УВОД

Понятието култура е толкова многостранно, колкото и самата дейност на човека. Няма област от обществения живот, която да няма своя културна страна" – казва Ю.В. Бромлей ("Етнос и етнография"). В това изследване ще бъдат разгледани елементите от дейността на човека, които разкриват спецификата в културата на народите, свързали по-трайно историческите си съдбини с Долнодунавската равнина, включена в днешните държавни граници на България.

Проблемът за културно-историческото развитие на Долнодунавската равнина се поставя не само у нас за пръв път на разглеждане в своята цялост. Културно-историческото развитие на Дунавската равнина почива на същите закономерности, върху които се развива както останалата част на Балканския полуостров, така и съседните му югоизточноевропейски земи. Въпреки това то има твърде различен облик и не намира буквално покритие, дори и в общи линии, с културно-историческото развитие нито на Черноморието, нито на земите на юг от Балкана – на Югозападна и Южна Българии. Нещо повече дори – в културата на източния и западния дял на Дунавската равнина има съществено различие.

Обособяването на културата от Дунавската равнина като самостоятелна изява, ясно отделена от другите близки и по време и място култури, е отдавна установено и обяснено с обществено-икономическото, социално-политическото и географското развитие на Югоизточна Европа. Местните различия в единната дунавска култура обаче имат друга предпоставка и са все още нерешен проблем. От особено значение е фактът, че ако се проследи който и да е клон от тази култура, ще се установи, че в субструкция тя е единна и за двата и дяла и че впоследствие се развивах местните изменения. Тези изменения са установени при езика и при българския народен бит преди повече от столетие, но въпреки всестранното им разглеждане от езиковеди, българисти, фолклористи, етнографи и историци все още нямат задоволително обяснение. Затова тук при проследяване на цялостното и регионалното развитие на културата от Дунавската равнина е обърнато внимание и върху проблема за говорното и етнографското различие при обитателите на тези земи.

Цялостното културно-историческо развитие на източния дял на Балканския полуостров и на съседните му земи от Европейския югоизток е подложено на сериозни и задълбочени археологически проучвания през последните десетилетия. Същевременно се извършват и системни етнографски, езикови, исторически и изкуствоведски изследвания. Много страни от общочовешкото развитие имат вече ново тълкуване. Разграничени са регионалните култури, изяснени са връзките и зависимостта между тях, изготвени са етнографски, езикови, археологически и исторически карти.

Всяка тема обаче е изведена сама за себе си и е интерпретирана в своята историческа обстановка и териториална и хронологическа среда. Обобщение на новите констатации и изводи, което да обхване по-голям дял от културните изяви на обществения живот в по-широка регионална рамка и в по-голям отрязък от епоха и време, все още липсва. Именно затова тук са поставени на обсъждане най-ранните регионални паметници, свързани с културата на човека от прастарите палеолитни периоди до последните изяви на българската етнокултура от XVIII–XIX в. Резултатите от тяхното обсъждане довеждат до нови проблеми – до проблемите за общото и регионалното в културата и изкуството и за разделящата ги зона. При езика тази зона е известна като т. нар. "ятова граница".

Проблемът за ятовата граница е въведен с кратък преглед на литературата, свързана с него. По-нататък са изложени малко по-обстойно становищата за нейния произход, разгледани са и основните тези за формирането й – тезата, според която източният и западният диалект в българския език почиват на племенните различия при славяните при преселването им през VI–VII в. на Балканския полуостров, и тезата, която застъпва становището, че диалектите в българския език са изградени на местна почва под влияние на заварения дако-мизийски субстрат, че се развиват от един единен славянски говор, който е имал обща фонетика, морфология и синтактична структура.

Втората подтема разглежда етнографската разделителна зона и спецификата на местните култури от източния и западния дял на Дунавската равнина. Тук освен специалните изследвания, посветени на разликата в етническата култура в двата района, са приведени и установените отлики в източния и западния дял на народния бит и култура в общи трудове върху различни проблеми. Тези трудове, макар и по косвен път, ясно разкриват двете регионални специфики на единната българска етнография от Дунавската равнина и очертават техните териториални обхвати. Разгледани са и всички досегашни тези за изясняване на регионалната специфика.

В отделна подтема е направен преглед на развитието и на българския фолклор, и на българската народна архитектура. Проследени са общото и регионалното в техния характер, зараждането и развитието на установените различия и е разгледано критично тяхното обяснение. Все тук е спряно внимание и върху българската култова църковно-християнска архитектура и изкуство.

Човечеството, колкото и единно да е в биологическо отношение, в зависимост от редица условности от обществено-политически, социално-икономически и природно-географски характер става носител на различни култури. Именно затова при разглеждането на проблемите, свързани с културно-историческото развитие на Дунавската равнина, се изисква и кратък преглед на етническата структура от най-ранни праисторически времена до късното средновековие и до Възраждането. На фона на двата основни народа – тракийския и славянобългарския – е разгледано териториалното разпределение на преселените тук чужди етноси, компактни или по-малобройни, в градове и крайбрежни ивици или в плодородни и безлюдни полета. Етническата структура на Дунавската равнина е обособена като отделна подтема и е разгледана самостоятелно.

Последната подтема предлага обстоен преглед на цялостното културно-историческо развитие на Дунавската равнина от средния палеолит до късното средновековие. Под култура тук се разбира предимно недвижимите исторически паметници, главно архитектурата в нейното многообразие – жилищна, обществена, военно-укрепителна, култова, градоустройство и поселищен облик. Проследени са, разбира се, и оръжието, и оръдията на труда, битовата и култовата керамика и пластика. Приведени са и езикови, и епиграфски данни. Езикът, който също е една от изявите на културата в широкия смисъл на думата, стигнал до нас чрез епиграфски паметници и писмени източници, чрез топоними, хидроними и антрононими, предлага не по-малко интересни данни за спецификата на изследвания район. Писмените извори често дават богати сведения за племенните разпределения, за административните и държавните граници, за етническите миграции и демографските промени. Разгледани са и връзките с народите от съседните райони и е отразено прякото им влияние при формирането на отделните култури през целия исторически път на развитие на Дунавската раннина. Към тази подтема са приложени и езикови, етнографски, археологически и исторически карти, които отбелязват разпространението и териториалните обхвати на различните местни и регионални култури. Тук съвсем целенасочено са включени само утвърдени вече карти, като не се дават картите, съставени от личните ни проучвания на района, за да се избегне дискусионния характер при интерпретацията на отделните подтеми и при малко по-второстепенните проблеми.

Разглеждането на културно-историческото развитие на Дунавската равнина в такъв широк хронологически и териториален обхват наложи да се потърси връзката на това развитие и с непосредствено съседните и райони – със земите на север от Дунав, в държавните граници на днешна Румъния, и на юг от Балкана. Това проучване е обособено съшо в отделна подтема.

Земите на север от Дунав имат съвсем сходен път на историческо развитие. Разделителната зона при регионалната долнодунавска култура, ограничена от реките Олт и Жиу, е естествено продължение на зоната Долни Искър–Осъм. Подобно на зоната Долни Искър–Осъм и тя разделя съвременните местни говори и етнография. Местните различия и тук могат да бъдат проследени в дълбочина до отдалечените праисторически еиохи. Културата и на Северната Дунавска равнина се разделя на източен и западен дял и ако съпоставим културата от източния дял на север от Дунав с културата от източния дял на юг от реката, ще установим много по-голяма близост, отколкото между двете севернодунавски култури. Същото се отнася и за западния дял на долнодунавските култури. При проследяването на общото и регионалното в културноисторическото развитие на Долнодунавската равнина се наложи преразглеждане и на тезата за обединяващата роля на Дунав в изграждането на етнокултурите от двете му страни. Всъщност р. Дунав е обединявашо звено само за културите на един тесен крайбрежен пояс. Обшото в спецификата на източния и западния дял от Долнодунавската равнина е формирано не толкова върху основата на тесните общувания между земите от двата и бряга, колкото върху основата на еднаквата интензивност на чуждите прониквания от западните и североизточните култури.

Културно-историческото развитие на земите на юг от Дунавската равнина и Балкана – днешна Южна и Югозападна България – се развива на същата основа. И тук ятовата граница и етнографската разделителна зона съвпадат с контактната зона между регионалните култури от басейна на реките Марица и Струма. На юг от Балкана обаче и двете регионални култури – югоизточната и югозападната – са в пряк допир и с цялото Източно Средиземноморие и затова разделителната зона Места – Струма е по-широка и по-непостоянна. Независимо от това регионалната култура на югозапад от тази зона – Струмския басейн и Софийското поле – е много по-близка до културата на запад от р. Долни Искър, отколкото до културата на изток от р.Места.

Установеното единство в измененията, които изживяват всички култури и етнокултури от източния дял на Балханския полуостров, налага извода, че тези изменения се основават на една и съща неизменна даденост – на географската среда. Този извод породи необходимостта от по-обстойно разглеждане на значението на физико-географската даденост за културно-историческото развитие не само на Дунавската равнина, но и на целия Балкански нолуостров и Европейски югоизток. Изтъкнато е мястото на географската среда при направлението на периодическите масови и племенни местни, регионални и презконтинентални преселения, при трасирането на търговско-икономическите и военно-политическите преходи и придвижвания, които са основните фактори при формирането и измененията на всички култури при всички народи и през всички времена. Спряно е вниманието и на географското местоположение на Дунавската равнина и общо на Балканския полуостров по отношение на Европейския югоизток и спрямо връзките между двата континента – Азия и Европа. От всичко това следва изводът, че географската даденост в тесен, балкански обхват влияе при изграждането на регионалните балкански култури и етнокултури, а географското местоположение на целия Балкански полуостров в широк обхват налага специфичните изменения при регионалните балкански култури и обособяването на източен и западен дял при тях. На географското местоположение се основана и съществуването на неизменните разделителни зони и граници.

При проучването на мястото на географската среда във формирането на култури от сенероизточия дял на Балканския полуостров се установи, че тези земи са не само кръстопът, а и контактна зона на две етнокултури – източносредиземноморската и севернопонтийската с централноевропейската и северносредиземноморската. Изясни се и значението на тези два фактора за развитието и измененията на културите и се стигна до тезата, че не кръстопътят, а контактът със съседните култури е основният двигател. Кръстопътят е свързан с периодични явления и има много по-тесен териториален обхват, а контактът е постоянна и неизменна величина, която съпровожда определените райони в техния цялостен път на развитие, и то винаги с една и съща интензивност.

Достигнатите изводи за специфичните различия в културния облик на двата дяла от Дунавската равнина намират добро потвърждение от резултатите на проведените проучвания през последните години върху металургията, един от основните двигатели на цялостното развитие на човешкото общество от появата й до наши дни. Металургията и металните произведения, макар и свързани с един и същ народ, подобно на другите култури имат регионални разпределения и специфика и границите на техните териториални обхвати съвпадат с късните говорни и етнографски различия на прастарите източнобалкански култури.

В заключение последната подтема предлага съпоставяне на културно-историческото развитие на Дунавската равнина през късната епоха – XVIII–XIX в. – отразено при ятовата граница и етнографските различия, с цялостното културно-историческо развитие на равнината от палеолита до късното средновековие. Пълното покритие в характера и слецификата на културата от Дунавската равнина през тези два периода води до извода, че те са формирани на местна почва под прякото влияние на неизменната географска даденост. Пътят в Европейския югоизток от север към юг и обратно – от юг към север – е направляван от трудно преодолимия старопланински масив. Той очертава двата коридора на всички движения – източния по Черноморското крайбрежие и западния по поречията на Тимок – Морава и Струма – Вардар. Старопланинският масив обезпечава относително спокойствие за Дунавската равнина и през нея минава само презбалканският трудно преодолим път, който свързва Прибалтика и Карпатите с Бяло море и който винаги е имал предимно стопански характер. Двата крайни района на Дунавската равнина – източният и западният, – от друга страна, общуват и с непосредствените си съседи в двете противоположни посоки, които принадлежат към два различни континента – Азия на изток и Европа на запад. При тази неизменна величина се формира всяка пренесена единна култура на Балканите и на Дунавската равнина.

Поставен върху тази основа, проблемът за общото и регионалното в културата и изкуството на Дунавската равнина естествено получава и ново тълкуване. То издига на преден план нов фактор – абсолютното географско местоположение, и то с подчертано значение. Фактор, които е с еднаква сила не само за Дунавската равнина, но за целия югоизточен дял на Балканския полуостров и за прилежащите му земи на север от Дунав чак до Карпатите. Той лежи в осиовата и на съвременните говорни и етнографски регионални и местни различия на българската национална култура и на националната култура на чуждите земи и народи на север и юг от държавните й граници.

[Previous] [Next]
[Back to Index]