II. Формиране и походи на доброволскитѣ чети
3. Организиране на доброволцитѣ въ Пловдивъ.
Формиране на 9-а Опълченска дружина, Ученическиятъ легионъ и Македонскиятъ баталионъ.
Както се каза, въ Пловдивъ бѣха се събрали много чети. Началницитѣ на тия чети бѣха опитни водачи и добри патриоти, но нѣмаха навикъ да подържатъ строгата дисциплина, потрѣбна въ голѣмитѣ градове, нито пъкъ бѣха запознати съ военното дѣло, за да могатъ да обучаватъ подчиненитѣ си. Вече на 17-и септемврий, комендантътъ на Плов-
24
дивъ моли съ рапортъ, доброволцитѣ да се изпратятъ въ нѣкое близко село, дето да останатъ до като се обмундироватъ, защото правятъ доста пакости.
Следъ това Пловдивската митрополия съ особено писмо обърна вниманието на Щаба на армията, че имало духовни лица доброволци, които заслужаватъ похвала за патриотизма си, но за жалость причиняватъ религиозенъ скандалъ, като обхождатъ улицитѣ облечени не съгласно съ духовното имъ звание, което тѣ загрозяватъ още повече съ сабитѣ, които носятъ препасани. Въ заключение моли да се даде на тия лица подходяща работа въ червения кръстъ или другаде и се облѣкатъ съ облѣкло, свойствено на сана имъ.
Последица отъ писмото бѣ, че доброволцитѣ свещеници, освенъ брадитѣ, премахнаха всички други белези на духовния имъ санъ.
И самитѣ доброволци, виждайки успѣхитѣ на румелийскитѣ резервисти, подъ рѫководството на офицери и подофицери, бѣха недоволни отъ своитѣ началници и открито манифестираха тѣзи си чувства. Най-после и самитѣ началници не се търпѣха помежду си. Когато Самоковскиятъ отрядъ бѣ назначенъ въ състава на Бойковския отрядъ, подпоручикъ Куртевъ поиска съ рапортъ да бѫде преведенъ въ армията, „защото не иска да служи въ башибозушката команда” на поручикъ Карауланова.
Идването на македонскитѣ харамии, за които дисциплината въ мирно време бѣ непозната, произведе така сѫщо своя ефектъ. Консулското тѣло обърна внимание на правителството върху нежелателнитѣ случки, които може да предизвика присѫтствието на македонскитѣ чети въ Пловдивъ.
Въ Пловдивъ освенъ доброволцитѣ бѣха събрани отъ Пловдивско и се обучаваха всички мѫже отъ 18 до 40 го-дини, които не бѣха минали военно обучение. И тѣзи хора не бѣха обмундировани. Всички злодеяния, извършени било отъ милиционеритѣ, било отъ вагабонти, се приписваха на доброволцитѣ.
* * *
Щабътъ на действуващата армия, който бѣ въ Пловдивъ и бѣ свидетель на всичко това, реши да въведе редъ и дисциплина, като преустрои всички резервисти и доброволци въ дружини.
За тая цель на 25-и септемврий, съ заповѣдь по действующата армия се формираха отъ южнобългарскитѣ резервисти три дружини, които се придадоха къмъ 1-и Софийски на Н. В. полкъ, като се нарекоха 6-а, 7-а и 8-а дружини. Отъ всички доброволци, следъ като извадиха учени-
25
цитѣ, формираха отдѣлна дружина, която броеше 1431 човѣка, и която така сѫщо придадоха къмъ 1-и Софийски полкъ, като ѝ дадоха№ 9; освенъ това нарекоха я „Опълченска” въ честь на голѣмия процентъ стари опълченци въ нея и въ честь на това, че по-голѣмата часть отъ нея бѣ събрана отъ опълченски дружества.
За дружиненъ командиръ бѣ назначенъ капитанъ Караджовъ. Дружината бѣ раздѣлена на 5 роти [1], които официално се наричаха, 13-а, 14-а, 15-а, 16-а и 17-а, а обикновено ги наричаха 1-а, 2-а, 3-а, 4-а и 5-а роти. Тъй като въ последствие дружината се отдѣли отъ 1-и полкъ, то последнитѣ номера останаха въ сила. 4-а рота преди почването на военнитѣ действия бѣ разпредѣлена между другитѣ роти, навѣрно по недостатъкъ на началници.
За ротни командири бѣха назначени на 1-а — подпоручикъ Топаловъ, на 2-а — подпоручикъ Малинковъ, на 3-а — поручикъ Бацета, сърбинъ, руски офицеръ въ запасъ, на 5-а — подпоручикъ Вълковъ.
За кадъръ бѣха взети отъ 1-и полкъ за всѣка рота по единъ старши подофицеръ и по 8 полуграмотни редници. Подофицерътъ бѣ назначенъ за фелдфебелъ, бившитѣ четници — за взводни командири, а за отдѣленни началници бѣха назначени редницитѣ и опълченци.
Дружината нѣмаше нито лѣкарь, нито фелдшеръ. Въ ротитѣ имаше по единъ или двама доброволци санитари, които сѫ работили въ болници или практически имаха нѣкакви познання по лѣкуване.
По настояването на корпусния лѣкарь Д-ръ Вълковичъ на 30-и септемврий всички доброволци бѣха прегледани отъ медицинска комисия.
Облѣклото на доброволцитѣ отъ дружината бѣше изобщо най-разнообразно, собствено. Най-добре облечени бѣха доброволцитѣ отъ Габровската гражданска чета. Габровскиятъ комитетъ бѣше приготвилъ и изпратилъ въ Пловдивъ сиви шаечни куртки и панталони, каквито сѫ сегашнитѣ войнишки. Ветеранитѣ опълченци бѣха съ облѣклото си отъ руско-турската война. Останалитѣ бѣха съ най-разнообразно гражданско и селско облѣкло; между тѣхъ най-оригинални бѣха нѣкои отъ македонцитѣ, облечени съ фустанели. Шинели имаше много малко и то бракувани войнишки, купени отъ самитѣ доброволци. Нѣкои имаха селски
1. Кои чети въ кои роти сѫ влѣзли не се знае. Споредъ А. Д. „Спомени” стр. 38 Куртевиятъ отрядъ обазувалъ 3-а рота. Споредъ п-къ Вълковъ, командиръ на 5-а рота, ротата му се състояла отъ четитѣ: Куртева, Карауланова, Габровска гражданска и Разградска. Отъ тия сведения може да се заключи, че четитѣ донѣкѫде сѫ размѣсени.
26
ямурлуци, а други нѣмаха нищо и се завиваха съ малки чергички домашна направа.
Обущата така сѫщо бѣха най-разнообразни: ботуши, чепици съ върви, гръцки царвули, царвули обикновени съ бѣли навуща. Отъ държавата не бѣше дадено нищо за облѣклото.
И снаряжението бѣше собствено. Доброволцитѣ бѣха си накупили патронташи, повечето по два, преметнати презъ дветѣ рамена. Нѣкои имаха и трети, опасанъ презъ кръста, а нѣкои само по единъ. Старитѣ опълченци имаха паласки руски образецъ. За раници имъ служеха селски вълнени или платнени торби, които се носѣха на гърба.
Дружината бѣ въорѫжена съ пушки кринка, освенъ една малка часть отъ македонцитѣ, които имаха мартини.
Следъ формиране на дружината строевитѣ занятия започнаха усилено. Тѣ се водѣха по съкратенъ курсъ и по разписание, удобрено отъ командира на 1-и полкъ. При все че по старъ навикъ повече се занимаваха съ спретнатостьта и дисциплината въ строя, обръщаше се внимание и на чисто бойнитѣ упражнения. Дружината прекара и три стрелби на близки разстояния и упражнения по разсипания строй.
Следъ формиране на дружината се въведе строгъ редъ. Безъ позволение никой доброволецъ не можеше да напусне квартирния районъ. Подиръ вечерната провѣрка не се позволяваше никому да напусне квартирата. Последното разпореждане ощети много първата българска театрална трупа на Стефанъ Поповъ и Н. Сапуновъ. Последнитѣ се обърнаха къмъ Шаба на действующата армия съ молба да се разреши на доброволцитѣ да посещаватъ представленията, въ които се играятъ само патриотични и морални пиеси. Отъ Щаба на армияга разрешиха, но само подъ команда.
* * *
Отъ ученицитѣ, събрани отъ всичкитѣ доброволчески чети и отъ новопридошли се формира „Ученически легионъ”.
Легионътъ се състоеше отъ две роти. Ядката на първата рота образуваха ученицитѣ отъ Габровската гимназия, а на втората — отъ Петропавловската семинария.
За командиръ на легиона бѣ назначенъ капитанъ Тепавски, а за кадъръ назначиха: ротни командири — на 1-а рота — подпоручикъ Цвѣтковъ, а на 2-а — подпоручикъ. Петевъ; за фелдфебели — по единъ старши подофицеръ, и за взводни командири и за отдѣленни началници — по 8 младши подофицери и редници. Недостигащото число началници се попълни отъ стари опълченци. Водачитѣ на четитѣ останаха помощници на ротнитѣ командири..
27
Въ началото облѣклото, снаряжението, въорѫжението, храненето и обозътъ на легиона не се различаваха въ нищо отъ това на 9-а Опълченска дружина. Занятия водѣха сѫщо както дружината, но, разбира се, съ по-голѣмо усърдие и съ по-голѣмъ успѣхъ.
Една недѣля следъ формирането, единъ день, когато легионътъ се обучаваше на Гладно поле, князътъ дойде при него, поздрави ротитѣ, прегледа ги и заповѣда да се облекатъ легионеритѣ съ военна униформа. Още сѫщия день заповѣдьта бѣ изпълнена. На легионеритѣ се дадоха нови куртки, панталони отъ естественъ цвѣтъ и ботуши, предназначени за румелийската жандармерия. На другия день червенитѣ погони на курткитѣ бѣха обшити съ трицвѣтенъ гайтанъ, знакъ за волноопредѣлящитѣ се.
* * *
Отъ македонскитѣ доброволци въ Бойково, а именно четитѣ на Спиро Костовъ, на поручикъ Караулановъ и други македонски чети, които пристигнаха отъ разни мѣста, се формира особенъ македонски баталионъ. Той броеше около 400 души. За командиръ на баталиона бѣ назначенъ стотника отъ Панагюрското възстание Соколовъ, а за ротни командири — подпоручикъ Спиро Костовъ и единъ федфебелъ отъ румелийската милиция, изпратенъ за инструкторъ. При баталиона имаше и една чета конни доброволци, която се командуваше отъ поручикъ Караулановъ.
* * *
Строгата дисциплина, въведена следъ формирането на казанитѣ дружини, не бѣ по силитѣ на македонскитѣ харамии. И военното обучение тѣ считаха за себе си съвсемъ излишно. Поради това тѣ гледаха нѣкакъ си да се отдѣлятъ отъ дружинитѣ и да съставятъ отдѣлни чети подъ командата на своитѣ войводи.
Въ сѫщото време капитанъ Паница, който временно бѣ председатель на военния сѫдъ въ Пловдивъ и по едно време комендантъ на града, бѣ недоволенъ отъ длъжноститѣ, които изпълняваше и искаше строева длъжность. Това му искане се усилваше толкова повече, колкото по-вѣроятна ставаше войната. Той намисли да образува партизански отрядъ отъ македонцитѣ, съ които бѣ въ връзка още при устройството на македонскитѣ комитети и съ които се лесно разбираше. Поради това той не преследваше, а узаконяваше отдѣлянето на харамиитѣ отъ дружинитѣ.