VI. Сражението при Пиротъ. [1]
1. 14-и ноемврий — първиятъ день.
Настѫплението на главнитѣ български сили и боятъ на 14-и ноемврий. Настѫплението на капитанъ Паница. Настѫплението на третия ешалонъ отъ резерва.
На 13-и ноемврий българитѣ привлѣкоха въ Царибродъ часть отъ войскитѣ въ Сливница и се устроиха. Вечерьта князътъ заповѣда на командира на Западния корпусъ на другия день да настѫпи къмъ Пиротъ и да заеме позициитѣ западно отъ града.
Възъ основа на тая заповѣдь, командирътъ на корпуса подполковникъ Николаевъ отдаде диспозиция за боя, споредъ която корпусътъ настѫпи както следва:
1) Лѣва колона — 4 дружини и 1 батарея — настѫпва по шосето Царибродъ — Пиротъ; следъ нея настѫпва и отрядътъ на капитанъ Попова, който идѣше отъ Брѣзникъ презъ Врабча.
2) Централна колона — 3 дружини и 1 батарея — настѫпва отъ с. Паскашия успоредно съ шосето.
3) Дѣсна колона — 6 дружини и 1 батарея — настѫпва отъ Петерлашъ северно отъ централната колона.
4) Колоната на майоръ Гуджева — 11 дружини и 1 и ½ батареи — настѫпва отъ Радейна по шосето Крупецъ — Пиротъ. Колоната ще изпрати една дружина дѣсно странично прикритие, което ще държи връзка съ отряда на капитанъ Паница.
5) Партизанскиятъ отрядъ на капитанъ Паница — 2 доброволчески чети, 3 редовни запасни роти, 1 доброволчески ескадронъ и около 400 доброволци харамии — настѫпва отъ Изатовци за Ръжана, като съобразява своитѣ действия съ действията на майоръ Гуджева.
6) Резервъ — първи ешалонъ — 6 дружини, 2 батареи и 7 ескадрона — разположенъ при Царибродъ; втори ешалонъ — 6 и ½ дружини и 3 батареи — идѣше отъ Сливница, и трети ешалонъ — 8 и ½ дружини — бѣше въ Сливница и на 14-и сутриньта трѣбваше да тръгне за Царибродъ. Въ третия ешалонъ бѣха 1-а (9-а Опълченска) и 2-а Софийски доброволчески дружини.
1. Приложение № 8.
147
Сърбитѣ бѣха оставили за охрана на границата срещу всички колони 7 баталиона и 6 ескадрона.
Партизанскиятъ отрядъ на Паница бѣ миналъ границата, и отрядътъ срещу него бѣ се оттеглилъ при Добридолъ.
Сутриньта на 14-и ноемврий лѣвата, централната и дѣсната колони настѫпиха и лесно отблъснаха сръбскитѣ баталиони, оставени на границата предъ тѣхъ. Часть отъ тѣхъ се пръснаха.
Колоната на Майоръ Гуджева закъснѣ съ 1 и ½ часа; освенъ това сръбскиятъ отрядъ, който бранѣше прохода Тепошъ предъ нея, указа упорно съпротивление, та това я забави още повече.
Отблъснатитѣ сръбски баталиони се оттеглиха при главнитѣ сръбски сили, които бѣха заели една подковообразна позиция, центърътъ на която бѣ градъ Пиротъ. Тѣ бѣха разположени: на крайния северенъ флангъ при Добри долъ — два резервни полка. На югъ отъ тѣхъ, около Градешница — Шумадийската дивизия; единъ баталионъ отъ нея заемаше Черния връхъ, който надвишаваше цѣлия северенъ флангъ. На югъ отъ Шумадийската дивизия около града и предъ него бѣ заела позиция Дунавската дивизия; а още по на югъ, около височината Бошурате, Дринската дивизия. Единъ баталионъ отъ нея заемаше на южния флангъ най-високата височина, която така сѫщо се нарича Черни връхъ. Задъ Дринската дивизия бѣ разположена въ резервъ Моравската дивизия.
Преминаването на границата бѣ истинско тържество за младата българска войска; то стана съ музика, съ пѣсни и възгласи. Всички бързаха концентрически къмъ Пиротъ. Първиятъ ешалонъ отъ резерва даже се изравни съ лѣвата колона, изпревари срѣдната колона и зае мѣстото ѝ въ първата линия. Конницата така сѫщо бѣ излѣзла напредъ да преследва отстѫпващитѣ отъ границата сърби. Почти цѣлиятъ корпусъ безъ колоната на майоръ Гуджева и резерва отъ 2-и и 3-и ешалони бѣ влѣзълъ въ подковообразната сръбска позиция, когато въ 3 и 1/4 ч. сл. пл. сръбската пехота и артилерия откриха огънь. Настана голѣмо смущение, отъ което българитѣ скоро се съвзеха. Дѣсната колона даже успѣ да превземе града, при което сърбитѣ подпалиха муниционния складъ въ крепостьта. Поради заплашителното положение на фланговетѣ колоната напустна града и нощува източно отъ него.
Българитѣ разбраха, че докато не се завладѣятъ фланговетѣ, градътъ не може да се задържи. Поради това отрядътъ на капитанъ Поповъ, който вървѣше следъ лѣвата колона атакува презъ нощьта и превзе южния Черенъ връхъ, а колоната на майоръ Гуджевъ атакува и превзе северния Черенъ връхъ.
Тоя день доброволци не взеха участие въ боя.
148
* * *
Сутриньта на 14-и капитанъ Паница получи заповѣдьта за настѫпление. Първата му работа бѣше да изпраги деятелния хърватинъ Кронисловъ Херуцъ да устрои прехраната при настѫплението. Следъ това той изпрати двама жандарми съ писмо до майоръ Иовановичъ, въ писмото съобщаваше на последния, че не е получилъ отъ началството си известие относително примирието, и понеже има бой въ лѣво, той — капитанъ Паница — ще настѫпи. Освенъ това той предлагаше на сръбския началникъ да се предаде като гарантираше честьта, живота и имота нему и на отряда му. Следъ това капитанъ Паница чака единъ часъ отговоръ, но парламентьоритѣ не се върнаха. Въ това време пристигнаха отъ Южна България 50 конници доброволци отъ Македонския баталионъ подъ командата на поручикъ Карауланова, и отъ Петроханъ поручикъ Мариновъ С. съ една запасна рота отъ Плѣвенския полкъ и 4 опълченски чети. Следъ това капитанъ Паница настѫпи и по пѫтя срещна единия отъ изпратенитѣ жандарми, който обясни че сърбитѣ ги обезорѫжили и обявили за пленници. Обаче той успѣлъ да избѣга. Сърбитѣ отстѫпваха предъ отряда безъ бой. На 3 клм. отъ Градище капитанъ Паница спрѣ настѫплението, понеже забеляза, че по планината Видличъ се движи нѣкаква часть; едва когато узна, че това е 2-а запасна рота, която бѣ изпратена отъ капитанъ Паница въ отряда на Бендерева и сега се връщаше въ отряда, той продължи настѫплението. На Градище сръбскитѣ предни постове дадоха 7—8 гърмежа и отстѫпиха. Въ 5 и ½ ч. отрядътъ стигна при Градище и понеже нѣмаше никакви известия за движението на другитѣ колони, остана да нощува тамъ.
Едва въ 7 часа вечерьта капитанъ Паница получи по единъ селянинъ съобщение отъ капитанъ Кръстевъ, командиръ на 2-а дружина отъ Дунавския полкъ,, че се движи съ дружината си по Видличъ, за да държи връзка между неговия отрядъ и колоната на Майоръ Гуджевъ. Разездитѣ и патрулитѣ, пращани отъ капитанъ Паница, обаче, не можаха да намѣрятъ дружината на капитанъ. Кръстева, защото тя бѣше свърнала къмъ Крупецъ.
Командирътъ на 2-а запасна рота, който се върна отъ отряда на Бендерева, така сѫщо донесе, че до едно време той следилъ дружината на Кръстева и колоната на майоръ Гуджева, а после ги изгубилъ и не знае кѫде сѫ. Капитанъ. Паница, който трѣбваше да съобразява действията си съ действията на Гуджевата колона, се почувствува въ неизвестность и остана да нощува въ Градище.
149
Въ 11 ч. презъ нощьта дойде известие отъ капитанъ Соколовъ, че той съ Македонския баталионъ пристигналъ въ Славиня. Капитанъ Паница му прати заповѣдь веднага да тръгне за Градище, дето непременно да стигне рано сутриньта на 15-и ноемврий.
* * *
Въ третия ешалонъ отъ резерва на Западния корпусъ влизаха и доброволческитѣ части: Ученическиятъ легионъ и 1-а (9 а Опълческа) и 2-а Софийски доброволчески дружини.
Капитанъ Тепавски
Предъ видъ на това, че по онова време се чувствуваше голѣма нужда отъ интелигенция, бѣ решено легионътъ, понеже бѣ съставенъ отъ интелигентни младежи ученици, да остане въ София. Легионеритѣ, обаче, се счетоха онеправдани. Следъ толкова манифестации на патриотизъмъ и тържества на всѣкѫде, кѫдето минаха, следъ като бѣха пренесли всички тегла, за да стигнатъ бойното поле, тѣмъ се отказа участието въ славата и се излагатъ на присмѣхъ на ония, на които тѣ искаха да служатъ за примѣръ. Легионеритѣ направиха всичко възможно, за да заминатъ. Настояха предъ началсгвото, домогваха се чрезъ видни граждани, и даже една депутация отиде да изпроси ходатайство отъ министъръ председателя. Най-после легионеритѣ получиха удовлетворение. На 13-и ноемврий сутриньта легионътъ тръгна отъ София за Царибродъ и вечерьта стигна въ Сливница.
На 14-и сутриньта легионътъ и дветѣ поменати Софийски доброволчески дружини влѣзоха въ състава на 3-ия ешалонъ отъ резерва на Западния корпусъ и подъ ехото на гърмежитѣ отъ сражението при Пиротъ пѫтуваха на опашкага на колоната. Замръкнаха и нощуваха на бивакъ по пѫтя между Драгоманската тѣснина и Царибродъ.
Презъ нощьта въ тъмнината две необикновени събития смутиха бойното настроение на доброволцитѣ и на онѣзи, които се сражаваха. Дъждъ отъ падащи звезди обсипа не-
150
бето и не престана цѣлата нощь, и всрѣдъ тоя дъждъ на западъ отъ къмъ бойното поле се показа грамаденъ огненъ стълбъ, и следъ малко — буботевица, като че ли се събаря цѣла планина. Дъждътъ отъ звезди бѣ феноменъ, който се повтаряше ежегодно по това време, но никой не бѣ обърналъ внимание точно кога. Въ тоя случай съвпадението му съ сражението при Пиротъ навѣваше тайнственость и суевѣрие, даже и у интелигентнитѣ доброволци. Последното се усилваше още повече отъ второто събитие, което никой не можеше да си обясни. Едва на другия день къмъ обѣдъ доброволцитѣ узнаха, че това бѣше взрива на муниционния складъ въ Пиротъ, който сърбитѣ бѣха подпалили, за да не падне въ български рѫце.
Подпоручикъ Илиевъ