Участието на България в Балканската война (1912—1913) е свързано с появата на още един вид знамена — тези на Македоно-Одринското опълчение. Родено от ентусиазма на българите емигранти от Македония и Одринска Тракия, опълчението се сформира в столицата. За командир е назначен генерал Никола Генев. Това доброволческо формирование включва в състава си 12 пеши дружини, съставени от доброволци, повечето от които без специална военна подготовка, и голям брой участници в Илинденско-Преображенското въстание (1903). За всяка от дружините родолюбиви българи подготвят и даряват знамена.

За разлика от досегашните публикации, в които е спазена номерацията на дружините при описанието на знамената, ние ще спазим йерархията.

За главно знаме на Македоно-Одринското опълчение е определено знамето на 11-а серска дружина, дарено от царица Елеонора.

Знамето е работено по проект на известния художник Иван Мърквичка. Бродерията на знамето се извършва под ръководството на професор Михайлова. По предложение на д-р Полихрон Нейчев, председател на Изпълнителния комитет на Македоно-Одринските братства в България, царицата слага своя вензел върху това знаме.

Както се вижда, то е работено от група специалисти под непосредственото ръководство и наблюдение на царицата и Македоно-Одринските братства, както е трябвало да се очаква. Затова е връчено лично от нея в Пловдив на 28 октомври 1912 г., където е осветено и опълченците полагат клетва.

Знамето представлява двоен копринен плат с размери 139x139 см с две лица. Лицевата страна е композирана от няколко части, отделени със сърмен галун. По средата е поставена икона на светите братя Кирил и Методий. От нея към ъглите вървят четири трапеца, които образуват кръст, наподобяващ ордена „За храбростъ". В четирите ъгъла на знамето са поставени червено и бяло парче плат. Освен това са апликирани кръгли парчета плат, които са бродирани, както следва: горе вляво е вензелът на царица Елеонора „Е", вдясно — шестоконечен кръст, долу вляво — монограмът на Македоно-Одринското опълчение, а вдясно долу — изправен коронован лъв. В левия край на знамето успоредно на дръжката е извезано „5.Х.1912" — датата на публикуването на Манифеста за обявяване на война на Турция. Вдясно от иконата е надписът „С. Т. ЬI КИРИЛЪ", а вляво — „С. Т. ЬI МЕТОДИЙ".

Обратната страна на знамето е като държавния трицвет — бяла, зелена и червена ивица, разположени хоризонтално.

В горния си край дръжката на знамето завършва с метален осмоконечен кръст, върху основата на който е прикрепен вензелът „Е" с корона и е гравирана годината „1912". На дървената дръжка е поставена метална гривна с надпис „Македоно-Одринско опълчение".

Към знамето са прикачени бяла, зелена и червена лента и малка иконичка в метална обковка. Реставрирано и консервирано, то се пази във Фонда на НВИМ.

 


 




Освещаване на знамето на Опълчението



Знамето на 1-ва дебърска дружина е направено в дните на формирането й. Изработено е от двоен копринен плат с размери 105x84 см. Лицевата му страна е с цветовете на държавното знаме (бяло, зелено и червено), разположени хоризонтално. В средата й с бронзова боя е нарисуван шестоконечен кръст върху полумесец. Над него в полукръг са поставени надписите „1-ва ДЕБЪРСКА ОПЪЛЧЕНСКА", а под фигурата — „Дружина".

Обратната страна е изцяло зелена. В средата е извезан със сърма изправен коронован лъв, стъпил върху две клонки. Над него със златиста бронзова боя е изписан девизът „СЪ НАМИ БОГЪ", а под лъва — „1912 г."

Знамето е обшито с жълти сърмени ресни, а двата външни ъгъла завършват с пискюли.

Дървената дръжка на знамето в торния си край завършва с метално короновано лъвче. Под плата на дръжката е прикована метална гривна с надпис „1-ва ДЕБЪРСКА ОПЪЛЧЕНСКА ДРУЖИНА".



 



Знаме на 2-ра скопска дружина. Изработено е в Лом през 1905 г. за местното македонско дружество. След обявяването на войната ломските доброволци полагат клетва пред знамето си в района на местните казарми. За знаменосец е определен Ангел Генев. В столицата доброволците от Лом са придадени към 7-а кумановска дружина.

Изработено от двоен червен копринен плат, знамето е с размери 65x58 см. Бродирано е с жълта сърма. В средата на лицевата му част е извезан осмоконечен кръст, а над него в полукръг — надпис „БОЖЕ, ПАЗИ", а под него — „МАКЕДОНИЯ!".

В средата на обратната страна е разположен релефен изправен коронован лъв, обърнат към дръжката. Над лъва — девизът „СВОБОДА ИЛИ СМЪРТЬ", а под него — „1-вий мартъ 1905 г. (Отъ ломските гражданки)".

Трите външни страни на плата са окантувани с жълт сърмен галун, а на двата външни ъгъла е пришит но един сърмен пискюл.

Към знамето са прикрепени две трицветни ленти с цветовете на държавното знаме, поставени хоризонтално. Дръжката е дървена и в горния си край завършва с осмоконечен кръст, поставен върху сфера. Под плата на дръжката е поставена метална гривна с надпис „2-ра СКОПСКА ДРУЖИНА".



 



Знамето на 3-а солунска дружина е направено от двоен червен копринен плат и е с размери 87x88 см. Бродирано е със сърма и разноцветни копринени конци.

В средата на лицевата му страна са извезани образите на св. Кирил и Методий в цял ръст. Над тях с жълта сърма е бродирай надпис „СВ. КИР. СВ. МЕТ.". Фигурите на светците са заобиколени с жълт сърмен галун, което оформя икона под формата на правоъгълник. В горния край на плата във вид на дъга — текстът „Тозъ, който падне въ бой," а в долния му край — „Той не умира".

На обратната страна в средата на плата е бродирано „ПЪРВА//СОЛУНСКА//ОПЪЛЧЕНСКА//ДРУЖИНА.// 1912 г." Трите външни страни на плата на знамето са окантувани с жълт сърмен галун.

Дръжката на знамето е дървена. На нея е прикована метална гривна с надпис „1-ва СОЛУНСКА ОПЪЛЧЕНСКА ДРУЖИНА"

Знамето е изработено по инициатива на командира на Солунската дружина ротмистър Димитър Атанасов Думбалаков от неговата сестра Злата Думбалакова-Додова. „Една вечер дойдоха брат ми, майор Дървингов и подполковник Протогеров — пише в спомените си Додова. — Донесоха ми плат и конци, за да ушия знамето на Солунската дружина. Не ми определиха каква да бъде украсата, пък и не беше нужно да говорим за това. Щом става дума за солунчани, то се знае, че трябва да избродирам образите на Кирил и Методий. Още не беше определена номерацията на дружините и аз избродирах надписа: „1-ва Солунска дружина". После научих, че първа станала Дебърската, а не Солунската дружина. Дружините се формираха на „Лагера". Аз ходех да гледам как маршируват. Знаменосец на моето знаме стана Божко."



 



Знаме на 4-а битолска дружина. Работено е по време на формирането на опълчението. Авторите му са неизвестни.

Представлява двоен копринен плат с размери 102x100 см. Лицевата му част е както държавното знаме. В средата с жълти конци машинно е бродирай надписът „БИТОЛСКА ОПЪЛЧЕНСКА//1912//ДРУЖИНА", като буквите са със старинна калиграфия.

В средата на обратната страна с разноцветни конци е извезан изправен коронован лъв, обърнат към дръжката, стъпил върху разкъсан полумесец. От трите страни платът е заобиколен с ресни от жълта сърма. На двата външни ъгъла са пришити сърмени пискюли. Изработката показва, че знамето е работено от професионалист.

Дръжката с дървена. В горния си край завършва с метален шестоконечен кръст с надпис „5 октомври//1912 г.", запоен върху метално кълбо. Под плата е прикована гривна с надпис „4-та БИТОЛСКА ДРУЖИНА”.



 



Знамето на 5-а одринска дружина също е направено по време на формирането на дружината и представлява двоен червен плат с размери 98x77 см.

В средата на лицевата му страна със сърмени конци е бродиран надпис „ОДРИНСКА//ОПЪЛЧЕНСКА ДРУЖИНА". Вторият ред на надписа е в полукръг. В горните ъгли на плата са изобразени растителни орнаменти, а долу в средата — „1912 г."

На обратната страна в средата с блажни бои е нарисуван изправен коронован лъв, с профил наляво, стъпил върху полумесеца и звездата, бродирани със сърма. Около лъва с жълта сърма са бродирани наименования на градове: горе — „Разлогъ", долу — „СЕРЪ", вдясно „Джумая — Неврокопъ", като думите са една над друга по диагонала, вляво — „Одринъ, Мелникъ", разположени по същия начин. Трите външни страни са окантувани със сърмени ресни.

Дръжката е дървена и в горния край завършва с метално короновано лъвче, поставено върху метална топка. Под плата на знамето е прикована метална гривна с надпис „5-та ОДРИНСКА ДРУЖИНА". Няма данни кой е работил знамето.



 



Знамето на 6-а охридска дружина е изработено от единичен копринен плат с размери 170x158 см. Бродирано е с разноцветни копринени конци и е с едно лице. Трицветно — бяла, зелена и червена ивица, разположени хоризонтално. В горния ляв ъгъл на бялото поле е пришито парче плат, на което с разноцветни конци е извезана фигура на жена, която в едната си ръка държи знаме, а върху него с червени букви, контурирани с жълт цвят, е бродирай надпис „Македония". До жената стои лъв с червено знаме, върху което с бели конци е извезан надписът „СВОБОДА//ИЛИ//СМЪРТЪ". Под лъва с черни букви е написано „1902 г.//1903 г.". Под жената също има надпис, бродирай с червени конци: „СЪЕДИНЕНИЕТО//ПРАВИ СИЛАТА." Парчето плат, на което са извезани тези елементи, е с размери 56x77 см.

В дясната половина на знамето отново върху бялата ивица с жълти конци, контурирани със сини, са извезани „M.O.B.N.O./GARY, IND. USA". От трите страни е окантувано с жълти копринени ресни.

Дръжката е дървена с прикована под плата метална гривна с надпис „6-та ОХРИДСКА ОПЪЛЧЕНСКА ДРУЖИНА".

Богатството от символи и надписи на знамето показва необикновения му произход и история. Направено е в САЩ, гр. Гери, щат Индиана, и изминава дълъг път, докато дойде във Фонда на НВИМ. Рожба е на българи, участници в Илинденско-Преображенското въстание, емигрирали след неуспеха му в САЩ. Макар да са твърде далеч от родината, те следят със затаен дъх развитието на събитията на Балканите. Когато научават, че България е обявила война на Турция, решават, че техен патриотичен дълг е да участват лично в боевете срещу вековния тиранин. От различни райони на далечната страна към Ню Йорк тръгват групи доброволци. За седем дни прекосяват океана и слизат в Хавър (Англия). Качват се на друг кораб за Хамбург, а от там с влак пристигат в България. След кратък престой в София тръгват на юг, за да догонят опълчението. В Хасково получават оръжие, а в Кърджали се присъединяват към дружините на Македоно-Одринското опълчение. Знаменосец е Алекси Бъчваров.

След разформироването на опълчението знамето е предадено заедно с другите в двореца, а по-късно — във Фонда на НВИМ.



 



Знамето на 7-а кумановска дружина е изработено в Лом от Мариета Миланези, съпруга на Итало Миланези — участник в Илинденско-Преображенското въстание. Предназначено било за чета в Македония.

Направено е от единичен копринен плат с размери 134x128 см. Рисувано е с блажни бои. На лицевата страна в средата е изобразена жена, окована във вериги, а зад нея — дървета, вероятно гора. Рисунката е обградена с червена рамка. В горния край на плата с бяла боя е написан лозунгът „СИНОВЕ МАКЕДОНЦИ!//ДОЙДЕТЕ ДА СТРОШИМЪ ВЕРИГИТЕ", а в долния край — „НА РОБСТВОТО". На обратната страна на плата личат следи от рисуван коронован лъв, стъпил върху турски знамена.

Дръжката е дървена с прикована под плата на знамето метална гривна с надпис „7-а ОПЪЛЧЕНСКА ДРУЖИНА".

След обявяването на войната в Лом започват да се записват доброволци. Те поискват знамето, но госпожа Миланези не го дава, докато не получи разрешение от мъжа си, напуснал града, за да воюва с турците. Това принуждава доброволците да заминат със знамето на Македонското дружество, а след тях Димитър Енчев вървял със знамето на Миланези, дадено му по-късно. В столицата знамето е връчено на сформираната в Кюстендил дружина с пореден номер седем.



 



Знамето на 8-а костурска дружина представлява двоен копринен плат с размери 134x132 см. Двете му лица са трицветни — бели, зелени и червени ивици, поставени хоризонтално. Бродирано с разноцветни конци.

На лицевата му страна е бродирай изправен коронован лъв с профил наляво, а под него — венец от маслинови клонки. В короната на лъва са вградени бели и сини камъчета. Върху бялата ивица под формата на обърната надолу дъга е извезан надписът „КОСТУРСКА ДР-НА//1912". Обратната страна е като лицевата.

Дръжката е дървена, като в горния си край завършва с метален осмоконечен кръст. Под плата на знамето е прикована метална гривна с надпис „КОСТУРСКА ДР-НА". Засега не са открити данни от кого е работено знамето. Предполага се, че както и другите, то е правено по време на сформирането на опълчението.



 



Знамето на 9-а велешка дружина е работено в Лозенград и подарено от Д. Салабашев. Представлява двоен червен копринен плат с размери 114x91 см, бродирано с разноцветни конци на машина.

В средата на лицевата му страна е изобразен изправен коронован лъв, обърнат към дръжката, стъпил върху полумесец и звезда. Над фигурата на лъва е поставен надписът „СВОБОДА НА ОДРИНСКО И МАКЕДОНИЯ". По краищата знамето е обградено с бродирай стилизиран растителен орнамент, а в четирите ъгъла е поставен вензел „С.Б.С.". В долния десен ъгъл с дребен шрифт е поставен дарствен надпис „Подарено от Д. Салабашевъ. Лозенградъ".

На обратната страна в средата със стилизирани букви е извезан надпис „ДОЛНОТРАКИЙСКИ//ЛЕГИОНЪ//1453—1912 г./". От трите страни платът е окантуван с жълти сърмени ресни, а на двата му външни ъгъла са пришити пискюли от сърма. На прикрепен към върха на дръжката сърмен шнур е поставен темляк.

Дръжката е дървена с прикована метална гривна с надпис „9-а ВЕЛЕШКА ДРУЖИНА".



 



Знамето на 10-а прилепска дружина е работено в Плевен за зидаро-дърводелското сдружение „Единство”. След обявяването на войната доброволците от града тръгват начело със знамето за София. Тъй като били малко за отделна дружина, заедно с доброволците от Лом и Кюстендил плевенчани са присъединени към 7-а кумановска дружина. И понеже някои от дружините се оказват с повече от едно знаме, а други без нито едно, наложило се преразпределението им. Това е причината плевенското знаме да стане знаме на Прилепската дружина.

Съшито е от двоен копринен плат с едно лице и размери 104x73 см. Трицветно, с хоризонтално разположени ивици. В средата с жълти конци на машина е бродирай текст „ПЛЕВ. ОКОЛ. ЗИДАРО-ДЪРВОД. СДРУЖЕНИЕ//ЕДИНСТВО//", като първият ред е във формата на дъга. Под надписа са пришити две елипсовидни рисунки с маслени бои. Вляво е изобразен св. Тома, полуфигура, който в едната си ръка държи свитък. Вдясно — композиция с много елементи. В средата й със златиста бронзова боя е нарисуван кръст, поставен върху хералдически щит с три хоризонтални ивици (бяла, зелена и червена) и емблемата кръстосани пергел и триъгълник. От двете страни на кръста са изправени короновани лъвове, които държат държавното знаме на България. Лъвовете и кръстът са поставени върху две стиснати ръце. И двете рисунки са заобиколени с рамка от златиста бронзова боя.

Дръжката е дървена и в горния си край завършва с дървен кръст, украсен с резба. Под плата на знамето върху дръжката е надяната метална гривна с надпис „10-та Прилепска дружина. Знаме № 1".

Дружината е имала и второ знаме. Изработено е от Олга Христова Шотова от Варна със средства на еснафа на варненските хлебари и е предназначено за чета в Македония, предвождана от Кольо Левтеров от Варна.

Представлява двоен копринен плат с размери 114x101 см. Лицевата му страна е направена от 4 еднакви триъгълника — два червени долу и горе и два зелени — ляв и десен, които образуват кръст. Бродирано е със сърмени конци.

В средата е извезан изправен коронован лъв с профил наляво, а около него — венец от цветя и житни класове. В ъглите са поставени по два кръстосани ножа, заобиколени с венец от цветя, а над венеца — корона. В горния край на плата е написано: „НАПРЕДЪ, БРАТИЯ//СВОБОДА ИЛИ СМЪРТЬ", а под надписа — корона. В долния край на плата е бродирано: „НА ВАРНЕНСКАТА МАКЕДОНСКА ДРУЖ" Вляво, успоредно на дръжката — „Завещана от Варненското хлебарско//съсловие", а вдясно — „1-и СЕПТЕМВРИЙ 1901 г". Обратната страна е като лицевата.

От всички страни-платът е заобиколен с трицветен шнур, като на двата външни ъгъла е пришит по един пискюл, направен от сърма и конци.

Дръжката е дървена и на върха завършва с пика. Под плата е прикована метална гривна с надпис „10-та Прилепска дружина. Знаме № 2".



 





 
Притокът на доброволци в Македоно-Одринското опълчение не намалява и след започване на бойните действия. Това е причината да се утвърдят със заповед по Действащата армия 13-а кукушка, 14-а воденска и 15-а щипска дружина в Кешан на 3 март 1913 г. Дали всички те са имали знамена, трудно е да се отговори. Времето е заличило много от спомените. Архивни данни имаме само за знамето на 15-а щипска дружина.

Представлява двоен червен копринен плат с размери 120x99 см. На средата на лицевата му страна с машинен шев е бродиран изправен коронован лъв, обърнат към дръжката. Около фигурата е извезан венец от лаврови клонки. В ъглите на знамето е поставен вензел, наподобяващ буквата „Ф" (на цар Фердинанд I). Вляво, успоредно на дръжката, е бродирай надписът „СЪ НАМИ БОГЪ".

Обратната страна е като лицевата с тази разлика, че около лъва са очертани контурите на знака на ордена „За храброст".

От трите страни знамето е заобиколено (окантувано) с галун от жълта сърма и ивица от равнобедрени триъгълници с бял, зелен и червен цвят. На двата външни ъгъла са поставени по един сърмен пискюл. На дървената дръжка е прикована метална гривна с надпис „Щипска дружина".



 



На 14 май 1913 г. в района на Гюмюрджина всички опълченски дружини отдават военни почести на загиналите. За пръв път знамената на опълчението преминават начело на дружините в церемониален марш. След няколко дни трите нови дружини полагат клетва пред главното знаме на опълчението.

Известно е, че първоначално опълчението се е състояло от 12 дружини. Под № 12 в столицата се сформира Лозенградската дружина. Нейният състав е многообразен. В дружината воюват дори доброволци от чужбина. 1-ва рота на дружината е съставена от доброволци от арменски произход с командир Андраник Узунян (национален герой на Армения, по-късно генерал). Те също имали свое знаме, за чието местонахождение не са известни данни.

От спомените на Н. Хаджиколев става ясно, че 12-а лозенградска дружина е имала знаме, което по-късно принадлежало на столичното спортно дружество „Юнак". По всяка вероятност знамето е изчезнало.

Макар и неформени, знамената на Македоно-Одринското опълчение са военни знамена, участвали във войната за освобождение на поробените родни огнища на преобладаващото число доброволци. Болшинството от знамената са правени от самобитни автори, главно млади жени. В много отношения те напомнят знамената на участниците в борбите за национално освобождение в етническите граници на България. Немалко от тях са с цветовете на държавното ни знаме. В почти всички лъвът е основен символ. По време на демобилизацията на армията през 1913 г. описаните по-горе знамена са предадени за вечно съхранение в двореца, където са им приковани гривни с наименованието и номера на дружините.




 
                        Участници в Македоно-одринското опълчение.



/Откъс от "Български бойни знамена и флагове", Иван Иванов; Св. Георги Победоносец, София, 1998/


[Back]


  Материалът е любезно предоставен от Баш Бугараш