Участието на България в Балканската
война (1912—1913) е свързано с появата на още един вид знамена — тези
на Македоно-Одринското опълчение. Родено от ентусиазма на българите
емигранти от Македония и Одринска Тракия, опълчението се сформира в
столицата. За командир е назначен генерал Никола Генев. Това
доброволческо формирование включва в състава си 12 пеши дружини,
съставени от доброволци, повечето от които без специална военна
подготовка, и голям брой участници в Илинденско-Преображенското
въстание (1903). За всяка от дружините родолюбиви българи подготвят и
даряват знамена.
За разлика от досегашните публикации, в които е спазена номерацията на
дружините при описанието на знамената, ние ще спазим йерархията.
За главно знаме на Македоно-Одринското опълчение е определено
знамето на 11-а серска дружина,
дарено от царица Елеонора.
Знамето е работено по проект на известния художник Иван Мърквичка.
Бродерията на знамето се извършва под ръководството на професор
Михайлова. По предложение на д-р Полихрон Нейчев, председател на
Изпълнителния комитет на Македоно-Одринските братства в България,
царицата слага своя вензел върху това знаме.
Както се вижда, то е работено от група специалисти под непосредственото
ръководство и наблюдение на царицата и Македоно-Одринските братства,
както е трябвало да се очаква. Затова е връчено лично от нея в Пловдив
на 28 октомври 1912 г., където е осветено и опълченците полагат клетва.
Знамето представлява двоен копринен плат с размери 139x139 см с две
лица. Лицевата страна е композирана от няколко части, отделени със
сърмен галун. По средата е поставена икона на светите братя Кирил и
Методий. От нея към ъглите вървят четири трапеца, които образуват
кръст, наподобяващ ордена „За храбростъ". В четирите ъгъла на знамето
са поставени червено и бяло парче плат. Освен това са апликирани кръгли
парчета плат, които са бродирани, както следва: горе вляво е вензелът
на царица Елеонора „Е", вдясно — шестоконечен кръст, долу вляво —
монограмът на Македоно-Одринското опълчение, а вдясно долу — изправен
коронован лъв. В левия край на знамето успоредно на дръжката е извезано
„5.Х.1912" — датата на публикуването на Манифеста за обявяване на война
на Турция. Вдясно от иконата е надписът „С. Т. ЬI КИРИЛЪ", а вляво —
„С. Т. ЬI МЕТОДИЙ".
Обратната страна на знамето е като държавния трицвет — бяла, зелена и
червена ивица, разположени хоризонтално.
В горния си край дръжката на знамето завършва с метален осмоконечен
кръст, върху основата на който е прикрепен вензелът „Е" с корона и е
гравирана годината „1912". На дървената дръжка е поставена метална
гривна с надпис „Македоно-Одринско опълчение".
Към знамето са прикачени бяла, зелена и червена лента и малка иконичка
в метална обковка. Реставрирано и консервирано, то се пази във Фонда на
НВИМ.
Освещаване на знамето на Опълчението
Знамето на 1-ва дебърска дружина
е направено в дните на формирането й. Изработено е от двоен копринен
плат с размери 105x84 см. Лицевата му страна е с цветовете на
държавното знаме (бяло, зелено и червено), разположени хоризонтално. В
средата й с бронзова боя е нарисуван шестоконечен кръст върху
полумесец. Над него в полукръг са поставени надписите „1-ва ДЕБЪРСКА
ОПЪЛЧЕНСКА", а под фигурата — „Дружина".
Обратната страна е изцяло зелена. В средата е извезан със сърма
изправен коронован лъв, стъпил върху две клонки. Над него със златиста
бронзова боя е изписан девизът „СЪ НАМИ БОГЪ", а под лъва — „1912 г."
Знамето е обшито с жълти сърмени ресни, а двата външни ъгъла завършват
с пискюли.
Дървената дръжка на знамето в торния си край завършва с метално
короновано лъвче. Под плата на дръжката е прикована метална гривна с
надпис „1-ва ДЕБЪРСКА ОПЪЛЧЕНСКА ДРУЖИНА".
Знаме на 2-ра скопска дружина.
Изработено е в Лом през 1905 г. за местното македонско дружество. След
обявяването на войната ломските доброволци полагат клетва пред знамето
си в района на местните казарми. За знаменосец е определен Ангел Генев.
В столицата доброволците от Лом са придадени към 7-а кумановска дружина.
Изработено от двоен червен копринен плат, знамето е с размери 65x58 см.
Бродирано е с жълта сърма. В средата на лицевата му част е извезан
осмоконечен кръст, а над него в полукръг — надпис „БОЖЕ, ПАЗИ", а под
него — „МАКЕДОНИЯ!".
В средата на обратната страна е разположен релефен изправен коронован
лъв, обърнат към дръжката. Над лъва — девизът „СВОБОДА ИЛИ СМЪРТЬ", а
под него — „1-вий мартъ 1905 г. (Отъ ломските гражданки)".
Трите външни страни на плата са окантувани с жълт сърмен галун, а на
двата външни ъгъла е пришит но един сърмен пискюл.
Към знамето са прикрепени две трицветни ленти с цветовете на държавното
знаме, поставени хоризонтално. Дръжката е дървена и в горния си край
завършва с осмоконечен кръст, поставен върху сфера. Под плата на
дръжката е поставена метална гривна с надпис „2-ра СКОПСКА ДРУЖИНА".
Знамето на 3-а солунска дружина
е направено от двоен червен копринен плат и е с размери 87x88 см.
Бродирано е със сърма и разноцветни копринени конци.
В средата на лицевата му страна са извезани образите на св. Кирил и
Методий в цял ръст. Над тях с жълта сърма е бродирай надпис „СВ. КИР.
СВ. МЕТ.". Фигурите на светците са заобиколени с жълт сърмен галун,
което оформя икона под формата на правоъгълник. В горния край на плата
във вид на дъга — текстът „Тозъ, който падне въ бой," а в долния му
край — „Той не умира".
На обратната страна в средата на плата е бродирано
„ПЪРВА//СОЛУНСКА//ОПЪЛЧЕНСКА//ДРУЖИНА.// 1912 г." Трите външни страни
на плата на знамето са окантувани с жълт сърмен галун.
Дръжката на знамето е дървена. На нея е прикована метална гривна с
надпис „1-ва СОЛУНСКА ОПЪЛЧЕНСКА ДРУЖИНА"
Знамето е изработено по инициатива на командира на Солунската дружина
ротмистър Димитър Атанасов Думбалаков от неговата сестра Злата
Думбалакова-Додова. „Една вечер дойдоха брат ми, майор Дървингов и
подполковник Протогеров — пише в спомените си Додова. — Донесоха ми
плат и конци, за да ушия знамето на Солунската дружина. Не ми
определиха каква да бъде украсата, пък и не беше нужно да говорим за
това. Щом става дума за солунчани, то се знае, че трябва да избродирам
образите на Кирил и Методий. Още не беше определена номерацията на
дружините и аз избродирах надписа: „1-ва Солунска дружина". После
научих, че първа станала Дебърската, а не Солунската дружина. Дружините
се формираха на „Лагера". Аз ходех да гледам как маршируват. Знаменосец
на моето знаме стана Божко."
Знаме на 4-а битолска дружина. Работено
е по време на формирането на опълчението. Авторите му са неизвестни.
Представлява двоен копринен плат с размери 102x100 см. Лицевата му част
е както държавното знаме. В средата с жълти конци машинно е бродирай
надписът „БИТОЛСКА ОПЪЛЧЕНСКА//1912//ДРУЖИНА", като буквите са със
старинна калиграфия.
В средата на обратната страна с разноцветни конци е извезан изправен
коронован лъв, обърнат към дръжката, стъпил върху разкъсан полумесец.
От трите страни платът е заобиколен с ресни от жълта сърма. На двата
външни ъгъла са пришити сърмени пискюли. Изработката показва, че
знамето е работено от професионалист.
Дръжката с дървена. В горния си край завършва с метален шестоконечен
кръст с надпис „5 октомври//1912 г.", запоен върху метално кълбо. Под
плата е прикована гривна с надпис „4-та БИТОЛСКА ДРУЖИНА”.
Знамето на 5-а одринска дружина
също е направено по време на формирането на дружината и представлява
двоен червен плат с размери 98x77 см.
В средата на лицевата му страна със сърмени конци е бродиран надпис
„ОДРИНСКА//ОПЪЛЧЕНСКА ДРУЖИНА". Вторият ред на надписа е в полукръг. В
горните ъгли на плата са изобразени растителни орнаменти, а долу в
средата — „1912 г."
На обратната страна в средата с блажни бои е нарисуван изправен
коронован лъв, с профил наляво, стъпил върху полумесеца и звездата,
бродирани със сърма. Около лъва с жълта сърма са бродирани наименования
на градове: горе — „Разлогъ", долу — „СЕРЪ", вдясно „Джумая —
Неврокопъ", като думите са една над друга по диагонала, вляво —
„Одринъ, Мелникъ", разположени по същия начин. Трите външни страни са
окантувани със сърмени ресни.
Дръжката е дървена и в горния край завършва с метално короновано лъвче,
поставено върху метална топка. Под плата на знамето е прикована метална
гривна с надпис „5-та ОДРИНСКА ДРУЖИНА". Няма данни кой е работил
знамето.
Знамето на 6-а охридска дружина
е изработено от единичен копринен плат с размери 170x158 см. Бродирано
е с разноцветни копринени конци и е с едно лице. Трицветно — бяла,
зелена и червена ивица, разположени хоризонтално. В горния ляв ъгъл на
бялото поле е пришито парче плат, на което с разноцветни конци е
извезана фигура на жена, която в едната си ръка държи знаме, а върху
него с червени букви, контурирани с жълт цвят, е бродирай надпис
„Македония". До жената стои лъв с червено знаме, върху което с бели
конци е извезан надписът „СВОБОДА//ИЛИ//СМЪРТЪ". Под лъва с черни букви
е написано „1902 г.//1903 г.". Под жената също има надпис, бродирай с
червени конци: „СЪЕДИНЕНИЕТО//ПРАВИ СИЛАТА." Парчето плат, на
което са извезани тези елементи, е с размери 56x77 см.
В дясната половина на знамето отново върху бялата ивица с жълти конци,
контурирани със сини, са извезани „M.O.B.N.O./GARY, IND. USA". От трите
страни е окантувано с жълти копринени ресни.
Дръжката е дървена с прикована под плата метална гривна с надпис „6-та
ОХРИДСКА ОПЪЛЧЕНСКА ДРУЖИНА".
Богатството от символи и надписи на знамето показва необикновения му
произход и история. Направено е в САЩ, гр. Гери, щат Индиана, и
изминава дълъг път, докато дойде във Фонда на НВИМ. Рожба е на българи,
участници в Илинденско-Преображенското въстание, емигрирали след
неуспеха му в САЩ. Макар да са твърде далеч от родината, те следят със
затаен дъх развитието на събитията на Балканите. Когато научават, че
България е обявила война на Турция, решават, че техен патриотичен дълг
е да участват лично в боевете срещу вековния тиранин. От различни
райони на далечната страна към Ню Йорк тръгват групи доброволци. За
седем дни прекосяват океана и слизат в Хавър (Англия). Качват се на
друг кораб за Хамбург, а от там с влак пристигат в България. След
кратък престой в София тръгват на юг, за да догонят опълчението. В
Хасково получават оръжие, а в Кърджали се присъединяват към дружините
на Македоно-Одринското опълчение. Знаменосец е Алекси Бъчваров.
След разформироването на опълчението знамето е предадено заедно с
другите в двореца, а по-късно — във Фонда на НВИМ.
Знамето на 7-а кумановска дружина
е изработено в Лом от Мариета Миланези, съпруга на Итало Миланези —
участник в Илинденско-Преображенското въстание. Предназначено било за
чета в Македония.
Направено е от единичен копринен плат с размери 134x128 см. Рисувано е
с блажни бои. На лицевата страна в средата е изобразена жена, окована
във вериги, а зад нея — дървета, вероятно гора. Рисунката е обградена с
червена рамка. В горния край на плата с бяла боя е написан лозунгът
„СИНОВЕ МАКЕДОНЦИ!//ДОЙДЕТЕ ДА СТРОШИМЪ ВЕРИГИТЕ", а в долния край —
„НА РОБСТВОТО". На обратната страна на плата личат следи от рисуван
коронован лъв, стъпил върху турски знамена.
Дръжката е дървена с прикована под плата на знамето метална гривна с
надпис „7-а ОПЪЛЧЕНСКА ДРУЖИНА".
След обявяването на войната в Лом започват да се записват доброволци.
Те поискват знамето, но госпожа Миланези не го дава, докато не получи
разрешение от мъжа си, напуснал града, за да воюва с турците. Това
принуждава доброволците да заминат със знамето на Македонското
дружество, а след тях Димитър Енчев вървял със знамето на
Миланези, дадено му по-късно. В столицата знамето е връчено на
сформираната в Кюстендил дружина с пореден номер седем.
Знамето на 8-а костурска дружина
представлява двоен копринен плат с размери 134x132 см. Двете му лица са
трицветни — бели, зелени и червени ивици, поставени хоризонтално.
Бродирано с разноцветни конци.
На лицевата му страна е бродирай изправен коронован лъв с профил
наляво, а под него — венец от маслинови клонки. В короната на лъва са
вградени бели и сини камъчета. Върху бялата ивица под формата на
обърната надолу дъга е извезан надписът „КОСТУРСКА ДР-НА//1912".
Обратната страна е като лицевата.
Дръжката е дървена, като в горния си край завършва с метален
осмоконечен кръст. Под плата на знамето е прикована метална гривна с
надпис „КОСТУРСКА ДР-НА". Засега не са открити данни от кого е работено
знамето. Предполага се, че както и другите, то е правено по време на
сформирането на опълчението.
Знамето на 9-а велешка дружина
е работено в Лозенград и подарено от Д. Салабашев. Представлява двоен
червен копринен плат с размери 114x91 см, бродирано с разноцветни конци
на машина.
В средата на лицевата му страна е изобразен изправен коронован лъв,
обърнат към дръжката, стъпил върху полумесец и звезда. Над фигурата на
лъва е поставен надписът „СВОБОДА НА ОДРИНСКО И МАКЕДОНИЯ". По краищата
знамето е обградено с бродирай стилизиран растителен орнамент, а в
четирите ъгъла е поставен вензел „С.Б.С.". В долния десен ъгъл с дребен
шрифт е поставен дарствен надпис „Подарено от Д. Салабашевъ.
Лозенградъ".
На обратната страна в средата със стилизирани букви е извезан надпис
„ДОЛНОТРАКИЙСКИ//ЛЕГИОНЪ//1453—1912 г./". От трите страни платът е
окантуван с жълти сърмени ресни, а на двата му външни ъгъла са пришити
пискюли от сърма. На прикрепен към върха на дръжката сърмен шнур е
поставен темляк.
Дръжката е дървена с прикована метална гривна с надпис „9-а ВЕЛЕШКА
ДРУЖИНА".
Знамето на 10-а прилепска дружина
е работено в Плевен за зидаро-дърводелското сдружение „Единство”. След
обявяването на войната доброволците от града тръгват начело със знамето
за София. Тъй като били малко за отделна дружина, заедно с доброволците
от Лом и Кюстендил плевенчани са присъединени към 7-а кумановска
дружина. И понеже някои от дружините се оказват с повече от едно знаме,
а други без нито едно, наложило се преразпределението им. Това е
причината плевенското знаме да стане знаме на Прилепската дружина.
Съшито е от двоен копринен плат с едно лице и размери 104x73 см.
Трицветно, с хоризонтално разположени ивици. В средата с жълти конци на
машина е бродирай текст „ПЛЕВ. ОКОЛ. ЗИДАРО-ДЪРВОД.
СДРУЖЕНИЕ//ЕДИНСТВО//", като първият ред е във формата на дъга. Под
надписа са пришити две елипсовидни рисунки с маслени бои. Вляво е
изобразен св. Тома, полуфигура, който в едната си ръка държи свитък.
Вдясно — композиция с много елементи. В средата й със златиста бронзова
боя е нарисуван кръст, поставен върху хералдически щит с три
хоризонтални ивици (бяла, зелена и червена) и емблемата кръстосани
пергел и триъгълник. От двете страни на кръста са изправени короновани
лъвове, които държат държавното знаме на България. Лъвовете и кръстът
са поставени върху две стиснати ръце. И двете рисунки са заобиколени с
рамка от златиста бронзова боя.
Дръжката е дървена и в горния си край завършва с дървен кръст, украсен
с резба. Под плата на знамето върху дръжката е надяната метална гривна
с надпис „10-та Прилепска дружина. Знаме № 1".
Дружината е имала и второ знаме. Изработено е от Олга Христова Шотова
от Варна със средства на еснафа на варненските хлебари и е
предназначено за чета в Македония, предвождана от Кольо Левтеров от
Варна.
Представлява двоен копринен плат с размери 114x101 см. Лицевата му
страна е направена от 4 еднакви триъгълника — два червени долу и горе и
два зелени — ляв и десен, които образуват кръст. Бродирано е със
сърмени конци.
В средата е извезан изправен коронован лъв с профил наляво, а около
него — венец от цветя и житни класове. В ъглите са поставени по два
кръстосани ножа, заобиколени с венец от цветя, а над венеца — корона. В
горния край на плата е написано: „НАПРЕДЪ, БРАТИЯ//СВОБОДА ИЛИ СМЪРТЬ",
а под надписа — корона. В долния край на плата е бродирано: „НА
ВАРНЕНСКАТА МАКЕДОНСКА ДРУЖ" Вляво, успоредно на дръжката —
„Завещана от Варненското хлебарско//съсловие", а вдясно — „1-и
СЕПТЕМВРИЙ 1901 г". Обратната страна е като лицевата.
От всички страни-платът е заобиколен с трицветен шнур, като на двата
външни ъгъла е пришит по един пискюл, направен от сърма и конци.
Дръжката е дървена и на върха завършва с пика. Под плата е прикована
метална гривна с надпис „10-та Прилепска дружина. Знаме № 2".
Притокът на доброволци в Македоно-Одринското опълчение не намалява и
след започване на бойните действия. Това е причината да се утвърдят със
заповед по Действащата армия 13-а кукушка, 14-а воденска и 15-а щипска
дружина в Кешан на 3 март 1913 г. Дали всички те са имали знамена,
трудно е да се отговори. Времето е заличило много от спомените. Архивни
данни имаме само за
знамето на 15-а
щипска дружина.
Представлява двоен червен копринен плат с размери 120x99 см. На средата
на лицевата му страна с машинен шев е бродиран изправен коронован лъв,
обърнат към дръжката. Около фигурата е извезан венец от лаврови клонки.
В ъглите на знамето е поставен вензел, наподобяващ буквата „Ф" (на цар
Фердинанд I). Вляво, успоредно на дръжката, е бродирай надписът „СЪ
НАМИ БОГЪ".
Обратната страна е като лицевата с тази разлика, че около лъва са
очертани контурите на знака на ордена „За храброст".
От трите страни знамето е заобиколено (окантувано) с галун от жълта
сърма и ивица от равнобедрени триъгълници с бял, зелен и червен цвят.
На двата външни ъгъла са поставени по един сърмен пискюл. На дървената
дръжка е прикована метална гривна с надпис „Щипска дружина".
На 14 май 1913 г. в района на Гюмюрджина всички опълченски дружини
отдават военни почести на загиналите. За пръв път знамената на
опълчението преминават начело на дружините в церемониален марш. След
няколко дни трите нови дружини полагат клетва пред главното знаме на
опълчението.
Известно е, че първоначално опълчението се е състояло от 12 дружини.
Под № 12 в столицата се сформира Лозенградската дружина. Нейният състав
е многообразен. В дружината воюват дори доброволци от чужбина. 1-ва
рота на дружината е съставена от доброволци от арменски произход с
командир Андраник Узунян (национален герой на Армения, по-късно
генерал). Те също имали свое знаме, за чието местонахождение не са
известни данни.
От спомените на Н. Хаджиколев става ясно, че 12-а лозенградска дружина
е имала знаме, което по-късно принадлежало на столичното спортно
дружество „Юнак". По всяка вероятност знамето е изчезнало.
Макар и неформени, знамената на Македоно-Одринското опълчение са военни
знамена, участвали във войната за освобождение на поробените родни
огнища на преобладаващото число доброволци. Болшинството от знамената
са правени от самобитни автори, главно млади жени. В много отношения те
напомнят знамената на участниците в борбите за национално освобождение
в етническите граници на България. Немалко от тях са с цветовете на
държавното ни знаме. В почти всички лъвът е основен символ. По време на
демобилизацията на армията през 1913 г. описаните по-горе знамена са
предадени за вечно съхранение в двореца, където са им приковани гривни
с наименованието и номера на дружините.