Село Смилево


         Въпреки неколковековното робство и промяната на политическите режими в цяла Македония селата имат български имена. И колко хубави имена: Беловодица, Горица, Бистрица, Сенокос, Ропотово.

        Вървим по пътя Охрид-Ресен-Битоля. И тук нашенски села с хубави български имена: Буково, Царев двор, Брусник.

        Докато Битоля беше духовен център и ръководеше революционното движение, Смилево беше едно от най-бунтарските села през турския режим. Там беше седалището на главния революционен щаб през 1903 г. То е родното село на Дамян Груев, душата на въстанието.

        Смилево е на тридесет километра северозападно от Битоля. В тези дни на ликуваща Македония сметнахме за наш дълг да отидем и в това комитско гнездо. При спомена за жертвите, които през въстанието даде то, както и много други села, всяко българско сърце се свива от болка. Освен този мотив да отидем в Смилево имахме и други. Камен, нашият шофьор, искаше да види село Снегово, дето е паднал убит баща му през 1917 г., а и Козма гореше от желание да целуне ръка на баща си Георги Чуранов, известен революционер, в чиято къща бил настанен щабът на въстанието.

      Когато из пътя наближихме Снегово, Козма каза на Камен да спре колата и посочи селото, разположено горе в планината. Слязохме. Камен, вперилпоглед, свали шапка и се прекръсти. Свалихме шапки и ние всички. Наблюдавам този мил момък. Устните му треперят. Бледа червенина покрива лицето му. В този миг изглежда преобразен – той беше само синът, отправил мисъл към своя баща герой.

         - Малък бях. Едва го помня – каза Камен – Нищо, освен добро,не съм чувал за него.

          Пътят за село Смилево се отделя на двадесет километра по шосето Битоля-Кичево. Оттам до Смилево има около осем километра. По средата на пътя за Смилево е село Обедник. Над него пътят беше разровен и невъзможен за преминаване с автомобил. Отначало, след като минахем Крива паланка, останахме с впечатлението, че всички пътища в Македония са добри и добре поддържани. Но скоро разбрахме, че това може да се каже само за онези, които имат военностратегическо значение. Всички други бяха съвсем изоставени, особено междуселските. За тях не са полагани никакви грижи. Дори и пътища като този от Обедник до Смилево, които някого, през турско време, се поддържаха и бяха добри за пътуване с кола, сега са занемарени. Излишно е да се споменава, че лошите пътища са имали лошо отражение върху стопанския живот в Македония.

           Селяните от Обедник с готовност ни предложиха коне до Смилево. Един смилевчанин, когото по това време заварихме в Обедник, като научи, че отиваме за селото му, пусна коня в луд бяг да извести на съселяните си.

        Тръгнахме и ние. От Обедник до Смилево пътят върви успоредно по една рекичка, току що напуснала недрата на Смилевската планина. Преди да стигнем селото, още отдалеч чухме биенето на камбани.


Българските войски влизат в новоосвободена Македония, възторжено посрещнати от населението

        Ето и Смилево – хубаво, китно. Пред селото ни посрещнаха с цветя селяни и селянки заедно с пеленачетата си. Камбаните биеха непрекъснато. Сред селото се беше събрала главната група посрещачи, или по-право казано, цялото село. Повечето от жените бяха облечени в прочутата по своята красота смилевска носия. От всички страни се сипеха цветя – гороцвет, цвят от вишни, череши, ябълки. В средата на главното ядро на посрещачите видяхме един старец, който се опита да направи няколко крачки към нас. Спусна се към него и нашият другар Козма. Вдигна ръце старецът да прегърне сина си, когото не беше виждал от двадесет и три години, сложи главата му на раменете си, а сетне своята – върху главата на сина си. И така син и баща заридаха, без да могат да си продумат нито думица. Пред тази картина и посрещачи, и посрещани онемяхме. След малко старецът хвана за ръка сина си и го поведе. Тържествено биеха камбаните и отново заваляха цветя. Пред родната си къща синът най-сетне проговори:

          - Нашите мисли бяха непрестанно за вас и по вас, тъй като и вие сте мислили непрестанно за нас в очакване на този ден на свободата.

           Късно през деня напуснахме Смилево.

           Изпратиха ни пак тържествено, с биене на камбани и с много цветя. Изпратиха ни далеч от селото. Някои дойдоха чак до Обедник.


назад  нагоре  напред