I. Подготовка на възстанието.
5. Батачани и събранието на Оборище.
Събранието на Оборище се свикваше, за да се провѣри, доколко революционниятъ окрѫгъ е готовъ за възстание, затова всѣки представитель трѣбваше да се яви съ потрѣбнитѣ статистически сведения. Баташкиятъ представитель носѣше сведенията, които дадохме по-рано. Освенъ това, ако окрѫгътъ се окажеше готовъ, трѣбваше до се реши кога и какъ да стане възстанието. Бѣха представени 58 градове и села съ 65 представители. Отъ Баташкия районъ бѣха изпратени представители само отъ Батакъ, Пещера, Бра-
43
цигово, Перущица, Радилово — центрове, въ които бѣха основали комитети самитѣ апостоли, и, освенъ това, отъ Бѣлово. Останалитѣ села се смѣтаха подчинени на тия центрове, и статистическитѣ сведения за тѣхъ влизаха въ сведенията за центроветѣ. Най-важното бѣше, че Разлогътъ, на който по отношение на Батакъ се възлагаха голѣми надежди, не бѣше представенъ, нито имаше възможность да бѫде представенъ. Окрѫжното писмо бѣше писано на Великдень 4-и априлъ, и до 10-и априлъ едва можеше да стигне отъ Панагюрище до Разлогъ. Възможно е и разложкитѣ села да сѫ се смѣтали подчинени на Т. Пазарджикския комитетъ, и Статистическитѣ сведения за тѣхъ, ако такива е имало, да сѫ представени отъ Т. Пазарджикския представитель.
Бенковски и Панагюрскиятъ комитетъ бѣха взели мѣркси за посрѣщане, настаняване и препровождане представителитѣ въ Оборище. Баташкиятъ представитель Петъръ Горановъ стигна въ Панагюрище навѣрно още на 10-и априлъ и веднага се срещна съ нѣкои отъ тамошнитѣ и външнитѣ представители, отъ които поиска да узнае нѣщо по възстанието. Узна, обаче, че тѣ се томятъ отъ сѫщитѣ съмнения и догадки за тайнитѣ приготовления на главния комитетъ. И тѣ не бѣха доволни отъ апостолитѣ, задето не ги посвещаваха въ тайнитѣ. Т. Пазарджишкиятъ представитель даже каза на Горанова, че въ събранието ще има препирни съ Бенковски, защото не искалъ да съобщи какъвъ е истинскиять планъ на възстанието, и дали има готови хора за него въ Ромъния. Обаче Горановъ, както и мнозинството, все вѣрваха, че въ събранието ще имъ се сьобщи необходимото. Трѣбва да забележимъ, че панагюрци се бѣха въздържали предъ Горанова. Между тѣхъ и Бенковски бѣше се появило сериозно недоразумение, както ще се види по-нататъкъ.
Горановъ, заедно съ други представители, придруженъ отъ десеть въорѫжени лица, тръгна за мѣстото, опредѣлено за събранието. По пѫтя на важнитѣ мѣста бѣха поставени стражи, съ които проводачитѣ размѣняваха условни думи.
Мѣстото, дето стана събранието. е едно малко разширение на дола Оборище. То е глухо и затънтено. Отстои на половинъ часъ отъ с. Мечка и на часъ и половина отъ Панагюрище. „Опредѣленото мѣсто, казва Петъръ Горановъ,
43
бѣше посрѣдъ единъ гѫстъ букакъ, съ пресѣчени дървета за ограда и заобиколено съ високи, дебели и кичести буки. Отъ едната страна стоеше до единъ букъ една маса, на които се виждаше Евангелие, кръстъ, револверъ и ножъ, надъ които висѣше единъ голѣмъ фенеръ. Така сѫщо и по другитѣ буки наоколо висѣха фенери, а по-далечъ имаще запалени голѣми огньове, на които се печеха агнета. Всичко бѣше устроено умно и предпазливо. Който бѣше влѣзълъ въ тоя букакъ, не можеше да излѣзе живъ своеволно отъ него безъ водачъ и безъ предварително позволение на разпоредителитѣ.”
До 13-и априлъ всички представители се събраха; липсваха само Бенковски и двамата панагюрски представители. Причината за тѣхното закъснение бѣше недоразумѣнието, избухнало помежду имъ. Най-голѣмата дейность въ революционния окрѫгъ прояви Бенковски. Навсѣкѫде той имаше успѣхъ, когато на Волова агитацията не се удаваше. Бенковски учѣеше да увлича хората и, най-важното, да ги организира. Съ успѣхитѣ му растѣха и претенциитѣ му. Отъ помощникъ на Воловъ той се обърна на главенъ рѫководитель и се налагаше навсѣкѫде. Това не се нравѣше на Панагюрския комитетъ, който, като централенъ, претендираше да има рѫководството и чрезъ който се водѣше кореспонденцията съ другитѣ революциинни окрѫзи. Поради това се появи разногласие, и работата дойде дотамъ, че Бенковски отне писмената кореспонденция и я водѣше лично той. Това обиди Панагюрския комитетъ, който и безъ това подозираше, че Бенковски скрива вървежа на подготовката на възстанието. Нѣколко дни преди събранието на Оборище бѣха изпратени пратеници до другитѣ окрѫзи съ писма, въ които се искаха точни сведения доколко и за кога сѫ готови да възстанатъ. Обаче при тръгването панагюрци пришепнаха на пратеницитѣ да не се задоволятъ само съ писмения отговоръ, но и да се огледатъ и вслушатъ, какво става въ другитѣ окрѫзи. Пръвъ се върна пратеникътъ въ Търново. Той предаде писмения отговоръ на Бенковсни, а на Панагюрския комитетъ тайно съобщи, че Стамболовъ се сърдилъ, задето панагюрци бързатъ; тѣ въ Търново не били готови още и при това водили преговори съ Сърбия и Одеса за задружно действие и помощь. Бен-
44
ковски не само не съобщи отговора, но и смъмри панагюрци, че не работили, когато въ Търново всичко било готово. Панагюрскиятъ комитетъ поиска да му се прочете писмото, но получи отказъ.
Тогава избранитѣ отъ Панагюрище отказаха да отидатъ на събранието въ Оборище, а безъ тѣхъ не тръгваше и Бенковски.
Събранието въ Оборище не знаеше причината за неидването на тритѣ най-главни лица, и, като не можеше да чака повече, прати нарочно хора да ги извикатъ. Тогава и Бенковски и панагюрскитѣ пратеници отидоха въ Оборище, разбира се, непомирени.
На другия день, 14-и априлъ, още отъ зори се заловиха на работа. Отслужи се молебенъ и водосветъ, провѣриха се пълномощията. Бенковски държа речь върху това, че, следъ направената агитация отъ Главния централенъ революционенъ комитетъ въ Северна и Южна България, дѣлото за провъзгласяване свободата било вече навсѣкѫде узрѣло, приготовленията свършени и всички мѣрки за успѣха на дѣлото взети. Воловъ, дошлиятъ преди нѣколко дни Икономовъ и копривщенскиятъ представитель, Каблешковъ, съ пламенни патриотични речи подкрепиха мисъльта на Бенковски. Следъ това се провѣриха статистическитѣ сведения. Оказа се, че въ окрѫга способнитѣ за орѫжие бѣха 73,532 души. Какво е било количеството на орѫжието не е известно, но и то въ сведенията ще да е показано задоволително, защото Бенковски, следъ кратко съвещание съ двамата си другари — Воловъ и Икономовъ, предложи на събранието да се даде на апостолитѣ особено пълномощно, споредъ което само апостолитѣ да иматъ право да вдигнатъ възстание, само тѣ ще назначаватъ войводи, и въобще предводители, и само отъ тѣхъ ще произлизатъ всички разпореждания по възстанието. Въ сѫщностъ Бенковски искаше пълномощията за себе си, защото другитѣ двама апостоли, обаяни отъ неговитѣ успѣхи, вървѣха слѣпо подире му. Отъ чисто практично гледище исканията на Бенковски бѣха основателни. Най-добре е, военнитѣ действия да се рѫководятъ отъ едно лице. Но, отъ друга страна, това лице трѣбва да бѫде изпитано и добре познато, а пъкъ Бенковски бѣше само отъ
45
два месеца между народа. У нѣкои умѣстно се явяваше опасение да не би той да ги увлѣче въ нѣкоя необмислена авантюра, толкова повече, че относно подготовката въ другитѣ окрѫзи и общия планъ на възстанието тѣ знаеха само онова, което той имъ съобщаваше; най-после, по-интелигентнитѣ съзяклятници, възпитани въ духа на Каравелова и Ботйова, виждаха, че съ пълномощното се подхвърлятъ на нова тирания преди да възстанатъ противъ турския деспотизъмъ.
Представителитѣ на Панагюрище, Т. Пазарджикъ и други отказаха да подпишатъ пълномощното. Къмъ тѣхъ се присъедини и баташкиятъ представитель, като вѣренъ изразитель на онова, което смущаваше Баташкия комитетъ. Несъгласнитѣ поискаха да имъ се съобщи плана на възстанието и силитѣ, съ които ще се води борбата противъ Турция. Поведоха се голѣми прения, които самъ баташкиятъ представитель Петъръ Горановъ излага така:
„Говориха мнозина отъ представителитѣ и апостолитѣ. Ние, отцепницитѣ, настоявахме да ни се каже планътъ на действията, за да можемъ да съобразяваме мѣстнитѣ условия и собствената си сила съ него. Но Бенковски упорито и ядовито отказваше да изпълни това наше искане и настояваше да се подпише пълномощното само отъ ония, които сѫ съгласни съ него. По никой начинъ азъ не мога да ви предамъ повѣренитѣ ни тайни, каза той гърмогласно, защото може да се намѣри между васъ нѣкой Юда да ги предаде за нѣколко сребърници на тиранското правителство, следъ което всичко ще бѫде загубено. Тия тайни ще умратъ съ мене, ще ги скрия въ гроба си. Но тия тайни на никого не бъркатъ да вземе участие въ народната борба, когато настане часътъ. Комитетътъ, който ме е изпратилъ между васъ съ пълномощно, разполага съ такава сила, щото отцепницитѣ не могатъ ни най-малко да повредятъ на дѣлото. Не искатъ възстание Панагюрище, Т. Пазарджикъ и Батакъ, нека се отдѣлятъ; ние безъ тѣхъ ще предприемемъ славната борба за народната независимость и подиръ това ще си прегледаме смѣткитѣ . . . Не дипломати, политици, философи и калугери азъ искамъ при себе си, азъ искамъ възстаници, възстаници! Не бабешки благоразсѫдства, не робски боязливости азъ искамъ да слушамь. Азъ имамъ нужда отъ само-
46
отвержени ратници за българската свобода; имамъ нужда отъ българи, готови при първия позивъ да строшатъ робскитѣ окови и да провъзгласятъ независимостьта си отъ петстотингодишния тиранинъ.
Това слово въодушеви много представители, и на нѣколко мѣста се забеляза укорителна глъчка противъ насъ отцепницитѣ. При все това панагюрскиятъ представитель Георги Нейчевъ отговори, че ние сме най-голѣмитѣ ревнители на възстанието, но въ интереса на самото намислено предприятие намъ е нуженъ разпоредителния планъ на Главния комитетъ, и че ако Бенковски не приема по такъвъ начинъ да работи съ насъ, то можемъ да си изберемъ други агенти, посрѣдствомъ които да се доберемъ до тая необходииость.
Тогава Бенковски се разгнѣви и тръгна да си отива „Азъ не мога да работя вече съ такива хладнокръвнн невѣрници — рече той възмутено. Народното дѣло не е загубено, и ако всички вие не вземете участие, то за това ще имате за себе си клетвитѣ на потомство. Азъ си отивамъ и ви оставямъ свободни да правите, каквото желаете...” Той тръгна, като съобщи, че внесенитѣ му отъ селата 700 лири се намиратъ на съхранение у Ивана Джуджева.
Много тежка бѣше за насъ минутата на тая раздѣла — продължава Петъръ Горановъ. Мнозина заплакаха. Ванковъ (Воловъ) припна подиръ него, стигна го, пригърна го и съ плачъ почна да го умолява да се върне. Още една минута и всичко бѣше свършено. Ние, които бѣхме причина на това, стоехме като изтръпнали и си размѣнявахме безсмислени погледи. Въ мене се загнѣзди мисъльта, че каквото право имаме ние на претенцията си за общия планъ, такова право, ако не и на по-здрава основа, може да има и той да не съобщава тайнитѣ на комитета. Неговото утвърѫдение, че той, въ качеството си на представитель на Главния комитетъ, ималъ да разполага и съ други сили, освенъ нашитѣ, озадачи всички, и ние се намѣрихме въ такавв мѫчителна тъмнота, въ която не се намираше изходна пѫтека. У мене като че се явиха нѣкои тайни укорителни гласове предъ мисъльта, че можемъ да станемъ причина на раздѣление и следователно за неуспѣшния ходъ на народното
47
дѣло. Всички не вдигнахма очитѣ си отъ пригърналитѣ се, разплакали апостоли. Най-после, нетърпеливото любопитство се удовлетвори. Бенковски тръгна къмъ събранието, извади сабята си и извика съ отчаянъ глась: „Господа представители, искате ли възстание или не?” На това питане всички представители се отзоваха съ въодушевление: „Искаме, искане!”.
Тогава се предложи на Бенковски да се избере една военна комисия отъ представителитѣ, на която само да съобщи истината по общитѣ приготовления, и съ помощьта на която да се наредятъ сборнитѣ пунктове на възстаницитѣ и се назначатъ лицата, отъ които да се рѫководи възстанието. Такава комисия се избра, и въ нея отъ Баташкия районъ влѣзе Василъ Пѣтлешковъ, представитель отъ Брацигово. Следъ едно съвещание, което направи съ главния апостолъ, тя съобщи на събранието, че Бенковски притежава всичкитѣ необходими данни, за да се има пълна вѣра въ неговитѣ действия и разпореждания, и че интересътъ на светото народно дѣло изисква, щото народното представителство да го облѣче съ правата на пълномощието да рѫководи възстаническото движение, съ каквато цель е изпратенъ и отъ Главния комитетъ”. [1]
Постигнатото съгласие доведе всички до неописуемъ възторгъ, пригръщания, целувания, сълзи и поздравления; всички виквха „Смърть на тиранина, да живѣе Независима България!” и изпразниха револверитѣ си.
Следъ това се реши възстанието да се обяви на 1-й май — дата опредѣлена отъ Гюргевския комитетъ. Обаче, комитетитѣ трѣбваше да бѫдатъ предупредени за това до 25-и априль, следователно, допускаше се възможность да се отложи. Реши се, освенъ това, въ случай че съзаклятието бѫде открито отъ властьта, и тя посегне да арестува нѣкои отъ по-виднитѣ съзаклятници, то възстанието да се обяви и преди 1-и май. Разискваха дълго и върху плана на възстанието. Апостолитѣ и нѣкои отъ представителитѣ предложиха четна партнзанска война, съ други думи всички спо-
1. Бойчо — „Възстанието и клането въ Батакъ”, стр. 30.
48
собни за орѫжие да се оттеглятъ въ горитѣ, дето ще складиратъ храни, муниции и пр. Мнозинството отъ представителитѣ бѣха на друго мнение. Тѣ преди всичко не искаха да изложатъ женитѣ и децата на турския ятаганъ, и после изтъкваха, че Турция би провъзгласила четитѣ за разбойници, и възстанието нѣма да има ефекта на масово и всеобщо. Тогава Бенковски предложи да възстане всичкото население и да се оттегли въ непристѫпни мѣста въ планината и тамъ да се укрепи и брани. Прие се едно срѣдно решение: природно силнитѣ населени мѣста да останатъ и да се бранятъ, слабитѣ за отбрана села да се преселятъ въ природно силнитѣ или въ непристѫпни планински мѣста и оттамъ да водятъ борбата. Разбира се, че при тия разисквания се говори на дълго кои ще бѫдатъ центроветѣ и кои ще се преселятъ въ тѣхъ, но окончателното разрешение на тоя въпрось, както и начинътъ, по който трѣбва да се възстане, бѣха оставени да се изработятъ отъ избраната военна комисия, която отиде да продължи работата си въ Панагюрище, а другитѣ представители се разотидоха, въодушевени отъ взетото решение. На тръгване отъ Оборище, пристигна куриерътъ отъ Вратца. Бенковски прочете писмото отъ Врачанския комитетъ, въ което се съобщаваше, че и Врачанскиятъ революционенъ окрѫгъ е готовъ да възстане. Това въодушеви още повече екзалтиранитѣ патриоти и всички се разотидоха, преизпълнени съ надежди.
Военната комисия завърши работата си на 17-и априлъ вечерьта. За нейнитѣ решения бѣше съставенъ протоколъ, който падна въ турски рѫце, и навѣрно и до днесъ се крие нѣкѫде въ турскитѣ архиви, но неизвестно кѫде. Той е преведенъ на турски, а отъ турски — преведенъ и напечатанъ на френски и английски; но при тоя двоенъ и небреженъ преводъ, при това на езици, въ които едни и сѫщи букви иматъ по нѣколко значения, собственитѣ имена сѫ така изкривени, че много отъ тѣхъ не могать да се отгадаятъ. При все това отъ френския преводъ узнаваме следното: По лѣвия брѣгъ на Марица се образуватъ следнитѣ центрове: Клисура, Калоферъ, Чукурли, Аджаръ, Копривщица, Панагюрище, Петричъ и планината Еледжикъ. Казано е кои села ще се преселятъ въ всѣки отъ тия центрове, и кой центъръ
49
кой проходъ ще пази, кои ще настѫпятъ къмъ Златица и София, кои — къмъ Ихтиманъ, Пловдивъ и пр. Градоветѣ: Одринъ, Пловдивъ, Т. Пазарджикъ и Ихтиманъ ще бѫдатъ изгорени, желѣзницата — разрушена и телеграфътъ — прекѫснатъ. На дѣсния брѣгъ на Марица селата южно отъ Сотиръ трѣбваше да се преселятъ въ планината къмъ Яхѫ Челеби и тамъ да се бранятъ, а относно Батакъ въ параграфъ 23 е казано следното:
„Tous les habitants du côté nord-ouest de la Maritza, jusqu'à Prouchtentcha, Cochtentcha et Venda devront être dirigés sur Dospat balkan par Batak. Le point de concentration de Batak comprand douze villages sis dans le district de Razlova. C’est de ces villages que le commendement doit être donné.”
Prouchtentcha (Пруштенча) е турского названне на Перущица; Cochtentcha (Коштенча) — на Костенецъ,
Douze villages sis dans le district de Razlova сѫ дванадесеттѣ села въ Разлога; но какъ да отгадаемъ какво значи Venda (Венда)? Такова или приблизителмо такова географическо име между Марица и Пиринъ нѣма. Въпросътъ, докѫде се е простиратъ Баташкиятъ районъ, остава откритъ. Следователно, преводътъ на параграфъ 23 ща бѫде следния:
„Всички жители югозападно отъ Марица до Перущица, Костенецъ и Венда трѣбва да отидатъ презъ Батакъ въ планината Доспатъ. Въ Баташкия центъръ на съсрѣдоточение влизатъ и дванадесеттѣ села отъ Разложката околия. Отъ тѣзи села трѣбва да бѫде дадено командуването”. Защо на разлога е дадено такова голѣмо значение? Навѣрно готовностьта, съ която разложани възприеха революционната идея, и вестьта за възторжения приемъ, който направиха на Кузманъ Шарлаганджията, сѫ направили силно впечатление на Пазарджикския комитетъ и, по настояването на тѣхния представителъ, на Разлога сѫ възложени такива голѣми надежди.
50
И тъй, всички български села между Перущица и Костенецъ, отъ Марица до Пиринъ, трѣбваше да се преселятъ засдно съ батачани въ планината при Батакъ. Дванадесеттѣ разложки села трѣбваше, следователно, да минатъ главния хребетъ на Родопитѣ презъ единъ поясъ, населенъ съ помаци. Въпросътъ какъ да стане, както това, така и преселенията къмъ другитѣ центрове, е уреденъ въ § 26, както следва:
„Селенитѣ ще натоварятъ фамилиитѣ и децата си [1] на колитѣ си, като презъ време на похода ще бѫдатъ охранявани отъ четири стражи. Отпредъ и отзадъ стражитѣ ще се състоятъ отъ отбрана конница; отъ дветѣ страни на срѣдата — отъ пехота. Тѣзи стражи ще осигурятъ движението на кервана къмъ неговото назначение. Една малка частъ възстаници, съразмѣрно голѣмината на селата, се оставя да охранява оставенитѣ безъ пазачи имоти, докато тѣ бѫдатъ пренесени въ пункта на съсрѣдоточаването. Следъ като се изпразнятъ така, селата ще се изгорятъ. . .”
И тъй, споредъ протокола на конисията, Батакъ трѣбваше да стане най-голѣмия възстанически центъръ; при него трѣбваше да се събератъ около 30 села и градове, разположени по тракийския и македонски склонове на Родопитѣ, всички посветени въ дѣлото и влизащи въ революционната организация.
Докато военната комисия заседаваше въ Панагюрище, представительтъ Петъръ Горановъ се върна въ Батакъ. Той изложи предъ Баташкия комитетъ най-искрено пренията и решенията на събранието въ Оборище. Съмненията, които измѫчааха по-рано нѣкои отъ баташкитѣ първенци, изчезнаха. Тѣ се убедиха, че възстанието ще бѫде всеобщо, и че, съ прииждането на толкова много села, Батанъ си осигу-
1. Очевидно, фамилиитѣ е употрѣбено вмѣсто женитѣ, както е въ употрѣбение по селата.
51
ряваше надмощие надъ многочисленото мохамеданско население въ околностьта.
Отчетътъ на Горановъ като тайна се разнесе между селенитѣ, които очакваха съ нетърпение деня на възстанието. Той увлѣче и колебливитѣ, и цѣлиятъ Батакъ стана едно тѣло съ една душа. Приготовленията се засилиха още повече, и селото взе видъ на воененъ лагеръ. Всички бѣха убедени, че, като дойдатъ околнитѣ села, и се заематъ природно силнитѣ позиции: височинитѣ на Пещерския пѫть, на Доспатския пѫть и Каркария или другитѣ чепински височини, селото ще стане непристѫпно, и ще може да се води успѣшна борба противъ турскитѣ войски, колкото и многобройни и по-добре въорѫжени да бѫдатъ тѣ.