II. Формиране и походи на доброволскитѣ чети
4. Уредба на доброволското движение.
Условия за приемане доброволци. Формиране на втора и трета Софийска и Шуменската доброволски дружини, на Русенската (Дворяновата), Сандровската, Дѣдо Ильовата и Радомирската чети.
Следъ като частитѣ отъ действуващата армия се мобилизираха и заминаха за границата, Военното министерство можа да обърне внимание върху доброволцитѣ. То видѣ, че доброволското движение бѣ взело голѣми размѣри и веднага взе мѣрки да го уреди.
Още на 13-и септемврий военниятъ министъръ разпореди доброволцитѣ отъ Североизточна България да се събератъ въ Шуменъ, отъ срѣдната часть на Северна България — въ Търново и отъ Югозападна България — въ София.
Въ сѫщото време се изработиха и обявиха съ заповѣдь по В. ведомство № 107 отъ 16-и септемврий следващитѣ
Условия, на които трѣбва да отговарятъ желающитѣ да се запишатъ доброволци:
1) За доброволецъ се приема всѣки, който е достигналъ отъ 18 до 35 годишна възрасть.
2) Доброволцитѣ се записватъ и приематъ отъ една комисия, която се съставя отъ окрѫжния воински началникъ за председатель, единъ членъ отъ окрѫжната комисия, двама отъ градския съветъ и градския лѣкарь.
3) Комисии за приемане доброволци се назначаватъ въ София, Търново и Шуменъ.
4) Комисията, като получи заявление устно или писмено отъ желающия да постѫпи доброволецъ, пристѫпва къмъ неговото освидетелствуване, и ако отговаря на условията, низложени по-долу, записва го и го препраща при четника. Доброволцитѣ трѣбва да сѫ:
а) хора съ безупрѣчно поведение,
б) здрави и напълно развити тѣлесно,
в) да не сѫ заразени отъ нѣкоя хроническа болесть, или да иматъ повредени членове, като: рѫка, кракъ, око (дѣсното).
5) Доброволцитѣ се задължаватъ да служатъ до тогава, до когато намѣри за необходимо началството.
6) Доброволцитѣ точно и безпрѣкословно трѣбва да изпълняватъ всичкитѣ заповѣди на началството и по никакъвъ начинъ не могатъ да се отклонятъ отъ изпълнението на даденото имъ порѫчение.
7) Никой отъ доброволцитѣ нѣма право да се отлѫчва отъ мѣстослужението си безъ особено за това разрешение отъ надлежното началство.
29
8) Доброволецъ, който се противи на началството си или се отклони отъ изпълнение на даденото порѫчение, се сѫди по военнитѣ закони наравно съ войницитѣ;
9) Доброволцитѣ служатъ тамъ, дето ще намѣри за по-добре военното началство.
10) Доброволцитѣ съставляватъ отдѣлни чети отъ по 100 души, Въ четата има единъ четникъ, единъ подчетникъ (фелдфебелъ), четири старши десетници и четири младши десетници.
11) Нѣколко чети (до 10) се събиратъ въ едно и съставляватъ дружина. Въ такъвъ случай единъ четникъ се назначава за командиръ на дружината.
12) Дружинниятъ командиръ си избира единъ помощникъ отъ подчетницитѣ, който носи званието помощникъ на дружинниятъ командиръ и е напълно подчиненъ на дружинния командиръ както и четницитѣ.
13) Дружинниятъ командиръ се подчинява на военнитѣ власти.
14) Орѫжие се дава само на ония доброволци, които сѫ приети отъ комисията.
Въ изпълнение на тия разпореждания доброволцитѣ се опѫтиха къмъ опредѣленитѣ центрове: София, Шуменъ и Търново.
* * *
Още преди Военното министерство да направи казанитѣ разпореждания, доброволци отъ разни градове вече бѣха се опѫтили къмъ София. Видинскиятъ комитетъ бѣ единъ отъ първитѣ въ това отношение. Той бѣ стъкмилъ една чета отъ 125 души, между които имаше черногорци и други славяни. Между тѣхъ бѣше и прочутата по своята войнственость жена Иванка. На 10-и септемврий четата замина съ параходъ въ Ломъ, дето я дочака Ломски доброволски комитетъ. Види се, че четата е пристигнала безъ установено началство, защото окрѫжния воински началникь, запасния офицеръ Берковски, като телеграфира въ Вѫтрешното министерство за пристигането на четата, добавя: „въ следствие безредието, което забелязахъ по нѣмане началство между доброволцитѣ, принудихъ се да взема полицейски мѣрки до преминаването имъ презъ повѣрениями окрѫгъ”.
Още на 8-и септемврий окрѫжниятъ управитель отъ Русе телеграфира на военния министъръ, че се формирала доброволческа чета подъ знамето на старото опълчение. Искатъ орѫжие и шинели.
Тъй като не получи отговоръ на 9-и септемврий, той поиска телеграфически пушки и стари шинели за 100 роволци, за да заминатъ за Южна България.
30
Военниятъ министъръ князъ Кантакузинъ отговори на руски:
„О выступленіе добровольцевъ въ Тракіи разпоряженіе нѣть, шинелей нѣть, ружья не могутъ бытъ отпущены”.
Като видѣ, че отъ военнитѣ власти не може да се очаква нищо, комитетътъ натовари събранитѣ 180 души доброволци на парахода и на 11-и септемврий ги изпрати презъ Ломъ за София, като телеграфира въ Министерството на вѫтрешнитѣ работи да вземе мѣрки за прехраната имъ. На Свищовското пристанище къмъ тѣхъ се присъединиха други 100 души, събрани отъ Свищовския доброволски комитетъ.
Въ Ломъ къмъ тѣзи чети се присъединиха и доброволци, записани отъ Ломския комитетъ. Повечето отъ тѣхъ бѣха ученици отъ Ломската гимназия.
На 13-и септемврий преди да се получи разпореждането отъ Военното министерство за съсредоточение на доброволцитѣ отъ Източна България въ Шуменъ, Русенскиятъ комитетъ стъкми и изпрати съ парахода за Ломъ друга чета отъ 180 души.
Всички тия чети отъ Ломъ заминаха за София. Но кога и какъ сѫ пѫтували нѣма сведения.
Между това и въ Софийско започна да се събира втора серия доброволци.
На 16-и септемврий отъ Трънъ изпратиха една чета отъ 29 души подъ началството на Никола Божиловъ.
Къмъ нея се присъедини на 17-и една чета отъ Брѣзникъ отъ 34 души, водена отъ Петричъ и Бакичъ.
На 18-и отъ Орѣхово изпратиха презъ Ломъ чета отъ 59 души. Освенъ това бѣха се записали въ София и нови доброволци.
На 21-и пристигнаха отъ Златишко, водени отъ народния представитель Чолаковъ, 70 души доброволци.
Всички тия доброволци се събираха и организираха отъ комитета при опълченското дружество въ София. Отъ тѣхъ комитетътъ формира 2-а Софийска опълченска дружина и на 21-и септемврий телеграфира на княза въ Пловдивъ:
„Опълченското поборническо дружество формира 2-а Опълченска дружина, състояща отъ 1200 души, подраздѣлена на 4 чети. Четоводи: на 1-а. — Николай Поповъ, на 2-а, — Михаилъ Лукенъ, на 3-а Дянко Караджовъ и на 4-а — Войводовъ. Следъ обмундирването ѝ, чака заповѣдьта на Ваше Височество”.
На следващия день, 22-и септемврий, съ приказъ № 122 капитанъ Каваловъ бѣ назначенъ за дружиненъ командиръ и му се заповѣда веднага да встѫпи въ длъжность. Указа се, че доброволцитѣ още не сѫ преглеждани отъ комисия и отъ министерството се направи разпореждане за това. Комисията се събра на 26-и септемврий, прегледа доброволцитѣ и отстрани съвсемъ младитѣ момчета, съвсемъ ста-
31
ритѣ и недъгавитѣ. Първитѣ приети 1014 души остави въ 2-а Софийска опълченска дружина, а другитѣ остави за 3-а Софийска опълченска дружина.
Въ сѫщото време отъ запасната дружина на 1-и полкъ бѣха изпратени въ доброволската дружина инструктори, 16 подофицери и редници.
В тоя си съставъ дружината започна да се стъкмява.
* * *
Медицинската комисия въ София продължи прегледа и прие още 394 доброволци, които назначи въ 3-а Софийска опълченска дружина. Началството надъ тая дружина бѣ възложено отъ Опълченския комитетъ на поборника Бобевски или пъкъ го бѣ поелъ самъ.
Много отъ назначенитѣ въ 2-а дружина, уплашени отъ военната дисциплина, която се въвеждаше въ дружината, или съблазнявани отъ разни обещения на началницитѣ, преминаха въ 3-а дружина. Така че числото на последната надмина числото 450. Последната, стъкмена и въорѫжена, замина на 6-и октомврий отъ София за Пловдивъ.
* * *
На 9-и септемврий 30 души отъ Силистра телеграфираха на военния министъръ, че желаятъ да постѫпятъ доброволци въ войската. Министрътъ имъ отговори да постѫпятъ въ опълчението, въ полковетѣ не може.
На следващия день сѫщитѣ доброволци тръгнаха за Русе на коне. По пѫтя къмъ тѣхъ се присъединиха и други конни доброволци отъ Тутраканъ и отъ Попина. Тѣ бѣха зачислени въ състава на доброволския жандармерийски ескадронъ на поручикъ Стоева и заедно съ него бѣха пренесени по Дунава и влѣзоха въ летящия отрядъ на капитанъ Тодоровъ.
На 11-и септемврий тръгваше отъ Силистра за Русе държавния параходъ „Опитъ”. Въ това време бѣха се събрали други 35 доброволци. Тѣ поискаха да отпѫтуватъ съ парахода и поискаха за това телеграфически разрешение отъ началника на флота въ Русе. Но параходътъ замина безъ да дочака отговоръ. Възмутени отъ тая постѫпка на капитана, доброволцитѣ телеграфираха за това на военния министъръ, като завършиха телеграмата съ следващитѣ изрази:
„протестираме противъ това негово своеволие; защо правителството харчи толкова пари, когато въ подобни свещени моменти не ни оставятъ да умремъ часъ по-скоро за своето отечество?”
32
Следващия день гражданитѣ събраха пари и ги изпратиха сь търговски параходъ.
Отъ Русе, както се каза, първата чета доброволци замина за София. Събираше се друга чета, въ която влѣзоха доброволцитѣ отъ Силистра и нѣкои отъ Разградъ. Четата, съгласно полученитѣ разпореждания отъ Военното министерство, замина по желѣзницата за Шуменъ, кѫдето трѣбваше да бѫдатъ прегледани и стъкмени.
Въ Свищовъ стариятъ поборникъ х. Илия Мановъ събра втора чета отъ 92 души, която замина съ параходъ за Русе и отъ тамъ по желѣзницата за Шуменъ.
Отъ Варна още на 9-и септемврий председательтъ на комитета телеграфира на министъръ-председателя Каравеловъ, че е събрана чета, която има за цель обучение и въ случай на нужда подпомагане общото дѣло. Молятъ да се отпуснатъ пушки.
На 10-и телеграфираха пакъ отъ Варна, че пристигатъ отъ Провадия 31 доброволци и че се очакватъ и други 170 души. Военниятъ министъръ, заетъ въ това време съ мобилизацията на армията, се формализира и отговори, че разпорежданията за доброволцитѣ не трѣбва да изхождатъ отъ Военното министерство.
Поради това още сѫщия день окрѫжниятъ управитель Дагоровъ телеграфира въ Вѫтрешното министерство:
„Вчера се явиха стотина доброволци, искатъ орѫжие и средства да съставятъ особена чета; казахъ имъ, че особена чета нѣма значение; съветвахъ ги да постѫпатъ въ опълчението. Мисля, че и други доброволци идатъ изъ околиитѣ. Прося наставлене какъ да се постѫпи за храна и помещенията имъ, тъй като повечето сѫ бедни, има и мнозина ученици”.
На 12-и септемврий въ Варна се събраха 150 души. Отъ тѣхъ 80 тръгнаха за Бургасъ [1]. На 13-и пристигнаха още 90 души. Доброволцитѣ се хранѣха съ волни помощи. събирани отъ управителя и отъ комитета. Окрѫжниятъ управитель се обърна телеграфически къмъ военния министъръ съ молба за орѫжие и наставления; отговори му се да влѣзе въ сношение съ шуменския окрѫженъ управитель. Отъ последния се узна, че доброволцитѣ отъ Североизточна България ще се събератъ въ Шуменъ и още сѫщия день 63 доброволци, отъ които 9 души музиканти съ инструментитѣ си, заминаха и вечерьта стигнаха въ Шуменъ. Тамъ се събраха чети и отъ Нови Пазаръ, Ески Джумая, Балчикъ и Добричъ, но какъ сѫ събрани и какъ сѫ пѫтували,
1. Между тѣхъ, може би, сѫ и 42 души отъ Разградъ, които пристигнаха въ Пловдивъ.
33
нѣма сведения. И следъ това продължаваха да идватъ доброволци отъ сѫщитѣ и отъ други градове.
Въ самия градъ Шуменъ така сѫщо се състави комитетъ и започна да записва доброволци. На 11-и септемврий окрѫжниятъ управитель, стариятъ поборникъ Стоянъ Заимовъ, запита телеграфически министъръ-председателя къмъ коя часть отъ войската да се присъединятъ, къмъ опълчението или къмъ запаса, или ще съставятъ особенъ отрядъ. Като не получи никакъвъ отговоръ на 13-и той телеграфира на военния министъръ:
„Бригадниятъ командиръ нѣма още никакви разпореждания за доброволцитѣ, въ следствие на което отказва да ги приеме въ редоветѣ на войската”.
Въ това време последва разпорежданието, доброволцитѣ отъ Североизточна България да се събератъ въ Шуменъ и да образуватъ отдѣлна часть. Тогава окрѫжниятъ управитель запита Военното министерство какъ да се постѫпи съ храната, стъкмяването и въорѫжението. Отговори му се, че доброволцитѣ ще се хранятъ отъ общината, ще се стъкмяватъ отъ комитета и ще се въорѫжатъ отъ Военното министерство.
Подъ председателството на окрѫжния воински началникъ поручикъ Калевичъ се състави комисия за прегледъ на доброволцитѣ. Тя започна да работи на 21-и септемврий. Прегледа отъ Добричъ 149 души доброволци. Бракува единъ по болесть; останалитѣ 148 прие. Тѣ съставиха 1-а Добричка чета. Отъ Свищовъ се представиха 92 души. Всички бѣха приети и съставиха 2-а Свищовска чета. Отъ Варна, Ески Джумая и Османъ Пазаръ — 82 души. Бракуваха единъ крадецъ, единъ побърканъ и двама по лошо поведение (подстрекатели). Останалитѣ 78 образуваха 3-а Варненска чета. Отъ Балчикъ — 94 души; приеха всички. Тѣ образуваха 4-а Балчишка чета. Отъ Силистра и Русе — 100 души; приеха всички. Тѣ образуваха 5-а Русенска чета. Отъ Шуменъ и околностьта се представиха и бѣха приети 68 души; тѣ образуваха 6-а Шуменска чета.
На 1-и октомврий пристигнаха отъ Никополъ 52 души. И тѣ бѣха приети. Тѣ образуваха отдѣлна чета, но по-късно бѣха разпредѣлени между другитѣ чети. Пристигнаха и други 16 души отъ Варна, които следъ прегледа бѣха причислени къмъ Варненската чета.
На 5-и октомврий комисията прегледа и прие 34 души отъ разни мѣста, тѣ бѣха назначени въ по-малочисленитѣ чети.
За командиръ на дружината бѣ назначенъ поручикъ Стефанъ Петровъ, родомъ отъ Шуменъ и братъ на тогавашния началникъ щаба на армията, капитанъ Рачо Петровъ.
34
За четници бѣха избрани: на 1-а Добричка — Димитъръ Ковачевъ (адвокатъ); на 2-ра Свищовска— Димитъръ Пашанковъ (адвокатъ), който по-късно въ Видинъ е смѣненъ и на мѣстото му е избранъ П. Константиновъ; на 3-а Варненска — Богданъ Клачевъ (чиновникъ) и Иванъ Хаджи Колевъ (чиновникъ); на 4-а Балчишка — Иванъ Георгиевъ (земедѣлецъ) и подчетникъ — Сичо Русевъ Овчаровъ (чиновникъ); на 5-та Русенска — Христо Доневъ (учитель) и Иванъ Александровъ (чиновникъ) и на 6-а Шуменска — Митю Д. Войниковъ (учитель).
По-късно, обаче, ставатъ размѣствания въ командния персоналъ.
И тъй отъ комисията бѣха прегледани и приети 666 доброволци. Отъ тѣхъ единъ е 46 годишенъ опълченецъ, четири 40 годишни, приети въпрѣки условията „по горещо желание”. Останалитѣ сѫ отъ 18 до 35 годишни. Отъ всички само 47 сѫ женени.
По-късно къмъ дружината се присъединиха и други доброволци, а пъкъ нѣкои по разни причини се уволниха. Освенъ това имало е и уравнение между четитѣ. Въ едно сведение, представено отъ началника на Кулския отрядъ на 21-и, съставътъ на четитѣ е показанъ: на 1-а—102, 2-а—89, 3-а-101, 4-а—78, 5-а—77 и 6-а—78 души.
Въ Шуменъ, преди да ги прегледа комисията, доброволцитѣ бѣха събрани въ казармата, назначиха по два подофицери на чета за инструктори и почна обучение безъ орѫжие. Следъ прегледа отъ комисията и формирането на четитѣ и дружината, предложи се на доброволцитѣ да положатъ клетва. Това всѣ смутъ, пръсна се слухъ, че клетвата ще ги задължи да служатъ редовна служба три години. Употрѣбиха се голѣми усилия, докато се разубедятъ доброволцитѣ. Следъ клетвата се раздаде орѫжието и започна обучението съ орѫжие. Въ сѫщото време дружината се стъкмяваше. Главната пречка въ стъкмяването бѣше снабдяването съ шинели. Такива се очакваха да дойдатъ отъ Одеса къмъ 25-и октомврий. Обаче, по настаняване на доброволцитѣ, дружината се готвѣше да замине за Сливенъ, дето щѣше да дочака шинелитѣ.
* * *
Освенъ първата чета, която замина за София и влѣзе въ съставъ на 2-а Софийска опълченска дружина и втората чета, която замина за Шуменъ и влѣзе въ състава на Шуменската доброволска дружина, доброволскиятъ комитетъ при Русенското опълченско дружество стъкми още една доброволска чета. Тя бѣше любимата на Русенци. Състоеше се отъ 144 представителни младежи, предимно синове на за
35
можни семейства отъ града и околностьта, които по разни причини не бѣха служили. Много отъ тѣхъ бѣха взели участие въ сръбско-турската и руско-турската войни.
Комитетътъ бѣ се заелъ да стъкми и въорѫжи четата образцово и да я изпрати и представи на княза въ Пловдивъ.
И действително четата бѣ облечена въ еднобортни мундири и панталони отъ тъмносинъ шаякъ, сивъ шинелъ, калпакъ отъ сива астраганена материя съ зелено дъно и левче, царвули съ бѣли навуща и черни връви. Тъй като времето бѣ топло, вмѣсто мунцири обличаха червени блузи. Въорѫжени бѣха съ пушки пибоди мартини съ 50 патрони, които се носѣха въ поясенъ патронташъ. Освенъ това имаха матери за вода, раници и всичко необходимо за войникъ.
Четата имаше и знаме, изработено отъ дебелъ тъмночервенъ коприненъ платъ, отъ едната страна на който бѣ бродиранъ съ злато левъ.
Четата бѣ раздѣлена на четири взвода, които се командуваха отъ опитни началници.
Опълченскиятъ комитетъ съ гражданството искаха да повѣрятъ началството на четата непремѣнно на офицеръ. Но тъй като войсковитѣ части бѣха се мобилизирали и заминали, и останалитѣ офицери не бѣха достатъчни даже за запасната дружина, то комитетътъ се обърна къмъ запасния поручикъ Дворяновъ съ молба да приеме той командуването на четата. Поручикътъ прие, но съ условие, ако бѫде повиканъ подъ знамената, да напусне четата и да се яви въ частьта си, толкова повече че той бѣ артилеристъ.
Поручикъ Дворяновъ е роденъ въ въ 1859 г. въ Русе. Първоначалното си образование получилъ въ родния си градъ, а гимназиално — въ Букурещъ. Тамъ е получилъ и търговско образование. При освобождението въ 1878 г. е взетъ войникъ въ първия наборъ и зачисленъ въ 14-а Русенска дружина. Презъ сѫщата година постѫпилъ въ Военното училище. Произведенъ е офицеръ на 30-и августъ 1880 г. и е назначенъ въ артилерията. Уволнилъ се отъ служба като поручикъ.
Следъ нѣколкодневно обучение четата се приготви за пѫть. Сутриньта на 6-и октомврий четата се построи при окрѫжното управление и при стечение на много народъ се отслужи молебенъ, следъ който четата тръгна съ пѣсни по обикновения пѫть за Пловдивъ. Русенки окичиха доброволцитѣ съ цвѣтя, пръскаха ги съ парфюми, а Русенци ги изпратиха дори до 14-и километъръ.
* * *
Между ученицитѣ въ Варна се появи мисъльта да се запишатъ доброволци и да се обучаватъ, та въ случай че
36
избухне война, да се притекатъ на помощь. Най-напредъ се записаха 25 души ученици и нарекоха четата си Сандровска по галеното име на князъ Александъръ. Къмъ тъхъ се присъединиха и други.
Сандровската чета бѣше така любима за Варненци, както Дворяновата за Русенци. Тъй като четата се формира въ втората половина на октомврий, когато времето е хладно, доброволцитѣ бѣха снабдени съ шинели отъ тъмно-кафявъ шаякъ, освенъ това черенъ рунтавъ калпакъ съ левче, царвули и навуща. Подъ шинелитѣ облѣклото бѣ. обикновено гражданско.
Въорѫжени бѣха съ бердани и 100 патрони, които се носеха на поясенъ патронташъ, а снаражението се съ стоеше отъ ранецъ. Къмъ края на октомврий четата бѣ готова и тръгна, тържествено изпратена.
* * *
Отъ Търново и близкитѣ мѣста доброволцитѣ заминаха за Пловдивъ. Следъ това започнаха да пристигатъ доброволци отъ по-далечнитѣ мѣста.
Отъ Ловечъ първата партида доброволци замина за София и влѣзе въ състава на 2-а доброволска дружина. Втората партида отъ Ловечъ, Троянъ, Плѣвенъ, Севлиево съгласно разпореждането на Военното министерство се опѫтиха за Търново.
На 15-и търновскиятъ окрѫженъ управитель телеграфира на Военния министъръ, че отъ Севлиево идатъ 70 души доброволци и пита кой ще се грижи за тѣхното въорѫжение и прехрана.
На 16-и доброволцитѣ стигнаха въ Търново и окрѫжниятъ управитель отново поиска наставления. Отговори му се да постѫпи споредъ „условията, които му се изпращатъ”.
Съгласно условията бѣ съставена комисия, която прегледа доброволцитѣ, прие годнитѣ 200 души и отъ тѣхъ формира една чета, която нарече 1-а Плѣвенска чета. За четникъ бѣ назначенъ нѣкой си сърбинъ Сава.
Отъ Военното министерство заповѣдаха щомъ се приготви четата да замине за Сливенъ. Много отъ доброволцитѣ бѣха слабо облечени, та по настояване на окрѫжния управитель четата остана докато се приготвятъ дрехи. Освенъ това очакваха се пушки отъ арсенала въ Русе.
На 17-и октомврий пушкитѣ мартини се получиха и дружината се въорѫжи и тържествено се закле въ черквата. Чакаха се шинелитѣ, за да тръгне четата за Сливенъ.
* * *
Следъ заминаването на доброволскитѣ чети на Богданцалията и Юрука отъ Кюстендилъ, Димитръ попъ
37
Георгиевъ и Хаджиевъ събраха нова чета отъ 206 души, повечето македонци харамии. Началството на четата се възложи на стария войвода хайдутинъ и участникъ въ сръбско-турската война Илю Войвода. По настояването на командира на 2-и Струмски полкъ капитанъ Кисовъ и Началникъ щаба на западния корпусъ капитанъ Паприковъ четата бѣ оставена въ Кюстендилъ съ цель, щомъ се обяви войната да мине въ Македония, да действува въ титла на турската армия и да възбуди българското население къмъ възстание.
Стъкмяването, особено съ облѣкло, отиваше много мѫчно, понеже самиятъ 2-и Струмски полкъ се нуждаеше отъ облѣкло и снаряжение. Едва на 1-и ноемврий кое какъ бѣ стъкмена. На четата бѣ обещано да се въорѫжи съ бердани. Обаче после се заповѣда да се въорѫжи съ кринки. На 1-и ноемврий, когато заведоха четата въ двора на Окрѫжното управление, за да имъ се раздаде орѫжието, тѣ се разбунтуваха и поискаха насила да си взематъ берданови пушки отъ склада. Но като имъ се напомни светостьта на клетвата и строгостьта на военния законъ тѣ се усмириха, взеха кринкитѣ и по 16 патрона на пушка. Това стана на 2-и ноемврий при тръгването. Недоволни Дѣдо Илю, Д. П. Георгиевъ и часть отъ доброволцитѣ подъ разни предлози не заминаха, и четата тръгна подъ началството на дякона Костандий п. Георгиевъ.
Следъ заминаването на Кисова, дѣдо Илю и Д. п. Георгиевъ събраха около 250—300 души нови доброволци, въорѫжиха ги съ бердани и на 6-и ноемврий заминаха за Радомиръ.
Въ Радомиръ народниятъ представитель Храновъ така сѫщо бѣ формиралъ една доброволска конна чета отъ около 30 души, която се бѣ присъединила къмъ Радомирската опълченска дружина.