III. Оценката
  1. Христо Силянов: Данаил Крапчев. 30 години журналистическа дейност
 

Вестник на вестниците
бр. 82, 1 юний 1936 г.

Христо Силянов

ДАНАИЛ КРАПЧЕВ
Тридесет години журналистическа дейност

Със сборници от написани съчинения са бивали досега чествувани у нас само присатели-юбиляри. Журналистът, автор не на съчинения и трудове, а на статии-еднодневки, които умират заедно с прочетения вестник, не би могъл да мечтае – у нас поне – за подобна чест.

Данаил Крапчев прави щастливо изключение. Група негови приятели са си дали труд да съберат в един сборник от 330 страници част, твърде малка част от статиите, написани от него през изтеклите 30 години (Г-н Йордан Бадев, комуто се дължи разкошния външен вид на сборника и подборът и подреждането на статиите, ни дава и един сбит, вещо написан и пропит с топло чувство, очерк върху юбиляра като журналист и общественик. Дан. Крапчев заслужава тази радост. Един организиран юбилеен шум съвсем не би подхождал нему, който е изобщо враг на всяка външна бляскава парадност. Дан. Крапчев заслужава сборника си и със своя талант на журналист, и с особените заслуги към българския печат.

Крапчев е една от най-подчертаните индивидуалности в нашия журналистически свят: със свои идеи и разбирания, с темперамент и морални принципи в професията и в обществения живот, със собствен оригинален език. Аз имах случай да сътруднича отблизу с него през 1908 г. във в. “Илинден”, където заедно с покойния П. К. Яворов, Васил Пасков и Петко Пенчев отстоявахме една умерена националистическа идеология в македонското освободително движение срещу пристъпите на група социалисти, теоретици на т. н. “сандинистко течение”, което още преди младотурския преврат сочеше спасението на Македония в общото възраждане на мозаичната и първобитна турска империя под знамето на “отоманизъма”. Макар и в началото на кариерата си, Крапчев изпъкна като оформен журналист- богат със знания и с проникновен исторически поглед върху националните и освободителни борби. Заради дълбочината на неговите анализи, за историческите му аналогии и за строгата принципност във водената полемика, нашите противници от в. “Одрински глас” бяха го нарекли “тежката артилерия на “Илинден”. Години наред оттогава, Крапчев, верен на клетвения си обет от ученическата скамейка, служи изключително почти на освободителния идеал. Служи му с едно пламенно, но просветено родолюбие, което никога не се изражда в патриотарство и с един реалистичен критерий, който държи винаги сметка за възможностите през отделните етапи на борбата. Без патос, с твърде сдържан лиризъм в дни на триумф, но със запазена вяра и без сянка от униние в дни на всеобща национална покруса.

Разширил след втората катастрофа интереса си върху целия усложнен политически живот на България, Крапчев твърде бързо се наложи на нашата общественост. През това време доби своето ярко очертание и неговата физиономия на български общественик и журналист. Макари краен в своята фанатична упоритост, сурова прямолинейност и рязкост, Крапчев упражни и продължава да упражнява положително въздействие върху нашия обществен живот, защото неговите крайни качества са поставени в услуга на ясни, здрави и съвсем некрайни начала. Той е борец за демокрация и свобода, за социален напредък и за една целесъобразна национална политика, приспособяема към фактическото положение, вътрешно и международно, на страната, но винаги съвместима с националното ни достойнство и чужда на всяко пораженство.

През тоя период еволюира и фразата на Крапчева. Кратката ударна статия замести някогашните по-обстойни аналитични статии от “Илинден”, “Отечество” и “Родина”. Сбитото писане достигна у него да краен предел, но то като че ли подхожда повече на днешното нервно време. Изляна в къси енергични изрази, неговата мисъл приковава вниманието ви, независимо дали я споделяте или не. Насочена пък срещу противника, тя действува със сигурността на хладно оръжие, употребявано от силна и опитна ръка. Чудно ли е прочие, че Крапчев е много почитан от едни и много ненавиждан от други?

Заслугата на Крапчева към българския печат е неоценима, историческа. Крапчев е направил първия напълно сполучлив опит да се създаде у нас един модерен всекидневник на бързата и точна информация, без да бъде “булеварден “и “жълт”. Вестник всестранно интересен - необходимо условие за неговото широко разпространение и в същото време носител на здрави идеи, могъщ положителен фактор в политическото и духовно развитие на страната и бдителен страж на националните интереси. “Зора” можа да се издигне до тая висота и да стане най-необходимия и най-предпочитания вестник на просветеното гражданство благодарение на Д. Крапчев. Крапчев е организаторът и идейния вдъхновител на “Зора”. Нему дължи тоя вестник своя духовен облик, своя непрекъснат напредък в информация, в печатарска техника и в размери. За това постижение – колосално при условията на нашата малка и бедна страна – бяха нужни остър професионален усет, организаторски дар, вещ ръководен похват, упорита воля, личен авторитет, солидни общи познания, вкус към литература и художество. Всички тези качества, щастливо съчетани у Крапчева, създадоха “Зора”. Всичко от вестника – за усъвършенстването на вестника. Това начало, неизменно прилагано от Крапчева, събуди у всички други издателства домогване до по-високо ниво и направи от “Зора” ръководен двигател в развоя на българската журналистика.

Като ръководител на вестник Крапчев се прояви и с една друга черта, която непосветените в тайните на професията едва ли можеха да подозират у тая, толкова сдържана и сурова наглед, личност. Той съумя да сдуши волите и амбициите на сътрудниците си около интересите на “Зора”, като че ли се касае за тяхно собствено предприятие. Как? Чрез другарство, човечност и справедливо възнаграждение на труда им. Без да е най-доходното вестникарско издателство, “Зора” постави наемния журналистически труд при такива условия, които напразно се стремят да постигнат тружениците на перото от останалите редакции. Ето защо всички сътрудници на “Зора” засвидетелстваха сега по един трогателен начин почитта и съчувствията си към своя директор-юбиляр.

Нека и занапред пътят на Крапчева бъде все тъй светъл и още по-ползотворен за българския печат и за българската национална култура.

[Previous] [Next]
[Back to Index]