IV. Сражението на Сливница.
3. 7-и ноемврий — третиятъ день.
Разпореждания. Участието на доброволцитѣ въ отбиване на обхвата на лѣвия флангъ на Сливница. Боятъ при Гургулята. Атаката на Три уши. Контра атаката на Дринската и Шумадийската дивизии. Поражението на сърбитѣ при Ръжана и второто бѣгство на сръбския краль. Случката съ поручикъ Бацета. Дѣдо Илювата чета.
И така на 6-и ноемврий на Сливница не можа да се даде решително сражение, което бѣше цель на българитѣ. Но затова пъкъ произлѣзоха решителни боеве на стратегическитѣ флангове. Българитѣ разбиха сръбския отрядъ при Комщица, а сърбитѣ — българския отрядъ при Брѣзникъ. Видѣхме, че поради поражението при Комщица краль Миланъ разпореди да се взематъ мѣрки противъ обходъ на сръбския лѣвъ флангъ, а следъ това замина съ щаба си въ Пиротъ. Мѣркитѣ, които се взеха, се състоеха въ това, че Дунавската дивизия, засилена съ единъ полкъ отъ Шумадийската дивизия, се събра по на северъ, като изпрати три баталиона на Чепанъ, а конната бригада съ придадения ѝ баталионъ бѣ изпратена по Калотинската тѣснина да разузнава на северъ; къмъ срѣдъ нощь тя стигна въ Калотина и тамъ остана да нощува.
Разбиването на Кисова при Брѣзникъ бѣ предвидено отъ Щаба на българската армия, и то задържа Моравската дивизия. Обаче съ отстѫплението на отряда къмъ Самоковъ пѫтьтъ Брѣзникъ—София остана незащитенъ. При това ескадронътъ отъ лѣвия флангъ на Сливнишката позиция, който бѣ натоваренъ да разузнава къмъ Брѣзникъ, донесе невѣрно, че Моравската дивизия тръгнала отъ Брѣзникъ за София. Предположи се, че тая дивизия ще се насочи или къмъ София, или ще пресѣче пѫтя Сливница—София. Положението бѣ крайно сериозно. Вечерьта на 6-и въ Сливница при княза се събра воененъ съветъ, въ който се взе решение и на 7-и на Сливница да се действува отбранително, а срещу Моравската дивизия да се състави единъ отрядъ отъ частитѣ, които бѣха въ резервъ, отъ други части, оттеглени отъ бойната линия, а така сѫщо отъ 4-а Пловдивска дружина, която току що бѣ пристигнала отъ Южна България. Освенъ това решиха следващата сутринь князътъ да отиде въ София и да организира отбраната ѝ.
Въ сѫщото време началникъ щаба на армията въ София взимаше мѣрки за защита на столицата отъ къмъ Брѣзникъ. Той събра една опълченска дружина отъ София, въорѫжи я и сутриньта на 7-и ноемврий я изпрати въ Владая да брани Владайския проходъ. Съ войницитѣ и конетѣ отъ
114
изоставената въ Глоговица батарея стъкми нова батарея и изпрати 4 орѫдия отъ нея при опълченската дружина. Въ сѫщото време изпрати току що пристигналата отъ Южна България 4-а Пещерска дружина съ другитѣ 4 орѫдия къмъ Банкя, за да брани тила на Сливнишката позиция.
Българитѣ успѣха да съсрѣдоточатъ на Сливница на 7-и ноемврий пехота 26 и 3/4 дружини, отъ които 2 дружини опълчение и 2 доброволци, конница 8 ескадрона, и артилерия 48 орѫдия.
Сърбитѣ — 32 баталиона, 4 ескадрона и 102 орѫдия.
Българитѣ бѣха разположени: въ дѣсния участъкъ 7 дружини, полуескадронъ и 8 орѫдия; въ централния участъкъ 5 дружини, 2 чети доброволци, 2 чети опълченци и 16 орѫдия; въ лѣвия участъкъ 5 дружини, 1 и ½ дружини доброволци и 12 орѫдия. Останалитѣ войски бѣха въ резервъ, конницата — на лѣвия флангъ.
Съгласно решението на военния съветъ сутриньта на 7-и се състави особенъ отрядъ, въ който влѣзоха 1-а и 3-а дружини отъ първи полкъ, 4-а Пловдивска дружина, единъ ескадронъ и една полубатарея. За началникъ на отряда бѣ назначенъ командирътъ на 1-и полкъ капитанъ Поповъ. Заповѣда му се да настѫпи къмъ Раковица, и ако Моравската дивизия настѫпи къмъ София да я атакува и да пресѣче съобщенията ѝ, ако ли се насочва къмъ лѣвия флангъ на Сливница, да прикрие тоя флангъ. Въ 8 и ½ ч. сутриньта отрядътъ тръгна по пѫтя Гълѫбовци—Златуша.
Между това началникътъ на Моравската дивизия остави въ Брѣзникъ 2 баталиона и една батарея, а съ 4 баталиона, 2 батареи и единъ ескадронъ и пр. тръгна въ 7 часа сутриньта отъ Брѣзникъ къмъ лѣвия български флангъ на Сливница.
Въ 9 и ½ часа сутриньта авангардътъ, настѫпвайки по пѫтя Криви Колникъ—Жежница, се опита да заеме последната височина и съседнитѣ ней върхове. Напорътъ на авангарда бѣ спрѣнъ отъ дветѣ доброволски чети на капитанъ Кавалова
Капитанъ Поповъ
115
и на съседнитѣ роти. Обаче сърбитѣ се насочиха къмъ височинитѣ при Гургулята. Тука тѣ на първо време бѣхя изпреварени отъ 1-а Софийска (9-а Опълченска) доброволска дружина.
Капитанъ Караджовъ
Подпоручикъ Малинковъ
Подпоручикъ Топаловъ
116
Както се каза, дружината на 6-и вечерьта се оттегли да нощува въ нивитѣ на Братушково. 5-а чета, обаче, нощува напредъ при бойната линия.
Сутриньта на 7-и ноемврий, когато Шумадийскитѣ баталиони отъ Радуловци и авангардътъ на Моравската дивизия заплашваха лѣвия български флангъ, дружината получи заповѣдь бързо да настѫпи и заеме една височина южно отъ Вишая и северно отъ Гургулята. Дружината [1] безъ 5-а чета (17-а рота) напустна окопитѣ, които бѣ построила презъ нощьта, пое пѫтя много бързо, на мѣста бѣгомъ, стигна гребена на билото и зае посочената ѝ височина. Четитѣ бързо се разгънаха въ гѫсти вериги по билото, залѣгнаха, и откриха огънь. По билото въ лѣво отъ дружината се спешиха и откриха огънь три наши ескадрона и посрещнаха така сѫщо сърбитѣ съ честъ огънь. Огъньтъ на доброволцитѣ и конницитѣ принуди Моравската дивизия да разгъне въ боенъ редъ не само авангарда, но и главнитѣ сили на Моравската дивизия и задържа дивизията докато пристигна отряда на капитанъ Попова и поведе атака.
Въ атаката взе участие и 1-а Софийска (9-а Опълченска) доброволческа дружина. Когато се подаде сигнала за атака дружинниятъ командиръ капитанъ Караджовъ пръвъ се спустна, възседналъ на конь и поведе дружината.
„Съ своя подвигъ и самоотверженъ примѣръ — пише доброволецътъ Ив. Поповъ — той повдигна още повече духа на безстрашнитѣ борци, които като лъвове полетѣха съ викъ „ура” следъ него и сполучихме да превземемъ Гургулята и да овладѣемъ всички околни неприятелски позиции” [2].
Отъ доброволската дружина на капитанъ Караджова (9-а Опълченска) само лѣвофланговата 3-а чета се смѣси съ отряда на капитанъ Поповъ и влѣзе въ Гургулята. Останалитѣ чети се спрѣха на сръбскитѣ позиции северно отъ това село.
Вижда се, че сѫ взели участие въ удара на щикъ и другитѣ части отъ лѣвия флангъ; между тѣхъ сѫ и дветѣ чети на капитанъ Кавалова, но за тѣхнитѣ действия нѣма никакви сведения.
1. Началникътъ на отряда, капитанъ Поповъ вь съчинението си „Трънско-Брѣзнишкиятъ отрядъ” споменава въ своя отрядъ само 3-а чета отъ дружината, която на 8-и ноемврий наотѫпи съ отряда. Обаче доброволецътъ Ив. Поповъ въ В. Ист. сборникъ, год. 3, кн. 5 и 6 пише, че е настѫпила и взела участие въ боя цѣлата дружина, разбира се безъ 5-а чета (17-а рота).
2. Капитанъ Поповъ, като не могълъ да си обясни какъ е дошла 3-а чета въ отряда му, допустналъ, че му е била изпратена на помощь, и въ бойния редъ я поставя въ поддръжка на своя дѣсенъ флангъ, когато тя е била въ първа линия на дѣсния флангъ на отряда. Участието на доброволцитѣ въ щиковия ударъ е удостовѣрено отъ Иванъ Поповъ и отъ началника на крайното лѣво крило капитанъ Диковъ. Отъ думитѣ на последния се вижда, че сѫ взели участие въ удара на щикъ и другитѣ части отъ крайния лѣвъ флангъ; между тѣхъ сѫ и дветѣ чети на капитанъ Кавалова.
117
Моравската дивизия отстѫпи чакъ на гребена Криви Колникъ.
Въ тая атака отрядътъ на капитанъ Поповъ изгуби 43 убити, 71 ранени и 11 безъ весть.
Какви сѫ загубитѣ на доброволцитѣ не се знае.
Сърбитѣ оставиха на бойното поле убити 1 офицеръ и 81 войника, ранени 1 офицеръ и 45 войника и пленени 1 офицеръ и 88 войника. По-леко раненитѣ сѫ изтеглени назадъ.
5-та чета(17-а рота отъ 9-а Опълченска дружина) сутринь-та на 7-и ноемврий бѣ назна-чена прикритие на една батарея, която зае позиция на височината Градище, южно отъ Братушково. Четата пръсна два взвода въ верига, а два взвода останаха въ поддръжка на 109 крачки въ лѣво отъ батареята. Сърбитѣ не предприеха нищо въ тая посока, и четата нощува въ това положение.
Подпоручикъ Вълковъ
* * *
Както се каза, българитѣ отъ дѣсния участъкъ на 6-и следъ пладне атакуваха и превзеха Мека Цревь. На превзетата височина българитѣ оставиха 10 роти и 4 орѫдия. Останалитѣ войски оттеглиха въ укрепленията.
Сърбитѣ бѣха струпали на Три Уши срещу Мека Цревь и цѣлия нашъ дѣсенъ участъкъ 9 баталиона, по три въ първа, втора и третя линия и три батареи. Освенъ това два баталиона на Чепанъ и единъ при Драгоманъ.
Нощьта бѣше заварила дветѣ страни твърде близо една до друга. Поради това щомъ съмна започна се престрелка между стражевитѣ вериги. Единъ залпъ отъ 7-а Бдинска рота по сръбскитѣ окопни работи на Три Уши срещу Мека Цревь предизвика енергиченъ пехотенъ и артилерийски огънь. Стрелбата на сърбитѣ по Мека Цревь се взе отъ българитѣ за подготовка на контраатаката съ цель да си отнематъ загубената позиция. Поради това началникътъ на участъка ротмистъръ Бендеревъ засили защитницитѣ на Мека Цревь, и числото на ротитѣ достигна до 17. Освенъ това Бендеревъ привлѣче почти всичкитѣ си резерви задъ тая височина.
118
И сърбитѣ взеха силния пехотенъ и артилерийски огънь отъ българска страна за подготовка на атака, а пъкъ засилването на българската бойна линия и привличането на резервитѣ къмъ нея още повече ги утвърди въ това убеждение. Поради това началникътъ на Дунавската дивизия сгѫсти частитѣ къмъ Три Уши и помоли началника на Дринската дивизия да вземе мѣрки за отбрана на шосето и полето южно отъ Три Уши.
И наистина българитѣ настѫпиха. На Мека Цревь бѣха се събрали голѣма маса войски. Самата позиция Мека Цревь е по-низка отъ Три Уши и се поражава идеално отъ тѣхъ. Поради това българитѣ търпѣха голѣми загуби, и за да се избавятъ отъ това положение, трѣбваше да вървятъ или напредъ или назадъ. Българитѣ предпочетоха първото. Съ една удивителна храбрость тѣ къмъ обѣдъ атакуваха и превзеха юго-източния върхъ на Три Уши, а следъ него и северо-източния върхъ. Въ сѫщото време началникътъ на участъка съ една дружина атакува и превзе височината Чепанъ.Дунавската дивизия, съвършено разстроена, едва се задържа при своя резервъ на западния върхъ на Три Уши.
Още едно малко усилие отъ българитѣ и Драгоманския проходъ би падналъ на тѣхни рѫце, а това щѣше да бѫде катастрафа за сръбската армия. Предъ видъ на това противъ българския дѣсенъ флангъ се насочи и сръбскиятъ центъръ — Дринската дивизия.
* * *
Частитѣ отъ Дринската дивизия бѣха разположени: 4-и полкъ съ 1 батарея между върхъ Забѣлъ и Софийското шосе; 6-и полкъ съ 3 батареи, пионерната и санитарната роти на в. Забѣлъ, а 5-и полкъ съ другитѣ батареи при с. Драготинци. Когато българитѣ атакуваха източнитѣ върхове на Три Уши, 4-и полкъ зае съ единъ баталионъ последното западно възвишение на Три Уши, а два баталиона съ две батареи се разгънаха южно отъ шосето и откриха огънь по частитѣ отъ българския дѣсенъ участъкъ.
Въ сѫщото време два баталиона отъ 6-и полкъ съ една батарея излѣзоха напредъ и се окопаха южно отъ 4-и полкъ и така сѫщо откриха огънь.
Това даде възможность на разстроената Дунавска дивизия да се задържи.
Между това частитѣ на дѣсния български участъкъ бѣха излѣзли много напредъ и се намираха по-близо до позицията на Дринската дивизия, отколкото до българския центъръ. Къмъ 2 ч. сл. пладне тѣ отново настѫпиха да атакуватъ западния върхъ Три Уши и още повече се отдалечиха. Тогава началникътъ на Дринската дивизия заповѣда на своя 4-и полкъ да подкрепи Дунавската дивизия и да
119
удари лѣвия флангъ на българитѣ отъ дѣсния участъкъ. Това заплашително обръщане на сръбския 4-и полкъ къмъ дѣсния български участъкъ съгледа началникътъ на българскиятъ центъръ капитанъ Петровъ. Той веднага поиска отъ щаба на корпуса да му разрешатъ да настѫпи за да подкрепи дѣсния флангъ.
Но центърътъ бѣ най-яката часть на позицията, загубата на която непремѣнно би повлѣкла падането на позицията. Резерви, освенъ две Хасковски роти и Дупнишката опълченска дружина, нѣмаше. Ако частитѣ отъ центъра настѫпятъ и неприятельтъ атакува отъ друга посока, той можеше да заеме центъра и да спечели сражението. Поради това отъ щаба на корпуса не смѣеха на своя глава да заповѣдатъ на центъра да настѫпи, та поискаха позволение отъ София. Военниятъ министъръ телеграфира на центъра да не настѫпва, но началникъ щаба телеграфира да настѫпи. Тогава центърътъ — 2 Дунавски и 2 Плѣвенски дружини — настѫпи право предъ себе си. Въ окопитѣ на центъра останаха две чети Царибродско опълчение и 1-а и 3-а чети отъ 2-а Софийска доброволска дружина.
При настѫплението на българитѣ, дѣснофланговитѣ три дружини — дветѣ Дунавски и 3-а Плѣвенска, бѣха по-напредъ. Когато стигнаха тѫпата височина предъ центъра, тѣ бѣха срещнати съ пехотенъ и артилерийски огънь. Противъ 3-а Плѣвенска дружина, която бѣ тъкмо срещу тѫпата височина, настѫпи баталионътъ на 6-и полкъ, който бѣ на Забѣлъ, докато другитѣ два баталиона отъ сѫщия полкъ и батарея я обстрелваха. Въ това време пристигаше 5-и сръбски полкъ отъ Драготинци. Началникътъ на Дринската дивизия насочи челния баталионъ въ флангъ на 3-а дружина, но баталионътъ бѣ атакуванъ отъ 4-а Плѣвенска дружина и бѣ отхвърленъ назадъ. Въ сѫщото време 6-и сръбски полкъ се опита да обхване дѣсния флангъ на 3-а дружина, но и той бѣ отбитъ отъ части отъ Дунавскитѣ дружини и отъ две роти отъ 3-а Хасковска дружина, пристигнали отъ резерва.
Между това докато центърътъ — 4 и ½ дружини и 2 батареи — се борѣше противъ Дринската дивизия — 9 баталиона и 7 батареи и едва издържаше огъня, нова опасность се появи отъ къмъ югъ.
Лѣвиятъ български участъкъ премина до 3 ч. сл. пл. спокойно. Поради това той подкрепи съ всичко, което можеше да отдѣли, центъра и дѣсния флангъ и особено крайния лѣвъ флангъ противъ Моравската дивизия. Той бѣ останалъ една тънка бойна линия, почти безъ поддръжки. Отъ това се възползува началникътъ на Шумадийската дивизия. Той остави срещу лѣвия български участъкъ 3 баталиона, 2 ескадрона, пионерната и санитарната роти и две
120
батареи, а съ останалитѣ 3 баталиона и 2 батареи настѫпи отъ Бреложница и заплаши въ едно и сѫщо време и фланга на излѣзлитѣ напредъ части отъ центъра, и самия центъръ. Понеже освенъ Дупнишката опълченска дружина други части въ резервъ нѣмаше, то началникъ щаба на корпуса отиде при доброволцитѣ на поручикъ Шиварова и най-напредъ изпрати 1-а чета, а после и другата срещу настѫпващитѣ Шумадийски баталиони. Часть отъ 4-а Плѣвенска дружина се бѣ обърнала съ фронтъ на юго-западъ срещу казанитѣ баталиони. На лѣвия флангъ на тая часть се разгънаха дветѣ чети въ една линия. Тука пристигна и се разгъна и 3-а Бдинска рота.
Въ сѫщото време докато 1-а и 3-а чети съ съседнитѣ имъ роти се разгънаха отъ северо-изтокъ противъ тритѣ сръбски баталиони, капитанъ Савовъ изпрати отъ юго-изтокъ 4 и ½ роти, които се разгънаха срещу дѣсния имъ флангъ. Освенъ това всички началници отъ щаба на корпуса събираха отъ тила музиканти, нестроеви ординарци и пр., въорѫжаваха ги съ пушкитѣ на убититѣ и раненитѣ и ги поставяха въ окопитѣ на центъра.
Въ тоя моментъ на най-възвишени усилия яви се и една неочаквана помощь. Една група отъ 40—50 млади италиански работници пристигна на бойната линия, грабна пушкитѣ, изоставени отъ убититѣ и раненитѣ и зае мѣсто въ бойната линия противъ неприятеля, който съ последни усилия се опитваше да направи пробивъ. [1]
По тоя начинъ сръбскитѣ баталиони, обхванати отъ три страни съ огънь, бидоха спрѣни.
Докато ставаше това сръбскиятъ дѣсенъ флангъ (Дунавската дивизия) и центърътъ (Дринската дивизия) бѣха
1. Въ това време се строеше желѣзопѫтната линия Сарамбей — София — Царибродъ отъ инженери и работници италианци, които бѣха образували дружество за взаимна помощь (Mutuo Soccorso). 70 души отъ тия работници пожелаха да помогнатъ на България, която-бѣха обикнали. За да отстранятъ всѣка пречка и за да покажатъ своето безкористие, тѣ се отказаха отъ всѣко обезщетение въ случай на смърть или на инвалидность, както за себе си, така и за семействата си. Снабдени съ 20 коли и съ изобилень санитаренъ материалъ, тѣ още на 3-и ноемврий отидоха отъ София въ Сливница. Тамъ тѣ вършеха своята благодетелна санитарна служба. Както се каза младитѣ отъ тѣхъ, съчувствувайки на нашата кауза, не можаха да се въздържатъ и въ най-критическия моментъ се притекоха на помощь. Нека споменемъ съ благодарность онези отъ тѣхъ, имената на които сѫдбата ни е съхранила: председательтъ на дружеството Рикардо Тоскани, Франческо Рива, знаменосецъ, опълченецъ отъ „Шипка”, награденъ за храбрость съ Георгьовски крьстъ IV и III степень, Андрея Форамити, Евжени Романе, Пиетро Мекия, Винченцо Мисана, Антонио Поламе, Луччи Нусси, Джекомо Пантомери, Антонио Маркони, Андреа Делла Скияди, Микеле Толаци, Орсати Батиста, Карло Ганна, Паскале Станино, Анжело Фаджиели, Конти Франческо, Морини Джузепе, Дела Петра Луиджи, Никола Примавера и др.
121
Медалътъ, съ който Н. В. Италиянскиятъ Краль е наградилъ знамето на Италианското дружество въ София за участието му въ сраженията на Сливница и Пиротъ.
122
окончателно разбити и отхвърлени на Драгоманскитѣ височини, поради което на следващата сутринь краль Миланъ заповѣда общо отстѫпление.
Така славно се свърши тридневното сражение на Сливница. Въ него, както и въ всичкитѣ важни действия около Сливница, взема участие 1-а (9-а Опълченска), 2-а и 3-а Софийски доброволчески дружини, харамиитѣ на Бабаджана, Ропчето, Шумановъ и четитѣ на дѣдо Илю и на Храновъ. На тѣхъ бѣха възлагани важни тактически и стратегически задачи и навсѣкѫде тѣ ги изпълниха съ успѣхъ, който далечъ не отговаряше на тѣхната малочисленость и въорѫжение.
* * *
Като гениаленъ завършекъ на блѣскавата победа при Сливница на 7-и ноемврий бѣ малката, но още по-блѣскава победа на капитанъ Паница при Изатовци и Ръжана.
Сутриньта на 7-и ноемврий шпионитѣ съобщиха на капитанъ Паница, че на сърбитѣ при Изатовци дошла подкрепа две роти втори позивъ, изпратени отъ Пиротъ. Изпратениятъ разездъ бѣ срещнатъ съ изстрели при Каменица и потвърди известието. Тогава капитанъ Паница построи огряда, поздрави го и го прегледа, и въ 10 ч. сутриньта настѫпи отъ Комщица въ следния редъ:
Една чета опълченци и единъ взводъ войници подъ началството на юнкера Желѣзовъ — по шосето Комщица—Бребевница—Протопотинци, съ цель да заблуди противника.
Една чета доброволци подъ началството на четника Николаевъ по пѫтя Бърля—Горни Криводолъ и Болиевъ долъ, да нападне неприятелската позиция на височината между Каменица и Изатовци [1].
Самъ капитанъ Паница съ всички конници на лице (войници, жандарми и доброволци, между които и енергичния и храбрия доброволецъ харватинъ Крониславъ Херуцъ), тръгна презъ Вълковия право за Изатовци. Останалата часть отъ отряда тръгна неизвестно въ какъвъ редъ по шосето за Изатовци.
Доброволческата чета на Николаева при Г. Криводолъ се натъкна на малки сръбски части, залегнали при Болиевъ долъ. Четата се разсипа въ верига и откри огънь. Следъ едночасова престрелка сърбитѣ отстѫпиха на позицията при Изатовци, дето бѣха заели позиция около баталионъ сърби. Отрядътъ се разгъна въ боенъ редъ: на дѣсния флангъ дветѣ чети доброволци, на лѣвия — дветѣ запасни роти; а пъкъ опълченскитѣ чети въ поддръжка. Завърза се усилена борба, която трая до 2 ч. сл. обѣдъ. Лѣвофланговата запасна рота:
1. Приложение № 6.
123
успѣ да заеме селото Изатовци и да заплаши фланга и тила на сърбитѣ. Това ги принуди да отстѫпятъ. 2-а доброволска чета първа се спусна да ги преследва въ падината задъ позицията. Обаче на другия склонъ на позицията сърбитѣ бѣха се окопали задъ дебели дървета, които бѣха изсѣчени. Отъ тамъ откриха залповъ огънь по четата, която се принуди да залегне и да открие огънь. Сърбитѣ се държаха, докато 1-а доброволска чета, която настѫпваше по въ дѣсно, обхвана фланга имъ и ги обстреля странично. Въ сѫщото време конницата на капитанъ Паница заплаши другия имъ флангъ отъ югъ. Сърбитѣ отстѫпиха презъ Славиня оттатъкъ границата.
Командирътъ на баталиона майоръ Милошевичъ изпрати два конника въ Пиротъ съ донесение, че е нападнатъ и потиснатъ отъ четири български баталиона и единъ ескадронъ.
Отрядътъ на капитанъ Паница остана при Изатовци. Само 1-а доброволческа чета на четника Николаевъ и конницитѣ отидоха въ Славиня. Отъ четата Паница изпрати на височинитѣ къмъ Росомачъ и на Видличъ планина по 30 души съ нѣколко конници. Бѣше разпратилъ отъ сѫщитѣ и по други мѣста, та при него въ Славиня бѣха останали всичко 56 доброволци и 17 конника.
Между това въ 7 и ½ ч. вечерьта нѣкои Славинчани увѣриха капитанъ Паница, че сърбитѣ докарали въ Ръжана пушки и събирали третия призивъ (народното опълчение) да го въорѫжатъ. Тъй като Ръжана е само на 4 клм. отъ Славиня капитанъ Паница изпрати вторично шпиони да узнаятъ мѣстата, дето сѫ стоварени пушкитѣ, силата и разположението на неприятеля и духътъ имъ. Въ 9 и ½ часа шпионитѣ се върнаха и дадоха всички потрѣбни сведения. Тѣ бѣха отъ такъвъ характеръ, че трѣбваше да се действува веднага. Поради това капитанъ Паница реши безъ да чака подкрепление да дейсгвува съ бойцитѣ, които имаше въ Славиня. Следъ като изпрати заповѣдь на поручикъ Зафирова да му изпрати и другата чета доброволци, веднага разпореди 20 души отъ доброволцитѣ да останатъ въ Славиня каго поддръжка, а съ другитѣ 17 конници и 36 доброволци атакува сърбитѣ, които бѣха заели позиция при границата. Конницитѣ подъ командата на подофицера Христовъ излѣзоха срещу дѣсния фланъ и откриха най-напредъ огънь отъ конетѣ. 10 души доброволци пъкъ откриха огънь срещу лѣвия флангъ. Останалитѣ 26 доброволци отидоха при конницитѣ, които се спешиха, и заедно съ тѣхъ откриха честъ огънь и настѫпиха съ голѣмъ шумъ. Борбата трая доста време, презъ което пристигнаха и 30-тѣ души отъ Росомачъ и се присъединиха къмъ нападателитѣ. „Както ординарцитѣ ми Дюстабановъ и Херуцъ, тъй и всички вой
124
ници и доброволци безусловно бѣха герои, особено четникътъ Лука Николаевъ и кавалерийскиятъ подофицеръ Христовъ” — пише капитанъ Паница въ реляцията си. Най-после следъ 2 и ½ часа съ трѣскотия, викове и натискъ, сърбитѣ избѣгаха въ най-голѣмо безредие къмъ Пиротъ. Самъ командирътъ на баталиона, майоръ Милошевичъ, едва се спаси. Той изпрати веднага кавалерийския офицеръ, който бѣ при него да съобщи на краля, че е нападнатъ отъ четири български дружини, единъ ескадронъ и нѣколко топа, че е разбитъ и че българитѣ настѫпватъ къмъ Пиротъ.
Капитанъ Паница съ шепата конници и доброволци влѣзе въ Ръжана, дето уловиха 35 плѣнника. Като излѣзоха на северо-западната страна на селото, намѣриха неприятелски бивакъ и по него разхвърлени котелки съ ядене, хлѣбъ, галети, раници и пр. Паница остави часть отъ доброволцитѣ да охраняватъ западно отъ селото, а съ другата часть реквизира кола, натовари на тѣхъ складиранитѣ въ Общинското управление пушки, сухари, оризъ и пр. за третия призивъ и ги закара въ Славиня. Следъ това отрядътъ се оттегли още сѫщата вечерь въ Славиня.
* * *
Както се каза, краль Миланъ поради поражението на сърбитѣ при Ропотъ—Комщица и Туденъ, уплашенъ отъ това, че българитѣ презъ Калотинската тѣснина ще нападнатъ Царибродъ, на 6-и ноемврий по обѣдъ избѣга съ щаба си въ Пиротъ. При Сливница той бѣ оставилъ началникътъ на Оперативното отдѣление подполковникъ Атанацковичъ, а въ Царибродъ — офицера за порѫчки капитанъ Нешичъ, като пратеници отъ Щаба на армията.
Капитанъ Нешичъ още на 5-и ноемврий бѣше предупредилъ краля за опасностьта отъ обходъ на лѣвия флангъ, и на краля се стори, като че ли думитѣ му се сбѫдватъ; за това на 7-и ноемврий той го повика въ Пиротъ и му каза: „повикахъ те като краль и главнокомандуващъ да те похваля, загдето така искрено ми служишъ и ми говоришъ откровено, съ разбиране на положението и нашитѣ операции. Сега виждамъ колко сгрешихъ, че на 5-и и 6 и не нападнахъ решително. Тогава почти всички ми казаха, че има доста време, а сега, следъ два дни, казватъ ми, че вече
е късно. Ще те задържа като воененъ секретарь и ще те назнача ординарецъ”.
Нешичъ окуражи краля и го посъветва да свика по-скоро останалитѣ въ страната запасни отъ 1-и и 2-и позивъ. — „Азъ съмъ взелъ нужднитѣ мѣрки, каза кральть, да се вдигне на военна нога колкото се може по-скоро всичката ни военна сила. Утре пристига 2-и полкъ 2-и призивъ”.
125
Въ тоя моментъ влѣзе началникътъ на Върховния щабъ и докладва телеграфическия разговоръ, който има съ началника на Оперативното отдѣление въ Драгоманъ. Последниятъ донасяше, че българитѣ подновили атаката, (касае се за западния върхъ на Три Уши) и Дунавската дивизия съобщава, че не ще може да удържи позицията, на която се е съсрѣдоточила и че иска да отстѫпи по дѣсния брѣгъ на Драгоманската рѣка (тамъ дето по-рано се бори 9-и полкъ съ доброволцитѣ на поручикъ Шиварова); че началникътъна Дунавската дивизия, полковникъ Хорстигъ, се съмнява въ това дали Дринската и Моравската дивизии ще могатъ да стигнатъ на опредѣленитѣ мѣста. По-нататъкъ началникътъ на Оперативното отдѣление телеграфираше: „Хорстигъ сега дойде и съобщава, че неприятельтъ е заелъ и Чепанъ и че сме обходени и обиколени. Изпратена е заповѣдь на Дринската дивизия да отстѫпи на височината южно отъ Драгоманската тѣснина. За конната бригада не знаемъ нищо. Покрай телеграфа минаватъ войски, и това мѣсто ще напуснемъ. По-добре елате въ Царибродъ, отдето ще издаваме по-лесно заповѣди”.
Началникъ щаба бѣше отговорилъ вече, че отива въ Царибродъ.
Кральтъ забеляза, че началникъ щаба е много угриженъ и го попита да не би да крие нѣщо отъ него. Последниятъ му отговори: „Какво по-лошо, Ваше Величество, бихъ могълъ да ви докладвамъ отъ това положение? . . . Но, моля ви се, не се отчайвайте, на война всичко може да се обърне на добре. Мисля преди всичко да заповѣдамъ всички дивизии да отстѫпятъ наредъ съ Дунавската, а после ще отида въ Царибродъ и отъ тамъ, като се запозная съ положението, ще наредя каквото трѣбва, като се съветвамъ предварително съ Ваше Величество”.
Следъ това началникъ щаба издаде заповѣдь на дивизиитѣ да отстѫпятъ наредъ съ Дунавската и като бѣше увѣренъ, че Моравската дивизия е при с. Габеръ, възложи на нея да брани лѣвия брѣгъ на рѣка Лукавица.
Преди тръгването си за Царибродъ, обаче, той повика пиротския окрѫженъ управитель, запасния майоръ Поповичъ и му каза; Майоръ Милошевичъ ми съобщи, че се намира въ голѣма опасность; отъ вчера нѣма никакво известие отъ него, нито можемъ да го намѣримъ. . . Предполагаме да е плененъ, защото узнахме, че 15 български дружини сѫ отишли по посока на Ръжана, но поради мъглата сме изгубили следитѣ на тая българска колона, така че не знаемъ нито намѣрението ѝ, нито до кѫде е стигнала. Опасностьта е голѣма”.
Началникъ щаба замина за Царибродъ, а кральтъ остана въ Пиротъ. Презъ нощьта той изпрати да повикатъ начал-
126
ника на санитарната часть д-ръ Владанъ Джорджевичъ, оплака му се, че нѣколко нощи не е мигналъ и че тая нощь не смѣе да заспи, защото всѣки мигъ очаква депеши отъ най-голѣма важность. Той поиска нѣщо успокоително, но не морфиумъ, защото не иска да спи. Докторътъ му даде бромкалий.
— Страшно положение — каза кральтъ — Дунавската дивизия разстроена. Българитѣ могатъ лесно да пробиятъ и на Царибродъ и на Ръжана, кѫдето онзи малъкъ отрядъ отъ резервисти не е могълъ да даде достатъченъ отпоръ. Тѣ сѫ сега на три пеши часа отъ Пиротъ. Тука нѣма нищо друго освенъ една рота — моята дворцова стража. Всички наблѣгатъ да се махна. Кѫде да се дена, да оставя ли войската въ такъвъ моментъ?
— Господарю, — каза му Вл. Джорджевичъ, — щомъ до тамъ е дошла работата, да идемъ при войската и нека съ нея загинемъ.
— Кѫде? — отговори кральтъ — при разбититѣ и деморализирани части на Дунавската дивизия?
— При която и да е.
— Ама, докторе, знаете ли вие, че моятъ щабъ вече 24 часа не знае, кѫде му сѫ тритѣ дивизии! [1]
И наистина началникъ щаба следъ като стигна въ Царибродъ донесе, че Дунавската дивизия съ 4-и и 10-и полкове е отстѫпила надъ Драгоманъ и Драгоилъ, а Дринската дивизия привечерь е отсечена отъ Дунавската. Колкото се отнася до Шумадийската и Моравската дивизии, началникъ щаба още нищо не е могълъ да узнае.
Следъ това кральтъ взе още единъ прахъ бромкалий, успокои се и пожела да спи. Обаче малко следъ това при стигнаха двамата конници отъ Ръжана и донесоха рапорта отъ майоръ Милошевичъ, че е нападнатъ и „потиснатъ” отъ голѣмата българска сила — 4 баталиона и единъ ескадронъ — и че води борба при Ръжана, която е на 4 часа отъ Пиротъ. Това повлия твърде много на краля. Той веднага заповѣда телеграфически до началникъ щаба да разпореди Дунавската дивизия, едничката, за която бѣ известно кѫде е, съ усиленъ маршъ да отстѫпи и заеме съ главнитѣ си сили позиция на лѣвия брѣгъ на р. Нишава, югоизточно отъ Пиротъ при Суковския мостъ. Всичкиятъ обозъ да се прехвърли задъ Суковския мостъ. Конната бригада отъ с. Станянци да отстѫпи на с. Крупецъ и отъ тамъ въ Пиротъ. Отстѫплението на Дунавската дивизия, обаче, кральтъ постави въ зависимость отъ обстановката.
Въ това време началникъ щаба телеграфира отъ Царибродъ, че Дринската дивизия била на мѣстото, на което
1. Владанъ Джорджевичъ, Српско-бугарски рат, т. II.
127
вчера се била: с. Баалинъ и с. Ярловци. Но Кральтъ нѣмаше време да се успокои отъ това известие, защото тъкмо тогава пристигна офицерътъ, изпратенъ отъ майоръ Милошевичъ, който донесе, че българитѣ разбили отряда му въ Ръжана и напредватъ къмъ Пиротъ.
Вече никой не можеше да удържи краля въ Пиротъ. Той съобщи на началникъ щаба въ Царибродъ тая весть и му заповѣда да изпрати единъ полкъ и една батарея отъ Дринската дивизия въ Пиротъ, отдето да тръгнатъ за Ръжана, а въ 5 часа сутриньта на 8-и телеграфира на сѫщия, че отива да се срещне съ министъръ-председателя въ Нишъ, та той, началникъ щаба, да го замѣства и отъ негово име да издава заповѣди. „Моето мнение е, добави кральтъ, че ще трѣбва да наредите постепенно отстѫпление на три дивизии къмъ Нишъ, а една да запази отъ пробивъ къмъ Трънъ или отъ Своге”.
Призори кральтъ повика пиротския окрѫженъ управитель, запасния майоръ Поповичъ и му каза; „Тодоре отъ тебе нѣма да крия; ние се намираме въ голѣма опасность, пеприятельтъ ще проникне въ Пиротъ или отъ Ръжана, или отъ Царибродъ. Моето оставане тукъ е невъзможно. На тая линия нѣма вече нито една сигурна часть, при която бихъ могълъ да остана, което бихъ най-много желалъ. Тоя часъ азъ напущамъ Пиротъ, а тебе назначавамъ комендантъ на Пиротската отбрана. Оставямъ подъ твоя команда ротата, която служи за дворцова стража. Приготви всичко, що е потрѣбно, за да се подпалятъ и унищожатъ магазинитѣ, ако неприятельтъ пробие отъ Царибродъ; ако ли дойде отъ Ръжана, тогава не, защото работата може да се поправи. По тоя въпросъ допитайте се до началникъ щаба въ Царибродъ”.
Майоръ Поповичъ, наистина, се разпореди, и когато кральтъ съ часть отъ върховната команда замина за Бѣла Паланка, пиротскиятъ глашатай удряше барабана и свикваше пиротскитѣ граждани, които могатъ да носятъ орѫжие да се събератъ, за да отбраняватъ града противъ нѣкои български негодници, които се промъкнали презъ сръбската пойска, за да нападнатъ Пиротъ.
Между това майоръ Поповичъ постави ротата — дворцовата стража — на позиция на Ръжанския пѫть. Въ сѫщото време събранитѣ 300 граждани, раздѣлени на две чети, се въорѫжиха. Стигна и една батарея отъ Дунавската дивизия. Но тъй като неприятелътъ не се показваше, то майоръ Поповичъ изпрати ротата съ два топа по пѫтя за Ръжана; следъ тѣхъ изпрати и два планински топа, които стъкми въ Пиротъ съ прислуга отъ граждани. Всички тия частички стигнаха въ Ръжана и влѣзоха въ отряда на майоръ Милошевичъ. Последниятъ донесе, че е събралъ 220
128
отъ пръснатитѣ си войници и заелъ пакъ Ръжана и че българитѣ опустошили и отнесли всички пушки и муниции приготвени за 3-и призивъ.
Въ Пиротъ майоръ Поповичъ извади пиротскитѣ „опълченци” заедно съ останалитѣ топове отъ батареята на върха Провалия. Тамъ изпрати и 2-и баталионъ отъ 2-и полкъ 2-и позивъ, който току що бѣ стигналъ. Най-после докато изтегляха батареята на върха Провалия, пристигна и конната бригада, разположи се на бивакъ и изпрати разезди къмъ с. Ръжана, Петерлашъ и Царибродъ.
Такава честь направиха кральтъ, началникъ щаба и пиротскиятъ окрѫженъ управитель на капитанъ Паница и на неговитѣ 17 конника и 56 доброволци.
Между това началникъ щаба на армията, както се каза, бѣ отишълъ въ Царибродъ. Тамъ пристигна отъ Драгоманъ и началникътъ на Оперативното отдѣление, който го ориентира въ положението. Началникъ щаба се убеди, че има слаба надежда да се задържи на българска земя. Въ 3 часа презъ нощьта той получи отъ краля известието, че българитѣ настѫпватъ отъ Ръжана за Пиротъ и заповѣдь да изпрати въ Пиротъ поне единъ полкъ пехота. Тогава той реши общо отстѫпление на границата и даде заповѣдь за това.
Изглежда, че сърбитѣ сѫ се опитали и по дипломатически пѫть да се отърватъ отъ доброволцитѣ, които имъ зададоха такъвъ страхъ и които първи навлѣзоха въ Сърбия, както на южния, така и на северния воененъ театъръ. Когато на Сливница гърмѣха топоветѣ, дипломатическитѣ агенти на великитѣ сили въ София бѣха се събрали въ Юнионъ клубъ и по предложението на представителитѣ на приятелскитѣ на Сърбия сили искали да се направятъ постѫпки предъ княза да отстрани милиционеритѣ и доброволцитѣ отъ войската. По тоя поводъ българското правителство е подало следващата нота до поменатитѣ агенти.
„Княжеското правителство се уведоми косвено, че господа представителитѣ на великитѣ сили въ София се събрали вчера съ цель да отправятъ колективна нота до княжеското правителство. Като не получи тая нота, княжеското министерство на Външнитѣ дѣла събра сведения, отъ които излиза, че господа дипломатическитѣ агенти на великитѣ сили, подбудени отъ човѣколюбиви чувства, пожелали да направятъ постѫпки предъ княжеското правителство, за да спре въ дадения случай българскитѣ милиционери и доброволци отъ да защищаватъ София, за да се не даде по тоя поводъ на сърбитѣ да употрѣбятъ крайни мѣрки въ столицата. Княжеското министерство на Външнитѣ дѣла счита за
129
длъжность да уведоми господа дипломатическитѣ агенти на великитѣ сили, че сръбската войска така сѫщо има въ редоветѣ си доброволци и милиционери и ги моли въ следствие на това да благоволятъ да провѣрятъ тоя фактъ, като изпитатъ още днесъ сръбскитѣ пленници, преди да се отправятъ за мѣстата, кѫдето сѫ интернирани. [1]
* * *
Отъ българска страна щабътъ на Западния корпусъ прекара на 7-и ноемврий много угрижено. Споредъ него боятъ бѣше и преждевремененъ и рискуванъ. Той очакваше да пристигнатъ въ 2—3 дни 15—20 дружини отъ Южна България и победата щеше да бѫде и по-сигурна и по-решителна. Но при първитѣ успѣхи на лѣвия и дѣсния флангове манията да вървятъ напредъ обхвана всички. Всѣки може да си представи положението на щаба на корпуса къмъ 4 ч. сл. пл. при последния напоръ на сърбитѣ, когато всичкиятъ резервъ се състоеше отъ една музикантска команда и други нестроеви, въорѫжени отъ коменданта на Сливница.
Бѣше ясенъ тихъ день. Въ София гърмежитѣ на топоветѣ отъ Сливница се чуваха, като че боятъ се водѣше на 2—3 километра предъ столицата и се сливаха въ непрекѫснатъ тънтежъ. Голѣмъ страхъ владѣеше. Хазната и държавната архива се изнасяха за Орхание. Пристигна и князътъ. Това усили още повече страхътъ. Князътъ се срещна съ току що пристигналия отъ Южна България командиръ на Източния корпусъ подполковникъ Николаевъ, двамата взеха решение за по-нататъшнитѣ действия. Князьтъ следъ това, като се убеди, че отъ кѫде Брѣзникъ нѣма опасность, замина пакъ за Сливница. Получиха се и първитѣ благоприятни известия отъ бойното поле и населението се успокои.
* * *
Следъ победата на Сливница войскитѣ отъ Западния корпусъ трѣбваше да се устроятъ и да дочакатъ подкрепленията, които идѣха отъ Южна България. Освенъ това частитѣ, които бѣха пристигнали отъ Южна България, въ бързитѣ походи бѣха изоставили обозитѣ, а нѣкои и раницитѣ и трѣбваше да ги дочакатъ. Трѣбваше да се снабдятъ и съ муниции. Поради това всички части по заповѣдь се прибраха въ укрепената Сливнишка позиция. Изключение направи само отрядътъ на капитанъ Поповъ. Тоя отрядъ следъ разбиването на Моравската дивизия нощува въ и около
1. Зелената книга, 1886 г. стр. 23.
130
Гургулята и настѫпи по следитѣ на отстѫпващата Моравска дивизия. Авангардътъ и главнитѣ сили настѫпиха по пѫтя Арзанъ и Госъ за Брѣзникъ; въ лѣво отъ него настѫпи лѣво странично прикритие, а въ дѣсно — дѣсно странично прикритие по пѫтя Кошарица—Арзанъ—Романци—гр. Брѣзникъ.
Къмъ отряда на Попова се бѣха присъединили и нѣкои части, съ които отрядътъ бѣ подкрепенъ миналия день. Между тия части бѣ и 3-а чета отъ 1-а Софийска (9-а Опълченска) доброволческа дружина. Обаче докато всички други части личатъ въ заповѣдьта за настѫплението, казаната чета съвсемъ не се споменава. Не само това, но тя се движи съвсемъ самостоятелно въ дѣсно и отъ дѣсното странично прикритие. Тя преследваше отстѫпващитѣ сърби съвсемъ отъ близу, но безъ да открива огънь. И вечерьта, докато всички части отъ отряда се събраха да нощуватъ въ Брѣзникъ, 3-а чета отмина Брѣзникъ и се спрѣ да нощува въ с. Гърло на 7—8 километра отъ своитѣ въ Брѣзникъ и 7—800 крачки отъ сръбскитѣ постове. Разбира се доброволцитѣ се радваха на смѣлостьта на своя командиръ и не подозираха, че ги заплашва едно наистина сръбско коварство. Тѣхниятъ командиръ поручикъ Бацета бѣше руски офицеръ, но сърбинъ по народность. Неговата смѣлость и енергия съвсемъ не бѣха отъ благородно побуждение.
„Поручикъ Бацета [1] — пише въ споменитѣ си доброволеца Ив. Поповъ — заповѣда да свалимъ раницитѣ и да съставимъ пушкитѣ. Той нареди да запалимъ огньове и да донесатъ за четата ракия. Подиръ малко нѣколко селяни донесоха буре съ ракия, отъ което почнаха да пълнятъ манеркитѣ, които самъ Бацета поднасяше на момчетата и ги насилваше да пиятъ. Мнозина отъ нашитѣ другари го прекалиха; езикътъ имъ почна да се преплита, нѣкои отъ тѣхъ почнаха да проявяватъ лудории: да крѣскатъ, да пѣятъ и да играятъ — нѣщо недопустимо и ненормално при положението, въ което се намирахме. А презъ това време поручикъ Бацета обикаляше по баиритѣ и отъ време на време съ една бѣла носна кърпичка правѣше знаци на неприятелскитѣ часги. Това бѣ забелязано не само отъ менъ, но и отъ мнозина наши другари, между които: Ив. Блъсковъ, Ат. Дойчевъ, А. Аврамовъ, Александъръ Сахаровъ и още нѣколко души, имената на които не си спомнямъ. Поведението на ротния ни се видѣ доста подозрително, затова решихме да вземемъ тайно нѣкои предохранителни мѣрки. Следъ кратко съвещание между поменатитѣ другари Ал. Сахаровъ бѣ натоваренъ да помоли ротния да се оттегли ротата отъ
1. Поручикъ Бацета пое командуването на 3-а чета отъ подпоручикъ П. Цвѣтковъ при тръгването отъ Пловдивъ.
131
селото и да се настани на нѣкое по-закрито и по-безопасно мѣсто. Когато Сахаровъ — наблюдаванъ въ тъмнината отъ насъ — говорѣше на пор. Бацета, последниятъ го изруга на руски по най-циниченъ начинъ, като го заплашваше съ строго наказание и дори и съ застрелване за тази негова дързость. Положението стана много критическо и не се знаеше какъвъ печаленъ край щеше да вземе работата, ако бѣхме останали още на това мѣсто. Презъ нощьта, обаче, се получи заповѣдь ротата да се оттегли незабавно назадъ къмъ Брѣзникъ. Тази заповѣдь Бацета нѣкакъ намръщено и съ явно недоволство я посрещна. Заповѣдьта бѣ предадена отъ единъ артилерийски подпоручикъ. Оттеглянето на ротата стана по следния начинъ: тритѣ взвода съ поручикъ Бацета се измъкнаха по течението на рѣката изъ дефилето, а първиятъ взводъ подъ началството на старшия подофицеръ Ал. Сахаровъ, който следъ раняването на фелдфебела ни Ив. Тачевъ на 7-и ноемврий при Гургулята бѣ замѣстенъ отъ него, служеше за прикритие на другитѣ взводове отъ ротата. Следъ дълги уморителни лутания въ мрачината сутриньта на 7-и ноемврий нашиятъ взводъ пристигна въ Брѣзникъ, и се присъедини къмъ останалитѣ части отъ ротата. Още сѫщия день, безъ да ни се даде почивка, по заповѣдь на Бацета, ротата въ пълния си съставъ се отправи къмъ Гургулята, дето нашата дружина и други войскови части се намираха на бивакъ на около единъ километъръ северозападно отъ селото”. [1]
* * *
Въ Радомиръ, както се каза, на 7-и ноемврий пристигнаха отъ Кюстендилъ Дѣдо Ильо и Д. п. Георгиевъ съ 300 души доброволци. Къмъ тѣхъ се присъедини Дѣдо Илювата чета, която взе участие въ боя при Брѣзникъ. Така че четата достигна 400 души; отъ тѣхъ стотина души бѣха конници: 30 командувани отъ Храновъ и останалитѣ отъ Хаджиевъ. Тая чета, разрастнала се въ дружина, влѣзе въ състава на новосформирания Изворски отрядъ и взе участие въ боеветѣ, които се водиха на 15-и и 16-и ноемврий при Изворъ. За съжаление нѣмаме никакви сведения за действията ѝ.
1. Тоя пѫть на поручикъ Бацета не е наложено наказание, само четата му е отнета; но една година по-късно за предателство въ полза на Сърбия бѣ осѫденъ на 12 години затворъ.