Ръкописи

 
        Гръцкият текст на житието е запазен до нас в няколко ръ­кописа, от които само един съдържа целия текст, а другите съдържат отделни части от него.

Охридският или Московският (Румянцевият) ръкопис съдържа цялото житие и сега се намира в Лениновия (бивш Румянцев) музей в Москва. Той е намерен от руския учен Виктор Григорович в Охрид през 1845 г.1 Кодексът, в който се намира и текстът на житието, е от XV или XIV в., както може да се заключи от хартията и буквите. В сбирката на Григорович той е описан под № 818 и житието обхваща лист 11-6 до ЗЗ-б. Фотокопие от текста се пази и в Архивния институт на БАН (кутия III, папка IV).2

Ватиканският ръкопис се пази във Ватиканската библиотека под № 1409. Той съдържа текста на житието от глава IV до глава XXII с известни съкращения в Х, XV, XVIII и XIX глава, а XVI и XVII глави са пропуснати целите. Ние не притежаваме описание на ръкописа. Първото и единствено издание е направил Лъв Алаций през 1665 г.3

В два от светогорските манастири се пазят три ръкописа, които съдържат текста на житието от IV до XI глава с по-големи или по-малки съкращения. Те са описани от гръцкия историк Спиридон П. Ламброс4 и от Н. Л. Туницки,5 но не са издадени.

Иверският ръкопис е от XV в., текстът на житието се намира от лист 682-а до 683-б (№ 382 по каталога на ма­настира и № 4502 в изданието на Ламброс).

Първият ръкопис от манастира на св. Дионисий (известен още като Ръкопис Дионисиат първи) съдържа откъса от текста на житието от лист 500-а до 506-б (№ 274 по каталога на манастира и № 3808 в изданието на Ламброс) от XVI в.

Вторият ръкопис от манастира на св. Дионисий (известен още като Ръкопис Дионисиат втори) съдържа откъса от жи­тието от лист 362-а нататък (№ 280 по каталога на манастира и № 3814 в изданието на Ламброс) от XVI в.

Петте запазени сега ръкописа на житието не се различават много един от друг. Най-съществена е разликата в годината за покръстването на българите и княз Борис. Московският и Ватиканският ръкопис дават като година на покръстването 869 (в текста стои 6377 от сътворението на света), а трите свето­горски ръкописа дават 862 г. (6370 от сътворението на света).


1 В. И. Григорович, Очерк путешествия по Европейской Турции, II изд., Москва, 1877 г., стр. 114. „Съобщавам, че намерих в ръкопис на проста хартия друго житие на св. Климент, изглежда от XV век, приписвано на охридския архиепископ Теофилакт, известно от печатни издания във Воскопол и Виена." На лист 45 на гръцкия кодекс Григорович написал: „Целият този откъс е от митрополитската църква на св. Климент, която по-рано се наричала Панагия, в Охрид, 1845 г., 10 май." Вж. Н. Л. Туницкий, Материалы для истории, жизни и деятельности учеников свв. Кирилла и Мефодия, Сергиев Посад, 1913 г., стр. 41, заб. 1.

Въз основа на сведенията, които е дал Григорович, дълго време се смя­тало, че съществува и друг ръкопис на житието, който се пази в Охрид (Н. Туницкий, Св. Климент, епископ словенски, Сергиев Посад, 1913 г., стр. 13). Мнозина са търсили такъв ръкопис, но не са го намерили (Д. Ласков, Житие на св. Климент Охридски, София, 1916 г., стр. VIII). В действи­телност В. Григорович е намерил един ръкопис и го е взел със себе си. По този начин той го запазил за науката.

2 Снимки са клиширани в „Климент Охридски, сборник от статии по случай 1050 години от смъртта му", БАН, 1966 г., стр. 175 - 213.

3 Leonis Allatii, In Roberti Creyghtoni apparatum, versionem et notas ad historiam concilii Florentini, scriptam a Silvestro Syropulo de unione inter Graecos et Latinos, Romae, 1665.

4  , Cambridge, 1895 и 1900 (2 тома), на английски: Lambros, Catalogue of the Greek manuscripts on Mount Athos, Cambridge, vol. II, стр. 109-118.

5 Н. Л. Туницкий, Материали..., стр. 40-41.


[назад] [нагоре] [напред]