(Публикувано в: Макед. преглед, 6, 1930, 1, 147-151)
Бидейки още на учение в Русия от 1866 до 1874 г., неведнъж съм искала от своите в Струга и специално от покойната ми майка, Митра Миладинова, да ми изпратят портрета на моя приснопаметен баща Димитър Миладинов, за да мога заедно с портрета на стрико ми Константин Миладинов, изпратен ми тогава от Москва, да дам на учителя по руска литература от Фундуклеевската киевска девическа гимназия да ги помести в някои от руските списания с надлежните животописни бележки.
От родния. ми град обаче закъсняваха да удовлетворят желанието ми, докато най-сетне ми бяха писали, че портретът на моя баща, намиращ се в няколко знатни стружки семейства, бил унищожен от страх пред властите на султана.
Единствения бащин портрет, който се е бил запазил още известно време от моята майка, за жалост, по суеверни съображения, бил "погребан" заедно с официалните дрехи на баща ми Димитър Миладинов в една процесия, която трябвало да представлява присъствието на скъпия покойник.
По-късно, когато завърших образованието си в Русия, и през лятото на 1874 год. пристигнах в Цариград, в семейството на д-р Чомакови неколкократно стана дума за това, че в Цариград, гдето само преди 12 години бяха загинали двамата братя, по-лесно отвсегде другаде бихме могли да се допитаме, за да възстановим лика на моя баща Димитър Миладинов.
Що се отнасяше до Константина Миладинов, неговия портрет бях донесла със себе си от Русия.
Покойният д-р Чомаков сам се ангажира да разпита тези, които познаваха баща ми в Цариград, и след като изслуша майка и моя спомен за баща ми от най-ранно детство, се реши на свои иждивения да възстанови най-напред чрез една от дъщерите си, която добре рисуваше, после с фотограф, портрета на моя баща и тоя на Константина Миладинов, за да може по тоя начин да имаме портретите на двамата братя.
От д-р Чомакова и от негови приятели аз бях често запитвана да дам допълнителни
обяснения за баща си,
тъй както си го спомнях от най-ранното си детство. А именно, че баща
ми бе с правилни черти, с обло като месечина лице, с доста изпъкнали ябълчници,
с големи черни очи, дебели вежди, високо чело; изобщо много приличен на
своя брат Константина Миладинов.
Аз трябва да съм била на 5 – 6 години, когато баща ми ни викаше вечерно време, седнал на чардака, при себе си. По такъв начин, прочувствувани от вниманието му, ние, децата, дълго милувахме, от своя страна, изгубения отсетне баща. Когато по-късно виждах своя сега починал брат Панде Миладинов, често си мислех, колко той приличаше на баща ни. За жалост обаче, моите срещи с брата ми бяха само кратковременни, та не успях да искам от него, градинар и земевладелец в Струга, да се фотографира.
След като останах в Цариград до септември 1874 год., заминах като учителка в Шумен, без да зная точно какво е станало с желанието на д-р Чомакова да възпроизведе портрета на баща ми и заедно с тоя на стрико ми да ги даде за разпространение на някой книжар.
В Шумен след неколкогодищно учителствуване ме завари Освободителната война и влизането на руските войски. Спомням си, че през това време въпрос за ликовете на братя Миладинови стана с дошлия от Варна Войников, който ме накара да пиша на д-р Чомаков, обаче отговор не получих, защото военните действия вече бяха започнали.
След войната и Освобождението учителствувах в Свищов, отгдето през 1882 год., лятото, Негово Блаженство екзарх йосиф I писмено ни покани да заминем за Солун нас, няколкото учителки на тамошното девическо училище.
През цялото това време за жалост не ми падна случай да видя негде портретите на моя баща и стрико.
Едва преди нещо 35 години бях изненадана за пръв път след срещата ми и разговорите ми с д-р Чомаков в "Цариград" от един новодошел в солунската гимназия учител, Младен Панчев, който отсетне стана зет на добрия и стар солунски гражданин А. Стоянов. Младен Панчев, който и днес е жив и здрав, ми донесе и показа портретите на моя баща и моя стрико, повидимому препечатани от по-големи фотографии. Доколкото си спомням, М. Панчев ми съобщи, че намерил тези портрети в България, като същевременно ми ги предостави по молба на мое притежание.
Тези два портрета, за мене няма никакво съмнение, бяха от същите, които под грижите на д-р Чомаков се възпроизведоха в Цариград. Тези портрети днес се намират в притежание на мои хора.
Тук трябва да спомена, че по-късно, нещо преди гръцко-турската война от 1897 година, новодошлият в Солун наш консул Атанас Шопов също така, като писал да му изпратят негови приятели отнякъде портретите на братя Миладинови, без да знае, че точно такива има в мое притежание, ги предал на учителя по рисуване в Солунската мъжка гимназия Буфети, който пък ги възпроизведе в голям формат за гимназията.
Неколкократно след това Шопов ме е разпитвал за подробностите по портретите на братя Миладинови и аз съм му съобщавала това, което излагам тука.
Нужно е, в допълнение на всички гореспоменати обстоятелства, да подчертая, че още при първата си среща след руските години с моята майка тя неведнъж в най-големи подробности ми е потвърждавала чертите, които знаех от ранно детинство на моя баща. Колкото и да бе обикновена жена, моята майка бе винаги проницателна, добра. Тя знаеше значението на въпросите ми, а също така тя неведнъж изразяваше и скръбта си за това, че навремето в Струга бяха унищожили оригинала.
Като й показвах и портретите, дадени ми от М. Панчев, тя намираше, че те отговарят на лика на баща ми и този на стрико ми.
Спомням си, че немного след това в девическата гимназия солунски граждани ми бяха довели, в присъствието на мои по-млади колежки, влаха Константин Мореит, родом от гр. Велес и живущ в Солун. Той бе стар човек, на младини добре познавал моя баща, но бил винаги негов противник и даже го е преследвал.
Този Мореит е бил гръцки учител и фанариот. Колкото и вътрешно да не бях в състояние спокойно да гледам тоя човек, изслушах неговите дълги разкази за баща ми и особено за затворничеството му с Константина в Цариград.
Константин Мореит и той описа баща ми къс, широкоплешест човек, с енергично изражение, големи очи, високо чело, дебели вежди, валчесто лице, проницателен и силен поглед.
Този Мореит даже с въздишка оплакваше загубата на моя баща и моя стрико и каза, че сега вече виждал последствията от техните дела.
На края на разговора показах му портретите на моя баща и на моя стрико, и той, К. Мореит, ги намери същите, с тази само разлика, че баща ми имал много редки и подстригвани над устата остри мустачки, и че той не знае Димитър Миладинов да си е бръснал мустаките.
В по-късни години, когато вече се отстраних от училищния живот, поменатият художник Буфети, познат на цели наши поколения, минали през Солунската гимназия, възпроизведе от големите портрети на братя Миладинови в Солунската гимназия релефи от гипс, които бидоха разпространени във всички македонски земи.
Спомням си още, че по същото това време, когато се полагаха грижи за установяването на точния портрет на Димитра Миладинов, стружките граждани, за да измият петното, причинено от тези техни съграждани, които от страх са скъсали малкото портрети на моя баща, са избрали една комисия, която да установи лика на Димитра Миладинов, и са намерили, че познатите вече два портрета на братя Миладинови отговарят на ликовете им, каквито те са ги запомнили още приживе на двамата братя. Някои от по-младите членове на тази стружка комисия, а именно Христо Миладинов [1] и други, са в София. Тази комисия е намерила, при това, че покойният мой брат Панде Миладинов е твърде много приличал на баща ми, а моят брат имаше също така валчесто лице и обли черти, както и баща ми.
Тук съществено е за нас да се каже, че при отпразнуването на 50-годишнината от смъртта на бр. Миладинови солунското учителство чрез своите обществени и педагогически издания "Искра" и "Учителски глас" не само прослави тяхната дейност, но и разпространи нашироко познатите им ликове и релефи.
Оттогава насам други 25 години ни доведоха до 75-годишния Миладиновски юбилей – този път празнуван далече от бащините ни огнища. И през този юбилей един вид пълно признание и разпространение бяха получили известните портрети на бр. Миладинови.
Това е историята на въпроса около портретите на моя приснопаметен баща и на моя стрико.
Но каква бе моята изненада, като узнах след грижите си, положила старателно да може по-точно да се установи ликът на баща ми и да се предаде заедно с делата му на поколенията, че един от Миладиновските далечни роднини, а именно печатарят И. М., бил разпространявал своя личен или своя бащин портрет (това може лесно да се установи) като портрет на приснопаметния ми баща! Тук прилагам едив екземпляр от разпространяваните от И. М, картички с подправения лик на баща ми.
От Георги Баласчев научавам, че тоя опит да се прокара този портрет, кой знае с какви цели, бил правен и преди повече от 20 години, обаче Баласчев в списанието си "Минало" заслужено е окачествил това като фалшификация.
За моя голяма скръб тази фалшификация трябваше да се повтори през тия дни, както се научавам, даже въпреки съпротивата на софийското Стружко благотворително братство. Като дъщеря на Димитра Миладинов трябва да протестирам против това посегателство по такъв нелеп начин да се изопачава ликът на моя баща и моля чрез печата Миннстерството на народното просвещение да не оставя да виси споменатият лъжлив портрет на стените на учителската стая в 11 мъжка гимназия вместо истинския лик на Димитра Миладинов.
[Previous] [Next]
[Back to Index]
1. Христо Георгиев Миладинов, близък родственик на Царевна Миладинова-Алексиева, по време на учението си в Солун (1910-1913) живее в дома й. Тя е негов настойник. В първата публикация в посочено името на вуйчо й Георги Апостолов Чакъров - виден стружки гражданин, член на Революционния комитет в Струга, брат на загиналия чуастник в подготовката на Илинденското въстание (1903) Наум Чакъров.