III. Възстанието въ Батакъ.
2. Първитѣ дни на възстанието.
На другия день — 23-и априлъ — бѣше Георгьовъ день. По разпореждане на Горановъ, четитѣ слѣзоха отъ позицията и се наредиха стройно на площада предъ черквата Св. Нѣделя. Свещеницитѣ Нейчо Пауновъ и Петъръ попъ Илиевъ отслужиха тържественъ, благодарственъ молебенъ. „Възторгътъ бѣше неописуемъ — пише Ангелъ Горановъ — въодушевението сняеше на веселитѣ, бодритѣ и пълнитѣ съ живость лица. По високия си ръстъ и съ високитѣ рунтави калпаци възстанцитѣ приличаха на гора отъ дървета съ кичести върхове. Момитѣ, женитѣ и децата съ китки въ реде и сълзи на очи
73
отъ радость се трупаха около тѣхъ и много не можаха да познаятъ своитѣ. Подиръ молебена всички цѣлуваха кръста, а свещеницитѣ ги благославяха и пожелаваха успѣхъ на свето-
Батакъ и околностьта му
то предприятие. Ученицитѣ и по-развититѣ младежи запѣха песеньта:
74
Дойде време, дойде часъ
Иго да строшимъ,
Стига, стига вече,
Робство да търпимъ.
Хайде, хайде, хайде
На бой да вървимъ и пр.
Четницитѣ подъ тактния напѣвъ на пѣсеньта, въ строенъ редъ, следъ като взеха по китка отъ женитѣ и момитѣ и ги натъкнаха въ устата на пушкитѣ си, заминаха отново за позицитѣ и продължиха учението и окопната работа.
Между това, съветъть въ селото се научи, че Пѣтлешковъ като се върналъ отъ Панагюрище, предалъ единъ екземпляръ, отъ кървавото писмо (възванието) въ Пещера да го препратятъ на Петьръ Горановъ въ Батакъ, и че писмото, поради предателсСтво, паднало въ рѫцетѣ на турцитѣ. Въ сѫщото време стражата отъ върховетѣ на Пещарския пѫть съобщи, че долу въ полето се вижда димъ отъ огромни пожари. Всички бѣха убедени че горятъ турскитѣ села. Това възбуди още повече духоветѣ. Много отъ възстаницитѣ искаха веднага да нападнатъ съседнитѣ турски села, но Петъръ Горановъ очакваше заедно съ възванието и наставления за начина, по който ще се действува съгласно общия планъ, и за това не се съгласи. Съветътъ изпрати особени пратеници въ Брацигово и Радилово, за да получать възванието и наставленията или поне да научатъ „плана на общитѣ действия на тѣхнитѣ главатари”. Споредъ Ангелъ Горановъ [1], пратеницитѣ донесли отъ Радилово оригинала на възванието, изпратено въ селото имъ, а отъ Брацигово — едно копие отъ него. Оригиналенъ екземпляръ или точенъ преписъ отъ него не е запазенъ. Екземплярътъ, изпратенъ за Батакъ, както се каза, падна въ турски рѫце. Турската изпитателна комисия въ Пловдивъ го преведе на турски. Отъ турския преводъ си снелъ преписъ нѣко Йерменецъ. Отъ тоя преписъ го превелъ на български Захарий Стояновъ, който познава и оригинала и твърди, че съдържанието е сѫщото. Разбира се, че стилътъ и езикътъ при двата превода сѫ претърпѣли и промѣни. Ето съдържанието му:
1. Бойчо — „Възстанието и клането въ Батакъ”, стр. 39.
75
Братя българи,
Дойде вече краятъ на звѣрскитѣ здодеяния, които отъ петь вѣка насамъ търпи нашиять народъ подъ умразната турска власть! Всѣки отъ насъ съ нетърпение очакваше тоя моментъ. На . . . май започва вече деньтъ на Българското народно възстание въ България, Тракия и Македония.
Всѣки честенъ българинъ, въ жилитѣ, на когото тече чиста българска кръвь, както е текла тя и въ жилитѣ на нашитѣ български крале: Крумъ, Борисъ, Симеонъ и Асѣнь, трѣбва да грабне орѫжието въ рѫце, за да възстанемъ като единъ човѣкъ и по тоя начннъ съ първия още ударъ да смутимъ неприятеля.
Нашитѣ юнаци — българи не трѣбва да се боятъ отъ смъртьта и отъ разни други опасности. Тѣ трѣбва да не се страхуватъ отъ това само по себе си нагнило турско правителство, което отдавна чака своето опропастяване. Напредь братя! Вдигайте пушкитѣ въ рѫце, да се срещнемъ единъ други противъ неприятеля, за да запазимъ своето, да придобиемъ свободата си!
О, българино! Докажи, че живѣешъ и ти, покажи какъ знаешъ да ценишъ скѫпата свобода!
Чрезъ днешното си възстание ти ще добиешъ свобода съ бой и съ собствената си кръвь. Счупи хомота, който сѣче твоя вратъ като трионъ!
Ти, който търсишъ свобода, честь и човѣшко право за себе си, пази така сѫщо свободата, честьта и правото на оногова, който ги потърси при тебе! Защити го!
Бѫжди юнакъ неустрашимъ срещу неприятеля, сражавай се, воювай геройски, но не отказвай благоволението си и къмъ роба!
Отъ днесъ, въ името на българския народъ, ние обявяваме предъ цѣлия свѣтъ, че желаемъ: или Свобода, или Смърть на всичкото население!
Напредъ, братя, Богь е съ насъ!”
Пратеницитѣ донесоха само възванието, „но нито за планъ, нито за инструкции можа да имъ обади нѣщо нѣкой. Самиятъ комисиръ Василъ Пѣтлешковъ не знаелъ нищо по това” — пише по тоя поводъ Ангелъ Горановъ.
76
Самъ Пѣтлешковъ бѣше членъ на Военната комисия, и е знаялъ плана и решението относно преселението въ Батакъ. И Гого Ангелиевъ, който навѣрно е предалъ оригиналното възвание на баташкия пратеникъ въ Радилово, е знаелъ за преселението, защото още сѫщия день — 23-и, или следния, Радилово се пресели въ Брацигово.
Очевидно, тукъ има недоразумение. Самъ Пѣтлешковъ, споредъ историята на Брациговското възстание, като се научилъ за залавянето на възванието, предназначено за Батакъ, изпратилъ на 23-и преписъ съ брациговеца Иванъ Глуфчевъ и Гюро Стояновъ отъ Ясѫ-кория, които предали преписа въ Батакъ и го върнали. Трѣбва да се допусне, че, или баташкиятъ пратеникъ е срещналъ по пѫтя брациговскитѣ и се върналъ заедно съ тѣхъ, та не се е срещналъ съ Пѣтлешкова, или пъкъ Пѣтлешковъ и Ангелиевъ, имайки предвидъ предателството въ Пещера, не сѫ искали още да откриятъ плана.
Трѣбва да се има предвидъ още, че възстанието бѣ избухнало едва отъ два дни, и околнитѣ села тепърва се вдигаха, за да заминатъ за Брацигово.
Както и да е, отсѫтствието на указание за общи действия смути съвета въ Батакъ. При все това, Петъръ Горановъ не допущаше подобна слабость отъ главнитѣ двигатели на възстанието и не губѣше надежда да получи указанието. При това, носѣше се упоритъ слухъ, че селата, които се събиратъ въ Брацигово ще дойдатъ въ Батакъ. Започнаха да прибѣгватъ въ Батакъ и хора отвънъ.
Между това, на позициитѣ се прекарваше весело. Войводата, началницитѣ, учительтъ Тонджоровъ и свещеницитѣ обикаляха всѣки день и въодушевяваха селенитѣ. Женитѣ въ опредѣлено време носѣха ядене на своитѣ юнаци, и всѣки день отдѣлнитѣ чети печеха на ръженъ по нѣколко агнета. Виното, което батачани обичатъ, бѣше забранено въ голѣмо количество, и само това предизвикваше чести неудоволствия.
Не липсваха и дребни срѣщи съ противника. Една група помаци отъ долината на Места се бѣше промъкнала между стражитѣ и се озова предъ позицията на Кънева борика,
77
дето началствуваха Иванъ Божинъ и Ангелъ Кафеджийски. Стана сбиване. Паднаха убити трима помаци, от които единъ известенъ строитель на джамии. Останалитѣ живи избѣгаха въ Ракитово, отдето съобщиха на властьта за станалото. Стражата къмъ Фотанъ така сѫщо уби единъ турчинъ и рани нѣколко души. Никола Банчовъ въ мѣстностьта „Дъното” хвана единъ ученикъ отъ цариградскитѣ медресета. Ученикътъ разбралъ каква участь го очаква, изявилъ съгласие да приеме християнската вѣра и се покръсти, но въпрѣки това, Никола го уби. Съветътъ смъмри убиеца, защото ученикътъ билъ безъ орѫжие и не се противилъ.
На 24-и априлъ предъ стражитѣ на Сенеръ Аланъ се явиха двама заптии (стражари) — Караджа Асанъ и Помакъ Мустафа (Мутато). Тѣ бѣха пратеници на Барутинския къръ асѫ Йхмедъ ага. Стражата ги пусна, и тѣ стигнаха на позицията при Баглишкитѣ хармани, дето бѣха приети вежливо и обезорѫжени. Началникъть на тая позиция бѣше Димитъръ Тянчевъ. Нему заптиитѣ казаха, че сѫ изпратени отъ Ахмедъ ага да видятъ, дали наистина сѫ възстанали батачани, и, ако сѫ възстанали, да питать, кои сѫ причинитѣ за това. Димитъръ Тянчевъ съобщи за всичко това на петстотника Стефанъ Трендафиловъ, който се намираше на позицията Св. Георги. Следъ като се споразумѣ съ Петъръ Горановъ, Стефанъ Трендафиловъ отиде на Беглишкитѣ хармани и отговори на пратеницитѣ, че селото наистина е възстанало сращу нетърпимото тиранско правителство на султана и че то, както и всички други възстанали българи, ще отстоява до последна капка кръвь своята свобода.
Следъ като ги нахрани, Стефанъ Трендафиловъ пусна свободно заптиитѣ да си вървятъ и съобщятъ на своя началникъ онова, което сѫ узнали. Вежливитѣ обращения заптиитѣ, обаче, взеха за слабость, и като се поотдалечиха, единиятъ отъ тѣхъ — Караджа Асанъ— се обърна къмъ възстаницитѣ и съ заплашителенъ тонъ извика: „Ще видите подиръ нѣколко дни какво ще стане съ васъ!”
Да се остави безъ наказание такова грубо нарушение на посланишкия етикетъ, би било наистина голѣма слабость и би повлияло много зле върху духа на възстаницитѣ.
78
Стефанъ Трендафиловъ кипна, дигна пушката, каза: „Ето какво ще стане”, и съ единъ изстрелъ повали мъртавъ Хасана. Помакъ Мустафа припна да бѣга, но Стефанъ Трендафиловъ извика на Димитъръ Тянчевъ, „Какво гледашъ бе?” и последниятъ стреля и повали мъртавъ бѣгащия заптие. Тѣлата на убититѣ заровиха, е орѫжието имъ дадоха на възстаницитѣ.
Известието за това събитие се разнесе съ най-голѣма бързина по селото и по позициитѣ. Смъртьта на двамата стражари, които съ своитѣ своеволия години наредъ измѫчваха батачани и другитѣ християни, се взе като справедливо отмъщение и въ свръзка съ очакванитѣ победи предизвика новъ възторгъ и ново въодушевение. Мнозина завиждаха на честьта и щастието на Стефанъ Трендафиловъ и Димитъръ Тянчевъ.
Отъ друга страна, тѣзи дръзки дейстеия и особено убийството на двамата стражари имаха лоши последствия. Противницитѣ на революционното дѣло въ връзка съ неидването помощь отвънъ не губѣха надежда работата да вземе единъ миролюбивъ край. Тѣзи случки, обаче, правѣха невъзможно осѫществяването на тѣхнитѣ предвиждания. Тѣ захванаха да мислятъ за сетнинитѣ и да предвиждатъ и да изброяватъ тайно бедствията, които ще сполетятъ селото. Въ следващитѣ дни влиятелниятъ Ангелъ Кавлаковъ, най-голѣмиятъ миролюбецъ и песимистъ по отношение дѣлото, започна открито да изказва своя страхъ относно близкото бѫдеще и даже се подсмиваше надъ въорѫженнтѣ, които минаваха край него. Неговитѣ думи започнаха да се шепнатъ между възстаницитѣ на позициитѣ, и вече започна да се усѣща тукъ-таме упадъкъ и разложение. Необходимо бѣше да се взематъ строги мѣрки.
Най-напредъ трѣбваше да се обуздае влиятелниятъ Ангелъ Кавлаковъ. Съ тая работа се нагърби зеть му Петъръ Горановъ. При една среща на улицата, зетьтъ „съ свойствения му планененъ и труднообуздаемъ характеръ”, безъ да гледа на родственитѣ връзки, го нападна и го удари нѣколко пѫти съ чифтето, после извади сабята да го съсѣче, но тъстьтъ сполучи да избѣга и да се скрие. Въ сѫщото
79
време се даде заповѣдь на началницитѣ да наказватъ строго всички, които си позволяватъ да критикуватъ станалото, или които изказватъ страхъ за бѫдещето. Споредъ Ангелъ Горановъ, началницитѣ изпълнявали ревностно, но и своебразно заповѣдьта. Имаше хора бити немилостиво до осакатяване. Намѣсто да прекратятъ критикитѣ, увеличаваха негодуванието, като помагаха съ това да се развива по-бърже вредната агитация. При все това, подобни случки бѣха малко, държаха се тайно и се заглушаваха въ общия ентусиазъмъ.
Дръзкитѣ постѫпки на батачани въ станалитѣ срещи, демонстративнитѣ маршировки на четитѣ край синоритѣ на съседнитѣ мохамедански села, стрѣснаха околното мохамеданско население. Вестьта за убийстьото на двамата стражари пъкъ просто ги порази. Работата клонѣше на животъ или смърть, а пъкъ властьта въ Пазарджикъ, залисана въ другитѣ посоки, не можеше да помогне съ друго, освенъ съ орѫжие и муниции, които изпращаше изобилно. Наистина, численото превъзходство на мохамеданитѣ предъ батачани бѣше грамадно, но вѣковната вѣрска и племенна борба, въ която Батакъ успѣшно отстояваше своето сѫществуване, бѣ убедила мохамеданитѣ въ голѣмата решителность на тѣхнитѣ врагове. При това тѣ не знаеха размѣритѣ на възстанието и съ свойствената простота допущаха, че батачани не сѫ сами, и че между тѣхъ може би има комити или московци. Поради това всички се изпокриха въ селата си, никой не смѣеше да се покаже въ полето, и взимаха мѣрки за отбрана.
Подъ влиянието на тоя успѣхъ на батачани, у чепинскитѣ помаци — безспорно най-интелигентнитѣ въ целитѣ Родопи — заговори плененното родство. Първенцитѣ отъ Ракитово, Дорково, Костандово и Корово се събраха на съветъ и като взеха предвидъ кръвното и езиково родство съ батачани, решиха да не воюватъ, но да искатъ миръ. Тѣ събраха около 200 дущи въорѫжени мѫже и съ тѣхъ заеха върховетѣ на височината Голака, дето се прикриха въ гората и търсѣха случай да влѣзатъ въ преговори. Появяването на такава маса въорѫжени хора се забеляза отъ баташкитѣ постове, които веднага съобщиха за това въ съвета. Петъръ Горановъ събра четитѣ отъ позициите Св. Георги и
81
Царювъ куминъ и часть отъ хората на другитѣ позиции — всичко около 300 души пехота и 40 души конници — и ги приготви за бой противъ помацитѣ. На останалитѣ възстаници даде наставления да бѫдатъ готови да се притекатъ на помощь, щомъ стане нужда.
Следъ като даде наставления на началницитѣ за начина, по който ще се развие боя, начело на конницата той поведе отряда си, построенъ въ редове, презъ хълмовете Кънева борика, Св. Троица, Мевтеря къмъ Голака. Отрядътъ бързаше; всички бѣха въодушевени да влѣзатъ по-скоро въ бой. Но когато отрядътъ се спусна въ полето, презъ което минава Ракитовския пѫть, забелязаха, че единъ човѣкъ тича на среща. Отрядътъ спрѣ. Човѣкътъ пристигна запъхтѣнъ. Той бѣ ракитовскиятъ говедарь Петъръ, изпратенъ отъ помашкитѣ първенци съ молба да не настѫпва отряда и съ предложение да се изпратятъ отъ дветѣ страни насрѣдъ полето по двама-трима отъ първитѣ хора, за да направятъ братско споразумение. Горановъ прие предложението и изпрати да преговарятъ членоветѣ отъ съвета Вранко Пауновъ и Петъръ Трендафиловъ и петдесетника Иванъ Божинь, които припуснаха съ конетѣ до срѣдата на полето и спрѣха при могилата, наречена Кереловата тумба. Отъ странана помацитѣ пристигнаха на сѫщото мѣсто Мохамедъ Инамовъ отъ Дорково и коджабашиитѣ на Ракитово и Костандово. Тѣ поздравиха християнскитѣ пратеници и имъ заявиха, че чрезъ тѣхъ приветствувуватъ войводата на възстаницитѣ и ги молятгь да му засвидетелствуватъ тѣхнитѣ братски чувства и да му съобщатъ чо тѣ нѣматъ нищо противъ възстанието, но съ радость ще приематъ всѣко ново положение, което би имъ се наложило, и което ще смѣтатъ като пратено отъ самия Аллахъ, стига само да имъ се оставятъ селата, домоветѣ и челядьта непокѫтнати.
Християнскитѣ комисари чрезъ Петъръ Трендафиловъ съобщиха приветствията и предложенията на войводата Петъръ Горановъ, който седѣше въ подножието на Царевъ куминъ. По негова порѫчка християнскитѣ комисари отговориха, че батачани сѫ възстанали само противъ тиранията на султанското правителство, а не противъ мирното турско на-
81
селение, което иска да живѣе въ братска любовь съ християнитѣ, че тѣ, като сѫ обявили своята свобода, решили сѫ да я бранятъ до последна капка кръвь, че изявленията за братски чувства и предложенията за мирно отношение, направени отъ мохамеданскитѣ комисари, не съответствуватъ на деянията на помацитѣ, защото възстаницитѣ сѫ получили точни сведения, споредъ които християнитѣ отъ Каменица и Ракитово сѫ били бити, обезчестявани и ограбвани отъ еднокръвнитѣ си братя — мохамедани, и че дългъ се налага на възстаницитѣ съ силата на орѫжието да прекратятъ веднажъ завинаги тия безчинства, които още продължавать. Най-после, следъ тия изявления, съгласно указанията на Горановъ, баташкитѣ комисари направиха следното предложение: за да се избѣгне насилственото освобождение на християнитѣ отъ Ракитово и Каменица, нека чепинскитѣ аги засвидетелствуватъ своитѣ братски чувства, като помагатъ съ колата си на християнитѣ отъ казанитѣ две села да се пренесатъ въ Батакъ съ всичката си покѫщнина и житни запаси. Срокъ за изпълнение на това условие бѣ опредѣленъ 24 часа; въ противенъ случай, баташкитѣ комисари заявиха, че ще преобърнатъ въ прахъ и пепель помашкитѣ села.
Агитѣ приеха съ „робска покорность” това предложение и обещаха да направятъ всичко възможно за неговото изпълнение.
И така, деньтъ 25-и априлъ се завършил за батачани съ една блѣскава дипломатическа победа, спечелена благодарение на тѣхнитѣ сили и непоколебимо решение да влѣзатъ въ сражение. Наистина, батачани горѣха отъ желание да си измѣратъ силитѣ съ вѣроотстѫпницитѣ помаци. Но Горановъ и цѣлиятъ съветъ гледаха преди всичко да привлѣкатъ християнитѣ отъ Ракитово и Каменица. „Той забеляза — пише синътъ му Ангелъ — че отсѫтсгвието на чужденци въ селото помага на вреднитѣ агитации кежду селенитѣ батачани, които, както знаемъ, като мечтаеха за възстанически животъ, бѣха се затвърдили въ убеждението, че селото имъ ще стане центъръ на възстаническитѣ действия, а сега, когато околнитѣ села, намѣсто въ Батакъ, бѣха отишли въ Брацигово, имаше се страхъ, да не отпадне духътъ, и дѣлото да завърши съ печална
82
катастрофа. При това и самитѣ бѣжанци отъ Чепинскитѣ села описваха съ черни краски положението на тамошнитѣ християни и съобщаваха, че тѣ сѫ готови да прибѣгнатъ въ Батакъ, ако помацитѣ не имъ прѣчатъ.
Отъ цитирания откѫслекъ се вижда, колко важенъ е билъ за Батакъ въпросъть аа преселението. Съ него батачани не само щѣха да се засилятъ, та да могатъ да се борятъ съ многочисленото мохамеданско население, но то бѣ необходимо за поддържане борческия духъ въ самия Батакъ. Батачани възстанаха съ убеждението, че ще бѫдатъ подкрепени предостатъчно отвънъ, инакъ, колкото и войнствени да бѣха, едва ли щѣха да възстанатъ.
Преселението имаше и друго значение. Батакъ не бѣ снабденъ съ храни. Още въ самото начало на възстанието часть отъ населението се хранѣше отъ склада на събрания десятькъ и отъ частния складъ на Горанова. Батачани се заплашваха отъ гладъ, отъ който можеха да го избавятъ само околнитѣ села, които бѣха богати съ храни. Преселението разрешаваше и тоя въпросъ.
И така, отъ въпроса за преселението зависѣше и по-нататъшниятъ ходъ на възстанието въ Батакъ. Поради това, като направи постѫпки за преселението на Ракитово и Каненица, Баташкиятъ комитетъ се обърна къмъ Брацигово. Въ Батакъ бѣха избѣгали отъ Пещера поради залавянето на кървавото писмо Ст. Поповъ, баща и синъ Кьосеиванови, Христо Попчевъ, Димитъръ Миндовъ, Г. Гаджовъ и други двама пещерци. Ст. Поповъ, като обиколи баташкитѣ позиции, намѣри, че тѣ не могатъ да се държатъ дълго, намисли да бѣга въ Брацигово и съобщи за това на Горанова. Последниятъ реши да изпрати заедно съ Попова и П. Ташковъ съ специална порѫка отъ Баташкия комитетъ да се влѣзе въ споразумение за задружни действия, разбира се, като се преселятъ брациговци въ Батакъ.
Сутриньта на 26-и Ст. Поповъ и П. Ташковъ тръгнаха за Брацигово. Сѫщия денъ съ сѫщата цель, както видѣхме, бѣ изпратенъ отъ Брациговския комитетъ Иванъ Главчевъ съ единъ другарь. Пратеницитѣ на дветѣ страни се срещнаха въ долината на Баташката рѣка при Поповъ-чучуръ. Брациговскитѣ пратеници решиха да се върнатъ за нови инструкции
83
и заедно съ баташкитѣ стигнаха вечерьта въ Брацигово. На другия денъ Брациговскиятъ комитъ се събра и реши да се преселятъ въ Батакъ и сьбранитѣ въ Брацигово. За тая цель писаха писмо до Баташкия комитетъ, съ което искаха сѫщо и коне за пренасяне. Писмото още сѫщия денъ — 27-и — занесе П. Ташковъ, а съ него пристигна въ Батакъ и самъ брациговскиятъ войвода Гого Ангелиевъ, за да уреди окончателко въпроса за преселението и навѣрно да се запознае съ положението въ Батакъ и плана на бѫдещитѣ съвмѣстни действия. Като уговориха потрѣбното и батачани обещаха да пратятъ исканитѣ коне, Гого Ангелиевъ още сѫщия день се върна въ Брацигово.
Вижда се, че Гого Ангелиевъ е повдигналъ и въпроса за преселението не въ Батакъ, а въ нѣкоя планина въ баташката околность, както бѣ предвидено въ плана на възстанието. Още сѫщия день Петъръ Горановъ сложи тоя въпросъ на разрешение отъ Баташкия съветъ. Той предложи да се остави селото и да се пренесать женитѣ и децата, покѫщнината и хранитѣ въ гората на нѣкой планински връхъ, около който да се изкопаятъ окопи за защита отъ нападения, и пъкъ възстаницитѣ да се разпредѣлятъ на части за активни действия. Въ подкрепа на това предложение той навежда и следнитѣ съображения:
1) Заетитѣ позиции по бърдата около Батакъ не сѫ въ състояние да запазятъ селото отъ неприятелски нашествия, понеже сѫ далечъ една отъ друга, та неприятельтъ може да се промъкне между имъ;
2) Поради устройството на мѣстностьта, позиции по близки до селото не могатъ да се заематъ, защото отъ надвисналитѣ се височини неприятельтъ може съ пачаври да запали, както крайнитѣ плѣвни, така и самото село;
3) При тия условия не могатъ да се предприематъ активни действия, а тѣ ще се наложатъ, защото хлѣбнитѣ запаси сѫ на привършване.
Съветътъ прие предложението и изпрати вещи лица да избератъ въ планината удобно мѣсто. [1]
1. За съжаление, нѣма сведение, нито кои сѫ изпратени, нито кое мѣсто сѫ избрали. Малкото останали живи възстаници сѫ били млади момчета, прости редници, та не знаятъ нищо по тоя въпросъ.
84
Но срокътъ, даденъ на чепинскитѣ помаци изтече. Селата Ракитово, Дорково, Корово и Костандово приеха поставенитѣ условия, оставаше да склонятъ Лъжене и Баня. Още на 25-и априлъ, деня, въ който се водѣха преговоритѣ, тѣ предложиха и на тия двѣ села да приематъ условията. Лъженци заявиха, че сѫ сьгласни да направятъ онова, което реши Баня; банчени, обаче, следъ дълги съвещания отказаха. Още не се е пролѣла никапка кръвь отъ насъ — отговориха тѣ на своитѣ едновѣрци — ислямътъ още е непокѫтнатъ, девлетътъ (държавата) още сѫществува; защо да приемаме такива унизителни за вѣрата условия?”
Ако въ тоя отговоръ религиознитѣ чувства надделяватъ, то се дължи главно на привилегируваното положение, което Турската държава даваше на мохамеданитѣ. Страхътъ отъ батачани, обаче, бѣше голѣмъ. Самитѣ пратеници казваха, че съ очитѣ си видѣли около петнадесегь хиляди души възстаници, че помежду имъ имало московци и черногорци, защото по голѣмитѣ бърда правѣли военни упражнения, и че, както изглежда, войводата е черногорецъ.
Отъ друга страна, въ отговора се съглежда и страхъ отъ турската власть. Да помогнатъ на ракитовци и каменчани да се преселятъ, би значило да се солидализиратъ съ възстаницитѣ, съ други думи, да станатъ измѣнници на исляма, а това би ги изложило на предследвания по-жестоки отъ ония противъ християнитѣ.
При това положение между два огъня, помацитѣ постѫпиха твърде хитро. Съ добри обращения и увещания тѣ склониха християнитѣ отъ Ракитово и Каменица да се откажатъ доброволно отъ преселването въ Батакъ. На 27-и стражата на Ракитовския пѫть извести въ Батакъ, че ново посолство отъ чепинскитѣ помаци пристигнало при тумбата и очаква среща съ баташки пратеници.
Поласкани и обрадвани отъ успѣхитѣ въ първата среща, отъ унизителнитѣ раболепства и покорни обещания на бившитѣ си владетели, батачани гледаха тоя пѫть да се покажатъ още по-блѣскави, по-страшни и по-силни, отколкото бѣха въ сѫщностъ. По склоноветѣ на Петрово бърдо, Св. Троица, Царевъ куминъ, Костина могила, Мефтера и Св. Георги се посгроиха въ боенъ редъ отдѣлнитѣ чети. По са-
85
митѣ бърда излѣзоха женитѣ и момитѣ, облѣчени въ мѫжки дрехи, нѣкои съ потури, нѣкои съ набързо ошити панталони отъ влашки човали, и въорѫжени съ копия или само съ бѣли сопи, които отдалече лъщѣха като металически. Въ тоя си видъ батачанки изглеждаха отдалече като едновремешнитѣ турски давлии или като руски казаци. Самъ войводата Петъръ Горановъ излѣзе начело на конницата и се спрѣ близо до мѣстото на срещата. Конници препускаха отъ войводата до четитѣ, като че им даватъ разпореждания за страшенъ бой. Слущаха се пѣсни и весели провиквания отвсѣкѫде и пушечни гърмежи отъ постоветѣ на отдалеченитѣ позиции. „Всичко това приличаше на голѣмъ воененъ лагеръ, излѣзалъ да извърши нѣкакви церемониали по случай одържана вече победа — пише Ангелъ Горановъ — а тая нравствена победа засвидетелствувана отъ уплашенитѣ аги, бѣше известна на мало и голѣмо. Радостьта и ентусиазмътъ бѣха безпредѣлни. Тоя день не бѣше друго, освенъ златнитѣ минути на десетдневното имъ царуване. Въ него тѣ като че се трудѣха да преживѣятъ всичката слава и могѫщество на новия животъ, всичкия блѣсъкъ на войничеството си!”
При такова обстояние се срещнаха пратеницитѣ на дветѣ страни.
Батачани се представяха отъ Петъръ Трендафиловъ, Вранко Пауновъ, Никола п. Петровъ, пещереца Ивань Г. Кьоссивановъ и младия Ан. П. Горановъ, на когото дължимъ описанията на срещата. Помацитѣ бѣха изпратили Мохамедъ Имамовъ, Медьо Бакташовъ и други двама ракитовски първенци. Тѣ бѣха довели и кметоветѣ на Каменица дѣдо Христо и на Ракитово Тотко Тупаровъ, за да заявятъ, че тѣ не желаятъ да се преселватъ. Довели бѣха двама християни — пловдивчани, чиновници по събиране данъка — Кючюкъ Георги и Антонъ Русинъ, за да ги предадатъ подъ попечителството на батачани.
Баташкитѣ представители така сѫщо се държеха гордо и достолепно. Тѣ слѣзоха отъ жребцитѣ, на които яздѣха, и приседнаха опрѣни на пушкитѣ си, а помашкитѣ —уплашени, посърнали, като мъртавци, разтреперени, като есенни листа”, приклѣкнали на колѣне, взеха покорно робска поза, а двама отъ агитѣ поеха и държаха цвилещитѣ жребци на батачани.
86
Най-напредъ кметоветѣ на Каменица и Ракитово, безъ принуждение заявиха, че тѣ не изпитватъ никакво притѣснение отъ своитѣ съжители помаци и че желаятъ да останатъ въ селата си въ това размирно време и да чакатъ промѣнитѣ на сѫдбата при домашнитѣ си огнища. Възъ основа тѣхнитѣ думи помацитѣ се извиниха, задето не сѫ могли да изпълнятъ условията за преселението. Батачени приеха тѣхнитѣ изявления за искрени. Следъ това, като напомниха, че цельта на възстанието е да се унищожи сегашното турско правителство, защото то почти еднакво притѣснява българитѣ християни и българитѣ мохамедани, отъ потьта на които се поддържатъ султански и пашовски хареми, батачани предложиха на помацитѣ щото тѣ да не препятствуватъ на българскитѣ чети, които биха се появили по тѣхнитѣ мѣста, и да имъ помагатъ съ храни и други потрѣби. Агитѣ приеха на драго сърдце това предложение и го потвърдиха съ свещената клетва „Валлахи, билляхи”.
Най-после се поведе разговоръ за произхождението на помацитѣ и за родството имъ съ батачани. Тѣ признахе, че сѫ българи, нѣкога насила потурчени; но понеже наследили мохамеданската вѣра отъ бащитѣ и дѣдитѣ си, то не могатъ отведнажъ да я отхвърлятъ.
Въ тоя разговоръ единъ отъ помашкитѣ пратеници обърна внимание на Ангелъ Горановъ и Никола п. Петровъ, които бѣха облѣчени въ европейски дрехи, а на главата си имаха калпаци съ левчета. Той попита, какви сѫ тия. Кьосеивановъ му отговори накратко — „московци”.
Така се раздѣлиха дветѣ посолства. Батачани взеха двамата пловдивчани и се върнаха доволни и тържествуващи. Съ гайди, пѣсни и гръмогласни провиквания четницитѣ се повърнаха на позициитѣ си, а батачанки слѣзоха отъ бърдата, сьбуха потуритѣ и запасаха престилкитѣ.
Наистина, батачани не успѣха да преселятъ Ракитово и Каменица, обвче въ това време вече бѣше дошелъ Гого Ангелиевъ де урежда преселението на брациговци, та въпросътъ за преселението на казанитѣ две села бѣ изгубилъ го-
87
лѣмото си значение. Отъ друта страна, батачани бѣха успѣли да добиятъ благосклонния неутралитетъ на многочисленнитѣ чепински помаци, което отъ политическо и народностно гледище бѣ отъ голѣмо значение, разбира се, при условие, доколкото може да се разчита на запазването му.
Трѣбва да споменемъ още едно мѣроприятие, взето на 27-и априлъ. Следъ като бѣ уговорено преселението на брациговци въ Батакъ, трѣбваше да се помисли какво ще се преприеме следъ това.
Войводата Петъръ Горановъ, по думитѣ на синъ му Ангелъ, намираше, „че само съ едно вземане на пушкитѣ, при жени и деца съ усамотени действия, се туря въ хвосъ предприя-тието и се излага на безрасѫденъ рискъ народното дѣло”. Той не допущаше, че апостолитѣ и двигателитѣ не възстанието въ Панагюрище нѣматъ единъ планъ за общи действия на възстаническитѣ центрове и затова искаше да влѣзе въ споразумѣние съ Панагюрище. Съ тая цель на 27-и вечерьта или на 28-и сутриньта той изпрати петстотника Ангелъ Трендафиловъ и бързоходцитѣ Костадинъ Вранчевъ и Митьо Вранчевъ да отидатъ презъ горитѣ въ самото Панагюрище и да изучатъ сѫщностьта на работата, съ други думи, да научатъ какви общи действия ще се предприеметъ [1].
На дневенъ редъ оставаше преселението на брациговци. Тѣ чакаха отъ Батакъ коне, на които да натоварятъ децата, хранитѣ и пр. Батешкиятъ съветъ изпрати 200 коня съ самари и по 2 празни чувала на конь. Обаче изпращането по неопитность не бѣ организирано добре. Разчиташе се на скрито прекарване на конетѣ, а за въ случай на нападение бѣха взети слаби мѣрки.
За началникъ на транспорта бѣ назначенъ дѣдо Златанъ Вълчиновъ, на който бѣ указанъ точно единъ прикритъ
1. Ангелъ Горановъ въ сьчинението си „Възстанието и клането въ Батакъ”, (стр. 39), пише, че пратеницитѣ били изпратени следъ получаване възванието на 23-и априлъ. Самъ Ангелъ Горановъ, обаче, пише, че тѣ стигнали бъ Бѣлово на другия день, следъ като Бенковски миналъ презъ това село, а Бенковски е билъ въ Бѣлово на 26-и. Следователно, не следь получаване възванието, а следъ идването на Гого Ангелиевъ въ Батакъ, на 27-и сѫ изпратени пратеницитѣ за Панагюрище.
88
пѫтъ презъ гората. Конетѣ се водѣха отъ особени въорѫжени карачи, а за прикритие бѣха дадени 20 въорѫжени момци. Тръгнаха презъ нощьта срещу 22-и при проливенъ дъждъ.
Дѣдо Златанъ не се съобрази точно съ даденитѣ му указания. Той бѣше увѣренъ, че Чанакчиево е възстанало и турцитѣ въ него сѫ избити, прогонени или пленени. Между това, Чанакчиево не само не бѣ възстанало, но чанакчиевскитѣ турци бѣха обиколили селото съ застави и не пущаха българитѣ да излизатъ отъ него. На разсъмване транспортъть стигна надъ това село. Най-напредъ вървѣха дѣдо Златанъ, внукъ му Георги Вълчиновъ и Никола Хаджиевъ гайдаржията; тѣ караха право презъ селото. Дѣдо Златанъ забеляза насреща група селени отначало, поради мъглата, не можа да ги познае какви сѫ. Но когато видѣ, че тѣ сѫ много и се готвятъ да употрѣбятъ орѫжие противъ транспорта, извика: „Назадъ”! Въ тоя моментъ турцитѣ откриха огънь. Всички, както прикритието, така и водачитѣ, които бѣха въорѫжени, слѣзоха отъ конетѣ, дадоха по единъ два изстрели и следъ това прерѣзаха вѫжата на конетѣ, които водѣха, и избѣгаха.
Частъ отъ конетѣ паднаха въ рѫцетѣ на турцитѣ, часть — се пръснаха въ гората, а нѣкои се върнаха въ Батакъ. Карачитѣ и прикритието така сѫщо се върнаха, освенъ трима души отъ последнитѣ. Единь отъ тѣхъ бѣв намѣренъ убитъ, другиятъ — плененъ, а третиятъ Никола Хаджиевъ успѣ да стигне въ Брацигово и да съобщи за станалото.
Подиръ тая несполука последва и друга. Турцитѣ отъ Ени махале, окуражени отъ успѣха на Чанакчиевци, изловиха много отъ пръснатитѣ изъ гората баташки коне и следъ това въ мѣстностьта Латинска Богородица нападнаха и откараха часть отъ баташкитѣ овци, които бѣха оставени безъ охрана.
Всичко това предизвика вълнение въ Батакъ. Едни виждаха въ тия случки начало на по-голѣми бедствия. Други се възмущаваха отъ произволния грабежъ и настояваха да
89
се нападне Ени махале и да се отмъсти за оскърбление честьта и гордостьта на батачани. Но съветъть не разреши: той все още бѣ увѣренъ, че брациговци ще се преселятъ и безъ тѣхнитѣ коне, и не искаше да предприема действия съ слаби сили.
И иаистина, макаръ нѣкои отъ брациговци да се противѣха, Гого Ангелиевъ, Пѣтлешковъ и въобще, началствуващитѣ сѫ настоявали да се преселятъ. Поне така може до се заключи отъ последното настѫпателно действие на енергичнитѣ брациговци. За да се преселятъ, тѣ трѣвбваше да минатъ между Чанакчиево и Пещера, въ които турцитѣ се държеха здраво. Сѫдбата на баташкитѣ коне имъ показа, че при тия условия турцитѣ нѣма да ги оставятъ да стигнатъ безнаказано въ Батакъ. Поради това, на следния день — 29-и априлъ — брациговци се готвѣха, а на 30-и нападнаха Чанакчиево, което лежеше на пѫтя имъ за Батакъ. Но у турцитѣ имаше по-голѣма солидарность и по-голѣма опитность, отколкото у възстаницитѣ. Мохамеданитѣ отъ цѣлата околность се усремиха на помощь на Чанакчиево.
Ахмедъ Тъмръшлията, следъ като ограби и съсипа Перущица и остави войската да обсажда перущичани въ черквата, настѫпи съ своитѣ тълпи отъ тъмръшки и кърджалиски башибозукъ противъ Брацигово отъ изтокъ; турцитѣ отъ Айдиново, Кричимъ и Т. Пазарджикъ настѫпиха отъ югъ, а пещерскитѣ — отъ западъ. Брациговци, които водѣха бой противъ Чанакчиево, се принудиха да се върнатъ да бранятъ своя градецъ. Следъ тѣхъ настѫпиха отъ северъ и турцитѣ отъ Чанакчиево. Брацигово бѣ обкрѫжено отъ башибозуци отвсѣкѫде, но брациговци укрепиха своя солиденъ като срѣдновѣковна крелость градецъ, като барикадираха входоветѣ му, заеха крайнитѣ кѫщи и отбиваха башибозушкитѣ атаки. Следъ падането на Батакъ, пристигна Ахмедъ Барутинлията съ своитѣ башибозушки пълчища, но брациговци продължаваха да се борятъ съ успѣхъ. Едва на 6-и май, когато пристигна редовна войска, брациговци се предадоха.
Въ цѣлото възстание Брацигово води най-успешна и най-дълга борба и, най-после, брациговци, или по-вѣрно Пѣт-
91
лешковъ, Гого Ангелиевъ и другитѣ водители, се показаха и най-добритѣ дипломати: тѣ дочакаха да пристигне редовна войска и тогава се предадоха. Обаче тоя успѣхъ брациговци достигнаха благодарение единодушието, което царѣше, и дисциплината, която се поддържеше у възстаницитѣ. Единодушието и дисциплината дадоха възможность на водителитѣ да жертвуватъ себе си, за да спасятъ населението. Разбира са, Батакъ и Перущица помогнаха твърде много за сравнително благополучния край на Брациговското възстание. Тѣ спрѣха първитѣ и най-голѣми вълни на башибозуцитѣ, а сѫдбата имъ подсѣти брациговци какъ да постѫпятъ.
Въ заключение, преселението въ Батакъ не стана, не по нежеление, а по неопитность, по неумение да се организира и да се пипа бърже.
На 29-и априлъ се върнаха въ Батакъ изпратенитѣ за Панагюрище Ангелъ Трендафиловъ, Костадинъ Вранчевъ, и Митьо Вранчевъ. Тѣ стигнаха до Бѣлово. Тамъ завариха братя Консулови, които съ група въорѫжени селени пазеха селото отъ башибозуцитѣ. По-нататъкъ пратеницитѣ не можаха да отидать, понеже войска и разярени башибозуци кръстосваха навсѣкѫде. Отъ братя Консулови тѣ научиха, че предния день Бенковски съ 150—200 души нападналъ и изгорилъ желѣзнопѫтната станция и си заминалъ, че въ Пазарджишко горятъ българскитѣ села, и че всички възстанали села трѣбва да се осланятъ на собственитѣ си сили и да се рѫководятъ по свой планъ, слоредъ мѣстнитѣ условия.