V. Настѫпление на българитѣ южно отъ Балкана.
1. Настѫплението на капитанъ Паница и на авангарда на Западния корпусъ
Действията на Паница. Отстѫплението на сърбитѣ отъ Сливница и връщането имъ. Боятъ при Драгоманъ на 10-и и при Царибродъ на 11-и и 12-и ноемврий. Сръбското искане примирие. Вторично разбиване на сърбитѣ при Ръжана.
На северния стратегиченъ флангъ предприемчивиятъ капитанъ Паница не остана миренъ. Въ два часа презъ нощьта срещу 8-и ноемврий следъ набѣга въ Ръжана той прибра доброволцитѣ съ трофеитѣ въ Славиня. Сутриньта на 8-и, следъ като разгледа позициитѣ, той остави въ Славиня дветѣ чети доброволци подъ началството на четника Николаевъ съ заповѣдь да не настѫпва, а да брани позициитѣ при Славиня и Изатовци, като му даде и инструкции за това. Съ останалитѣ части той се върна въ Смолча.
Между това още на 8-и септемврий отъ Сливница заповѣдаха на ротмистъръ Бендеревъ съ отрядъ отъ една дружина, единъ ескадронъ и една батарея да разузнае за силата и разположението на сърбитѣ и да поддържа връзка съ капитанъ Паница.
Още на 8-и вечерьта Бендеревъ изпрати конници до Паница съ предложение да действуватъ заедно противъ фланга на сръбската армия, а за по-тѣсна връзка между двата отряда капитанъ Бендеревъ помоли капитанъ Паница да изпрати въ Бребевница промеждутъченъ отрядъ. На 9-и сутриньта отрядътъ на Бендерева тръгна отъ Малово и вечерьта стигна въ с. с. Връбница и Букоровци.
Навѣрно въ Смолча на 8-и вечерьта капитанъ Паница е получилъ заповѣдь да действува така, както е казано въ предложението на Бендерева. Поради това той остави 2-а запасна рота на поручикъ Зафирова и 80 македонци доброволци, които току що бѣха пристигнали отъ турската граница, като резервъ на доброволцитѣ при Славиня, а самъ той съ 5-а запасна рота и три чети опълчение замина да изпълни заповѣдьта на началникъ щаба на армията, да направи набѣгъ презъ Туденъ къмъ Царибродъ въ тилъ на
133
неприятеля, да нападне и унищожи обозитѣ му, та по тоя начинъ да отвлече вниманието му отъ Сливница.
По срѣдъ нощь той тръгна отъ Смолча съ 5-а запасна рота и тритѣ чети опълчение, но близо до Ропотъ единъ конникъ го срещна и му предаде телеграма отъ военния министъръ, съ която му съобщаваше, че сръбски войски се движатъ отъ Неготинъ и Зайчаръ къмъ Пиротъ и Царибродъ и го съветваше да настѫпва по първата посока Ръжана—Пиротъ. Той, като остави единъ взводъ войници съ заповѣдь да действуватъ къмъ Протопопинци, се върна съ останалитѣ въ Смолча.
Рано сутриньта на 9-й ноемврий съ всички части, които се намираха въ Смолча, отиде въ Изатовци. Тамъ остави частитѣ да подтегнатъ позицията, а самъ замина за Славиня. Къмъ 4 часа следъ пладне на северъ къмъ Росомачъ се показаха нѣколко сръбски войника, водени отъ селяни. Завърза се престрелка съ единъ постъ отъ доброволската чета. Следъ като изгубиха двама войника и единъ конь сърбитѣ отстѫпиха. Като се притече къмъ мѣстото на престрелката, капитанъ Паница видѣ, че се движи цѣлъ сръбски баталионъ къмъ близкия манастиръ св. Богородица [1] въ обхватъ на дѣсния му флангъ. Тогава той изпрати шпиони къмъ Ръжана, Росомачъ и манастира и разузнавачи по Видличъ планина, остави въ Славиня една чета доброволци и се върна въ Изатовци. Още сѫщата вечерь шпионитѣ му съобщиха, че на сърбитѣ идѣли на помощь два баталиона „стояча войска”, отъ които единия заминалъ за манастира отдето изпратилъ отдѣления къмъ Росмачъ, Яловица и др. крайгранични села [2].
Въ 3 часа сутриньта на 10-и ноемврий, той изпрати подъ общата команда на четника Николаева четата доброволци на Петкова и харамиитѣ на Вълко Войвода презъ Сѣнокосъ къмъ с. Росомачъ и манастира съ заповѣдь 10 души да вардятъ височинитѣ надъ Росомачъ, а другитѣ, икато се раздѣлятъ на 2 части, да нападатъ „не силно” на неприятелското разположение [3].
Докато правѣше тия разпореждания той трети пѫть получи писмо отъ ротмистъръ Бендерева да му осигури дѣсния флангъ. Поради това капитанъ Паница въ 5 ч. сутриньта на 10-и изпрати къмъ Бребевница 2-а запасна рота.
За да подкрепи Николаева, щомъ съмна, капитанъ Паница пустна рѣдка верига и настѫпи по фронта. Следъ като влѣзе въ сферата на огъня веригата залегна и откри огънь.
1. Паница погрѣшно го нарича св. Архангелъ.
2. Подкреплението, както се каза, бѣ изпратено отъ Пиротъ и се състоеше отъ 1 баталионъ 2-и призивъ, една рота 1-и призивъ и две орѫдия.
3. Мѣстностьта се вижда на приложение № 6.
134
Следъ тричасова стрелба сърбитѣ прекратиха огъня. Прекратиха го и българитѣ. Тогава капитанъ Паница остави въ Славиня за началникъ на авангарда поручикъ Зафировъ, а той се върна въ Изатовци.
Скоро следъ това сърбитѣ отстѫпиха къмъ Ръжана, и четника Николаевъ следъ малка престрелка зае Росомачъ и донесе, че сърбитѣ се съсрѣдоточватъ при манастира. Капитанъ Паница му изпрати помощь четата на Райчева съ заповѣдь, щомъ чуятъ бой кѫде Славиня или Ръжана да нападнатъ силно на сърбитѣ при манастира. Вмѣсто Зафирова, който се бѣ прибралъ въ Изатовци, той изпрати въ Славиня учителя Дюстабановъ да следи за движението на сърбитѣ.
Не се бѣ минало нито четвъртъ часъ и се зачу силна престрелка отъ къмъ Славиня. Скоро следъ това пристигна и Дюстабановъ и съобщи, че сърбитѣ съ превъзходни сили нападатъ силно на лѣвия флангъ, южно отъ Славиня. Капитанъ Паница подаде тревога и събра частитѣ си на позицията при Изатовци. Следъ това изпрати поручикъ Зафирова съ 5-а рота да подкрепи лѣвия флангъ, а съ останалитѣ части зае Изатовската позиция.
Щомъ поручикъ Зафировъ се показа съ ротата си задъ лѣвия флангъ на веригата, сърбитѣ откриха артилерийски огънь.
„Войницитѣ ми, (така нарича Паница доброволцитѣ) трепнаха отъ писъка на гранатитѣ — пише самиятъ той — положението бѣ критическо, обаче лѣвиятъ ми флангъ, дето бѣ ротата, командувана отъ поручикъ Зафировъ, юнашки се борѣше”.
За да подкрепи центъра и дѣсния флангъ, Паница пръсна въ верига всичкия си резервъ, и самъ той пое управлението на дѣсния флангъ. Положението все пакъ си оставаше критическо. За да се заблудатъ сърбитѣ относително слабостьта на силитѣ въ отряда, следъ като получи одобрение отъ Паница, Дюстабановъ извади всички селяни и селянки отъ Изатовци и Каменица, построи ги въ резервенъ редъ и така следваха задъ веригата.
„3а честь на Изатовчани и Каменчани — пише Паница въ релацията си — ще кажа, че тѣ съ готовность приеха това предложение, като извадиха въ най-скоро време даже и децата си, за да помогнатъ на дѣлото и не се уплашиха отъ куршумитѣ, а спокойно следваха следъ веригата и съ възхищение всичкото време викаха „ура” по диктовката на Дюстабанова”.
Между това по заповѣдь на поручикъ Зафирова 10 отборъ стрелци отъ 5-а рота се покатериха по скалистия склонъ на Видличъ, залѣгнаха задъ канаритѣ и отъ тамъ обстрелваха изключително артилерийската прислуга. Капитанъ Паница пъкъ прати заповѣдь на харамийския войвода Вълко да остави другитѣ доброволци около Росомачъ, срещу манастира, а той съ своитѣ харамии, около 20 души.
135
да нападне отъ височинитѣ дѣсния флангъ на настѫпващитѣ сърби.
Сърбитѣ настѫпваха упорно въ гѫсти вериги, но щомъ се появи Вълко на дѣсния имъ флангъ видимо трепнаха и спрѣха напредването. Капитанъ Паница ловко се възползува отъ тоя моментъ на колебание. Той заповѣда на всички енергично да настѫпватъ. Тъй като опълчението се боеше да напредва, той пръсна конницитѣ задъ опълченскитѣ вериги, и тѣ съ голи саби ги караха да вървятъ напредъ. Лѣвиятъ флангъ, засиленъ съ 5-а рота, следъ като отби нѣколко атаки, спустна се почти бѣгомъ да преследва отстѫпващия неприятель. Дветѣ сръбски орѫдия млъкнаха и така сѫщо съ бѣгъ се спасиха.
Паница преследва сърбитѣ до височинитѣ на Ръжана, дето зае позиция. Но въ това време отъ западъ на Ръсовскитѣ височини се показаха нови сръбски войски. Това бѣха току що пристигналитѣ останали два баталиона отъ 2-и полкъ 2-и призивъ, водени отъ командира на полка майоръ Иовановичъ.
Тъй като момчетата не бѣха яли цѣлъ день, патронитѣ бѣха останали много малко, окопи нѣмаше, па нѣмаше и съ какво да се направятъ, и най-после предъ видъ малочисленностьта на отряда капитанъ Паница напустна тия височини и се върна въ Славиня.
„Тука — пише капитанъ Паница — ми се представи картина още по-убийствена за положението на отряда ми. Макаръ да бѣхъ телеграфиралъ нѣколко пѫти за лѣкарь, фелдшери и лѣкарства, отрядътъ ми оставаше съ единъ фелдшеръ, у когото, следъ като свърши и моя тифтикъ, не оставаха и медицински срѣдства. Раненитѣ вече бѣха въ ужасно положение безъ медицинска помощь”.
Следъ това капитанъ Паница евакуира отъ Славиня раненитѣ и населението заедно съ хранитѣ и ги изпрати въ Каменица и Изатовци; остави въ Славиня само една чета доброволци, а съ останалитѣ части зае позицията при Изатовци като най-удобна и най-добре изработена.
За тоя бой началникътъ на Ръжанския отрядъ майоръ Милошевичъ донесе: „Тая сутринь въ 9 и ½ ч. българитѣ настѫпиха, но следъ дълга и упорита борба сѫ отбити, та отрядътъ ми пакъ остана въ Ръжана; при свършека на боя пристигна майоръ Иовановичъ съ два баталиона”.
* * *
Както се каза, въ следствие заплашването на капитанъ Паница, сръбскиятъ началникъ щаба презъ нощьта срещу 8-и ноемврий разпореди цѣлата армия да отстѫпи на границата. И наистина на 8-и ноемврий всички дивизии отстѫ-
136
пиха къмъ границата, освенъ Дунавската, която остана да прикрива Драгоманската тѣснина докато другитѣ отстѫпятъ.
Обаче скоро другъ вѣтъръ завѣя. Кральтъ, пѫтувайки за Нишъ, стигна въ Бѣла Паланка. Тамъ получи окуражителни новини, че отъ Ръжана българитѣ не само не настѫпватъ, но даже се върнали оттатъкъ границата. Получиха се донесения и отъ дивизиитѣ за мѣстонахождението имъ и за това, че българитѣ така сѫщо не настѫпватъ отъ Сливница и се прибрали въ укрепленията си. Докато той четѣше тия донесения, въ телеграфната станция въ Бѣла Паланка пристигна министъръ-председательтъ Гарашанинъ. Той, бидейки запасенъ майоръ, бързо се увѣри, че само страхътъ на кралевия вуйчо Генералъ Катърджи, физическата умора и нервозностьта на краля сѫ причини за неговото бѣгство дори въ Бѣла Паланка при появяването на Паница въ Ръжана.
Гарашанинъ успѣ да докаже на краля, че положението далечъ не е така лошо, както му е представено; че напротивъ, състоянието на работитѣ е релативно добро; че една изгубена битка не е достатъченъ поводъ да се напуща „читава” (сигурна) война, предприета за най-висшитѣ интереси на сръбството и най-после, че мѣстото на единъ върховенъ комендантъ не е въ Бѣла Паланка, а при войската [1].
Най-после кральтъ повика въ царибродската телеграфна станция началника на Върховния щабъ, който се яви около 4 и ½ ч. сл. пл. Заведе се дълъгъ разговоръ по телеграфа между двамата. Кральтъ, като се научи, че всичкитѣ дивизии сѫ въ отстѫпление, заповѣда на началникъ щаба веднага да изпрати ординарци, които да съобщатъ неговата заповѣдь по никой начинъ да не отстѫпватъ.
Тая заповѣдь бѣ дадена отъ краля на 8-и вечерьта и началникъ щаба едва въ 9 ч. сѫщата вечерь заповѣда на дивизиитѣ да се върнатъ назадъ на мѣстата си.
Между това Дринската, Шумадийската и Моравската дивизии отъ бойното поле съ усиленъ походъ късно презъ нощьта срещу 9-и ноемврий бѣха стигнали първитѣ две на границата, а третата презъ Брѣзникъ на Врабча, когато получиха заповѣдь да се върнатъ на позициитѣ срещу Сливница. На 9-и дивизиитѣ пѫтуваха обратно и капнали отъ умора стигнаха на 9-и вечерьта Дринската и Шумадийската дивизии при Дунавската дивизия на височинитѣ при Драгоманъ и Владиславци, а Моравската дивизия се спрѣ при Филиповци предъ отряда на капитанъ Поповъ, който бѣ въ Брѣзникъ.
1. Вл. Джорджевичъ, Срб. б. рат. стр. 1255.
137
* * *
Докато сърбитѣ бѣха заети съ тия безполезни маневри, българитѣ на Сливница на 9-и и 10-и ноемврий се устройваха и чакаха подкрепленията. На 8-и и 9-и ноемврий пристигнаха отъ Южна България 6-и и 8-и полкове, 1-и артилерийски полкъ, нѣколко южно-български дружини и пр. Всичко се събраха въ Западния корпусъ около 40,000 души. Частитѣ на корпуса се устроиха и подтегнаха. За командиръ на корпуса бѣ назначенъ подполковникъ Николаевъ, който до тогава командуваше Източния корпусъ.
Вь сѫщото време, на 9-и и 10-и, българитѣ предприеха разузнаване на двата фланга: отъ Брѣзникъ къмъ Филитювци и отъ Сливница къмъ Беренде. Отъ тѣзи разузнавания българитѣ се убедиха, че отъ къмъ фланговетѣ не ги застрашава никаква опасность. Обаче сведенията за сърбитѣ предъ фронта поради тѣхнитѣ отстѫпления и настѫпления бѣха много неясни, та преди да настѫпятъ съ всички сили князъ Александъръ реши да произведе усилено разузнаване вь голѣмъ размѣръ.
За тая цель бѣ съставенъ авангардъ отъ 5-и и 6-и полкове, една батарея и единъ ескадронъ. На авангарда се възложи да направи усилено разузнаване съ цель да заеме Драгоманската тѣснина, ако тя е оставена отъ сърбитѣ или заета съ незначителни сили и да прати преденъ отрядъ къмъ Царибродъ.
Началникътъ на авангарда като предполагаше, че при Драгоманъ сърбитѣ сѫ оставили само ариергардъ, построи боенъ редъ и атакува. Разигра се бой, на който присѫтствуваха, както князъ Александъръ, така и краль Миланъ съ министъръ председателя Гарашанинъ. Българитѣ съ развѣти знамена и подъ звуковетѣ на „Шуми Марица”, предъ очитѣ на краля атакуваха на щикъ и взеха позициитѣ на Шумадийската и Дринската дивизии. Кральтъ и министъръ председательтъ му се върнаха съкрушени и заповѣдаха на войската да отстѫпи и да се спре на границата при Царибродъ.
Следъ поражението при Драгоманъ, на което бѣ очевидецъ, краль Миланъ се завърна въ Царибродъ. Тамъ той събра съветъ, въ който възложи командуването на Нишавската армия на началника на Моравската дивизия полковникъ Топаловичъ, а военниятъ съветъ одобри отстѫплението на границата. Всички началници безъ изключение съветваха да се сключи миръ. Следъ това кральтъ се върна въ Пиротъ, отдето телеграфира на кралицата да направи постѫпки предъ австроунгарския пълномощенъ министъръ, та да се застѫпятъ великитѣ сили за прекратяване на войната.
На 11-и ноемврий армията — Дунавската, Дринската, Моравската и Шумадийската дивизии — се спрѣ и зае по-
138
зиция на самата граница по височинитѣ северо-западно отъ Царибродъ. Сѫщия день авангардътъ на Западния корпусъ, засиленъ съ пехота, артилерия и конница, атакува позицията на Дунавската дивизия и я превзе.
На 12-и ноемврий авангардътъ атакува позицията на Шумадийската дивизия, която бѣ задъ тая на Дунавската дивизия и превзе и нея. По тоя начинъ българитѣ осигуриха изхода отъ Драгоманския проходъ и дадоха възможность на главнитѣ сили на Западния корпусъ да настѫпятъ.
Презъ всичкото това време 1-а (9-а Опълченска) и 2-а Софийски доброволчески дружини, следъ като събраха четитѣ, си почиваха и се устройваха въ главнитѣ сили на Западния корпусъ: първата бѣ на бивакъ при с. Гургулята, а втората — задъ центъра на Сливнишката позиция.
* * *
Въ 1 ч. презъ нощьта на 10-и срещу 11-и пристигнаха въ Изатовци, идещи отъ Южна България, македонскитѣ войводи Кременлията, Иванчо Поройлията, Богданцалията, Тодоръ Тетимовъ и др., съ около 250—300 харамии. Навѣрно тѣ бѣха тръгнали заедно съ капитанъ Паница отъ Пловдивъ и понеже бѣха вървѣли пеша, едва сега пристигнаха.
Окураженъ отъ пристигналата помощь капитанъ Паница намисли да навлѣзе въ Сърбия, но преди това трѣбваше да устрои правилното снабдяване съ храна и патрони. Поради това той, следъ като разпореди 2 чети македонци на разсъмване да подкрепятъ четитѣ въ Славиня, заповѣда на поручикъ Зафировъ да му съобщи щомъ като неприятельтъ започне да настѫпва, и да брани позицията при Изатовци до последна крайность. Самъ Паница замина за Смолча и Комщица да уреди снабдяването и да донесе въ Щаба на армията за положението на отряда и на неприятеля, срещу който действува, а така сѫщо и да подбутне телеграфиститѣ по-скоро да свършатъ телеграфната линия съ София.
Сутриньта — 11-и ноемврий — на разсъмване сърбитѣ нападнаха Славиня, но бидоха отбити.
Паница получи донесение за това въ 11 ч. пр. пл. въ Комщица. Той ускори дейностьта си и въ 4 и ½ ч. сл. пл. тръгна за Изатовци. Още по пѫтя той чу силни гърмежи къмъ границата. Срещна го конникъ съ донесение, че неприятельтъ следъ една ненадейна и силна атака заелъ височинитѣ надъ Славиня. По-нататъкъ срещна да отстѫпва и часть отъ обоза. Въ Изатовци не намѣри никого; всички, въ това число и поручикъ Зафировъ, бѣха на позицията. Селянитѣ бѣха уплашени. Той повика поручикъ Зафирова и отъ него узна, че сърбитѣ заели околнитѣ височини, дори и тия при съседното село Брайкьовци.
139
При това положение капитанъ Паница реши да прибѣгне до нощна атака. Той заповѣда на войводитѣ Бабаджана, Юрука, Кременлията и Ропчето да се промъкнатъ скрито на височинитѣ южно отъ Брайкьовци и точно въ 12 ч. да нападнатъ сърбитѣ „ненадейно и отчаяно”.
Следъ това той събра всички свободни отъ служба и като ги насърдчи съ подходяща речь, поиска съгласието имъ за навлизането въ Сърбия. Громки и продължителни „ура” бѣха отговорътъ на предложението му. После за демонстрация предъ неприятеля и за насърдчение на момчетата по негова заповѣдь накладоха огньове, подѣха пѣсни, игри и хора.
До като бойцитѣ се веселѣха капитанъ Паница получи отъ Щаба на армията телеграма:
„Бѫдете внимателни. Царибродъ е нашъ и тази нощь Негово Височество нощува тамъ. Превземането стана въ 4 ч. днесъ [1]. Между васъ и Маринова трѣбва да сѫществува взаимна поддръжка непременно, а связь само по себе си се разбира. Вѣроятно утре ще ви изпроводимъ подкрепления. — Капитанъ Антикаровъ”. [2]
На тая телеграма капитанъ Паница отговори:
„Днесъ бѣхъ заминалъ за Комщица да влѣза въ споразумене съ васъ и да уредя съобщенията: телеграфни, отрядни и заднитѣ линии; бѣхъ оставилъ на мое мѣсто единствения си офицеръ, поручика Зафировъ, който, не зная защо, допустналъ неприятельтъ да заеме скалитѣ на лѣвия ни флангъ.
Азъ ви съобщихъ вече подробности за вчерашното сражение, силитѣ на неприятеля и мoитѣ крайни нужди. Най-последнитѣ известия, които добихъ тая минута сѫ, че отъ правия флангъ неприятельтъ е прекаралъ два баталиона презъ гората Видличъ; азъ отъ рано съмъ зелъ мѣрки, за да вардя нея височина, но по нѣмане на войска редовна у менъ съмъ изпратилъ доброволци, които работятъ положително по своему и безъ да съобщаватъ за положението и действията си. Освенъ това се боя, че тѣ нѣма да работятъ по вършината, а ще се впуснатъ по Одоровското корито.
Азъ, като искамъ да действувамъ съобразно съ отряда Царибродски, решавамъ положително да се държа противъ тѣхъ и не отстѫпвамъ тукашнитѣ позиции, но все така съмъ длъженъ да ви напомня, че помощь ми е повече отъ необходима и по-скоро.
Телеграфирахъ, че моя пѫть за отстѫпление е Петроханъ; пращайте помощь. Часътъ е 9, и сега, понеже ме нападатъ, прекѫсвамъ телеграмата и отивамъ за бойното поле”.
1. Телеграмата е подадена на 11-и вечерьта, но е получена късно понеже не бѣ възстановенъ телеграфа.
2. Поручикъ Мариновъ съ една запасна рота се намираше nа Петроханъ.
140
Изглежда, че сърбитѣ не сѫ нападнали сериозно, защото подиръ малко капитанъ Паница изпрати друга телеграма:
„Неприятельтъ спрѣ нападението си. По-напредъ казахъ, че пѫтьтъ за отстѫплението е Петроханъ. Намѣсто да стои войската на Маринова тамъ, не е ли по-добре да слѣзе долу да заеме височинитѣ на Ропотъ и лѣвото корито? Тази войска заедно съ насъ тогава ще бѫде и за запазване Балканитѣ около Петроханъ и за дълбокъ резервъ на моитѣ действия. Всички новодошли баталиони сѫ регулярна сръбска войска — за това положително зная отъ очевидецъ.
Напоследъкъ пакъ Ви моля, изпълнете просбата ми, защото тя не е безоснователна, а най-после, като человѣкъ, съжалявамъ раненитѣ си, които нещастно пропадатъ.
Азъ до втора заповѣдь ще държа тия позиции до крайность, понеже намирамъ, че това съмъ длъженъ да направя. Ако не можете да ми изпратите друго подкрепление, върнете ми ротата на Караиванова, която ми отнехте”. [1]
Въ следствие на молбата на капитанъ Паница началникъ щаба на армията телеграфира на поручикъ Мариновъ въ Петроханъ да помогне на капитанъ Паница, но да внимава да не бѫде „сбитъ и той”.
Самъ капитанъ Паница изпрати на поручикъ Маринова следната записка:
„Главниятъ щабъ ми предписва да влѣза въ споразумение съ васъ относително вашитѣ войски. Понеже азъ съмъ лишенъ отъ резервъ, то моля ви, слѣзте съ постояннитѣ си войски въ село Комщица, отдето ще подържате действията ми. — Началникъ на Бучинския отрядъ капитанъ Паница”.
Поручикъ Мариновъ отговори, че на другия день ще слѣзе въ Комщица. Въ сѫщото време колоната на майоръ Пуджева осигуряваше отряда отъ къмъ Одоровската долина. По тоя начинъ рѫцетѣ на капитанъ Паница се „развързаха” и той реши да свърши онова непрестанно сражение, което се разиграваше около Ръжана.
Къмъ 11 ч. момчетата се успокоиха и заеха мѣстата си. Тъкмо въ 12 ч. презъ нощьта отъ лѣвия флангъ се зачуха „отчаяни” викове, а следъ това страшна гърмотевица, която се поде отъ цѣлата линия.
„Македонскитѣ войводи — пише капитанъ Паница въ реляцията си — направиха повече, отколкото се мислѣше. По Видличкитѣ канари тѣ се промъкнали задъ неприятелскитѣ предни постове и нападнаха на заставитѣ имъ, когато тѣ спокойно спѣли около
1. Нито Щабътъ на армията, нито Западниятъ корпусъ бѣха заповѣдали отнемането на тая рота. Тя бѣ изпратема по искането на Бендерева и бѣ задържана отъ него.
141
огньоветѣ си. Преднитѣ постове се разбѣгаха кои кѫде види. Но въ центъра и лѣвия флангъ се държеха добре, обаче и тѣ по-после пострадаха”.
Времето бѣше дъждовно и тъмно, Паница се възползува отъ това и съ други 20 души македонци нападна отъ височинитѣ противоположния — лѣвия флангъ на сърбитѣ, който се принуди да обърне фронта на северъ. Въ това време се промъкнаха задъ фланга друга група 15—20 македонци начело съ Ропчето и изгърмѣха нѣколко пѫти въ лѣвия флангъ на сръбския центъръ и въ тилъ на лѣвия имъ флангъ и после безъ да гърмятъ, незабелязано се оттеглиха назадъ на позицията. Центърътъ на сърбитѣ обърна фронта си на северъ противъ своя лѣвъ флангъ, а лѣвиятъ имъ флангъ — на югъ противъ своя центъръ. Сърбитѣ отъ центъра и фланга се взеха едни други за неприятель и между еднитѣ и другитѣ се започна ожесточена огнена борба. Лѣвиятъ флангъ, продължавайки стрелбата, приемаше на западъ къмъ Славиня. Сѫщо правѣше по тоя начинъ и центърътъ. Сърбитѣ напустнаха височинитѣ при Славиня, а българитѣ ги заеха. На помощь на сръбския центъръ дойде и резервътъ и като взе своя лѣвъ флангъ за българи, които обхващатъ, откри противъ него залповъ огънь. Нещастниятъ флангъ, нападнатъ отъ две страни отъ своитѣ, бързо захвана да отстѫпва на северъ. Едва тогава нападащитѣ се сетиха, че поражаватъ свои и прекратиха стрелбата. Боятъ трая 2 и 3/4 часа. „Резултатътъ отъ това сражение бѣ благодать за мене — пише капитанъ Паница — още повече, че на другия день предполагахъ да настѫпвамъ. Височинитѣ надъ Славиня останаха въ наши рѫце”.
* * *
Доброволцитѣ следъ бой и побѣда се пръскаха по селата, за да се нахранятъ и починатъ. Като знаеше тоя имъ обичай, капитанъ Паница въ 5 ч. сутриньта на 12-и ноемврий, щомъ се събуди, слѣзе отъ позицията въ селата, за да ги събира. Той разпореди по-скоро да се нахранятъ войници, доброволци и опълченци, и на всички да се раздадатъ по 120 патрона. Следъ това капитанъ Паница се върна на позицията и тъкмо бѣ започналъ да разпорежда за нападението, когато сърбитѣ започнаха да настѫпватъ, но следъ кратковременна но силна престрелка отстѫпиха.
Въ това време шпионитѣ съобщиха на Паница, че въ помощь на неприятеля дошълъ нѣкой си партизанинъ арнаутинъ съ единъ баталионъ. Арнаутинътъ ималъ извънредни права да управлява цѣлия неприятелски отрядъ, който действувалъ противъ Паница. Той се заканвалъ и увѣрявалъ, че ще улови живъ капитанъ Паница и живъ ще го изгори.
142
Шпионитѣ съобщиха, че арнаутинътъ разположилъ своя баталионъ по планината Видличъ.
Съобщението на шпионитѣ бѣше вѣрно. Капитанъ Паница твърде много наблѣгаше на слабия лѣвъ сръбски стратегически флангъ, та сърбитѣ потърсиха нѣкой партизанинъ, достоенъ неговъ противникъ и го намѣриха въ лицето на нѣкой си капаонички усташъ (възстаникъ) Славия. Той е билъ изпратенъ отъ пиротския окрѫженъ управитель на планината Видличъ съ две чети опълчение отъ Пиротъ. Но тъй като Паница чрезъ шпионитѣ влѣзълъ въ сношение съ Пиротското опълчение, и то проявило симпатии къмъ България, то опълчението било смѣнено съ една рота редовна войска.
За по-нататъшното описание на боя ние привеждаме гразказа на самия Паница, така както е изложенъ въ реляцията му [1]:
„3а противодействие на тоя арнаутинъ азъ изпратихъ незабавно на Видличъ всички харамии, въ центъра оставихъ една чета доброволци, на дѣсния флангъ — опълченци, а на Вълко войвода, който съ своитѣ харамии действуваше около Росомачъ и Яловица, пратихъ заповѣдь отчаяно да настѫпва къмъ манастира св. Богородица, а после да се спустне въ Ръжана, като нападне въ флангъ неприятеля. Останалитѣ части задържахъ при себе си въ резервъ. Въ 9 и ½ ч. неприятельтъ отново нападна. Следъ единъ часъ сражение центърътъ ми захвана да отстѫпва. Тогава азъ оставихъ поручикъ Зафирова да командува резерва като му обяснихъ, че настѫпваме до крайность. Съ една чета доброволци влѣзохъ въ веригата. Сражението отъ минута на минута ставаше по-упорно. На харамиитѣ предложихъ да се биятъ като пѣятъ турски пѣсни, което тѣ изпълниха. Неприятельтъ упорито се държеше, Дюстабанова и Херуца оставихъ да сдържатъ и въодушевляватъ центъра, а азъ преминахъ на лѣвия флангъ противъ арнаутина. Неприятельтъ на нѣколко пѫти се опита да спре настѫплението ни съ атака, но биваше всѣкога отблъсванъ. Тоя день всѣкой отъ войницитѣ ми бѣше герой. Сражението отиваше весело. По едно време самитѣ доброволци ми показаха на двама свои другари, които се криеха, и ме молиха, или да ги застрелямъ или да имъ позволя сами да ги разстрелятъ. Щабъ трѫбачътъ ми бѣ забравилъ, че е човѣкъ — приличаше на звѣръ. Той излѣзе предъ веригата и съ трѫбене водѣше веригата. Неприятельтъ захвана да се подава. Решихъ да му нанеса решителенъ ударъ. Отрядниятъ свещеникъ съ кръста въ една рѫка и сабя на другата вървѣше подире ми. Поведохъ въ атака момчетата; тѣ весело и съ
1. Приложение № 7.
143
викове се хвърлиха подире ми. Въодушевлението бѣ общо. Неприятельтъ не удържа натиска и отстѫпи. Заловихме първитѣ му позиции, но отъ вторитѣ захвана да ни поражава съ силенъ огънь. Посъбрахъ частитѣ си; дадохъ имъ нѣколко минути отдихъ, и следъ като пристигна една часть отъ резерва, която бѣхъ повикалъ, захванахъ отново настѫпление. Момчетата ми юнашки настѫпваха, но и неприятельтъ упорствуваше. Силниятъ натискъ и отчаянитѣ атаки на дѣсния ми флангъ (Вълко войвода д. к.), обаче, накараха неприятеля да отстѫпи и вторитѣ позиции, но вече не въ такъвъ порядъкъ както първитѣ. Азъ продължихъ настѫплението. Въ това време пристигна и последниятъ ми резервъ подъ командата на поручикъ Зафировъ. Селото Ръжана неприятельтъ остави почти безъ бой. Оставихъ поручика въ селото, а въ веригата продължихъ настѫплението. Моста и рѣката минахъ лесно, понеже македонцитѣ бѣха успѣли да заематъ височината въ лѣво. Оставаше да се взематъ Ръсовскитѣ височини, дето предполагахъ да се спра. Почти се съмваше, когато се хвърлихъ съ харамиитѣ противъ окопитѣ, но въ това време мнозина захванаха да викатъ „давайте патрони, патрони нѣмаме”. Патрони подъ рѫка нѣмаше, а да се отстѫпи бѣ толкова опасно, колкото и ако се настѫпваше. Македонцитѣ нѣмаха щикове, и на заповѣдьта ми да тичатъ напредъ и съ прикладитѣ да биятъ сърбитѣ тѣ извадиха палитѣ си и дружно се хвърлиха напредъ. Почти бѣ се стъмнило. Сърбитѣ съ бѣгъ отстѫпиха като не успѣха да прибератъ и окопния си инструментъ и раницитѣ си, които въ време на битката бѣха снели”.
На читателя ще се види измислица и басни онова, което е изложено за действията на Паница, и което самъ пише за отряда си. Особено като се вземе предъ видъ, че Паница е разполагалъ съ една 5-а запасна рота — 200 души, 3-а Софийска доброволска дружина — 330 души, македонскитѣ харамии — 400 души, 5 чети опълчение — 550 души и 17 конници—всичко около 1500 бойци съ единъ офицеръ, а сърбитѣ — съ 4 и 1/4 баталиона, 2 чети опълчение, 2 топа и взводъ конница, които броеха най-малко двойно повече. Съмнението се усилва още повече отъ това, че сърбитѣ не изнасятъ никакви данни върху тия боеве. Обаче донесението отъ началника на сръбския Ръжански отрядъ, изпратено до краля следъ разбиването на частитѣ, красноречиво потвърѫдава всичко казано. То гласи:
„Днесъ е трети день отъ какъ се на Ръжана бой бие. Българитѣ съ голѣма сила удариха. Ръжана превзеха и запалиха. Иматъ голѣма сила — отъ 6—8 баталиона (?! б. н.). Моята войска отстѫпва къмъ Пиротъ; не мога да я задържа. Моля бързи указания и помощь, ако има такава. Войската отстѫпва бързо. Моралътъ упадналъ”.
144
* * *
Докато се водѣше боятъ на 12-и при Царибродъ и при Ръжана, краль Миланъ, щабътъ му и министър-председательтъ бѣха въ Пиротъ. „Изглеждаше ми — пише адютанта, капитанъ Нешичъ — че душевното състояние на краля става все по-лошо . . . Падането на Нешковъ връхъ [1] го възбуди много, защото увѣрението отъ страна на началника на Нишавската армия, че войската ще брани упорно границатата, остана само увѣрение. Кральтъ се поколеба въ надеждитѣ да попречи на българитѣ да минатъ границата и да навлѣзатъ въ Сърбия. Когато пъкъ получи известието отъ началника на Ръжанския отрядъ, че българитѣ настѫпватъ, а сърбитѣ отстѫпватъ, то се сломи неговата морална твърдость и той стана съвсемъ апатиченъ”.
Въ тоя тежъкъ моментъ дойде на помощь на краля интервенцията на великитѣ сили. Великитѣ сили подадоха колективна нота до правителствата на България и Сърбия. да прекратятъ военнитѣ действия.
Къмъ полунощь нотата се получи въ Главната квартира на краля. Веднага се телеграфира до началницитѣ на Нишавската и Тимошката армии и до Тепошкия и Ръжанския отряди да прекратятъ военнитѣ действия и да изпратятъ парламентьори при най-високия началникъ на българската войска насреща имъ и да предадатъ писмо съ съдържание:
„Имамъ честь да известя началницитѣ на княжеско-българскитѣ войски, които се намиратъ срещу войскитѣ, които азъ командувамъ, че получихъ заповѣдь да прекѫсна неприятелствата. Сѫщата заповѣдь е дадена на всички, други началници. Това е предизвикано въ следствие колективната постѫпка на великитѣ сили предъ кралското правителство”.
Следъ тая телеграма кральтъ разпореди телеграфически Нишавската армия, като остави една малка часть да брани границата, да отстѫпи и заеме позиция на височинитѣ западно отъ Пиротъ, а на Ръжанския отрядъ изпратиха заповѣдь да не отстѫпва къмъ Пиротъ, а по на северъ къмъ Добридолъ.
Следъ това кральтъ и щабътъ му поради страха отъ къмъ Ръжана, почувствуваха се несигурни въ Пиротъ и преди да съмне избѣгаха втори пѫть за Нишъ.
Колективната нота на великитѣ сили бѣ врѫчена на българското правителство въ 1 ч. сл. пл. на 12-и ноемврий. Тя бѣ съобщена веднага на князъ Александра въ София. Правителството и князътъ решиха да забавятъ отговора, до-
1. На тоя връхъ бѣше позицията на Шумадийската дивизия.
145
като българската войска навлѣзе въ Сърбия. Министрътъ но външнитѣ работи, за да избѣгне отговора, замина за бойното поле подъ предлогъ да съобщи нотата на княза и да вземе мнѣнието му по отговора.
Презъ нощьта срещу 13-и ноемврий сръбски парламентьоръ се яви въ Царибродъ съ писмото за прекратяване военнитѣ действия.
По заповѣдь на княза подполковникъ Николаевъ отговорилъ, че не е получилъ отъ Негово Височество заповѣдь за прекратяване военнитѣ действия и съжалява, че не може да приеме предложението.
При Ръжана сутриньта на 13-и, когато капитанъ Паница правѣше разпореждания за настѫпление, явиха се парламентьори двама сръбски офицери, придружени отъ трѫбачъ. Тѣ донесоха предложение да се прекратятъ военнитѣ действия съгласно желанието и нотата на великитѣ сили. На това предложение капитанъ Паница имъ отговори, че относително примирието той ще пита началството, но докато получи отговоръ, той съ бой или безъ бой трѣбва да заеме височината предъ р. Възганица, защото инакъ положението му не е обезпечено. Следъ дълги препирни и протести капитанъ Паница отиде на въпроснитѣ височини заедно съ сръбскитѣ офицери и въпрѣки протеститѣ но последнитѣ, зае ги. Следъ това Паница телеграфира въ Щаба на армията да пита за примирието. Отговоръ получи едва на следния день.