БЕЛЕЖКИ КЪМ БЪЛГАРСКИЯ ПРЕВОД

 
¹ В печатните издания вместо “епископ” Климент стои „архиепископ” Климент. В запазените слова и поучения Климент се титулува само като епис­коп „Словенски” или „Велички”. Титлата на Климент не е била архиепископ. Преписвачите на житието и неговите издатели са променили титлата, понеже Охрид е станал седалище на архиепископия (XI в.) и неговите архиереи се наричали архиепископи. В Краткото житие на Климент от Хоматиан титлата е „първоиерарх и чудотворец епископ”, Московският ръкопис е запазил титла­та „епископ”.

² В Московския ръкопис житието започва с „Благослови” (), което показва, че то се е чело в църква. Това е дума, с която се иска разрешение от служещия архиерей или свещеник да се прочете житие или част от Писанието. В москополското издание Климентовото житие е поместено в службата след шестата песен на канона, което също показва, че е било четено през време на църковната служба в чест на светеца. Началото на житието започва със стихове о г Вехтия Завет, които дават обща представа за важното съдър­жание на житието. Според правилата на църковното красноречие (омилетика) поученията и проповедите започват с мото от Писанието. Всичко това по­твърждава мисълта, че житието е било четено в църква за поука, а, от друга страна, обяснява неговото съдържание, композиция и стил.

³ Давид бил еврейски цар. Той е признат за автор на библейската книга „Псалтир”, която съдържа 151 (150) песни в чест на бога. В нашата Библия песните са преведени в проза (вж. Богословская православная энциклопедия, при думата Библия). Теофилакт твърде често цитира места от Псалтира в жи­тието и в другите си съчинения и писма, защото е познавал добре тази книга, на която е написал обяснения и тълкувания.

⁴ Матов: „е ударило назад спрямо по-старите времена”;  Ласков: „не позволява много   работи, които са   станали в старини”;   Балан:  „не ще да стаят, както в древните”.

⁵ М. „зле и твърде прекалено разсъждават тези мислители”; Л. „такивато хора за съжаление са охладели, разсъждавайки за това много повърхно, раз­бира се”; Б. „разбирайки зле и съвсем нездраво”.

⁶ — букв.  „от пълзещите   низко”.   М. „никоя земна твар”; Л. „пред каквото и да е земно”; Б. „пред нищо от това, що се влачи долу” — много буквално. Според религиозното схващане хората живеят на земята, „долу”, а ангелите живеят „горе”, на небето. Затова тук се имат пред вид хората. В Библията се говори за „прекланяне пред Ваал”, т. е. западане на колене за молитва пред идол. В случая има свободно цитиране на една част от библейско изречение. В гръцката Библия мястото е:  — „които не прегънаха коляно пред Ваал”.

⁷ М. „но това много надминава силата на моето слово”;  Л. „макар това да надминава силата на моето слово” ; Б. „обаче той (предметът) надвишава силата на словото”.

⁸ М. „но са се изопачили нашите наклонности”; Л. „но нашите наклон­ности са извратени”; Б. „но усетът се е изметнал”.

⁹ Моравия е „Просъществувала не пълни сто години (830—906 г.). В исто­рията е известна като Великоморавия. Вж. „История средних  веков”,  под ре­дакции академика К. А. Косминского и чл. кор. Академии наук  СССР   С.   Д. Сказкина, 1952 г., стр. 196.

¹⁰  — букв. „външната философия”, т. е. на тези, които са извън църквата. Това са били езичниците преди християнската ера и фило­софските системи на нехристиянските религиозни учения;  - букв. „вътрешната философия”, т. е. религиозната, християнската философия. М. „беше велик по вънкашното си, а още по-велик по вътрешното си любомъдрие” ; Л. „който беше велик във вънкашната философия и още по-велик във вътрешната”;  Б. „мощен во външната философия, ала по-мощен во вътрешната”. И тримата преводачи дават буквален превод. Ласков е дал об­яснение на термините (стр. 16), като е посочил, че апостол Павел под „външни” е разбирал езичниците, а под „вътрешни” - християните (I Тим. З, 7 ; I Кор. 5, 12 — 13 ; I Сол. 4, 12). Същата мисъл, с която се противопоставя езическата (= елинската философия) на християнската, се повтаря в III, 11, където се говори, че елинската мъдрост била подчинена на Христовата. Гръц­кият израз  - букв. „външните мъдреци”, употребен от Дама­скин, се обяснява от Хенрих  Стефан в неговия речник Thesaurus Graecae lingua по следния начин: De profanes et ethnicis, qui sc. Fuerunt vel sunt extra ecclesiam Christi (за непосветените и за езичниците, които, разбира се, са били или са извън църквата Христова).

¹¹ Л. „елински език”.

¹²  верига. Изразът е образен. Матов и Ласков превеждат със „сила”, като са взели преносното значение на думата, което възприемам и аз. Балан превежда „верижката”, което намалява силата на израза.

¹³ М. „достигваха до отчаяние”; Л. „бяха недоволни от живота”; Б. „жи­тието им се отщеваше”.

¹⁴ Според християнското учение за бога съществува един бог в три лица („св. троица”). Първото лице е отец (бащата), второто е син, а третото е дух свети. Третото лице се нарича още утешител.

¹⁵   - букв. „косматост”.  М. „мъчнотиите на българския език”; Л. „грубия български език”; Б. „прерошавия български език”.

¹⁶  - букв. „на езика на народа”. В гръцки език притежателните местоимения не се поставят, когато притежател е подлогът. Затова често те се поставят на български и тогава, когато ги няма в ориги­нала. Гръцкият израз може да се преведе и „на езика на народа си”. М. „по гласежа на овой народ” ; Л. „на народен  говор” ; Б. „по гласежа на народа”. Преводът на Матов е под влиянието на превода на Меншчиков. Твърдението на Ласков, че Матов превеждал „на свой говор”, почива на недоразумение (стр. 16, бел. 2). В текста стои „овой”. А що се отнася до критиката на Ласков, че в гръцкия текст няма „свой” и не можело да стои в превода, тя е напълно погрешна.

¹⁷ М. „от това”; Л. „с това”; Б. „с това”. На гръцки шЧй)> = тези неща, т. е. благодатта и светлината.

¹⁸  - „славянските букви”; М. „словенските писмена”; Л., Б. „словенските букви”.

¹⁹  - букв. „корифеи на хора”, т. е. първи.

²⁰ В изданията стои   = в Рим. Текстът на Московския ръ­копис с  е по-правилен = при епископа на Рим.

²¹  - „писанията”. Ласков превежда думата с единствено число. Думата  в израза  - букв. „делото на своя превод на писанията” — изпускам  в превода. Балан: „делото на тълкуването, изтъкмено от тях”.

²² М. „и не напусто се потрудиха”; Л. „и те не напразно бяха тръгна­ли”; Б. „и не напразно се затякоха”.

²³   - „зарадвал се с голяма радост” - е етимо­логична фигура.

²⁴ Наречието  значи и „ясно”. На латински е преведено с clare, clarius. М. „разумно”; Л. „разумно”; Б. „с разума”.

²⁵ М. „благоволи да извърши много чудеса” - изпуска ; Л. „благоволи да извърши чрез тях много чудеса”; Б. „да се извършат от тях”.

²⁶   - букв. „на езика”, т. е. на български език, както е подчертано изрично във II, 7 :  - „от гръцки на български език”. Туницки превежда „на (този) език”; М. „по горепоменатия език”; Л. „на български език”; Б. „по език (български)”.

²⁷  - „с плода на устните”.

²⁸ Второто лице на „св. троица” е син и се нарича още „слово”. Вж. Йоан I, 1 - 3. Тук има игра с думи.

²⁹ Църковната йерархия има три степени по ръкоположение: дякон, све­щеник и епископ. Всички други титли на духовните лица като протодякон, протойерей, архимандрит, екзарх, патриарх и пр., са административни. Папата ръкоположил и от трите йерархически степени: дякони, свещеници и епископ. Иподяконите са помощници при богослужението.

³⁰ Думата  - „него самия” - може и да не се преведе.

³¹ Изразът  е неточен и показва, че авторът на житието не е имал ясна представа за географското положение на Моравия и Панония. В случая той смята, че  е град, а Панония — държава. На други места пък смята и Моравия за държава. Погрешното предаване на географските имена на Великоморавия се тълкува като доказателство, че авторът на гръцкото житие е живял вече след падането на Великоморавия и че не е бил изобщо там. А оттук и заключението, че не е бил ученик на Климент, който би му дал по-точни сведения. Мин превежда с episcopum Moraviae et Panoniae „епископ на Моравия и Панония”.

³² - „святая святих”. Така превеждат Матов и Ласков, Балан - „в светото на светите”. В същност така се нарича олтарът, който се смята за най-святото място на християнския храм.

³³ Това място е било предмет на много тълкувания. То се е смятало за неясно. Дори богослов като Муретов мисли, че в случая има нещо объркано от преписвачи, защото Теофилакт не би могъл да напише неясна от литурги­ческо гледище мисъл. Недоразумението идва от неправилното тълкуване на „великия архиерей”, а оттук и на „святая святих”. За преводачите и за историците „велик архиерей” е папата, а под „святая святнх” се разбираше „най-святото място в храма”, т. е. олтарът. Левкийският епископ Партений в рецензията си на тази книга посочи, че първото изречение съдържа цитати от Посланието към евреите и „велик архиерей” за автора на житието е Христос. Следователно мястото вече добива съвсем друг смисъл: Бог повикал Кирил при себе си, въвел го в „святая святнх”, за да служи там в истинската скиния и по-духовно и по-божествено да участвува в тайнствата. При това ново тълкуване на мястото няма нищо неясно както от богословско, така и от литургическо гледище. В  случая   няма  никакво  значение и въпросът за свещеническия сан на Кирил, който е бил ръкоположен още в Цариград, както се говори в неговото житие и в Италианската легенда  (гл. 1).

³⁴ М. „да се приобщава от светите тайни”; Л. „да се приобщава с тай­ните”; Б. „да си приима от тайните”.

³⁵   буквално значи „да остане в плътта”.

³⁶ Думата  „схима” в случая е употребена като специален термин за означаване на особен монашески чин. Най-строга степен е т. нар.   - „великата  ангелска схима”. Най-обикновената степен е даване обет и носене на расо, а малко по-голяма от нея е т. нар.  - „малка ангелска схима”. Ние знаем, че Константин бил ръко­положен за свещеник още в Константинопол: „и постригьше и на поповьство” (Ал. Теодоров-Балан, Кирил и Методи, I, София, 1920г., стр. 34). В Рим той приел монашество, както личи от коментираното тук място. От всичко това може да се извадят две предположения:

а. Константин е станал неженен (целибатен) свещеник в Цариград, а в Рим преди края на живота си станал монах. В полза на това тълкуване го­вори и фактът, че в Рим той получил и ново име.

б. Константин е станал монах с „малката ангелска схима” в Цариград, а след това в Рим приел „великата ангелска схима”. Това схващане поддържа и Д. Ласков (вж. Д. Ласков, Житие на св. Климент, стр. 21—22).

Първото схващане изглежда по-вероятно.

³⁷ В Панонското житие на св. Кирил се казва, че той преживял 50 дни, след като приел великата монашеска схима.  (Ал..Теодоров-Балан, Кирил и Методи, ч. I, стр. 65, гл. XVIII на   Кириловото житие).

³⁸ През средните векове философията е „слугиня на богословието” (philosophia ancilla theologiae).

³⁹  - езическите народи,  „останалите народи”, а  -  „светлина на знанието” = християнството.

⁴⁰ Л. „но и бог, за да покаже каква слава се готви Кирилу на небето” - почти както и у Матов. Б. „па и дава бог личба, като свидетелствува Ки­рилу славата, що го чака на небето”.

⁴¹ М. „така беше кончината на Кирил и такава чест му се създаде”; Л. „такъв беше краят на Кириловия живот и такава чест му се въздаде”; Б. „та тъй се прилучи Кирилу свършекът”.

⁴² М. „покри сърцето си с тъга”; „тъга овладя сърцето му;” Б. „си от­даваше сърцето на тъга”.

⁴³ М. “след отрешението си от плътта ще добие и по-голяма смелост”; Л. „като по-приближен до бога, ще добие и по-голяма смелост”; Б. „който ще да има толкова по-успешна смелост, колкото извън плътта се прибли­жава богу”.

⁴⁴ Това място се превежда свободно: М. „да не го оставя без своята помощ и ходатайство”; Л. „да не го лишава и занапред от силата на своето ходатайство”; Б. „зовещи на помощ ръката на по-стари” (!), „силата на мо­литвата”, МК.

⁴⁵ М. „и като блестеше над всички с учението си”; Л. „и всички про­свещаваше с учението си”; Б. „и пред всички сияещи с учение”. В нашия превод е отразен текстът на Московския ръкопис, в който стои  вместо , лат. in magisterio. В древната църква е имало особена степен на длъжностни лица, наречени дидаскали () - учители. Те са разяснявали Св. Писание в храма и са преподавали в училищата (вж. Ив. Снегаров, Българският първоучител Климент Охридски, в Год. на Бого­словския факултет, VI, стр. 236, заб. 5). Аз смятам, че текстът на Московския ръкопис ни дава пълно основание да приемем, че в случая авторът  има пред вид такава длъжност.

⁴⁶ В Московския ръкопис стои следният текст:   - „нито заключил благодатта на духовния си дар”. Аз съм предпочел текста по изданието на Миклошич, в който е употребен глаголът  (продавам) вместо  (заключвам). Целият контекст има сми­съл и с двата глагола. Предпочитам текста с „продава”, защото той стои във връзка с текст от Св. Писание и защото намирам, че е малко по-подходящ от превод със „заключвам”.

⁴⁷ Ростислав бил великоморавски княз (846—870 г.).

⁴⁸ Коцел (861—874 г.), син на Прибина, бил княз на една част от Долна Панония, т. нар. Блатненско княжество. Баща му и той са били поддържани от Людовик Немски  (.История на Чехия”, под редакцията на академик В. И. Пичета, София, 1950 г., стр. 7 и сл.).

⁴⁹ В оригинала  - „да се прикове”. Б. „да се прикове към страх господен”.

⁵⁰ Изразът  е твърде интересен. Известно е, че Теофилакт никъде не говори за народността на двамата солун­ски просветители. От друга страна, българският народ за него е груб, езикът му е недодялан и т. н. Следователно в случая под „прекрасния си във всичко език” авторът разбира гръцкия, византийския гръцки език, за който на много места пише възторжено.

⁵¹ Вж. гл. II, 7,

⁵²  = на български език. В ръкопис Д² стои .

⁵³  „повикване”. Думата има в случая специално значение – „повикване в лоното на църквата” = покръстване.

⁵⁴ Има няколко системи за изчисляване годините до Христа. Те са из­вестни като години „от сътворението на света”, на гр.  . В Православната църква най-разпространена е оная система, която приема, че от сътворението на света до раждането на Христа са изминали 5508 години. Следователно годината на покръстването тук се посочва 869 (6377—5508=869). В откъсите, запазени от същото това житие в светогор­ските ръкописи, се посочва като година на покръстването 6370 от сътворе­нието на света (), т. е. 862 г. (6370 - 5508 = 862). Новогръцкият превод на Атанасий Пароски посочва направо като година на покръстването 866 ( ). В. Златарски се спира подробно на посочената година в житието. Той намира, че тя не противоречи на общо­приетата вече 865 година за покръстването, защото авторът на житието си е служил с лунни години според първобългарското леточисление. Преобърната тази дата (869) в слънчеви години, тя дава 865 година (вж. В. Н. Златарски, История на българската държава през средните векове, т. I, ч. 2, стр. 29-30.) В „Повест временных лет” е дадена също 869 година като го­дина за покръстването на българския народ: „Крещена бысть вся земля Болъгарьская” (вж. „Повест временных лет”, част первая, текст и перевод, Москва-Ленинград, 1950 г., стр. 19). За различните системи на леточи­сление преди н. е. вж. К. Куев, Към въпроса за началото на славянската писменост, Годишник на Софийския университет, Филологически ф-т, год. 54, 1960 г., стр. 1—104.

⁵⁵  е пряко допълнение на   и   замества  (уче­ние, догма).

⁵⁶ Според учението на Православната църква за „св. троица” синът се ражда от отца, а духът произлиза от отца. Католическата църква приема, че духът произхожда от отца и сина (filioque). Този спор е известен и като спор за „филиокве”.

⁵⁷ Думите  буквално значат „групата на ере­тиците”. По-свободният превод „еретиците” е по-гладък. За това подсеща и оригиналът на гръцкия текст, където сказуемото е в множествено число, което пък показва, че логически подлог е думата . М. „еретическа сган”; Л. „а еретическата организация”; Б. „а пък еретическата сган”.

⁵⁸ Светополк бил великоморавски княз от 870 до 894 г. Той наследил Ростислав.

⁵⁹ Глаголът  значи буквално „приковавам на позорния стълб”.

⁶⁰ Евномий бил от Кападокия и принадлежал към крайните ариани. Тези ариани се наричали аномийци или аномейци от гръцката дума  „неподобен”, понеже учели, че синът не е подобен на отца и че е произля­зъл от нищо. Терминът „аномийци” е по византийското четене на думата , а терминът „аномейци” е от същата дума по Еразмовото четене. Последният е приет в руската богословска литература и от западните бо­гослови.

⁶¹ Това място е свободен превод на израз от Демостен, Втора олинтийска реч, 10. Същата мисъл се намира в Еврипидовата трагедия „Електра”, ст. 943-944.

⁶² М. „и князът не изваждаше наяве порождението на сърцето си”; Л. „и князът не проявяваше злобата на сърцето си”; Б. „нито князът изригваше порождението на сърцето си”.

⁶³   - букв. „царче” ; василиск - баснословна   змия,   която имала корона на главата и не била отровна.

⁶⁴   - аспида, отровна змия. Срв. Исайя 59,5; Псал. 37,2; Псал. 87,7. М. „но криеше и отхранваше василиска в аспидови яйца”; Л. „но имаше василиска, скрита и отхранвана в аспидови яйца”; Б. „но имаше ва­силиск, криен и хранен в аспидови яйца”.

⁶⁵ М. „която щяла да настъпи след три дни”; Л. „която действително на­стъпила след три дни - съвсем погрешно; Б. „що имаше да стане подир три дни”.

⁶⁶  е израз за интимно и сърдечно обръщение. Партений Зографски - „сърца мои”; Б. „мои сърдечни”; Гинцел „qui mihi cordi estis” - „които сте ми на сърцето”.

⁶⁷ М. „още много други неща”; Б. „и повече от това” е съвсем точен превод на гръцките думи .

⁶⁸ Думата  сега има твърде тясно значение: църковна общност, църковна територия, определена за един свещеник. За автора на житието тя има по-широко значение: „област, територия”. Такова значение на думата дава и големият гръцки речник на Хенрих Стефан (Thesaurus Graecae linguae). Нашите преводачи употребяват думата енория, което може да доведе до непра­вилно разбиране на мястото. Туницки превежда „в пределах епархии”, Муретов „в пределах”, Миклошич „in diocesi” - „в областта”, Мин „in finibus”- „в границите”.

⁶⁹ Вж. II, 7.

⁷⁰ В печатните издания вместо  (“като живял”) стои   („като предусетил края на живота си”).

⁷¹ Вихинг бил ръкоположен за епископ от папа Йоан (880), след което бил епископ на Пасау. Залцбургският епископ го лишил от епископство.

⁷² М. „който се напои с необузданата ерес”; Л. „пиян от силното вино на ереста”. Думата  значи несмесен, чист, без вода, но  = чисто вино.

⁷³   е пред пряка реч и затова трябва да остане непреведено.

⁷⁴ М. „Зле си чел и разбрал Евангелието”; Л. „грубо си обяснил  Евангелието”.

⁷⁵ М. „вие се беснувате от някакво си ново манихейско безумие”; Л. „вие безумствувате друго някакво манихейско безумие” - . Манихейството е било твърде разпространено дуалистично учение. Някои (например Адолф Харнак) дори смятат, че по своето зна­чение и влияние то трябва да се смята като отделна религия. Негов основа­тел бил Сураик (217-276 г.), който бил от Вавилон и носил титлата Мани, което значи „ум”, „дух”. На гръцки тази титла се предава с . Бил убит от жреците на Зороастър, които виждали в негово лице опасен съперник.

⁷⁶ М. „на всяка умна твар”; Л. „на всички разумни твари”.

⁷⁷ Канонически евангелия са само четири, написани от евангелистите Матей, Марко, Лука и Йоан. Наред с тези евангелия обаче има запазени и непризнати евангелия за канонически книги, които са се появявали в различни времена с имената на някои апостоли. Такова е било и евангелието, което се разпространявало като написано уж от ап. Тома. То е в дуалистичен дух.

⁷⁸ Канонизирани, т. е. признати от църквата.

⁷⁹ Словото = Христос, вж. Йоан, 1, 1—4.

⁸⁰ , лат. novis rebus studentes; М. „че уж мислели да бунтуват”; Л. „че какво уж те измислили нововъведения”. Изразът има специално значение: „кроя държавен преврат, бунтувам се”. “Нововъведения” някои тълкуват като намек за въвеждане на славянско богослужение.

⁸¹   - партия, част; лат. ex christianorum parte.

⁸² Вторият вселенски събор в Константинопол през 381 г.

⁸³ Първият вселенски събор в гр. Никея през 325 г., на който била съ­ставена първата част от Символа на вярата. Втората част на Символа на вярата била съставена на Втория вселенски събор в Константинопол през 381 г.

⁸⁴  - букв. „тази дъщеря допълня и запазва оставеното от майката”. Авторът сравнява двата събора, като ги поставя в отношение помежду им като майка и дъщеря, понеже на гръцки език думата събор () е в женски род. Някои от преводачите заменят думите майка и дъщеря с баща и син, понеже на бъл­гарски думата събор е от мъжки род, както и на руски език. Така в преводи на руски и български се явява баща вместо майка и син вместо дъщеря. Меншч. „като син, който запазва наследството на бащата” ; М. „като син ба­щиното си наследство”; Л. „синът покри недостатъка на бащата”- не е съвсем точно, а и въвежда в заблуда. „Недостатък” не предава смисъла на текста, в който не се говори за „порок”, а за недостигащо нещо, за непълно определение. В подобни случаи е по-добре да се запази оригиналът. Предло­жението за превод с „рожба” и „родител” вместо дъщеря и майка също не е задоволително.

⁸⁵ Матов и Ласков не са превели .

⁸⁶  („чревовещатели”) били пророци, които предсказвали бъдещето на човека по „куркането” на червата. В някои издания стои член за женски род, което говори за жени-пророчици. Християните не са призна.вали такива пророци.

⁸⁷ М. „като поръча Горазду и Клименту да говорят от негова страна”; .Л. „чрез Горазда и Климента, които говореха от тяхна страна”.

⁸⁸ Вж. V, 18.

⁸⁹ М. „па и книга не зная”; Л. „едва ли не  безграмотен”; Мин „quid enim nisi illitteratus”.

⁹⁰ М., Л. превеждат  с „решение” вм. с „реч”.

⁹¹ Давиловата възраст е 70 - 80 години; „Дните на нашия живот са седемдесет години, а при по-голяма сила - осемдесет години” (Псал. 89, 10).

⁹² Християните са имали отрицателно отношение към евреите като рели­гиозни противници. Авторът ги нарича „винаги причиняващи скръб” ().

⁹³  Вж. VI, 23.

⁹⁴ На архиепископския престол, вж. VI, 23.

⁹⁵ Вместо името Сава е споменато името Лаврентий, докато в гл. II, 7 е пропуснато името Лаврентий и е споменато името Сава. Учениците на два­мата солунски братя са били много. Авторът на житието споменава на две места поименно само петима. Някои смятат, че Сава и Лаврентий са едно и също лице, което при монашеско пострижение (велика или малка схима) е проме­нило името си. Ние нямаме доказателство за това освен известния факт, че отдавна българските просветители се чествуват като „седмочисленици”, а не като „осмочисленици”. Едно такова предположение в основата си не е невъз­можно. Аз смятам, че в случая се имат пред вид две различни лица. Интересно е също, че в старите гръцки служби се споменава Сава, а в по-ново време у нас се споменава Лаврентий.

⁹⁶ М. „не е ли по-добре ние сами да се увържем с почит към оние, от които паднаха веригите”; Л. „не е ли по-добре за нас да отдадем почит на тия, от които паднаха веригите”, а под линия дава друг превод: „не ще ли се свържем по-скоро с почит към  тези, които се отвързаха от веригите”. В гръцкия текст има игра с думите „обвързан” и „освобождавам” -  .

⁹⁷ М. „това са вражби, рекоха, и изкусни магии”; Л. „това са явни вражби, рекоха те, и изкусни магии”.

⁹⁸ М. „но бог оставя да се борят помежду си делата на злобата и уче­нието, което докарва благодушие”; Л. „... от едната страна беше злобното дело, а от другата - учението, що донася радост”.

⁹⁹ М. „в която бяха достигнали телата на светците от многото мъки”; Л. „в която бяха изпаднали телата на светците от дългото измъчване”.

¹⁰⁰ М. „а войниците, варварски люде, защото бяха немци”; Л. „а войни­ците, люде варвари, понеже бяха немци”; Мин: „nempe Nemitzi”.

¹⁰¹  - букв. „да умрат една смърт”. На гръцки има етимологична фигура. М., Л. „да изпитват смъртния страх не веднаж”; Туницки: „умирали смертью не еднократною только”.

¹⁰² М. „но и за нея щяха да загубят надеждата си”; Л. „ала и в това те не бяха уверени” - погрешно.

¹⁰³ Изразът  буквално значи „тъй като това беше решено от бога”. Думата  не е съществително име, а минало действително при­частие в среден род, съгласувано с .  Целият израз е самостоятелен винителен падеж или т. нар. nominativus pendens, а  е dativus auctoris.

¹⁰⁴ Повечето преводачи схващат  като пряко допълнение, т. е. винителен падеж. Това е правилно. Миклошич превежда: „ut sancti plures partes circulo evangelii complecterentur”. Мин: „ut plures regiones evangelii beneficio dotarent”. Само Новотни и Туницки схващат  като под­лог и тогава и смисълът е по-друг: „та по-голям брой страни в околността да възприемат евангелието”.

¹⁰⁵ Буквално „око”.

¹⁰⁶  - букв. „незнание незнаех” - етимологична фигура. По смисъл = напълно не знаех, нищо не знаех. М. „бях спрямо вас в не­знание” ; Л. “аз бях в пълно неведение за вас”.

¹⁰⁷ В същност думата „боритакан” е титла, употребена само тук. Не се знае точно каква длъжност е заемал боритаканът. Теофилакт сметнал, че това е собствено име на подстратега. Във Второто Наумово житие името на белградския управител е Радислав (Йор. Иванов, „Български старини…”, стр. 313).

¹⁰⁸   =  миналото им.

¹⁰⁹  - букв. „подстратег”, помощник, военен помощник. Борис е наречен „помощник”, „подстратег” на бога (XVII, 53). Тук  е титла на управител на голяма крепост или област, който е зависим от княза. Лат. legatus (Миклошич и Мин); Муретов - „наместник”; Меншчиков - „войвода”; Туницки - „военен помощник”; Матов и Ласков - „подвойвода”.

¹¹⁰  - букв. „със силно желание желаеше”; М. „как­вото он търсеше с горещо желание” ; Л. „каквито той силно желае”.

¹¹¹ Това изречение е предадено свободно от нашите преводачи. Л. „а са­мия него обхвана го силно желание всеки ден да беседва с тях, да ги раз­питва за старите истории и за житията на светците и по тоя начин чрез тех­ните уста прочиташе писанието”.

¹¹²  - множество; лат. turba; М. „от шум”; Л. „шумните събрания”.

¹¹³ , лат. sampses dignitate; Муретов: „сановный вельможа”; Ту­ницки: „по достойнство сановник”; М. „сановит человек”. В речника на Софоклес думата е обяснена с an officer among the Bulgarians.

¹¹⁴  е стилистична фигура литотес, при която чрез отрицание се дава положителна мисъл. Буквално „не без радост”  = с голяма радост.

¹¹⁵ Кутмичевица и Котокий са географски понятия, които са употребени само в житието на Климент Охридски. Етимологията и на двете думи не е установена. Селища и местности с тези имена сега няма. Има няколко пред­положения за тяхното местонахождение. Думата Котокий не е дадена в име­нителен падеж и може да бъде от мъжки или среден род ( и ). Шафарик смята, че Котокий е прабългарска дума. Туницки твърди, че под Котокий е възможно да се разбира южната част на Балканския полуостров или само южната част на Македония (Туницки, Климент, епископ словенски, стр. 184, заб.). Златарски излиза от разделянето на българската държава при Бориса на три части и смята, че под Котокий се разбира „третата част”, т. е. цялата югозападна част на българската държава при Борис („История...”, т. I, ч. 2, стр. 228) От тази област е била отделена Кутмичевица. В ръкописа и в старите печатни издания името Кутмичевица е написано по два раз­лични начина: Моск. рък. - , москополското издание - , същото у Миклошич. Баласчев смята, че Кутмичевица е област, която обхваща голяма територия, понеже имала 12 епархии. Думата енория от жи­тието той смята за епархия и дава дори имената на тези епархии. За него Кутмичевица е по територия равна на Котокий („Климент...”, стр. XXI — XXII). Туницки също смята, че Кутмичевица обхваща голяма област, равна на тре­тата част от княжеството на Борис. Златарски: „Кутмичевица, въз основа на географските данни, които се споменават в двете Климентови жития (Охрид, Главиница и Девол), е обхващала страната от Охридското езеро на запад в областта на рр. Девол и Шкумба (в горното и долното й течение) и между басейните на рр. Семени и Воюса, долните течения, до адриатическия бряг”(.История...”, т. I, ч. 2, стр. 228). Кутмичевица е по-малка от Котокий и от него Борис я отделил и дал на Климент. По този въпрос вж. „Българският първоучител св. Климент Охридски”, Ив. Снегаров, стр. 262 и сл., особено сведенията, дадени в забележки. Той пише: „Те (Кутмичевица и Котокий) се намирали в югозападната част на тогавашната българска държава. Кутмиче­вица е обхващала преди всичко охридската котловина” (стр. 265).

¹¹⁶ В печатните издания вместо  стои гръцката буква . С това се об­яснява, че в преводите името е предадено Довета, а в някои и Добета (съ­гласната в стария гръцки езики мала гласеж б, а във византийско време - в). Името Домета е по-правилно и то може да се свърже и с латинското име Domitius.

¹¹⁷ Текстът на Московския ръкопис гласи:  . В печатните издания текстът е по-друг:  . Последният текст е възприет и от Туницки. Всичките прево­дачи превеждат него. За ония, които са превеждали и разглеждали текста преди публикуването на Московския ръкопис, това е било естествено. Микло­шич и Мин превеждат „solvens illum gubernatione”; Меншчиков „освободив его от управления”; Муретов „отделив его от области”; Туницки „изъяв его из области”; М. „като го освободи от управлението”; Л. „като го отдели от диоцеза”. Непонятната дума от Московския ръкопис се тълкува оригинално от Златарски. Той чете  като собствено име , старобългарски  = Курт. Ако това тълкуване се приеме, тогава текстът добива вече съвсем друг смисъл: „след като уволни Курт от управлението” (.История...”, т. I, ч. II, стр. 229 и сл.). Във всеки случай това тълкуване би трябвало да се подхване отново и да се подирят още до­води в негова полза. Опитът на Муретов да разтълкува неразбраната дума като  не е убедителен. М. Войнов превежда това място: „Отдели (иззе) Кутмичевица от Котокий, когото освободи от управлението, и й тури за упра­вител Домета” (вж. Някои въпроси във връзка с образуването на българската държава и покръстването на българите” в Известия на Института за история, 10, 1962 г., стр. 303).

¹¹⁸ М. „та чрез видими съкровища на любовта, назначени за душата, да го направят близък на всякого”; Л. „та по този начин чрез видими знаци да се прояви от всички вложеното в душата съкровище на любовта”.

¹¹⁹ „Град Девол се намирал на реката със същото име, а именно там, където р. Девол прави своята чупка, като изменя течението си от сев.-запад на югозапад и се приближава най-вече до  р. Шкумба при с. Гостима, до се­верните поли на пл. Томирит, дето и днес има големи развалини” (Златар­ски, „История...”, т. 1,ч. 2, стр. 231-232. Срв. още неговата студия „Де се е намирал град Девол” в „Известия на Ист. дружество”, кн. V, 1922 г., стр. 40-45). Снегаров пък смята, че „по всяка вероятност и гр. Девол се е намирал по тези места”, т. е. до Корча и Москопол, недалеч от езерото Малик („Българският първоучител. ..”, стр. 273).

¹²⁰  - букв. „от рода на  владетелите”, като се има пред вид обяснението на думата  у Дюканж като термин за означаване на владетелски или управителен род. На латински двете думи са преведени „genere comitum”; Меншчиков „графски род”; Муретов „болярски (комитски) род”; М. „кметска фамилия”; Л. „род на комитите”. Според Скилица-Кедрин бащата на Самуил бил „комис” () и затова синовете му се наричали „комитопули”. Ив. Снегаров смята, че „комисите” били областни управители, външни боляри. Вероятно къщите са принадлежали на убити боляри по време на бунта.

¹²¹ Главиница е собствено име, образувано от нарицателното „глава”. В същност Главиница е калкова дума и буквален превод на гръцката дума , която е образувана също от съществителното  (глава). Ко­гато В. Григорович посетил през 1845 година Охрид и неговите околности, имало три селища с това име. Според  него споменаваното селище в Про­странното Климентово житие се намира на пътя от   Елбасан за Дурацо (В. Григорович, „Изыскания о слав. апостолах”, ЖМНПр, 1847 г.,  т. 53, стр. 26; същият, „Путешествие...”, стр. 104 и сл.). Според Туницки може да се смята за несъмнено, че този град се намирал в югозападния ъгъл на Македония или в Южна Албания („Климент, епископ словенски”, стр. 179). И според Златарски град Главиница се намира в Южна Албания, недалеч от р. Гяница, а според Снегаров - недалече от Авлона (“Българският първоучител...”, стр. 273).

¹²²  - букв. „бягай”, „махни се”.

¹²³  значи „учение” или „догма” в тесен смисъл. Тук по подхожда да се преведе с „учение”.

¹²⁴ Вж. бел. 68.

¹²⁵ М. „с них он повечето приказваше”; Л. „с тях той живееше по-близу”.

¹²⁶ Това място показва, че в основата на житието стои друго житие, което е писано от ученик на Климент.

¹²⁷ ₌ с думите си и делата си.

¹²⁸  значи и „ръкополага”.

¹²⁹ , лат. abundo, oppulentus sum - изобилствувам, богат съм. М. „по всяка енория он поръчваше делата на тристамина ученици”; Л. „във всеки окръг той беше определил по триста свои ученици; Тун. „ведение дел исполнялось тремя стами учениками”. Твърдението на Златарски („Исто­рия...”, т. I, ч. 2, стр. 235, заб. 1), че в гръцки нямало глагол , а имало само , почива на недоразумение. В големия гръцки речник Thesaurus Graecae linguae са дадени и двата глагола.

¹³⁰  - букв. „без помощниците им”. Това място е предмет на различно тълкуване, а оттук и различно се превежда. Повечето от авторите, които са се занимавали с житието, приемат, че думата  „наемник, помощник” в случая стои вместо думата  „заплата, възна­граждение” или „данък”. У Миклошич думите не са преведени, а у Мин стои semotis mercedibus „понеже не вземали възнаграждение”; Муретов „не будучи сами наемниками”; Туницки „не получая сами никакой плати”; М. „без да вземат заплата”; Л. „които не вземаха заплата”. Преводът на Зла­тарски „освен наемниците им, т. е. слугите им” има твърде голяма опора в гръцкия текст и трябва да се смята за най-близък до оригинала. Следова­телно и най-точно предава мисълта на автора на житието.

¹³¹ В Московския ръкопис стои дателен падеж на сегашното причастие - , а в печатните издания стои неопределена форма в сегашно време - . Аз предпочетох в този случай текста на печатните издания, докато в превода на Туницки е взет текстът с причастието и затова той дава след­ния превод: „но несли службу Богу и определены были Ему платить подати, яснее же - воздающему”; М. Л. „да връщат дълг”.

¹³² Осма година от учителската дейност на Климент е 893, когато Борис е свалил от престола сина си Владимир и на негово място е поставил Си­меон. Борис е умрял на 2 май 907 г. Теофилакт е объркал хронологията на това място.

¹³³   - букв. „станал извън хората”.

¹³⁴ М. „и имаше истинска блага душа”; Л. „като му бе предал (б. запа­зил) неизменни чертите на своята доброта”.

¹³⁵ М. „и го правеше по-висок, отколкото и он сам мислеше за себе си”; Л. „и все повече и повече уголемяваше славата му” (!) — неточно.

¹³⁶ М. „Климент, който възпитаваше дотогава най-умните от своите (уче­ници)”- е напълно погрешно.

¹³⁷ Името  в печатните издания е . Двете географски имена Дрембица и Велика не се срещат в тази форма в други гръцки и ста­робългарски паметници. Тяхното местонахождение е предмет все още на тър­сене. Въз основа на Дюканжовия списък на българските архиепископи Климентовата епархия се отъждествява с Тивериополската (Шафарик, Иречек, Голубински). Дринов обяснява титлата Велички от Великоморавски с изпускане на „моравски”. Баласчев правилно дири епископията на Климент близо до Охрид. Епископията се е намирала на сев.-изток от Охрид и обхващала Дебърца, Кичево и Полог, в областта на р. Треска, която в горното си течение се нарича Велика (Баласчев, Климент..., стр. XXV-XXXIV). Златарски идентифицира средновековната крепост Дебрица, до сегашното село Дебреще, на сев.-запад от Прилеп, с Дрембица, а село Белица, сев. от Кичево, при из­вора на река със същото име, с. Велика („История...”, стр. 272-273). Сне­гаров е по-близо до мнението на Баласчев. „Приблизително епархията на Климента ще да е обхващала... Дебърца, Кичевско и Дебърско, т. е. като се изключи Дебърца, тя е съвпаднала с по-сетнешната Дебърска епархия” („Българският първоучител...”, стр. 311). Той смята, че Дрембица и Велика могат да бъдат имена на река и местност, като допуска, че може да е имало, и селище с името Велика. Тъй или иначе, епархията и тези географски обекти са били близо до Охрид и затова не са никак приемливи мненията на Лингентал, който поставя епархията на Климент между Валона, Аргирокастро и Берат, и на Туницки, който пък я дири в северните Родопи, понеже там намира епископии с доста съзвучни имена на Дрембица и Велика („Св. Кли­мент...”, стр. 205-217). Предпочита се формата Велика, пред Велица, понеже има и река със същото име, а  е от Дървеница.

¹³⁸ Думата  значи и „народ”. Така я превеждат Меншчиков, Му­ретов, Матов.

¹³⁹ Почти всички преводачи превеждат на това място  с „област”.

¹⁴⁰ М. „но намираше храна и услада в своите грижи за народа”; Л. „но храна и услада намираше в грижите за народа”.

¹⁴¹  „безредието докарвал в ред” - етимологична фигура.

¹⁴² М. „но се украшаваха най-вече с най-похвални добродетели”; Л. „по­вече от всички те се отличаваха (б. украшаваха) с най-похвални (доброде­тели)”. Мястото мъчно се отдава на буквален превод. На лат. ut primas ubique partes tenerent et virtutum cum optimis corona ornarentur.

¹⁴³ М. „он укрепяваше умовете на народа и въз камня на истинското християнско богопочитание тургаше твърда основа на тяхната вяра”; Л. „а у народа той укрепваше умовете и върху скалата на истинското християнско богопочитание и твърдостта на вярата ги утвърдяваше”.

¹⁴⁴  е превъзходна степен на  - животински, свой­ствен на животно. М. Л.  „скотоподобни”,  лат. brutissimi - напълно тъпи, недодялани.

¹⁴⁵  - М. Л. „неразумните”; лат. ignoros - незнаещите; Меншч. „неблагодарните”; Тун. „неразсъдителните”.

¹⁴⁶ Лат. non foris pernoctabat - „не нощуваше вън”; М. „вън от вра­тата му”; Л. „и пътникът не оставаше да нощува вън”.

¹⁴⁷ М. „от младост и детинство”; Л. „от млада и нежна възраст”; Микл. „a puerili iam et tenera”; Мин: „teneris annis”.

¹⁴⁸ Прилагателното име  е употребено в служба на съществително в смисъл на „грубост, недодяланост, тъпота”.

¹⁴⁹ Думата  е прилагателно име от  „кожа”. Буквалният превод на  е „с дебела кожа”.

¹⁵⁰ Мъчениците, които били избити за тържеството на вярата.

¹⁵¹  е твърде важно място в житието. Превеждането на управляващия глагол  като безли­чен глагол от конструкция не е правилно. Наистина в класическия гръцки език  има значение на „разказва се”, „говори се” и подобни: В средновековния гръцки език тази форма на глагола е добила значение „знае се”, „Известно е”. Последното значение се е развило от пасивното значение на глагола  още в класическия гръцки език - „бързам”. Духът и съ­държанието на мястото в житието налага глаголът да се преведе с „известно е”, „знае се”. От намерените й запазени до нас Климентови слова и други съчинения се потвърди напълно, че авторът на житието е знаел точно и по­дробно Климентовите литературни произведения и ги е описал подробно. А щом той ги е знаел, то не може да се приеме, че е вложил във формата  смисъл „разказва се”, „предава се”. Един такъв превод неминуемо води до убеждението, че авторът на житието не е виждал и не е знаел сло­вата и поученията на Климент, а само е слушал за тях от други лица. Не е много убедително твърдението на някои от авторите, че в случая Теофилакт нарочно е употребил думата с това значение, за да подчертае, че времето на Климентовите слова е минало и в момента те нямали значение. М. „казват, всички тия съчинения се вардят у трудолюбиви хора”; Л. „всичко това е за­пазено от трудолюбиви хора”. По-свободен превод на текста: „Всички тия негови съчинения, разпространени сред трудолюбиви хора, се пазят.”

¹⁵²  „на нас българите”. Опитът на Туницки да замени думата  (на нас) с  (с песни) е неубедителен.

¹⁵³ Сведенията на автора за съчиненията на Климент са твърде важни. До 40-те години на миналия век не са били известни Климентови проповеди и поучения. Известните руски слависти Ундолски (той пръв намери и публи­кува Климентови поучения), Лавровски, Попов, Шчепкин и др. са публику­вали до края на миналия век 12 Климентови слова и поучения. Те са изброени подробно в книгата на Г. Баласчев „Климент, епископ словенски...”, стр. XLV-XLVI. Българската академия на науките по случай хилядогодишнината от смъртта на Климент избрала специална комисия още през 1914 г., която да подготви чествуването и да събере съчиненията на св. Климент. Членовете на комисията В. Златарски и Йор. Иванов били командировани в Русия, Румъния, Австроунгария и др., за да издирят ръкописите на Климен­товите съчинения в тези страни. В техния доклад са изброени следните „по­ложителни и предполагаеми Климентови книжовни трудове”, на повечето от които и сега се пазят в Архивния институт на академията фотокопия, направени от двамата наши историци: 1. Слово за празниците изобщо; 2. Слово за мъченик; 3. Слово за предпразненството на Богоявление; 4. Слово за Богоявление; 5. Слово за Ивановден; 6. Слово за предпразненството на Сретение; 7. Слово за Сретение Господне; 8. Пространното житие на Кирила Фи­лософа; 9. Пространното житие на Методий; 10. Служба на Кирила Фило­софа; 11. Слово за блудния син; 12. Слово за всяка неделя през постите, месопостна, сирна и др.; 13. Слово за св. Четиридесет мъченици; 14. Слово за предпразненството на Благовещение; 15 Слово за Благовещение; 16. Слово за Лазаровото възкресение; 17. Слово за Връбница; 18. Слово за Възкресе­ние Христово; 19. Слово за Неделята на мироносците; 20. Слово за Св. Троица; 21. Слово за Петдесетница; 12. Слово за рождението на Йоан Предтеча; 23. Слово за апостолите Петър и Павел; 24. Слово за пророк Илия; 25. Служба на св. Пантелеймон; 26. Слово за предпразненството на Преображение; 27. Слово за Преображение; 28. Слово за предпразненството на Успение на св. Богородица; 29. Слово за Успение на св. Богородица; 30. Слово за от­сичане главата на Йоан Предтеча; 31. Слово за пророк Захарий и за рождеството на Йоан Предтеча; 32. Слово за предпразненството на Рождество Богородично; 33. Слово за Рождество Богородично; 34. Слово за предпразненството на Кръстовден; 35. Слово за Кръстовден; 36. Слово за св. Димитър Солунски; 37. Слово за св. Козма и Дамян; 38. Слово за св. архангели Михаил и Гавриил; 39. Слово за св. Климент, папа римски; 40. Слово за св. Николай Чудотворец;  41. Слово за зачатието на Богородица; 42. Слово за Рождество Христово и 43. Слово за Събор на пресвета Богородица (вж. Летопис на Българската академия на науките”, III, София, 1916, стр. 106-107). Много от словата, които се споменават, са били публикувани от руски и други учени (В. М. Ундолски, О. М. Бодянски, Анд. Попов, П. Шафарик, Палаузов и др.). Особено ценна е работата на Л. В. Стоянович, който е посветил на Климентовото творчество цяла студия. Той печата 28 Климентови слова и поучения (вж. „Новыя слова Климента Словенскаго”, в Сборник от­деления русскаго языка и словесности Императорской академии наук, т. LXXX, Спб., 1905 г., стр. 1-263). Не всички слова, които авторът представя за Климентови, имат надпис, но той ги определя по съдържание и стил като Климентови. Няма съмнение, че Климентовите съчинения ние все още не мо­жем да отделим от ония, които се смятат за негови. В случая не става въ­прос само за пространните жития на Кирил и Методий, за които има твърде много сериозни доводи за и против Климентовото авторство, но и за слова и поучения, върху които няма името на Климент като автор. Дори и върху някои от словата с изричното упоменаване, че са написани от Климент, епископ Словенски или Велички, все още трябва да се поработи и да се до­каже въз основа на сигурни данни неговото авторство. Нека подчертаем, че Архивният отдел на нашата академия притежава едно голямо богатство от фотографирани текстове на Климентови произведения, защото много от ори­гиналите, от които са правени фотокопията, са изчезнали през двете све­товни войни. По този начин снимките сега са заместници на оригинала. Зла­тарски и Йор. Иванов са фотографирали всички ръкописи, които са им по­паднали на ръка, и по този начин много от Климентовите произведения са представени чрез снимки от няколко ръкописа. Издаването на тези фото­копия е твърде наложително и поради това, че някои вече са започнали да избеляват и след време ще станат напълно нечетливи. След тяхното публи­куване би трябвало вече да се очаква и разрешаване на въпроса за броя на Климентовите произведения. По отделни въпроси ние имаме вече и хубави изследвания. Н. Державин подробно се е занимал със службата на св. Кирил и Методий и смята, че е написана от Климент Охридски (вж. „К вопросу о литературной деятельности Климента Величкого”, в сп. Македонски преглед, V, кн. З, София, 1927 г., стр. 27-44).

¹⁵⁴ Останките на този манастир съществуват и сега в Охрид. За тяхното състояние и за направените през последните години разкопки вж. студията на Димче Коцо, „Климентовиот манастир „Св. Панталеймон” и разкопките при „Имарет” в Охрид” в Годишен зборник, Филозофски факултет на университетот, Скопjе, 1948 г., стр. 129-180.

¹⁵⁵ Ние нямаме запазени по-подробни сведения за построените седем съ­борни църкви от княз Борис. От писмото на архиепископ Теофилакт до се­васт Иван, син на севастскратора Исак,  узнаваме, че една от тези църкви била В гр. Девол 

Patr. Gr. T. 126, col. 529. Превод на това писмо е даден от митрополит Си­меон в „Писмата на Теофилакт Охридски”, стр. 214-216). От Теофилакт знаем също, че църквата в Брегалница е била построена от княз Борис (вж. „Житие на 15 тивериополски мъченици”, Patr. Gr. t., 4. 126, со1. 201, преведено от митрополит Симеон в посочената книга на стр. 261). Следователно сигурни сведения има за три от седемте съборни църкви на Борис: в Охрид, Девол и Брегалница. Снегарoв предполага, че останалите четири църкви са били в Преслав, Дръстър, Белград и Скопие (вж. „Българският първоучител св. Кли­мент Охридски”, стр. 290). За съжаление той не дава никакви доказателства за това си предположение и затова го дава като вероятно. Новите разкопки, които сега се правят из местата, които е обхващала Борисовата държава, дано ни дадат и в това отношение някои  насоки за определяне на седемте съборни църкви на княз Борис.

¹⁵⁶ М. „та не е никак за чудене, дето он залягаше да обърне човешкия ум към светлина и човещина”; Л. „и няма нищо чудно в това, дето той се грижеше да измени настроението на хората към повече кротост и човещина”.

¹⁵⁷ Вместо Велика () в печатните издания стои Главиница ().

¹⁵⁸  - букв. „попаднали пред погледа му двама парализирани, докато пътувал”; М. „из пътя му попаднали на очи двама разслаблени”.

¹⁵⁹ Пророк Исайя говори за куц и ням: „Тогава хромият ще скочи като елен и езикът на немия ще пее”, на гръцки  .

¹⁶⁰ Букв. „докато Климент би обитавал в света”.

¹⁶¹ Букв. „при моето име”; М. „при моето епископствуване”; Меншч. „при моем управлении”; Тун. „при моем (епископском) имени”.

¹⁶² М. „защото ти самичък го избра за себе и за бога, като роди всич­ките чрез евангелието”; Л. „защото ти сам всички възроди чрез евангелието и ги възпита в преданост към себе си и бога”.

¹⁶³ Въпросът за авторството на св. Климент на Цветния триод е бил предмет на много дискусии. Наистина обемът на тази богослужебна книга с течение на времето се е променял, но ние нямаме славянски триод, който по съдържание да се различава от гръцкия. Не може да се приеме, че Климент, който е писал на старобългарски, е съчинил отделни места, които след това да са преведени на гръцки. Затова най-правдоподобно е да се прие­ме, че в случая Теофилакт говори за превеждане на гръцка богослужебна книга на старобългарски език.

¹⁶⁴ Първата неделя след Възкресение е Томина неделя.

¹⁶⁵ М. „както мъдрий търговец се труди за бисера, без да се грижи ни най-малко за мидите му”; Л. „както мъдрият търговец се труди да купи ху­бавия бисер, а малко се грижи за раковината”.

¹⁶⁶ В печатните издания това изречение е дадено така:     - „той на­правил завещание съгласно с евангелието и каноните, както не можеше по друг начин по-похвално”. М. „от друга страна он (Климент) показа и безкористие според евангелието и според църковните правила, както се не може по-похвално”; Л. „така Климент прояви безкористие съгласно евангелието и църковните канони и по начин, какъвто не може да бъде по-похвален”.

¹⁶⁷ Вж. бел. 54. Въз основа на дадените там обяснения: 6424 - 5508 = 916 година.

¹⁶⁸ Гробът на св. Климент е открит в църквата при манастира „Св. Пантелеймон”. Мястото на гроба съвпада с даденото описание в житието (Димче Коцо, Климентовиот манастир „Св. Пантелеймон” и разкопките при „Имарет” в Охрид, в Годишен зборник, Филозофски факултет на университетот - Скопие, 1948 г., стр. 129 и сл.). Над гроба на Климент имало над­пис върху дъска. Този надпис е от по-късно време. В. Григорович го видял и преписал  (стр. 25). В него годината на смъртта е сбъркана: 913 вм. 916.

¹⁶⁹ Думата  е употребена в преносно значение, буквално значи „насипана пръст”, а в късния гръцки език - „прах”, „пепел”.

¹⁷⁰ Някои от изследователите на житието смятат, че от това място за­почва пряка реч.

¹⁷¹ Вместо „земен” в Московския ръкопис стои думата  „трилактен”.

¹⁷² Гръцката дума  буквално значи „изобилие”, „тлъстина”.

¹⁷³ Миклошич и други изследвачи смятат, че в случая авторът на житието има пред вид богомилската ерес, която тогава била много силна.

¹⁷⁴ Според Миклошич, Билбасов и др. Теофилакт под „скитски меч” разбирал унгарските нападения срещу Византия през десетия век (934, 943, 959 и 962 г.). Туницки изтъква, че византийските автори са наричали скити редица други племена, които са нападали Византийската империя. Той приема, че авторът на житието е имал пред вид нападенията на печенегите в съюз с „други народи”. Воронов също приема, че в случая се имат предвид нападе­нията на печенегите. За архиепископ Филарет под „скитски меч” се имат пред вид нападенията на руския княз Светослав през 966 г. (срв. Туницки й, Климент..., стр. 86-87).

¹⁷⁵ Думите  наподобяват твърде много началните стихове на Илиада  (I, 4-5) и на ст. 205-206 и 697-698 на Софокловата трагедия Антигона:    (205-206). В писмо до видинския епископ Теофилакт пише „враговете... оставят труповете на робите за храна на птиците” (Мин, P. Gr., т. 126, к. 336-337).     Мястото в житието стои сравнително по-близо до цитата от Псалом 78,2, както е точно в гръцкия превод:     Същият цитат се намира и в Житие на тивериополските мъченици:   (Мин, P. Gr., 126 т., к. 188).
  

СЪКРАЩЕНИЯ В ГРЪЦКИЯ ТЕКСТ

 
Ръкописи :
 
Cod. = Московски (Охридски) ръкопис, сега в Лениновия музей в Мо­сква, сбирка на В. Григорович № 818, XIV—XV век ;
I = ръкопис от Атонския Иверски манастир, № 382, по Ламброс 4502, XV век;
D¹ = ръкопис (първи) от манастира на св. Дионисий в Атон, № 274, по Ламброс 3808, XVI век;
D² = ръкопис (втори) от манастира на св. Дионисий в Атон, № 280, по Ламброс 3814, XVI век.
 
Издания:
 
A = изданието на Лъв Алаций (Leonis Allatii In Roberti Creyghtoni apparatum… exercitations, Romae, 1665).
Ms = печатаната в Москопол служба на Климент ( ... , 1742).
V = изданието на житието във Виена от Памперей ( ... , 1802).
Mk = изданието на Миклошич през 1847 г. във Виена. С това издание напълно съвпада текстът, печатан от Меншчиков, Мин, Билбасов, Новотни, Балан и др.
Mn = Меншчиков.
Mg = Migne, Patr. Gr., t. 126.
OE = omnes editions (всички печатни издания).
 
 

СЪКРАЩЕНИЯ В БЕЛЕЖКИТЕ

 
Б. = Балан, Ал. Теодоров-Балан, Кирил и Методи, ч. II, София, 1934 г.
Л. = Ласков, Д. Ласков, Житие на св. Климент Охридски, София, 1916 г.
М. = Матов, Д. Матов, Живот, деяние, изповедание и кратко изложе­ние за чудесата на св. наш отец Климент, български архиепископ”, Сре­дец, 1885 г.
МК = Малевски—Каваев, Свети Климент Охридски, Скопие, 1966 г.