Предговоръ.
Цельта на възстанието презъ 1876 г. бѣше да се докаже несъстоятелностьта на турското управление въ България въ момента, когато възстанието въ Херцеговина бѣше повдигнало и поставило на разрешение Източния въпросъ. За да се постигне тая цель, най-голѣма заслуга има Батакъ. Ужаситѣ въ Батакъ най-много възмутиха образования свѣтъ и доведоха до войната за освобождението.
Но възстанието въ Батакъ е интересно и отъ своята вѫтрешна страна. Батакъ бѣше голѣмо село — почти градецъ, загнѣзденъ въ Родопитѣ и съвършено уединенъ; подготовката и развитието на възстанието въ него сѫ съвсемъ самобитни, безъ никаква външна намѣса.
Най-после, на възстанието въ Батакъ се отразиха най-чувствително всички недостатъци на набърже скърпената революционна организация, прибързаното избухване на възстанието и неопитностьта на общитѣ рѫководители.
Всичко това прави възстанието въ Батакъ най-интересния епизодъ отъ въорѫжената борба презъ 1876 г. Това ме подбуди да напиша историята му.
Използувани сѫ всички печатани книги по възстанието презъ 1876 г., а главно следнитѣ автори:
Захари Стояновъ — единъ отъ общитѣ дейци по възстанието. Въ съчинението си „Записки по българскитѣ възстания” той е описалъ подгоговката и самото възстание. Въ негово време още не сѫ били проучени отдѣлнитѣ епизоди, затова не сѫ предадени съ потрѣбната точность и вѣрность. Най-сѫщественою въ неговото съчннение сѫ личнитѣ му преживѣлици, които съставятъ голѣма часть отъ книгата му и разкриватъ вѫтрешната страна на възстанието. За съжаление, хумористь по природа, той обръща внимание главно на наивното и смѣшното.
4
Ангелъ Горановъ, отъ когото съмъ черпилъ най-много подробности, и който самъ е билъ активенъ участникъ въ Баташкото възстание и е преживѣлъ всичкитѣ му ужаси. Той, подъ псевдонимъ Бойчо, е издалъ книгата „Възстанието и клането въ Батакъ”. Това съчинение е отъ сѫщата епоха и отъ сѫщия типъ, както и съчинението на Захари Стояновъ, съ тая разлика, че въ него е погледнато по-сериозно, и хуморътъ е замѣненъ съ трагизъмъ. Отъ сѫщия има въ рѫкописъ подъ сѫщото заглавие и една трагедия. Въ нея, като се отнеме любовната интрига, измислена и вплетена отъ автора, всичко останало е отражение на действителностьта; човѣшката фантазия не може да измисли трагизъмъ, по-силенъ отъ оня, който се разигра въ Батакъ. Та и тая трагедия, ако не фактически, то поне идейно, хвърля доста свѣтлина.
Най-много, обаче, съмъ се ползувалъ отъ г. Димитъръ Страшимировъ — най-добрия познавачъ и тънъкъ изследователь на нашитѣ възстания. Ползувалъ съмъ се както отъ Съчинението му „Априлското възстание”, написано съ потрѣбната сериозность, така и отъ устнитѣ обяснения, които той бѣ така любезенъ да ми даде, за което оставамъ твърде много задълженъ.
Събранитѣ сведения отъ печатнитѣ произведения по възстанието, изложени въ настоящата книга, сѫ провѣрени и допълнени чрезъ разпитъ лично отъ менъ на почти всички преживѣли възстанието и живи до днесъ. Въ тая трудна работа оказа ми неоценимо услуга Баташкиятъ общински съветъ, въ следния съставъ: кметъ— Алекси Поповъ, помощникъ кметъ — Петъръ Ефт. Пунчевъ, съветници: Петъръ Джамбазовъ, Георги Т. Вранчевъ, Тодоръ Д. Хаджиевъ, Таско Чипевъ, Сотиръ Капинчевъ, Димитъръ Ат. Пауновъ, Никола Юруковъ, Атанасъ Неневъ, Иванъ Зюмбюлевъ, Иванъ Горановъ; подтикнати отъ любовь къмъ своето заслужило село, тѣ не пожалиха нито трудъ, нито даже срѣдства, за да ме улеснятъ и насърдчатъ въ работата ми, за което имъ дължа голѣма признателность.
Така сѫщо дължа голѣма признателность на Настоятелството на Баташкото читалище „Паметникъ 4-и май”, въ следния съставъ: председатель — Алекси Поповъ, подпредседатель — Ангелъ П. Кавлаковъ, библиотекарь —
5
Георги П. Ганевъ, секретарь — Стефанъ Хрисчевъ, касиеръ — Петъръ Т. Кавлаковъ, и членове: Петъръ Ефт. Пунчевь, Атанасъ П. Ганевъ, Димитъръ Батоевъ и Никола Ил. Юруковъ, задето по сѫщитѣ побуждения се заеха да издадатъ книгата за смѣтка на читалището; иначе трудътъ ми едва ли щѣше да види бѣлъ свѣтъ.
София, 1928 год.