Данаил Крапчев и в. “Зора”. Незабравимото
Цвета Трифонова
 
I. Спомените
11. Райна Кондова

“Блокираха къщата на Йордан Бадев и всичко взеха”
 

Балдъза на Йордан Бадев, Райна Кондова е вече на 93 години. При посещението ми на 14 февруари 1972 година я намерих в леглото – почиваше си. Беше към 17,30 часа. Въпреки това тя стана, облече се и седна до масата на стола. Недочуваше и затова се налагаше да викам по-високо. Често пъти тя не отговаряше на въпроса ми, а говореше за това, което си е помислила, че я питам. С майчинска болка по скъпата загуба, тя заговори още в самото начало на разговора ни:

- Тук беше леглото на моята сестра, съпругата на Йордан Бадев. Заболя от рак и пет месеца беше много болна.

Обясних й, че съм дошъл, за да ми разкаже каквото знае за Йордан Бадев.

- В София, - започна тя - Бадев дойде в 1913 година, като се върна от войската.Услужили му роднини на жената на Чолчев. Обекли го като служащ в пътнически влак, за да избяга от Солун. Избяга в началото на 1913 г. Моят мъж също избяга. Бадев беше учител в Битоля. И тук работи една-две години като учител и след това се прехвърли във в. “Зора”. Учил беше във Швейцария. На всеки случай беше много положителен човек. Но държането му беше остро… Първата серия, които бяха задържани след събитията /преврата на 9. ІХ. 1944 - б. м./ пострадаха най-жестоко – унищожиха ги. Тук наблизо живееше един голям писател, комунист. Беше отишъл Бадев в тази къща и някакъв спор имали. Тогава той беше му казал: “Ако аз бях направил това, което вие направихте, на улицата бихте ме съсекли!”Не помня кой беше, за някакакъв спор с артисти ли…

- Да е било с Орлин Василев?
- Да, да с него имаха спор. Останал беше с едно лошо впечатление от тоя човек.

- Спомняте ли си точно кога отиде в “Зора”?
- След директорството си в театъра отиде в “Зора”. Събитията бяха в 1944 г. По време на бомбардировките те бяха в Ловеч, на квартира в къщата на един офицер. Ние бяхме изнесени в Хасково. Един ден през септември, преди събитията, се върнах в София. Няма да го забравя, бях сама в тоя дом - беше даден под наем на французи, но и те през бомбардировките бяха напуснали София и дали ключовете на един адвокат. Аз останах тук съвършено сама, ужасена, защото беше пусто навсякъде…Сутринта той беше седнал на канапенцето, детенцето до него, дори не се целунахме. Като тръгнах, гледам го, той беше замислен - получил беше съобщение, че ще дойдат да го вземат и ги чакаше… Дойдоха до вратата, а той дори не ме погледна, горкият… Ние бяхме близки, много близки. Рядко интелигентни хора бяха и всички около него. Йордан беше по-приветен, великолепен. Но учител беше само една година. Гонен беше, нали македонците бяха две партии.Един ден беше подгонен, но не се изплашил - знаел че го следят…

Нощес сънувах един много лош сън. Дохажда една група от десетина души бежанци от Македония- някаква нова партия трябвало да образуват. И къде ще отидат? Ще отидат при Томалевски. Той навремето беше център на македонското движение…Аз имам вече правнучета, правнук имам войник. Събудих се ужасена. Помислих си: още ли ще ни преследват и в сънищата… Колкото и да се аклиматизирахме, все родината си е родина… аз съм родена в Солун. Тогава той беше голям културен център. Баща ми беше от Прилеп, а майка ми от Велес. Много сме си приказвали с Йордан – къде населението е по-будно, къде по-напреднало. Прилеп в културно отношение беше по-напред, а Велес беше по-напреднал в търговско отношение, защото там има и железница и затова е търговски център. Още навремето тате е ходил във Виена. Там и хората са по-културни, и животът е друг, нали знаете…

- Да, да, където има търговия, там има и повече култура. Когато станаха междуособиците, Бадев имаше ли някакви заплашвания, някакво предупреждение?
- Изглежда не... После, впоследствие…

- Когато за последен път видяхте Бадев, той не говори ли нещо?
- Не, само мълчеше. Беше ужасно съсипан. Виждаше ясно, че той свършва.

- Колко дена след 9 септември го вземаха?
- Когато бяха последните аероплани.Аз като дойдох в тая къща, една нощ пак имаше сирени и трябваше в университета да се крием. Бадев не е идвал в тази къща, аз отидох в Народния театър. Той ми каза: “Я, жено, остави тази къща, ела си при нас.” И много мълчалив, много съкрушен беше. Много пъти приказвахме със сестра ми след това – не е споделял нищо и с нея. “Всичко е свършено, всичко е свършено – повтарял – не може да се направи нищо.” Те нали бяха така … против комунистите.

- Не е ли мислил да избяга, да е имал паспорт?
- Не, аз знам само този спор с Орлин, че той отишъл..

- Орлин отишъл при Бадев?
- Не, Бадев отишъл при Орлин. Той по-скоро пак от македонците беше предаден.

- Разбрах, че той е разчитал много на Кулишев?
- Не, Кулишев излезе тогава много слабодушен. Разбирате, нали, всеки с характера си. А Йордан беше смелчага. За него живота беше нищо. Беше личност действително много скъпа за македонците.

- Следили ли сте неговата културна работа?
- Когато той се прояви като писател, тогава слушах разговори. После 8 години живяхме заедно на “Цар Борис” 73. В тази къща много събрания са ставали, когато бяха убили Протогеров. Настъпила беше една суматоха! Може би 18-19 души бяха се събрали в салона ми. Там беше и Баждаров. И по едно време не можах да се стърпя - убийството беше станало вече и казваха, че два милиона и нещо от касата били изтеглени от Ванчо - и аз отворих вратата и рекох: “Като не сте успели да предвидите тези неща, сега няма какво повече да приказвате върху това.” Защото спорът беше голям и се упрекваха едни други. Наругах ги по македонски, после много ми се караха. След това Бадев по една случайност е спасен на ул. “Гурко”. Усеща, че е следен, но убиецът не е могъл да стреля.

- Какво е направил, за да се спаси, като е усетил, че го следят?
- Застанал насреща му, задали се хора, наругал го…Бадеви живяха повече от една година в Париж. Имаха само една стая, а и момиченчето си бяха взели с тях. Той пак беше много зает с нашите македонски работи. Вечерно време ние сме седнали, той работи, пише.

- Вие запазили ли сте нещо от книгите на Бадев?
- Нищо нямам, нито сестра ми можа да запази нещо. Нищо. Те оставиха къщата си и само с най-необходимото бяха в една стая.

- Неговите архиви, неговата библиотека, вземаха ли ги?
- Всичко си остана у дома му. Блокираха къщата и всичко взеха. Той изчезна … свиждане никакво не е имала жена му… Много добър човек беше Бадев, рядко културен. Много сполучи и с женитбата си. Като човек беше великолепен, разбран, сдържан, всяка приказка у него беше отмерена. И какъв добър възпитател беше на моите деца! Какво нещо е съдбата! При атентата в театър “Одеон” Бадев е бил с жена си, впрочем те още не бяха женени, моята сестра, трите ми деца и мъжът ми. Йордан слязъл долу при един солунски учител, не му помня името, много сериозен човек, но след като поговорил, станал и си отишъл при своите. Бомбата избухва на същото място, където е бил приятелят му и го убива. В съседната до тях ложа също е убит човек. Нашите са посипани с прах. А аз нищо не знам. Чакам ги да си дойдат – няма ги. Излизам за малко и както вървя по “Царя”, виждам Баждаров с негов приятел. Те знаят, че Йордан е в “Одеон”, но никой не знае жив ли е или не. По едно време мъжът ми се обажда:

- Жено, запали днес кандилото и да благодариш на Бога, че живи и здрави толкова души се връщат от “Одеон”.


[Previous] [Next]
[Back to Index]