Преводи

Освен руските преводи, които са правили Меншчиков, Билбасов и Туницки и са ги издали успоредно с гръцкия текст на житието, на руски език има още два превода. П. А. Лавров е направил своя превод, като използувал превода на Меншчи­ков и българския превод на Д. Матов (стр. 180).1 Лавров е дал хубави исторически обяснения на отделни места от жи­тието, поставил е заглавия на някои глави и т. н. Някои от не­говите заглавия са вече общоприети. Собствените имена са оправени по превода на Д. Матов. Преводът на М. Д. Муретов заема особено място между руските преводи изобщо и между преводите на други езици.2

Той е превеждал по текста на Миклошич, но пръв е използувал и Московския ръкопис на житието. Много от разночетенията той е посочил под линия, поправил е някои места въз основа на ръкописа, допълнил отделни пропуски и т. н. Този начин на работа има твърде важно значение. Затова и прево­дът на Муретов има много повече добри качества от прево­дите на всички негови предходници. С право българските пре­водачи Ласков, Балан и Киселков са го използували твърде много. Муретов е направил и подделение на 29-те глави, като е въвел 106 подглави. В отделни случаи неговите подделения имат по-голямо оправдание, защото са съобразени със съдър­жанието. Например покръстването на българите у него е от­делна глава (27), докато у Туницки е заедно с други събития в една глава (15). В нашия превод е възприето делението на Туницки само поради това, че е използуван неговият гръ­цки текст.

Латинските преводи на житието са много и те имат важно значение, защото правят текста му достъпен за учените от це­лия свят. Първия превод на текста от Ватиканския ръкопис е направил Лъв Алаций,3 а части от него препечатал Йос. Асеман,4 след това отделни места е превел Миклошич.5 За пръв път целият текст се явява в латински превод в изданието на Мин.6 Католическият учен Гинцел е превел първите 6 глави.7 Съоб­щението на Ласков, че той е направил пълен превод на цялото житие, почива на недоразумение. Пастернек е препечатал ла­тинския превод на Миклошич.8

Д. Ласков съобщава за два превода на сръбски език. Пър­вият бил направен от Дионисий Попович през 1823 г., а вто­рият — от Ст. Новакович през 1866 г.9 Такива преводи на жи­тието на сръбски език няма. Ласков се е заблудил от съобще­нието на Новакович за превода на „Истинная повест...”, която е свободно разказване на известните вече сведения за Кирил и Методий. Същата повест погрешно е представена като творе­ние на Теофилакт Охридски. Йован Войнович я е превел на сръбски през 1866 г., защото първата е на „славяносръбски”. На сръбски са преведени само няколко реда от житието.10

Освен споменатия чешки превод, даден паралелно с гръц­кия текст, през 1950 г. се появи превод на словашки, направен от проф. Ян Станислав.11 Преводачът е написал обширен увод, в който е засегнал твърде важни въпроси, които стоят във връзка със съдържанието на житието (стр. 1-62). Той е из­ползувал превода на Д. Ласков и на Туницки, а доцентът по гръцки език д-р М. Окал е сравнил словашкия превод с гръц­кия оригинал. Преводачът е поставил твърде много заглавия в самия текст, обяснил е в бележки някои места от текста, но почти не е дал текстологически бележки.

Преди няколко месеца излезе македонски превод на житие­то, направен от Климент Малевски и Филип Каваев.12 Трябва да се съжалява, че преводачите не съобщават от кой език превеждат, от кое издание и пр. Без съмнение те са използу­вали български преводи, на първо място превода на Д. Лас­ков. Изданието е без увод, без никакви текстологически и об­яснителни бележки. Дори заглавието не е преведено цялото и точно. Климент е наречен „епископ словенски”, като са заместили „български”, както стои в оригинала. В забележка преводачите пишат: „Во грчките преписи и во словенските и бугарските пре­води стои бугарски, но бидеjки во наjстарите животописи стои словенски, а и самиот Климент се именувал словенски, тоа ние го зедовме за поверодостоен изразот словенски” (стр. 87). В тая бележка има редица неверни твърдения и съв­сем погрешно оправдаване на свободно и своеволно заменяне на народностни имена в исторически документи. Няма нито един животопис на Климент, нито „най-стар”, нито по-нов, в който той да не е наречен български епископ. Не само бъл­гарските и славянските, но и латинските преводи превеждат български, защото така стои в гръцкия оригинал. На много и много места без нужда и своеволно „българи” и „български” се заменят със „славяни” и „славянски”. Дори известното мя­сто „на нас българите” е станало „нам - на Словените”, „сло­венските църкви” вм. правилното „българските църкви”!

Твърде важно значение от гледище на установяване на текста има новогръцкият превод на Атанасий Пароски (умрял 1813 г.), йеромонах от манастира „Св. Йоан Предтеча” () до град Бер на брега на р. Бистрица. Атанасий бил ученик на Евгений Вулгарис, основател на известното свето­горско училище през XVIII в. В манастира Продромос па­метта на Климент била на голяма почит, понеже монасите при­тежавали част от мощите на Климент. Атанасий превел житието за монасите от манастира. Първото издание на пре­вода било отпечатано във Венеция през 1784 г. в една служба на Климент.13 Второто издание на превода е направено през 1805 г. в Лайпциг в книгата му „Небесен съд” (). 14 Тая книга била готова за печат още през 1795 г., но по вина на печатарите изданието твърде много се забавило. Тези све­дения, дадени от преводача в увода, имат важно значение, за­щото по тях се узнава, че Атанасий Пароски не е използувал изданието на Памперей, което било напечатано през 1802 г. Второ препечатване на „Небесен съд” излязло през 1807 г., а трето - през 1850 г. в Атина. Текстът на житието в „Службата” () и в „Небесен съд” () не е един и същ. Трябва да подчертаем, че новогръцкият превод се отклонява в отделни места твърде много от оригиналния византийски текст. Например изразът „на нас българите” - (XXII, 66), който твърде много смущава някои от изследвачите, в новогръцкия превод е на българите”. По този начин Теофилакт, който е грък, не се включва в числото на българите. Не се упоменава нищо и за „скитски меч” -  (XXIX, 80), а въз основа на това място се правят догадки за времето, когато е било написано Пространното Климентово житие. Изразът  - „като преживял 24 години като архиерей” (VI, 23) - е предаден  - „в про­дължение на 24 години пасъл повереното му стадо”. Годината на покръстването на българите в запазените до нас ръкописи на житието е 869 и 862, а в новогръцкия превод е дадена 866 г. -  - „в деветия век, както общо се изразяват историците, т. е. почти в 866 година”. Въз основа на тези отклонения от оригинала и въз основа на твърдението на Атанасий, че използувал сведения от „различни историци” (), Туницки предполага, че преводачът е имал на разположение ръкопис, който не е бил известен на москополските издатели и на Памперей. Според предположението на Туницки вероятно той се е намирал в манастира „Св. Йоан Предтеча”. Този ръкопис не е запазен, а и никакви сведения за него ние нямаме. Следователно съществуването му си остава само едно предположение.15

Твърде естествено е и появяването на български превод в ранните години преди Освобождението. Първият превод на Пространното Климентово житие е направен от епископ Пар­тений Зографски през 1858 г.16 По това време той бил управи­тел на българското училище в Цариград и сътрудничил на из­лизащите там български вестници и списания. Той е известен деятел и книжовник.17 Преводът му на Климентовото житие била четвърта негова печатана работа. Затова той е имал вече опит при превеждането и издаването на книги. Към превода си епископ Партений написал уводни думи, в които говори за нуждата от превода, който в същност се явява късно, защото житието е „преинтересен документ”. Нашият народ вече се пробужда, пише Партений. Борбата за свобода все по-ясно и по-ясно се очертава. А и вече започнало да излиза ново спи­сание (преводачът има пред вид сп. „Български книжици”, къ­дето е печатан преводът). Затова той решил да припомни на всички „за виновниците на нашето първоначално умствено и духовно просвещение, сиреч за свети Кирила и Методия и тех­ните сътрудници по това дело” (стр. 2). А в житието на Кли­мент освен за двамата братя се говорело и „за много други интересни за нас въпроси и обстоятелства и въобще св. Кли­ментовото житие е един от най-важните драгоценни наши исторически паметници, които са написани досега” (стр. 3). Пар­тений Зографски споменава за изданието на москополските монаси и за изданието на Памперей, дава кратки исторически сведения за Охридската архиепископия,18 която според него имала десет митрополии и десет епископии. „Тя е запазила своята независимост до 1767 г. В училищата се чете и учи по гръцки, макар жителите да са чисти и природни българи, които нищо не знаят по гръцки” (стр. 5). Само в две или три епископии се четяло на български. Против това неестествено по­ложение епископ Партений намира сигурно средство само в образованието и затова апелира към всички, които „искат да оставят вечен спомен след себе си”, да се посветят на учител­ско знание.

Преводът на Партений Зографски е направен от гръцки, вероятно по изданието на Памперей. Туницки твърди, че той е използувал и превода на Меншчиков. Според мене пряко влия­ние на руския превод не се забелязва, макар че не е изключено епископ Партений да е имал книгата на Меншчиков. Партений е следвал в Москва богословие и връзките му с преподавате­лите от Духовната академия не са прекъсвани. От направеното съпоставяне с гръцкия оригинал се оказа, че Партений не пре­вежда буквално. Той отминава отделни думи, пропуска изрази и отделни изречения; а във втората част е пропускал и цели откъси. Езикът е под силното влияние на църковнославянския богослужебен език и на дебърското наречие, което е било род­ното наречие на преводача. За да направи съдържанието по-достъпно на читателите, Партений Зографски е давал под ли­ния исторически и географски обяснения. Например той дава сведения за манастира „Св. Наум”, за град Москопол и др. В желанието си да направи превода по-достъпен, той е поста­вил и подзаглавие към средата на текста: „Светителските под­визи на Климент в България”.

Заглавието на житието той е превел по следния начин: „Житие и изповедание и за някои чудеса пове­ствование иже во святих отца нашего Климента, архиепископа болгарскаго, сочинено от светейшаго и славнейшаго Теофилакта, архиепископа первия Юстиниани и всея Болгарии и майстора константинополских реторов.”

Преводът на епископ Партений Зографски бил посрещнат много сърдечно. Читателите изказвали своите впечатления и доволство с най-топли чувства.

В Пловдивската държавна библиотека се намира в ръко­пис от 1875 г. превод на Пространното Климентово житие, на­правен от свещеник Василий Ст. Тотов. Преводачът бил буден свещеник на времето си, другар и сподвижник на Васил Лев­ски. Той бил убит от турците за революционна дейност. Све­щеник Василий Тотов оставил два големи тома в ръкопис „четиминеи” за месец декември и за месец януари. Житията на от­делните светци са писани по руските „четиминеи” на Димитрий Ростовски, печатани в четвърто издание през 1856 г. в Киев. По описа на библиотеката двата тома носят номера 111 и 112, а в книгата на Б. Цонев те са описани под номера 112 и 113. В последния том за месец януари (№ 113, а в библиотеката 112) се намира и Пространното Климентово житие на ново­български. Свещеник В. Тотов е знаел гръцки език, но него­вият превод е под силното влияние на превода на епископ Партений Зографски. Естествено е, че авторът преводач е имал вече опитност при писане на жития и неговият език и стил е твърде достъпен. Б. Цонев допуска, че преводачът си е слу­жил и с превода на Меншчиков.19

Вторият български печатан превод на Пространното Кли­ментово житие принадлежи на Д. Матов,20 известен у нас до­бър познавач на гръцки език и автор на ценни езиковедски студии.21 Преводът е направен под редакцията на Марин Дри­нов, който е написал интересен и ценен предговор към него. Той намира, че преводът на Матов е по-хубав от превода на Меншчиков и го надминава в някои отношения. Руският сла­вист П. А. Лавров направил нов руски превод по превода на Меншчиков, но оправил собствените имена по превода на Ма­тов, както се каза вече.

Матовият превод е твърде интересен и оригинален. Прево­дачът си е поставил за цел да предаде на български език трудния византийски витиеват език. Като пръв цялостен пре­вод на житието той и сега запазва своето значение. Д. Матов е поправил погрешно предадените собствени имена в прево­дите преди него. Установените от Матов собствени имена Главиница, Кутмичевица и др. остават и сега в тази форма, както са у него. Други, като Добета, Ехач, бяха възприети до публи­куването на Московския ръкопис, който дава вместо Ехач фор­мата Есхач и вместо Добета дава Домета. Матов не е превеж­дал цитатите от Св. Писание, а ги е взел направо от църковнославянския превод на Библията. Това той е направил на­рочно, като е смятал, че по този начин текстът добива по-голяма авторитетност, а и превеждането на библейските тексто­ве не бивало да става свободно. Но като се има предвид, че житиеписецът не винаги цитира буквално и твърде често пе­рифразира библейските текстове, то несъответствието между гръцкия оригинал и превода на Матов става напълно очевидно. Редакторът на превода М. Дринов одобрява напълно този на­чин на превеждане с буквалните църковнославянски текстове.

Преводът на Д. Матов бил посрещнат много добре. Той се разпространил много и Л. Милетич е дал твърде положи­телен отзив за него, когато бил издаден за втори път с изве­стни съкращения.22

През 1916 г. по случай тържествата за хилядогодишнината от смъртта на Климент Св. Синод издал нов пълен пре­вод на житието, направен от гръцкия оригинал от Д. Ласков.23 Той написал увод от 12 страници, в който дава сведения за ръкописите на житието и за известните му преводи на раз­лични езици. Като прави преценка на работата си, Ласков пише: „Не мога да кажа, че и в моя превод няма допуснати грешки. Във всеки случай аз се помъчих да не повторя до­пуснатите такива от моите предшественици, особено тия, които се срещат в българския превод на Матов. Надявам се, че тези грешки ще поправят пък ония, които, вярвам, ще превеждат житието след мене” (стр. XII). Ласков смята, че новият пре­вод не бива да се прави, преди да бъде обнародван Москов­ският ръкопис, за да може да се вземат пред вид разночетенията.

Преводът на Ласков е под прякото и явно влияние на рус­кия превод на Муретов. Познавачът на гръцки език често до­лавя влиянието на руския език, а не духа на витиеватия ви­зантийски език. От превода на Муретов преводачът е възприел й делението на текста на 106 подглави. Дадените отделни бе­лежки за разночетения или за печатни грешки в изданието на Мин са взети без промяна от същия превод на Муретов. Лас­ков можеше да използува изданието на Миклошич, което и тогава се е намирало в България и което почти няма печатни грешки. Към превода Ласков е дал много свои обяснения и исторически бележки, като е използувал постиженията на на­шата историческа наука и други извори за живота и делото на двамата солунски братя и техните ученици. Например той дава известното място от житието на Наум, от което е ясно, че авторът му е написал и житие на Климент Охридски (стр. 40). На друго място дава сведения за намерените и пу­бликувани слова и поучения на Климент. Всичко това има твърде голямо значение и прави неговия превод разбираем, до­стъпен и ценен за научна работа. Някои от тези бележки са вече остарели, други са неточни, като например твърдението му, че съчетанието  трябвало да се пре­вежда само „цар на българите”, а не и „български цар”. Той сам забравя това си схващане и в текста превежда същото съчетание и по втория начин. Като добър богослов Ласков е дал и някои богословски обяснения и тълкувания на отделни места, които са много полезни. Те подпомагат правилното раз­биране на отделни изрази от догматично или литургично естество.

Известният наш проф. Ал. Теодоров-Балан е превел само първите шест глави от житието, в които се говори за дей­ността на Кирил и Методий.24 Той съобщава, че неговият пре­вод „е изтъкмен по наслойка въз превода на Муретов в „Богословский вестник”, Москва, 1913 г., стр. 424-474. Превода­чът взима под внимание и разликите по Охридския (Румянцевия) ръкопис.” Преводът на Балан е твърде точен и предава вярно съдържанието на оригинала, но е направен на по-особен език, който се отклонява от общия ни литературен език. Началото на житието в неговия превод например гласи така: „Варайте, чеда, чуйте ме; варайте и ще прикажа вам...” Дадените от него 48 бележки са текстологически и се отнасят до разночетения в Московския ръкопис. Балан не е използувал изданието на този ръкопис от Туницки, макар че по това време книгата вече се е намирала в България.

В. Сл. Киселков е поместил пълен превод на житието в книгата си за Климент Охридски.25 Той е направил превода по руския превод на Билбасов. Можах да установя, че той е използувал и превода на Муретов. Това личи не само от съдър­жанието на превода, но и от бележките и поставените в скоби думи, които уж ги нямало в гръцкия оригинал. А въпросът е много прост: в гръцки език не се поставят обикновено притежателните местоимения, когато е притежател подлогът. Сле­дователно не може да става и въпрос за изпуснати думи в гръцкия текст.

В Архивния институт на Българската академия на науките между ръкописите на В. Н. Златарски се намира и превод на Пространното житие на Климент, направен по изданието на Мин. Към превода има приложен в препис и гръцкият текст и многобройни бележки, писани от Варненския и Преславския митрополит Симеон, който прегледал превода и е дал много и подробни указания за поправянето му.

За да се види как предават гръцкия текст на български език отделните преводачи, тук ние даваме техните преводи на гл. IV, 16.


Епископ Партений Зографски,
1858 г.

„Тога Кирил и Методий пощо видоа да се умножает вер­ните и да се раждает много чеда водою и духом, кои несомнено имае нужда от духовна пища, изнайдоа, како що пред­рекохме, писмена и предложна книгите на български йозик, за да имает достатъчно божествена храна новородените чеда Божии и тако да достигнет в духовно съвършенство в меру возрастта Христова.”


Свещеник  Василий Тотов, 1875 г. (ръкопис)

„Тогава Кирил и Методий, като видеха, че ся оумножават верните и ся раждат много чада водою и духом, които не­съмнено имаха нужда от духовна пища, изнамероха, както предрекохме, писменост и преведоха божествените книги на болгарский язик, за да имат достатъчно божествена храна но­вородените чада Божии и така да достигнат в духовно съвър­шенство в меру возрастта Христова.


Димитър Матов,
1885 г.

„Видещи, че мнозина са повярвали и много чада се раждат водою и духом, а пък си нямат съвсем духовна храна, изна­мериха писмената, както казах по-горе, и преведоха Писанията на български език, за да имат новородените божии чада доста божия храна, та да растат духовно и достигнат в меру возрастта Христова.”


Димитър Ласков, 1916 г.

„Като видяха множеството вярващи и как много чада божии се раждат чрез вода и дух (Йоан, 3, 5), а бяха лишени всякак от духовна храна, изнамериха писмената, за които спо­менахме по-горе, и преведоха Писанието на български език, за да имат новородените божии чада и божа храна достатъчно, за да растат духовно (Евр. 4,16; Кол. 2, 19), та да достигнат мярката на Христовата възраст (Еф. 4, 13).”


В. Н. Златарски (ръкописът не е датиран)26

„Кирил, думам, и Методий, като видяха множеството ве­рующи и че много чада божии се нараждат чрез вода и дух (Йоан 3, 5) и всякак се нуждаят от духовна храна, изнамериха писмена, за които по-рано казахме, и преведоха Писанието на български, та родените чада божии и божествена храна до­статъчно да имат, и в духовно нарастване (Ефес. 4, 16; Кол. 2, 19) и в мярка на Христовата възраст да растат.”


Ал.
Теодоров-Балан, 1934 г.

„Видещи множество верници, и как много чеда божии се раждат с вода и дух, и всякак се нуждаят от храна духовна, изнамериха писмената, спорти както рекохме по-преди, и на­правиха превод на Писанията по български език, та рожде­ните чеда божии да имат доста божествена храна и да се възвисяват и в духовен растеж и мяра на ръст Христова.”

В. Сл. Киселков 1941 г. (превод от руски)

„И щом видяха, че вярващите се умножиха и че много деца се раждат чрез вода и дух, а пък се нуждаят от ду­ховна храна, тези светци - говоря за Кирила и Методия - както и по-горе казахме, изнамериха буквите и преведоха Писанията на български език, та новородените божии деца да имат достатъчно божествена храна, за да растат духовно и да достигнат мярката на Христовата възраст.”


1 П. Г. Виноградов, Книга для чтений по истории средных веков, Москва, 1897 г., стр. 180-220.

2 Богословский вестник, Москва, 1913 г., июль-август, стр. 427-474.

3 Вж. бел. 2, стр. 11.

4 Kalendaria ecclesiae universae, Romae, 1755, III, pp. 147-149

5 Vita s. Clementis, pp. Х-XX.

6 Patrologia Graeca, t. 126, col. 1192-1240.

7 J. A. Ginzel, Geschichte der Slavenapostel Cyrill und Method und der slavischen Liturgie, Wien, 1857, S. 32-40.

8 Dejiny slovanskych apostola Cyrilla a Methoda, v Praze, 1902, p. 278-286.

9 Д. Ласков, Житие на св. Климент Охридски, стр. Х.

10 „Византиски извори за историjу народа Jгославиjе”, т. 1, Београд, 1955 г., САН, Посебна издaња, кн. CCXLI/I, Византолошки институт, кн. 3. Обрадили Фр. Барашић, Мила Раjковић, Бариша Кренић, Лидиjа Томић. На стр. 297-302 са дадени в превод 4 места от „Житиiе Климента Охридског од Теофилакта, архиепископа охридског” и са преразказани около 30 реда от М. Раjковић.

11 Jan Stanislav, Osudy Cyrilla a Methoda, Bratislava, 1950, стр. 63-126.

12 „Свети Климент Охридски, 916-1966”, Скопие, 1966. Издава Св. Си­нод на Македонската православна црква по повод 1050 годишнината од смртта на св. Климент Охридски. Преводът е поместен от стр. 87-133. В книгата няма цитирана нито една студия,  книга,  статия и пр. за  Климент Охридски.

13
 

14
 

15 Много място е отделил Туницки, за да докаже, че Атанасий Пароски е използувал т. нар. „Хилендарска повест” (). Тази повест не е запазена. За нейното съдържание може да се съди по „Истинная повсть о Кирилле и Методие и о изобретении богоданныхъ кириллическихъ и словенскихъ называемыхъ писменъ, составлена еллински от св. Теофилакта, ар­хиепископа болгарского, обретена же есть въ свтом монастире Хилендарскомъ и во всехъ прочихъ Свтая горы монастырехъ, переведена же некоимъ родолюбцемъ на простый славяносербский езыкъ”. В Будиме граде 1823 г. Вж. Г. А. Ильинский, Опыт систематической Кирилло-Мефодьевской библио­графии, София, 1934 г., стр. 17. Там е посочено също издание от Д. Попович през 1866: „Истинна историjа о Һирилу и Методиjу и о изналазку од Бога данних ћирилических и словенских названих письмена, саставлена по jелинским од св. Теофилакта, а изнаћена jе у св. Хилендарским и другима светогорским монастирима, а преведена неким Родолюбцем на прост славяно-сербским jезик. А на србски превео Jован Воjнович, Београд, 1866. „Някой родолюбец” е еп. Дионисий Попович. Текстът на .Истинная повесть…” е да­ден от Н. Туницки в книгата му „Климент, епископ словенски”, стр. 263 - 270, с паралелен гръцки текст на . Йордан Иванов доказа почти по същото време (1912), че тази повест не е оригинална, а е късен превод от славянски на гръцки. Следователно тя не може да се смята за стар и ори­гинален гръцки извор в това отношение (вж. Йор. Иванов, Гръцкобългарски отношения преди църковната разпря, в Сборник в чест на Л. Милетич, София, 1912 г.).

16 Списание “Български книжици”, Цариград, 1858 г., кн. I, стр. 6-14 ; кн. II, стр. 43-50; кн. III (февруари), стр. 67-74.; кн. IV, стр. 107-110; кн. V (април), стр. 193-214. Напечатаният до тази книжка текст обхваща почти половината от житието - до 14 глава според делението на Миклошич. Буквите до тази книжка са църковнославянски, а на печатания превод от следващата книжка за месец май са граждански шрифт. Във втората майска книжка преводачът дори е поставил и заглавие на един откъс „Светителските подвизи на св. Климент в България” (стр. 35-39).

17 Сведенията за неговия живот и литературна дейност вж. у д-р М. Стоянов, Българска възрожденска книжнина, 1957 г., стр. 280-281.

18 Партений Зографски е имал подчертани интереси към историята. Той е превеждал „Кратка свещена история на ветхозаветната и новозаветната цър­ква”, 1857 г., събирал и печатал „Документи за българската църковна исто­рия” и др.

19 Б. Цонев, Опис на славянските ръкописи и старопечатни книги в Пловдивскатa народна библиотека, София, 1920 г., стр. 163 и сл.; Годишник на Пловдивската народна библиотека, 1911 г., стр. 111 (в тази книга Четиминеят за януари е № 112, а у Цонев е 113).

20 „Живот, деяние, изповедание и кратко изложение за чудесата на св. наш отец Климент, български архиепископ”, превел от гръчки език Д. Матов, под редакцията на М. Дринов, издава Българското книжовно друже­ство, Средец, 1885 г. Отделни избрани части от този превод са издадени втори път през 1896 г.

21 Д. Матов, Гръцко-български студии, в Сборник за народни умотво­рения, наука и книжнина, 1893 г., кн. IX, стр. 66.

22 „Български преглед”, год. III, кн. 4, стр. 131. В рецензията Л. Миле­тич подчертава хубавия език на преводача. Ползата от книжката е твърде голяма, защото рецензентът знае от опит, че това житие почти цялото се чете от учителите по български език в клас. Учениците не само научават много неща за дейността на двамата наши просветители, но много нещо узна­ват и за св. Климент, който има твърде голяма заслуга за нашето образова­ние. Наред с това учениците се запознават и с витиеватия византийски стил.

23 „Житие на св. Климент Охридски, написал блажени Теофилакт Охрид­ски, превел от гръцки Д. Т. Ласков, издание на Св. Синод, София, 1916 г., стр. XII+80.

24 Ал. Теодоров-Балан, Кирил и Методи, ч. II, стр. 156-176. Ав­торът превежда само първите шест глави, понеже неговата книга дава из­вори за живота и делото на двамата солунски братя.

25 Д-р В. Сл. Киселков, Свети Климент Охридски, живот, дейност, жития, София, 1941 г.

26 Преводът е бил изпратен на митрополит Симеон за преглеждане и рецензиране през февруари 1917 г. (инв. № Г522). Златарски следователно го с завършил преди тази година. Към гръцкия текст обаче има нанесени бе­лежки от изданието на Московския ръкопис, направено от Туницки през 1918 г.


[назад] [нагоре] [напред]