III. Настѫпление на сърбитѣ южно отъ Балкана
3. Съсрѣдоточаването на Сливница.
Разпореждания. Отстѫпление на Изворския отрядъ въ Радомиръ, на Трънския, Драгоманския и Одоровския въ Сливница и Смолчанския въ Гинци. Настѫпление на сърбитѣ на 4-и ноемврий.
Между това на 3-и ноемврий, докато се водѣха боеветѣ при Комщица, Трънъ, Врабча, Драгоманъ и Бребевница, въ София къмъ обѣдъ пристигна и князъ Александъръ. Началникъ щаба на западния корпусъ капитанъ Паприковъ го причака вънъ отъ града и му докладва за положението и за направенитѣ разпореждания. Командирътъ на корпуса въ това време обикаляше частитѣ отъ корпуса, и както видѣхме, се намираше въ Брѣзникъ.
Князътъ отиде право въ катедралната черква, дето митрополитъ Климентъ отслужи молебенъ. Въ София се чуваха артилерийскитѣ гърмежи отъ боя при Драгоманъ. Гражданитѣ, обзети отъ страхъ, бѣха препълнили черквата. Митрополита завърши службата съ една силно патриотична речь.
Въ това време — 3 ч. сл. обѣдъ — пристигна отъ Пловдивъ началникъ щаба на армията. Князътъ свика короненъ съветъ, въ който учасвуваха всички министри, началницитѣ на щабоветѣ: на армията, капитанъ Петровъ и на корпуса— капитанъ Паприковъ и началникътъ на артилерията капитанъ Пановъ. Подложи се на разискване въпросътъ за отбраната на столицата. Капитанъ Паприковъ докладва за положението на войскитѣ отъ Западния корпусъ Всички намѣриха, че тѣ сѫ много разхвърлени, и че на всѣки пунктъ корпусътъ е толкова слабъ, че не може да укаже сериозна съпротива на сърбитѣ, Съветътъ възприе предложението на капитанъ
73
Петрова и реши да се даде решително сражение на Сливница, кѫдето да се съсрѣдоточатъ всички войски, които идатъ отъ Южна България, отъ Македонската граница, а така сѫщо и онези, които отстѫпватъ подъ напора на сърбитѣ. Разчиташе се на 5-и ноемврий да се събератъ на Сливница 20—25 дружини и 4—5 батареи и съ тѣхъ да задържатъ сърбитѣ 2—3 деня, докато пристигнатъ отъ Южна България още 20—25 дружини и тогава да се мине въ настѫпление. Съветътъ реши още да изтегли отъ Южна България не само княжескитѣ войски, но и южнобългарскитѣ. Веднага следъ съвета началникъ щаба на армията направи потрѣбнитѣ разпореждания за войскитѣ въ Южна България, а началникъ щаба на Западния корпусъ — за войскитѣ отъ корпуса. Обаче докато последниятъ правѣше разпорежданията, получиха се донесения за поражението на Изворския отрядъ при Колуница и на Врабчанския отрядъ, и невѣрното донесение, че сърбитѣ отъ Врабча излѣзли на шосето Трънъ—Брѣзникъ. Поради това, както се каза, капитанъ Паприковъ заповѣда на Трънския отрядъ да отстѫпи по долината на Глоговица за Брѣзникъ и отъ тамъ за Сливница. За Изворския отрядъ той пресмѣтна твърде вѣрно, че сърбитѣ ще го преварятъ въ Брѣзникъ, та му заповѣда да върви за Радомиръ и оттамъ за София. На Сливнишкия отрядъ заповѣда да събере всичкитѣ си части, пръснати къмъ Невля, Вишанъ, Драгоманъ и Бребевница и да заеме съ тѣхъ Сливнишката позиция. На поручикъ Зафировъ, както видѣхме, заповѣда да отиде въ Бучино. На всички части, които се съсрѣдоточаваха на Сливница, заповѣда да пѫтуватъ безъ спиръ, дене и ноще, за да не би сърбитѣ да атакуватъ Сливница преди да пристигнатъ.
* * *
Както се каза, Изворскиятъ отрядъ следъ поражението при Колуница отстѫпи въ Трекляно, отдето въ 2 часа сутриньта на 4-и ноемврий по заповѣдь отъ щаба на корпуса замина за Радомиръ съ цель да продължи пѫтя за София. За съжаление нѣмаме никакви сведения какъ е изминала дѣдо Илювата чета шестдесетьтѣ километра отъ Трекляно до Радомиръ. При това отъ 1-а и 2-а дружини отъ Струмския полкъ, които съставляваха отряда, бѣха стигнали още на 4-и ноемврий вечерьта само 350 души едва живи отъ умора. Дветѣ дружини броеха около 2,000 души. Въ боя при Колуница 2-а дружина изгуби убити и ранени 5 души. Въ Трекляно бѣха се събрали отъ 1-а дружина само 252, а отъ 2-а само 394 войника. Отъ останалитѣ войници около 900 бѣха изостанали по пѫтя до Трекляно, а
74
296 души — отъ Трекляно до Радомиръ. Доброволската чета е пристигнала съ много малко намаленъ съставъ. Въ Радомиръ тя броеше 120 души.
Въ Радомиръ Изворскиятъ отрядъ получи заповѣдь да не отива въ София, а да остане въ Радомиръ, дето влѣзе въ състава на новоформиращия се Радомирски отрядъ на капитанъ Кисова.
* * *
Войскитѣ отъ Трънъ и Врабча следъ боеветѣ на 3-и ноемврий, както се каза, отстѫпиха за Брѣзникъ, дето стигнаха привечерь на 4-и ноемврий. Последенъ влѣзе въ града ариергарда — 2-а и 4-а чети, отъ 2-а Софийска доброволска дружина, командувани отъ капитанъ Кавалова. Ротитѣ и четитѣ пристигаха въ редъ; безъ опашки, безъ останали и заболѣли. Неуспѣхътъ при Врабча и отстѫплението не бѣха повлияли върху духа. Никаква следа отъ деморализация. Войницитѣ бѣха бодри. Всички знаеха, че предстои голѣмъ бой на Сливница, дето ще се види кой е кумъ, кой стари сватъ. Брѣзничани бѣха приготвили топла храна, та доброволцитѣ, както всички войници, добре се нахраниха и попълниха раницитѣ си съ хлѣбъ, сухари и патрони.
На мръкване отрядътъ тръгна за Сливница. Нашитѣ две доброволски чети бѣха на опашката. Настана тъмна ноемврийска нощь. Мъглата и дребния дъждъ усилиха мрачината. Не се виждаше на една крачка. Войници и офицери, уморени и неспали, вървѣха по единъ пѫть, който не виждаха, и който имъ се струваше безкраенъ. Но всички напрѣгаха и последнитѣ си усилия да стигнатъ на Сливница. По заповѣдитѣ на началницитѣ тѣ чувствуваха, че тамъ, на Сливница, ще почне решителната борба. Полузаспали съ халюцинации, каквито предизвикватъ изтощението и безсънието следъ голѣмо морално напрежение, пѫтуваха дружинитѣ, като губѣха често пѫтя. Бѣше минало отдавна срѣдъ нощь. Дъждътъ се обърна на снѣгъ; страничнитѣ патрули се бѣха изгубили, изгубиха се въ тъмнината и водачитѣ и другитѣ хора, изпратени да търсятъ пѫтя. Колоната се движеше на слуки презъ нивитѣ. По едно време трѣбваше да спрѣ, защото предъ нея се видѣха много огньове, които сигурно бѣха накладени, за да отопляватъ биваци, но никой не можеше да каже какви сѫ — свои или неприятелски. Тъмнината и зашемеденитѣ мозъци пречеха на бързото ориентиране. Началникътъ на колоната капитанъ Мариновъ, който искаше съ добрата организация на похода да заглади поражението при Врабча, просто се кѫсаше отъ мѫка. Колоната престоя цѣли два часа и на разсъмване се разбра, че тя се намира предъ Алдомировци и че огньоветѣ сѫ на нашитѣ
75
войски, които съ нетърпение очакваха пристигането на частитѣ отъ Брѣзникъ. Тогава колоната се опѫти къмъ Сливница, дето стигна на 5-и ноемврий въ 8 часа сутриньта. Но тамъ се видѣ, че задъ капитанъ Мариновъ вървѣха само две роти. Останалитѣ се бѣха откѫснали при спиранията и тръгванията презъ нощьта и по части се събраха всички едва къмъ 10 ч. преди пладне, когато гърмежитѣ на дѣсния флангъ вече цепѣха въздуха.
Нѣма съмнение, че лошото време най-зле се е отразило на зле облеченитѣ доброволци. Бидейки на опашката на колоната на тѣхъ се отразиха най-тежко и спиранията, разкѫсванията и губенето на пѫтя. За съжаление никой отъ доброволцитѣ, нито началника имъ, не ни е описалъ онова, което сѫ преживѣли въ тази мѫчителна нощь.
* * *
Командирътъ на 4-и Плѣвенски полкъ, който командуваше отряда при Драгоманъ, получи отъ началника на Сливнишкия отрядъ капитанъ Блъсковъ телеграфическа заповѣдь да отстѫпи съ всичкитѣ си части на Сливница. Той веднага разпореди и въ 8 часа вечерьта отрядътъ му пристигна на Сливница. Въ този отрядъ влизаха 1-а и 3-а чети отъ 2-а Софийска доброволческа дружина. Тѣ отстѫпиха заедно съ 3-а и 4-а дружина отъ Плѣвенския полкъ и заеха окопитѣ на лѣвия имъ флангъ въ центъра на сливнишката позиция.
* * *
По на северъ 3-а и 4-а дружина отъ Плѣвенския полкъ, както се каза, още презъ нощьта на 3-и срещу 4-и отстѫпиха къмъ Мало Малово на дѣсния флангъ на Сливнишката позиция.
* * *
Още по на северъ сѫщата нощь отрядътъ на поручикъ Зафировъ, въ който влизаше и 3-а Софийска доброволческа дружина, както се каза, отстѫпи въ Гинци. Това отстѫпление предизвика паника въ околийското управление въ Бучино.
Околийскиятъ началникъ пренесе управлението въ Беледие ханъ, а припаситѣ изпрати въ Костинбродъ и съобщи телеграфически въ Щаба на армията, че сърбитѣ стигнали въ една Годечка махала и наближили Бучино. Въ 2 ч. презъ нощьта срещу 4-и поручикъ Зафировъ телеграфира въ Щаба на армията:
„Научавамъ се, че топоветѣ, които сѫ купени, се изкачватъ въ Петроханъ. Чакамъ подробни указания где и
76
какъ да действувамъ за упазване на пѫтя Берковица — София”.
Въ отговоръ на това донесение началникъ щаба на Корпуса му телеграфира втори пѫть:
„Вие сте отстѫпвали постоянно безъ бой. Така е невъзможно да се действува. Незабавно вървете въ Бучино и отбранявайте пѫтя отъ Годечъ за Бучино и София. Трѣбва да се държите до последна крайность. Вървете по-скоро, изберете позиция и я отбранявайте както прилича. Отъ доброволцитѣ искамъ да покажатъ, че умѣятъ да се биятъ, а не да отстѫпватъ, а отъ васъ, че умѣете да се разпореждате”.
Поручикъ Зафировъ веднага поведе отряда си и въ 9 ч. и 40 м. пр. пл. пристигна въ Бучино, отдето телеграфира:
„Пристигнахъ и заминавамъ за Годечъ. Както завчера, тъй и вчера, споредъ както и ви доложихъ, отстѫпихъ по-следенъ, следъ като отстѫпи капитанъ Бахчевановъ [1], и рискувахъ да бѫда съвършенно отрѣзанъ и отъ дветѣ страни. Опълченскитѣ чети се пръснаха повечето и нѣмамъ възможность да ги държа”.
Когато се получи тая телеграма въ София, щабътъ на западния корпусъ бѣше заминалъ за Сливница, дето бѣше отишълъ и командирьтъ на корпуса. Смолчанскиятъ отрядъ на поручикъ Зафировъ и Радомирскиятъ отрядъ на капитанъ Кисовъ минаха въ подчинение на началникъ щаба на армията капитанъ Петровъ.
Въ 5 ч. 40 м. сл. пл. поручикъ Зафировъ донесе чрезъ телеграфната станция Бучино:
„Висотитѣ около Годечъ съмъ заелъ въ дѣсно отъ капитанъ Бахчевановъ. По събранитѣ сведения отъ жителитѣ неприятельтъ е отстѫпилъ. И Смолча и Комщица оставени. Да настѫпя ли Комщица ? Мѣстата ми сѫ добре познати. Опълченскитѣ чети, които се бѣха пръснали въ околнитѣ села, днесъ се събраха. Моля пратете ми берданови патрони за запасната рота”.
Въ 7. ч. и 30 м. вечерьта началникътъ на щаба отговори:
„Настѫпвайте, но твърде осторожно.
Пратихъ капитанъ Паница съ една запасна рота. Той тръгна тази вечерь. Влѣзте въ связь съ него. Той ще приеме началството на всичкия отрядъ, който ще прикрива Бучино.
Съобщавайте всичко, що узнаете.
Капитанъ Узуновъ отъ Видинъ е въ настѫпление къмъ Зайчаръ, Княжевецъ, Неготинъ. Може би тая е причината за отстѫплението на сърбитѣ.
Внимавайте добре за сведенията, които събирате, за
1. Началникъ на Одоровския отрядъ.
77
щото, споредъ вчерашнитѣ ми сведения, у Станянци сѫ били 2 кавалерийски полка и че тѣ може да се стараятъ да отвлѣкатъ вниманието Ви, за да обходятъ правия флангъ на Сливнишката позиция”.
По срѣдъ нощь срещу 5-и ноемврий между поручикъ Зафировъ въ Бучино и началникъ щаба въ София се поведе телеграфически разговоръ, отъ който сѫ запазени само следващитѣ отговори на поручикъ Зафировъ:
„Направихъ разпореждане да се доведатъ две чети отъ Гинци; съ тѣхъ заедно два ящика патрони бердански за ротата на поручикъ Маринова у Петроханъ, съгласно телеграмата на военния министъръ.
Нѣма никакво известие отъ капитанъ Бахчеванова. Казватъ, че заминалъ за Сливница, затова останахъ на височинитѣ помежду Шума и Годечъ, догдето пристигне капитанъ Паница и догдето получа сведения отъ Петроханъ и Гинци.
Безъ кавалерия стоя повече въ неизвестность. Бердановски патрони за запасната рота по четири пачки.
По сведения на жителитѣ неприятелътъ стои въ Туденъ и отъ силитѣ, съ които е настѫпилъ завчера, отдѣлилъ половината за Сливница. Имало около 20 топа.
Ще ли ми се изпратятъ патрони бердановски?
Селянитѣ не може да ми опредѣлятъ, но казватъ, че отъ пехотата и артилерията, която е била въ Разбоище, половината отдѣлена и се отправила за Сливница. Около Туденъ не се съглеждатъ никакви разезди отъ кавалеристи. За численостьта на неприятеля около Туденъ не съмъ узналъ, но съмъ направилъ за узнание силитѣ му. Повече отъ селянитѣ, които провождамъ въ неприятелския станъ, се бавятъ много. Доброволцитѣ ми сѫ съвсемъ голи и на полето. Околийскиятъ началникъ се премѣстилъ въ Костинбродъ. Нѣма кой да действува за доставяне храна. — Поручикъ Зафировъ”.
* * *
Вечерьта на 3-и ноемврий краль Миланъ, както се каза, се върна въ Царибродъ, недоволенъ поради нерешителния изходъ на боя при Драгоманъ. Неуспѣхътъ на Моравската дивизия при Трънъ усили още повече неразположението му. Следъ като получи докладитѣ и отъ другитѣ дивизии, кральтъ прати заповѣди за по-нататъшното настѫпление и отиде да нощува въ Пиротъ.
На другия день, когато сърбитѣ осъмнаха и настѫпиха по всички правила на военното изкуство, ако тѣ биха могли да размѣнятъ помежду си виденото, щѣха да бѫдатъ поразени отъ това, че по цѣлия стратегически фронтъ отъ Балкана до Власина нѣмаше българи предъ тѣхъ. Българитѣ, както се изложи, отстѫпиха по цѣлата линия.
78
* * *
При Колуница българитѣ указаха такъвъ отпоръ, че победительтъ имъ подполковникъ Гайновичъ, следъ като зае българскитѣ позиции, се зае да укрепява друга позиция на съседната височина и за преследване не помисли.
* * *
Главнитѣ сили на Моравската дивизия на 4-и сутриньта поведоха атака противъ Трънската позиция, но се указа, че на нея нѣма никой. Дивизията продължи настѫплението и въ 10 часа сутриньта влѣзе въ Трънъ. Тука почива до 3 часа следъ пладне, а следъ това настѫпи въ две колони: едната по долината на Глоговица — тя пристигна и пренощува въ Ездимирци, и другата по шосето — тя стигна и пренощува въ Филиповци.
* * *
Шумадийската дивизия, която разби българския отрядъ при Врабча, сутриньта се разгъна да атакува височинитѣ при Филиповци. Къмъ 9 часа сутриньта пристигна заповѣдь да остави единъ полкъ на помощь на Моравската дивизия, ако е нужно, а съ главнитѣ сили да тръгне по най-кѫсия пѫть за Драгоманъ, защото изглежда, че на Драгоманъ ще има „3начайна битка”.
Дивизията се събра цѣла, тръгна едва въ 1 часа следъ пладне и стигна съ главата на колоната въ Недѣлище, а съ срѣдата — на 1 преходъ отъ бойното поле при Драгоманъ.
* * *
Дунавската дивизия зае изхода на Драгоманската тѣснина и постави охранение по Три Уши, а Дринската дивизия настѫпи по долината на Лукавица и излѣзе въ първа линия южно отъ Дунавската дивизия.
* * *
Командирътъ на сръбската конна бригада, която на 3-и вечерьта бѣ стигнала въ Ропотъ и Разбоище, мислѣше да замине за Гинци, за да пресѣче съобщенията между Северния видински отрядъ и София. Обаче още сѫщата вечерь получи заповѣдь, въ която му се съобщаваше, че поради настѫпилата тъмнина Дунавската дивизия не могла да заеме изхода на Драгоманската тѣснина. Заповѣдваше му се на 4-и ноемврий да продължи настѫплението и по-скоро, обхождайки неприятелската позиция, да обиколи дефилето и да се намѣри на
79
фийския пѫть. Поради това бригадата тръгна да обходи Драгоманския проходъ презъ Прекръстье и вечерьта стигня Голѣмо Малово.
* * *
Срьбскиятъ батальонъ втори позивъ, който настѫпваше следъ отряда на поручикъ Зафировъ, напредна и зае съ две роти Комщица и съ две — Разбоище.
* * *
И така на 5-и ноемврий сутриньта, когато се почна решителното сражение на Сливница, дветѣ страни на Южния театъръ бѣха разположени:
На Сливница срещу сръбскитѣ Дунавска и Дринска дивизии бѣха съсрѣдоточени главнитѣ сили на Западния корпусъ, въ който влизаха 1-а и 3-а чети отъ 1-а Софийска доброволческа дружина. Къмъ 10 часа сутриньта започнаха да пристигатъ частитѣ отъ Трънския отрядъ, въ които се намираха 2-а и 4-а чети отъ сѫщата доброволческа дружина.
На южния стратегически флангъ въ Радомиръ срещу Моравската дивизия се събираше Радомирскиятъ отрядъ, въ който влизаха доброволцитѣ на Дѣдо Илювата чета и конната доброволска чета на Храновъ.
На дѣсния сръбски флангъ срещу сръбскитѣ батальони втори позивъ — отрядътъ на поручикъ Зафировъ, въ който влизаше и 3-а Софийска доброволческа дружина.