Предговоръ
I.
Биографични данни. — Изключенъ отъ солунската
гимназия, Гьорчо Петровъ дохажда въ Пловдивъ. — Влиянието на Захарий Стояновъ
и Д. Ризовъ върху „македончетата,” ученици въ Пловдивъ. Тукъ се заражда
мисъльта у Гьорчо за въстаническо движение въ Македония. — Станалъ учитель въ
Щипъ, почва да проповѣдва тая мисъль
II.
Г. Петровъ като учитель въ Скопье събира
географически и етнографически материяли за цѣлия скопски окрѫгъ. Премѣстенъ
въ Битоля, Петровъ продължава и тукъ да събира подобни материяли и действува
противъ сръбската и гръцката пропаганда. — Движение у младежьта противъ
изключителното влияние на екзархията въ черковно-училищнитѣ работи.— Борба съ
владишкия намѣстникъ въ Битоля. — Петровъ премѣстенъ въ Солунъ
III.
Полагане първитѣ основи на революционната
организация въ Македония презъ 1894 г. — Петровъ издава хектографиранъ
революционенъ вестникъ въ Битоля. — Купуване първото орѫжие — револвери, а
сетне и пушки. — Съставътъ на първия централенъ революционенъ комитетъ въ
Солунъ. — Два шифъра на централния комитетъ и първитѣ псеудоними на
по-главнитѣ революционни дейци
IV.
Въстанието въ 1895 год. и вѫтрешнитѣ дейци. — Първитѣ
внесени въ Битоля бомби, заловени отъ турцитѣ.— Кираджията Доне въпрѣки
изтезанията нищо не изказва. — Прилепскитѣ затворници на чело съ Гавазовъ. —
Борбата на „екзархиститѣ” противъ вѫтрешната организация. — Първоначалната
дейность на централния комитетъ въ Солунъ
V. Първото
събиране парични помощи за организацията. — Истината по ученическитѣ вълнения
въ солунската гимназия. — Организацията се отзовава на единъ позивъ
на екзарха и му дава подкрепа. — Борбата между дветѣ враждебни
партии въ Солунъ и напразни опити за споразумение. — Основаването на
революционно „Братство”
VI.
Груевъ и Дѣлчевъ въ срещи съ върховиститѣ въ
София. — Предложение отъ В. К. до Ц. К. за задружна работа. — Напразни
преговори. — Мистериозно предложение до организацията да приеме даромъ голѣмо
количество пушки. — Разговори на Гьорчо съ видни личности въ София. — Пълно
разочарование отъ хората около В. К. на чело съ генералъ Николаевъ
VII.
Организаторската дейность на Дѣлчева по границата. —
Първъ таенъ конгресъ въ Солунъ. — Първо разпредѣление Македония на
революционни окрѫзи. — Първитѣ шифъри, първиятъ печатъ на организацията. —
Гьорчо Петровъ заедно съ Дѣлчева изработва и напечатва първия по-подробенъ
уставъ на организацията. — Гьорчо Петровъ дохожда въ София като задграниченъ
представитель на организацията. — Дружеството „Странджа” и Одринско. —
Лѣярница за бомби
VIII.
Гьорчо и Дѣлчевъ. — Доставката на пушки отъ България. —
Политиката на бълг. правителство спрямо В. К. и Ц. К. — Българскитѣ агентства
въ Македония. — Пълно разочарование у вѫтрешнитѣ, решили вече да действуватъ
напълно самостоятелно, а населението да се въорѫжи само съ свои срѣдства. —
Открито стълкновение съ бълг. правителство. — Ризовъ посрѣдничи. — Приети
пушки безъ патрони. — Преговори между България и Сърбия за раздѣла на сфери на
влияние
IX.
Устройване собствена тайна фабрика за лѣене бомби;
майсторитѣ и материалитѣ за бомби; разни видове бомби; опити съ задушливъ
гасъ. — Фабриката, открита отъ българското правителство, спира да работи. —
Оскѫдни срѣдства у вѫтрешнитѣ дейци. — Опити да се набавятъ срѣдства чрезъ
обири
X.
Офицерски спомагателни братства. — Генералъ Цончевъ се
сближава съ вѫтрешнитѣ дейци и тайно заминава въ Солунъ. — Правителството
противъ офицерскитѣ братства; Цончевъ премѣстенъ въ Видинъ. — Янковъ
посрѣдникъ между централиститѣ и върховиститѣ. — Несполучливъ
опитъ да се събератъ пари въ Болградъ и въ Исмаилъ. — Завързватъ се сношения
съ Букурещъ. Единъ българинъ, студентъ, шпионинъ. — Принципиялнитѣ различия,
поради които В. К. и Ц. К. не сѫ могли да се споразумѣятъ за задружна работа.
— Гьорчо Петровъ издава в. „Бунтовникъ”. — Петровъ като агитаторъ съ живо
слово
XI.
Решение на Ц. К. да се наложи на екзархията да назначи
на служба въ Македония по представенъ списъкъ посочени лица. — Гьорчо Петровъ
въ Цариградъ води преговори съ екзархията. — Следъ дълго противене екзархията
предъ натиска на Ц. К. отстѫпва. — Петровъ търси подходеще лице за
председатель на новия Върховенъ комитетъ. — Борисъ Сарафовъ излиза на чело на
комитета. — Задружната работа на двата комитета, В. К. и Ц. К., отначало върви
успѣшно
XII.
Планътъ за съвмѣстна дейность се разстройва поради
кѫсогледство отъ дветѣ страни. — Тайно решение на офицеритѣ да взематъ В. О.
въ свои рѫце. — Първитѣ действия на В. К. за да се приложи това решение. —
Сарафовъ лекоумно се довѣрява на Фитовски, турски шпионинъ. — Предателството
на Фитовски. — Разногласия между Петровъ и Сарафовъ. — Нелоялно отношение на
В. К. спрямо Ц. К
XIII.
Недовѣрието къмъ офицеритѣ отъ новия В. К. се усилва.
— Планътъ да се изпратятъ офицери въ вѫтрешностьта се осуетява. — Следъ
арестуването на Ц. К. въ Солунъ се прави новъ опитъ отъ В. К. да се наложи на
В. О. — Капитанъ Софроний Стояновъ въ Солунъ. — Настроение противъ Гьорчо
Петровъ и опитъ да го убиятъ. — Борисъ Сарафовъ отказва да отстѫпи мѣстото си
въ В. К. на генералъ Цончевъ. — Открита борба между тѣхъ. — И дветѣ партии
усилено агитиратъ една противъ друга. — Победата клони въ полза на Цончева.
XIV.
Сарафовъ се колебае. — Среща между Цончевъ и Гьорчо
Петровъ; окончателенъ разривъ между тѣхъ. — Извънреденъ конгресъ, свиканъ отъ
Сарафова. Цончевъ надделява. — Сарафовъ арестуванъ. — Втори В. К. на чело съ
Хр. Станишевъ. — Г. Петровъ арестуванъ. — Гарвановъ става председатель на Ц.
К. — Дели Ивановъ
и Стефановъ нови
задгранични представители на В. О.
XV.
Ролята на Г. Петровъ въ аферата на Мисъ
Стонъ. — Петровъ интерниранъ въ Търново. — Борбата съ върховиститѣ продължава
и се засилва. — Капитанъ Давидовъ отива въ Битолско. — Нападение върху Дѣлчева
въ заседанието на В. К. — Напразни усилия да се предотврати въстанието,
подклаждано отъ Цончева. — Една слабость у Г. Дѣлчевъ
XVI.
Дейностьта на Хр. Матовъ и Д-ръ Хр. Татарчевъ следъ
завръщането имъ отъ заточение. — Петровъ интерниранъ въ Казанлъкъ. — Графъ
Ламсдорфъ въ София и поведението на представителите на В. О. — Главнитѣ
причини да се ускори общото въстание. — Една разпоредба на Гарванова отъ
решаваще значение
XVII.
Влиянието на Гарванова и на Лозанчева да се
ускори въстанието. — Непреклонната опозиция на Г. Петровъ. Резолюция на
събранието на вѫтрешнитѣ дейци въ София противъ тъкменото общо въстание. — Б.
Сарафовъ съ седействието на сръбскитѣ власти препраща въ Македония четата на
Глигора. — Вѫтрешнитѣ дейци негодуватъ противъ тая постѫпка на Сарафова.
Сарафовъ се оправдава. — Сношенията на Йор. Тренковъ въ Прилепъ съ войводата
Глигоръ
XVIII. Гарвановъ агитира въ полза на взетото
решение за въстание. Гьорчо Петровъ и Дѣлчевъ се противятъ; Пере Тошевъ
нерешителенъ. — Сарафовъ заминава съ чета за вѫтрешностьта. — Дѣлчевъ въ
Солунъ се обяснява съ Груева по въпроса за въстанието. — Настроение у Дѣлчева
за атентаторство
XIX.
Гьорчо Петровъ потегля съ чета за Битолско. — Мѫчнотии
при минаването границата. — Следъ голѣми усилия четата минава Вардарь, —
Настроението и подготовката за въстание у населението отсамъ Вардара
XX.
Слабоститѣ на организацията въ Прилепско. — Голѣми
жертви на четата на П. Ацевъ въ сражение съ турцитѣ при „Студенецъ”. — Останки
отъ четата на Г. Петровъ се събиратъ съ разбитата костурска чета на Л. Попъ
Трайковъ и Иванъ Поповъ и на тиквешката чета на Геле. — Осуетенъ планъ на Г.
Петровъ да се разруши желѣзницата отъ Леринъ до Воденъ. — При село Чанища
четитѣ, нападнати, отчаяно се сражаватъ и
успѣватъ да си пробиятъ пѫть. — Ненадейна среща съ Б. Сарафовъ
XXI.
Разформируване на четитѣ и лошитѣ отъ това морални
последствия. — Г. Петровъ, останалъ самичъкъ, се присъединява къмъ четата на
Толе-паша. — Петровъ се укрива въ Битоля. — Отъ тукъ Петровъ, горчиво
разочаруванъ, се прибира въ Прилепъ и следъ това отива въ Велесъ. — Два
партизански лагера у дейцитѣ въ Велесъ; Петровъ се намѣсва да ги примири. —
Новодошла чета въ Велесъ. — Среща съ Тедоръ Лазаровъ. — Петровъ, отъ вси
страни пренебрегнатъ и дълбоко обиденъ, решава да се завърне въ България
XXII.
Недоволство у останалитѣ въ Битолско дейци отъ
централизаторскитѣ планове на Груева. — Петровъ заминава въ Прилепско на
организационенъ окрѫженъ конгресъ. — Конгресътъ става подвиженъ, мѣстейки се
отъ село на село. — Проектъ за децентрализация въ организационната уредба. —
Груевъ се противи и предлага свой проектъ. И двата проекта се приематъ за
проучване отъ другитѣ окрѫзи. — Петровъ въ Воденско и въ Ениджевардарско. —
Реформаторски идеи у Петрова противъ традиционнитѣ похвати на В. О. — Петровъ
по селата въ Прилепско. — Отъ никѫде не срещналъ съчувствие, Петровъ заминава
въ Струмишко