14. БОРБА С КНИЖОВНАТА ТРАДИЦИЯ В РЕПУБЛИКАТА

Освен саботажа, който извършва в азбуката и правописа, Конески широко разтваря вратите и за лексикално замърсяване пак със същата цел - осъществяване на лавинообразно езиково сърбизиране. За целта той използва теорията за т.нар. "продуктивни и непродуктивни суфикси". За македонския "език" едните били "архаични" (?), затова и "непродуктивни". Те трябвало да се избягват (!). Другите били "съвременни", "живи" и трябвало да се "предпочитат" при словотворчеството. С други думи, допуска се заимстване само от сръбската лексика и калкиране на нови думи само по сръбски образец. Безпощадна е гонитбата на цели части от граматични категории (причастия, прилагателни, глаголи), считани за български и "остарели". За сметка на това се форсират диалектни особености, където трябва и където не трябва. Като пример ще посочим много усилената напоследък неправилна употреба на членната форма -ов, -ва, -во, -ве.

Ето един смешен и жалък пример за словообразуване, извършено от двама последователи на Конески. Макар и думите копнеж, растеж, стремеж, грабеж, татнеж, гръмеж, падеж ... да са смятани за "нормални", те престават да бъдат модел, когато трябва да остане в речника думата младеж със същия суфикс. В ушите на довчерашните белградски "омладинци" тя звучи като много "българска". Понеже в сръбския език има дума омладина, то трябва да се измисли нещо подобно. И решението се намира. "Първооткриватели" са Илия Милчин и Лиляна Чаловска, белградски студенти, т.е. "омладинци". Според твърдението на днес вече застарелия актьор Милчин от Радио Скопие: "Словенците имат збор младина, защо ние да не земеме младина?" Словенска дума с прилепски акцент!!! Тя е приета от тогавашния служител на АГИТПРОП Конески с въодушевление. Причината? Много е близка до сръбската и спомага за утвърждаване на т. нар. "интегрална теория" за "триименния единен народ". Сърби, хървати и словенци според тази "теория" всъщност са ТРИ имена за ЕДИН народ - сърбославския! С времето теорията се "разширява" и видоизменя. След 1945 г. към тези "племенни" названия се прибавят черногорци и македонци, но народът пак остава "един" = "югославянски". Какво е мястото, което заемат тук македонците според разбиранията на Конески? Македонците са онова "смачкано племе"(за този израз вж. и по-нататък), което тепърва ще трябва да оформя своето минало. Разбира се, по сръбските рецепти. Така дори и за Пърличев би се намерило място в една "разяснена" македонска история. Благодарение на Конески "разбираме", че македонците не са народ, а "народец", по-скоро "племе", при това "смачкано".

В един момент Конески ще извика: "На що сакате да я сведете нашиша татковина?" Има предвид "по-широката татковина" - Югославия, която той, и всички като него, разбират като "проширена" Сърбия. "Лиричният въпрос" "На що сакате да я сведете?" (84) има ясен смисъл: "Какво ще остане от нея, от нашата татковина, ако започне да се разпада на части?" Онзи, който беше обладан от идеята на пансърбизма, започна да изпитва огромна мъка и тревога при първите признаци за разпадане на Югославия (1989-1991 г.).

Натрапникът Конески чувства, че в други политически констелации той ще трябва да слезе от трона, на който седи незаслужено, за да заеме истинското си място като присадено лингво-политическо явление. Явление. от което не неговото сръбско, а "смачканото племе" на Миладиновци, Жинзифов, Шапкарев, Пърличев, Киселинов... тепърва ще трябва да се освобождава и да осветлява фактите, че хилядогодишното българско "семе" в Македония не е било "глухо" (вж. по-нататък). А Конески предвижда и такава "опасност" като казва: "Она що го наречуваме наша национална акция (адаптирането на македонската революционна борба и на българската култура и фолклор към разширената сръбска идея - бел.н.) може да биде спречено, па и унищено дури." (85)

За потребите на сърбоманското адаптиране на Жинзифов, Пърличев, Шапкарев, Цепенков, Смирненски, Вапцаров, Лазар Поптрайков и др. ненадминатият адепт на Стоян Новакович - Бл. Конески предприема ред действия. Написва статии и стихотворения и няколко разказа. Дава и "обяснения", в които без да иска, "изплюва камъчето": "Имаше потреба да се идентификувам со тие личности и да се включам со нив во една традиция. Мегю тоа що е мой свет и това що било нивни свет, се разбира, има разлики. Тие разлики се понекогаш многу големи." Нататък изтъква, че все пак посланията на тези възрожденци трябва да се преосмислят. Така се е стигнало до ситуацията, когато всяка страна "държи на правото си" да съди другата. Конески "великодушно" заключава: "Тие имат право мене да ме судат, а яс нив." (86) Но съдът на историята вече отдавна се е произнесъл: Фалшификаторите и плагиатите не могат да разчитат на творческо дълголетие.

На българския възрожденец от Македония Григор Пърличев в едно свое стихотворение Конески приписва следните думи. "Ке дойде едно ново племе що ке ме сака и прославува". А кое е било старото племе, което не го обичаше или не го прославяше? Конески иска да ни внуши, че това е била българската интелектуална среда (има предвид Ботевата сатира към Пърличев, както и критиката на Н. Бончев за Пърличевия превод на "Илиадата"). Истинската малобройна среда, която беше враждебна към македонския българин, обаче бе кръгът на сърбомакедонците - Лямевци.

На друго място в книгата "Разговори" Конески намеква, че българщината е онова "глухо семе", което хвърлено на почвата на Македония, не е покълнало. Според него е "пропаднало она що и немало живот во себе". (87) Но това просто не е вярно! По-точно е, че то е притихнало като духовно и човешко пред диващината и жестоката примитивност на отродилите се македонски сърбомани (македонските куизлинги), за които е най-подходящо точно неговото фамилно име - Лямевци!

[Previous] [Next]
[Back to Index]


84. Андреевски, Ц. Цит.съч., с. 310.

85. Пак там, с. 311.

86. Пак там, с. 312.

87. Пак там, с. 349.