ПИРИНЪ-ПЛАНИНА

 

Лазаръ Томовъ  (Географско четиво, г. III, № 8 и 9, 1927 ?)

Уреждатъ:  К. Рачевъ, Хр. Шалдевъ, Т. А. Благоевъ (директоръ на XVIII прогимназия "Х. Димитъръ"-София)

 

 

„Планино, Пиринъ планино,

Много си, Пиринъ, хубава.

По твойтѣ треви зелени,

Пасатъ ми вакли овчици,

Въ твойтѣ гори голѣми

Юнаци подслонъ намиратъ.

Лѣте си Пиринъ хубава,

А зиме люта и страшна...”

 

 

Пиринъ-планина е най-голѣмата, величествена и грандиозна македонска планина. Тя заема цѣлото пространство между долинитѣ на р. Места и Струма, седловината Предѣлъ, която отдѣля Пиринъ отъ Рила и

 

4

 

отъ югъ морето. Има юго-източна посока и е часть отъ Рило-Родопския архаиченъ масивъ. Пиринъ-планина се дѣли на северенъ дѣлъ, или сѫщински Пиринъ, и юженъ дѣлъ, по-низъкъ. Границата е Парилската седловина, която е най-кѫсиятъ пѫжть между южнитѣ части на Мелнишкото хълмодолие и Неврокопското поле. По-на северъ, при Папасчаирската седловина, сѫщо става едно понижение, дето върви пѫтьтъ отъ Неврокопъ за Мелникъ. Това се дължи на смѣната на гранитнитѣ скали съ трахитни, които се лесно рушатъ и отнасятъ. До 1912 год. цѣлата Пиринска область бѣ въ предѣлитѣ на Европейска Турция, а следъ това, по Букурешкия миръ, тя се разцѣли между Гърция и България, като границата върви по Сенгеловската планина, Али-Ботушь, Стъргачъ и, презъ рѣката Места, отива на старата граница на Родопитѣ. Тази граница е неестествена, създадена въ ущърбъ на българското племе, понеже дѣли български земи. Северниятъ Пиринъ е високата часть, която отъ седловината Предѣлъ до Василевъ гробъ, почти по цѣлото протежение, е надъ 2500 м. височина, доста широка, макаръ че отъ далечъ се вижда като единъ тѣсенъ хребетъ. Пиринъ-планина има алпийски тераси съ типични ледникови форми. Въ тази часть тя е грандиозна, поразява съ своитѣ множество остри върхове, циркуси, сипеи, езера, прѣспи и хубави гори.

 

Йорданъ Йовковъ при първото си виждане на Пиринъ казва:

 

„Далечъ нейде въ посоката, отдето идѣше Струма въ чистия и лазуренъ фонъ на небето, сякашъ изрѣзана и включена въ рамка между стръмни стени, далечъ на северъ, като загадъчно и странно видение, издигаше се самотна и висока планина, покрита още съ снѣгъ, сякашъ цѣла изваяна отъ чистъ и девственъ мраморъ. Върху нея блещѣха брилянтнитѣ искри на слънцето, обграждаше я отъ всѣкѫде нежната синевина на небето. Това бѣше Пиринъ.

 

За пръвъ пѫть азъ виждахъ Пиринъ! Предъ очитѣ ми стоеше сѫщиятъ образъ, който е възставалъ въ въображението ми, всредъ епичния лъхъ и суровитѣ картини на хайдушкитѣ пѣсни. Азъ виждахъ Пиринъ наистина хубавъ, гордъ, изправенъ високо въ небето, и оттамъ въ царствено величие и могѫщество спрѣлъ

 

 

5

 

тежъкъ, неподвиженъ погледъ надъ всички други планини и усои”.

 

 

Презъ 1919 год. на пѫть за Пирина имахъ за спѫтници нѣколко души италиянци. Отъ Симитли минахме по Градевската рѣка и рано сутриньта бѣхме на Пре-

  

Пиринъ-планина

Пиринъ-планина.

 

 

дѣлъ, дето предъ насъ се откри величествената гледка къмъ Пиринъ. Италиянцитѣ бѣха поразени отъ хубавия изгледъ. Всички скокнаха отъ автомобила и единодушно извикаха: „Тиролъ ! Тиролъ” !. Вълшебна бѣ картината и къмъ Разложката котловина, много сполучливо наречена отъ млади туристи „Македонска Швейцария”. Опиянени отъ всичко предъ насъ, ние се любувахме цѣлъ часъ на току едвамъ огрѣтитѣ отъ изгреващето слънце Пирински върхове. Пиринъ-планина се състои въ централната си часть отъ гранитъ, кристалинни шисти и варовици, които преобладаватъ на северната часть въ обвивката. Северната часть е по-тѣсна и поради най-високия си връхъ се нарича Елтепенски дѣлъ. Следъ това следва Папазгьолски дѣлъ, въ който преобладава гранитътъ до Парилската седловина. Както Рила, така и Пиринъ, презъ ледения периодъ сѫ били покрити съ ледени маси. Ледниковитѣ феномени се забелезватъ най-добре отъ 2000 м. по-високо. Отъ дветѣ страни на главния хребетъ се редятъ долинитѣ, по които се спускатъ множество планински притоци на Места и на Струма, които събиратъ водитѣ си отъ голѣми циркуси. Отъ начало циркуситѣ на първия дѣлъ сѫ повече сухи, каменисти долини. Во-

 

 

6

 

дитѣ на тия безводни циркуси и долини излизатъ въ полето отъ дветѣ страни на хребета въ видъ на голѣми карстови извори, каквито сѫ тѣзи въ Разложкото поле, надъ гр. Разлогъ, Язътъ и Изтокъ. Въ Ельтепенския дѣлъ типични циркуси сѫ: Мехомийскиятъ Суходолъ, Байова дупка, Бански Суходолъ, Кутело и Казане. Цѝркуситѣ на рѣка Глазне (Банската) сѫ по-голѣми и продълговати и се дѣлятъ на Бъндерички и Дамянички. Бъндеричкиятъ циркусъ има 8 езера, отъ които Бъндеричкото езеро е най-хубавото и пълно съ риба. Подъ Василячкия чукаръ се намира хубавото езеро, наречено Къркъмо. Дамяничкиятъ циркусъ се дѣли на Валевица и Превалъ. Въ Валевица има 8 езера, а въ Превалъ — 4. Василячкиятъ циркусъ има 7 езера Подъ върховетѣ Гѫзей и Каймакъ-Чалъ има два странични циркуси. Източно отъ Валевичкия циркусъ се намиратъ Папазгьолскиятъ и Кременски, които принадлежатъ на рѣка-

 

Елъ-тепе (върха на буритѣ).

Елъ-тепе (върха на буритѣ).

 

 

та Ретидже. Папазгьолскиятъ циркусъ е най-голѣмиятъ, съ най-голѣмото езеро Папазъ-гьолъ. Подъ него се редятъ терасовидно, едно надъ друго, още нѣколко

 

 

7

 

малки езера, които образуаатъ живописни водопади, дори до 50 м. височина. Въ този циркусъ се наброяватъ 27 езера. Источно отъ него се намира Кременскиятъ, около 100 м. по-високо. Отъ северъ Валевичкиятъ и Папазгьолскиятъ се ограждатъ отъ високъ, голѣмъ ридъ , който въ източната часть почва съ Мангъръ тепе, минава Десиличкитѣ и Плешки височини и върви до Каймакъ-Чалъ.

 

Южно отъ Кременския оставатъ още два циркуси: Каменички и Брѣзнички, задълбани въ рида Джано, въ които има 13 езера. Юго-западнитѣ склонове на Пиринъ-планина сѫ по-продълговати и по тѣхъ се редятъ циркуси, съ множество езера, на които водитѣ се отичатъ чрезъ рѣкитѣ Влахина, Св. Врачка Бистрица и Пиринска Бистрица. Циркуситѣ на Влахинската рѣка се дѣлятъ на три групи: Елтепенски, Гьоргица и Синаница. Отъ върха Ель-тепе се виждатъ 4 езера, като отворени очи, които постоянно наблюдаватъ грандиозния върхъ. Гьоргичкиятъ и Синаничкиятъ циркуси се намиратъ западно и си приличатъ много. Много отъ езерата тукъ сѫ запълнени и образуватъ торфени търсища. Св. Врачка Бистрица събира водитѣ отъ обширни циркуси, които се редятъ по централната часть на билото отъ Варовити чукарь презъ Кело до Пиляфъ-Тепе, като образуватъ оригинална подкова, 12 к. м. широка. По-важнитѣ циркуси сѫ: Спано-поле, Башлийца, Ливадето, Белемето и Беговица. Всички почти сѫ обърнати на югъ, по-продълговати и по-голѣми отъ онѣзи къмъ рѣката Места. Спано-полскиятъ (Спорно-полскиятъ) циркусъ има изгледъ на поле, въ което се намиратъ най-хубавитѣ пасбища. Башлийца е голѣмъ циркусъ съ 5 езера, а Ливадето се отдѣля съ седловина отъ Превалски циркусъ на Дамяница Въ най-горната си часть има 10 езера, малки и голѣми. Белемето е последниятъ отъ циркуситѣ въ този редъ, който въ горната часть се допира до Каменичкия, Папазъ-гьолския и Дакянския циркуси. Беговица обаче не се допира до централното било. Пиринска Бистрица заема най-източната часть на юго-западния склонъ.

 

Това циркусно гнѣздо се дѣли на Демиръ-Капийска часгь и Голенска, по името на рѣка Голенъ, на която долината е много развита. Този циркусъ е далечъ отъ централния вѫзелъ. Най-типиченъ циркусъ е Демиръ-Капийскиятъ, който е нѣщо цѣло и пълноразвита ледни-

 

 

8

 

Кресненскиятъ проломъ

Кресненскиятъ проломъ.

 

 

9

 

кова форма. Скалиста седловина, тѣсна и по склоноветѣ покрита съ сипеи, подъ името Демиръ-Капия (Желѣзна врата) я отдѣля отъ Папазгьолския циркусъ, отъ дветѣ страни на която се редятъ хубави планински езера, като морски очи. Тукъ върви винарската пжтека, отъ Добринища, Безбогъ, Папазъ-Гьолъ, (Попово езеро), долината на Пиринска Бистрица, Лопово за Мелникъ, по която разложкитѣ винари сѫ носили вино отъ Мелничъ.  Най-

 

 

Елъ-тепе, гледанъ отъ Синаница планина

Елъ-тепе, гледанъ отъ Синаница планина

 

 

хубавото езеро въ тая часть е Синьото — точно подъ Демиръ-Капия. Каменичния циркусъ, Малкото Гьолче и Башъ-Мандра, най-долния страниченъ циркусъ, но и най-обширния. И така юго-западнитѣ склонове на Пиринъ планина отъ начало сѫ стръмни и терасовидно се спускатъ къмъ долината на р. Струма, като образуватъ лѣвата стена на историческото Кресненско дефиле. Следъ туй се редятъ останалитѣ циркуси, които по-полегато се спускатъ и по долинитѣ на които текатъ по-голѣмитѣ струмски притоци, що поятъ плодородното Мелнично

 

 

10

 

хълмодолие. Централниятъ Пиринъ прилича повече отѣ всѣка друга часть на Рила планина съ своя остъръ гребенъ, съ своитѣ пленителни езера и голѣми прѣспи. Високото било е покрито съ алпийски пасбища, осѣяни съ много остри каменисти върхове, мѫчно достѫпни, отъ които се открива пленителна гледка къмъ южно-македонската земя, Бѣлото море, на западъ къмъ долината на Вардара, бѣлоснѣжния Шаръ, на изтокъ къмъ Родопитѣ и на северъ къмъ кокетната Рила. Главниятъ гребенъ се простира въ посока отъ северо-западъ къмъ югъ. Надъ седловината Предѣлъ се издига мощно отведнажъ върхътъ Пиринъ (1955) м. високъ, на които склоноветѣ сѫ покрити съ гѫсти борови гори, дѫбъ и букъ, дори къмъ Градевската рѣка. По-на югъ осамотено се издига Даутовъ връхъ (2550 м. високъ), който представлява живописна гледка отъ Разложката котловина. Въ сѫщата посока по главния гребенъ се редятъ Байова дупка (2680), Суходолъ (2800), Кутело (2850) и най-високиятъ връхъ на цѣлата Пиринска верига, Ель-тепе (2861), (Елинът върхъ), за който народътъ казва: „който се изкачи на Ель-тепе е половинъ хаджия”. Отъ върха Ель-тепе изпъква истинското величие и пълната грандиозность на Пиринъ-планина. На 4. юлий, 1921 год. група ученици отъ II софийска м. гимназия и учители, потеглихме за Ель-тепе. На 5. нощувахме въ Предѣлскитѣ ханчета. Сутриньта рано, преди изгревъ слънце, бѣхме на седловината Предѣлъ — вододѣлъ на Струма и Места, дето гърцката армия бѣ сгащена отъ българската презъ време на Балканската война и, ако не бѣше примирието, окончателно, щеше да бѫде разгромена. На 7. отъ хубавия Пирински градецъ Банско потеглихме за Ель-тепе. Минахме Пещеритѣ, Варницата, Бъндеричката поляна, Водопадитѣ и Хижата. Тукъ спрѣхме да отпочинемъ. На среща бѣ Ханската врата, дето водачътъ ни показа, че се намира еделвайсъ. Въ единъ мигъ всички се покатерихме по високитѣ и стръмни скали, събрахме по нѣколко корена и по даденъ сигналъ повърнахме се всички окичени съ тревиста звезда. Пренощувахме при Изгорѣлата бачия (1900 м. висока). Сутриньта рано въ тъмно потеглихме за Ель-тепе. Пѫтьтъ бѣ труденъ, но не мѫчителенъ, понеже всички очаквахме съ нетърпение да стѫпимъ на най-високата точка на Пирина. Тъкмо въ 7 ч. при изгревъ слънце.

 

 

11

 

чухме първия гърмежъ, съ който ни се извести, че нѣколко души отъ младитѣ ни другари сѫ стѫпили вече на най-високата часть и че вече сѫ хаджии. Следъ малко всички бѣхме на върха. Чудна панорама се откри предъ

  

Валевишкитѣ върхове

Валевишкитѣ върхове.

 

 

насъ. Сребриститѣ слънчеви лѫчи едвамъ се показваха и удряха по многобройнитѣ скалисти върхове и се отразяваха въ бистритѣ езерни води. Далечъ на югъ се виждаше историческата Бѣласица, задъ нея Круша, а още по-далечъ на югъ Бѣлото море, покрито съ мъгла, като съ бѣлъ вуалъ. На западъ едвамъ се виждаха силуетитѣ на западно-македонскитѣ планини, дето тѫгитѣ на роба даваха особена окраса и повдигаха величави спомени за велики подвизи на безброй мѫченици. Тъй унесени отъ вълшебностьта на картината, опиянени отъ виденото, прекарахме около единъ часъ и следъ това потеглихме по сипеитѣ за къмъ Бъндеричкото езеро. Дъждъ започна да румоли, но умора никой не чувствуваше.

 

12

 

Следъ малко бѣхме при езерото, кѫдето множество пъстърви ни подмамваха и увличаха до късно вечерьта. Вечерьта се прибрахме средъ една гиздава мурова гора при хижата, кѫдето цѣла нощь прекарахме въ веселие и шеги. Сутриньта рано бѣхме въ Банско и Добринища. Отъ Ель тепе се виждатъ Муратовъ върхъ, Варовити чукаръ, Синаница (2560 м.), Бъндерички чукаръ (2680 м), Тодоринъ върхъ (2620), който пленява зрителя отъ Разложката котловина, Мангъръ-Тепе (2680), Моминъ дворъ (2600). Отпредъ на гребена се редятъ Василякъ, Гѫзей, Безбогъ, Конарево. Безбогъ представлява омайна картина съ своитѣ хубави борови и букови гори; по-склоноветѣ ѝ тлъсти пасбища. Множество чуки още се редятъ по главния хребетъ на Пиринъ-планина, на които нѣма да изброявамъ имената. Току на юго-изтокъ, близу при селото Пиринъ, се издига върха Амбаръ-Ташъ, който въ много карти е известенъ подъ името в. Пиринъ. Отъ Папазъ-Чаиръ до Пирилската седловина гребенътъ върви право на югъ.

 

Синаница и Георгица планина

Синаница и Георгица планина

 

 

Има по-низки форми. Тукъ се издигатъ по-високи каменисти върхове: Свещникъ, Моторукъ, Св. Петръ и пр. Презъ 1925 год. македонската младежь посети Ель-

 

 

13

 

тепе и чрезъ устата на единъ отъ своитѣ другари Л. Крапчевъ предава своитѣ впечатления така: „Тѣсна планинска пѫтека минава отначало презъ хубава и гѫста гора. Едва при Тодоринъ върхъ гората свършва,

 

Къмъ скалитѣ на Елъ-тепе

Къмъ скалитѣ на Елъ-тепе.

 

 

и пѫтеката излиза на открито. Тукъ гледката е чудна. Отъ западъ дълбоко нарезаниятъ Тодоринъ върхъ любезно ни приветствува, на северъ остритѣ върхове на Централния Пиринъ, устремили погледъ въ висинето, не искатъ дори да ни погледнатъ, а на югъ гордъ и царственъ стои Ель тепе Страхъ те е да го погледнешъ. Оттукъ започва изкачването непрекѫснато два-три часа, додето човѣкъ стигне на централния куполъ — до самия масивъ на върха. Ель-тепе е почти недостѫпенъ — невьзможенъ за туриститѣ, но все пакъ се посещава, защото неизмѣрима е човѣшката амбиция, човѣшкото любопитство е силно и не познава препятствията на природата. На пръвъ погледъ Ель-тепе прилича на грамаденъ конусъ отъ бѣлъ и въ по-голѣмата си часть гладъкъ мраморъ и това прави още по-трудно неговото, изкачване. Ель-тепе действително е творение на природата въ единъ моментъ на безумие.

 

 

 

14

 

Чудно нѣщо. Върхътъ този пѫтъ бѣше съвършенно ясенъ. Върхътъ на буритѣ, върхътъ на вѣчнитѣ стихии бѣше чистъ, безоблаченъ за наше щастие и ако има нѣщо, което би тикало човѣка, следъ като се е качилъ веднажъ на Ель тепе да се качи и втори пѫть, това е неговата неизразима прелесть. Той стократно заплаща онова, което човѣкъ дава въ физически трудности при изкачването. Преставете си, че сте близо 3000 м. височина, почти достигнали небесата. Отъ всички страни, дето погледнете, природата разкрива тайнитѣ на своитѣ поднебесни красоти. Цѣлиятъ Пиринъ, прострѣлъ се отъ северъ на югъ като нѣкоя грамадна змия съ островърхитѣ си шипове, е предъ васъ. На северъ кокетната и романтична Рила, на изтокъ Доспатъ, на югъ свенливата като девойка Бѣласица, Али-Ботушъ, Боздагъ, на западъ тритѣ скърбящи сестри Осогово, Влахина и Огражденъ — всички образуватъ единъ вѣнецъ, който краси царственото чело на Ель тепе. Човѣкъ тукъ престава да мисли, защото всичко това е надъ човѣшкия умъ, надъ човѣшката мисъль, а само чувствува, че се намира надъ нѣкое надземно царство, дето той съ своя нищоженъ разумъ не е господарь. Никога нѣма да забравя неговата вълшебна красота, която преражда душата и я прави жадна за великото, за безсмъртното въ живота”.

 

Пиринъ-планина е голѣмъ кондензаторъ на вода. Въ нея падатъ голѣми валежи.. По нейнитѣ високи части снѣгътъ се задържа до други снѣгъ, като се образуватъ голѣми снѣжни прѣспи, които често падатъ по стръмнитѣ склонове, свличатъ предъ себе си всичко, каквото срещнатъ и задръстватъ долинитѣ, като даватъ началото на много буйни планински рѣки, спускащи се стремглаво къмъ Струма и Места. Отъ Предѣлската седловина започва откъмъ върха Пиринъ Градевската рѣка, която събира водитѣ си оть Пирина и Рила, и по нея върви пѫтьтъ-шосе отъ Джумайското поле с. Симитли за гр. Разлогъ, 37 и половина километра дълъгъ. Отначало пѫтьтъ е доста задушливъ и труденъ — до Градевското ханче, но следъ туй пѫтникътъ се ободрява отъ Пиринския планински въздухъ, отъ бистрата и студена вода. Тукъ при „Подпрената скала”, презъ 1901 година, бѣ заловена библейската работница Мисъ-Стонъ отъ четитѣ на Вѫтрешната Македонска организация по планъ и наредба

 

 

15

 

 Рупелскиятъ проходъ

Рупелскиятъ проходъ.

 

 

16

 

отъ Разложката революционна организация. Този е най-близкиятъ пѫть, по който за въ бѫдеще трѣбва да минет желѣзницата, която ще съединява долината на Струма съ онази на Месга. По-на югь отъ Симитли - Крупникъ е Кресничкото дефиле, което се простира около 25 км. между Кресничкитѣ планински склонове и Влахина-планина и за което В. Кѫнчевъ казва: „Тѣснината е дълга около 25 клм. и на всѣкѫде окото жадно гълта дивнитѣ прелести на природата. Рѣката, спѫвана и тласкана отъ мощни канари, които я обикалятъ, е принудена да криволичи изъ дълбоката тѣснина и съ мѫка да си пробива пѫтя на югъ. Всѣка кривина ни открива предъ очитѣ, особенъ миръ, дето окото вижда само стръмнитѣ гористи ридове по странитѣ, буйната шумяща рѣка въ дъното на долината и малка часть очъ синьото небе между планинскитѣ върхове. До срѣдата на прохода дветѣ вериги се силно приближаватъ.

 

Множество планински рѣкички буйно се спускатъ къмъ Струма, като минаватъ презъ гористи мѣста, дето има множество чаркове — дъскорѣзници, които даватъ поминъкъ на горското население. Най-важната отъ тѣхъ е Влахинската рѣка, която събира водитѣ си отъ Ель-тепенскитѣ езера. Има голѣмъ наклонъ и се излива въ Струма при устието на Кресничкото дефиле, не далечъ отъ Сали-аговия мость. По-надолу, къмъ Мелничкото хълмодолие, Струма приема още нѣколко по-малки рѣки: Градешничката, Гоговица и по-буйната Бѣличка рѣка, която пои плодородното Бѣличко поле. Единъ буенъ карстовъ изворъ излиза при селото Плоски, подъ име р. Бистрица. Св. Врачка Бистрица е още по-буенъ пирински притокъ на Струма. Събира водитѣ си отъ обширенъ басеинъ между Синаница, Мозговица, Беговица, Сухитѣ върхове и пр., като се образува отъ нѣколко рѣки и минава презъ хубавото селище Св. Врачъ, сега околийски центъръ, вмѣсто стария исторически градъ, Мелникъ. Тя пои плодородното Св. Врачко поле и се влива на 4 к. м. далечъ отъ селището въ Струма. По долината на рѣката върви пѫтьтъ презъ Чаирскитѣ езера, Превалата, Валевица за Банско. Отъ Св. Врачка Бистрица до Пиринска Бистрица р. Струма приема нѣколко малки рѣки, отъ които по-важни сѫ Бождовската, Ладаревската и Мелничката, маловодни и съ малки басейни. Най-голѣма и буйна е Пиринска-Бистрица, която води

 

 

17

 

началото си отъ нѣколко езера подъ Демиръ-Капия (Синьото езеро и пр.), минава между Дебели-Ридъ и Тритѣ върха и дохожда до с. Пиринъ. Дълга е 50 к. м.

  

Тодоринъ връхъ, гледанъ отъ Бъндерица

Тодоринъ връхъ, гледанъ отъ Бъндерица.

 

 

и басейна ѝ обхваща пространството отъ Демиръ-Капия до Сенгеловската планина. Долината ѝ е гориста съ голѣмъ наклонъ, върви буйно и при пълноводие е непроходима. Тя приема много притоци и отъ лѣво: Доброполската отъ Папазъ-Чаиръ, Голешевската отъ Парилската седловина и Петровската рѣка, която е голѣмъ карстовъ изворъ; при него Петровскитѣ бейове сѫ правили своитѣ веселия. По-долу още приема Дели-Крава, Ходжова рѣка, които се вливатъ въ Бистрица при Манджуковъ чифликъ. Сенгеловската рѣка, сѫщо така карстовъ изворъ, почва надъ селото Сенгелово, но вече въ гръцка територия. По басейна на Пиринска Бистрица вървятъ важни пѫтища отъ Мелникъ за Разлогъ и за Неврокопъ, за които споменахме вече.

 

Струмскитѣ притоци сѫ използувани само за дъскорѣзници и, напояване на полето, обаче тѣ сѫ пълно-

 

 

18

 

водни, буйни рѣки, които ще дадатъ голѣма електрическа енергия. Особено Св. Врачка Бистрица и Пиринска Бистрица. Тѣ могатъ да напряватъ обширни пространство плодородна земя отъ Мелнишкото поле, ако се използуватъ добре.

 

Мелнишкото поле е 200 м. надъ морското равните въ северната си часть, а въ южната до 100 м. до рѣката. Струма 70—80 м. височина. Южното влияние на Бѣлото море се чувствува по долината на р. Струма твърде чувствително въ Мелнишкото поле. Отъ северъ и североизтокъ е заградено отъ Пиринъ и Сенгеловската планина, които го пазятъ отъ северо-източнитѣ вѣтрове. То е дълго около 40 к. м. и широко около 15 к. м. Отличава се съ своята плодородна наносна почва. Тукъ вече се забелезватъ южни култури. Покрай р. Струма се обработва оризътъ. Навсѣкѫде почти вирѣе памукътъ, арпаджикътъ, макътъ, а най-вече се обработва лозата. По всички селища, по склоноветѣ, още въ ранни времена

  

Долината на Дамяница планина

Долината на Дамяница планина.

 

 

лозарството е било въ цвѣтущо състояние. Главниятъ ценгъръ е билъ самиятъ градъ Мелникъ, но не по-малко е било застѫпено и въ селата Склаве, Бѣлица, Хотово, Враня и др. Мелникъ е разположенъ въ едно дере, 100

 

 

19

 

м. по-низко отъ съседнитѣ баири. Добилъ името си отъ думата мелъ, мелове, което значи рохкава земя отъ брѣговетѣ. Известенъ като стара крепость още въ срѣднитѣ вѣкове, гдето се е подвизавалъ българскиятъ войвода Славъ. Гърци сѫ били заселени като колонисти въ него отъ разни краища. Градътъ е броилъ около 5000 души жители. Стенитѣ и сега стърчатъ надъ града. До града наблизу сѫ били тритѣ монастири: Св. Спасъ, Св. Харалампи и Св. Никола. Цѣлата околия е била съ повече българско население, а само градътъ е билъ като островъ съ гръцко и българско население. Сега градътъ е въ окаянно положение и брои само 800 жители. Мелникъ е билъ културенъ центъръ. Ималъ е добре уредени училища. Тукъ се е училъ известниятъ книжовникъ и педагогъ Неофитъ Рилски. Околийскиятъ центъръ е премѣстенъ въ Св. Врачъ, който се намира на р. Св. Врачка Бистрица и е едно отъ най-оживенитѣ селища въ околията. Въ турско време околията броеше около 50 села съ 25600 души жители, отъ които 17000 българи, останалитѣ турци, гъркомани, цигани и пр. Турцитѣ се почти изселиха. Сега цѣлата околия е чисто българска съ 25,333 души жители. Освенъ земледѣлие и скотовъдство, които сѫ най-важнитѣ занятия на населението, въ планинскитѣ мѣста се използувате и горитѣ за дървенъ строителенъ материалъ. Въ околията има на нѣколко мѣста хубави минерални извори, като въ Св. Врачъ и Марикостиново. Бѫдещето на околията ще бѫде съсрѣдоточено главно въ напредъка на околийския центъръ Св. Врачъ. Плодородното и хубаво поле около Св. Врачь се пои отъ р. Св. Врачка Бистрица. То изобилно възнаграждава труда на земледѣлеца. Св. Врачъ се издигна най-вече презъ време на общо-европейската война, когато въ него бѣ седалището на щаба на 2 армия. Щабътъ е употрѣбилъ голѣми усилия за разхубавяването на селището, като е уредилъ единъ отличенъ паркъ надъ селото, модернизиралъ е банитѣ и е съградилъ спретнати и хубави кѫщи, въ които сега сѫ настанени бѣжанци и др. преселенци. Въ най-северозападнитѣ склонове, надъ Кресничкото дефиле, се намиратъ колибарскитѣ селища Кресна, Ощава, Влахи и пр., по стръмнитѣ склонове на които имаше отлични лозя, сега вече почти унищожени.

 

Въ склоноветѣ на Пирина се намиратъ Баждово и Лопово, влашки колиби. Лѣтно време власитѣ живѣятъ

 

 

20

 

съ семействата си въ колибитѣ, а зимно време отиватъ по зимнитѣ пасбища въ Сѣрското и Драмско полета, които сега сѫ въ гръцка територия. Други по-хубавички и по-важни села сѫ: Ладарево, Спатово, Хотово, Левуново, Склаве, Орманитѣ, Г.-Сушища, Д.-Сушища, Капатово, Бѣлово и Марикостиново. Пиринъ е планинско село, близу до Пиринска Бистрица, около което има желѣзни руди и бѣ свърталище на четитѣ. 

 

Василашкото езеро

Василашкото езеро.

 

 

Пиринъ планина изпраща голѣма часть отъ водитѣ си и къмъ Места. Народътъ гледа на Пирина като източникъ на вода, дъждъ, прохлада презъ лѣтнитѣ горещини, затова и пѣе пѣсеньта:

 

„Малка мома вода води

Отъ Пирина, та въ градина

Да навади рано цвѣте,

Рано цвѣте, ранъ босильокъ

Ранъ босильокъ, бѣлъ каранфилъ"

 

 

21

 

По-важни отъ притоцитѣ, които приема Места сѫ: Бѣла-рѣка, която събира водитѣ си отъ Мехомийската планина, откъмъ Предѣлъ и подъ Даутовъ върхъ. Приема двата красиви извори, които излизатъ въ Мехомийското поле, отъ които единия — Язътъ, минава презъ гр. Разлогъ (Мехомия) чисти града и се влива въ Бѣла-рѣка. На Яза се построи вече електрическа инсталация, която освѣтлява хубавия градъ Разлогъ. Другиятъ отъ изворитѣ е Изтокъ, който минава близу до гр. Разлогъ, но още не е използуванъ за никакви индустриални цели. Въ Изтокъ се влива и Банската рѣка, Глазне. Тя води началото си отъ Бъндеричкия и Валевичкия циркуси. Като буйна планинска рѣка тя се спуска и минава презъ Банско, пои Банското плодородно поле и се съединява съ Изтокъ и Бѣла-рѣка. На Дамяница рѣка се строи нова инсталация, която ще служи за освѣтляване на Банско и за индустриални цѣли. По-на югъ отъ Диселичкитѣ езера води началото си Добринишката рѣка, която минава презъ селото Добринища, хубаво селище съ топли минерални извори. Бѫдещъ курортъ.

 

Отъ Добринища, малко по-на югъ, започва Момина клисура, между склоноветѣ на Пиринъ и Доспатъ планина. Рѣката Места тукъ лѫкатуши ту отъ едната, ту отъ другата страна, като приема буйния Пирински притокъ р. Ретидже, която иде отъ Папазгьолсккия циркусъ. По-на югъ още приема Кременската рѣка и р. Каменица отъ Брезничкитѣ езера. Близу до пѫтя за Неврокопъ приема и притока си Туфча, който буйно се спуска отъ пиринскитѣ върхове, пои часть отъ Неврокопското поле и се влива въ р. Места. Презъ Неврокопъ минава Неврокопската рѣка, която иде отъ Папазъ-Чаиръ и се спуска презъ Неврокопското поле въ р. Места. Подъ града Неврокопъ, близу при с. Мосомиша, се намира карстовиятъ изворъ Топлицата, който е добилъ името си отъ това, че водата му зимно време не замръзва и не намалява водитѣ си. За да свършимъ съ рѣкитѣ въ централния дѣлъ, трѣбва да споменемъ и за рѣката Буровица, Мѫтница, която събира водитѣ си отъ къмъ с. с. Тешово, Гайтаниново и Парилъ и образува единъ отъ най-буйнитѣ притоци, като се влива въ р. Места при с. Сингартия. Въ тѣзи склонове на Пиринъ къмъ Неврокопско въ с. с. Тешово, Гайтаниново, Парилъ, които сега сѫ въ българска територия и Каракьой, Търлисъ,

 

 

22

 

Старчища, чисто български селища, който останаха въ гръцка територия, населението се е занимавало съ рударство, като сѫ добивали рудата по примитивенъ начинъ чрезъ мадани и самокови желѣзо, както и въ Горно-Броди. До скоро въ Тешово имаше още самокови, но модер- 

 

Езеро Папазъ-гьолъ (Попово езеро)

Езеро Папазъ-гьолъ (Попово езеро).

 

 

ната индустрия за добиване на желѣзото чрезъ високитѣ пещи, нанесе ударъ на тоя народенъ поминъкъ и населението остана да се занимава съ вѫгларство, скотовъдство и земледѣлие. Цѣлата тази область около Али-Ботушъ е била известна подъ името Мървашка, понеже главното имъ занятие е било рударството. Въ Централ-

 

 

23

 

ния Пиринъ главнитѣ пѫтища обикалятъ по проломитѣ на р. Места и Струма. Въ централната часть отъ Разложко за Мелнишко вървятъ само пѫтеки за пешеходци и сь голѣма мѫка за коне. По-важни отъ тѣзи пѫтища сѫ: 

 

Пиринъ, гледана отъ Предѣлъ

Пиринъ, гледана отъ Предѣлъ.

 

 

1. По долината на р. Бъндерица, главна пѫтека отъ Банско (970 м. в.), Пещеритѣ 1080 м. в., Бендерица поляната 1500 м. в., Водопадитѣ, Бараката — Хижата 1710 м. в., Изгорѣлата бачия 1900 м. в., Равнако, Превелата (2380) Спано поле, Св. Врачъ. Отива се за 10-12

 

 

24

 

часа само лѣтно време. Пѫтьтъ е приятенъ, съ хубави гледки и голѣмо разнообразие въ природата.

 

2. По долината на р. Дамяница, Банско—Извора въ Карантията (1070 м. в.), Илйови мостове 1190 м. в., Тодорова орница (1350 м. в.), Караманица 1600 м. в., ГлавитѣДолна Дамяница 1780 м. в., Горна Дамяница 1860 м. в., Говедарника—Валевица—Тияцитѣ — 2100 м. в. Превалскитѣ езера, Чаирската превала 2470 м. в., Чаира—Мозговица—Мелникъ, 11—12 часа хубавъ пѫть.

 

3. Отъ Банско—Добриница за долината на Ретиже — Добриница 820 м. в., Чарковетѣ, Дисилица, Безбогъ поляната, Безбогъ, Влашки гробъ, Говедарника, Сухия гйолъ, Рибнитѣ езера (2050 м. в.). Папазъ гйолъ (2180 м. в.), Демиръ капия, Пиринска Бистрица, Лопово, село Пиринъ, гр. Мелникъ — 12 ч. пѫть. Тази е винарската пѫтека, по която разложки кираджии носатъ лѣтно време мелнишко вино. Тѣзи пѫтеки иматъ въ дѣсно и лѣ- 

 

Св. Врачъ

Св. Врачъ.

 

 

во разклонения, които водятъ къмъ живописни кѫтчета въ централната часть.

 

Централниятъ дѣлъ е богатъ съ много и разнообразни растения. Най-високитѣ части, чукитѣ и върхо-

 

 

25

 

ветѣ сѫ голи. Срещатъ се треви съ остри листа, които само три мѣсеца растатъ и изчезватъ. По-низко, все повече и повече се увеличава растителностьта. Презъ юлий и августъ се забелезватъ особенно много 

 

Банята въ Св. Врачъ.

Банята въ Св. Врачъ.

 

 

цвѣтя съ остри и силни цвѣтове. Тукъ се намиратъ какалешъ, здравецъ, игличе, въртипопа, синята тинтява и тревистата звѣзда (еделвайсъ), която особенно много се среща по скалитѣ къмъ Байова дупка, Ханската врата и пр. До скоро време еделвайсътъ не бѣ познатъ на пиринскитѣ посетители. Напослѣдъкъ стана извѣстно, че въ Пиринъ се намира това алпийско цвѣте, и сега вече всѣка година хиляди туристи и любители на природата посещаватъ Пирина, за да се нарадватъ на красотитѣ му и да си набератъ еделвайсъ. Той расте по непристѫпнитѣ и скалисти мѣста, изложени на слънцето. Беритбата му е придружена съ голѣми опасности. Въ последно време туриститѣ правятъ голѣми опустошения на еделвайса въ Пирина, като нѣкои сьбиратъ повече и дори го продаватъ изъ градоветѣ. Строго трѣбва да се за-

 

 

26

 

брани безпошадното обиране на еделвайса и търговията съ него. Туристическитѣ дружества не трѣбва да допускатъ и за въ бѫдеще оголването на Пиринъ отъ еделвайса.

 

Въ Пиринскитѣ чалове има хубави пасбища, по които лѣтно време пасе многоброенъ добитъкъ, особено пъкъ въ струмскитѣ склонове, които сѫ по-широки и по-сложни. На много мѣста власитѣ уреждатъ мандри, които лѣтно време сѫ единъ видъ станции, спасителни домове на пѫтующитѣ по Пирина. Такива пасбища има въ Спано- 

 

Пирински еделвайсъ

Пирински еделвайсъ.

 

 

поле, Белемето, Мозговица, Башлийца, Лопово, Башъ мандра, Кело, Папасъ чеиръ, Брезничкитѣ езера, Папазъ Гьолъ, Безбогъ и пр. По-низко, селскитѣ стада кръстосватъ пиринскитѣ долини. Въ най-високитѣ части расте клекътъ (слабъ). Той заема обширни мѣста и е почти

 

 

27

 

непроходимъ. Употрѣбява се за приготовяване на дървени вѫглища. Подъ клека се редатъ иглолистнитѣ гори: боръ, мура, елха, и смърчъ. По-низко расте букътъ, който заема доста обширни пространства, дѫбътъ и габерътъ. Въ низкитѣ части къмъ долинитѣ на Струма и Места се обработватъ разни културни растения.

 

Между дърветата въ гориститѣ мѣста има боровинки, звоници (планински ягоди), много вкусни, които лѣтно време се бератъ отъ млади момчета и момичета. По скалиститѣ и високи ридове на Пирина обитава дивата коза, която очудва туриста съ своята голѣма бързина и невидена пъргавина. Често се срещатъ по прѣспитѣ по 10 до 15 глави и повече. Високо надъ чукитѣ и върховетѣ се въртятъ орли, соколи, които се виятъ въ небеснитѣ висини и търсатъ плячката си. По горитѣ се срещатъ тукъ-таме елени, сърни, диви свине, вълци, мечки, лисици, а по дърветата скачатъ пъргави катерици. Бѣлки и златки се срещатъ по-малко, а зайци въ изобилие. Ноще се слушатъ страшнитѣ звуци на бухала и чуховцитѣ, които настроявать песимистично пѫтника. По пиринскитѣ алпийски езера и рѣки има вкусна пъстърва и то въ изобилие.

 

По склоноветѣ къмъ р. Места селищата сѫ чисто български. По-важни отъ тѣхъ въ Разложко сѫ: гр. Разлогъ (4168 д. жители), разположенъ на Бѣла рѣка и Яза, околийски центъръ, който до скоро носѣше името Мехомия. Презъ време на възстанието 1903 год. и освободителната война 1912 913 г. градътъ бѣ изгоренъ въ по-голѣмата си часть. Сега на ново се строи, има хубавъ и приятенъ планински въздухъ, вкусна вода за пиене отъ карстовия изворъ „Язътъ”, който току надъ града излиза и минава презъ него. Има електрическа освѣтление. Населението му се занимава съ скотовъдство и земледѣлие, дървенъ строителенъ материалъ, а отъ занаятитѣ сѫ застѫпени грънчарството и обущарството. Въ града има добре уредени обществени заведения, новопостроена казарма, воененъ клубъ, околийско управление, болница и пр.

 

Банско, 4550 д. жители. Разположенъ въ политѣ на Пирина, на р. Глазне. Курортенъ градецъ. Той е родното мѣсто на българския духовникъ и педагогъ Неофитъ Рилски. Главниятъ поминъкъ на населението езе-

 

 

28

 

мледѣлието, скотовъдството, дървения строителенъ материалъ. Въ града се работятъ разни столарски издѣлия като сандъци, столове, кревати, пира (чепове) и бъкли. Покрай р. Глазне има много стругове, чаркове, дараци, воденици и една мелница. Още въ най-ранни вредна е било развито тукъ кожарството. Изработвани сѫ сахтиянъ, които се носѣли дори въ Виена. 

 

Къмъ върховетѣ на Пиринъ

Къмъ върховетѣ на Пиринъ.

 

 

с. Баня, 1242 д. жители, разположено най-низко въ Разложката котловина, съ топли минерални извори, съ две бани и много чешми съ гореща вода Главниятъ поминъкъ на населението е землѣделието. Обработватъ зърнени храни, зеленчуци, варива и ленъ. Презъ 1878 г., въ време на разложкото възстание, с. Баня бѣ съвършено изгорено, а сѫщо пострада много и презъ време на освободителната война.

 

с. Добринища, 1462 д. ж., разположено близу до Пирина, на Добринишката рѣка. Почти цѣло бѣ изгорено отъ гърцитѣ презъ 1913 год. На ново се строи и ще бѫде въ недалечно бѫдеще едно хубаво, модерно курортно селище, съ приятенъ планински въздухъ, борови гори и топли минерални извори. Презъ селото минава пѫтьтъ отъ гр. Разлогъ Банско, Момина Клисура за Не-

 

 

29

 

врокопъ. Селата Обидимъ, Кременъ, Брѣзница, Корница и Лѫжница се намиратъ въ склоноветѣ на Пирина надъ Къзъ-дервентъ (Момина Клисура). Първитѣ две сѫ чисто български селища, които презъ време на възстанието 1903 год. бѣха изгорени отъ турскитѣ пълчища Последнитѣ три сѫ помашки български села, запазили твърде много спомени отъ миналото. Селянитѣ имъ 

 

гр. Мелникъ

гр. Мелникъ.

 

 

говорятъ на чистъ, хубавъ български езикъ. Населението на тѣзи села се занимава съ скотовъдство, земледѣлие и дървенъ материалъ. По долината на Места вирѣе и лозата. На края на Момина Клисура, при излиза

 

 

30

 

на рѣката Места отъ тѣснината, се намира старата крепость Цирополъ, а по пѫтя за Неврокопъ селото Баничанъ, отъ гдето изкарватъ хубавъ кромидъ-лукъ. Близу около Неврокопъ се намиратъ селата Ючъ Дорукъ и Чифлицитѣ, а подъ града се намиратъ: Мосомища, Копривленъ, Садово, Горна и Долна Сингартия. На всички тия села главниятъ поминъкъ е земледѣлието; обработватъ главно тютюна.

 

Гр. Неврокопъ (7500 д. жители) е разположенъ тъкмо при политѣ на Пирина и отъ далечъ не се вижда. Стариятъ градъ, крепость Никополисъ адъ Нестумъ, се е намиралъ на лѣвия брѣгъ на р. Места, а новиятъ — отдѣсно. Градското население се занимава съ земледѣлие, главно обработватъ тютюнъ. Въ града е развито занаятчийството, главно семерджилъка и звънчарлъка. Центъръ е на голѣма околия, която сега има 69 населени мѣста съ 32 общини, съ население 42574 д. жители, отъ които голѣмото болшинство сѫ българи.

 

Селата въ Неврокопската околия, въ които е било развито рударството и желѣзарството, сѫ извѣстни подъ името мървашки села. Въ българска територия сега оставатъ Тешово, Гайтаниново, Лески, Лѫки, Лельово, Парилъ и Либяхово. Другитѣ Ловча, Кара-Кьой, Търлисъ, Старчища, Долно-Броди, Елесъ, Зърново, Куманичъ, Вѫзелъ, Бѣлотинци и Вълково — почти български села, останаха въ гръцка територия. По-голѣмата часть отъ населението сѫ бѣжанци въ България, насила заставени отъ гръцкитѣ власти да напуснатъ родната си земя.

 

Цѣлата Неврокопска околия се слави съ обработването на тютюна, голѣмо производство и доброкачественость. Покрай Места обработватъ ориза, лозята, овощия и пр.

 

Въ турско време околията бѣ по-голѣма, но сега, по Нйойския договоръ, се раздѣли, и хубави български селища останаха въ Гърция.

 

Южниятъ дѣлъ на Пиринъ планина започва отъ Парилската седловина до Бѣло море. Този дѣлъ не е вече една правилна верига, както Централния, въ посока юго-источна. Той се разпада на много части, съ отдѣлни напречени била. Нѣма вече високитѣ върхове на централния дѣлъ, нѣма голѣмитѣ циркуси, планински езера и яедникови форми. Цѣлиятъ юженъ дѣлъ има карстовъ

 

 

31

 

характеръ. Наредъ съ гнайса и гранита изобилствува варовикътъ. Затова въ цѣлата тази часть обикновно нѣщо сѫ карстовитѣ извори, пещери, понори и др. 

 

Банско

Банско.

 

 

Планинитѣ носятъ различни имена; най-известни и типични сѫ: Али-Ботушъ, Сенгеловската планина и Бозъ-Дагъ. Първитѣ образуватъ единъ гребенъ, по който върви

 

 

32

 

гръцко-българската граница. Али-Ботушъ се издига величествено и отваря голѣмъ хоризонтъ на югъ, западъ и изтокъ. Най високиятъ връхъ е Царевъ връхъ, следъ него Али-Ботушъ и Козята стена. Тритѣ върха сѫ почти еднакви, затова цѣлиятъ Али-Ботушъ е кѫжеловиденъ купенъ съ стръмни склонове къмъ р. Бѣлица, с. Кара-Кьой, Голешево и Парилската седловина. Сенгеловската планина допира до р. Струма и съ Бѣласица образуватъ живописното Рупелско дефиле, на края на което стои Маркова Капия (старо кале), а по долината на рѣката върви шосето за Демиръ Хисаръ—Сѣръ. Формитѣ на Али Бо-тушъ и Сенгеловската планина сѫ по-меки и лесно проходими. Въ юго-западна посока гребентъ се понижава, и при седловината Спановица отива пѫтьтъ за Голешево — Крушово. Севернитѣ склонове сѫ по-полегати и се допиратъ до северния дѣлъ на Пирина. Али-Ботушъ и Сенгеловската планина сѫ безводни и тревисти. По тѣхнитѣ склонове има голѣми следи отъ старо рударство: рупи, дълги рупи, дѣто сѫ добивали сребро, бакъръ, желѣзни руди и пр. По тѣхъ лѣтно време пасатъ голѣми стада овце, които слизатъ да търсятъ вода въ низкитѣ склонове. Дивечъ почти нѣма вече, но орли се виятъ надъ високитѣ върхове и скали. Горитѣ сѫ букъ, брѣстъ, драки, но има и обширни безлесни мѣста. Отъ Козята стѣна Али-Ботушъ въ югоизточна посока се продължава подъ името Дрисла, въ която се образува седловината Бѣли Пресекъ, отъ дето почва Кара-дагъ (Черна гора) до с. Старчища, въ източна посока, а въ южна посока се простира Капаклийца, до града Сѣръ. Източнитѣ склонове на последнитѣ сѫ покрити съ букови гори, а западнитѣ— голи скали. Тукъ по една пѫтека отъ с. Кара-Кьой за Горно-Броди бѣха избити отъ българомразеца Доксиядисъ 15-тѣ души невинни българи отъ с. Търлисъ и Кара-Кьой. Черна-Гора има желѣзни руди, а най-вече около с. Горно-Броди, кѫдето още въ най-стари времена населението се е занимавало съ рударство, добиване по примитивенъ начинъ чрезъ мадани и самокови желѣзо. Най-много е било развито желѣзарството като занаятъ въ с. Горно-Броди. Въ северо-източна посока отъ Черна-гора е уединената Стъргачъ планина, по която продължава гръцко-българската граница и която отдѣля Елиската котловина отъ Гайтаниновската. Стъргачъ е по-низка и лесно достѫпна. По нея сѫщо има дѫбъ,

 

 

33

 

букъ, лески, габъръ, а по краищата ѝ обработватъ културни растения. Наклонътъ ѝ е къмъ р. Места. Въ съединение е съ Али-Ботушъ чрезъ низката Панаирска ливада и чрезъ Папазъ-Чаиръ съ Боздагъ. Капаклийца започва отъ Бѣли Пресекъ подъ името Св. Петка и продължава 20 к. м. до града Сѣръ. Съ Боздагъ образува тѣсната долина на р. Горнобродска, а Баничката рѣка, Серовица, отдѣля Капаклийца отъ Шарлията. Въ този долъ при с. Бѣлица е убитъ легендарниятъ македонски вождъ Гоце Дѣлчевъ. Шарлията пуска стръмни сконове къмъ селата Кърчово и Крушово, а по-полегати на югъ, като по срѣдата ѝ се намиратъ хубави долини, обраснали съ хубави борови и букови гори. Подъ върха Али-баба е Лелята, мѣстность, обраснала съ хубави гори, изпъстрени съ студени извори, която бѣ лѣтната резиденция на сѣрскитѣ бегове и богаташи въ турско време. Лѣтно време Шарлията е пълна съ влашки стада, които зимно време се връщатъ къмъ полето. Отъ върха ѝ се открива хубава гледка къмъ Сѣрското поле. Първи пѫть видѣхъ Сѣрското поле презъ 1905 година отъ Капаклийца. Предъ насъ на югъ се откри обширно поле, потънало въ зеленина, прошарено съ множество села. Рѣката Струма блестѣше отпредъ като сребъренъ поясъ, украсенъ отъ северъ съ Бутковското езеро и Круша планина, а на югъ съ Тахиносъ, по-голѣмо и съ по-голѣмъ блѣсъкъ. Ахъ това езеро Тахиносъ! Никога нѣма да забравя рибарската колиба и рибарската чорба. На западъ се вижда хубавата Бѣласица, нѣма свидетелка на епичнитѣ борби на българското племе за защита на своята родина, а далечъ на изтокъ богатата и уединена Кушиница. Вижда се с. Дутлия и монастира Св. Иванъ, който се намира току надъ Сѣръ, посрѣдъ вѣчно зелени маслинови гори, кипарисови дървета, смокини и нарове. Сѫщо и по Шарлията и Капаклийца има желѣзни руди.

 

Най-голѣмата планина въ южния дѣлъ е Боздагъ. Тя се подраздѣля на Сѣрски Боздагъ, Щудеръ планина и Драмски Боздагъ. Почва отъ Бродската рѣка и Черногорския проходъ Узунджата, върви почти успоредно на Сенгеловската планина и Стъргачъ и достига до величествения проломъ на Места и Родопитѣ. Тя се отличава твърде много отъ Централния Пиринъ. Общо помежду имъ е, че се доближаватъ до сѫщата и образуватъ една система, която се намира между Места и Стру-

 

 

34

 

ма. Скалитѣ ѝ сѫ главно отъ гранитъ, мраморъ и варовникъ, затова изобилствуватъ и тука много карстовитѣ явления и въ краищата има много извори. Започва подъ името Смийница планина. На северо-изтокъ отъ Сѣръ се издига доста високо съ високъ върхъ, като пирамида. По срѣдата на планината е върхътъ Щудеръ, който дава името на срѣдната часть на Боздагъ. Тя е още по-стръмна отъ първата, съ още повече пещери и достига до дълбокия проходъ при с. Гюреджикъ, нареченъ Гюреджикски, удобенъ пѫть отъ Драма за Неврокопъ. Северо-източно отъ прохода се простира планината Св. Тодоръ, която къмъ Зърново и Волакъ се нарича Шилка-планина. Въ източна посока главната ѝ часть се простира подъ името Дебелина-планина, която достига до дълбокия проломъ, северно отъ с. Буково, дето минава южно-македонската желѣзница. Право срещу устието на Доспатъ-дере достига подъ името Висеникъ до Места. Въ севернитѣ склонове на Боздагъ се намира Елеската котловина, 610 м. в., която е била дъно на езеро, плодородна съ наносна почва, заградена отъ ЧернаТора, Стъргачъ и Щудеръ. Между Стъргачъ и Черна-Гора тѣсна клисура позволява на водата отъ Пещерникъ да влиза въ Елеската котловина. Елеската котловина се напоява извънредно добре. Тукъ се събиратъ три рѣки при политѣ на Щудеръ, отъ която най-голѣма е Пещерникъ; иде отъ Али-Ботушъ отъ два голѣми извора, които по нѣкогашъ пресъхватъ. Тя приема една малка рѣка отъ Черна-Гора, която минава презъ Кара Кьой и Търлисъ. Тече между Черна-Гора и Стъргачъ и излиза на Елеското поле. Втората е Зърновската и третата е Долно-Бродската. Тукъ събраната вода се вмъква въ една пещера, за да излѣзе като буенъ карстовъ изворъ при с. Калапотъ подъ името р. Панега.

 

Тя се влива въ р. Драматица. Севернитѣ склонове на Боздагъ изобщо сѫ много по-стръмни, безводни и безлесни, отколкото южнитѣ. Гори има около Бродската рѣка—букъ, дѫбъ и пърнаръ. Сѫщото нѣщо за-белезваме и по Дебелина-планина. Има хубави пасбища по високия гребенъ, но понеже е безводна нѣма добитъкъ. Боздагъ е богата съ минерални богатства и то главно въ Драмския дѣлъ. При селото Гюреджикъ, Биболецъ има сребро-оловни руди, желѣзни, (магнетитъ) и пр. Отъ южния дѣлъ остава да споменемъ още за уе-

 

 

35

 

гр. Демиръ-Хисаръ

гр. Демиръ-Хисаръ.

 

 

36

 

динената и типична планина Кушиница (Пърнаръ-дагъ), която заема пространството между езерото Тахиносъ, р. Драматица, Иладжѫ-дере и Правишкото блато. Най-високитѣ върхове ѝ сѫ Вигла и Пилафъ. Кушиница е известна съ стария монастиръ Св. Иванъ Кушинички, около който има чудно хубави маслинови гори. Заобиколена е съ низини, затова изглежда като висока планина, ясно опредѣлена съ високи върхове. На изтокъ е покрита съ пърнаръ и храсте, а отъзападъ и югъ е по-гола. Между Кушиница и крайморскитѣ бърда има долинки, дето се събира рѣката Иладжѫ-дере. Кушиница е богата съ минерални богатства: среброносенъ галенитъ, злато, медь и пр. По склоноветѣ на тази планина има много старинни останки, като напр. крепости, гробници, водопроводи и пр. Тукъ по стариннитѣ останки се вижда, че е боравила мощната рѫка на великия македонски царь Александъръ Македонски.

 

Изобщо можемъ да кажемъ, че по южнитѣ склонове на Боздагъ се намиратъ много древни останки отъ. крепости, водопроводи, гробници и пр., особено много около гр. Филипи, близу до Кавала.

 

По-важни селища въ южния дѣлъ на Пиринъ планина по склоноветѣ на Шарлията, Капаклийца, Скийница и Драмски Боздагъ подъ гръцка власть сѫ: Демиръ Хисаръ (Валовища), разположенъ между Сенгаловската планина и Шарлията, на р. Валовишка (Бѣлица), въ турско време околийски центъръ на Сѣрски окрѫгъ. Намира се 5 клм. далечъ отъ гарата на линията Солунъ—Деде-Агачъ. Не далечъ отъ града има минерални извори. Населението е българи, турци, гърци и др. занимаващи се главно съ земледѣлие. Обработватъ зърненитѣ храни, памука, сусама и тютюня. Въ околията има хубави български села, на които населението е прокудено въ България.

 

Гр. Сѣръ, разположенъ на последнитѣ низки хълмове на Шарлията, на р. Сѣровица, която пои хубавитѣ зеленчукови и овощни градини. Въ минало време е броелъ 28000 д. жители. Билъ е цвѣтущъ търговски градъ, въ който е ставалъ голѣмъ панаиръ отъ цѣлата Турска империя и е билъ центъръ на плодородното Сѣрско поле. Презъ 1913 год. гърцитѣ, при напускането на града, при второто влизане на българскитѣ войски, бѣха изклали около 250 души деца, жени и мѫже, които не

 

 

37

 

бѣха успѣли да избѣгатъ. Около града има много старинни останки, които показватъ, че той е билъ една отъ най-важнитѣ предни крепости на Пиринската область. Той се намира на едно разстояние отъ 2 километра далече отъ ж. п. линия, 12 часа далечъ отъ Орфанския заливъ и 18 часа далечъ отъ Солунъ. Прочутъ е съ изработването на аладжи. Планински села надъ града сѫ Дутлия, Лакосъ, Орѣховица, Баница, Мертатово и най-голѣмото българско село Горно-Броди, 1100 кѫщи, родното мѣсто на революционера-книжаръ Атанасъ Никовъ, убитъ презъ 1906 г. въ Сѣръ отъ гърцитѣ. Гърцитѣ презъ 1913 год. ограбиха и изгориха почти всичкитѣ тия села по пѫтя за Неврокопъ.

 

Зъхненската околия — гр. Зиляхово (2500 д. жтели), Разположенъ при политѣ на Бозъ-Дагъ, 20 клм. далечъ 

 

Пиринъ гледанъ отъ Предѣлъ

Пиринъ гледанъ отъ Предѣлъ.

 

 

отъ Сѣръ. Населението му е 40% българи, а останалитѣ сѫ турци, гърци, цигани и пр. Има всичко 55 села. Околията е земледѣлска. Обработватъ памукъ, тютюнъ, афионъ, сусамъ, лозата и зърненитѣ храни.

 

Драмска околия — гр. Драма (16000 д. жители).

 

 

38

 

Разположенъ въ политѣ на Бозъ-Дагъ, гара на линията Солунъ—Деде-Агачъ. Въ града има голѣмъ карстовъ изворъ, който изпраща водитѣ си въ Драматица. Стара крепость. Околията има 106 села, отъ които по-голѣмата часть сѫ съ българско население. Драмското поле е плодородно и се слави съ хубавия си тютюнъ, макъ и зърнени храни. Важно зимно пасище на голѣмитѣ влашки стада, които зимно време прекарватъ тукъ на кѫшла. Далечъ е отъ пристанището Кавала на 5 часа.

 

Кавалска околия, съ гр. Кавала (20000 д. жители).

 

Разположенъ на бѣломорския брѣгъ. Най-удобното и близко пристанище за българскитѣ земи. Градътъ е важно стоварище, особено на тютюнъ. Цѣлата околия брои 26 села. Българи има работници по складоветѣ въ Кавала и помаци по селищата.

 

Остава да споменемъ още за дветѣ околии Сарѫ-шабанската и Правишката, които сѫщо така сѫ известни съ своето земледѣлие и скотовъдство. Населението въ тѣзи околии е главно турско, гръцко и българско. Голѣма часть отъ мѣстностьта е блатиста, особенно около Правишкото блато, съ блатистъ климатъ.

 

Пѫтища. Главнитѣ пѫтища въ Пиринската область минаватъ по долинитѣ на р. Струма и Места. Първиятъ— по долината на Струма, започва отъ Горна Джумая, минава с. Симитли (тукъ има отклонение за гр. Разлогъ) и Крупникъ—Кресненското дефиле—Мелничко—Рупелското дефиле—Демиръ-Хисаръ—Сѣръ—Орфано или пъкъ за Солунъ. По този пѫть върви тѣснолинейна желѣзница до с. Препечани (Мелнишко). Този пѫть води по долината на Струма за София (Срѣдецъ), центъра на българското племе.

 

Вториятъ, по долината на Места, започва отъ гр. Разлогъ (Мехомия), кѫдето се събиратъ пѫтьтъ отъ Симитли и отъ Бѣлово (Марицината долина) и Чепинското корито и продължава презъ Банско—Добриница—Момина клисура—Неврокопъ. Отъ Неврокопъ на югъ върви по долината на Места и се отклонява въ дѣсно презъ с. Копривленъ—Зърнево, дето се разклонява шосето презъ с. Старчища—Долно-Броди—Дутлия—Сѣръ или пькъ отъ Зърнево презъ Гюрежикския проходъ за Драма.

 

Строящата се тѣснолинейна желѣзница до с. Лѫжене ще продължи презъ Аврамовската седловина—

 

 

39

 

Якорудагр. Разлогъ—Банско—Добринище—Момина клисура за Неврокопъ. Този пѫть ще съживи и подигне икономически населението въ Разложката котловина и Неврокопско. Напреченъ шосеенъ пѫть е само Неврокопъ—Папазъ-Чаиръ—Мелникъ.

 

Националното значение на Пиринъ планина е голѣмо, както и на Стара Планина, Рила и Родопитѣ. Още въ най-старитѣ времена долината на Места е била населена съ Смолени — славянско племе. На западъ сѫ били Пеонитѣ. Въ времето на великото македонско царство, Пиринъ е билъ предната крепесть на столицата Филипи, не далечъ отъ Кавала, съ голѣмо търговско значение. Презъ Римското владичество по краищата на Пирина сѫ били създадени голѣми крепости по рѣката Места, Струма, като Цирополе, Никополисъ адъ Нестумъ, Сѣръ и Валовища. Презъ времето на Симеона, Калояна, Самуила, и Асена II, е билъ театъръ на жестоки борби. Следи отъ тия времена сѫ множеството крепости. Началото на Кресненското дефиле е била крепостьта Крупникъ, а по-на югъ Мелникъ, най-голѣма крепость и около нея по-малки Св. Врачъ, Бѣлица, Градешница, Ладарево, Ласкарово и Хотово. При изхода на Рупелското дефиле е била крепостьта Маркова капия. Редъ други малки крепости е имало по продължението на дефилето. По пѫтя отъ Симитли за Разлогъ е била крепостьта Градево. Въ Разложко надъ Банско е била крепостьта Ситанъ. Пс рѣката Места крепостьта Момина Кула, пазена отъ момата Места, сестра на Струма, както говори легендата. Малки крепости е имало въ Гайтаниново, Търлисъ, Бели-Пресекъ и пр.

 

Къмъ 1380—1400 г. и последнитѣ защитници иа Пирина сѫ били сломени следъ упорита борба и въ цѣлата область полумесецътъ се е настанилъ. Наставатъ тежки времена на робство въ тая область за българското население, но Пиринъ печаленъ въ тишина прекаралъ столѣтията, милванъ и често развеселяванъ отъ волнитѣ борци-хайдутитѣ.

 

„Що ми е мило и драго,

Младъ арамия да ида

Църна кошуля да нося,

Да ида, мамо, да ида,

По Пиринската планина”, казва народътъ.

 

 

40

 

Около 1660 год. следъ като турцитѣ се настанили добре по долината на Марица, по желанието на Султанъ Мурадъ, решено било да се справятъ съ непокорнитѣ племена по Пиринската область и да сломятъ крепоститѣ имъ. Тогазъ се започнало насилственото потурчване на българитѣ въ Родопската и Пиринската области. Турски орди, подъ водителството на разни кърсердари и субашии, сѫ насилвали българското население, плячкосвали и ограбвали. Отъ никѫдѣ помощь не е идвала. Само хайдутитѣ, тия пирински птици, сѫ били единственитѣ защитници на онеправданото българско население. По друмища и планински ридища посрещали народнитѣ гонители и изедници и ги наказвали тъй, както намирали за добре. Тѣ сѫ били единствената народна опора. Ясна политическа тенденция въ своитѣ действия не сѫ имали, но едно сѫ знаяли, че трѣбва да помогнатъ на народа. Революционнитѣ вълни отъ Срѣдна-Гора и Стара-планина прехвъркнали и въ Пиринската область. Революционни дейци и агитатори спохождали населението въ Пиринската область, Разложко и Кресненско. Мнозина били вече и членове на тайната Революционна Организация. Нѣкои по-събудени синове, които кръстосвали изъ българскитѣ земи явно подбутвали населението къмъ бунтъ срещу вѣковния тиранинъ. Презъ 1877 год. въ освободителната война мнозина вземали участие въ защитата на Шипка, въ борба срещу турскитѣ орди. Презъ 1878 г. Разложани повдигнаха възстание и шесть дни държаха властьта въ рѫцетѣ си. Сѫщото сториха и Кресненчани, но както разложани тъй и кресненчани неможаха да се освободатъ отъ турското иго. Берлинскиятъ договоръ ги остави подъ Турция. Тежки моменти настанаха за населението въ Пиринската область следъ Руско-Турската война. Гоненията се засилиха. Турци и гърци, въ унисонъ, преследваха всичко българско. Духътъ на народа обаче не се сломи. Споменитѣ за миналото крепѣха народната мощь. Хайдутитѣ продължиха своята дейность. Цѣлиятъ Пиринъ лѣтно време се посещаваше отъ бодри и буйни синове, недоволни отъ турската тирания които съ пушка въ рѫка, наказваха народнитѣ обирачи и изедници. Въ южния дѣлъ на Пирина, около Али-Бутушъ, бѣха извѣстни братя Зимбилевци, отъ Горно-Броди. Следъ тѣхъ вървѣха Георги Радевъ, Дѣдо Илия Кър-

 

 

41

 

човалията, Георги Башлията, Георги Кашиналията и Атанасъ Тешовалията. Въ централния дѣлъ на Пирина често се слушаха гласоветѣ на Дончо Войвода, Кочо Муструка, Кочо Лютата и други. Презъ 1895 год. Борисъ Сарафовъ направи първия смѣлъ опитъ съ своитѣ другари къмъ Мелникъ въ борба съ турцитѣ. А Стою войвода сѫщото направи откъмъ Родопитѣ. Ма- 

 

Къмъ Пиринъ

Къмъ Пиринъ.

 

 

кедонското население разбра обаче, че за по-успѣшното водене на борбата срещу вѣковния тиранинъ необходимо е да се организира въ тайна Революционна Организация. Около 1896 год. вече по-виднитѣ и съзнателни синове на селищата въ Пиринската областъ сѫ въ редоветѣ на В. Революционна Организация. Всичко се рѫководи и дирижира отъ едно централно мѣсто. Хайдутитѣ минаха на страната на Организацията и станаха преданни членове на сѫщата и доблестни синове на своята Родина. Къмъ 1896—98 до 902 год. Пиринскитѣ дебри и усои се кръстосватъ отъ по-млади буйни борци революционери, които презрѣха всичко свѣтовно и пре-

 

 

42

 

гърнаха лозунга „Свобода или смърть”. Тукъ изъ Пирина вече бродятъ Гоце Дѣлчевъ, Попето, Чернопѣевъ, Сандански, Кръстю Асѣновъ, П. Яворовъ, който редактираше вестника „Свобода или Смърть”, Спиро Костовъ, пѣвеца на Пирина, Владимиръ Кипровъ, А. Илиевъ, Даевъ, Милевъ, Таската и множество знайни и незнайни борци, загинали по Пиринскитѣ чуки и долища.

 

По пиринскитѣ долини се уреждаха конгреситѣ на В. М. Р. Организацията, въ които се обмислюваха и вземаха решения, сѫдбоносни за борба срещу турската империя. Тукъ ставаха и срещитѣ на четитѣ, които се пръскаха по различнитѣ краища на Македония. Презъ 1902 год. въ Горно-Джумайско се направи първия опитъ на по-голѣми четнически движения, въ които взимаше участие и мѣстното население на околията, ржководено отъ войводитѣ А. Протогеровъ, Ив. Цончевъ, Иорданъ Стояновъ, Тодоръ Саевъ, Дончо, Полковникъ Ат. Янковъ, Герасимовъ и др. Презъ 1903 год. цѣлата Пиринска область бѣ пламнала. Навсѣкѫде бродѣха млади и буйни синове, групирани въ отдѣлни чети и водѣха ожесточена борба съ вѣковния тиранинъ. Само презъ тази година сѫ станали около 15 сражения по Пиринскитѣ чуки и баири на четитѣ и на населението съ турския аскеръ и башибозукъ. Паметни ще останатъ сраженията презъ тази година и историята тепърва ще си каже думата по тѣхъ. По важни сѫ: 1) на 5 мартъ 1903 год. войводата Георги Радевъ води ожесточено сражение при с. Горно-Борди (Сѣрско). 2) На 7 юний с. год. съединенитѣ чети на Атанасъ Тешовалията, Георги Спанчовалията, Д. Кашиналията, Танушевъ и Стоянъ Филиповъ при в. „Голешъ” (Димиръ-Хисарско) 3) на 13 септемврий с. г. четитѣ на Димитъръ Стефановъ, Мълчанковъ, Чаковъ въ мѣстностьта „Св. Троица” въ Пиринъ. 4) На Спиро Костовъ и Настевъ при „Куклитѣ” въ Пиринъ, гдето бѣ убитъ войводата Спиро Костовъ пѣвеца на Пирина. 5) На 25 септемврий четитѣ на Дѣдо Илия Кърчовалията, Георги Баждаревъ, Любомиръ Стоенчевъ и Ст. Божевъ въ мѣстностьта „Малки Прѣсекъ” (Демиръ-Хисарско). Въ туй сражение падна убитъ писателя Ст. Божевъ. 6) Сражение на разложката чета; войвода Ив. Вапцаровъ съ аскеръ при село Голешово (Демиръ Хисарско). Въ недрата на Пирина намѣриха своя гробъ въ борба съ вѣковния врагъ видни и беле-

 

 

43

 

жити борци за свободата на роба. Тѣ сѫ много, тѣ сѫ плеада. Нѣма чука и хълмъ, нѣма долина, нѣма изворъ, който да не ни каже нѣщо изъ страшнитѣ продължителни борби на роба срещу вѣковния потисникъ. Въ южния дѣлъ на Пиринската область, надъ града Сѣръ, при с. Баница, загина на 21 априлъ 1903 год. великиятъ македонски апостолъ и войвода Гоце Дѣлчевъ и неговиятъ нераздѣлимъ другаръ Димитърь Гущановъ.

 

П. Яворовъ казва за Гоцето:

 

„Азъ още се заглеждамъ въ голѣмитѣ кафяви очи, които озаряваха неговото мургаво лице съ погледъ обикновено кротъкъ, но готовъ да заблести при всѣка тревога. И ловя тамъ нѣщо извънредно меко и сѫщевременно упорито, нѣщо много нежно и пакъ заповѣдническо, кой знае какъ мечтателно и винаги стремително и побѣдно. Ловя онова, което бѣше самиятъ Гоце въ своята мисъль и чувство, въ своето историческо дѣло, въ своя животъ до сетенъ часъ!!” . . . 

 

На поклонение при гроба на Тодоръ Александровъ

На поклонение при гроба на Тодоръ Александровъ.

 

 

Историята на Пиринската область зарегистрира напослѣдъкъ още едно страшно събитие — убийството на Тодоръ Александровъ. Когато незамѣнимиятъ македонски вождъ отиваше въ Пирина на конгресъ, бѣ подло убитъ въ мѣстностьта „Дветѣ-Рѣки”, близу до Попово отъ ро-

 

 

44

 

доотстѫпници. Гробътъ му се намира при черкватз Св. Илия, надъ монастира Роженъ, въ Мелнично, дето по случай годишнината отъ смъртьта му, цѣлата македонска емиграция на 31 августъ 1925 година бѣ се масово стекла, за да отдаде почить на своя великъ и милъ синъ, трагично загиналъ отъ измѣнническа рѫка. Жертвата е велика, защото Тодоръ Александровъ обладаваше магнетическа сила, съ която все продължава тъй мощно и неотразимо да притегля душитѣ и сърдцата ни къмъ своя дивенъ образъ, държейки високо чистото знаме на Македония. Затова Македония не ще преживѣе скръбьта по него и той нѣма да умре, вѣчна слава ще сподиря безсмъртния герой Тодоръ Александровъ.

 

На 22 априлъ 1920 год. падна другъ единъ многозаслужилъ синъ на Родината ни, — Стоянъ Мълчанковъ, народенъ представитель, известенъ революционеръ и дългогодишенъ народенъ просвѣтитель. Загина той на пѫть отъ Неврокопъ за Разлогъ (Мехомия) въ „Момина Клисура”, при мѣстностьта „Буковска Лѫка”, нападнатъ отъ ро доотстѫпници и злодейци. Въ северния склонъ на Пирина, въ 1906 година, въ упоритъ бой съ турския башибозукъ и аскеръ, загина дългогодишниятъ войвода и известенъ войнъ Полковникъ Янковъ. Тъй всички краища на Пиринската область сѫ посѣяни съ гробове на скѫпи и заслужили синове на Македония.

 

Името на Пиринъ-планина е тѣсно свързано съ дългитѣ епически борби за свободата на Македония. Хайдутитѣ ѝ създадоха голѣмо име. Иринъ-Пиринъ стана легендарна. Всѣки долъ, всѣки връхъ си има своя история за велики подвизи и кървави борби.

 

Пиринъ-планина въ минало време, сега и въ бѫдеще е предната национална крепость. Тя ще привлича бѫднитѣ поколѣния на българското племе и ще имъ дава поука, какъ да се служи безукоризнено и беззаветно на народа. Тя е възбуждала и ще възбужда интересъ въ учения историкъ, географъ, естественикъ и геологъ. Тя често ще бѫде посещавана отъ туристи и спортисти поради прелеститѣ ѝ, студенитѣ води, хубавитѣ гори, високи върхове и кристални езера. Пиринъ-планина е възпѣта въ народнитѣ ни пѣсни, възпѣта е тя и отъ видни поети и писатели. Тя за винаги ще бѫде любимиятъ кѫтъ на българина.

 

 

ЛИТЕРАТУРА:

   1. Природна скулптура на високитѣ български планини отъ проф. Ж. Радевъ.

   2. Орохидрография на Македония отъ В. Кѫнчевъ.

   3. Македония—етнография и статистика отъ В. Кѫнчевъ.

   4. Пиринъ и борбитѣ въ недрата му отъ П. Дарвинговъ.

   5. Хайдушка поляна отъ Д. Г. Молеровъ.

   6. Фотографическитѣ снимки сѫ отъ Д-ръ К. Дрончиловъ, Н. Божиновъ и К. X. Радоновъ.

 

[Back]


   Материалът е любезно предоставен от Баш Бугараш