II. Възстание въ IV революционенъ окрѫгъ.
1. Избухване на възстанието.
Онова, отъ което се боеше Бенковски въ Оборище стана. Намѣри се единъ Юда, НЕНКО СТОЯНОВЪ представитель отъ Балдево, който издаде заговора. На 15-и априлъ турцитѣ колѣха курбанъ на текето при Балдево. Ненко отъ Оборище отиде право на текето и тамъ разказа на пазарджикскитѣ бейове за всичко, което стана на събранието. На 16-и Ненко бѣ извиканъ въ Т. Пазарджикъ и Пловдивъ, и даде показанията си. Още отъ по-рано чорбаджиитѣ отъ Копривщица бѣха съобщили на властьта за онова, което се тъкми въ тѣхното село. При такива сигурни донесения властьта прибърза да вземе мѣрки. На 19-и бѣха изпратени двама жандармерийски комисари: отъ Пловдивъ за Копривщица — Неджибъ ага и отъ Пазарджикъ за Панагюрище — Ахмедъ ага, съ порѫка да арестуватъ известнитѣ членове на комитета. Всѣки отъ комисаритѣ бѣше придруженъ отъ 10 души конни стражари. Ахмедъ ага не посмѣ да влѣзе въ Панагюрище, а спре въ Баня; Неджибъ влѣзе въ Копривщица и на другия день, 20-и априлъ, пристѫпи да аре-
52
стува членоветѣ на комитета, списъка на които носѣше отъ Пловдивъ.
Щомъ бѣ арестуванъ единъ членъ отъ комитета, копрившенци, съгласно взетото решение въ Оборище, възстанаха и нападнаха конака. Въ сѫщото време председательтъ на Копривщенския комитетъ съобщи за станалото въ Панагюрище и помоли да се обяви възстанието въ цѣлия окрѫгъ.
Въ Панагюрище въ това време бѣха и тримата апостоли. Щомъ се получи писмото, апостолитѣ, заедно съ Панагюрския комитетъ, обявиха възстанието и превзеха конака — седалището на турската власть въ градеца. Комитетътъ се обяви за временно правителство и воененъ съветъ на цѣлия окрѫгъ.
И тъй, възстанието избухна 10 дни преди опредѣлената дата. Това се отрази много лошо върху успѣха. Преди всичко, орѫжието, закупено въ Цариградъ, не бѣше пристигнало, само първата пратка едва бѣ стоварена на гара Пазарджикъ, а другитѣ бѣха на пѫть. Отъ това орѫжие щѣше да получи и Батакъ, откѫдето бѣха внесени суми за тоя цель. Друго, военната комисия, която нареди какъ да стане възстанието, и кои кѫде ще се събератъ и какво ще правятъ, бѣше свършила работата си едва преди два дни (нѣкои отъ членоветѣ ѝ още бѣха въ Панагюрище), та много отъ възстаналитѣ мѣста не знаеха какво трѣбваше да правятъ. При това, понеже турската власть и турското население бѣха предупредени съ три-четири дни, то противодействието почна преди самата революиия, и това бѣше една отъ причинитѣ възстанието да не се разпростре по цѣлия окрѫгъ. Най-сетне, първата грижа на Временното правителство бѣше да разпрати по цѣлия окрѫгъ Възвание за възстанието. Възванията бѣха готови отъ по-рано, оставаше само да се подпишатъ и изпратятъ. Пѣтлешковъ, представительтъ на Баташкия районъ, който бѣше още въ Панагюрище, когато се обяви възстанието, вмѣсто подписъ туряше отдолу по единъ кръсть отъ кръвьта на убититѣ турци [1], а следъ това
1. Поради това възванието се нарича обикновено Кървавото писмо.
53
Временното правителство ги разпращаше. Но изгложда, че поради смущението отъ прибързаностьта на възстанието, а най-важното, по неопитность, тая работа не е извършена съ потрѣбната строгость, пъкъ и турската власть бѣше взела строги мѣрки, та възванията не стигнаха навсѣкѫде. Като прибавимъ къмъ всичко казано и слабата агитация или естествената миролюбива склонность въ нѣкои мѣста, ще си обяснимъ защо нѣкои центрове, като: Карлово, Калоферъ Аджаръ, Чукурли и др., не възстанаха.
За насъ, обаче, е важно, какъ се разпространи възванието въ Баташкия районъ. Пѣтлешковъ взе нѣколко възвания и вечерьта на 20-и тръгна отъ Панагюрище. Призори на 21-и, на минаване презъ Т. Пазарджикъ, остави въ тоя градъ едно възвание и къмъ обѣдъ стигна въ Брацигово и прочете на брациговци съдържанието на кървавото писмо. Брациговци веднага провъзгласиха възстанието, въорѫжиха се, обезорѫжиха и изпѫдиха турцитѣ, които случайно со намираха въ градеца. Въ Брацигово въ това време се криеша отъ турската полиция Георги (Гого) Ангелиевъ отъ Радилово. Той взе едно кърваво писмо и го занесе въ селото си, което веднага възстана и се пресели въ Брацигово. Въ сѫщото време Брациговскиятъ комитетъ съобщи на околнитѣ села да се въорѫжатъ и прибератъ заедно съ семействата си въ Брацигово. Още сѫщия день, 21-и априлъ, Пѣтлешковъ изпрати по Ат. Дуковъ до Стоянъ Поповъ въ Пещера две възвания: едното да разгласи въ Пещера, а другото да изпрати въ Батакъ. Ст. Поповъ се посъветва съ баща си какъ да изпрати писмото въ Батакъ. Дѣдо попъ, преизпълненъ съ отческа любовъ, му каза: „Ти си, синко, младъ; да не станешъ зиянъ нека всичко да се струпа на моята глава!” и взе на себе си грижата да изпрати писмото. Обаче, той направи това тъй, че да може да си омие рѫцетѣ: даде възванието на Атанасъ Вълчановъ да го занесе въ Батакъ.
Атанасъ бѣше неграмотенъ, и дѣдо попъ не му обади важностьта на съдържанието на писмоъо, съ другу думи, изпратилъ го „яко овца на заколение”, безъ да подозира опасностьта. Атанасъ не го занесе самъ, но го предаде на брата си Георги. Последниятъ бѣше любопитенъ, та помо-
54
ли стария Кюсе-Ивановъ да му го прочете, и, като узна опасното му съдържание, даде го на братовия си слуга, батачанчето Митьо Тумбевъ, той да го занесе. Митьо, безъ да подозира важностьта на писмото и опасностьта, която се крие въ него, тикна писмото въ пояса си така, че единиятъ му край се показваше и препусна съ конь къмъ Батакъ. Въ това време турци пазѣха край Пещера. Нѣкои твърдятъ, че турцитѣ били предупредени за изпращането на писмото отъ Пещера, та поставили свои хора да го заловятъ. Това е възможно, особено като се има предвидъ, че писмото е четено отъ нѣколко души, между които и хора непосветени въ дѣлото. И така, въ Батакъ възванието не се получи, и той възстана по свой починъ.
Въ Перущица възванието, както изглежда, е получено на 21-и, и то презъ Пловдивъ. На първо време тамъ имаше колебание: не знаеха какво да правятъ. Въ Т. Пазарджикъ възванието, както се каза, се получи на 21-и априлъ. Понеже въ Пазарджикъ имаше силна полиция и много турски аскеръ, пазарджичани, споредъ плана, изработенъ отъ комисията, въ която бѣше членъ и тѣхниятъ представитель Соколовъ трѣбваше да дочакатъ помощь отъ Панагюрище и тогава да възстанатъ, като запалятъ града. Не стана нито одното, нито другото. Пазарджишкиятъ комитетъ направи и друга грѣшка, фатална за Батакъ. Той не съобщи на основанитѣ и, така да се каже, зависими отъ него комитети около Бѣлово и въ Разлога, и, което е най-важното, не имъ изпрати преписъ отъ решенията на военната комисия, та да знаятъ какво да правятъ, когато възстанатъ.
Въ Бѣлово възванието не се получи, но бѣловци се научиха за провъзгласяване възстанието още на 21-и, провѣриха и се указа, че известието е вѣрно. При все това бѣловци не възстанаха: чакаха, не знаеха какво да правятъ. Трѣбва да се отбележи онова, което стана съ Разлога. Разложани, както се каза, бѣха отдѣлени отъ останалитѣ части на революционния окрѫгъ съ главното било на Родопитѣ и съ единъ поясъ отъ фантизирани помаци, Връзката съ Панагюрище, даже посрѣдствомъ Т. Пазарджикъ, бѣше съвсемъ слаба. Разложани нѣмаха представитель въ Обо-
55
рище, не получиха възванието, нито решенията на военнота комисия, и не знаеха нищо за преселването имъ въ Батакъ и за голѣмата роль, която имъ се опредѣляше тамъ: тѣ чакаха бурия да изсвири край селата имъ, та да се вдигиатъ и нападнатъ турцитѣ. Научиха се за възстанието едва на 25-и априлъ, когато турцитѣ бѣха парализирали разпространението на възстанието и то ето какъ: Попътъ въ Ракитово, по име Христо, бѣше родомъ отъ Долна Драглища въ Разлога. На 25-и при съсрѣдоточаването на чепинскитѣ помаци къмъ Батакъ, той тръгна да бѣга къмъ родното си село. Близо при Якоруда той срещна Ахмедъ ага отъ Разложка баня придруженъ отъ стария хайдукъ Иванъ Боевъ отъ сѫщото село. Като се научи, че агата отива въ Чепинско, попътъ го посъветва да се върне, защото пазарджикскитѣ села и Батакъ вдигнали глава, та е олелия. Ахмедъ ага се върна. По пѫтя се чуха гърмежи. Иванъ Боевъ се досети какви сѫ тѣ и се отби къмъ тѣхъ, и наистина, тамъ завари, че се упражняватъ въ стрелба посветенитѣ въ дѣлото младежи отъ с. Баня, той ги посъветва да прекратятъ стрелбата и со прибератъ въ селето. Разложани не можаха да си обяснятъ, защо въ пазарджикско сѫ възстанали, когато опредѣлениять день е 1-и май, и, очаквайки разпореждания, не предприехя нищо [1].
И така, най-силната помощь, която очакваше Батакъ, излѣзе недоносче.
Турция бѣше изненадана отъ възстанието. Очаквайки война съ Сърбия и Черна Гора, или нахлуване на чети, тя бѣше струпала войскитѣ си на европейскитѣ граници и бѣше оставила съ слаби гарнизони своитѣ южнобългарски области. Въ първитѣ дни на възстанието тя не можа да противопостави на възстаницитѣ редовни войски и прибѣгна до въорѫжение и организиране башибозуци отъ мѣстното мохамеданско население. Въ сѫщото време насочи къмъ възстаналата область по желѣзницата войски отъ Цариградъ и Тракия и по обикновенъ пѫть — отъ Нишъ.
1. Св. Ив. п. Асянчинъ — „Приносъ къмъ историята на Разлога”, стр. 50.