VI. Сражението при Пиротъ.
2. 15-и ноемврий — вториятъ день.
Боятъ на 15-и ноемврий до обѣдъ. Настѫплението на капитанъ Паница. Настѫплението на резерва.
Сутриньта на 15-и ноемврий сръбската Дринска дивизия контраатакува да си възвърне южния Черенъ връхъ, но не успѣ. Капитанъ Поповъ настѫпи съ лѣвофланговитѣ български части и принуди дивизията да напусне позицията си. Поради загубата на северния Черенъ връхъ двата полка 2-и призивъ отъ Добри долъ и Шумадийската дивизия, южно отъ тѣхъ, отстѫпиха на височинитѣ западно отъ Градешница. Колоната на Майоръ Гуджева настѫпи следъ тѣхъ. Южно отъ тая колона настѫпи дѣсната колона — 8-и Приморски полкъ — подкрепена съ други части. Приморци изтикаха сърбитѣ отъ Пиротъ, минаха презъ него и заеха височината Хасарлъкъ, западно отъ града. Командуващиятъ Нишавската армия полковникъ Топаловичъ заповѣда цѣлата сръбска армия да отстѫпи. Обаче въ тоя моментъ надеждата се усмихна на сърбитѣ. 8-и Приморски полкъ бѣ се врѣзалъ като клинъ въ центъра на сръбския боенъ редъ. Преди да стигне заповѣдьта за отстѫплението на сърбитѣ, части отъ дѣсния флангъ на Шумадийската дивизия обърнаха фронтъ на югъ и откриха огънь въ флангъ и въ тилъ на 8-и полкъ.
151
Въ сѫщото време цѣлата Дунавска дивизия, подкрепена съ часть отъ Моравската дивизия контраатакува 8-и Приморски полкъ и следъ голѣми усилия го принуди да напустне Хисарлъка и града и да отстѫпи въ безредие. Сърбитѣ заеха източния край на града, а батареитѣ имъ — Хисарлъка и отъ тамъ откриха огънь.
Тоя успѣхъ окуражи сърбитѣ, и полковникъ Топаловичъ отмѣни заповѣдьта за отстѫпление. Но въ това време пристигнаха отъ българския резервъ 1-а и 4-а дружини отъ 2-и Струмски полкъ, 5-а и 6-а батареи отъ 1-и артилерийски полкъ, и тѣзи части заедно съ 3-а дружина отъ 3-и Бдински полкъ, не само не допустнаха сърбитѣ да настѫпятъ източно отъ града, но ги принудиха да се оттеглятъ въ западната часть на града. Въ това положение тѣ останаха до 3 ч. сл. пл., презъ което време пристигна и поведе бой доброволческиятъ отрядъ на капитанъ Паница.
Подпоручикъ Петевъ
* * *
Капитанъ Паница съ отряда си пренощува южно отъ в. Градище. Сутриньта на 15-и ноемврий на разсъмване пристигна капиталъ Соколовъ съ Македонския баталионъ. Отрядътъ веднага настѫпи къмъ височината южно отъ Добри долъ. Доброволскиятъ ескадронъ на поручикъ Карауланова разузнаваше напредъ. Тъй като при Добри долъ миналия день бѣха разположени сръбскитѣ полкове 1-и и 2-и призизъ, то Паница остави да прикрива отъ тая страна четника Цонковъ съ една доброволческа и една опълченска
152
чети, а съ останалитѣ продължи настѫплението. Отъ артилерийскитѣ гърмежи Паница разбра, че при Пиротъ се води сражение. Той реши да настѫпва по посока на гърмежитѣ. Но тъй като Караулановъ не можеше да му съобщи нищо за положението, нито за мѣстонахождението на нашитѣ войски, то за да осигури пѫтя на отстѫплението си, той за всѣки случай остави на южнитѣ поли на Добридолскитѣ височини още една чета. Съ сѫщата цель заповѣда на поручикъ Мариновъ съ ротата си да настѫпи на северозападъ къмъ Нишоръ, тамъ дето бѣха отстѫпили двата сръбски полка отъ Добри долъ. Самъ Паница съ капитанъ Соколова и съ доброволческия ескадронъ на Карауланова продължи настѫплението къмъ Пиротъ, като заповѣда на поручикъ Зафировъ да води следъ него останалитѣ части, но за влизане въ действие да чака заповѣдь.
Щомъ се спустна въ Пиротското поле, капитанъ Паница забеляза верига, залегнала съ фронтъ къмъ неговия отрядъ. Той взе мѣрки противъ нея, но въ сѫщото време строго заповѣда никой да не стреля. Скоро следъ това по облѣклото позна, че веригата е българска, изпрати двама конници да откриятъ връзки и потегли наредъ. Указа се, че веригата е отъ Конарския полкъ, отъ ротата на подпоручикъ Мъглова. Отъ желание да влѣзе въ бой подпоручикътъ заедно съ ротата се присъедини къмъ отряда.
Въ това време, около 1 ч. сл. пд., боятъ при Пиротъ бѣше въ пълния си разгаръ. Сърбитѣ току що бѣха отблъснали 8-ия полкъ отъ Пиротъ. Капитанъ Паница не знаеше кѫде и къмъ кого да се обърне за заповѣдь, и за да не губи време въ търсене началството, следъ като се запозна съ развитието на сражението, реши да атакува неприятелскитѣ окопи, разположени северно и западно отъ града, окопи, които владѣятъ града. За да постигне това, обаче, трѣбваше да осигури фланговетѣ си. За да осигури дѣсния си флангъ, той изпрати една чета доброволци отъ македонския баталионъ подъ началството на подпоручикъ Спиро Костовъ и Ангелъ войвода и още 50 души македонски харамии подъ началството на Бабаджана и Богданцалията съ запоповѣдь да настѫпятъ противъ окопитѣ на северъ отъ града, но да се съобразяватъ съ действията на лѣвия флангъ, който командуваше самъ капитанъ Паница. Съ тѣхъ отиде по желание и подпоручикъ Мъгловъ съ ротата си. Останалитѣ части — 2-а и 3-а запасни роти, доброволскиятъ ескадронъ, 5 доброволски (отъ тѣхъ 4 харамийски) чети и 4 опълченски чети съставиха лѣвото крило, което самъ Паница поведе право къмъ града. Преди да тръгне той си осигури артилерийската поддърѫка на 5-а батарея отъ 1-и артилелийски полкъ, край която мина. Батарейниятъ командиръ обеща, че ще открие огънь противъ сръбскитѣ батареи, разполо-
153
жени западно отъ града, на Хисарлъка и противъ пехотнитѣ имъ окопи на височината северно отъ града. Тия окопи бѣха разположени по билото, което се спуща отъ Нишоръ. Флангътъ на окопитѣ бѣ възвитъ право къмъ града, и докато не се превземе тая часть отъ окопитѣ, градътъ не можеше да се превземе.
Като наближи града, Паница построи боенъ редъ. Въ първа линия тури 2-а и 3-а запасни роти отъ 1-и Софийски на Н. В. полкъ, а въ поддръжка — доброволцитѣ и опълченцитѣ.
Щомъ ротитѣ пръснаха вериги, сърбитѣ отъ окопитѣ ги обсипаха съ куршуми. За да осигури лѣвия си флангъ Капитанъ Паница изпрати Карауланова съ ескадрона доброволци да маневрира предъ града и при първа възможность да влѣзе въ самия градъ, отдето да разузнава и охранява фланга. Тъй като изпратенитѣ подъ началството на Спиро Костовъ части по заповѣдь на нѣкой си старши началникъ отъ колоната на майоръ Гуджева се отклониха на северо-западъ къмъ Нишоръ, то капитанъ Паница прати капитанъ Соколова при една дружина, която бѣше по въ дѣсно да помоли дружинниятъ командиръ да заеме височината, която бѣ предъ него и отъ тамъ да подкрепи съ стрелба настѫплението на отряда. За сѫщата цель той изпрати и Дюстабанова, но дружинниятъ командиръ не се съгласи, понеже нѣмаше заповѣдь за настѫпление.
Капитанъ Паница реши да действува самъ и продължи настѫплението, като насочи противъ казанитѣ окопи северно отъ града силитѣ, които имаше подъ рѫка. Обаче лѣвиятъ флангъ на веригата му трѣбваше да захожда съ лѣвото рамо напредъ и да изложи не само фланга, но и тила си на нападение отъ къмъ града, а пъкъ Караулановъ, бидейки срещнатъ съ огънь, се принуди да се отклони по на югъ и влѣзе въ южната часть на града; между него и лѣвия флангъ на отряда имаше голѣмо пространство, защото Пиротъ съ своитѣ широки дворове се простира отъ северъ на югъ цѣли три километра. За да обезпечи фланга капитанъ Паница взе конницитѣ отъ 2-и коненъ полкъ и нѣколко конници доброволци и съ тѣхъ кариеръ влѣзе въ града отъ северо-изтокъ, като заповѣда на войводата Иванчо Поройлията съ своитѣ харамии тичешкомъ и безъ гърмежи да настѫпва следъ него.
Отъ първитѣ пиротчани, които срещна, Паница узна, че една часть сърби току що отстѫпили къмъ гробищата. Той се спустна незабавно въ тая посока и като излѣзе въ северния край на града, забеляза една сръбска рота да отстѫпва къмъ окопитѣ западно отъ града, на височината
154
Хисарлъка. Той заповѣда на часть отъ харамиитѣ да преследватъ съ огънь отстѫпващитѣ сърби, а на капитанъ Соколовъ заповѣда да действува на северъ противъ сръбскитѣ окопи северно отъ града. Следъ това даде сигналъ на 2-а и 5-а запасни роти да атакуватъ; 5-а батарея, която до това време прикриваше настѫплението съ огънь противъ сръбскитѣ батареи на Хисарлъка, пренесе огъня по пехотнитѣ окопи. Ето какъ описва боя командирътъ на 5-а батарея, съ която капитанъ Паница бѣ се уговорилъ:
„Тогава батареята откри огънь противъ неприятелскитѣ ровчета и окопи, които се намираха по висотата предъ нашия дѣсенъ флангъ. Въ първо време срелбата бѣше редка, но когато отрядътъ на капитанъ Паница се спустна отъ шосето да завземе града, то изъ окопитѣ откриха силенъ ружеенъ (пушеченъ) огънь, но бързата стрелба на батареята съ шрапнелъ на известната вече дистанция и наконецъ дружниятъ напоръ на дѣсния нашъ отрядъ застави неприятелската пехота да очисти височината, която командуваше надъ града”.
Въ това време колоната на майоръ Гуджевъ бѣ заангажирала силно сръбската Шумадийска дивизия, та частитѣ северно отъ атакуванитѣ окопи не можаха да се притекатъ на помощь на защитницитѣ на тия окопи.
„Смѣлостьта на капитанъ Соколовъ и действията на поручицитѣ Зафировъ и Караулановъ бѣха за похвала — пише капитанъ Паница. — Сърбитѣ напустнаха окопитѣ и отстѫпиха”. Въ това време пристигна една редовна рота и ротниятъ командиръ попита кѫде да върви: капитанъ Паница му посочи отстѫпващитѣ сърби, и той се спустна да ги преследва. „Следъ 2 и ½ ч. сражение — пише капитанъ Паница — стрелбата престана и азъ тръгнахъ въ града да вардя порядъка, като знаехъ, че отрядътъ ми се състои отъ доброволци”.
Въ това време 2-и Струмски полкъ атакува южно отъ града височината Келъ-ташъ и я превзе. Въобще цѣлиятъ български лѣвъ флангъ се подаде силно напредъ и отхвърли Дринската дивизия, която се връщаше да заеме позициитѣ си. Поради това, следъ като изгубиха позициитѣ северно отъ града, Дунавската дивизия напустна и височината западно отъ града — Хисарлъка и подполковникъ Муткуровъ къмъ 3 ч. сл. пл. заповѣда на своята колона да настѫпи. Тя влѣзе въ града и безъ съпротивление зае казаната височина. Когато капитанъ Паница се връщаше въ града, 4-а дружина отъ 2-и полкъ минаваше презъ него. При гостилницата „Код сръбског краля” той срещна дружинния командиръ, който му каза, че неговитѣ доброволци се предали на грабежъ и Паница веднага взе мѣрки. Даже и самъ дружинниятъ ко-
155
мандиръ видѣлъ какъ капитанъ Паница налагалъ тѣлесни наказания на единъ доброволецъ. [1]
Привечерь колоната на майоръ Гуджевъ заедно съ части отъ отряда на капитанъ Паница обхванаха лѣвия флангъ на Шумадийската дивизия и я принудиха да отстѫпи въ безредие. Въ действията на тия две части взеха участие и частитѣ, изпращани въ разно време отъ капитанъ Паница на северо-западъ. Но за тѣхнитѣ действия има само откѫслечни сведения. Така майоръ Гуджевъ въ реляцията си пише:
„Баталионътъ, който прикриваше отстѫплението фронтомъ къмъ Пиротъ и Градешница тоже повърна тилъ. Върху тоя нещастенъ баталионъ се хвърлиха въ преследване отъ центъра и нѣкои части отъ града Пиротъ, вѣроятно отъ капитанъ Паницовия отрядъ” и пр.
Поручикъ Мариновъ съ ротата си и съ ония чети, които бѣха изпратени при него, взе участие при Нишоръ въ действията при обхвата на Шумадийската дивизия, а четникътъ Петковъ и Вълко войвода съ 70 души заеха нѣкои села северно отъ Нишоръ, достигнаха Бабинъ зѫбъ, и съ това, както пише Паница, обезпечиха и лѣвия флангъ на Северния (Видинския) отрядъ.
* * *
Сутриньта на 15-и дветѣ доброволчески дружини, Ученическия легионъ, както и всички части отъ третия ешалонъ на резерва бѣха събудени отъ топовнитѣ гърмежи. Бивацитѣ се дигнаха и доброволцитѣ влѣзоха въ освободения Царибродъ, пѣейки „Шуми Морава окървавена”...
1. Капитанъ Бендеревъ въ съчинението си „Сребско-болгарская война” стр. 396 пише: „3а 8-мъ полкомъ послѣ 4 часовъ вечера въ городъ ворвался и отрядъ капитанъ Паници предавшийся грабежу”.
Командирътъ на 4-а дружина отъ 2-и полкъ пъкъ пише: „когато дружината преминаваше презъ града, едновременно влѣзоха и доброволцитѣ македонци отъ отряда на капитанъ Паница, които се нахвърлиха на грабежъ”.
Възъ основа на тия две известия въ официалното издание на Сръбско-българската война азъ не възприехъ описанието отъ реляцията на капитанъ Паница, като противоречиво на тѣзи два единствени източници. По-късно се намѣриха реляциитѣ на батареитѣ отъ втори артилерийски полкъ. Реляцията на командира на 5-а батарея, съ когото капитанъ Паница се бѣ уговорилъ, както се вижда отъ приведения пасажъ, напълно потвърѫдава реляцията на капитанъ Паница, така че описанието на действията на капитанъ Паница, изложено тукъ, ще служи като допълнение на описанието въ изданието на Военното министерство отъ 1925 г.
Невѣрно е така сѫщо твърденето на Бендерева, че отрядътъ на капитанъ Паница се предалъ на грабежъ въ Пиротъ. Само отдѣлни лица се опитаха да грабятъ, но капитанъ Паница веднага ги излови, наказа, а по-късно ги предаде на сѫдъ.
156
Весело, тържествено доброволцитѣ и цѣлиятъ ешалонъ минаха презъ границата, прекарана неестествено презъ българскитѣ земи, спрѣха се при сръбската митница и се построиха въ резервенъ редъ. Първиятъ и вториятъ ешалони отъ резерва бѣха се влѣли въ първата линия, а третиятъ ешалонъ, въ който влизаха дветѣ доброволчески дружини и легионътъ, бѣше непосредствена поддръжка на първата линия.
Поради това той се движеше въ резервенъ редъ съ патрули. Къмъ залѣзъ сърбитѣ млъкнаха и отстѫпиха. Цѣлиятъ боенъ редъ на българатѣ се подаде напредъ. Напредна и резервътъ, но вече въ походенъ редъ. При това на доброволцитѣ се падна честьта да влѣзатъ въ Пиротъ. Макаръ и въ тъмно, тѣ влѣзоха тържественно съ пѣсни и се разположиха на квартири.