III. Настѫпление на сърбитѣ южно отъ Балкана
2. Действията на 3-и ноемврий.
Боеветѣ при Колуница, Трънъ и Врабча и действията на Дѣдо Илювата и Каваловитѣ чети. Участието на поручикъ Шиваровитѣ чети въ боя при Драгоманъ
Още въ 2 ч. презъ нощьта на 1-и срещу 2-и ноемврий командирътъ на 2-и Струмски полкъ капитанъ Кисовъ въ Кюстендилъ получи заповѣдь да изпрати една дружина и доброволската чета на дѣдо Илю „бѣгомъ” въ Изворъ, за да усилятъ Изворския отрядъ. Капитанъ Кисовъ заповѣда четата да се приготви, а самъ отиде на позицията при с. Враца да изпрати 2-а дружина отъ тамъ направо за Изворъ и следъ това се върна да изпрати четата. Обаче последната не бѣше готова още. Четата бѣ въорѫжена едва предишния день. Патронташитѣ не бѣха готови. Понеже всичкото внимание бѣ съсрѣдоточено върху стъкмяване мобилизирания 2-и Струмски полкъ, то четата бѣ оставена на заденъ планъ и по отношение на облѣклото. Както и да е четата се стъкми на бърза рѫка и къмъ 10 ч. пр. пл. тръгна да догони дружината отъ Струмския полкъ. Но дружината бѣ тръгнала въ 7 ч. сутриньта и се движеше бързо, та четата не можа да я стигне. Дружината поради многото бързане се разсѣя по пѫтя, и ядрото ѝ стигна въ Изворъ въ 2 ч. презъ нощьта, съсипано отъ умора. Нѣмаме сведения, какъ е пѫтувала четата на Илю войвода, която поради заболѣването на дѣдо Илю се рѫководѣше отъ дякона Костандий попъ Георгиевъ. Но като се има предъ видъ, че дружината, която тръгна 3 часа по-рано е стигнала въ двд часа презъ нощьта, сигурно е, че четата се е спрѣла да спи на 10—15 клм. отъ Изворъ.
На другия день, 3-и ноемврий, сърбитѣ съ 5 баталиона, една батарея и единъ ескадронъ атакуваха Изворския отрядъ. Тоя отрядъ се състоеше отъ една дружина, три чети опълчение и единъ жандармерийски ескадронъ. Той ако и да се наричаше Изворски, бѣ укрепилъ и заелъ позиция на връхъ Цвѣтковъ гробъ при с. Колуница на 16 клм. оттатъкъ
64
Изворъ. Отрядътъ като знаеше, че му иде помощь, макаръ и заобиколенъ отъ всѣкѫде, се съпротивляваше отчаяно.
Обаче 2-а дружина получи заедно съ четата заповѣдь да върви въ Брѣзникъ. При все това тя тръгна къмъ Колуница, но поради късното пристигане презъ нощьта тръгна късно отъ Изворъ и вървѣше бавно, понеже бѣше много уморена. Освенъ това една сръбска колона ѝ прегреди пѫтя за Колуница. Поради това дружинниятъ командиръ следъ единъ несполучливъ опитъ да помогне на отряда поведе дружината презъ Трекляно за Брѣзникъ.
Опълчението и жандармерията отъ Изворския отрядъ бѣха отстѫпили по-рано, а дружината, заобиколена отъ всѣкѫде, бѣ принудена да си пробие пѫть съ щикъ и така сѫщо отстѫпи съ безредие презъ Трекляно за Брѣзникъ. Доброволската чета, водена отъ п. Георгиевъ поради късното занощуване трѣбва да е стигнала късно и отъ умора да е вървѣла бавно. Едва привечерь стигна въ Изворъ. Когато четата бѣ земинала Изворъ, тя срещна бѣгълци жандарми, опълченци и войници. Наистина четата заслужава голѣмъ упрѣкъ, че закѫснѣ, но отъ друга страна за нейна честь трѣбва да кажемъ, че тя не се увлече отъ бѣгълцитѣ, както направиха други, но се спре на височината, 2 и ½ клм. отъ Изворъ, пръсна верига и така очакваше да срещне сърбитѣ. Въ такова положение я завари вечерьта командирътъ на 2-и Струмски полкъ, който идѣше да поеме командата на своитѣ дружини.
Той веднага заповѣда на четата и на всички събрани войници да заминатъ за Трекляно, дето се събираха и 1-а и 2-а дружини отъ Струмския полкъ.
Комакдирътъ на полка капитанъ Кисовъ имаше заповѣдь да събере каквото може отъ дветѣ дружини и четата и да ги заведе най-бързо за Радомиръ. Обаче той се принуди да даде въ Трекляно 2 часа почивка, защото 2-а дружина и четата за два деня бѣха изминали около 100 клм. пѫть и не можеха да вървятъ повече. Въ 2 ч. презъ нощьта дветѣ дружини тръгнаха за Радомиръ по обикновения пѫть, а четата на дѣдо Илю, по желание на четника п. Георгиевъ, тръгна на прѣко презъ планинскитѣ пѫтеки.
За появяването на четата сърбитѣ сѫ узнали. Началникътъ на сръбския Власински отрядъ следъ боя при Колуница донесе въ щаба на Моравската дивизия:
„Узнахъ отъ единъ селянинъ, че на 3-и ноемврий тръгналъ отъ укрепеното Трекляно дѣдо Илю съ хиляда доброволци на помошь на своитѣ при Колуница, но като узналъ за поражението на Българитѣ, върналъ се въ Радомиръ, дето се събиратъ български войски, за да посрещнатъ сръбскитѣ”.
65
* * *
Българскиятъ Трънски отрядъ, както се каза, бѣ разположенъ: 3 и 1/4 дружини, 2 чети доброволци, 3 чети опълчение, 2 и 1/3 батареи и единъ жандармерийски ескадронъ на позициитѣ западно отъ Трънъ; 1/4 дружина и две орѫдия на позицията при Врабча; 2 дружини въ резервъ и на дветѣ позиции при Филиповци.
Срещу позициитѣ при Трънъ настѫпиха отъ западъ главнитѣ сили на Моравската дивизия — 6 баталиона, 4 батареи и единъ ескадронъ. 2-а и 4-а чети отъ 2-а Софийска доброволческа дружина останаха на мѣстата, които заеха миналия день: 1 и ½ чета на дѣсния флангъ на Трънската позиция въ окопитѣ при Ломница и ½ чета на лѣвия флангъ въ окопитѣ при Бусинци.
Главнитѣ сили на Моравската дивизия атакуваха позицията при Трънъ и на нѣкои мѣста работата дойде до ударъ на щикъ, но бѣха отбити съ огънь и контръ ударъ на щикъ и отхвърлени оттатъкъ дола, който се простираше предъ българската позиция. Понеже сръбската дружина, която по долината на Ломница обхождаше дѣсния флангъ на Трънската позиция, миналия день бѣ отбита отъ получетата доброволци, тя повече не се опита да настѫпи пакъ презъ Ломница, а се присъедини къмъ частитѣ, които атакуваха по фронта. Така че, докато се водѣха отчаяни боеве при Трънъ и Врабча, при Ломница, която лежи между тѣзи две мѣста, не се появи противникъ.
Четата и половина доброволци, които бѣха тамъ, слушайки трескотията на дветѣ страни, прекараха цѣлия день на щрекъ въ окопитѣ, безъ да гръмнатъ. Но сръбски заблудени куршуми прелитаха височината, падаха въ окопитѣ и случайно раниха леко нѣкои доброволци.
Капитанъ Каваловъ
Между това гърмежитѣ отъ Врабча достигнаха до Трънъ. Началникътъ на отряда, който бѣше при Трънската позиция, помисли, че гърмежитѣ идатъ отъ Ломница. Поради това, както се каза, изпрати въ тая посока и 1-а рота отъ Плѣвенския полкъ. Сърбитѣ не предприеха нищо противъ лѣвия флангъ на Трънската позиция, та и получетата доброволци въ окопитѣ при Бусинци прекара деньтъ въ напрѣгнато очакване безъ да гръмне.
66
Но колкото благополучно мина деньтъ при Трънъ и Ломница, толкова по-нещастенъ бѣше при Врабча. Тамъ Шумадийската дивизия съ своята многочисленость просто залѣ слабия нашъ отрядъ и го принуди да отстѫпи. Нещастието се отрази твърде зле на операциитѣ на Трънския отрядъ, така сѫщо и на цѣлия Юженъ театъръ. Трънската и Врабчанска чозиции бѣха така свързани помежду си, че падането на едната бѣ катастрофа за другата. Презъ този день командирътъ на западния корпусъ отиваше за Врабча. Когато се научи за падането на позицията, той се върна въ Брѣзникъ, отъ тамъ донесе за поражението и получи заповѣдь Трънскиятъ отрядъ да отстѫпи презъ Брѣзникъ за Сливница. Той разпореди веднага отрядътъ да отстѫпи не по шосето Трънъ — Брѣзникъ, понеже бѣ застрашено, а по на западъ по долината на р. Глоговица.
Бѣше 10 ч. вечерьта, когато началникътъ на Трънския отрядъ получи заповѣдьта за отстѫплението и известието за поражението на българитѣ при Врабча и при Колуница. Пѫтьтъ на отстѫплението на отряда се заплашваше и отъ изтокъ и отъ западъ.
Следъ като влѣзе въ сношение по телеграфа съ началникъ щаба на западния корпусъ въ София и се разясни положението, началникътъ на Трънския отрядъ организира отстѫплението както следва: авангардъ — единъ полуескадронъ, главни сили — войскитѣ отъ Трънския отрядъ подъ началството на капитанъ Тошевъ, ариергардъ — доброволскитѣ чети и ротата при Ломница подъ началството на капитанъ Каваловъ, прикритие на обоза — Трънската опълченска дружина.
Къмъ 2 ч. презъ нощьта българитѣ, за да заблудятъ сърбитѣ, накладоха огньове по Трънската позиция и се оттеглиха на сборния пунктъ. Въ 4 ч. отстѫплението започна, но още при моста на рѣка Ерма колоната настигна обоза. Стана нужда да се отбиятъ колата, за да минатъ главнитѣ сили. Нощьта бѣше тъмна, а пѫтя съвсемъ лошъ. Полската батарея едва се измъкваше.
Капитанъ Каваловъ получи въ 12 ч. презъ нощьта заповѣдь да отстѫпи и да образува ариергардъ. Въ това време 1-а рота отъ Бдинския полкъ бѣ на стражеви постове, а доброволцитѣ бѣха задъ нея. Той изпрати една получета къмъ неприятеля и подъ нейно прикритие заповѣда да се събере полуротата, която бѣ въ стражевитѣ постове и заедно съ прикритието да го настигне. Съ останалитѣ чета и полурота той тръгна и на разсъмване стигна въ Трънъ. Тукъ го настигнаха получетата и полуротата отъ Ломница и навѣрно получетата отъ Бусинци. Следъ като си почина, ариергардътъ тръгна по следитѣ на главнитѣ сили. Между това поради тъмнинатата и лошия пѫть главнитѣ сили се бѣха
67
разтеглили на много километри. Носѣше се слухъ, че сърбитѣ сѫ заели Филиповци и сѫ излѣзли на шосето Трънъ—Брѣзникъ. На разсъмване се забѣляза да се движи по шосето колона. Всички вѣрваха, че това сѫ сърби. Тъкмо въ това време полската батарея бѣ стигнала една стръмнина и въпрѣки всички усилия не можеше да изтегли орѫдията . Тогава началникътъ на главнитѣ сили се разпореди да оставятъ орѫдията и продължи отстѫплението. Когато се разсъмна, виде се, че забелязанитѣ по шосето не сѫ сърби, а нашитѣ Врабчански части.
Ариергардътъ подъ прикритието на получетата, необезпокояванъ отъ сърбитѣ, следваше главнитѣ сили. По пѫтя той събра около 200 души изгубени и изостанали войници. Стигна и замина обоза. Стигна и при орѫдията два часа следъ като бѣха изоставени. Доброволцитѣ и войницитѣ направиха всичко възможно, за да изтеглятъ орѫдията, но липсвайки имъ впрѣгатни коне, тѣ не успѣха. Скоро следъ това ариергардътъ настигна опашката на главнитѣ сили и движейки се задъ нея, пристигна въ 5 ч. вечерьта въ Брѣзникъ. Тукъ доброволцитѣ получиха хлѣбъ и топла храна, починаха и заедно съ другитѣ части още сѫщата вечерь заминаха за Сливница.
* * *
Сръбската, Дунавска дивизия на 2-и ноемврий зае Царибродъ и нощува източно отъ него. Задъ нея, западно отъ Царибродъ, нощува Дринската дивизия. На 3-и ноемврий Дринската дивизия настѫпи презъ Царибродъ по долината на Лукавица, за да изпълни незаетото пространство между Шумадийската и Дунавската дивизии. Последната — Дунавската дивизия се насочи отъ Царибродъ да атакува Драгоманската тѣснина. Тя настѫпи въ 2 колони: 1) дѣсна — 7-и и 15-и полкъ— по гребена южно отъ шосето и 2) лѣва — 9-и полкъ съ една батарея — по шосето.
За укрепяване на Драгоманския проходъ отъ българскв страна още къмъ 15-и октомврий бѣха изпратени 1-а и 3-а чети отъ 2-а Софийска доброволска дружина. Тъй като проходътъ можеше да се обходи отъ лѣво и отъ дѣсно, то Щабътъ на армията мислѣше само да задържи противника на него, но не и да го брани решително. Поради това дветѣ чети доброволци изработиха окопи, които преграждаха самия проходъ на нѣколко мѣста, а на платото на северъ отъ шосето, тамъ дѣто прохода повръща отъ северъ на западъ, бѣха изработени двуяросни окопи за обстрелване прохода на длъжъ. Дѣсниятъ флангъ на тия окопи опираше въ скали, които се издигаха отвесно надъ платото. Надъ самия Драгоманъ бѣха приготвили и една ариергардна позиция отъ
68
окопи. Доброволцитѣ нѣмаха окопенъ инструментъ и работѣха съ инструментитѣ, събрани отъ селата. Това отъ една страна, и отъ друга страна доброволцитѣ бѣха неопитни, та окопитѣ не бѣха много гоижливо изработени. Но тѣ бѣха добре приспособени къкъ мѣстностьта; за това бѣха малки по за 5—6 души, най-много за взводъ. [1]
На 2-и ноемврий, когато се обяви войната, отъ Сливница изпратиха за Драгоманъ 3-а дружина отъ 4-и Плѣвенски полкъ съ полубатарея отъ 3-а батарея на 1-и артилерийски полкъ. Дружината пристигна къмъ пладне и дружинниятъ командиръ капитанъ Лазаровъ разпореди 9-а и 10-а роти и дветѣ чети доброволци подъ общата команда на поручикъ Шиваровъ да заематъ позицията въ тѣснината; ротитѣ заеха двуяроснитѣ окопи, поставиха стражеви постове, а четитѣ заеха окопитѣ въ дѣсно отъ тѣхъ. 12-а рота зае височината на лѣво отъ шосето, а пъкъ 11-а рота и полубатареята останаха въ поддръжка при входа на прохода. Въ 9 ч. вечерьта пристигна отстѫпилиятъ отъ Царибродъ жандармерийски ескадронъ; той се спрѣ при хановетѣ предъ позицията. По срѣдъ нощь пристигнаха и отстѫпилитѣ отъ Царибродъ 4-а дружина отъ 4-и Плѣвенски полкъ и две чети отъ Царибродското опълчение. Тѣ се разположиха въ резервъ на шосето до ханчетата. Презъ нощьта ротитѣ на 3-а дружина усилиха окопитѣ, изкопаха нови, поставиха заслони и разрушиха моста предъ позицията.
Сутриньта на 3-и ноемврий по заповѣдь на командира на Плѣвенския полкъ капитанъ Петровъ, който пое началството надъ отряда на позицията, въ прохода остана само 10-а рота и доброволцитѣ. Останалитѣ 3 роти отъ 3-а дружина съ полубатареята заеха укрепената позиция при входа въ прохода, западно отъ шосето. 4-а дружина остана на мѣстото си; само 16-а рота отъ нея се изпрати на височинитѣ южно отъ прохода за охрана на лѣвия флангъ. Опълченцитѣ бѣха изпратени за сѫщата цель къмъ Прекръстье да охраняватъ дѣсния флангъ отъ обходъ.
Сръбската Дунавска дивизия, както се каза, настѫпваше въ две колони. Дѣсната колона, която настѫпваше по гребена южно отъ шосето, имаше заповѣдь да не се ангажира въ бой, докато не пристигне артилерията, която поради лошия пѫть съ голѣма мѫка напредваше. Поради това, когато пехотата стигна на далеченъ пехотенъ изстрелъ предъ върха Видимъ, намѣри, че на него се е окопала българска пехота — 16-а рота отъ Плѣвенския полкъ. Тъкмо въ това време пристигна 13-а рота отъ сѫщия полкъ, а сѫщо и 4-а дружина отъ 7-и Преславски полкъ, които започнаха да се окопаватъ. Сръбската пехота чакаше арти-
1. Приложение № 2.
69
лерията, за да започне боя. Лѣвата колона отъ Дунавската дивизия настѫпваше по шосето, като имаше предъ себе си три взвода конница, а въ странично прикритие по гребена северно отъ шосето — третия баталионъ отъ 9-и полкъ.
Докато дѣсната колона едвамъ измъкваше артилерията по стръмнината, лѣвата колона напредваше бързо по шосето и къмъ пладне стигна западния изходъ на прохода. Отъ кръчмаря началникътъ на колоната подполковникъ Стокичъ узна, че по височинитѣ въ дѣсно и въ лѣво има малко доброволци, милиция и редовна войска, и че главнитѣ сили 8—9000 души били около Сливница. Отъ единъ връхъ той разгледа и забеляза българитѣ, които се укрепяваха южно отъ дефилето и пехотата на дѣсната сръбска колона, която се бѣше спрѣла предъ тѣхъ. Забеляза въ тъснината и позицията, на която се бѣха разположили 10-а рота и нашитѣ доброволци. Той предположи, че навѣрно българитѣ сѫ заели и височинитѣ северно отъ тая позиция. Тъй като къмъ южнитѣ височини се насочваше дѣсната колона, той реши да насочи лѣвата къмъ севернитѣ. За тая цель той остави предъ входа на тѣснината една рота, да наблюдава прохода и да държи свръзка съ дѣсната колона, а следъ това обърна другитѣ части отъ колоната назадъ, за да заобиколи скалитѣ и ги насочи по пѫтя задъ страничното прикритие. Докато ставаше това, боятъ се почна.
Поручикъ Шиваровъ
Още когато българитѣ забелязаха, че сръбското странично прикритие настѫпва по гребена северно отъ тѣснината, тѣ изпратиха на канаритѣ надъ позицията, дето бѣха 10-а рота и доброволцитѣ, 3 взвода отъ последнитѣ. Срещу тѣзи три взвода се разгъна цѣлиятъ баталионъ отъ страничното прикритие и се започна огненъ бой. Понеже боятъ вземаше все по-голѣми размѣри, тамъ бѣше изпратена и една полурота отъ 10-а рота подъ началството на ротния командиръ. „Къмь нея се присъединиха и много желаещи отъ доброволцитѣ”. Тъкмо въ това време главнитѣ сили на дѣсната сръбска колона повърнаха и възвиха по пѫтя на прикритието. Командирътъ на Плѣвенскиятъ полкъ помисли, че сърбитѣ отстѫпватъ, та заповѣда на цѣлата дружина заедно съ доброволцитѣ да настѫпятъ. Дружинниятъ коман-
70
диръ прати заповѣдь на опълчението северозападно отъ Лѣтница да настѫпи, а на своята дружинна поддръжка — 9-а, 10-а и 12-а роти — заповѣда да излѣзе напредъ. Докато поддръжката настѫпваше, сръбското странично прикритие успѣ да обхване двата фланга на полуротата и доброволцитѣ на канаритѣ и ги принуди да отстѫпятъ на укрепеното плато. Много помогна на прикритието и сръбската батарея отъ лѣвата колона, която въ това време откри огънь. Сърбитѣ заеха канаритѣ и отъ високо обстрелваха странично и на длъжъ позицията. Положението на българитѣ стана критично, особено когато срещу тѣхъ се разгъна цѣлата лѣва колона отъ 9-ия сръбски полкъ и засѣднала по скалитѣ стреляше отъ нѣколко яруса. Появи се колебание и суетня. Нѣкои отъ доброволцитѣ и войницитѣ отстѫпваха безъ заповѣдь. За настѫпление не можеше и да се мисли, толкова повече, че опълчението отъ къмъ Лѣтница не настѫпи. Поради това дружинниятъ командиръ заповѣда на. дружинната поддръжка, която бѣ стигнала до срѣдата на пѫтя, да заеме временно позиция на височинитѣ въ дѣсно и да прикрие отстѫплението, а на поручикъ Шиваровъ заповѣда да отстѫпи. Часть отъ 10-а рота отстѫпи въ редъ, часть въ безредие. Доброволцитѣ било поради това, че бѣха по-слабо дисциплинирани, било, че върху тѣхъ падна най-силния натискъ на сърбитѣ, отстѫпиха на тълпа. Следъ 10-а рота отстѫпи и дружинната поддръжка. Всички отстѫпиха на главната ариергардна позиция при Драгоманъ и заеха приготвенитѣ окопи. Сърбитѣ не преследваха.
Между това докато пехотата отъ дѣсната колона на Дунавската дивизия чакаше артилерията, при нея пристигна самъ сръбскиятъ краль Миланъ съ щаба си. Той застана на високия върхъ, срещу който се окопаваше българската пехота и който бѣ най-високия въ цѣлата околность. Отъ тамъ той наблюдаваше напредването на своята войска. Въ дѣсно отъ върха Вишанъ се окопаваше Дринската дивизия.Гърмежитѣ отъ Врабча се чуваха, и даже бойнитѣ линии се очертаваха. Дори димътъ на топовнитѣ изстрели при върхътъ Руй въ боя при Трънъ се виждаше съ добритѣ бинокли. Въ лѣво кральтъ видѣ като на длань успѣха на лѣвата колона въ Драгоманската тѣснина, а по на северъ ясно се виждаше настѫплението на конната бригада. Само дѣсната колона на Дунавската дивизия, дето бѣ кральтъ, бездействуваше. Кральтъ изруга началника на дивизията и по негова заповѣдь сърбитѣ веднага откриха огънь и настѫпиха. Скоро пристигна и артилерията и откри огънь. Но българитѣ се бѣха добре окопали и посрещнаха сърбитѣ съ дружни залпове. Като видѣха, че фронтално не ще успѣятъ, сърбитѣ изпратиха една дружина да обходи лѣвия флангъ; обаче мръкна и боятъ се прекрати.
71
И така сърбитѣ успѣха да завладѣятъ само предната българска позиция въ Драгоманския проходъ. Тепърва предстоеше атаката на главната позиция при изхода на прохода. Поради това кральтъ и щаба му се върнаха въ Царибродъ невесели. Тѣ останаха съ убеждението, че на другия день ще има „Значайна битка” на Драгоманъ.
И тъй въ околностьта на Сливница тоя день има бой само при Драгоманъ, и боятъ, вмѣсто на главната позиция, при изхода, се разви на предната позиция, въ прохода. Натискътъ на сърбитѣ се разви главно противъ доброволцитѣ, а следъ това противъ 10-а рота.
Загубитѣ на лѣвата сръбска колона сѫ двама убити и 17 ранени. Загубитѣ на 3-а дружина отъ Плѣвенския полкъ, на доброволцитѣ и на опълчението не сѫ могли да се установятъ, но тѣ ще да сѫ голѣми. Сърбитѣ съобщаватъ, че тѣхната лѣва колона е плѣнила 30 души. Отъ тия 30 души 8 сѫ доброволци. Тѣ сѫ били усиленъ патрулъ, който е охранявалъ дѣсния флангъ отъ обходъ. Били сѫ отрѣзани отъ своитѣ, заобиколени и принудени да се предадатъ.
* * *
Северно отъ Дунавската дивизия настѫпваше сръбската конна бригада. Тя бѣ пренощувала на границата и на 3-и ноемврий, като се научи, че българскиятъ Смиловски отрядъ напусналъ позицията при Смиловци и отстѫпилъ на позицията при Бребевница, настѫпи и атакува. Въ врамв на боя на конната бригада пристигна отъ къмъ Царибрдъ помощь, единъ баталионъ, който заплаши лѣвия флангъ на българския отрядъ и принуди последния да отстѫпи чакъ на Мало Малово при Сливница.
Северно отъ конната бригада въ долината на Комщица настѫпваше сръбскиятъ баталионъ вторъ позивъ на Милошевичъ.
Баталионътъ бѣ се спрѣлъ на границата въ Славиня, 6 българскиятъ отрядъ, командуванъ отъ поручикъ Зафировъ, презъ нощьта бѣ напусналъ позицията при Изатовци и отстѫпилъ на позицията при Долни Криводолъ. Командирътъ на баталиона, като узна, че българитѣ сѫ отстѫпили, настѫпи, за да влѣзе въ съприкосновение съ противника и въ сѫщото време изпрати една рота къмъ Сѣнокосъ да обходи дѣсния флангъ на българската позиция. Поручикъ Зафировъ, като узна това, изпрати въ Сѣнокосъ запасната рота на поручикъ Караивановъ. Завърза се престрелка, която се прекрати скоро. Следъ това сърбитѣ престояха цѣль день предъ българската позиция безъ да гръмне пушка.
На мръкване поручикъ Зафировъ получи известие, че Смиловскиятъ отрядъ отстѫпилъ и отъ Бребевница. Поради
72
това, като смѣташе лѣвия си флангъ изложенъ, той отстѫпи презъ Комщица чакъ на Гинци и донесе за това.
Съ отстѫплението на Смиловския отрядъ на Мало Малово и Изятовския на Гинци се откриваше едно праздно пространство отъ 15 километра, презъ което сръбската конна бригада можеше да обходи позицията на Сливница и да проникне въ Софийското поле. Поради това началникъ щаба на корпуса телеграфира на поручикъ Зафирова
„Нѣма ли и вие поне единъ пѫть да се спрете съ вашия отрядъ и да дадете поне единъ изстрелъ въ противника? Колко убити и ранени имате, като отстѫпвате? Тръгнете незабавно за с. Бучино и за напредъ да не смѣете да отстѫпвате”.
Въ отряда на поручикъ Зафировъ, както се каза, влизаше и 3-а Софийска доброволска дружина.