III. Настѫпление на сърбитѣ южно отъ Балкана
1. Действията на 2-и ноемврий.
Обявяване на войната. Положението на дветѣ страни. Настѫплението на Моравската дивизия къмъ Трънъ и действието на доброволцитѣ противъ нея. Настѫплението на другитѣ сръбски дивизии.
Къмъ 15-и октомврий сръбската армия бѣ заела изходното положение за война съ България.
Тимошката армия, състояща се отъ 21,000 души, бѣ съсрѣдоточена на границата срещу Видинъ, а Нишавската армия, състояща отъ 40,000 души, бѣ съсрѣдоточена около Пиротъ срещу София.
На 17-и сръбското висше началство заповѣда на войскитѣ край границата да предизвикатъ нѣкакъвъ инцидентъ на границата, възъ основа на който сръбското правителство би могло да обяви война.
Обаче тъкмо въ това време се събра въ Цариградъ конференция отъ представители на великитѣ сили, която трѣбваше да реши въпроса за Съединението. Сръбското правителство реши да дочака решението на конференцията.
Изобщо къмъ срѣдата на октомврий вѣроятностята да има война намалѣ твърде много. Това се отрази както въ намаление числото на младежитѣ, които се записваха доброволци, така и въ желанието на записанитѣ да се освободятъ по законенъ или незаконенъ начинъ. Мирната засѣднала дейность отчайваше младежитѣ, които бѣха постѫпили доброволци съ цель да преживѣятъ голѣми напрежения, лишения, рискове на животъ и смърть.
Покрай законнитѣ освобождения появиха се и дезертирания. Военното министерство на 19-и октомврий разпореди да се уволняватъ само по законни причини, уволненитѣ да се снабдяватъ съ уволнителни билети и заповѣда на властитѣ да залавятъ доброволцитѣ безъ билети и да ги предаватъ на воененъ сѫдъ. За всичко това бѣха предупредени и самитѣ доброволци.
Между това сърбитѣ видѣха, че разискванията въ Цариградската конференция се развиватъ благоприятно за България и решиха да воюватъ преди тя да вземе решение. На
59
1-и ноемврий тѣ предизвикаха желания инцидентъ на границата при Власина и презъ нощьта обявиха войната.
Князътъ и министъръ-председательтъ получиха телеграмата за обявяването на войната въ Пловдивъ. Тѣ веднага издадоха по тоя случай манифестъ къмъ българския народъ и височайша заповѣдь къмъ войската, направиха разпореждане да се прехвърли по-голѣмата часть отъ войската отъ турската граница на сръбската и сами заминаха за София.
Въ това време българската войска бѣ разположена:
1) Срещу Турция въ Южна България на тракийската граница — Източниятъ корпусъ 51,000 души и на македонската граница въ Кюстендилско — 9,000 души отъ Западния корпусъ.
2) На сръбската граница южно отъ Балкана срещу сръбската армия — 19,000 души отъ Западния корпусъ; северно отъ Балкана въ Видинско срещу Тимошката армия — Северниятъ отрядъ — 14,703 души.
Отъ войскитѣ на сръбската граница, обаче, 15,000 бѣха народно опълчение, което нито бѣше обучавано, нито бѣ обмундировано и освенъ една кринкова пушка и презрамни патронташи нѣмаше никакво снаряжение, обози и пр. Нѣмаше и команденъ персоналъ, освенъ дружинни, а нѣкѫде и ротни командири.
Въ войната съ Сърбия българскиятъ народъ видѣ единъ изходъ отъ двумесечното очакване подъ орѫжие много по-лесенъ, отколкото една война съ Турция. За това той, а особено войската, я посрещна съ голѣма радость. Съ особенъ възторгъ обаче я посрещнаха буйнитѣ доброволци, на. които бѣ обръгнало бездействието.
9-а опълченска дружина, въ състава на която влѣзе и 1-а Софийска доброволска дружина, замина отъ Пловдивъ. заедно съ 1-и Софийски на Н. В. полкъ още сѫщия день — 2-и ноемврий — за Сливница, задето се упѫтиха войскитѣ отъ Южна България.
Сръбскиятъ крзль Миланъ освенъ главното командуване бѣ поелъ лично командуването на Нишавската армия, а полковникъ Петровичъ изпълняваше длъжноститѣ: воененъ министъръ, началникъ на главния щабъ и началникъ щаба на Нишавската армия. Кралъ Миланъ настѫпи съ Нишавската армия къмъ София, като насочи:
Моравската дивизия отъ Власина и Кална презъ Колуница и Трънъ.
Шумадийската дивизия отъ Пиротъ презъ Врабча и Сливница.
Дунавската дивизия по шосето Царибродъ — Сливница — София, и Дринската дивизия задъ Дунавската.
Една конна бригада съ единъ баталионъ и една батарея, презъ Одоровци и Станянци и единъ баталионъ презъ Ръжана и Комщица.
60
Цельта на Нишавската армия бѣше да завладѣе София преди да пристигнатъ българскитѣ войски отъ турската граница, следъ което сърбитѣ предполагаха, че или българитѣ ще поискатъ миръ, или великитѣ сили ще наложатъ прекратяването на войната.
Срещу сръбската Нишавска дивизия бѣ разположена по-голѣмата часть отъ българския Западенъ корпусъ както следва:
Изворски отрядъ — 1 редовна дружина, 3 чети опълчение и 1 жандармерийски ескадронъ.
Трънски отрядъ — 6 редовни дружини, 3 чети опълченци, 2 чети доброволци и 2 батареи.
Сливнишки отрядъ — 10 и 3/4 редовни дружини, 2 и 3/4 опълченски дружини, 4 чети доброволци и 3 ескадрона.
И така при обявяване на войната на фронта южно отъ Балкана се намираха въ първа линия 6 чети доброволци отъ 2-а и 3-а Софийски дружини. Въ втора линия се намираха доброволската чета на дѣдо Илю въ Кюстендилъ и конната чета на Хранова, която се събираше въ Радомиръ
* * *
Моравската дивизия настѫпваше съ 5 баталиона срещу Изворъ и съ 6 срещу Трънъ. Тия срещу Изворъ по недоразумение не предприеха нищо на 2-и ноемврий, а тия срещу Трънъ минаха границата сутриньта, още въ тъмно. Обаче опълченската застава при Дъсченъ кладенецъ, подкрепена отъ конни жандарми, указа отчаяно съпротивление. Само следъ като биде обхваната отъ сръбския авангардъ — единъ баталионъ — и биде обсипана съ гранати, отстѫпи въ 10 и ½ часа преди пладне.
Следъ това сърбитѣ насочиха 5 баталиона противъ фронта на българската позиция, а единъ баталионъ — първи отъ 14-и полкъ — въ посока къмъ Вучидолъ за Ломница.
Началникътъ на българския Трънски отрядъ капитанъ Геневъ бѣ заелъ позиция западно отъ Трънъ по южния склонъ на Мали Руй. Доброволцитѣ бѣ разположилъ една и половина чети подъ командата на капитана Каваловъ на лѣвия флангъ на позицията, а половина чета на дѣсниятъ флангъ въ долинага на Ломница. Задачата имъ бѣ да охраняватъ фланговетѣ отъ обхватъ и отъ обходъ.
Петтѣ сръбски баталиона поради мъглата се движеха бавно, при все това тѣ успѣха да наближатъ Българската позиция на артилерийски изстрелъ.
Баталионътъ отъ 14-и полкъ остана при Вучидолъ, понеже го спрѣ получетата отъ Ломница. Началникътъ на Трънския отрядъ капитанъ Геневъ пише за тѣзи действия на доброволцитѣ следното:
61
„Четникътъ по своя инициатива дигналъ получетата напредъ къмъ с. Ракита, дето се срещналъ съ противника около единъ баталионъ, който настѫпвалъ отъ Църни връхъ къмъ ломнишката долина, въ обходъ на нашето дѣсно крило, открилъ противъ него огънь и се сражавалъ по доброволски 4—5 часа, докато най-после не билъ принуденъ да отстѫпи на старото си мѣсто въ ложиментитѣ (окопитѣ). [1]
Доброволцитѣ въ тая битка не сѫ имали никакви загуби. Загубитѣ на противника неизвестно колко”.
Жално, че нѣмаме никакви сведения за тѣзи партизански действия. Не знаемъ даже коя получета е била и кой е билъ енергичниятъ ѝ командиръ. Отъ споменитѣ на единъ анонименъ доброволецъ се подразбира, че командирътъ е билъ стария сѫдия Алексиевъ — ветеранъ отъ сръбско-турската война. Споредъ сѫщитѣ спомени, доброволцитѣ убили единъ старъ сръбски полковникъ съ дървенъ кракъ, навѣрно дружинния командиръ.
Между това докато получетата действуваше около Вучидолъ къмъ 1 ч. сл. пл. двама селяни съобщиха, че Ломнишката долина е съвършено свободна за неприятеля, защото доброволцитѣ напустнали окопитѣ и не се знаа кѫде сѫ отишли. Патрулътъ, изпратенъ още сутриньта на Мали Руй, за да влѣзе въ връзка съ доброволцитѣ при Ломница, така сѫщо донесе, че доброволцитѣ напустнали позицията си и се изгубили.
Поради това началникътъ на отряда предписа на капитанъ Кавалова: 1) да предаде своя участъкъ отъ позицията на една рота отъ Бдинския полкъ, 2) да изпрати половина чета въ окопитѣ на Бусинската височина съ цель да противодействува на обходъ на лѣвия флангъ, и 3) съ останалата чета да отиде веднага на дѣсния флангъ при Ломница, да заеме напустнатитѣ окопи, да разузнае кѫде е получетата и да донесе за това.
Капитанъ Каваловъ остави получетата отъ 2-а чета подъ началството на юнкера Петковъ въ бусинскитѣ окопи, които бѣха изработени отъ тѣхъ, а съ 4-а чета тръгна и въ 4 часа следъ пладне зае окопитѣ при Ломница. Скоро следъ това се върна и получетата отъ Вучи долъ, и капитанъ Каваловъ донесе за действията на получетата и връщането ѝ. Въ сѫщото време началникътъ на Трънския отрядъ получи донесение отъ Мали Руй, че единъ сръбдки баталионъ се насочва отъ Вучи долъ къмъ Ломница. Поради това разпореди да се изпрати въ помощь на Кавалова още една рота отъ Плѣвенския полкъ.
1. Приложение № 1.
62
* * *
Шумадийската дивизия въ настѫплението си замръкна предъ позицията на Врабча, а Дунавската изтика съ бой отъ Царибродъ авангарда на българския Сливнишкия отрядъ — една дружина — и замръкна при западния входъ на Драгоманската тѣснина, при източния входъ на която бѣха взели позиция една дружина отъ Плѣвенския полкъ и 1-а и 3-а чети отъ 2-а Софийска доброволска дружина подъ началството на поручикъ Шиваровъ. Сърбитѣ се спрѣха далечъ отъ входа и работитѣ не дойдоха до бой.
Конната бригада така сѫщо мина границата при Одоровци и се спре предъ Смиловци, дето единъ авангардъ отъ една дружина и една батарея отъ Сливнишкия отрядъ бѣ заелъ позиция.
Сърбитѣ наближиха на артилерийски изстрелъ и спрѣха.
Още по на северъ въ долината на Комщица настѫпваше единъ сръбски баталионъ втори позивъ, командуванъ отъ майоръ Милошевичъ. Долината се бранѣше отъ отряда на поручикъ Зафировъ, който се състоеше отъ 6 чети опълчение — 540 души, 2-а Софийска доброволческа дружина — 343 души и една запасна рота отъ 1-и Софийски на Н. В полкъ — 180 души. Всички тия части се числѣха къмъ Сливнишкия отрядъ и бѣха негови авангарди.
Сутриньта на 2-и ноемврий поручикъ Зафировъ получи съобщението, че войната е обявена. Той подаде условния знакъ, съ който много пѫти бѣ събиралъ отряда и зае съ него укрепенитѣ позиции между селата Изатовци и Каменица. Отрядътъ чака дълго време, но сърбитѣ не се показаха. Едва къмъ 4 часа следъ пладне сръбскиятъ баталионъ настѫпи отъ Ръжана, отблъсна българската застава на границата, зае Славиня и повече не мръдна.
Позицията на българския отрядъ бѣ добре укрепена и имаше окопи за цѣла дружина. Обаче въпрѣки това поручикъ Зафировъ презъ нощьта я напусна и отстѫпи на по-задната укрепена позиция при Криводолъ. Причината за това бѣ, че съ падането на Царибродъ авангардътъ при Смиловци счете, че лѣвиятъ му флангъ е въ опасность, та отстѫпи. Понеже съ това се постави въ опасность лѣвия флангъ на Зафировъ, то и той отстѫпи.
И така споредъ разпорежданията на сръбския главнокомандуващъ Нишавската дивизия на 2-и ноемврий трѣбваше да стигне линията Трънъ—Врабча—Вешанъ—Калотино—Изворъ—Станянци. Но благодарение на съпротивата на преднитѣ български части и на добре укрепенитѣ български позиции сърбитѣ не можаха никѫде да стигнатъ тази линия. Моравската дивизия едва стигна до Зелени градъ, Шумадийската — до Борово, Дунавската, следъ като
63
взе Царибродъ, спрѣ се източно отъ него на 5 клм. отъ границата. Конната бригада и баталиона отъ 15-и полкъ 2-и позивъ бѣха минали границата и се спрѣха близо до нея. Но безъ съмнение сравнително най-силно съпротивленив указа получетата доброволци при Ломница. Първи баталионъ отъ 14-и полкъ, следъ като преодолѣ съпротивата на опълченската застава при Дъсченъ кладенецъ, бѣ спрѣнъ отъ тая получета.