II. Възстание въ IV революционенъ окрѫгъ.
2. Възстанието по лѣвия брѣгъ на Марица.
Двамата апостоли, както се каза, бѣха си раздѣлили окрѫга: източно отъ Панагюрище боравѣше Воловъ, а западно — Бенковски.
Въ източната половина възстанието бѣше слабо подготвено. Възстанаха само Клисура, Копривщица и селата: Синджирли, Крастово, Герена, Елешница, Айваджикъ, Строево и Царацево при Пловдивъ. Всички тия села се преселиха въ Копривщица. Воловъ се опита най-напредъ да разпростре възстанието и по останалитѣ села между Срѣдна гора и Пловдивъ, но избѣгалиятъ отъ Копривщица полицай Неджибъ ага успѣ да организира башибозукъ отъ турскитѣ села и му попрѣчи. Попрѣчи много на разпространение възстанието и неуспѣхътъ при Стрелча. Българитѣ въ това село съ помощьта, изпратена отъ Панагюрище и Копривщица, обсадиха турцитѣ въ джамията, обаче турцитѣ отъ околнитѣ села нападнаха Стрелчани и ги прогониха, та и тѣ се преселиха въ Копривщица. Клисура се държа до 25-и априлъ, когато Тосунъ бей съ тълпи отъ башибозуци нападна и превзе градеца. Тогава клисурци избѣгаха въ Копривщица. Съ това се завършиха военнитѣ действия въ източната половина на окрѫга. Отъ Копривщица преселенитѣ възстаници не предприеха нищо повече, и следъ падането на Панагюрище, Копривщица капитулира безъ бой предъ турскитѣ войски.
Въ западната часгъ на окрѫга, по лѣвия брѣгъ на Марица, изпъкнаха главно три революционни центрове: Петричъ, Панагюрище и Еледжикъ [1]. Въ Петричъ се бѣха събрали селата Смолско, Каненица, Раковица и Бѣлица. Семействата си възстаницитѣ скриха въ планината Арамлиевецъ. Тъй като имаше опасностъ откъмъ Златица, петричани поискаха помощь отъ Панагюрище. Пристигна самъ Бенковски съ Хвърковатата конна чета и съ стотица пехота. На 23-и априлъ башибозукъ и черкези отъ Златишко атакуваха, но бѣха отбити; на 24-и турцитѣ пакъ атакуваха, но бѣха поразени. Положението отъ тая страна поне временно се осигури, и Бенковски съ Хвърковатата чета и стотицата пехота замина на 25-и за Еледжикъ.
1. Еледжикъ при Ихтиманъ, не оня при Батакъ.
57
Еладжикъ е планина труднодостѫпна, обрасла съ гѫсти гори и разположена югоизточно отъ Ихтмианъ. Тя затваря Траяновия проходъ. За предстоящата война съ Сърбия и Русия, турцитѣ я бѣха укрепили съ солиденъ фортъ и солидни окопи. Тѣзи укрепления бѣха избрани за възстанически центъръ. Тукъ се преселиха селата: Мухово, Церово, Кара Муселъ, Калугерово, Лесичево, Съртъ Харманъ и Дере Харманъ. Женитѣ и децата разположиха на лагеръ въ гората, а мѫжетѣ заеха укрепленията. Възстаницитѣ избраха воененъ съветъ и предводитель — церовеца Гене Теллийски. Вѣтренци така сѫщо дойдоха на Еледжикъ, но семействвта си изпратиха въ Сестримския балканъ. На 25-и априлъ пристигна на Еледжикъ Бенковски и намѣри всичко въ добъръ редъ. Понеже турцитѣ тукъ бѣха спокойни, Бенковски на 26-и замина съ Хвърковатата чета за Сестримо и Бѣлово, които съ неговото пристигане възстанаха, а на 28-и се върна на Еледжикъ.
Между това, турцитѣ бѣха успѣли да стоварятъ въ Т. Пазарджикъ нѣколко табори съ 1—2 планински батареи и 1—2 ескадрона, командувани отъ Хафъзъ паша. На 25-и този отрядъ стигна въ Стрелча. Явно бѣше, че той се насочва къмъ Панагюрище, гнѣздото на възстаницитѣ. Въ Панагюрище бѣха се преселили селата Елшица, Щърково и Динкята. Отъ другитѣ села нѣкой възстанаха, но не се преселиха. Въ Панагюрище, обаче, бѣха изпратени възстаници и отъ други села. Панагюрци заеха позиция при Черешката рѣка на пѫтя за Стрелча. На 26-и и 27-и Хафъзъ паша разузна положението и, като се убеди въ числената слабость на възстаницитѣ, лошото имъ въорѫжение и още по-лошото имъ разположение въ низината, на 28-и настѫпи по билото между Стрелча и Панагюрище. Възстаницитѣ не можеха да се съпротивяватъ и избѣгаха въ Панагюрище. На 30-и Хафъзъ паша отново настѫпи. Панагюрци му противопоставиха на Балабановата кория 212 души, но следъ половинъ часъ борба тѣ бѣха пръснати. Следъ това предъ самия градъ стотина души панагюрци оказаха отчаяно съпротивление: употрѣбиха и дървената артилерия, но, разбира се, не можаха да противостоять и побѣгнаха въ Срѣдна гора. Турцитѣ превзеха столицата на възстаницитѣ и я предадоха на пленъ, пожаръ и мечъ.
58
Следъ това турцитѣ се насочиха къмъ Петричъ и съ огънь и мечъ разориха всички села. На Еледжикъ едва на 28-и нападна ихтимански башибозукъ, но възстаницитѣ го отбиха. На 29-и панагюрската стотица замина да спасява столицата. Сѫщия день пристигна отъ Пазарджикъ редовна войска и опъна палаткитѣ на билото на Траяновия проходъ. Но възстаницитѣ заеха височината срещу тѣхъ, и турцитѣ безъ бой заминаха за Ихтиманъ.
На 30-и априлъ еледжичани се научиха за падането на Клисура и Петричъ и видѣха пламъцитѣ, които бѣха обвзели Панагюрище и околнитѣ села. На 1-и май Бенковски замина съ Хвърковатата чета да спасява загубената столица. Еледжичане, оставени сами на себе си, паднаха духомъ. Сѫщия день пристигналиятъ отъ Нишъ Хасанъ паша атакува Еледжикъ съ нѣколко табори и батареи. Още при първитѣ топовни изстрели възстаницитѣ се разбѣгаха. Турцитѣ се впустнаха следъ тѣхъ, като избиваха всички, безъ разлика на полъ и възрасть. Селата ограбиха и изгориха.
И така, до 1-и май възстанието по лѣвия брѣгъ на Марица бѣ усмирено. Още се държеше само Баташкиятъ районъ по дѣсния брѣгъ, дето възстаницитѣ проявиха по-голѣма съпротива.