II. Възстание въ IV революционенъ окрѫгъ.
3. Възстанието въ Баташкия районъ.
Споредъ плана на възстанието, желѣзницата трѣбваше да бѫде разрушена, а Пловдивъ — запаленъ и въ сѫщото време нападнатъ отъ отрядъ, изпратенъ отъ Панагюрище.
Разрушението на желѣзницата бѣ възможно, но възстаницитѣ, както и въ всичко друго, се оказаха съвсемъ неподготвени за него. При това първата грижа на турцитѣ бѣ да поставятъ охрана по линията, мѣрка която възстаницитѣ не бѣха предвидили. Прочее върху желѣзницата не се посегна.
Съ изгарянето на Пловдивъ бѣ натоваренъ Отонь Ивановъ. Той бѣше наелъ двадесеть кѫщи, въ които трѣбваше да дойдатъ да живѣятъ двадесетъ души подлалвачи отъ Панагюрище. Обаче, поради липсана разпоредителностъ и прибързаното избухване на възстанието, подпалвачитѣ не дой-
59
доха; не дойде и предвидениятъ отрядъ. Пловдивскитѣ съзаклетници, годни за орѫжие, броеха всички около 30 души и сами не можеха да направятъ нищо. Отъ друга страна, отъ своя представитель въ Оборище, Георги Търневъ, който бѣ членъ въ военната комисия, членоветѣ на Пловдивския комитетъ знаеха плана на възстанието. Съобразно плана, тѣ решиха на 22-и априлъ, следъ като запалятъ своитѣ кѫщи и нѣкои други здания, едни да заминатъ за Царацево да повдигнатъ полскитѣ села и да ги заведатъ въ Копривщица, а други да отидатъ къмъ с. Сотиръ, да повдигнатъ околнитѣ села и да ги водятъ въ Перущица и оттамъ — въ Батакъ [1].
Следъ слабъ опитъ да се запалятъ две-три кѫщи, отъ тридесетѣ възстаници тръгнаха само трима. Георги Търневъ отиде въ Копривщица. Отонъ Ивановъ отиде къмъ Сотиръ и намѣри, че бѣха възстанали само селато Бойково и Дѣдово, а жителитѣ се бѣха скрили въ гората; но и тѣ, следъ като башибозукътъ изгори селата имъ, предадоха орѫжието, за да не бѫдатъ изклани. Другитѣ села или не възстанаха, или сключиха договоръ съ околнитѣ турски села да се пазятъ взаимно.
Третиятъ, който тръгна отъ Пловдивъ, бѣше Кочо Чистеменски. Той стигна Перущица и даде тласъкъ на революционното движение на колебаещитѣ се перущичани. Но изглежда, че Кочо Чистененски не е билъ посветенъ въ плана на възстанието. Той не повдигна въпроса за преселяване на Перущица въ Батакъ. Тоя въпросъ, въобще, не е повдиганъ въ Перущица следъ избухване възстанието, или нѣмаме никакви сведения за подобни постѫпки. Но идеята за преселване въ Батакъ е била известна въ Перущица още преди избухване възстанието. Г. Натевъ въ своята книжка „Защита на Перущица” съобщава, че около 15-и мартъ дошелъ въ селото нѣкой си апостолъ, когото той нарича Бенковски. Апостолътъ — пише Г. Н. — най-много препорѫчваше батачани, че сѫ били съвършено приготвенн, и че тѣ сѫ най-
1. Споредъ плана, тия села трѣбваше да отидатъ въ планината къмъ Ахѫ Челеби, но вижда се, че въ Пловдивъ сѫ знаели слабостьта на организацията въ тия мѣста, та сѫ решили да заведатъ въорѫженитѣ възстаници въ Батакъ.
60
мѫжественитѣ хора, които ще играятъ най-важната роль въ възстанието, като направятъ Батакъ непристѫпенъ за турскитѣ сили. На това основание той бѣше казалъ на членоветѣ отъ комитета, въ случай на нужда да се изпратятъ женитѣ и децата въ Брацигово и, заедно съ тамошнитѣ жени и деца, да се прибератъ въ Батакъ, като най-безопасенъ пунктъ.
Една отъ причинитѣ, за да не се преселятъ тѣ и да останатъ да се борятъ сами, бѣше и постѫпката на Соколски — тѣхниятъ представитель въ Оборище. Макаръ храбъръ и пламененъ патриотъ, той не постѫпи умно спрямо своитѣ съселени. Той бѣше членъ въ военната комисия, която уреди плана на възстанието, но той остана при Бенковски, не се върна въ Перущица, нито съобщи нѣщо по решенията въ комитета. Перущичани до края на възстанието чакаха да пристигне Соколски съ отрядъ панагюрци и да имъ каже какво трѣбва да правятъ.
Съ невъзставането на Т. Пазарджикъ не възстанаха и селата около него; нѣкои отъ тѣхъ и не бѣха проникнати отъ революционната пропаганда. Бѣлово, Сестримо, Момино и Миненково така сѫщо трѣбваше да се преселять въ Батакъ, но тѣ въ началото се колебаеха да възстанатъ ли или не. Едва на 25-и, когато Бенковски бѣше дошелъ на Еледжикъ, Бѣловци изпратиха: да му кажатъ, че сѫ готови да възстанатъ. На другия день Бенковски мина презъ Сестримо, стигна въ Бѣлово и ги повдигна. Въ Бѣлово се събраха селата Малко Бѣлово и Миненково — всичко 350 въорѫжени възстаници. Трѣбва да признаемъ, че Бенковски, бидейки отличенъ агитаторъ и отличенъ военачалникъ, бѣше бездаренъ полководецъ. Той умѣеше да увлича и води хората, но не знаеше на кѫде да ги води и каквода прави съ тѣхъ. Едно възстание успѣва, когато се разпространява и парализира властьта. Първото и главно поражение на едно възстание е неговото ограничение. Следователно, за възстанието се налагаше само единъ начинъ на действие — настѫпателниятъ. Бенковски, следъ неуспѣха при Стрелча на 22-и, премина въ тая посока въ отбрана. Следъ успѣха при Петричъ, той не предприе нищо къмъ Златица и София. Отъ Еледжикъ не посмѣ да настѫпи къмъ Ихтиманъ. Въ Бѣлово той стоеше предъ Пазарджикъ,
61
града, който съ околностьта си отдѣляше възстаналото Срѣдногорие отъ възстаналитѣ Родопи. Но той не предприе нищо противъ тоя градъ, не направи нищо, за да обедини дветѣ възстанали области. Между това, превземането на Т. Пазарджикъ бѣше и най-добриятъ начинъ да се помогне на Панагюрище. Хафъзъ паша не би посмѣлъ да навлѣзе въ Срѣдна гора, когато Пазарджикъ е въ рѫцете на възстаницитѣ. Не може да се извини Бенковски, че по неопитность не се е досѣтилъ какво трѣбва да направи, защото всички поменати настѫпателни действия сѫ предвидени въ плана. Но той не можеше да разбере значението на онова, което е предвидено. Вмѣсто бързо и решително настѫплление къмъ Пазарджикъ, той се отдаде на тържества и продаване кабадайлъкъ. Наистина, той разруши желѣзния пѫть и изгори станцията при Бѣлово, но това не бѣше отъ голѣмо значение, защото желѣзниятъ пѫть тукъ свършваше, и станцията бѣше последна. Трѣбва да се признае, че вѣроятностьта да се превземе Пазарджикъ бѣше много малка, но неуспѣхътъ въ тоя случвй щѣше да бѫде по-малко чувствителенъ отъ отказа да се предприеме нападението.
Той не направи нищо, даже и не помена за предвиденото въ плана преселване на бѣловци въ Батакъ. Нѣщо повече: на минаване презъ Сестримо, той заповѣда на сестримци да изнесатъ храна на Сестримския балканъ и въ случай на опасностъ да се отгеглятъ тамъ съ семействата си. Не направи никакъвъ опитъ даже да влѣзе въ сношение съ Баташкия районъ. Нищо не характеризира така дообре вѫтрешната пустота, липсата на идеитѣ, както предаването на външенъ блѣсъкъ. Въ Бѣлово Бенковски се предаде на истински ориенталски кабадайлъкъ и, като прекара така нѣколко часа, замина обратно за Еледжикъ.
Идването му въ Бѣлово, безъ сериозенъ замисълъ не допринесе нищо. Следъ неговото заминаване, бѣловчани и тѣхнитѣ съседи скриха пушкитѣ, нацѣпиха дървения топъ и наведоха глава предъ първия турски отрядъ, който се показа отъ Саранбей.
По тоя начинъ между възстаналото Срѣдногорие и Баташкия районъ остана единъ широкъ поясъ отъ невъзстанали
62
села. Въ тоя поясъ турцитѣ насочиха войски отъ изтокъ и отъ западъ. Баташкиятъ районъ остана уединенъ, при това безъ общо началство.
И така, едничката надежда за помощъ на Батакъ остана Брацигово и неговата околностъ. За нещастие, Батакъ бѣ отдѣленъ отъ Брацигово съ мохамедански села. Единствениятъ християнски етапъ бѣше Пещера. Но и той не възстана и остана въ турска власть, така че батачани бѣха изолирани. Трѣбва да се признае, че въ цѣлата възстанала область брациговци проявиха най-голѣма енергия, най-много умъ, както въ подготовката на възстанието, така и въ военнитѣ действия. Тѣ проявиха и най-голѣми усилия да действуватъ задружно съ Батакъ. Най-после, тѣ излѣзоха и най-добри дипломати, като дадоха единъ почтенъ край на своето възстание. Начело на движението въ Брацигово бѣше Пѣтлешковъ, човѣкъ смѣлъ, енергиченъ и преданъ на дѣлото. Бенковски вѣрно бѣше го оценилъ; той настоя Пѣтлешковъ да бѫде представитель въ Оборище и, навѣрно пакъ по негово желание, ние го виждаме членъ въ Военната комисия. Не знаемъ какво е участието му въ изработване плана, но току-речи само той бѣше проникнатъ отъ плана и се стремѣше съ голѣма енергия къмъ изпълнението му.
Още щомъ се обяви възстанието, Радилово се пресели въ Брацигово. Радиловци бѣха най-войнствениятъ елементъ въ околиостьта, та благодарение на тѣхъ, Брацигово се засили твърде много. До 26-и априлъ чрезъ смѣли и обмислени действия възстаницитѣ спечелиха нѣколко победи надъ околното мохамеданско население и успѣха да преселятъ въ Брацигово селата Аликочово, Жребичко, Бѣга, Ясѫ кория, Козарско и частъ отъ Ново село. Нѣкой отъ тия села имаха население смѣсено отъ християни и мохамедани, та преселението бѣше особено трудно. Нищо не се направи по отношение на Пещера, но едва ли можеше да се направи нѣщо, защото въ тоя твърде важенъ отъ военно гледище пунктъ, мѣстниятъ турски елементъ бѣше силенъ, пъкъ и пазарджикскитѣ бегове и властьта бѣха взели мѣрки да го задържатъ въ рѫцетѣ си.
Предстоеше, съгласно плана, събранитѣ въ Брацигово села да се преселятъ въ Батакъ. По тоя поводъ, споредъ
63
изледванията на Страшимировъ, възникнали недоразумения. Часть отъ брациговци не искаха да напуснатъ домоветѣ си, другитѣ, заедно съ преселенитѣ, настояваха да заминатъ за Батакъ.
Въ връзка съ тоя въпросъ е станала и вѫтрешната уредба на възстаницитѣ. Тъй като партията за преселението взе връхъ, то за общъ началникъ бѣ избранъ преселенецътъ Гого Ангелиевъ отъ Радилово, човѣкъ уменъ и съ военни схващания, и за негови помощници Лазаръ Илиевъ и Иванъ Т. Бойчевъ, пакъ външни хора. Пѣтлешковъ, който, като членъ въ комисията, навѣрно е наложилъ преселението въ плана, не е можалъ да бѫде противъ него, но сигурно не е можалъ и да го наложи на своитѣ съграждани, и затова е отстѫпилъ началството на лице, което е могло да действува по-строго. Вижда се, че единъ отъ мотивитѣ, по който браииговци не искаха да се вдигнатъ отъ Брацигово е билъ недостатъкътъ на превозни срѣдства, та Брациговскиятъ комитетъ реши да поиска отъ батачани коне. За тая цель още на 26-и априлъ бѣ изпратенъ въ Батакъ пратеникъ Иванъ Глухчевъ. Но, преди да видимъ резултата отъ тая постѫпка, нека проследимъ онова, което стана въ Батакъ до тоя день.