V. ВТОРОТО МИНАВАНЕ ПРЕЗЪ СТАРА ПЛАНИНА
Генералъ Скобелевъ
Следъ като падна Плѣвенъ, Руското командуване трѣбваше да бърза къмъ Цариградъ, за да се наложи мира, докато турцитѣ не сѫ се още опомнили. Отрядътъ на генералъ Гурко, изпратенъ презъ Араба Конакъ, разби турцитѣ, завладѣ София и се спустна въ долината на Марица.
Въ това време Шипчанскиятъ отрядъ бѣ усиленъ съ войска отъ Плѣвенъ. Генералъ Радецки реши да прехвърли войскитѣ си презъ Балкана по съседнитѣ на Шипчанския проходи, които по-слабо се наблюдаваха отъ турцитѣ, следъ което да обгради и плени цѣлата армия на Вейселъ паша, която отбраняваше Шипчанския проходъ. Затова той раздѣли войскитѣ си на три колони:
а) Срѣдна колона, водена лично отъ него, трѣбваше да атакува турцитѣ въ Шипчанския проходъ, за да привлѣче вниманието на турцитѣ зъ тази посока;
61
б) Източна колона, подъ командата на князъ Святополкъ Мирски (26 дружини, 9-а опълченска дружина и 24 орѫдия) да мине презъ Стара планина по пѫтя Трѣвна—Кръстецъ—Селце—Гѫсово—Мъглишъ;
в) Западна колона, подъ командата на генералъ Скобелевъ (22 дружини, седемтѣ опълченски дружини, 22 ескадрона и 14 орѫдия) да прехвърли Стара планина по пѫтя Топлишъ—Химитли.
Дветѣ колони трѣбваше да тръгнатъ на бѫдни вечерь — 24-и декемврий — и на 27-и декемврий едновременно да атакуватъ турската армия при южния изходъ на Шипчанския проходъ.
И така, българскитѣ опълченски дружини, заедно съ руски войски трѣбваше всрѣдъ зима съ подвигъ да опровергаятъ мнението на тогавашнитѣ военни въ Европа, че Стара планина зимно време била съвсемъ непроходима.
Започна трѣскава работа, за да се подготвятъ войницитѣ за смѣлия походъ: началницитѣ преглеждаха най-грижливо орѫжието, обувкитѣ, дрехитѣ; раздадоха се навуща, наушници, рѫкавици, качулки; на всѣки войникъ бѣ даденъ хлѣбъ за единъ день, сухари и консерви за два дни, свинска или гѫша мась за предпазване отъ замръзване; обозитѣ се стегнаха и се провѣри тѣхниятъ товаръ; санитаритѣ бѣха снабдени съ всички медикаменти и бѣха провѣрени знанията имъ за даване помощь при премръзване.
Следъ материалната подготовка, генералъ Скобелевъ не забрави да подкрепи и духа на своитѣ войски. Въ своята хубава заповѣдь преди тръгването той се обръшдше къмъ рускитѣ войници и българскитѣ опълченци съ тѣзи знаменателни думи:
„Предстои ни труденъ подвигъ, достоенъ за доказаната слава на рускитѣ знамена: днесъ ние почваме да преминаваме презъ Балканитѣ съ артилерия, безъ пѫтища предъ очитѣ на неприятеля и презъ дълбоки снѣжни прѣспи. Насъ ни чака въ планината турската армия на Ахмедъ Еюбъ паша; тя се осмѣлява да ни прегради пѫтя” . . .
„Българи, дружинници! Вамъ е известно, защо по държавната воля на нашия Царь-Освободитель рускитѣ войски навлѣзоха въ България.
62
Вие отъ първитѣ дни на формирането на Българското опълчение се показахте достойни за участието на Великия Царь и руския народъ. Въ сраженията презъ юлий и августъ вие заслужихте любовьта и довѣрието на вашитѣ бойни другари — руски войници. Нека бѫде така и въ предстоещитѣ бойове.
Вие се сражавате за освобождението на вашето Отечество, за неприкосновеностьта на родното огнище, за честьта и живота на вашитѣ майки, сестри и жени — съ една дума за всичко, което на земята е ценно и свято. Богъ заповѣдвя да бѫдете герои.”
Когато всички приготовления за зимния походъ бѣха привършени, войскитѣ тръгнаха на 24-и декемврий вечерьта. Зимата бѣше тежка — студове сковаваха земята; старитѣ буки скърцаха и удряха премръзналитѣ си клони единъ ò другъ; виелицитѣ бѣха натрупали въ долищата високи прѣспи; вѣтърътъ носѣше облаци снѣгъ и го изипваше въ зиналитѣ бездънни пропасти. Когато опълченцитѣ се построиха за тръгване, виелицата засипваще очитѣ имъ съснѣгъ. Най-после дойде часътъ за тръгване. Опълченцитѣ напустнаха завинаги окаденитѣ си, но топли землянки при Зеленото Дърво.
Въ светата нощь срещу Рождество Христово въ равнината, въ топли и уютни жилища, хората се готвѣха да посрещнатъ най-хубавия праздникъ. Навънъ се разнасяха бодритѣ гласове на хороветѣ. Тѣ пѣеха коледарска песень. Бъдникътъ весело трещѣше на огнището, и предъ иконитѣ горѣха кандила. Знаеха ли тѣзи хора за похода на опълченцитѣ презъ планината презъ тази нощь? А опълченцитѣ като влъхвитѣ нѣкога въ древностьта бѣха тръгнали следъ свѣтлата звезда на свободата, която предвещаваше раждането на една нова християнска държава — България.
Фъртуната се засилваше, студътъ ставаше все по-силенъ. Колонитѣ се движеха безъ пѫть. Войницитѣ затъваха въ прѣспитѣ, падаха, плъзгаха се, разчистваха снѣга, а сетне се залавяха за тежкитѣ орѫдия и ракли, напъваха мускули и отново затъваха.
Това бѣше една жестока борба съ природата и суровата зима. Всѣка крачка се спечелваше съ цената на много усилия и мѫки. Виелицата не спираше, тя фучеше и слѣпѣше
63
Минаване Стара планина презъ зимата
64
очитѣ. На две крачки не се виждаше нищо. Цѣли три дни опълченцитѣ се бориха и най-сетне победиха и зимата, и Балкана.
Въ помощь на колоната на князъ Святополкъ Мирски се бѣха явили около 2,000 души българи отъ мѣстното население, които съ лопати разчистваха снѣга предъ войската. Може би, затова тази колона успѣ да се спустне въ долината точно навреме.
Въ колоната на генералъ Скобелевъ тѣзи услуги оказаха опълченцитѣ. Тя тръгна по най-кѫсия пѫть отъ Топлишъ презъ Вѣтрополе за Химитли. Въ авангардъ бѣха 1-а и 2-а опълченски дружини. Останалитѣ опълченски дружини се движеха въ главнитѣ сили.
Презъ цѣлата дълга и студена нощь Отрядътъ си пробиваше пѫть презъ дълбокия снѣгъ и прѣспитѣ. Едвамъ рано сутриньта той достигна Вѣтрополе, което е само на 6 клм. южно отъ Гоплишъ.
Капнали отъ умора, опълченцитѣ заеха водораздѣлния гребенъ безъ бой. Къмъ обѣдъ на него бѣше вече цѣлиятъ Отрядъ, а последнитѣ две орѫдия се изнесоха отъ 3-а, 4-а, 5-а и 6-а дружини едвамъ на 26-и декемврий сутриньта. Тукъ генералъ Скобелевъ образува единъ заслонъ на в. Караджата отъ 1-а и 2-а опълченски дружини, подъ командата на полковникъ де Прерадовичъ.
Колоната продължаваше да се бори съ снѣговетѣ, фъртунитѣ и студа. Презъ време на краткитѣ почивки, поради близостьта на турцитѣ, не се позволяваше да се палятъ огньове, и затова войницитѣ предпочитаха движението. Тѣ отново се улавяха за вѫжетата и спицитѣ на колелата, подканяха се задружни действия, напрѣгаха последни сили, затъваха, нараняваха се и пренасяха орѫдията почти на рѫце. Студътъ бѣше достигналъ 20 градуса подъ нулата, а на 26-и декемврий започнаха отъ главата на колоната и бойове съ турцитѣ за излаза отъ планината. На 27-и авангардътъ на колоната се спустна въ долината. Задъ него, почти по цѣлия проходъ, бѣше останала разтеглената колона на главнитѣ сили. Частитѣ се смъкнаха една следъ друга до другия день.
Тѣ пристигаха като сѣнки, изтощени, изранени, съ измръзнали крака и рѫце.
Новиятъ подвигъ украси съ още единъ вѣнецъ челата на опълченцитѣ.