ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНИ СТРАНИЦИ ОТ РОДНАТА ИСТОРИЯ
 

Чипровското въстание 1688 г.!

Героична, оставила светла диря в родната история, свободолюбива проява на българския народ.

Въпреки подчертания интерес и внимание на нашата историческа мисъл и литература към това въстание през последните десетилетия то все още не е напълно проучено. Не са изяснени докрай неговият размах, териториален обхват, движещи сили и последици.

Редица наши изследователи като Л. Милетич, Н. Милев, Ив. Дуйчев и др. са се занимавали с отделни проблеми, свързани с Чипровското въстание, но допреди двадесет години нямаше нито едно по-сериозно и цялостно проучване за него. Техните трудове са важни, но не осветляват напълно основната проблематика на въстанието. По-известни от тях са: „Католическата пропаганда в България през XVII в.” (С., 1914) от Н. Милев; „Заселението на католишките българи в Седмиградско и Банат” (Сб. НУ. Т. 16, 1897), „Из историята на българската католическа пропаганда през XVII в.” (С., 1897) от Л. Милетич; „Чипровци” (С., 1938) от Й. Захариев; „Чипровец и въстанието през 1688 г.” (С., 1938), „Прояви на народностно самосъзнание у нас през XVII в.” (С., 1939), „Софийската католическа архиепископия през XVII в.” (С., 1939), „Архиепископ Петър Парчевич” (Родина, 1, 1939, № 1) от Ив. Дуйчев и още няколко монографии и студии. Принос в това отношение има сборникът „Чипровци 1688—1968” (С., 1971), където редица съвременни учени са се опитали да изяснят някои съществени въпроси около въстанието. След този сборник последваха нови проучвания по отделни въпроси, свързани с изясняването на причините за въстанието, с неговия развой, с отзвука му и др. На основата на тези проучвания и на публикациите отпреди няколко десетилетия вече може да се създаде цялостна и сравнително пълна представа за Чипровското въстание от 1688 г. като едно наистина забележително събитие в многовековната история на България. Би трябвало да се отбележи приносният характер на монографии и студии като: „Културни прояви на българския народ през XV—XVIII в.” (С., 1978) и „Посланици на българската правда” (С., 1970) от Г. Нешев; „Литературата на българските католици през XVII—XVIII в. и преходът от Средновековие към Възраждане” (Лит. мисъл, 1981, № 1) от Кр. Станчев; „Петър Богдан Бакшев. Български политик и историк” (С., 1985) и „За българската обществено-политическа мисъл през XVII в.” (Изв. Нац. истор. музей. Т. 5, 1985) от Б. Димитров; „Някои сведения за положението и търговията на чипровските търговци в Седмиградско през XVIII в.” (Науч. тр. ВИНС—Варна, 36, 1964, № 1); „Чипровската книжовна школа” (Лит. мисъл, 1981, № 6); „Разселване на чипровчани след въстанието от 1688 г.” (В: Чипровци. С., 1971) и „Българските търговски колонии в Трансилвания през XVIII в.” (С., 1984) от К. Телбизов; „Римска курия и Южнословенске земле от XV до XIX века” (Београд, 1950) от Й. Радонич; „Соимировичи — български болярски род от Чипровец” (Векове, 1972, № 1) от П. Хр. Петров; „Златарското изкуство в Чипровци през XVI и XVII в.” (Археология, 1977, № 3) от Ив. Сотиров; „Политиката на Австрия и политическите движения в България от края на XVI до края на XVII в.” (Год. СУ. Филос.-ист. фак. Т. 52, 1958, № 2) от М. Йонов; „Положението на българския народ през последните десетилетия на XVII в. в неиздадени писма и релации на изтъкнати католически дейци” (Изв. държ. архиви. Т. 52, 1986); „Новооткрити дубровнишки документи за българската история в архива на Конгрегацията” „De propaganda Fide” (Помощни исторически дисциплини. Т. 4, 1986) от Й. Списаревска и още няколко по-сериозни публикации, третиращи специално или отчасти проблеми, свързани с Чипровци като известен средновековен български център и с Чипровското въстание от 1688 г.

Някои на пръв поглед странични и несвързани с въстанието проучвания разкриват важни моменти и трябва да се имат предвид, когато става въпрос за Чипровското въстание от 1688 г. Интересни факти и сведения за Чипровци или за Чипровското въстание има в трудовете: „Търговията на Дубровник с българските земи (XVI—XVIII в.)” (С., 1982) от Е. Вечева; „Митническите регистри в Държавния исторически архив в гр. Сибиу...” (Изв. държ. архиви. Т. 29, 1975) от С. Панова; „Преселническо движение на българи от Македония и Албания към източните български земи през XV—XIX в.” (Макед. преглед, 1932, № 2—3) от Д. Яранов; „За българите и българското книгопечатане в Унгария през Възраждането” (Истор. преглед, 1981, № 6) от Ст. Радев; „За самоуправлението на българите в османската държава през XV—XVIII в.” (Истор. преглед, 1973, № 1) от Хр. Христов; „Стопанските връзки между Дубровник и българските земи през 16. и 17. столетия” (С., 1930) от Ив. Сакъзов; „История на града Видин и неговата област” (С., 1932) от Д. Цухлев; „Принос към историята ма рударството и металургията в България” (С., 1953) от Г. Коняров; „Местните имена в Михайловградско” (С., 1984) от Д. Михайлова и много други.

Не би могло да се говори за задълбочено изучаване на Чипровското въстание, ако не се споменат и „История на България” от Блазиус Клайнер, съставена в 1761 г. (под ред. на Ив. Дуйчев и К. Телбизов (С., 1977); „Acta Bulgariae ecclesiastica ad a. 1565 usque ad. a. 1779” от Евсевий Ферменджин (Загреб, 1887); „Peter Freiche von Parcevich” от Яков Пеячевич (1880); „Imperatores Ottomanici” от австрийския историк Николай Шмит (XVIII в.) и др.

Очевидно немалко е писано и се знае за Чипровци и за Чипровското въстание от 1688 г., но липсата на едно цялостно разглеждане на темата затруднява обикновения читател. Необходими са популярни съчинения за въстанието, които да запознаят младото поколение с героизма на чипровчани и на хиляди други българи в края на XVII в.

Трябва да се търсят повече факти и документи за участието не само на българи католици, но и на българи с източноправославно вероизповедание във въстанието, независимо че то е било ръководено главно от католически дейци.

Необходимо е да се подчертаят големият териториален обхват на въстанието и многочислеността на въстаническите сили. Въстанието е познато под името Чипровско, защото е било подготвено и е избухнало в Чипровци. Но това въстание не е било акция само на българите от Чипровци и околните 3—4 селища. Макар и наречено Чипровско, то обхваща голям район в Северозападна и Западна България.

Налага се корекция и на схващането, че Чипровското въстание е избухнало, продължило и било потушено само за една-две седмици през септември 1688 г. То е било подготвяно няколко десетилетия от няколко поколения дейци. Подготовката му започва в Чипровци още от 1630 г. и само се е чакал най-подходящият момент за обявяването му, за да се осигури наистина успешният му край.

Все още не са проучени докрай и последиците от въстанието — политически, социални и др., както и броят на жертвите и съдбата на останалите живи, но прокудени далеч от родните си краища българи от селищата във въстаническия район.

Малко се знае и за историята, бита, културата, икономиката на района по онова време. Ето защо определен интерес предизвикват всички публикации на тази тема, появили се в нашия печат през последните години. Откриването на нови, неизвестни доскоро документи, свързани с Чипровци и с въстанието, допринасят в значителна степен за изясняването на тези въпроси. Оказва се, че такива документи все пак съществуват, макар и да не са много. Потвърждава се твърдението отпреди 60 години на Ив. Сакъзов, известен изследовател на българската стопанска история, че в десет тома от архивите на Дубровник и на Конгрегацията за разпространение на вярата при папския двор в Рим е открил 150 писма от XVI и XVII в. само от Чипровци. Той смята, че ако се проучат внимателно и другите фондове от архивите на Дубровник и Ватикана, ще се открият още много непубликувани писма от Чипровци и от други български краища. Според Ив. Сакъзов „за никой друг град или селище в България не са запазени толкова много извори от оная епоха” [1], колкото за Чипровци.

Могат да се изтъкнат още немаловажни проблеми, свързани с Чипровското въстание от 1688 г., които трябва да бъдат не само по-пълно разкрити от българската историческа наука, но и популяризирани по подходящ начин, за да се запознаят с тях широк кръг читатели и особено младежта.

Въз основа на досегашните изследвания и открития на българската историческа наука за Чипровското въстание ще се опитаме да обобщим сведенията и резултатите от проучванията в популярна форма. Нашето дълбоко убеждение е, че това въстание е истинско патриотично дело на българския народ, че то не е само една отделна, епизодична проява, а забележително събитие от родната ни история. Чипровските въстаници записаха героични страници в тази история и за сетен път доказаха величието, подвига, вековните стремежи към свобода на изстрадалия под османско иго български народ.