Кореспонденция изпратена до парижкия комитет от г-н Картали – шеф инспектор и г-н Садок, предишен мениджър на клона на банката, вследствие на тяхната визита в Солун.

Correspondence of the Ottoman Bank regarding the attack on their building.

 

 

 

  

 

СПЕШНО ОТОМБАНК ПАРИЖ

 

Информирани сме, че нашата агенция в Солун е изгоряла в резултат на експлозията. Персоналът е невредим. Нямаме никакви други подробости. Картали и Садок тръгват тази вечер. Доскоро.

 

Поверително

 
Солун, 3 май 1903.

 

 

Главна Дирекция

На Отоманската Имперска Банка

КОНСТАНТИНОПОЛ

 

 

Господа,

 

Имаме честта да ви изложим по-долу хронологията на атентата който беше извършен срещу вашата агенция в този град през нощта на миналата сряда, и в същото време да ви представим мерките които бяха взети оттогава за констатирането на щетите и възстановяване на дейността.

Преди няколко месеца, един Българин е наел магазин, образуващ ъгъл на сграда, разположен почти фронтално срещу дясната страна на банката и там е била настанен магазин за хранителни стоки. Този магазин има подземно помещение, до което се слиза по стълби. Вътрешната подредба на магазина е извършена по такъв начин, че остъклените шкафове поставени отпред които съдържали стоката да могат да прикрият стъпалата водещи към подземното помещение. Според това което откриваме сега, наемателят още с нанасянето, подпомогнат вероятно от други двама или трима души, е започнал прокарването на тунел в посока към Банката. Тази работа е била извършена по един систематичен и прецизен начин, тъй като въпреки дългият период от време, който е бил необходим, за да се извърши това прокопаване, никакъв шум не е бил чут и никой не е забелязал транспортирането на изровените пръст и камъни. Съдейки по два или три намерени в магазина, увити в хартия камъка, които ние видяхме, изглежда, че точно затова са избрали този вид търговия, за да могат по един съвсем естествен начин да изнесат през деня, представяйки се за клиенти за които бихме казали, че са дошли да си купят продукти, изровените през нощта материали.

Все още не можем да установим точната дължина на тунела. Предполагаме, че е прокопан в продължение на една дължина от около 5 метра, което ще рече до основите на банката, тъй като за да стигнат до там е необходимо само да се прокопае ширината на улицата докато за да се отиде по-далеч е било необходимо да се премине през стената на банката, операция много по-трудна и която със сигурност не може да бъде извършена безшумно. Впрочем, щетите причинени от експлозията потвърждават тази ни теза.

В тунела, след като е бил прокопан, е поставено в края му определено количество динамит и са пригодили да предизвикат експлозията с помощта на електрическа жица, идваща от самата бакалия.

Атентатът срещу банката не е бил изолиран случай. Планът е бил да съвпаднат това деяние с едновременни експлозии от бомби и динамитни пръчки върху множество точки на града по начин, създаващ паника и всеобщо безредие.

Около 8 часа в сряда вечерта, няколко Българи са отишли в близост до железопътната линия, на мястото където основната газопреносна система пресича един малък мост и поради това е лесно достъпна. Служейки си с динамит, те са взривили този газопровод, причинявайки незабавна тъмнина в града.

В същото време, това е бил и договореният сигнал за обща атака, две бомби са хвърлени към банката, една, към прозореца на дирекцията на агенцията е отскочила, без да причини щети и загаснала до една решетка; втората, хвърлена към кореспондентския офис, е избухнала.

В този час не е имало вече никой в бюрата на банката с изключение на г-н Ги, който се е намирал в последното бюро в близост до вратата. Г-н Ги е успял да се спаси във фоайето на банката и по служебните стълби водейки към първия етаж, където е намерил г-н Латаиф и неговото семейство. В този момент една ужасна експлозия е избухнала, последвана от значително срутване на частта от банката най-близко стояща до експлозията. Незабавно е пламнал пожарът във вътрешността на банката.

Г-н Летмаил се е намирал на улицата, в близост до банката, в момента на избухването на първата бомба; той се отправил и се е намирал на входната площадка в момента когато голямата експлозия се е произвела. Той е бил съборен и леко контузен.

Г-н Ксаим слязъл по голямото стълбище от втори за първи етаж и се оказал затрупан до шията от развалини, откъдето е бил измъкнат от Алик – домакин на банката.

Г-н Латаиф заедно със своята жена, своите деца и г-н Ги, са слезли през служебните стълби до приземния етаж за да могат да излязат през вратата водеща към една странична улица. Вратата се оказала заключена и за да не губят време чакайки тя да бъде разбита, те спасили децата, помагайки им да излязат през прозореца. Врата е била отворен веднага, след това и г-н Латаиф с жена му са се събрали с децата и са се скрили при благотворителната организация, чиято сграда се намира отстрани на банката.

През това време са избухнали бомби в различни части на града, както и многобройни престрелки са били разменени между войската и размирниците, ситуация която продължила до 1 часа на сутринта.

Веднага след като атентата срещу банката е станал известен, властите са изпратили незабавно противопожарни помпи но въпреки всички усилия, сградата изгаря изцяло с изключение на пристройката където се е намирала касата. Подземието на резерва, разположено под изгорялата част, няма никакви щети.

Правителството се организирало опитвайки се да установи сигурност в града служейки си с армията с която е разполагало, но която е била недостатъчна. За щастие, около полунощ пристигнали 2000 войника от Анатолия – в посока на Монастир и от Якуб – които е трябвало да останат за да усилят съществуващият гарнизон.

Тези мерки са имали за ефект да възпрепятстват вмешателството на населението, най-вече за сигурност, и да потушат безредието.

Говори се за 150 убити, около стотина ранени и за от 400 до 500 затворници.

От страна на армията, 3 или 4 мъртви от които един войник от банката, у
бит от експлозията на една бомба хвърлена срещу Отоманските Пощи, разположени срещу нашата агенция. Ранените войници не надвишават повече от петнайсетина.

От четвъртък сутринта, спокойствието изглежда е било възстановено и продължено, с изключение на няколко изолирани атентата без резултат.

Голямо количество динамит, бомби и патрони са продължили да бъдат откривани в обискираните места. Имаме цялото основание да вярваме, че много складове на взривни материали все още съществуват. Имайки предвид обаче взетите мерки, ние вярваме, че нови възможни атентати биха останали без ефект

 

= = = = = = = = = = =

 

---

Френски дипломатически доклад за атентатите и последвалите репресии срещу българското население в Солунско.

French diplomatic report concerning the attacks and the consequent repression against the Bulgarian population in Thessaloniki and the district.

---

Спомени на атентатора Павел Шатев.

Memories of Pavel Shatev, one of the dynamiters .

---

Official reports by Mr. Atanas Shopov, Bulgarian Trade Agent in Thessaloniki, concerning the attacks.

Рапорт от Атанас Шопов, търговски агент в Солун до ген. Рачо Петров, министър на външните работи и изповеданията за съществували разногласия между ВМОРО и солунските атентатори по въпроса за провеждане на атентатите.

Солун, 6 юни 1903 г.

До Господина Генерала Р. Петрова,
министър на външните работи и на изповеданията
В София

До Господина Господина Ив. Ст. Гешова 
Княжески дипломатически агент 
В Цариград

Княжески търговски агент

Ат. Шопов