КУЗМАН
П. ШАПКАРЕВ
(1834-1909)
Един от първите български
фолклористи и етнографи К. Шапкарев е роден в Охрид, където при вуйчо
си Я. Стресов получава и първоначалното си образование. Неговата
учителска 'практика започва от момента, в който заедно с Я. Стрезов
открива частно училище и продължава повече от 30 години. След
Освобождението К. Шапкарев прекарва известно време в Пловдив, като
нотариус в Окръжния съд в Сливен, в Стара Загора, като мирови съдия във
Враца, в Орхание (дн. Ботевград). От 1900 г. е редовен член на
Българското книжовно дружество (дн. Българска академия на науките). Но
учителската дейност е една от основните в живота му: К. Шапкарев
учителству-ва в Струга, в Охрид, в Битоля, в Кукуш, в Прилеп, основава
мъжка и девическа гимназия в Солун. Навсякъде, където учителствува,
подпомогнат от други ярко изявени български възрожденски дейци, той
въвежда обучение и по български език, по българска история. За нуждите
на своята широка и новаторска учителска практика К. Шапкарев написва и
издава няколко учебника: „Български буквар . . ." (1868), ,,Голяма
българска читанка" (1868), „Майчин язик . . ." (1874), „Кратко
землеописание" (1868), „Кратка свещена повестница ..." (1868), тъй като
учебниците, пратени му от Пловдив (от Хр. Г. Данов и Др. Манчев), били
недостатъчни. Учителската дейност на К. Шапкарев е толкова сериозна, че
някои изследователи наричат времето на неговото учителствуване нов етап
в развитието на българската просвета. Той самият взема дейно участие в
учителските събори, свикани в Прилеп, където се разискват професионални
и обществени въпроси. Едновременно с напрегнатата си учителска дейност
К. Шапкарев участвува дейно в обществения живот — сътрудничи като
дописник на много вестници и списания (Цариградски вестник, Гайда,
Македония, Право, Съветник, Читалище, Българска пчела и др.). Публикува
статии като „Описание на Кукушкия каймаклък", „Описание на учебните
заведения в Кукушко", „Полеянска епархия", „Охридските девически
български и гръцки училища" и др. Поддържа връзки с много възрожденски
дейци. Така на Г. С. Раковски изпраща народни песни и сведения за
черковната борба. Познавайки отлично миналото и настоящето на народа,
той постоянно полеми-зира с погрешни схващания: „Сръбските великоидейни
напрежения и нашите учени" (1888), „Няколко бележки върху
македоно-славян-ския сборник на П. Драганов" (1895) и др. Активно се
интересува от въпроси, свързани с езика, бита, историята на народа си.
Като най-съществен резултат от тези интереси се появяват неговите
етнографски и фолклорни проучвания: Сборник от народни старини. Събрал
в Македония К. Шапкарев. Т. III. Български народни приказки и
верования. Пловдив, 1835 ; Русалии. Древен и твърде интересен български
обичай, запазен и до днес в Южна Македония (1884) ; Сборник от
български народни умотворения (1891—1894). Ето как формулира самият К.
Шапкарев необходимостта от издаването на този си труд пред българското
правителство: „Най-главната причина, поради коя то в сегашно време
най-много желаех да се издаде сборникът ми, е тая, че появлението му
щеше да осветли учений славянски свят по-осязателно в неоспоримостта на
правото ни по отношение на наро-донаселението в ония македонски страни,
върху които най-много претендират съседните ни народности сърбите и
гърците." Сборникът е издаден с помощта на М. Дринов и Ив. Шишманов.
Към материалите, публикувани в сборника със завидна за времето си
филологическа прецизност и филологически коментар, К. Шапкарев се
отнася много сериозно по отношение на тяхната достоверност. Не са
пренебрегнати отделни варианти на приказките и песните (тъй като
представят извънредно широка географска област), а накрая е приложен и
показалец. К. Шапкарев оставя и огромно богато ръкописно наследство,
днес в архива на Българската академия на науките.
Из
"Голяма българска читанка...", 1868 г.
Из "Сборник от български народни умотворения", София, 1891 - 1894 г.
Из "Описание на Кукушкия
камаклък" (в. Македония, бр. 55, от 1870 г.)
Из
"Принос към историята на просветното дело в Македония. Една
автобиография на Кузман Шапкарев от 1864 г." (по изданието на И.
Снегаров - Македонски преглед, г. III, кн. 2, 1927 г.)