През 1999 г.
българската общественост бе шокирана от съобщението,
че в гр. Скопие, Р Македония е обявен за македонец № 1 на столетието
Кръсте
Мисирков. Загърбени са титаните Гоце Делчев, Даме Груев и цялата плеяда
от
личности, достойни да влязат в една класация със своя реален
принос към борба
за освобождението на Македония.
Защо и на
кого бе необходимо това?
След 1945 г.
се създаде Федеративна Народна Република Югославия. В
нейния състав бе включена и новосъздадената НРМакедония. В изпълнение
на
решенията на Коминтерна от 1934 г., ръководството на Югославската
комунистическа
партия пристъпи и към създаване на "македонска нация" и
"македонски език". Затова бе необходимо да се асимилират македонските
българи, чрез тяхното македонизиране, т.е. откъсването им от
българските си
исторически корени и българския език. Пак с решение на Политбюро на ЮКП
се реши
написването на "македонска история", за което безпардонно се
заграбват живи страници от българската национална история, чрез
грубо
фалшифициране на отдавна известни исторически факти и документи.
При условията
на тотален терор (24 000 убити без съд и присъда и 140 000 репресирани)
и
системна антибългарска кампания народът на НРМакедония трябваше да
повярва, че
враг № 1 на македонския народ са българите.
След
създаването на РМакедония през 1991 г. бавно и постепенно
психозата на страх започна да отминава. Все по-трудно ставаше на
сърбокомунистическите правителства да поддържат измислените тези,
а именно:
- че народът
на Македония е наследник на античната държава на
Александър Македонски (който всъщност е елинизиран илиро-трак);
- че Самуиловата държава е
първата македонска държава в Средновековието (което бе опровергано
от
Битолския надпис на племенника му цар Иван Владислав);
- че македонското
възраждане в края на деветнадесети век е дело на "македонските"
възрожденци Братя Миладинови, Григор Пърличев, Кузман Шапкарев, Райко
Жинзифов
и др., скривайки от народа на Македония, че тези светли личности са
декларирали
в много свои публикации и документи българската си национална
принадлежност.
Преди
няколко години Председателят на ВМРО-ДПНМ, а сега
Министър-председател на Македония - Любчо Георги евски, риторично
предложи на
скопските историци да му предоставят един-единствен факт или документ,
че дейците
на националната революция в Македония не са се чувствали или
декларирали като
българи. Никой историк в Македония не посмя да вземе отношение по
поставения
въпрос на г-н Георгиевски, Затова националният герой Гоце Делчев не бе
обявен
за македонец № 1. Тогава? Необходимо беше да се намери някой, който да
е
оставил писменно доказателство, (независимо по чия инициатива и
при какви
обстоятелства е написано), което да защитава тезата за
самостоятелна
македонска нация и македонски език. С тази небла-годарна задача се зае
един от
най-големите фалшификатори на българската национална история - г-н
Блаже
Ристовски. Вземайки част от жизнения път на Кръсте Мисирков, който
включва
брошурата му "За македонските работи", и елиминирайки останалата част
от неговия живот и творчество, той го наложи на македонската
общественост с
помощта на масирани пропагандни средства на сърбокому нистите за
основоположник
на македонската нация.
Има ли
някаква истина в тази теза? Категорично не.
Известно е,
че всеки човек в жизнения си път претърпява еволюция
на психо-моторния си стереотип. Това най-добре се демонстрира с
известния
афоризъм на основателя на съвременна Полша - маршал Пилсудски. На
въпроса на
американски журналист "Как е могъл като човек, който е защитавал
социалистическите идеали, днес да се превърне в агресивен
антисоциалист?"
той му отговорил с усмивка: "Уважаеми господине, човек, който на
двадесет
години не е бил революционер, на тридесет - социалист, на
четиридесет -
демократ, на петдесет - консерватор и на шесдесет - либерал, той не е
показал
нормално развитие на своята личност".
Кой е Кръсте
Мисирков?
Роден във
Егейска Македония, той е стипендиант в Белградската
гимназия, където се запознава със Сръбската национална доктрина
"Начертанието" на Илия Гарашанин и особено с Доктрината на Стоян
Новакович за македониза-ция на българското население в Македония. В
тази обстановка
на денационализационен процес младият Мисирков, най-вероятно в
съавторство със
Стоян Новакович, написва брошурата "За македонските работи". Тя се
отпечатва със средства на сръбското посолство в София, което изкупува
почти
целия тираж и го разпространява във Вардарска Македония. Тези
факти са
многозначителни и говорят красноречиво,
че тази брушура не е негово самостоятелно дело. Текстът е написан в
духа на
Доктрината на Новакович. В нея се търсят доводи, с които да се
разграничи идентичността на
населението на Вардарска
Македония от тази на българите.
През 1906 г.
Мисирков неочаквано прави един невероятен
политически завой от 180° по отношение на "своите" македонистични
възгледи. В серия от статии и публикации в руския и българския печат
той ясно и
категорично декларира българската си национална принадлежност,
като се извинява
за написаната брошура, че тя е дело на един "импровизиран
политик".
До края на своя живот той не веднъж декларира, че е по-голям българин
от
българите в България. В много от своите статии бичува българските
правителства
за непоследователната им позиция по въпроса за защита на българската
национална
кауза в Македония. Този период от неговия живот е съзнателно изпуснат и
скрит
от Блаже Ристовски и македонистичната пропаганда. До края
на живота си той работи като гимназиален
учител и директор на гимназия в България.
Неотдавна
българският историк проф. Божидар Димитров, в книгата
си "ДЕСЕТТЕ ЛЪЖИ НА МАКЕДОНИЗМА" твърди, че Кръсте Мисирков е бил
агент на българското военно разузнаване. С брошурата му "За
македонските
работи" е направен опит за неговото внедряване във висшите политически
кръгове на Сърбия и Русия. В подкрепа на тази теза са многобройните
пътувания
на Мисирков във Вардарска Македония, Бесарабия, Русия, Сърбия и
България, които
изискват значителни средства и които рядко работещият Мисирков
няма от къде да
вземе. Той наистина успява да създаде много близки контакти с видни
личности от
висшите политически кръгове на Русия, с които води активна
кореспонденция,
където защитава страстно българската национална кауза за
Македония. За това
говори и кореспонденцията му с българския посланик в Петербург. След
изпълнение
на своята мисия на разузнавач се завръща в България, където е назначен
за
гимназиален учител, а след това и за директор на гимназия.
Дълго време
мълчахме. Необходимо е българската общественост и в
България, и в Македония да научи цялата истина за един човек, който се
самоидентифицира като българин, български патриот и борец за защита на
българската
национална кауза в Македония.
Научният
център за българска национална стратегия възложи на
известния български историк балканист - проф. В. Трайков, син на
известния
илинденец Н. Трайков, да издири и систематизира цялата публицистична
дейност на
Кръсте Мисирков. Това му дава възможност да публикува всичко, което
съзнателно
се премълчава и прикрива в продължение на десетилетия от
македонистичната
пропаганда. По този начин обществеността в РМакедония може да се
запознае и да
отговори сама на въпроса и без никакви внушения "Кой е, какъв е по
националност и как се е самоопределял пред обществото и чрез пресата
Кръсте
Мисирков?".
В книгата,
освен научно аргументираните коментари на проф. Трайков
за живота и творческото дело на Кръсте Мисирков, са приложени серия от
публикации в българската и руската преса, придружени от фотокопия.
Надяваме се,
че този научен труд на проф. В. Трайков ще хвърли
необходимата светлина върху живота и делото на българския патриот
Кръсте
Мисирков.