Писмо от Константин Миладинов
(Загреб) до
Георги Ст. Раковски (Белград) във връзка със събраните от него
български народни
песни
31.1.1861г.
"Почтени мой приятелю!
Оставам
секогашен Ваш искренен приятел
Константин Миладинов."
Обява от братя
Миладинови във връзка с
набиране на абонати за сборника "Български народни песни"
7.2.1861г.
"Почтени читатели!
Тридесет години од како се показала нащата зора од
умственото
развиванйе и во самото начало од новородственийето ни беха се печатали
народни
песни во сакави времина и места. Но никойе до сега полно издаванйе не
можеше да
удовлетворит желанията ни да докажит скупносите драгоцености, под кои
блъстит
нашата народна поезия. И тие кои до сега се напечатаха, що на много от
истите
болгари йе неизвестно существованйето им, а нашите соседни собратия
хорвати и
сърби, така и другите единоплеменници наши мало знаят или совсем не
знаят. Мие
счастливи се слагаме че издавайки полно собрание од песните можиме да
допълниме
таков недостаток и да опознавиме народот ни со нашите едноплеменни
собракя.
Песните пред
шест години зафатихме да собираме од секакви
стърни от западната Болгария, т.е. од Македония, напр. од Охрид,
Струга,
Прилеп, Велес, Костур, Кукуш, Струмница и други места, още и од
восточна
Болгария. на тие ке се прикладат сватовечки и годинешни обичаи
од Струга и
Кукуш, пословици, гатанки, народни предания и около две хиляди слова,
од кои
употребванйето не йе често или кои имает по наречия некаква разница.
Песните сет под тискарница и скоро ке
излезат на свет. Молиме
почтените подпишещи по-скоро да испратат честните им имена или една
рубла.
Песните сет около 700 и ке се печатат на два
стълба, а на
табака 25-30. Песните сет самовилски, църковни, юначки, жаловни,
смешни,
овчарски, любовни, сватовечки, лазарски и жетварски. Още ке се
напечатат
единадесет хороводни песни со ноти.
„Секретно
По молба на някои руси славянофили да представя своето мнение за подобрението на българския народ аз, макар и да не намирам себе си способен за такова нещо, все пак, като не мога да откажа, осмелявам се в изпълнение на молбата да изразя своето мнение:
Първо. Ако нашата родствена Русия желае да има като своя вечна съюзница България, която не е преставала и не престава да се надява на нея, няма да й бъде тежко да пожертвува или да отпусне заем на България един милион ср. рубли. С годишната лихва, получена от тая сума, възлизаща на 40 000 ср. рубли, България ще може да издържа 130 свои синове, като ги изпраща на учение, разбира се, в Русия, отпускайки на всеки по 250 ср. рубли годишно, всичко 32 500 ср. рубли. Останалите 7500 ср. рубли, с които се допълни годишната лихва 40 000 ср. рубли, ще се изразходват за пътни разноски и други нужди.
И така един милион ср. рубли ще са достатъчни на България в продължение на 25 години. Тази сума да послужи за семе, за да може по време на жътва да се събират брилянти. Що се отнася до тяхното записване — в университети ли, в академии, в гимназии или в семинарии, — за това ще се разпорежда руското правителство.
Второ. Българската земя е много плодородна. и, струва ми се, време е вече да не се позволява на чужденци да сеят в нея.
И тъй аз представям всичко това на решението на всеки благомислещ човек.
5 ноември 1856 г."„До негово Превъзходителство господин ректора .............
Прошение
от заддунавския българин
Константин Миладинов …”
(в хронологичен ред)
— На 13 ноември 1856 г. Константин Миладинов се обръща с прошение към Българското настоятелство в Одеса, в което пише:
„Знаено е на ваше родолюбство
настоятелството, оти свекой род саде
со свойот язик можит по-борго да се просветят, и да се честит от
другите родове. Знайте уще колку нашата страна изгуби свойот язик, и
колко ке останит назад от горна Бугариjа на учението, ако не заватит да
се учит на Бугарскиот язик... За тоа ви се милно моля да ме приборите
под вашето крило, и да ми поможите со двесте рубли стребро на година,
за да изуча Рускиот и Славянскиот язик на Москва. И после како
реков горе, да се врата на наше
место учител на Бугарскиот язик, али да одам каде вие ке ми
намерите некое место угодно."
— Из писмото на Константин
Миладинов (Москва) до Георги С. Раковски
(Одеса) от 8 януари 1859 г. „. .. и я отдавна имах намерение да Ви
предложам знакомство; и ми се чинит не ке беше безполезно, ако сите
родолюбиви болгари, зближени мегю себе со знакомство от братска любов
составеха плот непрескочен против грекоманията."
ПИСМЕНИ СВИДЕТЕЛСТВА ОТ ДИМИТЪР МИЛАДИНОВ
(в хронологичен ред)
— На 25 февруари 1846 г. Димитър Миладинов пише от Охрид писмо до руския учен Виктор Иванович Григорович. Писмото започва така: „След заминаването Ви не съм получил нито ред. Между това моите старания за нашия български език и българските (народни) песни ) според Вашата поръчка са ненадминати.”
— На 20 август 1852 г. Димитър Миладинов изпраща в Цариград писмо на Александър Екзарх (1810—1891). В писмото четем: „В почти шест осми от Македония, населени от едноезични българи, всички се учат на гръцки и от гърците се наричат гърци с изключение на по-северните славяни, които напредват в славянския език."
— Из писмото на Димитър Миладинов до Константин Робев, писано на 14 юли 1857 г.: „Брат ми също Ви предава чрез мен своите почитания ... Към събраните от него български песни и аз изпратих немалко български песни, които събрах тук и от Велес. Очаквам и от Източна Македония, като от Кукуш и Дойран, които той ще издаде в Москва и които никой от Македоно-България не е издал. Събирам също пословици, гатанки и ако е възможно, и приказки. Може би се смееш!"
— Из писмото на Димитър Миладинов до братя Робеви от 25 август 1857 г., писано в Прилеп:
„П. П. Славяните от Горна България, наши сънародници (к. м., Д. Р.), първо учат, като бозаят от майчиното мляко, а след това френски, гръцки, немски и т. н."
— На 24 октомври 1857 г. Димитър Миладинов се обръща с обширно писмо към българските първенци в Кукуш. В писмото четем: „Фанариотите ще ни прокълнат, ще кажат, че българската писменост е противна богу, както са говорели по-рано. Мина това време, в тъмницата проникнаха слънчеви лъчи и те не могат вече да лъжат, както в Костур, гдето преди петдесет години фанариотите проклеха българския език и само гражданите се погърчиха, докато всички селяни около Костур са славяни без никакъв примес, което се доказва от техния език и техните песни ... Гърците-архиереи, които навсякъде са изгорили пергаментните славянски книги: в манастира „Св. Наум" (край Охрид), в манастира „Кичевска Пречиста", в Трескавец (Златовръх), около Битоля, Преспа, Железна река, Морихово, в Охридска Дебърца и Дебър и в много други места. Така гръцките архиереи, осакатявайки славянското духовенство, са ни отнели драгоценното богатство на нашата народност и оттогава са оцелели само следи от славянски книги, пазени в скрити места."
— На 26 април 1858 г. Димитър Миладинов изпраща от Кукуш писмо на
известния руски археолог и пътешественик Петр Иванович Севастиянов, в
което пише:
„С дължимата дан на най-дълбоко уважение имам честта да поднеса на Ваше Превъзходителство приложения тук български препис, запазен от забвение в края на едно старо българско евангелие, и един лист от друг също така български ръкопис, намиращ се в моето родно място Струга, Охридска епархия ...
Сигурно Вие сте предизвестен от уважаемия архим. Партений и гореказания Софроний за съдбата на българските пергаментови ръкописи в Македонска България, тъй като в манастира Трескавец или Златовръх в Прилеп купища различни ръкописи, по нареждане на гръцките архиереи, послужиха да се разпалват пещите, като тая на трите отрока, за да пекат в тях хляб, а сега са останали само няколко не толкова важни ръкописа ...
Многоуважаемият А. Хилфердинг, като направил обиколка в Призрен, е намерил там немалко български пергаментови ръкописи. Аз му изпратих чрез един сърбин от Барчи, Ст. Веркович, службата на светите български седмочисленици на гръцки език и тридесет и девет български песни от различни градове на Македония.
Моят брат К. Хр. Миладинов, след като се завърна от Атинския университет, преди година и половина замина за Москва да изучи славянските езици и др., и с благосклонната подкрепа на уважаеми лица има намерение да издаде най-напред българско-македонски песни, приказки, пословици и гатанки.
След премахването ... на матерния ни език, за пръв път вече тази година започна българската младеж да сучи, от гърдите на истинската ни майка, а свещениците да четат евангелието в църквите на български език".
— С писмото си от 14 юни 1858 г., наред с другото, Димитър Миладинов уведомява П. И. Севастиянов за следното: „Осем българомакедонци, събрани от мене момчета, наскоро заминават за учение и нравствено превъзпитание в Одеса."
— С дата 8 юни 1858 г. българските първенци от Кукуш, Дойран и Карадаг се обръщат с прошение към руския император, като молят да се разреши събирането на помощи в Русия за откриването на българска гимназия в Кукуш и за обзавеждането на български църкви в трите епархии. Подписът на Димитър Миладинов, заедно с подписите на още 29 българи от посочените градове — стои под това прошение до руския император. Приведените по-долу редове са от заключителния пасаж на прошението: „Това наше смирено прошение не носи подписи нито на архиерей, нито на вселенски патриарх за потвърждение на истината, но ние призоваваме за почтени свидетели на тези молби свещената съвест и архимандрит Партений Зографски, който се е учил в Русия, а сега е свещенослужител в църквата при Руското посолство и ръководи българското училище в Цариград, мъж нам еднороден и съотечественик".
— Из писмото на Димитър Миладинов до П. Н. Севастиянов, писано на 2 август 1858 г. в Кукуш:
„На господин Я. О. Ошмов в Москва изпратих и миналата, и тази година, колкото ми беше възможно, подробно описание на Македония. Също така изпратих на моя брат миналата и тази година песни от Охрид, Струга, Костур, Битоля, Велес и Кукуш, описания на разни обреди, приказки, гатанки и пословици, всички македоно-български, останки от претърпелия корабокрушение наш майчин език".
— На 27 май 1859 г. Димитър Миладинов се обръща с благодарствено, писмо към игумена на Зографския манастир, архимандрит Антим. Ето началните редове на това писмо:
„С радост получих почитаемото Ви писмо от 2 февруари заедно с изпратените до тукашната църква богослужебни книги. С вълнение го прочетох и си спомних за достойните приемници на покойните ни предци, изтръгнали ут лабиринта и запазили от гръцката слана тези славни прадедови останки на българската древност в цветущо състояние, при което родолюбието, стремежът към доброто и гигантското преустройство за подобрение на този манастир Св. Георги са живи и достойни за почит и уважение, а дълг е на нашите сънародници историци да опишат (всичко това) с перото на истината."
— А перото на Димитър Миладинов понякога е твърде остро. И като че ли най-гневните му редове са насочени именно против родоотстъпниците. Ето какво пише той на известния български учител Янаки Стрезов от Охрид в писмото си от 20 август 1859 г.: „Ами за гъркоманите от българско семе... заселени в Охрид, какво ли да се каже? Апостоли отстъпници на своята народност, отечество и родители, упражняващи като пенкилер гордостта на пуяка (се надуват като мисирци с едно ендезе пушен нос) дори до Дунава и твърдо решени и убеждени да изродят славянската храбра кръв и да създават гръцки пеперуди с тифузен дух всичката македонска България и другата за гърци, а не гъркофили, както и всичките сведущи гръцки език, които ако и да не обичат гърците и гръцкия език, без обаче да достигнат до такава безочливост, щото да се отказват от родителите и прадедите си като някои калпави и незаконородени рожби, ..."
— Из писмото на Димитър Миладинов до изтъкнатия български родолюбец от времето на Възраждането Иван Денкоглу, писано в Охрид на 25 декември 1859 г.: „За да се постигнат по-добре благите надежди чрез застъпничеството на славянските светии Климент, Наум, Кирил и Методий, поставихме и учител на възродения наш майчин език да преподава българско четмо и краснописание и нашите родни деца тичат в училището като агънца да бозаят майчиното мляко."
— В писмото си от 17 август 1860 г., писано във Велес до братя Робеви в Битоля, Димитър Миладинов пише:
„Самоковци също така направиха (постъпки) за българска йерархия както Дели Матея, така и епископа му. Същото правят и велешани за българска йерархия; те изготвиха единодушно прошение. По същия начин действуват в Призрен и Скопие. Прочее не се съмнявам, че и охридските родолюбци са разбрали от по-рано тази голяма изгода за отечеството!...
Не след дълго заминавам за Кюстендил, а след това за Скопие, Призрен, Битоля, Охрид.
Моля приложените писма да отправите по сигурен начин до учителя Козма. Прилагат се мои писма и един български вестник."