II. Ръководство и организация на въстанието
1. Централен комитет
Макар че въоръжената съпротива срещу решенията на Берлинския конгрес почва спонтанно, още в самото начало идейното и организационното ръководство е поето от комитетите “Единство”. Но Търновският комитет, на който принадлежала идеята за възникването на подобни обществени органи, както и останалите комитети в Княжеството и Източна Румелия още в самото начало почувствували остра нужда от единно ръководно тяло, което да поеме в свои ръце, координира и направлява дейността на комитетите и да осъществява прякото ръководство на въстанието и въобще на съпротивата срещу решенията на Берлинския конгрес.
Обръщайки се към предосвобожденската епоха, когато начело на националнореволюционното движение в продължение на години е стоял Българският централен революционен комитет, отделните комитети и дейци стигнали до идеята за създаване на Централен комитет, без да разсъждават особено за наименованието и функциите му. В момента възникнали само въпросите за местоседалището му, за начина на представителство, за състава и прерогативите спрямо въстаническото движение в Македония и източнорумелийската съпротива.
В своето първо заседание Търновският комитет “Единство” наред с другите цели си поставил и задачата “да земне отгоре си грижата да работи постоянно за разпространението на своите идеи навред из нашето отечество. Чрез съставянето на подобни комитети, с които да бъде в сношение и сич-ките тия комитети да имат една цел, за постигането на която съвместно (согласно) да работят.” [1] Следователно Търновският комитет считал още от началото, че е негова ръководната роля спрямо останалите комитети, които ще се създадат в губернията. Това, макар и неизречено, е залегнало и в структурата на комитетите, определена по устава - предвиждало се да има селски, градски, окръжни и губернски или Централен комитет. [2]
Но още при първия контакт на представителя на Търновския комитет М.
Сарафов с дейците на въстанието Натанаил Охридски, Д. Попгеоргиев и др.
и със Софийския комитет възникнала необходимостта от Централен комитет,
който да бъде по-близо до въстаническия театър и да обединява дейността
на комитетите в Княжеството с нуждите на въстанието. П.Крусев твърди, че
М. Сарафов изпратил на 16 септември писмо до Търновския коми-
1. Освобождение Болгарии от турецкого ига. Т. 3, д. № 119, с. 210-211.
2. П. Крусев. Цит. съч., с. 103-106.
118
тет и дал идеята “да се изпрати от Търновския комитет, както и от всички губернски комитети по един представител при Централния комитет в Кюстендил, за да приемат помощите и парите, оръжията от своята губерния и да докладват за развитието на събитията” [3]. Вероятно след участието си в Рилското съвещание М. Сарафов е оценил ролята на Натанаил, който смятал да се установи в Кюстендил, и дейците около него като съществуващ вече Централен комитет за ръководство на начеващото въстание.
Към тях той считал, че трябва да се прикрепят представители на комитетите “Единство” като посредници между комитетите и въстаниците. Задържането на Натанаил в Пловдив, както и избухването на въстанието в Кресненската клисура в началото на октомври изменили нещата. В средата на октомври в писмо до Джумайския комитет Мелетий Софийски в качеството си на председател на Софийския комитет пише: “Очаква се дедо Охридски (Натанаил - б. м.), за да ся состави тука Централний Комитет, който ще проводи един член, за да заседава във ваший Комитет.” [4] Въпреки тези намерения и макар че Натанаил се завърнал от Пловдив, проектираният Централен комитет не бил създаден. Натанаил, разочарован от хода на въстанието, което не се бе развило съгласно неговия план, временно се отдръпнал и веднага заминал за Кюстендил за да осъществи идеята си за изпращане на чети и да повдигне въстание във вътрешността на Македония. Той е бил разочарован и от Софийския комитет, който според него неправилно е съсредоточил всичките си усилия в Кресненско и Разложко. За сметка на това през октомври-ноември Софийският комитет обективно - поради разностранната си дейност - започнал да се счита за Централен. Дейци и участници се обръщали с писма към него като към ръководен орган. Сам Натанаил Охридски по същото време волю-неволк) сочи Софийския комитет за Централен. В писмо от 1 декември до К. Босилков той пише, че е дошъл в София “да ся споразумея с Централний комитет” [5].
На 26 октомври, след отстраняването на Калмиков, Войткеевич, Пеко Павлович и др. и след възникналите недоразумения с Джумайския комитет началник-щабът на въстаниците в Кресненското дефиле Д. Попгеоргиев изпраща свой и на войводите представител - Ал. Филипов - да замине “за София до Централния комитет”, “понеже ще докаже устно на Комитета хода на работите”, т. е. правотата на войводите, четоводците и на самия Д. Попгеоргиев в спора с отстранените “чуждостранци”, и ще отговори на “питания, които не следват и тъй да кажа смешни” на Джумайския комитет. [6] Следователно и Натанаил, и въстаническото ръководство в Кресна смятали, че Софийският комитет е Централен, на него принадлежало правото да решава спорните въпроси и на него следвало да изложат правотата на своите действия, идеи и постъпки.
За известно време Софийският комитет не само е считан, но дори си присвоил
и правата на Централен комитет - нареждането да се арестува Д. Попгеоргиев,
както и избирането и оторизирането на тричленната комисия като “представителка
на Централния комитет” говорят най-добре
3. П. Крусев. Цит. сьч., с. 91-92.
4. Г. Кацаров, Ив. Кепов. Цит. съч., д. № 41, с. 36.
119
за това. [7] В този момент Софийският комитет поема ролята на Централен комитет не само като организационен център, но и в идейно, тактическо, кадрово и пр. отношение. От това време датират указанията на Софийския комитет за разширяване на въстанието към Разложко, за целите и характера на въстаническите действия. Същевременно по това време комитетът поема върху себе си и задачите за осъществяване на връзките с дейците на Временното руско управление, за препращане на доброволци, оръжие, боеприпаси и пр. за въстаническия театър, за правното уреждане на въпроса с пленените турски войници, офицери и пр. [8]
Във временната си роля на Централен комитет Софийският комитет “Единство” не оправдал задачите и надеждите, които му се възлагали. Дейността на комисията и особено убийството на Стоян войвода и неговите другари по нареждане на един от комисарите в съгласие и заговор с чуждестранните предводители окончателно го компрометирали пред въстаниците, пред Търновския комитет “Единство” и останалите комитети в страната. В средата на ноември отново въпросът за действен Централен комитет стоял на вниманието на всички въстанически дейци. Инициативата сега дошла от Търновския комитет. Тук, след като Михаил Сарафов е настоявал да се изпрати човек в Кюстендил, в заседание на 6 октомври комитетът по принцип взема такова решение, но до началото на ноември не се спира на подходящ човек. [9] Чакали се предложения и от окръжните и градските комитети. И наистина такива дошли - Ловчанският комитет предлагал Стамболов, [10] севлиевци - един от тримата организатори на Търновския комитет: д-р Стат Антонов, Г. Живков или Дж. Момчев, а Габровският комитет посочил Зографски. На 13 ноември търновци обаче избрали Ст. Стамболов, определили му месечно възнаграждение и осведомили за намеренията си останалите комитети. [11]
Това решение на търновци дошло на 15 ноември и до Софийския комитет и след станалите произшествия било посрещнато не само като задължение, но и като изход и облекчение, тъй като се предлагало Централният комитет да се състави в Джумая или друго погранично място. [12]
За това допринесъл и Натанаил, който приел, а на 7 декември и официално
бил упълномощен от Софийския комитет да ръководи въстаническите дела, докато
се състави Централен комитет. С това Софийският комитет окончателно снел
от себе си правата и задълженията на Временен ЦК. [13]
7. Г. Кацаров, Ив. Кепов. Цит. съч., д. № 92, с. 56; Жизнеописание митрополита Охридо-Пловдивското Натанаила . . ., с. 75. В пълномощното, издадено на Натанаил да ръководи въстанието, се казва дословно, че понеже до този момент не е създаден ЦК, “Софийският комитет, който временно изпълнява тази длъжност”, го упълномощава с тази задача.
8. Г. Кацаров, Ив. Кепов. Цит. съч., д. № 19, с. 24-26, 31, 40-41; д. № 56, с. 49-50; д. № 96 и др.
9. Кирил, патриарх български. Съпротивата . . ., с. 95.
10. Освобождение Болгарии от турецкого ига. Т. 3, д. № 163, с. 266.
11. Кирил, патриарх български. Съпротивата . . ., с. 95.
12. Г. Кацаров, Ив. Кепов. Цит. съч., д. № 133, с. 73.
13. Пак там, д. № 171, с. 94; Жизнеописание митрополита Охридски . . ., с. 75; Кирил, патриарх български. Съпротивата. . ., д. № 22, с. 141. В писмо от 15 януари на Мелетий Софийски до Натанаил още по определено се казва, че Со фийският комитет след дълги опити да се събере най-сетне “на едно събрание ся е решило чтото Централният комитет да ся премести в Кюстендил под Ваше управление, а тука да ся нареди само местен”.
120
Стамболов, упълномощен от Търновския и други комитети, след като проверил състоянието на някои комитети в Княжеството, включително и на Софийския, се озовал в Кюстендил при Натанаил. Сега в същност двамата поели функциите на ръководители на Централния комитет на въстанието, тъй като и двамата получили официално пълномощия. В дейността им през този период се чувствувала ролята на пълноценни ръководители - те нареждали и проверявали въстаниците, създавали правила, утвърждавали предводители и т. н.
Въпреки че организацията на въстанието се поела от Натанаил и Стамболов, не бил създаден единен Централен комитет за оглавяване на общобългарската съпротива включително и тракийската срещу решенията на Берлинския конгрес.
Ето защо Търновският комитет непрекъснато се опитвал да активизира лрадските и губернските комитети и тези в Източна Румелия за избиране на свои представители за Централен комитет - търновци настоявали за това и пред Стамболов, и пред Натанаил. “Нужно е вече - писали те до Стамболов - Ви да влезете направо в сношение със сичките губернии - за по-скорото составяне на Централния комитет.” [14] Търновци настоявали да се изгради такъв Централен комитет, който да поеме, организира и координира въстаническите действия и съпротивата в двете провинции с оглед не само на военния, но и на политическия ефект от борбата.
За тях новоизграденият Централен комитет следвало да бъде най-авторитетното и ръководно тяло, на което да бъдат подчинени в дейността си всички комитети, войводи, ръководители и въстаници в Македония, Княжеството и Източна Румелия. Централният комитет според тях “трябва да земе за напред управлението по движенията Тракия и Македония в ръцете си, за да можем за напред с по-големи сили и средства навред да работим” [15]. В същия дух е и писмото на един от най-дейните членове на Търновския комитет - Д. П. Иванов до Стамболов: ”Сам знаете - пише той, - че ако има хора деятелни да работят в Централния комитет, и работите ще могат да се управи и востанието усили.” [16]
Тази идея не била чужда и на Стамболов, и на Натанаил, които считали,
че сега изпълняват ролята на Централен комитет за Македонското въстание,
но по-полезно би било да се изгради общобългарски национален комитет. Освен
всички други причини в момента това се налагало и от обстоятелството, че
през януари в Пловдив комитетът се реорганизирал като Централен за Южна
България. “Тука - пише до Натанаил Д. Матевски на 21 януари 1879 г. - ся
состави сега нов комитет, Централен за Южна България, който да бъде в споразумение
с Централния благотворителен комитет на цяла България. Разбира ся, че Вий
щете да направите сношение с него.” [17] С оглед на
това Натанаил упълномощил на 25 януари 1879 г. Ст. Стамболов, “представител
на Търновска губерния и член на Централния комитет”, да мине през по-главните
тракийски градове, за да се “споразумее с тамошните патриоти за някои мерки
и предприятия, от които твърде много зависи доброто бъдеще на целий българский
народ”. [18] Сред като преминал през Тракия, Стамболов
се озовал в Търново и тук в много по-благоприятна об-
14. Кирил, патриарх български. Съпротивата . . ., д. № 13, с. 131.
15. Пак там, д. № 15, с. 133-134.
121
становка на подем и в присъствието на пристигащите от всички краища на страната представители доуточнил идеята за ЦК. “Тук тая вечер - пише Стамболов в писмо до Натанаил от Търново на 20 февруари 1879 г. - ръководителите на представителите наедно с мене ще имат заседание, за да се основе един общ за Тракия, Македония и България комитет, който да си има под име “Българско единство”. След това събрание ще се вземат нужните мерки за преорганизуването на комитетите в България.” [19]
Въпреки взетите мерки и осъзнатата необходимост от създаването на единен Централен комитет бързото развитие на събитията и конкретните въпроси, които стояли за разрешение пред южнобългарските патриоти и въстаниците в Македония, довели до формирането на Централни комитети - съответно за Източна Румелия и Македония. Въпреки че между двата комитета и отделни техни представители съществувала постоянна връзка, взаимопомощ, общи идеи и кроежи, все пак те си оставали две различни ръководни тела. [20]
През март 1879 г. Централният комитет на въстанието в Македония се увеличил с още един член - с русенския представител Н. Обретенов. Още през ноември в разгара на Кресненско-Разложкото въстание Обретенов и Захари Стоянов изявили желание да отидат в “театъра на въстанието”, но поради бездействието и липсата на подкрепа от Русенския комитет “Единство” не могли да осъществят намеренията си. [21] През февруари-март Ст. Стамболов отново енергично настоявал пред Русенския комитет и последният в заседание от 19 март упълномощил Обретенов за “представител на Русенския благотворителен комитет “Единство” в Централния, Софийския комитет” [22]. На 17 март Обретенов пристигнал в София и след като се срещнал с някои местни дейци, “научих ся, че тука не съществува комитет и че Натанаил бил в Кюстендил” и че “освен ново нещо (т. е. нов комитет - б. м.) и искрени хора сичко друго е лъжа”. [23] Обретенов се срещнал с Натанаил, с Д. Попгеоргиев и с други лица в София и след като се запознал със състоянието и нуждите на въстанието, веднага се заловил на работа: - написал писма до Русенския комитет за пари, обърнал се до своя стар познайник-революционер във Враца Мито Анков с молба Врачанският комитет да събира, изпраща оръжие и патрони в Кюстендил и пр. [24]
Стамболов, който участвувал в неофициалните срещи и заседания на делегатите
от Учредителното събрание в Търново, през цялото време от своя страна събирал
средства, настоявал и убгждавал комитетите за по-действена работа. На 24
април той се озовал в София, като преминал през Тракия. Тук той почувствувал
известен отлив в настроенията на тракийските българи. Те му заявили, че
ще приемат Алеко паша и ще се съпротивя-ат единствено ако Портата изпрати
гарнизони по Балкана. Двамата с Обретенов веднага от София се отправили
за Кюстендил при Натанаил Охридски. На 29 април те са вече тук и заедно
с него се залавят за работа - пишат писма и “окръжни” до комитетите в страната
за пари, оръжие и помощи, посещават въстаническата болница, изучават въстаническата
подготовка
19. Кирил, патриарх български. Съпротивата. . ., д. № 67, с. 191-192; д. № 84, с. 209-210.
20. Пак там, д. № 20, с. 138-140; д. № 25, с. 147-148; д. № 32, с. 157; д. № 142, с. 170; д. № 95, с. 218-219.
22. Д. Дойнов. Нови документи . . ., д. № 16, с. 201-202.
23. Пак там, д. № 21, с. 207-208.
24. Пак там, д. 21, с. 210-211.
122
във вътрешността на Македония и пр. [25] Едва в този момент се почувствувало наличието и функционирането на Централен комитет с членове Натанаил Охридски, Стефан Стамболов и Никола Обретенов. [26]
Главните задачи, които Централният комитет решавал, били: активизиране комитетите в страната за събиране на средства, оръжие, боеприпаси и пр.; за съгласуване действията на въстанието в Македония със съпротивата на южнобългарските патриоти; за правилното организиране на наличните въстанически чети в Кюстендилско и Джумайско. Централният комитет положил усилия да се подготви въстаническо движение и във вътрешността на Македония. За осъществяването на всички тези задачи освен писма, окръжни и пр. Стамболов и Обретенов в качеството си на членове на Централния комитет обходили Дупница (Станке Димитров), през Слатина, Рила и Бараково стигнали в Горна Джумая (Благоевград), а след това през Рилския манастир се върнали отново в Кюстендил. По време на тази обиколка те се запознали с наличните въстанически сили и със състоянието на духовете в Джумая и другите селища, дали указания за действията на отделните чети и пр. [27]
Освен организационната дейност по това време Централният комитет излиза и с апел, подписан от “Македонски востанически комитет, 1879 г., 2-й майя Малеш планина”. Апелът, както правилно подчертава българският патриарх Кирил, е написан най-вероятно от Натанаил и е призив към македонското население вътре в областта за въстание. [28]
Очевидно това е било възвание, предназначено да се разпространява от
четите, които следвало да преминат в Македония. По стара практика, като
се почне от четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа, такива апели и прокламации
били разпространявани в походите им и сега отново се счело, че ще бъдат
необходими, за да се запознаят жителите на Македония с целите
25. Д. Дойнов. Нови документи. . ., д. 21, с. 210-211; Кирил, патриарх български. Съпротивата. . ., д. № 67, с. 191-192; д. № 71, с. 196-196; д. № 77, с. 204-205; д. № 80, с. 207; д. № 84, с. 209-210; д. № 89, с. 213. Натанаил е бил редовно осведомяван от Стамболов за работата и решенията на делегатите на Учредителното събрание по въпроса за българското единство. Явно е, че и това отношение между двамата е имало единодушие - да се протестира срещу разпокъсването на българските земи и да не се приема узаконяването му от Учредителното събрание. Натанаил настоявал Стамболов по-скоро да приключи работата си в Търново и да пристигне в Кюстендил, тъй като присъствието му тук било крайно необходимо. Стамболов се задържал в Търново по обективни причини и все пак през април заминал.
26. Кирил, патриарх български. Съпротивата. . ., д. № 112, с. 231-234. В окръжно писмо, изпратено до благотворителните комитети “Единство” в освободените части на страната, комитетът в Кюстендил се нарича “Централен Български Македонски комитет”, като за председател се подписва Натанаил Охридски, а аа членове - Стефан Стамболов и Никола Т. Обретенов. Окръжното според българския патриарх Кирил е съчинено на 28 април, а изпратено на 6 май до комитетите в България след неговото литографиране. От дневника на Обретенов се вижда обаче, че окръжното до комитетите в България е писано на 30 април; на 3 май са направени копия за Пловдивския комитет, а на 6 и 7 май са писани писма и до комитетите в Търново, Русе и за в. “Българин”. “Съдържанието на сичките писма - пише Н. Т. Обретенов в дневника си - беше за вървежа на Македонското въстание, с една реч, ние им изложихме сичко в писмата си, каквото сме вършили до сега и от какво има нужда въстанието” (Д. Дойнов. Нови документи . . ., д. № 21, с. 212-213). Оригинален литографиран отпечатък от окръжното понастоящем се пази в Централния държавен исторически архив.
27. Д. Дойнов. Нови документи . . ., д. № 21, с. 213-215.
28. Кирил, патриарх български. Съпротивата. . ., д. № 115, с. 235.
123
на борбата, да им се вдъхне кураж и се подтикнат към борба. В апела между другото се казва: “Юнаци, македонски и български! Светлий наш лев реве по наши македонски гори и долини, планини и пустини и ни вика сички на оружие. Где сте вие, побързайте да се събереме с оружие в ръцете ни, за да избавиме тия невиновати жертви от ова гнусно и позорно безчестие. Донесете си наум, що наши татковци, дедовци се бориха и си проливаха своя кръв за свобода гръчка и сръбска. . . , поглед свой и на лански години обърнете и ке видите що кръв они не пожалеха за обща свобода наша.” [29]
Апелът по политически съображения не е подписан от Централния комитет - нищо не трябвало да подскаже организирането на въстанието в пределите на Княжеството.
Освен този апел по всяка вероятност е изготвена и прокламация до комитетите в страната, която Стамболов взел със себе си при отпътуването от Кюстендил на 18 май 1879 г. [30]
Централният комитет продължил дейността си, но на 23 май 1879 г. Натанаил получил тежък припадък, а Никола Обретенов на 30 май заминал за Русе, [31] с което отново дейността на комитета замряла. По този повод Обретенов пише: “Управлението на Македонското въстание оставихме на дядо Натанаила, защото мойто, както и на Стамболова стовене в Кюстендил е вече безполезно, когато не пращат никакви помощи от вънкашните комитети.” [32]
Причините за сравнително краткия живот и прекратяване дейността на Централния комитет на въстаническото движение в Македония се кореняли в изменилата се външнополитическа обстановка, в настъпилите след приключването на Учредителното събрание в Търново настроения сред българската общественост и преди всичко на новата насока за решаването на източнорумелийския въпрос. След продължителната и бурна реакция срещу решенията на Берлинския конгрес българското общество през пролетта на 1879 г. постепенно започнало да се примирява с действителността, още повече, че един от главните проблеми - запазването на българския характер на Източна Румелия, макар и областта формално да оставала отделена от Княжеството - имал шансове да се реши, при това без необходимостта от въоръжена борба, без жертви и кръв.
Друга сериозна причина за прекратяване дейността на Централния комитет била бързото ликвидиране на изпратените от него чети през границата и сравнително ограничените вълнения и прояви на въстаническа борба във вътрешността на Македония. По този повод Никола Обретенов свидетелствува: “От тези новини на дядо Натанаила ний (Стамболов и Обретенов - б. м.) додохме до убеждение, че сичките усилия, които правим за Македония, са напусто.” [33]
В началото на юни 1879 г. Централният комитет вече не съществувал -
Натанаил тържествено посрещнал новоизбрания княз Александър Батен-
29. Кирил, патриарх български. Съпротивата. . ., д. № 115, с. 235.
30. Д. Дойнов. Нови документи . . ., д. № 21, с. 215. По съдържание прокламацията не ни е известна. Н. Обретенов отбелязва в дневника си, че Стамболов “зима прокламации, които ще разпрати по сичките комитети из Българско”. В случая едва ли става дума за познатите ни окръжни писма.
124
берг и по негов съвет и по общо убеждение се решило да се “спре делото привременно” [34].
Наред с дейността на Централния комитет трябва да спрем вниманието си и на специалната комисия, избрана от Софийския комитет и действуваща от негово име и по негова поръчка като “представителка на Централния комитет” по ръководството на въстанието през ноември 1878 г.
На 30 октомври, след като Софийският комитет получил сведение за отстраняването на Калмиков и Войткеевич от ръководството на въстанието определил за прекратяване на “безпорядъка” да се създаде “една привременна комисия от три члена, а именно: г-дие Димитрий С. Стателов, Пандо М. Урумов и Андрея И. Георгов, които ще управляват финансовата, почтовата и административната част на новопривзетите места” [35].
На комисията възложили задачите на “представителка на Централния комитет”, но тя не се упълномощавала да бъде Централен комитет или “Временно правителство”. Комисарите обаче разбрали пълномощията си далеч по-големи, а по спомените на П. Урумов тричленната комисия следвало да бъде “Временно правителство на въстанието, което трябваше да се обяви в Македония - в Кресненско” [36]. Комисията действувала именно в този дух: тя се опитала да упражнява върховния надзор над цялото въстание, да ръководи щаба и да определя войводите и четоводците, да кореспондира с Централния комитет в София и преди всичко да вземе в свои ръце финансовата част на въстанието и да въведе административен ред в завзетите територии. За тази цел в кресненските ханове в началото на ноември се свикват представителите на освободените 43 села - около 200 души кметове, старейшини и др. Тук се дават указания и се избират административни органи. “На същото място - свидетелствува П. Урумов - се избраха кметове и старейшини, които тоз час бяха потвърдени и от временното правителство. Раздадоха се брошури и други книжа, с които се признават за върховна административна власт в селата, а старейшините в състав от 4-6 души пък председателствуват над кметовете, да пазят мира и спокойствието на селяните, за която цел да имат постоянно избрани от самите тях по 2-3 полски полицаи, за да пазят синорите им. А чрез уредени патрули от по няколко селяни, нощна стража, да пазят селата им. Даде им се също така и административно-полицейска и съдебна власт да присъждат по дребни граждански и углавни разпри, а по-големите да ги препращат на Централното управление в Кресна. Данъци не им беше позволено да събират, защото това се изисква за после, когато се уредят работите за по-трайно.” [37]
Взетите от комисията мерки за устройство на освободената въстаническа
територия били в духа на извършеното до този момент от щаба на въстанието
по административното устройство. Но комисарите съгласно указанията на Софийския
комитет за хуманност към противника с оглед на международния отзвук наредили:
“Да се запазят недвижимите имоти, които не подлежат на развала - собственост
на избягалите турци, за да ги предадат, като се завърнат стопаните им.”
[38] Безспорно с това комисарите показали не
34. Д. Дойнов. Нови документи.. ., д. № 20, с. 26; Жизнеописание митрополита Охридско-Пловдивского Натанаила . . ., с. 95.
35. Г. Кацаров, Ив. Кепов. Цит. съч., д. № 92, с. 56.
36. Xр. Чочков. Цит. съч., с. 91.
125
само непознаване на местните аграрни условия, но и охладили революционния дух на селяните. Комисията, която във всичките си останали действия се стремяла да въведе единен правно-административен ред и на мястото на старото османско управление да създаде нова, революционна по характер власт, в тази насока изразявала позициите на буржоазните кръгове, по-специално на ръководството на Софийския комитет.
Дело на привременната комисия по всяка вероятност е един документ с политически характер – апелът на “Привременното Българско Управление” в Македония, издаден на 10 ноември 1878 г. на Пирин планина. [39] Основание за това ни дава не само датата на издаването му - 10 ноември 1878 г., т. е. времето, когато комисията действува най-активно, - но и наименованието на ръководното тяло, което го издава - “Привременно Българско Управление в Македония”. Единствено в хода на въстанието тази комисия действува под такова име. От друга страна, в апела се призовават на борба както местното население, така и доброволците - български патриоти, което също така ни навежда на мисълта, че това е дело на комисията, която си е поставила за задача да привлече и координира действията на местните въстаници и доброволците от Княжеството и Източна Румелия.
Дейността на комисията, или както се нарича още, “Привременното правителство”, или “Привременното управление на Македония”, е твърде кратка. А след убийството на Стоян войвода в края на ноември тя прекратява своята работа. Въпреки положителните стъпки по отношение на административното устройство на завзетите територии в своите насоки за оглавяване на ръководството на движението, даване приоритет на чуждестранните ръководители, изменяне тактиката на въстанието, разправата със заслужилите предводители и войводи, като Стоян Карастоилов, Д. Попгеоргиев и др., комисията изиграва отрицателна роля. Като орган на Централния софийски комитет и негов представител на театъра на въстаническите действия тя не само не оправдава доверието и не изпълнява поставените й задачи, но и до голяма степен си присвоява права и функции, които надхвърлят пълномощията й. Още в писмо от 15 ноември един от най-активните членове на Софийския комитет по това време Д. П. Карамфилович, в писмо до К. Босилков подчертава недоволството на комитета от дейността на комисията. [40] Има и ред други факти (един от тях е например изпращането на отец х.поп Атанас до Пловдив от самия комитет с цел да запознае тракийци с вредните последици от дейността на комисията), които показват, че Софийският комитет реагирал незабавно и остро срещу своеволните действия на привременната комисия.
Следователно, макар и да осъществява решенията на Софийския комитет, който по това време действува като Централен за въстаническото движение в Македония, комисията не може напълно да се отъждестви със Софийския комитет и с неговата генерална линия. В нейната работа и цели вземат връх други, чужди на делото планове и политически спекулации, включително и намеса на чужда агентура. [41]
От всичко изложено дотук се вижда, че още от началото на Кресненско-Разложкото
въстание се почувствувала необходимостта от единен ръко-
39. Кирил, патриарх български. Съпротивата. . ., д. № 6, с. 123.
40. Г. Кацаров и Ив. Кепов. Цит. съч., д. № 133, с. 73.
41. Г. Д. Тодоров. Цит. съч., с. 424-426.
126
воден център - Централен комитет, който да поеме политическото, организационното и военнотехническо ръководство на въстанието, но въпреки усилията действен и напълно авторитетен Централен комитет не бил създаден. Всичко това до голяма степен лишило въстанието от правилно ръководство и добра организация, което не могло да не даде негативно отражение върху неговия ход, сила и размах, да не обуслови резултатите му.
Не се осъществил и замисълът за създаване на общобългарски Централен
комитет за ръководство, координация и съгласуваност на съпротивата на тракийските
българи с тази на въстаниците в Македония и обединение на усилията на всички
патриоти от Княжеството, Източна Румелия и Македония в тази общонационална
задача. Това от своя страна не спомогнало да се използуват напълно материалният,
духовният и патриотичният потенциал на българския народ в един решителен
и важен момент в борбата за освобождение и изграждане на общобългарското
единство.
[Previous] [Next]
[Back to Index]