От направения историко-хранологически преглед се вижда, че българското националноосвободително движение, с неговите идейно-политически и национално-културни програми и искания, във всички свои етапи на развитие и борба е преследвало две основни цели - запазване на българското население в Македония и прякото или чрез автономно начало освобождение и обединение на Македония с България. Идеята за автономия на Македония и Одринско, като основен лозунг на ВМОРО до 1912 г. е лозунг общобългарски, поддържан най-активно от всички български политически партии и правителства, от Българската Екзархия, от ВМОК. Защото с извоюването на автономията по това време се открива пътят към националното обединение на българския народ.

От посочените официални документи на революционната организация - устави, правилници, декларации, изложения, меморандуми и пр., и конкретните национални и културни проявления на дейците на ВМОРО и на цялото българско население в Македония през всичките периоди на революционната борба става ясно, че лозунгът за автономия е тактика в националноосвободителното движение, наложена от противобългарските политически комбинации на съседните кралства и заинтересованите империалистически държави, които воюват срещу българското национално обединение.

След Първата световна война съобразно с редица нови политически условия се появяват множество легални и нелегални освободителни организации на македонските българи, които издигат различни лозунги и програми и воюват с оръжие срещу поробителите за освобождение на Вардарска и Егейска Македония. Тази борба, поддържана от цялото българско население и особено от младежта, която е в първите редици на въоръжената и тайната културно-национална дейност срещу чуждия потисник, запазва българската национална самобитност, култура, език, нрави, обичаи и съзнание сред населението във Вардарска и Егейска Македония между двете световни войни и показва на поробителите и на света, че българщината в Македония не е пропаганда, а жива действителност, която с нищо не можа да се изкорени и която винаги ще води борба за своята свобода.

С непреходно историческо, национално и политическо значение ще си останат фактите и събитията от април 1941 г., когато дейците от всички течения на националноосвободителното движение, в това число и комунистическата организация начело с М. Шаторов, заедно с цялото българско население забравят и изоставят всички други лозунги и теории и стават на практика най-активните сторонници на обединението на Вардарска и Егейска Македония с България, а също и първите организатори и строители на възобновените български национално-културни институции. (196) Нещо повече. Българското население в част от Вардарска и Егейска Македония, което остава по силата на политическите комбинации  под италианска и германска окупация, повежда борба, включително и въоръжена, за присъединяването и на тези части към България. Едва когато през 1944 г. развоят на международните събития показва, че и този път националното обединение става невъзможно, поради същите причини, които и по-рано са го проваляли, българите във Вардарска и Егейска Македония отново издигат лозунга и повеждат борба за независима Македония.

За същите идеи (обединение или независима Македония) се борят и дейците на българското класово съпротивително движение в двете области по време на Втората световна война. Само по конюктурно-политически съображения те са откъснати и оставени сами, без подкрепа от прогресивните и демократични сили в България. Това става причина на тях насилствено да им бъдат наложени чужди лозунги, забрана на българското им национално име и външно решение за въпроса за Македония. (197)

Такава е историческата истина по разглеждания проблем. Младите български поколения трябва да я знаят, да я обичат и да я бранят от ограбване и фалшификация.

[Previous]
[Autonomy Main Page]

Бележки:

196. ЦПА, ф. 226 (необработен). Спомени на В. Хаджикимов от Щип; срв. Д. Гюзелев. Първите лъчи ..., Цит. съч., с. 1-70.

197. Вж. по-подробно Ц. Драгойчева. На класови и интернационалистически позиции. С., 1979, с. 42-92; срв. ЦПА, ф. 226 (необработен). Документи и трудове на В. Яначков, М. Къпрачев и др.