II. ОПЪЛЧЕНИЕТО ВЪ ПРЕДНИЯ ОТРЯДЪ НА ГЕНЕРАЛЪ ГУРКО
1. Преминаването презъ р. Дунавъ.
Съсрѣдоточаването на руската армия бѣ завършено. Тя се готвѣше да нахлуе въ България презъ голѣмата рѣка. Избрано бѣ мѣсто за преминаване срещу Свищовъ.
На 15-и юний въ 2 часа следъ полунощь дивизията на генералъ Драгомировъ започна съ понтони пренасянето на първитѣ отдѣления бойци на отсрещния брѣгъ.
Турцитѣ бѣха заблудени и изненадани. Макаръ че силното течение на рѣката отнесе понтонитѣ на 4 километра източно отъ Свищовъ, опасното дѣло бѣ извършено благополучно.
Веднага следъ заемането на Свищовъ презъ Дунава започнаха да строятъ мостъ, по който се прехвърли на отсрещния брѣгъ цѣлата руска армия.
По този мостъ следъ нѣколко деня мина и Българското опълчение. Бѣше тиха, пролѣтна, безлунна нощь. Дунава, мощенъ и таинственъ като море, се ширѣше отъ дветѣ страни на моста. Мѫтнитѣ му вълни тихо се плискаха ò носоветѣ ца понтонитѣ. Отвреме-навреме се опъваха веригитѣ, съ които бѣха свързани многобройнитѣ понтони на моста. Опълченцитѣ вървѣха мълчаливо, и стѫпкитѣ имъ отекваха въ тишината върху дървената настилка. Погледитѣ на всички бѣха впити напредъ, въ очертаващитѣ се върху тъмното небе хълмове. Това бѣ скѫпиятъ роденъ брѣгъ, за който копнѣеше всѣки опълченецъ. Тамъ бѣше България. А мостътъ като че ли нѣмаше край. Но ето той изведнажъ се свърши подъ
15
Минаване Дунава отъ Опълчението
16
Опълченецъ въ бойна форма
17
отвесния брѣгъ. Тогава всички тѣзи мълчаливи фигури неочаквано се раздвижиха. Редътъ изведнажъ се наруши. Тѣ се спустнаха къмъ скѫпата имъ майка-земя, и като единъ колѣничиха, а сетне низко се наведоха и я цѣлунаха ...
Тѣ бѣха вече въ своята Родина — върху земята, която ги бѣ откърмила. Тукъ, по брѣга на „тихия бѣлъ Дунавъ”, въ пазвитѣ на Балкана или въ политѣ на назѫбенитѣ снѣжни Родопи тѣ се бѣха родили и израсли, бѣха чули за пръвъ пѫть скѫпата българска речь, бѣха получили първата майчина цѣлувка.
Тукъ, подъ схлупенитѣ бащини стрѣхи, до родното огнище, тѣ бѣха закърмени съ обичь къмъ тази скѫпа Родина, притисната отъ вѣковното тегло на тежката робия.
Тукъ тѣ бѣха познали какво значи да си безправенъ робъ и съ кървава поть да си изкарвашъ коравия залъкъ хлѣбъ, който и последниятъ турчинъ можеше да ти отнеме, следъ като се погаври съ честьта на семейството ти.
Тукъ тѣ се бѣха научили на безкрайни мѫки и теглила, за да проблесне у тѣхъ единъ день свѣтлиятъ лѫчъ на съзнанието за борба.
И когато опълченцитѣ се вдигнаха отъ земята, тѣ бѣха вече готови за борбата, която ги очакваше.
При Свищовъ руската армия, следъ като се прехвърли презъ р. Дунавъ, се раздѣли на три отряда: Предниятъ — на генералъ Гурко, въ състава на който влизаше цѣлото Българско опълчение,
Генералъ Гурко
18
имаше за задача да достигне по-скоро Балкана и да завладѣе проходитѣ презъ него. Планината щѣше да се използува за линия на отбраната срещу подкрепленията на турцитѣ, които биха дошли откъмъ югъ; Източниятъ отрядъ на престолонаследника Александъръ, съ задача да образува заслонъ срещу четириѫгълника отъ крепоститѣ Русе, Шуменъ, Силистра и Варна, и Западенъ — на генералъ Криденеръ, да изолира отначало силната крепость Никополъ, а после да напредне къмъ Плѣвенъ, за да достигне до р. Витъ.
2. Походътъ къмъ Балкана.
Схващайки важностьта на задачата си, генералъ Гурко бързо се устреми къмъ югъ. Крайната цель на Отряда бѣ, следъ като осигури проходитѣ, да се спустне въ Тракийската равнина и да вдигне възстание въ Южна България. Той се състоеше отъ: 10 ½ дружини, 30 ½ ескадрона и 32 орѫдия (всичко 9,400 души). Главната опора на този коненъ отрядъ съставяха българскитѣ опълченски дружини.
На 24-и юний генералъ Гурко пое командуването на Отряда, и сѫщия день конницата бѣ изпратена къмъ Търново. На 25-и юний тя зае гр. Търново съ бой. Изненаданитѣ турци напустнаха града съ бѣгство.
Старата столица на Асѣновци, люлка на Второто българско царство, бѣше вече освободена. Цѣлото население отъ Балкана бѣ изненадано и разтревожено. Отвсѣкѫде се стичаха хора да видятъ старата си столица свободна и да поздравятъ своитѣ освободители.
Какъ срещнаха търновци руситѣ, ще оставимъ да разкаже очевидецъ:
„Тѣ цѣлуваха рѫцетѣ на офицеритѣ, стремената на конетѣ; засипваха съ цвѣтя кавалериститѣ, хвърляйки въ въздуха своитѣ фесове съ нашити по тѣхъ кръстове отъ бѣлъ ширитъ; съ викове „ура” и „да живѣе” гѫстата народна тълпа изпровождаше рускитѣ войски къмъ катедралата, дето веднага бѣ отслуженъ молебенъ.”
Следъ това и пехотата потегли за Търново. Вестьта за пристигането на опълченцитѣ повдигна отново цѣлата окол-
19
сть на Търново и Балкана. На 27-и юний по цѣлия проломъ настаниха посрѣщачитѣ на Българското опълчение, което се движеше начело на руската 4-а стрелкова бригада.
Опълченцитѣ изъ пѫтя бѣха затрупвани съ цвѣтя отъ женитѣ и децата, а мѫжетѣ, разположили се отъ дветѣ страни на колоната, не преставаха да имъ поднасятъ закуски, вино и овощия. Срѣщата бѣше съвсемъ неочаквана за опълченцитѣ. Тълпата посрѣщачи се люлѣеше и се притискаше къмъ „своитѣ”, прегръщаше ги, радваше имъ се, благославяше ги, и сълзитѣ отъ радость говорѣха много повече отъ думитѣ.
3. Преминаването презъ Стара-планина.
Къмъ 27-и юний цѣлиятъ Преденъ отрядъ бѣ вече въ гр. Търново и веднага се пристѫпи къмъ приготовленията за минаването презъ Стара-планина. По това време презъ Балкана имаше само единъ удобенъ пѫть — едва завършеното шосе презъ Шипка. Шипчанскиятъ проходъ, обаче, бѣше заетъ отъ силни турски войскови отдѣления, които се бѣха укрепили въ планината. За да не дава скѫпи жертви и да изпълни по-бързо задачата си, генералъ Гурко реши да обходи разположилитѣ се въ Шипчанския проходъ турски войски, като мине Балкана по единъ отъ съседнитѣ проходи.
Генералъ Гурко, следъ грижливо проучване, се спрѣ върху Хаинския проходъ. За поправка на сѫществуващия пѫтъ коларски пѫть презъ този проходъ бѣ изпратенъ напредъ авангардъ, засиленъ съ пионери. За да се отвлѣче вниманието на турцитѣ при преминаване планината, той състави Габровския отрядъ на генералъ Дерожински, който трѣбваше да настѫпи демонстративно по Шипчанския проходъ въ сѫщото време, когато генералъ Гурко потегли къмъ югъ.
Когато всички приготовления бѣха привършени, Предниятъ отрядъ на 30-и юний предприе единъ отъ най-труднитѣ походи. Цѣли три дни хората отъ Отряда се бориха съ природата. Това бѣ наистина една упорита борба. Всѣка своя стѫпка Отрядътъ спечелваше съ голѣми усилия. Осо-
20
Посрѣщане опълченцитѣ предъ В. Търново
21
бено трудно бѣ прехвърлянето на полската артилерия. Наклонитѣ на пѫтя бѣха ту стръмни нагоре, ту съ силни спусъци надолу. Артилерийскитѣ коне, впрегнати въ орѫдията, не можеха да се справятъ съ тѣхъ. Прибѣгна се къмъ помощьта на пехотата. Цѣли роти се залавяха за колелата и спицитѣ на орѫдията, други, наредени на редици, теглѣха съ вѫжета. Всички се напъваха, но се спечелваха само нѣколко метра напредъ по този изровенъ отъ пороитѣ планински пѫть. Положението още повече се влоши, когато пѫтьтъ започна да се спуска надолу. Сега той се виеше по края на отвесни скали, подъ които зѣеше бездънна пропасть. Пѫтьтъ бѣше толкова тѣсенъ, че колелата на орѫдията отъ външната страна не можеха да стѫпятъ върху твърда почва, а висѣха надъ пропастьта; поддържаха ги войнишкитѣ рѫце съ издути до спукване жили. Едно невѣрно движение, една непресмѣтната крачка, и орѫдието заедно съ хората и добитъка можеше да се намѣри на дъното на страшната пропасть.
Хората отъ Предния отрядъ победиха природата. Крилатиятъ духъ ги рѫководѣше, и имъ помогна да превалятъ Балкана. На третия день Отрядътъ се спустна неочак-вано въ долинаа на р. Тунджа. На 4-и юлий той вече зави нагоре, по течението на рѣката, за да се яви въ тилъ на турцитѣ, които бѣха още на Шипчанския проходъ.
На 5-и юлий генералъ Гурко зае изхода на Шипчанския проходъ отъ югъ. На Отряда бѣше останало да изпълни последната частъ отъ задачата си: да се разправи съ турцитѣ въ прохода, и да стане господарь на цѣлата тази часть отъ Балкана. За да постигне тази си цель, генералъ Гурко поиска да влѣзе въ връзка съ началника на Габровския отрядъ, който бѣше притисналъ турцитѣ отъ северъ. Но тази връзка трѣбваше да се установи чакъ презъ Търново, а това бѣше трудно. Балканътъ бѣше между двата отряда.
Между това, турцитѣ отъ прохода успѣха да използуватъ положението на руситѣ и на 7-и юлий се измъкнаха пеочаквано къмъ Чирпанъ и Пловдивъ по планински пѫтеки, като изоставиха въ прохода деветь орѫдия и доста бойни иатериали. Впустналитѣ се руски части да ги преследватъ, успѣха да заловятъ въ пленъ само нѣколкостотинъ души.
22
Така Шипчанскиятъ проходъ падна въ рѫцетѣ на руската армия. Отрядътъ на генералъ Гурко възстанови връзката с Северна България по удобния шосеенъ пѫть на този прд ходъ и подобри подвоза и снабдяването си.
Вестьта за успѣха на Отряда на генералъ Гурко произведе истинска паника не само между турското население въ цѣла Южна България, но се предаде и по-нататъкъ, чак до Цариградъ.
Въ Турската столица намѣриха, че причината на този неуспѣхъ се крие въ некадърностьта на командуването, побързаха да смѣнятъ, както главнокомандуващия, така министра на войната. Започна се бързо превозване на армията на Сюлейманъ паша отъ черногорската граница. То трѣбваше презъ Деде Агачъ да се прехвърли по море оттамъ бързо да замине, за да прегради пѫтя на руситѣ за Цариградъ.
Следъ разчистването на Шипчанския проходъ, генерал Гурко настояваше да му бѫде разрешено да настѫпи на югъ и да бие по части организиращата се при Търново Сейменъ армия на Сюлеиманъ паша. Генералътъ намираше, че, ако отиде на югъ, въ Стара и Нова Загора, по-добре ще може да наблюдава турцитѣ. Руското командуване, обаче не разреши това премѣстване на Предния отрядъ, защото общото положение на руската армия не бѣше благоприятно. Западниятъ отрядъ около това време бѣ изненаданъ отъ бързото укрепяване на Плѣвенъ и превръщането му в укрепенъ лагеръ; опитътъ за превземането на Плѣвен не успѣ, и укрепениятъ лагеръ се превърна въ една постоянна заплаха отъ тази посока; срещу армията на Престолонаследника, на изтокъ, турцитѣ, опрѣни на четириѫгълник отъ крепости, изкустно маневрираха, и рускитѣ сили не бѣха достатъчни да се справятъ съ тѣхъ.
Обаче генералъ Гурко продължаваше да настоява за движение на югъ.
Още преди да получи отговоръ, генералъ Гурко на 11-и юлий изпрати кавалерийски отряди да разрушатъ ж.-п линия Одринъ—Пловдивъ, а съ часть отъ пехотата си за Стара Загора. Въ Старозагорския отрядъ влѣзоха 1-а, 2-а 3-а и 5-а опълченски дружини, Киевскиятъ хусарски полкъ
23
Преминаване Балкана презъ юлий
24
една казашка сотня, четири планински и две казашки орѫдия, 4-а опълченска дружина бѣ изпратена да организира отбраната на Шипка, а 6-а — да конвоира ранени до Търново.
Задачата на Отряда бѣ да пази Стара Загора до завръщането на коннитѣ отряди, изпратени на югъ да разрушатъ ж.-п. линия, а следъ тѣхното завръщане да се прибере и той при прохода на Стара планина.
Както въ всички български градове, и въ Стара Загора посрѣщането бѣ сърдечно. Войскитѣ бѣха посрещнати отъ членоветѣ на Градския съветъ, духовенството и ученицитѣ отъ градскитѣ училища. Ученичкитѣ, облѣчени въ бѣло, пѣеха радостни пѣсни, а населението се надпреварваше да гощава освободителитѣ си съ всичко онова, съ което е тъй богато плодородното Загорие.
Генералъ Гурко, пристигналъ да вземе участие въ тържеството, бѣше начело на Отряда при това посрѣщане. На 13-и юлий, обаче, той се върна въ Казанлъкъ, като за началникъ на Старозагорския отрядъ остави принцъ Николай Лейхтенбергски.
Следъ завръщането си въ Казанлъкъ, генералъ Гурко получи съобщение, че Главнокомандуващиятъ е съгласенъ съ неговитѣ доводи, и му предоставя пълна свобода на действия отвѫдъ Балкана.
Тогава той реши да тръгне незабавно за изпълнение начертания отпорано планъ и заповѣда цѣлиятъ Отрядъ да настѫпи къмъ Нова Загора, та, ако Сюлейманъ паша тръгне къмъ Стара Загора, да го бие въ флангъ.
За извършване настѫплението къмъ Нова Загора генералъ Гурко раздѣли Отряда си на три колони, които трѣбваше на 17-и юлий да потеглятъ. Като крайна дѣсна колона бѣ Старозагорскиятъ отрядъ.
Въ сѫщия день, обаче, когато Предниятъ отрядъ тръгна на югъ, Сюлейманъ паша привърши организирането на своята многобройна армия отъ най-добритѣ и съ боенъ опитъ турски войскови части и сѫщо така въ три колони потегли отъ Търново-Сейменъ на северъ, за Стара Загора.
Докато дветѣ колони на Предния отрядъ (Лѣвата и Срѣдната) подъ личното командуване на генералъ Гурко настѫпваха и се биеха при Нова Загора, въ Стара Загора при-
25
стигнаха първитѣ сведения за приближаващата се армия на Сюлейманъ паша. Следъ първитѣ изплашени бѣжанци-българи, градътъ се изпълни съ такива отъ цѣлата околность. Тогава тръгналата вече отъ Стара Загора колона на опълченцитѣ бѣ върната отъ пѫтя и нощува на 18-и срещу 19-и юлий при Яйданли, около три клм. източно отъ града.
Презъ тази нощь въ Старозагорския отрядъ се получи известие за победата при Нова Загора. Освенъ това, генералъ Гурко съобщи, че тръгва на помощь за Стара Загора въ 6 ч. сутриньта на 19-и юлий, и че по пладне ще пристигне. Това негово намѣрение, обаче, не можа да се осѫществи. Както разстоянието, така и противникътъ, попрѣчиха на генералъ Гурко да вземе участие въ този бой, който се разигра на следния день. Стеклитѣ се обстоятелства оставиха Българското опълчение въ единъ решителенъ моментъ да се надява само на своитѣ сили срещу пълчищата на Сюлейманъ паша.