ дири земя, жилища и работа.

 

[2

Македонски бѣжанци настанени въ Неврокопъ, септемврий 1924.

Македонски бѣжанци настанени въ Неврокопъ, септемврий 1924

 

 

III. Развитие на бѣжанския въпросъ.

 

Презъ 1876 и 77 г., непосредствено преди освободителната Руско-турска война отъ 1877 и 78 г., споредъ официални данни, българското племе бѣ разпредѣлено така:

 

 

[[ 1. Въ Мизия, Тракия и Македония 4,396.000

2.  „ Цариградъ и околностьта . . 100.000

3. „ Ромъния 500.000

4. „ Русия 97.000

5. „ Австрия 27.000

Всичко . . . 5,120,000 души. ]]

 

Берлинскиятъ конгресъ създаде Княжество България и автономната провинция Източна Румелия (отъ 1885 г. съединена съ Княжеството), които дветѣ, споредъ преброяването въ 1880 г., можаха да включатъ отъ българското племе едва само 1,920.000 души.

 

14

 

 

Непосредствено следъ това и поради създаденитѣ политически условия въ околнитѣ страни, започна бърза и масова имиграция на българското население, благодарение главно на която Царство България къмъ 1910 г. броеше вече близо 3,500.000 българи отъ цѣлото си население тогава 4,397.513: придойдоха българи отъ Сърбия, Ромъния, Русия, дори и отъ Австрия (3—4.000 души банатски българи, заселили се презъ 1892 г. въ крайдунавска България). Но все пакъ главната вълна, на повече отъ 250.000 души, идваше откъмъ Тракия и Македония като истински бѣжанци. Тази последна вълна особено се засили и взе критична форма презъ и следъ 1903 год. по време на така нареченото Илинденско възстание на българското население въ Турция и продължи до Балканската война.

 

Вториятъ периодъ на бѣжанството включва времето отъ Балканската до последната война; тогава придойдоха нови 200,000 бѣжанци българи откъмъ Сръбска и Гръцка Македония, Турска Тракия и друга група откъмъ Ромънска Добруджа.

 

Третиятъ периодъ започва отъ края на Общата война и продължава до сега; той обхваща вече нова маса тракийци и македонци отъ Турска и Гръцка Тракия, Гръцка и Сръбска Македония. И сега се яви новъ приливъ отъ 200,000 души.

 

Ромънска Добруджа, отъ своя страна, изпраща българи на югъ — повече отъ 20,000 души презъ 2-я и 3-я периодъ. Сѫщо така и Сърбия, която презъ 1919 г, окупира по договора известни територии отъ западна България, а именно Босилеградско, Трънско, Царибродско и Кулско, даде една група бѣжанци, надминаваща числото 10,000 души.

 

Все презъ сѫщото време Турция изпрати презъ Тракия около 30,000 българи — тракийци и македонци, заселени по-рано въ разни мѣста на Мала-Азия.

 

И така:

[[ Всичко . . 710,000 ]]

 

Източна (Турска) Тракия безъ Цариградско, която по време Балканската война броеше 136,000 души българи, днесъ има само около 100 семейства въ Лозенградъ и 20—30 въ Одринъ, а всичкото друго население е вече въ България. Въ западна пъкъ Гръцка Тракия, между р. Мѣста и Марица, която при режима на генералъ Шарпи въ 1920 г. броѣше 80,893 българи и българи-мохамедани, при 73,220 турци и само 51,706 гърци, днесъ голѣмата часть отъ тѣзи българи е вече въ България, тъй че презъ мартъ 1925 г., вѣроятно, сѫ останали не повече отъ 10,000 души, готови и тѣ за изгнание.

 

Освенъ българското население, следъ 1919 г. сѫ настанени въ България още

 

1) Руски емигранти, официално изброени сега до 30,000 души. Отъ тѣхъ: а) 2418 военно-инвалиди отъ последната война, за които Българската дърѫава изразходва: сега около 12,224,000 лева годишно, като се знае, че приблизително сѫщото количество военно-инвалиди руси има въ Сърбия, а само останалата часть до 6000 души въ другитѣ страни на Европа, б) Около 3000 сѫ деца на школска възрасть, настанени въ частнитѣ имъ училища и пансиони, за които деца Българската дърѫава разходва сѫщо значителна сума за субвенция. в) Работоспособна руска маса, настанена въ всички градове, предприятия и дори на дърѫавни служби.

 

15

 

 

2) Арменски емигранти. Арменското население въ България презъ 1880 г. броѣше само 5,500 души, а следъ приемането бѣжанци поради клането презъ 1895 г. въ Турция, числото му се възкачи до 12,919 презъ 1910 г. Следъ войната дойде отъ Турция нова маса бѣжанци възлизащи на повече отъ 12,000 души. Тъй че, сега има около 25,000 души арменци, настанени добре предимно въ търговскитѣ и занаятчийски центрове; тѣ си иматъ свои общини, черкви и училища. По-голѣми колонии има въ София, Пловдивъ, Варна, Бургасъ и др. Дори гр. Стара-Загора днесъ брои 400 семейства арменци-бѣжанци, настанени на работа, съ своя черква, училище и училищно настоятелство.

 

3) Евреи, които сѫщо се увеличаватъ въ България: презъ 1880 г. сѫ били само 20,000 души, 1910 — 40,000, а днесъ повече отъ 50,000 души. Множество еврейски семейства отъ Турция и Гърция преминаха въ България.

 

4) Не е незначителенъ и броятъ на населението отъ други нации, което, както по-рано, а така и следъ войната, се настани въ България, за да дири по-спокоенъ животъ и по-сигурно приложение на своитѣ сили и способности.

 

Така че, общиятъ брой на имиграцията ще надмине днесъ числото 760,000 души.

 

Въобще, България е оказвала винаги гостоприемство на всички изгнаници, били тѣ и отъ друга нация. Заслужава да се отбележи фактътъ, че миналата година сѫ приети нѣколко десетки гръцки семейства — бѣжанци отъ Турция и настанени въ Бургаско — Созополъ; а и отдѣлни турски семейства сѫ сѫщо приети наедно съ българи-бѣжанци въ България: отъ Гръцка Тракия 61 сем. съ 224 члена, отъ До бруджа 20 сем., настанени въ Шуменско.

 

 

*    *    *

 

Въ противоположность на всичко това:

 

а) Турското население, освенъ една часть, която следъ Руско-турската война отъ 1877-78 и първитѣ години следъ нея емигрира въ другитѣ европейски турски провинции и Мала-Азия, и до днесъ спокойно живѣе въ своитѣ селища и брой 500,000 души То не се поддаде на религиознитѣ и политически външни агитации за изселване, стопански е добре обзаведено, счита България за свое отечество, и никой въ нея не е помислювалъ да го принуждава къмъ изселване. Това турско население отъ своя страна се е дърѫало добре, дори и презъ Балканската война съ Турция.

 

б) Гръцкото население въ България, въпрѣки всичко, винаги е предпочи- тало да остане да си живѣе въ България. Поради политически причини, наистина, то намалѣ до 1910 г.: отъ 62,000 на 48,000 души, но винаги е живѣло въ пълна сво- бода. Следъ войната, а главно презъ 1924 год., една часть емигрира доброволно въ Гърция — около 10,000 души, ползуващи се съ договора за размѣна на малцинствата. Днесъ остава въ България още гръцко население около 32,000 души.

 

Презъ 1920 г. въ България е имало гърци точно 42,033, разпредѣлени по гра-доветѣ и нѣкои села, както следва: въ Анхиалско 6014, Бургаско 4499, Ямболско 977? Казълъ-Агачско 12396, Варненско 4822, Ортакьойско 1031, гр. Пловдивъ 1071, Стани-машко 5873, Свиленградско 1838 и въ по-малъкъ брой пръснати изъ другитѣ мѣста на Царството. Всичкото това население презъ 1920 г. се е броило: 22,605 градско и 19,428 селско.

 

Общо е убеждението, че гръцкото население и днесь не желае да емигрира изъ България, — никой не го принуждава да върши това. И все пакъ по-голѣмата часть

 

16

 

 

ще остане да си живѣе спокойно въ нея: повечето отъ подалитѣ декларации за изселване, къмъ 1. I. сѫ подали контра-декларации за оставане.

 

в) Ромънското население, заселено въ крайдунавската область на северо- западна България, брои около 40,000 души, отъ които никой не мисли за изселване. Сѫщо тъй и куцовласитѣ-цинцари, преселени изъ Македония и пръснати тукъ- таме въ България, сѫ станали натурализирани български граждани, привързани къмъ новото си отечество.

 

г) Трѣбва да се спомене най-после, че българско население систематически е емигрирало изъ Царство България и Македония и се е настанявало, временно или завинаги въ Североамериканскитѣ Щати, Канада и др. Днесь по тѣзи мѣста има нѣколко десетки хиляди български колонисти. Общо въ Америка има надъ 100,000 души българи.

 

По-друго е положението само откъмъ Югославия. Сръбско население въ България не сѫществува, и не става дума за размѣна; сѫществува само българска емиграция изъ Македония и западнитѣ крайнини. Това население винаги въ своето мнозинство би било готово да се върне въ роднитѣ си огнища, щомъ като условията това позволятъ.

 

Отъ всичко казано става ясно, че следъ 1918 год., въпрѣки че се отне българска Добруджа съ голѣмъ брой население и плодородна земя въ полза на Ромъния, въпѣрки че се отнеха населени мѣста отъ западна България въ полза на Сърбия, а се прибавиха отъ бивша турска територия 1912 г. нѣколко хиляди кв. километра планинска и ненаселена мѣстность, все пакъ населението не намалѣ, а се увеличи, вследствие на голѣмата имиграция.

 

Потрѣбно е въобще да се подчертае, че не сѫществуватъ никакви данни, по които би могло да се заключи, че било дърѫавата, било българското общество желаятъ или поощряватъ изселването на малцинствата. Всички, наопаки, сърдечно желаятъ да се спре всѣкакво изселване и преселване. Сѫществуватъ признаци, отъ друга страна, по които би могло да се твърди, че въ България почва да се гледа на бѣжанския въпросъ повече откъмъ икономическата му страна и престава да му се дава, като по-рано, само национално значение.

 

Полезно е сѫщо тъй да се спомене, че въ България сѫществува най-широка религиозна търпимость — нѣщо, което прави особно впечатление на всички чужденци. Нѣщо повече, не е възможно да се каже, дали има страна, въ която повече да е развито за сега сектанството. Изобщо, не бива да се отминава неотбелѣзано расовата черта на българина, да храни дружелюбность и търпимость къмъ инороднитѣ и иновѣрни малцинства.

 

 

IV. Бѣжанци отъ последно време.

 

Преситеното вече отъ бѣжанци Българско Царство започва отъ лѣтото на 1923 година наново да се залива отъ голѣми маси: единични семейства или групи отъ Ромънска Добруджа и западнитѣ покрайнини отъ Сърбия, последни групи отъ Турска Тракия и масово откъмъ Гръцка Тракия и Гръцка Македония. За всички стана ясно, че Гърция е последвала примѣра на Турция, и желае да се освободи отъ своето българско население по какъвто и да е начинъ, и подъ благовидния поводъ за размѣна на малцинствата; даже подписаниятъ презъ 1924 г. между Гърция и България женевски протоколъ за покровителство на малцинствата, така съ облекчение посрѣщнатъ въ България, не послужи за поводъ, да се спре денационализирането на Тракия

 

17

 

 

и Македония. И заточаваното по разни поводи българско население въ гръцкитѣ острови бърѫе започна да се пренася „обратно отъ тамъ къмъ българската граница: Първиятъ обектъ за окончателното освобождаване отъ българитѣ бѣ цѣлата зона отъ западния край на Солунското поле до рѣката Марица: Енидже-Вардарско, Гюмендженско, Сѣрско, Драмско, Гюмюрджинско, Дедеагачско, Софлуско и пр. Въ тази зона бѣха останали 100—120 хиляди души българи.

 

Изглежда, поне за сега, че е пощадено само населението отъ Воденско, Костурско и Леринско — 130—150000 души.

 

Българското правителство се видѣ задължено да се справя съ нова остра криза въ стопанския животь и да дири нови средства, за'да задоволи зинали нужди.

 

[3

Свиленградъ, 29.Х. 1924. Тракийски бѣжанци настанени въ обществено здание.

Свиленградъ, 29.Х. 1924. Тракийски бѣжанци настанени въ обществено здание

 

 

За да тури редъ и системность въ приемането и настаняванието на бѣжанци, противно на дотогавашната практика, то се принуди да отреди 3 приемателни пункта на гръцката граница: 1) Свиленградъ — въ долината на р. Марица, 2) Маказа — въ Родопитѣ и 3) Св. Врачъ — въ долината на р. Струма. Първиятъ пунктъ, сѫщевременно и карантиненъ, стана най-важенъ.

 

И тъй, отъ края на лѣтото 1923 год. до края на декемврий 1924 г. сѫ прѣминали въ България отъ разни страни всичко надъ 40,000 бѣжанци — старци, мѫже, жени и деца.

 

Министерството на Вжтрешнитѣ Работи следъ 1. I. 1924 официално е зарегистрилало бѣжанци отъ югъ — 2950 семейства съ 10816 души. Отъ края на августъ 1924 г. приеманието и разпредѣлението на бѣжанци се предаде на Дирекцията на

 

18

 

 

Трудовата Землена Собственость. Последната е приела до 1. I. 925 г. — всичко 3207 семейства съ 13975 души, а отъ 1.1. 1925 — 1.111 с г. — 589 нови семейства съ 2945 души.

 

Смѣсената Гръцко-българска подкомисия за размѣна е регистрилала за отъ 1.I. 1924 само до 30.ХI. с. г. 27829 бѣжанци, пристигнали въ България (20351 македонци и 7478 тракийци), срѣщу 9036 изселили се гърци изъ България.

 

Прииждането на бѣжанци не престана дори и презъ м. декемврий. Най-слабо бѣ това презъ м. януарий и февруарий 1925 г.

 

Не може да се предвиди, каква маса бѣжанци ще пристигне презъ първитѣ месеци на пролѣтьта, но отъ достовѣрни сведения се заключава, че трѣбва да се очакватъ не по-малко отъ 30000 души изъ Гърция, ако въобще не се намѣрятъ средства и не се употрѣби влияние за спиране на тоаа гонение надъ българитѣ. Българското общество съ трепетъ следи това, що се върши надъ сънародницитѣ му въ Гърция отъ Енидже Вардаръ до Марица, и ясно вижда, че, като се разрешава по тоя начинъ, въпросътъ за българско малцинство въ Гърция става безпредметенъ.

 

 

V. Настаняване на бѣжанцитѣ

 

Отъ 1913 година насамъ масовитѣ нахлувания на бѣжанци въ България създаваха все по критическо положение и все по-затруднено настаняване. Поради създаденитѣ условия не е могло да се прилага строга системность въ разпредѣлението, нито да се започне рационална колонизация: властитѣ сѫ гледали само, до колкото това е възможно, да не се натрупватъ бѣжанци все въ едни мѣста, а да се разпредѣлятъ равномѣрно. Градското население е настанявано въ градоветѣ, а селското — само една часть въ селата, а друга — сѫщо въ градоветѣ. По такъвъ начинъ цѣлото селско население, до скоро съ свои стопанства, се е обръщало изключително въ наемно работничество.

 

Така:

 

Македонскитѣ емигранти сѫ разпръснати изъ градове и села въ цѣла България; тракийци — предимно въ Южна-България и Варненско; добружаници въ — Варненско, Русенско, София и другаде; българитѣ отъ западнитѣ покрайнини — предимно въ Софийско, Кюстендилско и другаде.

 

Днесъ може да се каже, че нѣма градъ или село въ България безъ бѣжанци и бѣжански квартали.

 

София е неузнаваема. Тя брои надъ 60000 само тракийци и македонци, повече отъ 3000 добружанци, 3500 души отъ Царибродско и другаде и т. н. Краищата на София гъмѫатъ отъ пришелци; още не сѫ премахнати случаи съ бѣжанци, настанени въ стари вагони по желѣзопѫтнитѣ линии.

 

Пловдивъ е удвоенъ — къмъ 100,000: многобройни сѫ македонцитѣ, и тракийцитѣ сѫ надъ 1000 сем. и пр. Станимака и Хасково сѫ съ по повече йтъ 1000 сем. само тракийци.

 

Ямболъ има нови квартали съ 8000 бѣжанци, вънъ отъ настаненитѣ по дърѫавни бараки.

 

Бургасъ, Варна и Русе сѫщо сѫ неузнаваеми. Даже и малки градове, като Айтосъ сѫ удвоени. Препълнени сѫ сѫщо Дупница, Кюстендилъ и т. н.

 

Въ селата положението е сѫщо таково: типиченъ примѣръ може да послужи напр. с. Урумъ-Ени-Кьой — Айтоско — то е удвоено. Цѣлата Казълагачска околия е

 

19

 

 

препълнена — чакатъ тамъ настаняване повече отъ 10,000 бѣжанци. Въ Анхиалска околия — около 4000 души и пр. Въ Свиленградско, Хасковско, Ортакьой, Кърѫали и пр. положението е все еднакво.

 

За да се осигури прехраната и за да се избѣгне натрупването по-нататъкъ, Министерството на Вѫтрешнитѣ Работи отъ началото на 1924 год. започна направо да разпредѣля бѣжанцитѣ, съ огледъ, да ги пръсне равномѣрно изъ цѣла България и да създаде условия за снабдяване съ земя. Замисли се вече да се използуватъ и обширнитѣ мѣри въ Бургаския окрѫгъ — най-слабо населенъ до сега.

 

Отъ края на августъ, както се каза, грижата премина върху Дирекцията на Трудовата Землена Собственость. Този институтъ преди три години се създаде

 

[4

Свиленградъ, 29.Х. 1924. Настанили се на открито поле около 1500 бѣжанци отъ с. Бозецъ, Енидже-Вардарско.

Свиленградъ, 29.Х. 1924. Настанили се на открито поле около 1500 бѣжанци отъ с. Бозецъ, Енидже-Вардарско

 

 

по законодателенъ редъ, съ цель да се изнамѣрятъ свободни земи, както и стопанства съ голѣма площь, за да се раздадатъ на безимотнитѣ и малоимотнитѣ зсмледѣлци. По изработенъ планъ Дирекцията предписва на приемателнитѣ пунктове, кѫдѣ да изпращатъ пристигналитѣ и задърѫани бѣжанци. За да се види, какъ е вървѣло това настаняване, достатъчно е да се посочатъ общитѣ цифри на Дирекцията само за времето отъ края на августъ 1924 до I. III. 1295 г. въ следната таблица:

 

Бургаски окрѫгъ: 1) Въ Анхиалска околия 304 семейства, 2) Айтоска околия 99, 3) Казълагачска 1004, 4) Сливенска 18, 5) Карнобатска 112, б) Василикоска 12, 7) Бургаска 193, 8) Малкотърновска 30 и 9) Ямболска 145.

 

Варненски окрѫгъ: 1) Варненска околия 70 семейства, 2) Провадийска — 84.

 

Вратчански окрѫгъ: 1) Бѣлослатинсна околия 68, 2) Вратчанска 73, 3) Орѣховска 40.

 

Видински окр.: Ломска околия 57.

 

Кюстендилски окр.: Дупнишка околия 2.

 

20

 

 

Мъстанлийски окр.: 1) Мъстанлийска ок. 5, 2) Кошукавакска — 1, 3) Ортакьойска 59.

 

Пашмаклийски окр.: Пашмаклийска околия 2. Петрички окр.: Горноджумайска околия 20.

 

Плѣвенски окр.: 1) Ловешка околия 72, 2) Луковитска 107, 3) Плѣвенска 125. Пловдивски окр.: 1) Пещерска околия 1, 2) Пловдивска 155, 3) Станимашка 16, 4) Т.-Пазарджикска 63, 5) Карловска 1.

 

Русенски окр.: 1) Бѣленска околия 1, 2) Разградска — 5. Софийски окр.: Софийска околия 20.

 

Старозагорски окр.: 1) Борисовградска околия 5, 2) Казанлъшка 25, 3) Новозагорска 31, 4) Ст.-Загорска 91. 5) Чирпанска 90.

 

Търновски окр.: 1) Горноорѣховска околия 23, 2) Свищовска 173, 3) Търновска 142.

 

Шуменски окр.: 1) Поповска околия 40, 2) Преславска 7, 3) Шуменска 6. Хасковски окр.: 1) Кърджалийска околия 5, 2) Харманлийска 145, 3) Свиленградска 11 и 4) Хасковска 50.

 

Всичко — само официално регистрирани и настанени отъ 1.1.1924 до 1.111.1925 година 6746 семейства съ 27736 члена.

 

Настаняването на тѣзи бѣжанци, както и на по-раншнитѣ, е ставало въ обществени сгради, училища и пр., а на другитѣ — въ частни жилища, каквито е могло да се отдѣлятъ. Мѣстнитѣ селски семейства обикновено разполагатъ въ домоветѣ си съ по една по-широка стая и една по-малка, служеща имъ за складъ: обикновено тази малка стая е отстѫпвана за едно цѣло семейство, отколкото и члена да се състои, и за цѣлата му покѫщнина.

 

Настаненото население, обаче, не винаги е оставало на посоченитѣ мѣста: то се е движило, за да дири по-пригодни мѣста, въпрѣки наредбата на властьта.

 

 

VI. Положението на бѣжанцитѣ

 

Достатъчна е една кратка обиколка изъ села и градове на Южна-България или другаде, дето има по-голѣми маси бѣжанци, за да се види ужасната мизерия, въ която е хвърленъ единъ народъ. Трѣбва да надникне човѣкъ въ жилищата на хиляднитѣ семейства, за хигиена и въздухъ на които би било ирония да се говори, да види останалитѣ дрипи за покѫщнина, да поразговаря съ смутени и обезнадеждени жени и деца; да види мѫже съ скръстени рѫцѣ и блуждаещъ погледъ; да види болеститѣ, лишенията и страданията, що придружаватъ вредъ изгнаничеството, — за да почувствува трепетъ и срамъ, че всичко това е възможно нетърпимо въ днешното време на цивилизация! Само най-закоравѣли сърдца биха могли да се сдърѫатъ отъ просълзяване. И всички тѣзи натѫжени, душевно болни и физически изнемощѣли люде не чувствуватъ въ себе си никаква вина за злата си сѫдба, а разбиратъ, че сѫ закъснѣла жертва на войната и на човѣшкото безсърдечие. И все пакъ тѣ съ умиление сѫ готови да ви разказватъ за радостьта, която сѫ изпитвали, когато сѫ стѫпвали, напримѣръ, въ Свиленградъ, на българска земя следъ нечувани страдания!

 

Съ много малки изключения, бѣжанцитѣ отъ Гръцка Тракия и Гръцка Македония презъ 1924 и 25 година сѫ пристигнали на границата само съ своята покѫщнина, отпаднали духомъ и тѣломъ, безъземледѣлски или други стопански инвентаръ и безъ добитъкъ

 

21

 

 

или хранителни припаси. Не рѣдки сѫ били случаитѣ да пристигатъ на границата и хора, зле малтретирани при пѫтуването си отъ официални власти. Множество жени сѫ се освобождавали отъ бременость изъ пѫтя, тъй че, напр. Свиленградскиятъ пунктъ на Червения кръстъ бѣ принуденъ да уреди особена служба за бебета; а до уреждането на пункта това освобождаване е ставало на открито поле и безъ всѣкакви грижи. Бѣжанцитѣ сѫ продавали често добитъка и инвентара си на безценница, за да избѣгнатъ плащанията на голѣми данъци и разходи за транспортъ, а разбира се, нѣкои все пакъ и съ надежда, съ добититѣ пари да си купятъ въ България, каквото имъ трѣбва. Улеснения отъ Гръцката дърѫава не сѫ имъ правени. Изглежда, че броятъ на мѫжетѣ отъ 20—35 години е намалѣлъ, казватъ, поради това, че мнозина сѫ загинали като

 

[5

Свиленградъ — пункта Ч. К., 1 мартъ 1925. Бѣжанчета получавать супа за обедъ. Всички сѫ отъ селата: Бадома, Дерекьой, Хаджиларъ и Шапчи, — Гюмюрджинско и Дедеагачско.

Свиленградъ — пункта Ч. К., 1 мартъ 1925. Бѣжанчета получавать супа за обедъ. Всички сѫ отъ селата: Бадома, Дерекьой, Хаджиларъ и Шапчи, — Гюмюрджинско и Дедеагачско. Били сѫ интернирани съ родителитѣ си по единъ—два пѫти изъ гръцкитѣ острови Самотраки и др. и Тесалия. Стигнали въ Свиленградъ около 230 души.

 

 

гръцки войници изъ Тракия и Мала-Азия. Всички семейства сѫ снабдени съ общински свидетелства отъ Гърция за оставенитѣ недвижими имоти и неликвидирани земи. Малко сѫ семейства, които носятъ съ себе си по-значителни парични средства: грамадната часть бърѫе сѫ изпаднали въ мизерия и се нуждаятъ отъ обществена подръжка. Смесената гръцко-българска подкомисия, наистина, е отбелѣзала изнесена отъ бѣжанцитѣ-българи въ Гърция за 11-тѣхъ мѣсеца отъ 1924 г. една сума отъ 148,000,000 лева български, а се знае отъ приблизителна провѣрка, че 1/3 часть отъ тази сума е била изразходвана само за транспортиране до българската граница, така че едвали сѫ останали 10% отъ бѣжанцитѣ, годни да понасятъ съ свои сили новитѣ икономически условия. Въ противоположность, отбелѣзано е, напр., че 3 гръцки семейства, изселени изъ България, сѫ успѣли да ликвидиратъ имотитѣ си за около 18,000,000 лева. Знаятъ се и много случаи, когато членове отъ гръцки семейства предварително сѫ отивали

 

22

 

 

въ Гърция за сведения и после сѫ се връщали, за да уреждатъ имотите си или да подаватъ контра-декларации за оставане пакъ въ България. Подобно нѣщо не е било позволявано на никой българинъ въ Гърция. Отъ друга страна, всички, които сѫ наблюдавали гърци-изселници изъ България, свидетелствуватъ, че последнитѣ сѫ пѫтували напълно свободно, покровителствувани и улеснявани да носятъ съ себе си и цѣлия си инвентаръ, добитъка си и хранителнитѣ си запаси. Това е констатирано и въ Свиленградъ, и по параходитѣ въ Бургасъ.

 

Идещитѣ отъ Гърция българи сѫ били подхранвани съ суетната надежда, че за всички имало земи въ България, поради ужъ голѣмото изселване на гърци. Скоро обаче е настѫпвало за тѣхъ горчиво разочарование: изселилитѣ се гърци, по повръхностна дори анкета, сѫ били повечето безимотни емигранти, очакващи земя въ Гърция, а по-имотнитѣ землевладѣлци-гръци, декларирали се по-рано за изселване, следъ 1 януарий 1925 г. сѫ изказали обикновено желание, да си останатъ въ България. Пъкъ дори и да се изселѣше цѣлото гръцко селско население, и дума не може да става, че то ще освободи земя, достатъчна да задоволи прииждащитѣ съ хиляди български бѣжанци.

 

Не по-добра е участьта и на бѣжанцитѣ дошли, отъ Добруджа и западнитѣ покрайнини откъмъ Сърбия —всички сѫ съ конфискувани имоти и малцина сѫ щастливи да бѫдатъ настанени задоволително; а тракийскитѣ, дошли тука дори отъ 1913 год. и по-после, все тънатъ още въ неизвестность и мизерия: тѣ сѫ чисто и просто изгонени отъ турската власть, и никой отъ тѣхъ не знае, що ще стане съ имотитѣ имъ, оставени въ Турция.

 

200.000 страдалци чакатъ отъ Българската дърѫава, да имъ даде жилища, земя и работа! А ще може ли да стори това тя ? — ето голѣмиятъ и сѫдбоносенъ въпросъ.

 

Отъ всичко това е ясно, че не би могло да става дума за договорна размѣна на малцинства, а чисто и просто — за изгонване на българското население! защото или нѣма малцинства за размѣна, или пъкъ нѣма никакво аритметическо съотношение.

 

И въ резултатъ, при и така неспокойния духъ, при голѣмитѣ разочарования огъ неправдитѣ следъ войната, при тежкия икономически животъ на населението въ България, ще се увеличатъ до висша степень елементитѣ на мизерия, болести и крайности.

 

 

VII. Здравето на бѣжанцитѣ. Деца. Сираци

 

Физическитѣ и морални страдания, предшествуващи изселването, изгнаническитѣ бѣдствия и лишения по пѫть, често прекаранитѣ дни на открито при дѫждъ и снѣгъ, безъ топливо и помощь, — естествено е всичко това да покруси и най-крепкото здраве на цѣли семейства, а най-вече на старци и деца. Твърде рѣдко е да се види бодро и свежо безболезнено лице всрѣдъ бѣжанцитѣ. Не малко сѫ подслонитѣ, дето ще се видятъ свити отъ огънь и треска лица, въ повечето случаи безъ медицинска помощь, защото санитарнитѣ центрове сѫ надалечъ.

 

Всичко е готова жертва въ ногтитѣ на страшната туберкулоза и други инфекционни болести безъ изгледъ за помощь. А и маларията върши своето, особено въ окрѫзи като Бургаския.

 

Група 70—80 семейства тракийски бѣжанци отъ 1 година сѫ изградили временни жилища въ най-маларичното мѣсто между Анхиало и Бургасъ: това е новото село Папуросъ. Трудолюбието и инстинктътъ за прехрана сѫ тласнали тѣзи нещастници, въпрѣки наредбитѣ на санитарната власть, да вървятъ право срещу смъртьта.

 

23

 

 

А и въ градоветѣ положението не е по-добро: доста е да се поразходи човѣкъ въ гр. Пловдивъ, къмъ 7 часа сутринь по ул. Станционна, за да види само лицата на трупащитѣ се работници къмъ тютюневитѣ складове,; за да види отпечатъцитѣ на болестьта и мизерията върху лицата на нѣкогашнитѣ здрави стопани — земледѣлци. Това сѫ отъ разни краища бѣжанци, за които тютюневитѣ, сдружения сѫ взели инициативата, да посгроятъ павилиони за туберкулозно болнитѣ. И щастливи се броятъ тѣзи нещастници, че намиратъ поне работа, за да не сѫ въ тежесть на благотворителността.

 

А храната на бѣжанцитѣ ? Ако има топла фасулова чорба и достатъчно хлѣбъ.

 

[6

Свиленградъ — Карантината, 2.Х1. 1924. Бѣжанци отъ Енидже-Вардарско и Гюмендженско, пристигнали около 2000 души.

Свиленградъ — Карантината, 2.Х1. 1924. Бѣжанци отъ Енидже-Вардарско и Гюмендженско, пристигнали около 2000 души.

 

 

това се брои за разкошна трапеза. За хигиена на жилище, облѣкло, за чистота на тѣлото по-добре е да не се говори.

 

А обърнете ли погледитѣ си къмъ децата и кърмачетата, тръпки ще почувствувате отъ ударитѣ на немилостивата сѫдба: тъй тежки сѫ страданията на тѣзи невинни сѫщества! Кѫпане, чисто легло и дрешки, млѣчна храна сѫ нѣща забравени за бѣжанскитѣ деца. По-скоро ще видите, какъ болна, трескава майка се сили да накърми рожбата си, за да боледуватъ наедно!

 

И днесъ въ Свиленградския пунктъ Червенъ-Кръстъ стои една бѣжанка — 90 годишна бабичка, изоставена, безъ свои хора, търсеща подслонъ. И тази нещастница, е преброена въ числото на малцинствата за изселване отъ Гърция, само за да бѫде гробътъ ѝ на българска земя! Това е бабичката Чона Славова отъ с. Дере-кьой, Гюмюрджинско.

 

А сираци! И тѣ идатъ въ България. Срѣщатъ се и семейства, съставени отъ по 3—4 деца — само крѫгли сираци, движещи се около познати отъ селото имъ семейства.

 

24

 

 

Бюрото при Министерството на Вьншнитѣ Работи, което има за задача, да сбере статистически дани за бѣжанцитѣ отъ послѣднитѣ години, върху до сега преброенитѣ отъ тѣхъ около 250,000 души изброява 6328 сираци до 14 годишна възрасть, а числото имъ, вѣроятно, ще стигне къмъ 8,000 деца Не малко сѫ случаитѣ на сираци, оставени отъ бащи, загинали като гръцки войници.

 

Благотворителнитѣ братства на македонци и тракийци до мартъ сѫ представили на Червения Кръстъ искания за настаняване на 1300 сираци — крѫгли, безъ баща или майка и то само крайно нуждаещи се. Делегати на Червения Кръстъ сѫ провѣрявали на мѣсто, по села и градове, положението на множество сираци; но доста е само единъ примѣръ:

 

Въ с. Кадѫ-кьой, Айтоско, днесь живѣе вдовицата на Ив. Г. П. Толевъ отъ с. Либахово, 39 годишенъ, осѫжданъ отъ гърцитѣ като комита, малтретиранъ, дошълъ въ селото като бѣжанецъ, безъ здраве, починалъ презъ януарий т. г. Оставилъ е безъ всѣкакви средства и дори безъ дрехи вдовица съ 6 деца отъ 12 год. надолу до кърмаче: тѣзи болезнени и оскотѣли по видъ 7 лица живѣятъ само отъ подаяние въ селото. Но този не е единствениятъ случай.

 

Вънъ отъ посоченитѣ 1300 сираци на бѣжанци, нищоженъ брой други сѫ настанени въ частнитѣ и дърѫавни сиротопиталища. Всички сѫ безъ средства, и очак-ватъ обществената милость. Червениятъ Кръстъ прави всички усилия, да подпомогне съ настаняване колкото може отъ тѣзи нешастни деца. Проучването, отъ друга страна, показва, че много майки,—вдовици или сродници съ сираци, макаръ и безъ средства за животъ, мѫчно се решаватъ да се раздѣлятъ отъ децата. Поради това именно обстоятелство, компетентни лица замислятъ, дали въобще не е по-удобно и целесъобразно за бѫдащитѣ интереси на самитѣ деца-сираци, да се дирятъ средства за подкрепа на самитѣ родители или сродници, вмѣсто да се откриватъ за всички сиропиталища.

 

За сега издръжката на едно сираче въ сиропиталище коствува повече отъ 1000 лева месечно.

 

Тежка грижа сѫ сирацитѣ за общество и дърѫава. Червениятъ Кръстъ не може да отвърне погледа си отъ тѣхъ нито за една минута. Както и да е, той е длъженъ да дири средства и да спаси отъ смърть децата, — не може да манкира отъ мисията си, да въведе въ живота невиннитѣ рожби на загинали люде, за да не станатъ уцѣлѣлитѣ отъгтѣхъ утрешни врагове на обществото.

 

За възпитанието на децата на бѣжанцитѣ сѫщо липсватъ всѣкакви условия. Смъртнитѣ случаи не сѫ рѣдки. Общо е убеждението, че ще бѫде отъ голѣма полза да се подирятъ средства и да се организира бързо и правилно раздаване дрешки, консерви, млѣчни продукти и пр. на бѣжанскитѣ семейства въ градове и села, поне за децата.

 

 

VIII. Какво сѫ направили дърѫавата и другитѣ власти за бѣжанцитѣ

 

Въпрѣки непоносимитѣ финансови задължения и вече изчерпенитѣ податни сили за нови данъчни облагания на българско население, въпрѣки безпомощното си положение спрямо острата мизерия на своето 80-хилядно чиновничество, Българската дърѫава действително не е изпущала никога отъ предвидъ да направи всичко възможно, за да облекчи тежката участь на досегашнитѣ бѣжанци.

 

За ония до 1924 година тя е отпустнала единъ ипотеченъ кредитъ отъ 156 милиона лева до последно време, отъ които 15 милиона лева презъ септемврий

 

25

 

 

1924 г. Този заемъ е употрѣбенъ главно за постройка на малки жилища на около 10,000 семейства. Вънъ отъ това, правителството е раздало безвъзмездно парични помощи 3,900,000 лева. Тукъ не влизатъ, разбира се, помощитѣ отъ други институти и сдружения вѫтре въ страната. Но съ всичко това далечъ е да може да се каже, че положението е облекчено.

 

И за новитѣ бѣжанци правителството върши всичко, що е по силитѣ му.

 

Всички бѣжанци се задърѫатъ за известно време на карантина въ приема-телнитѣ пунктове на гръцката граница; даватъ се телеграфически сведения отъ тамъ въ Министерството на Вѫтрешнитѣ Работи въ София, отъ дето веднага се предава заповѣдь за разпредѣлението селянитѣ изъ селата на цѣла България, а градското население — въ градоветѣ, — все съ огледъ на тѣхната професия, навици и нужди.

 

По желѣзницитѣ както бѣжанцитѣ, тъй и тѣхната покѫщнина се превозватъ винаги безплатно. Отъ гаритѣ до опредѣленитѣ за временно настаняване села се даватъ сѫщо така безплатни средства за превозъ; тукъ вече участвува и селското мѣстно население. По нѣколко вагона дърва и каменни вѫглища сѫ отпуснати безплатно по главнитѣ пунктове за топливо на бѣжанцитѣ. Безплатно се превозватъ и всички материяли, изпращани отъ Червения Кръстъ.

 

Правителството е разпоредило, отъ друга страна, санитарнитѣ власти да даватъ безплатна медицинска помощь на бѣжанцитѣ, а при нужда да се настаняватъ болнитѣ и въ болницитѣ за лѣкуване.

 

Околийскитѣ началници и кметоветѣ на села и градове сѫ задължени да намиратъ подслонъ и да настаняватъ изпратенитѣ имъ бѣжанци.

 

Въ всички градове, подъ председателството на околийскитѣ началници, а въ селата —на кметоветѣ, сѫ съставени комитети за събиране помощи въ натура и пари и разпредѣляне на находящитѣ се тамъ бѣжанци. До този моментъ липсватъ точни данни за извършеното подпомагане отъ тѣзи комитети, но оть всички добити сведения се заключава, че е сторено доста много за намаление мизерията. Селата сѫ се отнасяли напълно съчувствено къмъ бедствуващитѣ бѣжанци: събирали сѫ и раздавали храни, докато сѫ имали, превозвали сѫ безплатно дърва за топливо — напр. въ Айтоско и другаде до 200—300 кола дърва и т н. Но все пакъ трѣбва да се признае, че, въпрѣки усилията, благотворителностьта е недостатъчна: едно поради тазгодишния неу-рожай и острата економическа криза, друго, защото въобще следъ войнитѣ сѫ по-притѫпени алтруистичнитѣ чувства, и то каточели пакъ повече въ градоветѣ, отколкото въ селата.

 

Отъ края на августъ 1925 г., както казахме, службата за настаняване бѣжанцитѣ се прие отъ Дирекцията на Трудовата Землена Собственость съ задача, да разпредѣля рационално идещото селско население.

 

Едно отъ най-голѣмитѣ неудобства, болезнено посрѣщано отъ бѣжанцитѣ, лежи въ обстоятелството, че въ повечето случаи властитѣ не могатъ придошлитѣ вкупомъ бѣжанци отъ едно село да настанятъ въ единъ пунктъ, а сѫ принудени по необходимость да ги раздѣлятъ по 3—4 или повече села. Това смущава и отчайва бѣжанцитѣ, и създава грижи и на самитѣ власти.

 

 

*    *    *

 

Българскиятъ. Червенъ Кръстъ, наистина, самъ изтощенъ презъ войнитѣ, въ последнитѣ години бѣ занятъ главно съ своето реорганизиране и приспособяване къмъ мирновременнитѣ си задачи, къмъ развитие на новопоставенитѣ му, като международенъ институтъ, цели, а тъй сѫщо и къмъ въстановяване на пораншния си престижъ и сили. Сѫщевременно, той не можеше и да не бѫде загриженъ отъ проявитѣ

 

26

 

 

въ живота на своята страна, да не се притича въ помощь всѣкога, щомъ като отъ нея се почувствуваше нужда. Така и сега настѫпи за Червения Кръстъ моментъ за откриване усилена дейность.

 

Делегатитѣ на Ч. К., както се каза, въ главното годишно събрание презъ октомврий 1924 г., съ избора си на „Изпълнителенъ комитетъ за бѣжанцитѣ” къмъ управителния съветъ, ясно и тревожно подчертаха бедственото положение на бѣжанцитѣ и нуждата, да поставятъ въ действие Червения Кръстъ съ всичкия неговъ престижъ. Тѣ поставиха на разположение на Комитета първия кредитъ отъ 200,000 лева, както и всички материяли, медикаменти, дрехи и хранителни припаси, каквито можеше да има въ складоветѣ на Червения Кръстъ. Употрѣбенитѣ такива до сега се изчисляватъ на повече отъ 1,500,000 лева.

 

[7

Свиленградъ — Пункта Ч. К. 2.III.1925. Пристигнали тракийски бѣжанци, около 1200 души.

Свиленградъ — Пункта Ч. К. 2.III.1925. Пристигнали тракийски бѣжанци, около 1200 души.

 

 

Съ първитѣ средства на Ч. К. и съ материялната и морална подкрепа на други дърѫавни институти, комитетътъ можа въ втората половина на ноемврий вече да изпрати първата своя мисия въ Свиленградъ съ задача, да открие тамъ граниченъ питателенъ пунктъ за даване първа помощь, храна и облѣкло на бѣжанцитѣ, които пристигатъ въ България, Хилядници тамъ до сега сѫ посрѣщнати и помогнати.

 

Нуждитѣ започнаха бърѫе да се развиватъ. Яви се потрѣба и отъ милосердни сестри, пригоди за гледане родилки, бебета, евакуиране болни и т. н. т. Трѣбваше да се открие и втори питателенъ пунктъ на гара „Генералъ Тодоровъ” въ долината на Струма. Приготви се и се снабди съ нужднитѣ материяли и средства втора мисия.

 

Комитетътъ, преценявайки всичката сериозность на положението, отправи печатенъ апелъ за всенародна подписка въ помощь на бѣжанцитѣ. Викове за помощь идваха отъ всички страни, откри се съ една силна наложителность и въпросътъ за подпомагане и настаняване сирацитѣ на бѣжанцитѣ. Все преценявайки голѣмото

 

27

 

 

бедствие, комитетътъ се реши вече, за първи пѫть, да се освободи отъ своята свѣнливость и да се позове къмъ международната взаимопомощь.

 

Той отправи апелъ къмъ Интернационалния комитетъ на Ч. К. въ Женева и Лигата на дружествата Ч. К. въ Парижъ, за да моли тѣхната помощь и застѫпничество. И Българскиятъ Червенъ Кръстъ дължи тукъ да отбележи съ дълбока признателность, че, още преди да изпрати своя апелъ въ странство, получи телеграфически първа помощь — 10,000 долара отъ Американския Червенъ Кръстъ, който, както винаги, тъй и сега извърши това по своя инициатива.

 

Съ тѣзи суми и съ започналитѣ да пристигатъ, макаръ и по-малки, суми изъ другитѣ мѣста въ страната и отъ странство Комитетътъ, макаръ и съ голѣма несигурность и предпазливость, започна да разширява крѫга на своята дейность: подобри обслужването въ пунктоветѣ, създаде и комитети за подпомагание въ други центрове, ит . н. Така той постепенно прострѣ грижитѣ си къмъ Бургаско, Айтоско, Анхиалско, Месемврия, Василико, Ямболъ, Казълагашко, Враца, Станимака и другаде, безъ обаче, все още да счита, че до сега е можълъ да извърши нѣщо по-сериозно и въ достатъчни размѣри.

 

Голѣмиятъ въпросъ за Комитета си остава все пакъ и тоя за сирацитѣ. Комитетътъ дълго време правѣше всички усилия, да осигури отварянето отъ име на Ч. К. поне едно сиротопиталище за 50—100 деца. За жаль, средства за това и до сега не е могълъ да осигури и се принуди да изпраща, съобразно средствата си, деца въ сѫществуващитѣ сиропиталища, като остави въпросътъ да се развива въ бѫдеще.

 

Задачитѣ на Комитета се разширяватъ, но той се ласкае отъ надеждата, че нѣма да бѫде изоставенъ както отъ страната си тъй и отъ всички человѣколюбиви личности вънъ отъ България.

 

Съ радость трѣбва Комитетътъ да отбелѣжи и факта, че българскитѣ деца отъ Младежкия Червенъ Кръстъ на много мѣста се заеха съ усърдие да събиратъ парични помощи за бѣжанцитѣ, а на мѣста, като Бургасъ, и сами да устройватъ за известно време хранителни пунктове.

 

 

IX. Земя, жилища и кредитъ

 

Земя, жилища и кредитъ! този е единодушниятъ зовъ на бѣжанцитѣ, щомъ се приближите до тѣхъ.

 

България е предимно земледѣлска страна съ значителни надземни и подземни богатства и съ слабо развита още индустрия. Обработването на земята, обаче, въ повечето окрѫзи е почти още примитивно, и много отъ земнитѣ богатства стоятъ неоползотворени. Нѣма съмнение, че когато цѣлото земледѣлие се модернизира, водоснабдяването се уреди, грамаднитѣ блата, като Бургаскитѣ, изсушатъ и редъ други условия се разрешатъ; когато къмъ енергията на населението се поставятъ въ пълно действие предприемчивостьта и умътъ, а и се намѣри нуждния капиталъ: тогава, естественно е, България ще може да храни, вмѣсто сегашнитѣ си 5 милиона, 10—15 милиона жители.

 

Но това ще стане само съ една постепенность и упоритъ трудъ. Днешнитѣ условия сѫ оставили окрѫзи, като Бургаския и други, да бѫдатъ слабо населени, съ гори недостѫпни за работа; а нѣкои пъкъ селища чувствуватъ даже недостигъ отъ обработваема земя и даватъ емиграция въ други посоки.

 

И стопанската криза е много по-голѣма, отколкото на пръвъ погледъ би могло да се мисли:

 

28

 

 

България преди войнитѣ, презъ 1912 г., както се вижда въ изложената по-горе таблица, е притежавала обща площъ 96.345.5 квадратни километра съ 4,464.500 жители. На 1 житель измежду селското население се е падало срѣдно 11 декара обработаема площь. Следъ Балканската война и последвалитѣ разпокъсвания следъ Общоевропейската война България притежава 103.146.2 квадратни километра — ще рече, съ 6.800.7 квадр. клм. повече и 5,033.900 население на 1 януарий 1925 г., а въ сѫщность обработваемата ѝ площь е намалена съ 4,239.440 декара (на житель площьта за работа е намалена на 9 декара или съ други думи на всѣки селянинъ сѫ отнети по 2 декара земя). Това показва, че окастрена България отъ 1925 год., за да се върне къмъ стопанския си животъ отъ 1912 г., би следвало да има намалено населението си отъ 4,464 500 на около 4,000,000, а не то да достига на 5,033.900. Ясно е, отъ где иде кризата.

 

[8

Свиленградъ, 1.III.1925 г. — На палатки. Деца на тракийски бѣжанци отъ Дедеагачско, доскоро интернирани на о-въ Самотраки.

Свиленградъ, 1.III.1925 г. — На палатки. Деца на тракийски бѣжанци отъ Дедеагачско, доскоро интернирани на о-въ Самотраки

 

 

При това, съпоставени казанитѣ 4 милиона съ естествения приръстъ на населението за това време, като се взематъ подъ внимание загубитѣ въ хора отъ войнитѣ, станалата емиграция и пр., до 5 милиона все пакъ оставатъ повече отъ 500000, души, които се дължатъ само на придошлитѣ отвсѣкѫде емигранти за 10—12 години.

 

При еднакво срѣдно плодороднитѣ години 1912 и 1922, следъ приспадание износа на зърненитѣ храни отъ цѣлото производство за 1912 г., е оставало консумативенъ остатъкъ на глава отъ населението 460 килограма годишно, а за 1922 година остатъкътъ спада на 339 килограма. Ще рече, консумативниятъ остатъкъ зърнени храни намалява съ 331 грама дневно на глава. Заключението не може да е друго, освенъ, че населението е свикнало вече да гладува.

 

Отъ всичко казано се разбира, че България днесъ не може да желае каквато и да била имиграция, та била тя и отъ родни братя; но тя желае на последнитѣ само поне търпимъ животъ тамъ дето сѫ, защото не може къмъ сѫществуващата стопанско-економическа

 

29

 

 

криза да прибавя за разрешаване и нова. Другъ би билъ въпросътъ, ако можеше поне да се размѣня населението чисто аритметически, т. е. точно така на практика, както теоретически е било замислено по договорни задължения: всѣко имиг-риращо семейство да замѣсти друго емигрирало съ идентично стопанство и еднакви-навици и способность въ производството.

 

Но бѣжанци — земледѣлски семейства и градско население — прииждатъ непрекъснато, безъ да личи еквивалентна емиграция; прииждатъ и чужденци като въ обетована земя. България не може да затвори границитѣ си за тѣхъ: тя всички приема, дири имъ земя и подслонъ. Безсъмнено, за България е жизненъ въпросъ да задърѫи всичкото придошло селско население къмъ обработване на земята, да го не изоставя да се пролетаризира и изражда въ градоветѣ. Тукъ е колосалната работа, която предстои за разрешаване отъ компетентнитѣ власти, поне въ крѫга на възможностьта.

 

7000 селски семейства, дошли презъ 1924 г., прибавени къмъ 23,000 чакащи тракийски, други македонски, още и добруджанци и ония откъмъ Сърбия, правятъ едно население повече отъ 200,000 души, безъ мѣстното безимотно население. За всички тѣхъ е потрѣбно да се образуватъ селища, да се изградятъ жилища, да се даде земя и да се поставятъ въ благодатенъ трудъ, за да не чакатъ подаяние!

 

Дирекцията на Трудовата Землена Собственость, която имаше преди 3 години задача, да изнамѣри свободни земи за раздаване на мѣстнитѣ безимотни, днесъ има да се справя съ много по-сложни въпроси. Тя е привършила описването на всички свободни дърѫавни земи, мѣри и пр., изработила е и подробенъ планъ за оземляване на нуждаещето се население. Взела се е подъ внимание и колонизаторската политика, упражнявана въ други страни на Европа и вънъ отъ нея.

 

Дирекцията е намѣрила около 300,000 декари земя и вѣрва напълно, че съ настъпване на пролѣтьта ще е въ състояние да въведе въ владѣние на земя поне 6000 отъ последнитѣ бѣжански семейства, като предвижда срѣдно по 40—50 декара на семейство. За обзавеждане на тѣзи стопанства предвижда, разбира се, дирене и на ипотеченъ кредитъ.

 

А за останалата маса бѣжанци ? . . .

 

И при все това, налага се и сѫществениятъ въпросъ: респективната Земледѣлска Банка ще може ли да намѣри капитали за кредитиране съ заемъ бѣжанцитѣ? Отговорътъ, за жаль, е само напълно отрицателенъ.

 

По пресмѣтание на компетентни лица, като се взематъ подъ внимание даже и малкитѣ парични средства, каквито сѫ останали тукъ-тамѣ въ нѣкои бѣжански семейства, както и стойноститѣ на неликвидиранитѣ имъ имоти, останали въ Тракия и Македония, все пакъ за пълното обзавеждане на едно срѣдно земледѣлско стопанство ще му е необходимо намирането на ипотеченъ кредитъ отъ минимумъ 250,000 лева: за постройка на жилище и стопански пристройки, заплащане земи, купуване работенъ и другъ добитъкъ, цѣлъ земледѣлски инвентаръ, сѣме за посѣвъ и пр. Крѫгло за 6000 семейства ще е нуженъ кредитъ отъ поне 1 1/2 милиарда лева. А за останалитѣ бѣжанци, ако би се намѣрилъ изходъ за снабдяване съ земя, както и за да се открие кооперативенъ кредитъ на градскитѣ бѣжанци, пакъ ще сѫ потрѣбни нови поне 3—4 милиарда лева. България трѣбва да намѣри капитали отъ 5—6 милиарди лева, за да се справи съ бѣжанския въпросъ!

 

Общо е убеждението, че България не може да понесе съ собствени сили справянето съ това страшно бедствие: наложително е потрѣбенъ външния капиталъ.

 

При това, компетентнитѣ лица дърѫатъ смѣтка, че дърѫавата не може да дава кредити подъ другъ видъ, освенъ безлихвенъ, пъкъ и не може да облага за известенъ периодъ години съ данъци новитѣ стопанства, докато тѣ не се заздравятъ.

 

30

 

 

 

Заключение.

 

Изпълнителниятъ комитетъ при Българския Червенъ Кръстъ дълбоко съзнава своята мисия спрямо бѣжанцитѣ: да посрѣщне идещитѣ и имъ даде първа помощь, да стопли сърдцата имъ, да пригледа болнитѣ, да нахрани гладнитѣ, да облѣче голитѣ, да подслони сирацитѣ, да изправи къмъ животъ и трудъ бедствуващитѣ. Наистина, за останалото не е по силитѣ му да мисли и да решава. Но пъкъ мисли, отъ друга страна, че не му е позволено, изпълнявайки своята върховна мисия на милосърдие, да не поясни състоянието на грозната българска действителность, да не изкаже загриженостьта си за бъдещето, спокойствието и здравето на своя народъ, — да не заяви високо, че въ България царува страшно бедствие. Защото:

 

1) Край икономическата криза въ страната свирепствува мизерията на повече отъ 80,000 хилядно дърѫавно чиновничество и неговитѣ семейства, които се бърѫе израждатъ и ставатъ жертва на туберкулозата и други болести. Дърѫавата взема отъ хлѣба на своитѣ служители, за да посрѣща тежки задължения отъ войната; тя не може да вложи най-необходимитѣ грижи даже за народното здраве.

 

2) Къмъ това се прибавя и мизерията на непрекъснато приидващитѣ бѣжанци, които викатъ, да имъ бъде запазенъ живота, да имъ се даде земя, жилище, храна и работа; а страната нито земя има за всички, нито средства за нуждитѣ имъ, нито работа може да имъ създава.

 

3) Хиляди деца—сираци на бѣжанци протѣгатъ ръце за помощъ и подслонъ. Изпълнителниятъ Комитетъ мисли, че изпълнява своя върховенъ дългъ, като апелира къмъ человѣколюбивитѣ чувства и милосърдие на всички просвѣтени умове спрямо българскитѣ бѣжанци. Той моли, да се употрѣбятъ всички влияния, за да се спре изселването на българския елементъ отъ съседнитѣ страни и да се подпомогне България, да лѣкува ранитѣ си. Комитетьтъ дълбоко вѣрва, че, улесненъ въ изпълнение своитѣ задачи, ще допринесе твърде много, за издигане престижа на Международния Червенъ Кръстъ, ще събуди у народа вѣрата въ хуманитарнитѣ институти и принципи, ще допринесе твърде много за миръ, здраве и човѣщина въ тъй тежко страдаща България.

 

 

† Софийски Митрополитъ Стефанъ,

Председатель на Изпълнителния Комитетъ за бѣжанцитѣ.

 

Сотиръ Велчевъ,

Членъ-секретарь на Изпълнителния Комитетъ.

 

 

[Back to Main Page]