Чипровското въстание 1688 г..
Петър Чолов
 

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Въпреки желанието да разкажем за всичко, свързано с въстанието, с Чипровци и покрайнината му, с борбите на българите в Северозападна и Западна България през XVII в., не смятаме, че сме успели да сторим това. Все още липсват нови конкретни факти, дати, имена, които биха изяснили по-пълно тази тема.

Често се позовавахме на откритите през последните години от Й. Списаревска и Б. Димитров документи в архивите на Ватикана, Виена и др. за Чипровския край през XVII в. И самата Й. Списаревска констатира със съжаление, че там не са намерени документи за подготовката, избухването и развоя на Чипровското въстание от 1688 г. [243] Естествено много от тях са били унищожени при разрушаването и опожаряването на Чипровци и другите селища, чиито жители масово участвали в неравния двубой с османските поробители. Освен това поради секретността на подготовката за въстание не всичко е могло да бъде документирано. Неведнъж, дори в писма и релации на висши католически духовници в България до папския двор — срещаме само намеци за едно или друго събитие или начинание. Това било предохранителна мярка в случай, че попадне в османски ръце. От друга страна, голямата цел, която преследвали българските католически дейци, била твърде далеч от интересите и политиката на Ватикана.

Независимо от всички трудности могат да се направят някои по-определени изводи за въстанието.

1. Чипровското въстание е израз на разгърналото се освободително движение на българския народ.

2. Въстанието е важен момент в родната история, който слага своя положителен отпечатък върху цялото й по-сетнешно развитие. Искрите от Чипровското въстание се разгарят в поредица от бунтове, особено в Северозападна и Западна България, през XVIII и XIX в.

3. Въстанието е израз на порасналото през XVII в. народностно самосъзнание на българите, на стремежа им да се освободят от робство, да се възстанови българската държава и да се постави редом със свободните европейски страни [244].

4. Въстанието е резултат и на социално-икономически промени, обхванали Османската империя през XVII в. То е израз и на зараждащите се възродителни процеси в българското общество.

5. Султанският двор нарежда въстанието да бъде жестоко потушено, за да не последват неговия пример и други райони и народности на Балканите.

6. Чипровското въстание допринася много за популяризирането на българската кауза и за издигането на българското име пред Европа. Още при подготовката му най-бележитите чипровчани — убедени патриоти и опитни политици, извършват немалко за противопоставянето на редица европейски държави на Османската империя. Дейността на такива забележителни личности като Петър Богдан, Петър Парчевич, Стефан Кнежевич, Антон Стефанов и др. е крачка напред към осъществяването на заветната цел.

7. Определянето на въстанието като Чипровско, независимо че обхваща значителна част от Северозападна и Западна България, е исторически оправдано и точно. Защото от Чипровци, това значително през средновековието занаятчийско, търговско и културно-просветно средище, се подхваща неговата шестдесетилетна подготовка, завършила с избухването му през 1688 г. Чипровци било център на въстанието, неговото знаме, последната крепост, устояла на напора на противника.

8. Разгромът на Чипровското въстание прокудил далече от родния край хиляди българи. През трудните години на изгнание те успели да запазят своя български дух и съзнанието си за народностна принадлежност, както и неугасимата надежда да се завърнат в „своята бащиния”, най-хубавото място на света: „Болье место не ща вида...”, както се пее в песента на българите, останали завинаги в Банат [245].

Макар времето да ни отдалечава от това събитие, стореното от хиляди българи от Северозападна България и най-вече от чипровчани, които преди 300 години се жертвали в името на народната свобода, е истински героизъм, пред който се прекланя нашето поколение.
 

[Previous]
[Back to Index]


243. Списаревска, Й. Цит. съч.

244. Христов, Хр. Двеста и осемдесет години от избухването на Чипровското въстание. — В: Чипровци. 1688—1968. С., 1971, с. 7.

245. Николов, Б. Потомци на чипровските въстаници. Септ. слово (Михайловград), № 1186, 2 март 1968.