ДОКУМЕНТИ И МАТЕРИАЛИ
1. Протокол № 1 за образуване на Централен комитет (ЦК) на македонските български комитети (Скопие, 13 април 1941 г.)
2. Протокол № 2 на ЦК на македонските български комитети (Скопие, 13 април 1941 г.)
3. Слово от члена на управителния съвет на Македонския научен институт проф. Стефан Баджов пред пълномощния министър на Германия барон фон Рихтхофен по случай освобождението на Македония (София, 13 април 1941 г.)
4. Информационна статия във в. „Македония" относно учредяването на български централен акционен комитет (БЦАК) в Скопие (Скопие, 15 април 1941 г.)
5. Пълномощно за пътуване из Македония и за приемане на суми на Васил Хаджикимов (Скопие, 22 април 1941 г.)
6. Протокол № 3 от заседание на ЦК на македонските български комитети (Скопие, 15 април 1941 г.)
7. Протокол № 4 от заседание на ЦК на македонските български комитети (Скопие, 16 април 1941 г.)
8. Поздравителна телеграма на БЦАК до цар Борис III по случай влизането на българските войски във Вардарска Македония (17 април 1941 г.)
9. Телеграма от цар Борис III до БЦАК в отговор на поздравителна телеграма в чест на навлизането на български войски във Вардарска Македония (София, б. д.)
10. Протокол за създаване на местен български акционен комитет (БАК) в град Велес (Велес, 14 април 1941 г.)
11. Статия във в. „Македония" относно създаването на местен БАК в град Велес
12. Протокол за създаване на местен БАК в град Щип (Щип, 17 април 1941 г.)
13. Протокол за създаване на местен БАК в град Виница (Виница, 18 април 1941 г.)
14. Протокол за създаване на местен БАК в град Куманово (Куманово, 18 април 1941 г.)
15. Протокол за създаване на местен БАК в град Свети Никола (Свети Никола, 21 април 1941 г.)
16. Протокол за създаване на местен БАК в град Гостивар (Гостивар, 23 април 1941 г.)
17. Протокол за създаване на местен БАК в град Дебър (Дебър, 24 април 1941 г.)
18. Писмо от Спиро Личеновски, председател на БАК в град Дебър, до председателя на ЦК на македонските български комитети (Дебър, 26 април 1941 г.)
18. Писмо от Спиро Личеновски, председател на БАК в град Дебър, до председателя на ЦК на македонските български комитети (Дебър, 26 април 1941 г.)
19. Протокол № 1 за създаване на местен БАК в град Струга (Струга, 21 април 1941 г.)
20. Декларация към българите от град Струга и околията относно формирането в град Скопие на БЦАК (Струга, б. д.)
21. Писмо от местния БАК за град Струга и околията до БЦАК за Македония (Струга, 19 май 1941 г.)
22. Писмо от председателя на местния БАК в град Струга до ЦК на македонските български комитети (Струга, б. д.)
23. Протокол за създаване на местен БАК в град Битоля (Битоля, 25 април 1941 г.)
24. Протокол за създаване на местен БАК в град Прилеп (Прилеп, 26 април 1941 г.)
25. Протокол за основаване на македонски женски съюз при БЦАК за Македония (Скопие, 30 април 1941 г.)
26. Телеграма от женския съюз при БЦАК до нейно величество царица Йоанна по случай образуването на съюза (Скопие, 30 април 1941 г.)
27. Протокол за създаване на местен БАК в град Гевгели (Гевгели, 29 май 1941 г.)
28. Протокол за създаване на местен БАК в град Кавадарци (Кавадарци, 30 май 1941 г.)
29. Приветствено писмо от местния БАК в Кавадарци до цар Борис III във връзка с освобождението на Македония (Кавадарци, 24 април 1941 г.)
30. Приветствено писмо от местния БАК в Кавадарци до Богдан Филов във връзка с освобождението на Македония (Кавадарци, 24 април 1941 г.)
31. Писмо от местния БАК в Неготин до ЦК на македонските акционни комитети в Скопие (Неготин, 26 април 1941 г.)
32. Протокол за създаване на местен БАК в град Кратово (Кратово, 2 май 1941 г.)
33. Протокол за създаване на местен БАК в село Лазарополе (Лазарополе , 27 април 1941 г.)
34. Писмо от председателя на лазарополския БАК до БЦАК на Македония (Лазарополе , 27 април 1941 г.)
35. Протокол за създаване на местен БАК в село Лазарополе (Лазарополе, 8 май 1941 г.)
36. Покана от БАК в град Крушево до цар Борис за присъствие на тържествата по случай Илинденско-Преображенското въстание (Крушево, 27 юли 1941 г.)
37. Поздравителна телеграма до д-р Анте Павелич от БЦАК (Скопие, б. д.)
38. Поздравително писмо от кумановското гражданство до цар Борис III по случай великденските празници (Куманово, б. д.)
39. Писмо № 11660 от Министерството на войната до БЦАК на Македония (София, 28 май 1941 г.)
40. Писмо от д-р Христо Груев от Струга до БЦАК на Македония с молба за освобождаване на военнопленници (Струга, 12 май 1941 г.)
41. Молба от Мите Апостолов Матовски до министъра на войната за освобождаването на сина му Михаил Митев (Михайло Апостолски) от германски плен (Щип, 23 юли 1941 г.)
42. Писмо от председателя на БЦАК до Стефан Чапрашиков (Скопие, 31 май 1941 г.)
43. Писмо от Васил Хаджикимов до командуващия българските войски в Македония относно мотивите за създаване на македонските БАК (б. д., б. м.)
44. Прокламация на местния комитет за град Скопие и околията относно задачите на комитета (Скопие, 19 септември 1944 г.)
45. Заповед на германския военен-комендант за Македония генерал-лейтенант Шойерлен относно създаване на народна милиция в град Скопие и околията (Скопие, 11 септември 1944 г.)
46. Статия във вестник „Македония" от председателя на БЦАК Ст. Стефанов, озаглавена „Нашата дума" (Скопие, 3 май 1941 г.)
47. Откъс от уводната статия във вестник „Македония" от Ст. Стефанов (Скопие, септември 1944 г.)
48. Статия на Васил Хаджикимов, озаглавена „Към единство и творчество” (Скопие, 3 май 1941 г.)
49. Писмо от БЦАК до командуващия германските войски в Македония с молба да бъдат освободени военнопленниците — македонски българи (Скопие, б. д.)
50. Телеграма от БЦАК до ръководителите на Хърватско с молба за освобождаване на военнопленници — македонски българи (Скопие, б. д.)
51. Телеграма от БЦАК до командуването на унгарската армия с молба за освобождаване на военнопленници — македонски българи (Скопие, б. д.)
52. Заповед № 1 на скопския областен директор Антон Козаров относно установяването на административните власти в Македония (Скопие, 26 април 1941 г.)
53. Заповед № 2 на скопския областен директор Антон Козаров относно установяването на административните власти в Македония (Скопие, 26 април 1941 г.)
54. Заповед № 1 на скопския областен полицейски началник Антонов относно установяването на военноадминистративната власт в Македония (Скопие, 26 април 1941 г.)
55. Статия на Стефан Стефанов, озаглавена „Само напред!" (Скопие, 3 юни 1941 г.)
56. Телеграма от председателя на БЦАК Стефан Стефанов до негово величество цар Борис III по случай „Свети Кирил и Методий" (Скопие, 3 юни 1941 г.)
57. Телеграма от цар Борис III до председателя на БЦАК Ст. Стефанов в отговор на поздравителна телеграма от страна на последния (София, б. д.)
58. Реч на секретаря на местния БАК в Битоля Сотир Тренчев, произнесена в чест на освобождението на Македония (Битоля, 20 април 1941 г.)
59. Съобщение относно характера на в. „Македония" (Скопие, 3 юни 1941 г.)
60. Съобщение относно назначение на епархийски свещеници (Скопие, 3 юни 1941 г.)
61. Съобщение относно заповеди на комисаря по снабдяването (Скопие, 3 юни 1941 г.)
62. Статия от Велко Спанчев, озаглавена „Робството в Македония" (Скопие, 3 юни 1941 г.)
63. Заповед от околийския комисар Никифоров относно цените (Скопие, б. д.)
64. Съобщение „Организация и разпределение на службите в скопската община" (Скопие, 3 юни 1941 г.)
65. Благодарствена телеграма от военния министър генерал-лейтенант Теодоси Даскалов до председателя на БЦАК Ст. Стефанов (София, б. д.)
66. Заповед № 1 на кмета на Скопие Янко Мустаков относно установяването на административната власт в областта (Скопие, 8 май 1941 г.)
№ 1
ПРОТОКОЛ № 1 ЗА ОБРАЗУВАНЕ НА ЦЕНТРАЛЕН КОМИТЕТ НА МАКЕДОНСКИТЕ БЪЛГАРСКИ КОМИТЕТИ
Скопие, 13 април 1941 г.
Българи от досега поробена Македония събраха се днес, 13 април 1941 год., разгледаха новосъздаденото положение с освобождението на Македония от сръбско и гръцко робство и в желанието си българските копнежи на довчера поробените българи да бъдат правилно представени и тълкувани пред германските победоносни войски, окупирали и освободили Македония, както и пред войските и управлението на царя на българите — Освободител на Македония Цар Борис III, в желанието при това и да се избягнат ред неприятности, свързани с голямата промяна в живота на македонските българи с Освобождението на Македония,
РЕШИХА:
1. Образува се Централен комитет на македонските български комитети [*] — с територия цяла Македония, освободена от сръбско и гръцко робство.
2. Цел: представляват се всички нужди и интереси на Македония пред респективните германски власти, както и пред очакваните с радост и възторг български власти — от този Централен комитет.
3. Образуването на този Централен комитет поставя неговите функции в положение на сила — на първо време, а в последствие с оглед на българските закони неговите функции ще се изменят така, че на местни начала да се продължи работата му от полза за Македония.
4. Този Централен комитет действува и като местен комитет за Скопска околия. Състав на Централния комитет: Илия Атанасов, Спиро Китинчев, Васил [Хаджи]кимов, Стефан Ян[акиев] Стефанов, Благой Попанков, Крум Органджиев [**], Иван Пиперков, д-р Никола Андонов, д-р Александър Георгиев, д-р Борис Благоев, Тома Дрангов, Михо Михайлов, д-р Дарче Христов, д-р Дончо Зографски, Трайко Рибарев, Трайче Андреев, Янаки
87
Костов Шуплев, Благой Димчев, поп Стоил Давидов, Крум Бабамов, Томче поп Цветанов, Панче Кръстев, Кръсто Васев, Зафир Джиков, д-р Борис Андреев, Борис Петров, д-р Тодор Хаджи Митков, Аритон Димков, Георги Шендов, Никола Якимов, Александър Кръстев, Страхил Коцев.
6. Централният комитет избира и избра Изпълнителен комитет в състав:
1. Стефан Стефанов
2. Спиро Китинчев
3. Илия Атанасов
4. Благой Попанков
5. Иван Пиперков
6. Органджиев Крум
7. Ал[ександър] Георгиев
8. В[асил] Х[аджи]кимов
Изпълнителният комитет се разпредели както следва:
1. Председател: Стефан Стефанов
2. Подпредседател: Спиро Китинчев
3. Секретар орган[изатор]: В[асил] Х[аджи] Кимов
4. Касиер: Крум Органджиев
5. Съветници: Благой Попанков, Иван Пиперков, Д-р Ал[ександър] Георгиев и Илия Атанасов.
Подписи: [следват подписите на членовете на Изпълнителния комитет, без този на Илия Атанасов]
ЦДИА, ф. 396, оп. I. а. е. 37, л. 15. Също и в: Минчев, Д. Формиране и дейност, с. 76—77, док. № 1.
*. В текста е написано „клубове", след което е задраскано и е написано „комитети". На съвещанието в Галички хан е ставало дума да се основават не комитети, а клубове — по аналогия с българските конституционни клубове, създадени в Турция за легална дейност след младотурската революция.
**. Навсякъде по документите фигурира като Органджиев, само тук като Йорганджиев.
№ 2
ПРОТОКОЛ № 2 НА ЦЕНТРАЛНИЯ КОМИТЕТ НА МАКЕДОНСКИТЕ БЪЛГАРСКИ КОМИТЕТИ
Скопие, 13 април 1941 г.
Комитетът се събра днес 13. IV. [19]41 г. и реши в първото си заседание при пълен състав:
1. Да се направят постъпки пред герм[анските] власти за
88
общината, в смисъл, че тя трябва да бъде ръководена от българи. Комитетът предлага за председател на общината Спиро Китинчев и членове: Благой п[оп] Панков и Крум Органджиев.
2. По случай Великденските празници комитетът реши да се пустне подписка и съберат пари за германските войници. Също така подаръци и съестни продукти.
Всичко събрано ще се занесе и предаде на германските власти в присъствието на комитета в целия си състав, който за случая ще каже подходящи слова.
Подпис на председателствуващите:
председател: (п) [Стефан Стефанов]
секретар: (п) [Васил Хаджикимов]
ЦДИА, ф. 396, оп. 1, а. е. 34, л. 14. Оригинал, ръкоп.ис; Минчев, Д. Формиране и дейност. . ., с. 78
№ 3
СЛОВО ОТ ЧЛЕНА НА УПРАВИТЕЛНИЯ СЪВЕТ НА МАКЕДОНСКИЯ НАУЧЕН ИНСТИТУТ ПРОФ. СТЕФАН БАДЖОВ ПРЕД ПЪЛНОМОЩНИЯ МИНИСТЪР НА ГЕРМАНИЯ БАРОН ФОН РИХТХОФЕН ПО СЛУЧАЙ ОСВОБОЖДЕНИЕТО НА МАКЕДОНИЯ
София, 13 април 1941 г.
Екселенц,
Българските емигранти от Македония са се събрали тук, за да изразим пред Вас нашите чувства и за да Ви помолим да предадете на великия фюрер на немския народ нашето въодушевление от светкавичните победи, с които подтисниците на Македония бяха смазани, както и да изразим нашата благодарност за свободата, която тези победи донесоха на нашите съотечественици, македонските българи.
Ние, българите от Македония, сме свързани с тези, които се намират от другата страна на границата на българското отечество, не само с общ произход, но и с обща историческа съдба. Времената на нашата сила и нашите страдания са били общи за нас през столетията. Общи бяха през изминалото столетие и нашите борби за нашето национално възраждане. Първата книга, отпечатана на новобългарски език, се появи в Солун
89
и първият град, който изиска български владика, беше Скопие. Българите от Македония винаги бяха рамо до рамо с останалите българи във всички борби за освобождение на българския народ. Нищо не ни е разделяло, докато английската политика не унищожи обединена България (основана от Санстефанския мирен договор), отдели Македония от българското княжество и я постави отново под робство. След това българите от Македония вдигнаха 4 въстания за своето освобождение, при което черпеха вдъхновение и сила от общия завет на българското отечество. През 1912 г. победоносните български войски, в които участвуваха и 15 батальона македонски българи наред с голям брой македонци като офицери и войници в редовната българска армия, извоюваха нашето освобождение. Но предателството на Сърбия и интригите на Гърция ни донесоха ново, още по-лошо иго. Но дори и по-сурово изпитание не можеше да отслаби стремежа на македонците към свобода и национално обединение и готовността им за борба. През 1915 г. ние посрещнахме с въодушевление съюза с Германия, за чието осъществяване техните водачи (на македонците — бел. прев.) взеха участие в такава голяма степен.
Онези, които служиха в редовете на българската армия, проляха своята кръв на бойните полета заедно с кръвта на войниците от немския вермахт в общата борба за победата на правото (правдата).
Но вместо правдата накрая възтържествува измамата и след това потисничеството. Една още по-тежка ръка бе положена върху Македония. Сърбите и гърците не само ни отнеха всяко човешко право, но си поставиха за задача е нечувани жестокости да изтръгнат с корен от душите на македонските българи всяко чувство, даже всеки спомен за тяхната националност.
През това мрачно време ни поддържаха три могъщи чувства: съзнанието за духовните сили на македонските българи, вярата в нерушимото единство на българския народ и надеждата, че нашият благороден съюзник, немският народ, ще ни протегне спасителната си ръка в деня, в който отново ще покаже своята мощ.
Още тогава, когато великият фюрер на немския народ, Адолф Хитлер, пое неговата съдба (на немския народ — бел. прев.), ние се досещахме, че денят е близо. И този ден дойде. Немското могъщество, което се надигна с неудържима сила, за да унищожи диктатите на несправедливостта и на потисничеството, дойде, за да разчупи веригите на Македония. Пред
90
нас застава вече картината на една България, обединена под скиптъра на нашия любим Борис III, в нерушим съюз с нашия благороден съюзник, великата немска държава.
Екселенц,
Ние се чувствуваме слаби да изразим цялата дълбочина и сила на нашите чувства, които изпълват днес нашите сърца и сърцата на целия български народ.
Ние Ви молим да предадете на великия фюрер на немския народ, Адолф Хитлер, следните думи:
В дните на страдание и безсилие винаги сме били верни в нашите спомени и надежди на нашия съюзник, немския народ. Също и за в бъдеще ще докажем тази вярност с порива на нашето желание и със силата на нашите ръце.
Да живее немският народ, да живее неговият велик фюрер, да живее победоносната немска армия!
ЦДИА, ф. 3, оп. 1, а. е. 1198, л. 10, 11, 12. Оригинал, машинопис. Превод от немски език.
№ 4
ИНФОРМАЦИОННА СТАТИЯ ВЪВ В. „МАКЕДОНИЯ" ОТНОСНО УЧРЕДЯВАНЕТО НА БЪЛГАРСКИ ЦЕНТРАЛЕН АКЦИОНЕН КОМИТЕТ В СКОПИЕ
Скопие, 15 април 1941 г.
Б[Ъ]ЛГАРСКИ ЦЕНТР[АЛЕН] АКЦ[ИОНЕН] КОМИТЕТ ЗА МАКЕДОНИЯ
Българи от всички части на току[—]щ[о] освободена Македония, макар все още зашеметени от светкавичния удар, с който бе повален завинаги македонският тиранин и бяха счупени веригите на робството, в едно събрание, състояло ее на 13 април 1941 год. в Скопие, разгледаха новосъздаденото положение с освобождението на Македония от сръбско и гръцко иго и в желанието си копнежите и интересите на довчера поробените българи да бъдат правилно представени, тълкувани и защищавани пред германските победоносни войски[,] окупирали и освободили Македония, както и пред войските и управлението на Царя на българите — освободител на Македония
91
Цар Борис III, очаквани с нетърпение и с неизмерима радост,, и така също и в желанието да бъдат избягнати много неприятност[и], свързани с голямата промяна в живота на македонските българи с освобождението на Македония, решиха следното:
1. Образуването на Български централен комитет за Македония, освободена от сръбско и гръцко иго.
2. Този комитет да отпочне функциите си веднага, като без губене на време създаде местни комитети въ[в] всички части на освободена Македония.
3. Функциите на комитета да бъдат улеснени на първо време от доброволни пожертвувания, а в последствие от членски вноски.
Комитетот да бъде същевременно и местен комитет за Скопие и околията.
Имената на членовете на комитета са поставени и се виждат под декларацията му към народа в Македония.
Македония, № 1, 1941
№ 5
ПЪЛНОМОЩНО ЗА ПЪТУВАНЕ ИЗ МАКЕДОНИЯ И ЗА ПРИЕМАНЕ НА СУМИ НА ВАСИЛ ХАДЖИКИМОВ
Скопие, 22 април 1941 г.
Българският централен акционен комитет на Македония — седалище Скопие, с настоящето упълномощава секретар-организатора си господин Васил Хаджикимов
1. Да пътува навсякъде в Македония и да организира местни комитети.
2. Да приема суми — за сметка на комитета.
Председател
на Б[ългарския] ц[ентрален[ к[омитет] на Македония: (п) [Стефан Стефанов]
[печат] Скопие, Български централен акционен комитет на Македония
ЦДИА, ф. 1591, оп. 3, а. е. 27, л. 1. Оригинал, машинопис; Минчев, Д. Формиране и дейност. . ., с. 79.
92
№ 6
ПРОТОКОЛ № 3 ОТ ЗАСЕДАНИЕ НА ЦЕНТРАЛНИЯ КОМИТЕТ НА МАКЕДОНСКИТЕ БЪЛГАРСКИ КОМИТЕТИ
Скопие, 15 април 1941 г.
На днешното заседание Изпълнителният комитет реши:
1. Да се издирят и освободят македонските пленници.
Председателя [т] е вече говорил с надлежната германска власт, която е обещала съдействието си.
2. Да се купи плат за знамена (бълг[арски] и герм[ански]) и да се дадат знамена на бедните българи — безплатно.
Да се намери съответната сума чрез добров[олни] пожертвувания.
3. Да се напечатат бланки на комитета — на български и немски ез[ик].
4. Да се иска от герм[анските] власти: да се премахнат всички сърби, турци и цинцари от служба и да се поставят българи, като се образува и гражд[анска] милиция от българи.
5. Да се напечатат надписи, които ще показват кои къщи и магазини са български, за да не бъдат нападани, по едно или друго съображение, от герм[ански] войници.
6. Да се потърси и наеме лека автом[обилна] кола, с която ще пътува секр[етар]-организаторът по Македония — за организация на местните комитети.
Председател: (п) [Стефанов]
Подпредседател: (п) [Китинчев]
Секретар-организатор: (п) [Хаджикимов]
Съветници: 1) (п) [д-р Георгиев]
2) [липсва подпис]
3) (п) [Попанков]
ЦЦИА, ф. 396, оп. 1, а. е. 37, л. 18. Оригинал, ръкопис; Минчев, Д. Формиране и дейност. . ., с. 78.
93
№ 7
ПРОТОКОЛ № 4 ОТ ЗАСЕДАНИЕ НА ЦЕНТРАЛНИЯ КОМИТЕТ НА МАКЕДОНСКИТЕ БЪЛГАРСКИ КОМИТЕТИ
Скопие, 16 април 1941 г.
Българският централен акционен комитет за Македония,, в лицето на своя Изпълнителен комитет, реши:
1. Разходите на комитета да бъдат вършени по решение на: председателя, подпредседателя, касиера и секретаря, като оправд[ателните] документи бъдат пазени от касиера.
2. Членовете на комитета, събрали доброволни пожертву-вания за подаръци за герм[анските] войници по случай Р[ождество] Хр[истово,] да предадат веднага останалите пари на касиера.
3. Членовете на комитета: д-р Георгиев, д-р Андонов, Илия Атанасов, Страхил Коцев, Мих[аил] Михов да продължат усилията си за издирването и освобождението на пленниците българи от Македония.
4. Да се прати телеграма-честитка на Hitler по случай р[ождения му] ден и на държавния глава на Независимо Хърватско д-р А[нте] Павелич — по случай освоб[ождението] на Хърватско.
Председател: (п) [Стефанов]
Подпредседател: (п) [Китинчев]
Касиер: (п) [Органджиев]
Секретар-организатор: [липсва подпис]
Съветници: 1) (п) [Георгиев]
2) [липсва
подпис] 3) (п) [Попанков]
ЦДИА, ф. 396, оп. 1, а. е. 37, л. 17. Оригинал, ръкопис; Минчев, Д. Формиране и дейност. . ., с. 79.
94
№ 8
ПОЗДРАВИТЕЛНА ТЕЛЕГРАМА НА БЦАК ДО ЦАР БОРИС III ПО СЛУЧАЙ ВЛИЗАНЕТО НА БЪЛГАРСКИТЕ ВОЙСКИ ВЪВ ВАРДАРСКА МАКЕДОНИЯ
17 април 1941 г.
Ваше Величество,
Вашите неимоверни усилия да извоювате пълното обединение на българския народ се увенчаха с окончателен и блестящ усяех.
Македония, великата българска мъченица, е вече свободна и в общобългарската национална общност.
Един велик идеал — свободата и присъединението на ААакедония към майка България, за която българският народ от България и Македония води вековни епични борби с безпримерен стоицизъм и безбройни свидни и велики жертви, е вече действителност!
Българският народ в освободена Македония е все още зашеметен, дълбоко развълнуван и изпълнен с неизмерима радост и признателност към Царя на българите, към Цар Бориса III.
Ваше Величество,
Българският народ в освободена Македония посрещна днес, 17 април 1941 година, 14 часа българско време, в Скопие, една рота от славната армия на обединена и велика България по най-тържествен и трогателен начин и смята за свой пръв свещен и най-приятен дълг да Ви изрази дълбоката си почит и да Ви помоли да вярвате непоколебимо в предаността и верността му към Ваше Величество, както и да приемете най-искрените му поздравления и пожелания за пълно благоденствие на българския царски дом — по случай на най-великия ден в живота на целокупния български народ: обединението на българския народ в силна и велика България под скиптъра на Ваше Величество!
Да живее Цар Борис III!
Да живее обединена и велика България!
Председател:
Стефан Я[накиев] Стефанов
Секретар:
Васил Х[ристов] Хаджикимов
Македония, № 2, 3 май 1941 г.
95
№ 9
ТЕЛЕГРАМА ОТ ЦАР БОРИС III ДО БЦАК В ОТГОВОР НА ПОЗДРАВИТЕЛНА ТЕЛЕГРАМА В ЧЕСТ НА НАВЛИЗАНЕТО НА БЪЛГАРСКИ ВОЙСКИ ВЪВ ВАРДАРСКА МАКЕДОНИЯ
София, б. д.
Стефан Стефанов, председател на Българския централен акционен комитет — Скопие.
Вам, българите в освободена Македония, благодаря от сърце за хубавите приветствия и сърадвания, които ми отправяте по случай влизането на доблестната българска войска в Скопие, като изпращам на всички моите искрени поздрави и благопожелания. Царят.
Македония, № 2, 3 май 1941 г.
№ 10
ПРОТОКОЛ ЗА СЪЗДАВАНЕ НА МЕСТЕН БЪЛГАРСКИ АКЦИОНЕН КОМИТЕТ В ГРАД ВЕЛЕС
Велес, 14 април 1941 г.
Днес[,] 14. IV. [19]41 г. [,] при многолюдно събрание в гр[ад] Велес се избра по инициативата на Центр[алния] акц[ионен] комитет за Македония със седалище Скопие, при участието на секретаря В[асил] х[аджи] Кимов, общограждански акционен местен комитет за гр[ад] Велес при следните избрани лица: Борис Андреев, Никола Тошанов, Мино Минов, Панко Брашнаров, Страхил Гигов, Ацо Шукаров, Коце Ванов, Тоде Майсторчето, Димче Гърбев, Гиго Ковачов, Ангел Панов, Йордан Сребров, Георги Гьорчев, Лазо Кицов, Саздо Хаджипетрушев, Ангел Корабаров, Коце Ончев, д-р Димче Смилев, Лазо Стоянов, Милан Андов, Страхил Гьоргов, Димко Урумов, Никола Кирков, Димко Страчков, Киро Зафиров, Коце Зафиров, Лазо Крепиев, Гьошо Органджиев, Петър Алчев, Дамян Иванов, Ордан Габеров, Владо Андов, Васил Зафирчев и Ангел Мазнев.
Комитетът се съгласи да приеме инструкциите на Центр[алния] акц[ионен[ ком[итет] за Македония.
а именно:
96
1. Да представлява гр[ад] Велес пред всички власти и защищава неговите икономически, политически и културни интереси.
2. Комитетът излъчи от своята среда Изпълнителен акц[ионен] комитет за гр[ад] Велес в състав от 8 души.
[Следват подписите на членовете на Изпълнителния комитет.]
Председател: Лазар Крепиев
Подпредседател: Борис Андреев
Секретар: д-р Ангел Панов
Втори секретар: Лазо Стоянов
Съветници: Панко Брашнаров, Саздо х[аджи] Петрушев, Страхил Гьоргов, Д-р Димче Смилев, Страхил Гигов.
ЦДИА, ф. 396, оп. 1, а- е, 37, л. 11—12. Оригинал, ръкопис; Минчев, Д. Формиране и дейност. . ., с 80.
№ 11
СТАТИЯ ВЪВ В. „МАКЕДОНИЯ" ОТНОСНО СЪЗДАВАНЕТО НА МЕСТЕН БЪЛГАРСКИ АКЦИОНЕН КОМИТЕТ В ГРАД ВЕЛЕС
ДОПИСКА ОТ ВЕЛЕС
При стечението на много граждани, вчера на 14. IV. т[ази] г[одина,] в град Велес при небивал ентусиазъм се образува местен български акционен комитет. Секретар[-]организаторът на Централен комитет в Скопие разви идеологията на комитета[,] посрещната с ръкоплескане и „ура" за свободна Македония, „ура" за България и нейният върховен водач Цар Борис III — цар на всички българи. В разширения съветодавен комитет влезнаха: Борис Андреев, Мино Минов, Костадин Ванов, Лазар Кр[ъ]стев, Никола Тошанов, Панко Брашнаров, Страхил Гигов, Ацо Шукаров, Тоде Майсторчето, Димче Гърбев, Гиго Ковачов, Ангел Панов, Йордан Сребров, Георги Георчев, Лазо Кицов, Саздо Х[аджи] Петрушев, Ангел Коробаров, Коце Ончев, Д[октор] Димче Смилев, Лазо Стоянов, Милан Андов, Страхил Георгов, Димко Урумов, Никола Кирков, Димко
97
Страчков, Киро Зафиров, Гьошо Органджиев, Петър Алчев, Дончо Иванов, Ордан Габеров, Влада Андов, Васил Зафирчев и Ангел Мазнев.
От този съвет се излучи изп[ъ]лнителен комитет в състав: председател Лазар Крепиев, подпредседател: Борис Андреев, секретар: д[окто]р Ангел Панов; втори секретар: Лазо Стоянов. Съветници: Панко Брашнаров, Саздо К. Петрушев [*], Страхил Георгов, д[окто]р Димче Смилев и Страхил Гигов.
П[ъ]рвна местен акц[ионен] комитет е изграден от велешани. Браво на велешани! Ние не се самняваме, че те ще оправдаат всички надежди[,] възлагани им от Цент[ралния] акц[ионен] български комитет за Македония.
Секр[етар]-организатор: В[асил] Х[аджи] Кимов
Македония, № 1, 1941 г.
*. Печатна грешка — не К., а X. — Хаджипетрушев.
№ 12
ПРОТОКОЛ ЗА СЪЗДАВАНЕ НА МЕСТЕН БЪЛГАРСКИ АКЦИОНЕН КОМИТЕТ В ГРАД ЩИП
Щип, 17 април 1941 г.
Днес, 17. IV. [19)41 г.[,] в град Щип се състоя събрание общогражданско по инициативата на секр[етар]-орг[анизатора] на Българ[ския] центр[ален] акц[ионен] ком[итет] за Македония със седалище Скопие при дневен ред: образуване на местен акц[ионен] комитет за гр[ад] Щип.
След като секр[етар-] организаторът] В[асил] Х[аджи] Кимов даде някои осветления, избраха се по желанието на гражданите следните лица за съветодавния комитет: Трайчо Станчев, д-р Тодор Гичев, Дончо Живадинов, Васил Гранков, Мише Муфтиев, Трайчо Хаджипецов, Любен Миров, Панчо Тонделов, Тодор Янев, Страхил Хаджикоцев, Коле Делипетров, Коце Николов, Йордан Кертъков, Дим[итър] Караджов, Димитър Хаджиглигоров, Славко Гърличков, Митко Глигоров, Илю Ванков, Митко Калчов, Петър Залчев, Алекс[андър] Агов, д-р Павел Гърличков, Петър Пърлеев, Ванчо Пъркев, Коце Пилатов, Митко Икономов, Петър Голев, Иван Зрънцев и Панчо Бърдаров.
98
Съветодавното тяло излъчи Изпълнителен комитет в състав:
Председател: [Димитър] Х[аджи] Глигоров
Подпредседател: д-р Тодор Гичев
Секретар: Любен Митров
Подсекретар: Петър Пърлеев
Съветници: Трайчо Станчев, Мише Икономов, Славко Гърличков, Мише Муфтиев, Дончо х[аджи] Санков, д-р Т[одор] Гичев [*], Петър Голев, Тодор Янев, Трайчо Х[аджи] Пецов и Коце Николов.
Събранието реши:
1. Комитетът за гр[ад] Щип прие да бъде член при Българския] центр[ален] ком[итет] за Македония със седалище Скопие.
2. Да защищава всички интереси от политически, икономически и културен характер[,] свързани с живота на гр[ад] Щип, когото и представлява пред всички власти.
[Следват подписите на председателя и членовете на Изпълнителния комитет.]
ЦДИА, ф. 396, оп. 1, а. е. 36, л. 8—9. Оригинал, ръкопис; Минчев, Д. Формиране и дейност. . ., с. 80.
*. Д-р Тодор Гичев е избран първоначално за съветник, но впоследствие е преизбран за подпредседател.
№ 13
ПРОТОКОЛ ЗА СЪЗДАВАНЕ НА МЕСТЕН БЪЛГАРСКИ АКЦИОНЕН КОМИТЕТ В ГРАД ВИНИЦА
Виница, 18 април 1941 г.
Днес, на 18. IV. [19]41 г.[,] в гр. Виница се състоя събрание по инициативата на секр[етар-] организитора В[асил] х[аджи] Кимов при Бълг[арския] центр[ален] комитет със седалище в гр[ад] Скопие, което, след неговата кратка реч[,] се съгласи да образува местен общограждански акц[ионен] к[омитет] за Македония. Избраха се в Съветодавния комитет: Т[одор] Иванов, свещ[еник] Иван Стойков, Тодор Герасимов, Крум Мирчев, Т[одор] Карамаков, Стоян Попов, Панче Симеонов, Борис Андреев, Стоимен Ангелов, Димитър Христов, Стоян Панов, Иван Методиев Иванов, Блажо Георгиев, Борис Паликрушев,
99
Лазар Иванов, Траян Дуданов, Панче Михайлов, Симеон Герасимов, Мише Царев, Милан Арсов, Васил Манолов, Манасий Ефремов, Благой Мишев, Серафим Иванов, Крум Бояджиев, Блаже Каразафиров.
Изпълнителен комитет:
Председател: Тодор Иванов
Подпредседател: Борис Паликрушев
Секретар: Лазар Иванов
Касиер: Тодор Герасимов
Съветници: св[ещеник] Иван Стойков, Милан Арсов, Траян Дуданов, Симеон Герасимов, Тодор Иванов Бамов, Тодор Карамаков, Стоимен Иванов, Стоян Панев.
Следват подписите на председателя и на членовете на Изпълнителния комитет.
ЦДИА, ф. 396, оп. 1, а. е. 36, л. 12—13. Оригинал, ръкопис; Минчев, Д. Формиране и дейност. . ., с. 81, док. № 8.
№ 14
ПРОТОКОЛ ЗА СЪЗДАВАНЕ НА МЕСТЕН БЪЛГАРСКИ АКЦИОНЕН КОМИТЕТ В ГРАД КУМАНОВО
Куманово, 18 април 1941 г.
ПРОТОКОЛ:
който се състави днес, 18 април 1941 год., в Куманово със следната цел:
Да бъде във връска със Централния комитет в свободна Македония в Скопие и да гледа да следи всички идеи[,] които той развива.
В местния комитет на мястото ни избраха се за разширен саветодавен комитет следните граждани:
1) Георги Гарев, Никола Перков, Димитри Тасев, Владе Трайков, Никола Стойков, Йордан Джимрев, Иван Доцев, Борис Соларов, Тодор Джимрев, д-р Јосиф Андонов, лекар, Кирил Войнов, Тодор Спасев, Васил Манушев, Атанас Мишков, Никола Гарев, Александър З. Димков, Трайков Иван, Величко Хаджи Трайков, Иван Митев, Димче Пешев, Влада Шуманов,
100
Димко Б. Иванов, Спиро Пуцков, Никола Барбутов, Стоиман Гелев [*], Благой Илиев, Тасе Милков, Джартев Теодос, Манча Манев, Стојанчо Тасев, Ганчо Николов, Киро Каранфилов, Стојан Кузманов, Ефрем Михайлов, Йордан Аврамов, Петко Щуманов, Димча Насков, Симеон Станков, Кирил Младенов, Пане Капетанов, Тодор Банев, Ангел Щутев, Цветко Станков, Никола Денков, Иван Анастасов, Герасим Андреев, Страшко Байловски. Председателя[т] на сегашното събрание[,] след като обясни целта на събранието и Централния македонски комитет в Скопие[,] предложи да бъде избран един комитет — испълнителен комитет[,] който ште ръководи всичките работи. За тая цел биде избрана петчленна комисия[,] която предложи следните граждани за Испълнителен комитет: [**]
За председател Г[еорги] Гарев
За подпредседател] д[октор] Лосиф Андонов, лекар,
За први секретар Иван Доцев, апсолв[ент] правник,
За втори секретар Владе Липковски,
за касиер Влада Шуманов
За петочлени савет:
Димитри Тасев,
Александар Т. Ковачев,
Александър Димков,
Тодор Спасев,
Никола Пешев.
След като се прочете предложената кандидация[,] всички извикнаха громко „УРА" за освободена Македония, за върховния водач на българския народ Цар Борис III [—], царът на българите, и врховния вожд на великия германски народ Адолф Хитлер и водача на италиянския народ Бенито Мусолини.
Със това се завърши първото събрание на местния македонски комитет в Куманово.
[Следват подписите на председателя и на членовете на Изпълнителния комитет.]
ЦДИА, ф. 396, оп. 1, а. е. 37, л. 7. Оригинал, машинопис; Минчев, Д. Формиране и дейност. . ., с. 81.
*. Вероятно Стоимен.
**. Думите „испълнителен комитет" са задраскани, но е ясно, че става дума именно за такъв.
101
№ 15
ПРОТОКОЛ ЗА СЪЗДАВАНЕ НА МЕСТЕН БЪЛГАРСКИ АКЦИОНЕН КОМИТЕТ В ГРАД СВЕТИ НИКОЛА
Свети Никола, 21 април 1941 г.
Днес, 21. IV. 1941 г.[,] в гр[ад] Св[ети] Николе се състоя общогражданско събрание по инициативата на секр[етар]-организатора В[асил] х[аджи] Кимов при Бълг[арския] центр(ален) акц[ионен] комитет за Македония, с дневен ред[:] Образуване на местен акц[ионен] комитет за гр[ад] Св[ети] Николе
Събранието реши единодушно да се образува такъв, като избра в Съвет[одавното] тяло следните граждани: 1) Георги Ангелов, 2) Кирил Лазаров, 3) Петър Тошев, 4) Борис Мишев, 5) Гошо Панев, 6) Димитър Трайчев, 7) Коце Генев, 8) Тома Кленков, 9) Тоде Горчев, 10) Йордан Златков, 11) Миле Данаилов, 12) Диме Г. Миладинов, 13) Трайче Арсов, 14) Стойко Илиев, 15) Стефан Николов Американец, 16) поп Стойче Петров, 17) Ванче Бурзев, 18) Асен Лазаров, 19) Борис Манчев, 20) Борис Нацов, 21) Иван Алексов, 22) Васил Наков, 23) Михаил Донев, 24) Кочо Ставрев, 25) Донче поп Александров, 26) Стоян Янев, 27) Арсен Панев, 28) Моне Йовев, 29) Миле Тодоров, 30) Гошо Тодоров, 31) Славко Апостолов, 32) Никола Горазов.
От така създадения съвет се избра Изп[ълнителен] комитет[:]
Председател: Тома Клинков
Подпредседател: Кирил Лазаров
Секретар: Георги Лазаров
Касиер: Стоян Янев
Съветници: поп Стойко Петров, Кочо Тушев Ставрев, Коце Генев, Йордан Златков, Арсо Лазаров, Борис Мишев, Арсен Панев, Трайко Арсов, Гошо Панев, Миле Данаилов.
[Следват подписите на председателя и членовете на Изпълнителния комитет.]
ЦДИА, ф. 1591, оп. 3, а. е. 26, л. 3. Копие, ръкопис; Минчев, Д. Формиране и дейност. . ., с. 82, док. № 10.
102
ПРОТОКОЛ ЗА СЪЗДАВАНЕ НА МЕСТЕН БЪЛГАРСКИ АКЦИОНЕН КОМИТЕТ В ГРАД ГОСТИВАР
Гостивар, 23 април 1941 г.
Днес, 23. IV. [1941 г.[,] в град Гостивар се състоя общогражданско събрание по инициативата на секр[етар-]орг[анизатора] при Б[ългарския] ц[ентрален] акц[ионен] комитет за Македония при дневен ред: Образуване на местен акц[ионен] ком[итет] за гр[ад] Гостивар.
Събранието се съгласи да се създаде такъв и реши да влезнат в управ[ителния] съвет следните лица[,] посочени от него [от събранието]:
1. Д-р Димитър Иванов, Софрони Петров, [Липсват други имена. Възможно е това да е чернова на протокола, след което да е изготвен друг.]
Изпълнителен комитет
Председател: д-р Дим[итър] Иванов
Подпредседател: Софрони Петров
Секретар: Михаил Филипов
Касиер[:] Андон Андонов
Съветници: Силян Деспотов, Саранди Сотиров, Ципре Лазаров, Евгений Тримчев, Генадий Исакиев, Руси Аврамов. . . [*] и Кръсто Митов.
[Следват подписите на членовете на Изпълнителния комитет.]
ЦДИА, ф. 396, оп. 1, а. е. 36, л. 6—7. Оригинал, чернова, ръкопис; Минчев, Д. Формиране и дейност. . ., с. 82. док. 11.
*. Неразчетено третото име.
№ 17
ПРОТОКОЛ ЗА СЪЗДАВАНЕ НА МЕСТЕН БЪЛГАРСКИ АКЦИОНЕН КОМИТЕТ В ГРАД ДЕБЪР
Дебър, 24 април 1941 г.
Днес, 24. IV. 1941 г.[,] в гр[ад] Дебър с[е] състоя събрание по инициативата на секретар[-]организатор[а] при Бълг[арския]
103
центр(ален) акционен комитет с дневен ред: Образуване на местен акц[ионен] комитет за гр[ад] Дебър.
След размена на мисли, събранието единодушно се съгласи да пристъпи предвид условията[,] специфични за този край» към създаване на Изпъл[нителен] комитет в състав:
Председател: Икон[ом] Спиро Личеновски
Подпредседател: Теофил Куков
Секретар: Рафаил Стаматов
Касиер: Никола Стоянов
Съветници: Георги Кумов, Милен Зафиро[в], Владимир Чочков, Рафаил Ангелков Григоров, Андон Йосифов, Стефан Велков и Стефан Кумев, Вельо Пачев, Ване Вельов, Георги Попов, Ив[ан] Търпев, Петко Секулов, Богдан Блажев, Коста Симоновски, Велко Мерджанов, Йордан Дуков, и Кръсто Иванов, Серко Йовчев, Русе Тасев, свещеник.
Верно с оригинала: (п) [Васил Хаджикимов]
ЦДИА, ф. 1591, оп. 3, а. е. 26, л. 2. Копие, ръкопис; Минчев, Д. Формиране и дейност. . ., с. 83, док. № 13.
№ 18
ПИСМО ОТ СПИРО ЛИЧЕНОВСКИ, ПРЕДСЕДАТЕЛ НА БЪЛГАРСКИЯ АКЦИОНЕН КОМИТЕТ В ГРАД ДЕБЪР[,] ДО ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА ЦЕНТРАЛНИЯ КОМИТЕТ НА МАКЕДОНСКИТЕ БЪЛГАРСКИ КОМИТЕТИ
Дебър, 26 април 1941 г.
Уважаеми Г[осподин] Председателю, При носителя[т] настоящето г[осподин] Павел Трайков ще Ви поднесе устни сведения за положението на българския народ тук, както и за всичко онова[,] което е от общ български ; национален характер.
Моля за Вашето благонаклонно доверие.
26. Април 1941 г. гр. Дебар
Председател на Българския акционен комитет:
(п) [Спиро Личеновски]
104
В съветниците некъ влезат и тез имена:
1. Д-р Кирил Стефанов
2. . . . [*]
3. Яков Кунев
(п) [Спиро Личеновски]
ЦДИА, ф. 396, оп. 1, а. е. 37, л. 9. Оригинал, ръкопис; Минчев, Д. Формироне и дейност. . ., с. 84, док. № 14.
*. Нечетливо.
№ 19
ПРОТОКОЛ № I ЗА СЪЗДАВАНЕ НА МЕСТЕН БЪЛГАРСКИ АКЦИОНЕН КОМИТЕТ В ГРАД СТРУГА
Струга, 21 април 1941 г.
При стечение на много българи от гр[ад] Струга, на 21 април т[ази] г[одина] след разисквания[,] станали с небивал ентусиазъм и въсторг, в гр[ад] Струга се основа МЕСТЕН БЪЛГАРСКИ АКЦИОНЕН КОМИТЕТ за гр[ад] Струга и околията.
Инициатива за този комитет взеха интелигенцията от града[,] между които най-първи: Милев Светослав, Каваев Филип, Деребанов Владислав, Чакъров Борис, Билянов Кръсто, които свикаха събрание в черковния двор.
Г[осподин] Милев Светослав с няколко думи откри събранието, като поблагодари на присъствуващите за тяхното отзоваване и разказа за целта на свикването, След това прочете декларацията на Централния български комитет за Македония в гр[ад] Скопие, казвайки, че комитетът апелира чрез печата и радиото да се основат местни български комитети в[ъв] всеко едно место, където живеят българи. Затова приканва и присъствующите да пристъпят към основаването на един такъв комитет.
Речта на г[осподин] Милев бе посрещната с ръкопляскания и ура за СВОБОДНА МАКЕДОНИЯ, за ВЕЛИКА БЪЛГАРИЯ, обединена под скиптъра на нейния любим и мъдър върховен вожд Н[егово] В[еличество] Борис III, цар на всички българи, както и за двата велики съюзнически народа германския и италианския и техните водачи: г. г. Адолф Хитлер и Бенито Мусолини, след което се пристъпи към избирането на съответен комитет.
105
В разширения съвещателен комитет влезоха: Милев Светослав, Мойсов Анастас, Каваев Филип, Чакър[ов] Борис, Билянов Кръсто, Несторов Виктор, Деребанов Владислав, Милев Иван, Чакъров Сотир, Гагов Милан, Николов Борис, Лазаров Александър, Коркутов Спасител, Коджаманов Христо, Папуджиев Славе, Матов Димитър, Танчев Милан, Матов Ламбе, Кочов Стефан, Лазаров Стефан, Гагов Александър, Хаджов Александър, Иванов Владимир Дебранов, Апостолов Борис, Христов Славе, поп Дионисиев Климент, Ковачев Гълъбин, Деребанов Славе, Джандаров Георги, Такев Стефан, Пулейков Васил, Чакъров Наум, Миладинов Кръстю и Матов. . . [*]
От този широк съвет се образува Изпълнителен комитет в състав:
Председател: Милев Светослав; подпредседател: Мойсов Анастас, I секретар: Каваев Филип; II секретар Чакър Борис; касиер Билянов Кръсто.
Съветници: първите пет души след тях по ред.
След това председателът повторно заблагодари на присъствующите за техното отзоваване, като ги замоли и в бъдеще всички тъй да се отзовават. От свое и от името на целия съвет благодари за [о]казаната им чест и доверие, като обеща, че ще бъдат акуратни и ще сторят всичко, което е възможно, даже и преко силите си. Помоли ги да морално и материално помогнат акцията на комитета и да работят като един човек за доброто на своя народ и за величието на България.
С тези думи на председателя заседанието бе закрито при бурни ръкопляскания и викове: ура, ура.
Секретар
(п) [Филип Каваев]
Председател (п) [Светослав Милев]
ЦДИА, ф. 1591, оп. 3, а. е. 26, л. 1. Препис, ръкопис; Минчев, Д. Формиране и дейност. . ., с. 85, док. № 16.
*. Нечетливо.
106
№ 20
ДЕКЛАРАЦИЯ КЪМ БЪЛГАРИТЕ ОТ ГРАД СТРУГА И ОКОЛИЯТА ОТНОСНО ФОРМИРАНЕТО В ГРАД СКОПИЕ НА БЦАК
Струга, б. д.
БЪЛГАРИ!
В град Скопие е образуван Български централен комитет за Македония[,] освободена од ср[ъ]п[с]кото и гръцкото иго.
Този комитет е издал следната ДЕКЛАРАЦИЯ:
БЪЛГАРИ!
Македония е свободна! Свободна е Македония за вечни времена! Настъпи краят на ро[б]ството, под което Македония изнемогваше допреди няколко дни само. Вековното македонско робство, гръцко, турско и сръбско, духовно и политическо, а в XX век и икономическо и соция[л]но, исчезна за винаги. Един велик идеал, свободата, за който Македония води вековни борби с беспримерен стоицизъм и безбройни свидни саможертви, е вече действителност.
Усилията на Цар БОРИС III — да доведе това велико дело до шта[ст]ливо осъштествяване [—] се увенчаха с окончателен и блестя шт успех. Водачат на една велика световна револуция, водачът на могъщия германски народ заповеда на своите славни и победоносни войски и, в сътрудничеството с[ъс] съюзника си Италия, извоюва свободата на нашата мила родина, на нашата велика мъченица, на многострадална Македония.
Македония е свободна и е вече в обштобългарската национална обштност. Българският народ в Македония е дълбоко развълнуван и испълнен с неизмерна радост и признателност към Царя на българите, към Цар БОРИС III, към великия водач на могъштия германски Райх Адолф Хитлер и към Дуче — създателя на приятелска Италия!
Да живее Цар БОРИС III!
Да живее АДОЛФ ХИТЛЕР, могъщият водач на великия германски народ!
Да живее БЕНИТО МУСОЛИНИ — Дуче на съюзническа Италия!
Да живее СВОБОДАТА!
Съобщавайки горната декларация на всички граждани од
107
град СТРУГА и ОКОЛИЯТА[,] поканваме ги да бъдат готови за посрештането на българските войски, които могат да дойдат всеки час.
На 21 априли тази година основан е и в град Струга Български акционен комитет от чисти българи, граждани на град Струга,
Молят се всички българи и българки[,] живушти в град Струга и околията[,] да чуствително помогнат акцията на местния български комитет както морално, тъй и материялно. Умолява се населението да българските войски посрештне с букети од живи цветя и облечени в живописна и пъстра народна носия на нашия край, а домовете си окичат с български знамена.
Ако мес[т]ния[т] комитет в град Струга съзнае [*] благовремено час[ъ]т на дохаждането на българските войски в Струга, чрез специални лица ште бъдът осведомени всичките българи од Струшката околия да и те вземат живо участие в тържественото посрештане на родната ни войска. Затова се препоръчва на всички българи да бъдът винаги готови за този тржествен час.
От местния български акционен комитет за Македония — СТРУГА
ЦДИА, ф. 396, оп. 1, а. е. 36, л. 15. Оригинал, печатно.
*. Узнае.
№ 21
ПИСМО ОТ МЕСТНИЯ БЪЛГАРСКИ АКЦИОНЕН КОМИТЕТ ЗА ГРАД СТРУГА И ОКОЛИЯТА ДО БЪЛГАРСКИЯ ЦЕНТРАЛЕН АКЦИОНЕН КОМИТЕТ ЗА МАКЕДОНИЯ
Струга, 19 май 1941 г.
Извештаваме Централния комитет за следното:
Днес разбрахме од достоверен източник, че италиянските военни власти наредили на всичките чиновници од сръбски произход, намирашти се в Струга[,] да се яват на комендантството, дето съ получили открити листове за пътуване, с нареждане да напуснат Струга в срок од три дена.
Лицата с[а] следните:
1) Душан Мештерович, бивш околиски началник в Струга.
108
2) Д-р Никола Незлобински, бивш управ[ител] на Дома на народното здравие.
3) Александар Лукин, бивш старешина на Околиския съд в Струга.
4) Любомир Кърстич, бивш началник на п. т. т. станция в Струга и шеф на тайната сръпска полиция.
5) Анка Живанович, бивша учителка в Струга. И още неколко чиновници од сръбски произход[,] намирашти се в Струга.
Потребно е тези лица да се задържат до когато се възстанови в Струга наша, българска власт, заштото требва да дадат отчет за целия инвентар и всички касови книги, с които съ ръководили.
Секретар (п) [Филип Каваев]
Председател (п) [Светослав Милев]
ЦДИА, ф. 396, оп. 1, а. е. 37, л. 5. Оригинал, машинопис.
№ 22
ПИСМО ОТ ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА МЕСТНИЯ БЪЛГАРСКИ АКЦИОНЕН КОМИТЕТ В ГРАД СТРУГА ДО ЦЕНТРАЛНИЯ КОМИТЕТ НА МАКЕДОНСКИТЕ БЪЛГАРСКИ КОМИТЕТИ
Струга, б. д.
Извещаваме Българския централен акционен комитет за Македония, в град Скопие, че е в град Струга на 21 априли, т[ази] г[одина], основан Български местен акционен комитет за град Струга и околията. По липсата на съобщения, комитетът не е могъл до днес да влезене във връзка с Централния комитет.
Нашият пълномощник, подпредседателят на комитета, господин] Мойсов К. Анастас, е упълномощен да докладва по всички въпроси, които се отнасят по положението на нашия комитет и въобще в нашия град и околията му. Прилага се препис од протокол № 1 на основателното
109
Събрание [*] и молим Централния комитет да потвърди основанието [**] на местния комитет, както и изброените лица.
Председател (п) [Светослав Милев]
Секретар
(п) [Филип Каваев]
ЦДИА, ф. 396, оп. 1, а. е. 37, л. 14. Оригинал, ръкопис.
*. Т. е. на учредителното събрание, на събранието за основаването на комитета.
**. В смисъл основаването.
№ 23
ПРОТОКОЛ ЗА СЪЗДАВАНЕ НА МЕСТЕН БЪЛГАРСКИ АКЦИОНЕН КОМИТЕТ В ГРАД БИТОЛЯ
Битоля, 25 април 1941 г.
Днес, 25. IV. [19]41 г.[,] в гр[ад) Битоља по иницијативата на Секр[етаря] при Б[ългарския] центр[ален] акц[ионен] комитет за Македонка се састоја сабрание на Иници[ативни]а комитет за гр[ад] Битоља с дневен ред: Образуване на местен б[ъ]л[гарски] акционен комитет за гр[ад] Битоља.
Сабранието реши предиш[ният] Инициат[ивен] комитет да се прев[ъ]рне в Испал(нителен) комитет [и] да посочи лица за Саветодавното тело. Тези лица с[а]: Христо Ризов, Петар Пецаков, д-р Борис Светиев, Сотир Тренчев, адвокат, Михаил Франгов, аптекар, Трпко Топков, Стефан Трайков, Серафим Лазаров, Тома Янакиев Димитров, Вангел Ацев, јурист, Стефан Светиев, Зафир Ошафков, Никола Алтипармаков — Доленчанец, Ахил Димитров, Георги Петров, Тома Кокарев, Петар I Михаилов, Божин Стефанов, Данаил Татарчев, Боне Нечев, чин[овник], Коста Бакалинов, Бойчо Секулов, Тома Даскалов, Д-р Ко[н]стантин А. Робев, Павле Тодоров, Христо Мицев, Кирил Миленков, Атанас Иванов, свешт[еник] Александар Ефтимов, Вангел Бујуков, Кочо Самсарот, Васил Гинов, Давид Трайков, Илија Чекутков, Благой Давков, Борис Размов, Александар Костов, адвокат, Никола Младенов, Славко Чкатров, Борис Стойков, Димитар Спиров, Стефан Кузманов, Мендо Илиев.
110
Исп[ъ]л[нителен] комитет:
Претседател: д[октор] Борис Светиев,
Потпредседател: Петар Пецаков
Секретар: Сотир Тренчев
Потсекретар: Стефан Светиев
Касиер: Стефан Трайков
Саветници: Христо Ризов, Трпко Топков, Никола Доленчанец, Михаил Франгов, Ахил Димитров, Петар Михайлов, Серафим Лазаров, Вангел Ацев, Божин Стефанов.
Претседател: Б[орис] Т. Светиев с. р. [*]
Потпредседател: Петар Пецаков с. р.
Секретар: Сотир Тренчев адв[окат] с. р.
Потсекретар: Стефан Светиев с. р.
Касиер: Стефан Трайков с. р.
Саветници: Трпко Трпков с. р.
В[ангел] Ацев с. р.
Мих[аил] Франгов с. р.
Серафим Лазаров с. р.
ЦДИА, ф. 396, оп. 1, а. е. 37, л. 13. Копие, машинопис. Публикуван със съкращения; в: Минчев, Д. Формиране и дейност. . с. 84, док. № 15.
*. Не е ясно какво означават буквите с. р.
№ 24
ПРОТОКОЛ ЗА СЪЗДАВАНЕ НА МЕСТЕН БЪЛГАРСКИ АКЦИОНЕН КОМИТЕТ В ГРАД ПРИЛЕП
Прилеп, 26 април 1941 г.
Днес, 26. IV. 41 г.[,] в гр. Прилеп се състоя събрание на Изпъл[нителния] комитет по инициативата на секр[етар-]орган[изатора] при Центр[алния] акц[ионен] ком[итет] за Македония с дневен ред: Образуване на местен бълг[арски] акц[ионен] комитет за гр. Прилеп.
Понеже образуването на такъв комитет е станало по инициативата на самото гражданство, събранието реши:
1. Членовете на сторените комисии, а именно: увеселителна, финансова, осведомителна и културно[-]просветна, влизат по право в Съветодавното тяло.
2. Централното бюро се превръща в Изпълнителен комитет.
111
Изброяване на комисиите
I. Културно-просветна комисия: бълг[арският] гим[назиален] уч[ител] Панче х[аджи] Здравев, Георги Дамев[-]свещ[еник], Спасе Мирчев — столар, Петар Тренков — бивш осн[овен] уч[ител] [по] бъл[гарски език], Коце Ковилов — добр., Коце Стойчев — осн[овен] учител, Георги Самарджиев — Петър Мирчев — бивш бълг[арски] учител основ[ен], Велко Сапунджиев — инжинер, Григор Корубинов — въжар.
II. Осведомителна комисия: Хараламби Кръстев — ситничар, Йордан Талев — ханджия, Цветан Дворчанеца — бак[алин], Илия Мирчев — ситничар, Коце Плетварец — бак[алин], Ангел Петров — учител основ[ен]; Трайко Георгиев — основ[ен] учител, Борис Желчев — търговец, Илия Янов — бакалин, Борис Кюркчиев — учит[ел] основ[ен], Димитър Марков — ханджия, Йордан Варошлиев — основ[ен] учител, Благой Стоянов — учит[ел] осн[овен], Милин Жорев — бак[алин], Кръсто Арсов — ракиджия, Милан Йосков — земл[еделец], Лазар Мъриев — воденичар, Йордан Сусулев — земл[еделец], Георги Радионов — обущар, Милан Корубинов — . . . [*] Д-р Методи Троячамов — зъбен лекар[,] Александър Матков — земл[еделец].
III. Подготвителна комисия: Милан Сапунджиев — търг[овец], Петър Станев — общ[ински] касиер, Алекс[андър] х[аджи] Здравев — юрист, Илия Башев — банков чиновник, Коста Кюркчиев Симов, Милан Киселов — златар, Илия Милчинов — студент по правото, Хараламби Ачев — общ[ински] чинов[ник], Георги Самарджиев — търговец, Кирил Пипиджанов — общ[ински] чинов[ник], Васил Николов — учител гим[назиален] по химия.
IV. Финансова комисия: Мице К. Корубимов — търг[овец], Йордан П. Минов — търг[овец], Сотир Ройчев — търг[овец], Благой Долгов — търг[овец], Йордан Мирчев — ситничар, Ицко Цветанов — ситничар, Методи Чакров — железар, Крум Илиев — ракиджия, Йоско Камчев — бакалин, Димче Г. Кръстев — брашнар, Ал. Самарджиев — брашнар, Рашко Дудев — столар, Петър Трайчев — въжар, Ицко Момиров — въжар, Петър Талев — обущар, Никола Оровчанец — земл[еделец], Коста Жаблянков — шивач, Милан Йорданов — шив[ач], Никола Стоянов — шивач, Георги М. Найдов — казанджия, Монко Варашанов — казанд[жия], Милан Тясламичев, Борис Сим[е]онов — градинар, Лазар Патов — градинар,
112
Коста. . . [*] касапин, Йордан Димев — касап[ин], Иван Биджов — слаткар, Илия. . . [*] — берберин, Миле Н. Тошов — тютюндж[ия], Благой Пепелюгов — бръснар, Коста Джукев — бивш основ[ен] бълг[арски] учител, Илия Костов — бивш бълг[арски] осн[овен] учител, Асен Йорданов — обущар, Михаил Крушовчанец, Никола Иванов, Стефан Костов, Васил Джебадуров, Кирил Думбалов, Петър Куситасев, Лазар Вратамов, Димко Ачков, Спиро Траичиев, Петър Цуцулов, Тане Латвиков.
Изпълнителен комитет:
1. Председател: Милан Небреклиев
подпредседател: Димитър Чкатров, инж[енер]
2. Секретар: Ал. Х[аджи] Здравев
3. Касиер: Хараламби Ачев
Съветници: Коста Милчинов, Коста Жаблянков, и Милан Е. Йосков
Подписи:
1. Председател: (п) [Небреклиев]
2. Секретар: (п) [Здравев]
3. Касиер: (п) [Ачев]
Съветници: (п) [Йосков)
(п) [Жаблянков]
(и) [Милчинов]
ЦДИА, ф. 396. оп. 1. а. е. 37, л. 22—23. Оригинал, ръкопис; Също Минчев, Д. Формиране и дейност. . ., с. 86. док. № 18.
*. Нечетливо.
№ 25
ПРОТОКОЛ ЗА ОСНОВАВАНЕ НА МАКЕДОНСКИ ЖЕНСКИ СЪЮЗ ПРИ БЪЛГАРСКИЯ ЦЕНТРАЛЕН АКЦИОНЕН КОМИТЕТ ЗА МАКЕДОНИЯ
Скопие, 30 април 1941 г.
Днес[,] 30. IV. [19]41 г.[,] в гр[ад] Скопие се състоя събрание на скопянки с цел: туряне основите на Македонски женски съюз при Б[ългарския] ц[ентрален] акц[ионен] ком[итет] за Македония.
Секр[етар-]орг[анизаторът] при същия комитет В[асил] х[аджи] Кимов след откриване на събранието даде думата на
113
г[оспожа] Войнова — инициаторка на събранието. След ней[ната реч, изслушана с ръкопляскане, по предложение на секр[етар]-орг[анизатора] В[асил] х[аджи] Кимов се пристъпи към избиране на съветнички — съвещ[ателно] тяло:
1. Г[оспо]жа Марийка Иванова Шалева, Елена Иванова, Соня Атанасова, Виктория Атанасиева, г-жа Свободка Кротовска, Стоянова Иванка, Любка Димкова, Спаска Войнова, г-жа Перса Р. Благоева, Стойчева Рада, Пиперкова Ганка Атанасова, Ката Пенушанска, г[оспожа] Китинчева, г[оспожа] Бл[агой] п[оп] Панкова, г]оспожа] Райна Василева, г[оспожа] Павлина Менчева, Срба Йовчева, Костадинка Манева, Антонова Вера, Василка хаджи Арсова, Петранка Кръстева, Елена Коцева, Славка Давидова, г[оспожа] Зографска, Прокопиева Надежда, Родна Прокопиева, Вера Панева, Варвара Спасева, Панда Васева, Перса Недева, Петкана Димитрова, Цветанова Гана, Недка Божинова, Донка Кочова, Надежда Гергова. . . [*], Ана Петрушева, . . . [*], Мария Котева, Зора Пиперкова, Менка Бояджиева, Невена Андриянова, Деница Йорганджиева, Павлина Поменкалиева, Благородна Перчинкова, Веска Лазова, Деница Перчинкова, Ана Недева, Надя Шекеринова, Павлина Шекеринова, София Петрушева, Станка Шекеринова, . . . [*], Невена Ристева, Славка Бабамова, Живка Ставрева, Вера Костова, Деса Костова, Вера Михайлова, Фелимена Хорват, Перса Паркачева, Неда Максимова, Ленка Никифорова, Славка Крумова, Марика Попова, Елица Илиева, Катерина Мупкова.
Изп[ълнителен] комитет
Председ[ател]: М[арийка] Иванова [Шалева]
Подпредседател]: г[оспо]жа Екатерина Войнова
I секр[етар]: г[оспожица] Стойчева Рада
II секр[етар]: г[оспожица] Кост[адинка] х[аджи] Манева
Касиер: главен: Соня Атанасова, и помощник: Гана Атанасова
Съветници: г[оспожа] Елена Иванова, Виктория Атанасова г[оспожа] Китинчева, Люба Димчева, Спаска Войнова, Гана Цветанова, Радка Зографска.
ЦДИА, ф. 396, оп. 1, а. е. 39, л. 1. Оригинал, ръкопис.
*. Нечетливо.
114
ТЕЛЕГРАМА ОТ ЖЕНСКИЯ СЪЮЗ ПРИ БЦАК ДО НЕЙНО ВЕЛИЧЕСТВО ЦАРИЦА ЙОАННА ПО СЛУЧАЙ ОБРАЗУВАНЕТО НА СЪЮЗА
Скопие, 30 април 1941 г.
Ваше Величество,
В денът, когато след двадесет и две годишно робство, вече свободни, полагаме основите на Женския съюз при Българския централен акционен комитет за Македония, чувствуваме се неизказано щастливи във Ваше лице — като първа българка, да поздравим всички българки и българи от велика и обединена България.
Да живее Нейно Величество Царица Иоанна!
Да живее Престолонаследникът Симеон!
Да живее целият царски дом!
СЪЮЗА
Македония, № 2, 3 май 1941.
№ 27
ПРОТОКОЛ ЗА СЪЗДАВАНЕ НА МЕСТЕН БЪЛГАРСКИ АКЦИОНЕН КОМИТЕТ В ГРАД ГЕВГЕЛИ
Гевгели, 29 май 1941 г.
Днес, 29. V. [19]41 г.[,] гр[ад] Гевгели по инициативата на секр[етар]-орг[анизатора] при Б[ългарския] ц[ентрален] комитет] за Македония се състоя общогр[адско] събрание с дневен ред: създаване на общ[о]гр[адски] комитет за гр[ад] Гевгели.
Събранието реши: съгласно да се създаде такъв комитет и избра следните членове за съвещ[ателно] тяло: Ал[ександър] х[аджи] Наков, Тошо Делимитов, Дим[итър] х[аджи] Наков, Лефтер х[аджи] Митов, Георги Янишлиев, Д-р Мицев, Д-р Гърков, поп Илия, Георги Капсазов, Илия Караянов, Борис Костов, Янко Чол[а]ков, Янко Танев, Коста Титанов, Борис Камберов, Христо Андреев, В. Каркалашев, Григор Арнаудов, Димитър Йосифов, Георги Чавдаров, Тодор Крушков, Тома Анчев, Георги Камберов, Тома х[аджи] Митров, Христо Байков, Христо Бързилов, Христо Баялцалиев, Динко Зафиров, Георги Митренчев, Кирил Минов, Иван Ралев,
115
Петър Тучев, Георги Ковачев, Петър Машков, Никола Кайтазов, Хр[исто] Пакетчиев, Илия Арджалиев, Русе Крайчев, Тодор Бутов Хр[исто] Лисичков, Миле Манасиев, Григор Делимитов, Славчо Чигунцалиев, Аргир Куртелев, Григор Гъчев, Георги Донев, Ангел Янишлиев, Сотир Делидинков, Христо Ангелов и Христо Ортаков.
Съвета излъчи Изп[ълнителен] комитет в състав:
Предс[едател]: д-р Мицев
Подпр[едседател]: Ал. Х[аджи]наков
Секр[етар]: Тодор Мандалов
Подсекр[етар]: Христо Пакетчиев
Касиер: В[асил] Х[аджи]каркалашев
Съветници: Тошо Делимитов — месар; Григор Арнаудов — маниф[актурист]; Тодор Бутрев — бак[алин]; поп Илия; Георги Камберов — занаятчия; Янко Чолков — работник; Георги Ковачев — земледелец; Георги Чавдарев — търговец; Христо Байков — казанджия; д-р Гърков; Христо Ортаков — фурнаджия; Тома Анчов — обущар; Христо Ангов — кафеджия; Тома Х[аджи]митров — земл[еделец]; Борис Камберов [Следват няколко подписа — на д-р Мицев, на Васил Хаджикаркалашев, на поп Илия, на Георги Камберов, на Тошо Делимитов, на Тодор Бутров, на Тома Анчов.]
ЦДИА, ф. 396, оп. 1, а. е. 36, л. 4—5. Оригинал, ръкопис; Минчев, Д. Формиране и дейност. . ., с. 91, док. № 23.
№ 28
ПРОТОКОЛ ЗА СЪЗДАВАНЕ НА МЕСТЕН БЪЛГАРСКИ АКЦИОНЕН КОМИТЕТ В ГРАД КАВАДАРЦИ
Кавадарци, 30 май 1941 г.
Днес, 30. V. [19]41 г.[,] в гр[ад] Кавадар[ци] се състоя общогр[адско] събрание с дневен ред да се преобразува общогр[адският] комитет при по широка основа с цел да се създаде пълно единство между гражданите в гр[ад] Кавадар от полза за държава и народ.
Събранието избра сладните членове за съвещателното тяло: Дончо Шкартов, Владимир Митков, Васил Иляджиев, Никола Шишков, Тома Минчев, Ване х[аджи] Василев, Славейко
116
х[аджи] Панов, Страхил Бакев, Ал. Мицайков, Петър Тодоров, Илия Атанасов, Трайчо п[оп] Коцев, Пане х[аджи] Стефов, Йосифов Развигор, Лазар Кинов, Ристо Сеизов, Йордан Ильов, Блаже Анастасов, Кирил Мурджев, Пане Шахиязов, [д-р] Илия Чулев, Лазар Апостолов, Ване Шандев, Борис Даскалов, Фердинанд Гълъбов, Костадин Стоянов, Георге Бадев, Христо Михов, свещ[еник] Благой Захарков, Славчо Темков и Блаже Григоров, Блаже Еленов, Илия Бодев, Тодор Габев, Мело Янев, Пане п[оп] Коцев, Христо Йосифов, Методи Нанев, Христо Чулев, Димитър Апостолов, Ефтим п[оп] Христов, Благой Мукастов, Димитър Гълъбов, Тодор Кимов, Никола Матев, . . . [*] Иванов, Тодор Баджов.
Изп[ълнителен] комитет
Председ[ател]: Благой Анастасов
Подпр[едседател]: [записан е Георги Бадев, след което е зачеркнат] Христо Сеизов.
I секр[етар]: Георги Бадев
II секр[етар]: Славчо Темков
Касиер: Блажо Шкартов
Съветници: Благой Еленов и Петър Тодоров — земледелци[,] и Никола Шишков; търговци: В[асил] х[аджи] Василев, Методи Манев; занаятчиите — Благой Григоров и Пане Шахиязов; Димитър Апостолов и Христо Чулев — работници; свещ[еник] Благой Захарков.
Председ[ател]: (п) [Блажо Анастасов]
Подпредседател]: (п) [Христо Сеизов]
I секр[етар]: [липсва подпис]
II секр[етар]: (п) [Славчо Темков]
Касиер: [липсва подпис]
Съветници: (п) [следват подписите на Никола Шишков, Пане Шахиязов и още един нечетлив подпис]
Вярно, (п) [Васил Хаджикимов]
ЦДИА, ф. 396, оп. 1, а. е. 37, л. 21. Оригинал, ръкопис; Минчев, Д. Формиране и дейност. . ., с. 92, док. 24.
*. Нечетливо
117
№ 29
ПРИВЕТСТВЕНО ПИСМО ОТ МЕСТНИЯ АКЦИОНЕН КОМИТЕТ В КАВАДАРЦИ ДО ЦАР БОРИС III ВЪВ ВРЪЗКА С ОСВОБОЖДЕНИЕТО НА МАКЕДОНИЯ
Кавадарци, 24 април 1941 г.
Българското население в Тиквеш (Кавадарци и околията), прочута крепост на българщината, е неописуемо щастливо, че слънцето на свободата вече грее и над мъченическа до вчера Македония. То приветствува най-почтително своя любим цар, , царя на всички българи[,] и моли по-скоро цяла и неделима Македония да бъде включена в границите на обединена България.
Васил Сеизов,
председател на акционния комитет,
избран на общогражданското събрание на 23 т. м.
ЦДИА, ф. 3, оп. 1, а. е. 1198. Оригинал, ръкопис
№ 30
ПРИВЕТСТВЕНО ПИСМО ОТ МЕСТНИЯ АКЦИОНЕН КОМИТЕТ В КАВАДАРЦИ ДО БОГДАН ФИЛОВ ВЪВ ВРЪЗКА С ОСВОБОЖДЕНИЕТО НА МАКЕДОНИЯ
Кавадарци, 24 април 1941 г.
Българите от Кавадарци и околията споделят своята неописуема радост с шефа на българското правителство по повод [на] освобождението на класическата българска земя Македония и очакват с нетърпение българската държава да поеме цялата власт в нея.
Васил Сеизов,
председател на акционния комитет,
избран от общогражданското събрание на 23 т. м.
ЦДИА, ф. 3, оп. 1, а. е. 1198. Оригинал, ръкопис.
118
ПИСМО ОТ МЕСТНИЯ БЪЛГАРСКИ АКЦИОНЕН КОМИТЕТ В НЕГОТИН ДО ЦЕНТРАЛНИЯ КОМИТЕТ НА МАКЕДОНСКИТЕ АКЦИОННИ КОМИТЕТИ В СКОПИЕ
Неготин, 26 април 1941 г.
До акционния комитет Скопие
Приложените три телеграми Ви се изпращат с молба да бъдат препратени. [*]
Носителя[т] на настоящето е доверен наш човек и можете спокойно да му поверите всичко, каквото намерите за необходимо. В нашето градче се формира на 13 април т. г. по инициатива на гражданството общинско управление от седем граждани — лица — които същевременно са и акционен комитет. Съставът е следният:
1) Йордан Бухов
2) Георги Бошков
3) Пане Апостолов
4) Иван Мишев
5) Борис Чавушов
6) Йордан Камчев
7) Диме Данаилов
Дайте ни инструкции.
26. IV. [1]941 год. Неготино — Вардарско
[печат]: ОПШТИНА НЕГОТИНСКА [**]
Общински кмет (п) [Йордан Бухов]
ЦДИА, ф. 396, оп. 1, а. е. 37, л. 19. Оригинал, ръкопис.
*. Телеграмите не са приложени към този документ. Липсват в архива. Най-вероятно става дума за освобождаване от плен на българи от Македония.
**. Надписите на печата са на кирилица и на латиница.
119
№ 32
ПРОТОКОЛ ЗА СЪЗДАВАНЕ НА МЕСТЕН БЪЛГАРСКИ АКЦИОНЕН КОМИТЕТ В ГРАД КРАТОВО
Кратово, 2 май 1941 г.
Днес, 2 май[,] събрахме се гражданите от град Кратово и като разменихме мисли по положението и решихме да образуваме местен комитет за града и околията, който ще бъде у сврска с Българския централен акционен комитет на Македония — Скопие — за да бъдем полезни на българската държава по директивите на Централния комитет.
Гражданите избраха Изпълнителния комитет:
1) за претседател. г[-н] д-р Трайче Манев
2) за потредседател. Коце Чепишев
3) за први секретар. Димитър п[оп] Андонов
4) за втори секретар. Георги Аксентиев
5) за касиер. Илия Поцев
За петочлен съвет избраха:
1) Дончо Шантартаков
2) Георги Игнатов
3) Стефан Чепишев
4) Ристо Д. Цреваров
5) Вакенти Голубов
В проширения съвет избрани са: Иле Арсов, Костадин Аксентиев, Георги Шатев, Димитар Ив[анов] Джашиков, Миялче А. Голубов, Павле Миялков, Боян Шатев, Георги Кокороманов, Спиро Шатев, Трайче Зарев, Борис Мирчев, Яким Арсов, Петар Иванов, Любен Коцев, Спиро Шешперов, Никола Д. Шантартаков, Страхил Манев, Страхил Д. Кокошкаров, Владе Анастасов, Димче Манев, Николчо Яшев, Илия Борнаров, Тодоя Китанов, Славчо Андов, Илия Д. Петров, Миялче Топуков, Иван Манасиев, Васил Соколов, Георги Гюрлинчев, и Стефана Голубов, Михаил П. Манасов.
След избора народът с вдъхновение и въсторг поздрави с трократно „ура" Негово Величество Царь Бориза III — царя на всички българи и водача на славния немачки народ с „Хайл Хитлер".
2 май 1941 год.
Кратово
С привет
(п) [д-р Трайче Манев]
ЦДИА, ф. 396, оп. 1, а. е. 37, л 20. Оригинал, ръкопис; в: Минчев, Д. Формиране и дейност. . ., с. 89, дек. № 21.
120
№ 33
ПРОТОКОЛ ЗА СЪЗДАВАНЕ НА МЕСТЕН БЪЛГАРСКИ АКЦИОНЕН КОМИТЕТ В СЕЛО ЛАЗАРОПОЛЕ
Лазарополе, 27 април 1941 г.
Днес на 27 Април 1941 година в село Лазарополе образуван е клон од Централния македонски кумитет од Скопие.
В 9 часа преди обет образовано е селско събрание[,] което го отвори председател г[осподи]н Яким Георгиев и секретар г[осподи]н Тома Н. Петров[,] на което съ присъствували около 150 членове и подир това са едно[]душно дали доверието си на долу подписниците.
За председателя Яким Георгиев
Подпредседател Христо Апостолов
Секретар Тома Н. Петров
Подсекретар Георги Симеонов Касиер Кирил Васев
Членови
1 Ташо Груев
2 Аврам Попов
3 Рафе Дамянов
4 Кузе Йосков
5 Владе Георгиев
6 Трайко Донев
7 Цветко Мелков
8 Атанас Кузев
9 Томо Костов
10 Пане Трипунов
11 Атанас Дамянов
12 Арсо Кузев
Председател
(п) [Яким Георгиев]
Секретар:
(п) [Тома Петров]
ЦДИА, ф. 396, оп. 1, а. е. 36, л. 10. Оригинал, ръкопис; Минчев, Д. Формиране и дейност. . ., с. 88, док. № 19.
№ 34
ПИСМО ОТ ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА ЛАЗАРОПОЛСКИЯ АКЦИОНЕН КОМИТЕТ ДО БЪЛГАРСКИЯ ЦЕНТРАЛЕН АКЦИОНЕН КОМИТЕТ НА МАКЕДОНИЯ
Лазарополе, 27 април 1941 г.
На днешното събрание образувахме в нашево село клон от Вашия кумитет и молим Вас да ни примите под ваша заштита
121
и да ни испратите най-потребните материали да започнем с одредената ни задача.
Молиме Централния комитет да ни в свойата си идея и нас да не зашитити и в най-скоро време да ни собщи. [*]
Председател: (п) [Яким Георгиев]
Секретар: (п) [Тома Петров]
ЦДИА, ф. 396, оп. 1, а. е. 36, л. 11. Оригинал, ръкопис; Минчев, Д. Формиране и дейност. . , с. 88, док. № 20.
*. В смисъл ЦК да изложи идеята си за работата, която следва да извършват комитетите, и да поеме защитата на интересите на жителите на село Лазарополе пред италианските власт до идването на българските войски. Този комитет е формиран преди идването на Хаджикимов.
№ 35
ПРОТОКОЛ ЗА СЪЗДАВАНЕ НА МЕСТЕН БЪЛГАРСКИ АКЦИОНЕН КОМИТЕТ В СЕЛО ЛАЗАРОПОЛЕ
Лазарополе, 8 май 1941 г.
Присъствующи 24 члена, под управителното тело и Контролна комисия
както следва
Председателъ[т] на клона [на] Щентралния] к[омитет] брат Яким Георгиев отвори събранието и даде думата на брата Арсо К. Гинев,
1) Арсо К. Гинев предложи да самата важное[т] изисква да се смени досегашния[т] председател г[осподи]н Яким Георгиев по здравословни сображения и като така да отстъпи на някой друг брат. Досегашния[т] председател г[осподи]н Яким Георгиев са задоволствие одстъпи своя пост, като го поверихме на много уважаемия от целото село господин Гаврил К. Куков [—] досегашен кмет на село Лазарополе[,] и са големо задоволство прие поверения му пост за председател на клона [на] Центр[алния] мак[едонски] комитет във село Лазарополе.
2) Новия[т] председател многоуважаеми од всички нас г[осподи]н Гаврил К. Куков, взе думата и благодари на Управителното тело за гласуваното му доверие, като подчерта значението на Ц[ентралния] м[акедонски] комитет и неговите задачи.
122
3) Управителното тело заедно с председателя на Ц[ентралния] к[омитет] решиха да се измени някои членове од управителното тело[,] както и да се заменат са нови[,] също и да се присъедннат нови членове[,] което се и направи и едногласно цел ото Управително тело на село Лазарополе донесоха следната
РЕЗОЛЮЦИЯ:
по случай на празника и храма на нашата черква да използваме момента отидоме при италианския полицейски участок и замолихме да ни разрешат да вземем и германското, и българското знаме. Разбира се[,] заедно со италианското и да отидеме да манифестоваме за нашата дългоочаквана манифестация[,] обаче бехме одхвърлени од страна на италианската влас[т][,] като не ни позволиха да вземем знамената[,] но въпреки съпротивата техна ние пак изпълнихме нашето желание[,] като взехме знамената и од черквата до малкия храм така наречен във. . . [*] пойдохме и издржа братът Г[осподи]н Аврам КПопов говор[,] като изтъкна значението на празника и също целта на местния Лазарополски клон од Ц[ентралния] македонски] комитет във Скопие. [**]
4) Председателят на клона Лазарополски отиде при свещеника Стамат Михайлов и му напомни да[,] когато върши служба във черквата[,] когато става преноса да се споменава Н[егово] В[исочество] Ц[ар] Борис III на българите[,] обаче свещеникът му е казал, да не сме ние компетентни за тази работа; той щял да получи од официална[та] влас[т].
5) Чес[т] ни е да ви сопщим да тука се намират хора са прода[де]ни души и вршат саботаж из между селаните[,] за да ни пречат [на] нашата дейнос[т].
6) Управителното тело на с[ело] Лазарополе избраха 3 членове и ги опътиха до почитаемия Б[ългарски] ц[ентрален] к[омитет] във Скопе, за да ви сопщат и да ви молят за бъдещата дейност на същия комитет[,] както и да ви замолят за инструкции!,] за да ни олесните со задачите[,] които ни налага самия[т] Институт.
Ето прилагаме и састава на новото Управително тело на с[ело] Лазарополе
Новото управление
на Клон од Централния б[ългарски]
македонски комитет
във гр[ад] Скопе
123
за село Лазарополе
Председател: Гаврил Д. Дуков
Подпредседател: Иван Петров
Секретар: Аврам Попов
Втори секретар: Георги Симеонов
За организационен секретар: Арсо К. Гинев
Касиер: Кирил Василев
Членове
Тошо Груев
Стефан Стефанов
Радоил Дамянов
Куман Йосков
Владо Георгиев
Крсте Донев
Янко Секов
Атанас Кузев
Томо Костов
Пане Трипунов
Тофе Фиданов
Арсо К. Гинев
Контролна комисия
Аврам Мирчев
Косто Дамянов
Методия Хаджиев
Застъпници[:] Димо Йосков, Иван Матев, Теодоси Кимов
Редовни членове[,] които сачинават с управа клон од Централен български македонски комитет в грат Скопие на село Лазарополе [следват имената и подписите на 97 души; считаме за нецелесъобразно поместването на този списък поради значителния му обем.]
Клона од Центр[алния) б[ългарски] м[акедонски] комитет във село Лазарополе има заседание на 8/V т. м. във 10 ч[аса] пр[еди] обед.
Удостоверава да е гореизложената резолуция верна:
Председател: (п) Гаврил Д. Дуков
Секретар: (п) Аврам Попов
9/май 1941 год.
във с. Лазарополе
ЦДИА, ф. 394, оп. 1, а. е. 34, л. 1—3. Оригинал, ръкспис; Минчев, Д. Формиране и дейност. . ., с. 89, док. № 22.
124
*. Неразчетена дума.
**. Явно събитието — формиране на местен български акционен комитет, е било съпроводено с подходящи тържествени церемонии. Обстоятелството, че са изискани не само българското, но и германското и италианското знаме не бива да ни учудва: Лазарополе е в италианската зона и неиздигането на тези знамена би предизвикало конфликт с италианските власти. Тази демонстрация явно дразни италианците, тъй като на тях им е добре известно, че в Лазарополе не живеят нито италианци, нито германци; населението иска непременно българско знаме, т. е. то иска не знамената на държавите от оста въобще (защото тогава би се включило и японското, и други знамена), а изявява стремежа си за присъединяване към България.
№ 36
ПОКАНА ОТ БЪЛГАРСКИЯ АКЦИОНЕН КОМИТЕТ В ГРАД КРУШЕВО ДО ЦАР БОРИС ЗА ПРИСЪСТВИЕ НА ТЪРЖЕСТВАТА ПО СЛУЧАЙ ИЛИНДЕНСКО-ПРЕОБРАЖЕНСКОТО ВЪСТАНИЕ
Крушево, 27 юли 1941 г.
Ваше Величество, Щастливи сме, че ни се отдава случай да Ви помолим да благоволите и удостоите с Височайшето Си присъствие скромното тържество по случай годишнината на Илинденското въстание в гр[ад] Крушево, сега вече освободено под скиптъра на Ваше Величество.
Крушевчани и аз сме щастливи, че можем да поднесем на Ваше Величество най-верноподаннически чувства.
гр[ад] Крушево
27 юлий 1941 г.
Председатель на комитета
Кмет: (п) (Ив[ан] Попов)
ЦДИА, ф. 3, оп. 1, а. е. 573, л. 30. Оригинал, машинопис
№ 37
ПОЗДРАВИТЕЛНА ТЕЛЕГРАМА ДО Д-Р АНТЕ ПАВЕЛИЧ ОТ БЪЛГАРСКИЯ ЦЕНТРАЛЕН АКЦИОНЕН КОМИТЕТ
Скопие, б. д.
Българският централен акционен комитет за Македония поздравява с възторг борбата на хърватския народ под водачеството
125
на д-р Павелич, който извоюва свободата на хърватския народ в независимо Хърватско, без да забравя, изпълнен с чувство на благодарност, усилията на Хърватско и неговия водач д-р Павелич да подпомогнат борбата на Македония за свобода.
Да живее независимо Хърватско!
Македония, № 1, 1941.
№ 38
ПОЗДРАВИТЕЛНО ПИСМО ОТ КУМАНОВСКОТО ГРАЖДАНСТВО ДО ЦАР БОРИС III ПО СЛУЧАЙ ВЕЛИКДЕНСКИТЕ ПРАЗНИЦИ
Куманово, б. д.
До Нег[ово] Вел[ичество] Борис III,
цар на обединения бълг[арски] народ
София
Ваше Величество,
По случай светлите празници Вскр[есение] Христово, всички кумановци ви поднасят своите верноподанички чувства и с небивал възторг изразяват радостьта си от освобождението на Македония.
Кумановските българи, досегашните най[-]верни стражи на българщината, днес ликуват и обещават най-тържествено да служат пот скиптъра на В[аше] Вел[ичество] за духовното и материално[то] величие на целокупно обединена България от Дунава до Егея и от Черно море до Албанските планини.
Вам, на любимия престолонаследник и на Вашия Височайши дом вседушевно пожелаваме светли бъднини. Да крепне и блести името на България[!]
Да пребъде във вековете целокупния[т] български народ[!] За кумановското гражданство
кмет: Теодос Джартов
[печат кръгъл]: ГРАДСКО ПОГЛАВАРСТВО ГРАДА КУМАНОВА
ЦДИА, ф. 3, оп. 1, а. е. 1198, л. 3. Оригинал, машинопис.
126
№ 39
ПИСМО № 11660 ОТ МИНИСТЕРСТВОТО НА ВОЙНАТА ДО БЪЛГАРСКИЯ ЦЕНТРАЛЕН АКЦИОНЕН КОМИТЕТ НА МАКЕДОНИЯ
София, 28 май 1941 г.
2982. В отговор на Вашето писмо Щабът на войската има чест да Ви съобщи следното:
1. Още преди да започне прибирането на военнопленници[,] се създаде специална военнопленническа служба, а също така българското военно министерство влезе във връзка с германското и италианското главно командуване, за да се уреди въпроса за съдбата на военнопленниците от български произход, като настоя последните да бъдат освободени и предадени на нашите военни власти. По този начин до 27 май т[ази] г[одина] бяха освободени и изпратени по домовете им следното число военнопленници:
1. В лагара Сливница — 3101
2. В лагера София — 760
3. В лагера Г[орна] Джумая — 2806
4. В лагера Никопол, освободени от Румъния — 2361
5. В лагера при Кюстендил — 28
6. В лагера при гр[ад] Русе, освободени от Румъния — 812
7. В лагера при Видин — 120
8. В лагера при Петрич — 487
или всичко са били освободени в България 10 475 души военнопленници от български произход, които съ изпратени вече по домовете им и се радват на свободата.
2. Наредено бе също така до военните аташета в Атина, Белград, Будапеща и Рим да издирят и освободят от пленническите лагери в съответните страни всички военнопленници българи. Освен това бяха изпратени комисии под председателството на български офицери, които по настоящем обикалят лагерите и съ освободили:
1. В лагерите в Унгария — 300 души
2. В лагера гр[ад] Темишвар — 1147 „
3. В лагера при гр[ад] Ниш — 204 „
4. В лагера при Панчево — 36 „
5. В лагера при Дедине — 507 „
Всичко — 2194 души
127
Следователно, до 27 май 1941 година съ освободени общо 12,669 военнопленника от български произход.
В настоящия момент комисиите продължават своята работа за освобождаването на българите.
3. Освен горните мерки, бяха предприети домакински, санитарни и хигиенични действия за подобряване бита и здравето на освободените военнопленници — българи, като със съдействието на Българския Червен кръст бяха нахранени, обслужвани с лекари, милосердни сестри, дезинфекцирани и обезвъшени.
4. Също така Щабът на войската, чрез Дирекцията на националната пропаганда, съобщи за здравословното състояние на ранените военнопленници — българи, които се намираха в нашите военни болници.
5. Военнопленническата секция при Щаба на войската е в постоянен контакт с германския офицер за специални поръчки — майор Хаан, чрез когото изисква освобождаването на онези българи — военнопленници, близките на които имат някои сведения за лагера, в който се намират.
6. Направени съ постъпки за освобождаването и на всички политически затворници.
Като Ви съобщава горното, Щабът на войската може да Ви увери, че и той също така цени здравето и живота на всички българи и неуморно бди и полага грижи за тяхната по-добра участ.
(п) [НИКОЛОВ]
ПОДПОЛКОВНИК — Началник отделение.
ЦДИА, ф. 396, оп. 1, а. е. 37, л. 4. Оригинал, машинопис.
128
№ 40
ПИСМО ОТ Д-Р ХРИСТО ГРУЕВ ОТ СТРУГА ДО БЪЛГАРСКИЯ ЦЕНТРАЛЕН АКЦИОНЕН КОМИТЕТ НА МАКЕДОНИЯ С МОЛБА ЗА ОСВОБОЖДАВАНЕ НА ВОЕННОПЛЕННИЦИ
Струга, 12 май 1941 г.
В лагера на пленниците в Италия—Албания се намират и днес неколко хиляди българи от Македония. Техният живот е много тежък. Хора и родини[,] които отиват да видат своите роднини[,] не биват пускани од италиянците да се виждат с тях. Българският консул в Тирана заяви[,] че не може да стори нищо за освобождение на българите од Македония. Потребно е нареждане од Главната квартира на италиянските войски.
В името на пленниците моля Централния комитет за съдействие за бързото освобождение на българите од Македония[,] намиращи се като пленници в италиянските лагери[.]
ЦДИА, ф. 396, оп. 1, а. е. 37, л. 6. Оригинал, ръкопис.
№ 41
МОЛБА ОТ МИТЕ АПОСТОЛОВ МАТОВСКИ ДО МИНИСТЪРА НА ВОЙНАТА ЗА ОСВОБОЖДАВАНЕТО НА СИНА МУ МИХАИЛ МИТЕВ (МИХАЙЛО АПОСТОЛСКИ) ОТ ГЕРМАНСКИ ПЛЕН
Щип, 23 юли 1941 г.
Господин генерал, Син ми, МИХАИЛ МИТЕВ, действующ майор в щаба на Дравскага дивизия, в гр[ад] Любляна, е пленен през настоящата война при Любляна и отведен в пленническия лагер ВЕСТНЕ, близо до гр[ад] Милано.
Позволявам си да Ви замоля най-учтиво, господин генерал, да бъдете така добър и разпоредите да се направят съответните постъпки, щото моят син, който е българин, родом от български родители в гр[ад] Щип, да бъде освободен от пленничество.
Господин генерал, позволявам си да добавя, че съм един от първите добри българи на гр[ад] Щип, работил съм за България
129
и българщината, а в световната война бях като опълченец от българската армия ранен на Албанската граница от неприятелски куршум и от това раняване останах инвалид. [*] След завръщането ми от световната война намерих имота си унищожен и разграбен и останах като обикновен обущарски работник при голяма оскъдица да прехранвам многочисленото си семейство.
Едничката надежда и утеха за мен и семейството ми беше намиращия[т] се сега в плен мой син Михаил, който е постъпил на служба в сръбската армия не от любов към държавата им, а като крайно бедни хора да намери там временно препитание и с надежда, че страната ни ще се върне един ден към майката родина и тогава да може да служи на нашия любим български цар и държава.
Очаквам молбата ми да бъде удовлетворена и оставам със сърдечно към Вас почитание:
(п) [Мите Апостолов]
[Резолюция:] Рим, за освобождаване, (п) 2. 7. 1941 г.
ЦВА, ф. 20, оп. IV, а. е. 25. Оригинал, машинопис.
*. Мите Апостолов явно е бил изпратен с чета от Македоно-одрннскою опълчение към Албанските планини. Самото опълчение като цяло не е стигало по време на Балканските войни до тези планини.
№ 42
ПИСМО ОТ ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА БЦАК ДО СТЕФАН ЧАПРАШИКОВ
Скопие, 31 май 1941 г.
Уважаеми ГОСПОДИН ЧАПРАШИКОВ,
ВАШЕТО РЕШЕНИЕ — да направите едно пътуване из Македония[,] е едно ЩАСТЛИВО решение, и за Вас и за нас — тук. За Вас, защото ще видите великата българска мъченица, която през векове[те] остана българска крепост и съ[с] стоицизъм и велики саможертви възпитаваше българщината В СВОБОДА. За нас, защото ще имаме възможност да дадем израз на възторг от голямото чудо, в чиято основа се намираше в течение на дълги години упоритата и мълчалива работа на върховния вожд на българския народ — Негово Величество Цар Борис III, което чудо означаваше: освобождение и присъединение на Македония към майката родина България; защото ще
130
можем да дадем израз на вярата си в мъдростта на царя; защото ще можем да изкажем болките си.
Бъдете добре дошли, обикнете прекрасния ни народ тук, дайте му сърцето си, вземете неговото сърце, работете за доброто на целокупния ни народ и — Вие ще свършите мисията си тук долу по най-благороден начин!
Около Македония няма вече политически проблеми, те са разрешени окончателно и справедливо — с освобождението и присъединението към майка България. Онзи черен облак, надвесил се над западно и югоизточното очертание на небосклона на Велика България, ще бъде премахнат пак с упоритата и мълчалива работа на Царя на всички българи. Всички добри родолюби тук вярват в това!
Проблемите, които вълнуват българския народ тук — са следните:
1. Час по-скоро трябва да се пратят милиони килограми храна, не по-малко от 10 000 000 кила. Една част от това количество да се постави на разположение на българските земи под италианска власт, като им се осигури превозът от българските респективни власти, като се издействува от италианците да не закачат храната на нашето население там.
2. Час по-скоро да се уреди снабдяването с продукти от първа необходимост: захар, сол, петрол, сапун и олио, като раздаването става е купони, за да се избегне спекулата, за да могат и бедните да си набавят по малко.
3. Да се предприемат час по-скоро големи строежи на пътища — ж[елезопътни] и шосета и училищни и др[уги] обществени сгради, за да се даде работа на хиляди работници, които светкавичната война и победа на Адолф Хитлер постави в окаяно положение.
4. Да се даде материална помощ на чиновничеството и учителството — докато бъде настанено на работа. Да се пратят стотици учители и чиновници — да оспособят тази тукашна интелигенция за бърза работа, не само по отношение на езика, но и — по посока па законите и администрацията. За тази цел— нека бъдат лишени от ваканция всичкисъответни чиновници от старите предели на България, нека извършат една благородна повинност!
5. Да се установят цепи всекъде из Македония в левове, нека се осу[е]ти покачването на цените — защото то се отразява фатално за чиновника, работника, за малкия гражданин.
6. Да се уреди курс за малка размяна по 1:60, Да се осуети внасянето от Сърбия на големи количества банкноти в Македония.
131
Да се намери начин да не бъде опропастено нашето стопанство тук — засегнато вече много чувствително от сръбската и гръцка тирания.
7. Да се започне, макар на части, изплащането на влоговете на малките спестители, защото те най-много страдат материално.
8. Да се изгонят час по-скоро всички сърби, всички сръбски колонисти, като имотите им бъдат конфискувани за бедните българи тук или се върнат на онези — от които бяха отнети.
9. Да се отпочнат големи работи за максималното използуване: на жилавостта на македонския българин, неговия упорит труд, неговата честност и спестовност; на македонския климат; на македонската хубава и плодородна земя; на тукашните подземни и надземни богатства — много големи по мнението на сръбски и гръцки учени. Богатствата: памук, опиум, ориз, коприна, скотовъдство, овощарство, др. и може бързо да нарасне и да освободи държавния бюджет от грижи за Македония.
10. Да се уредят транспортите така — че движението бързо да става — и за стоки[,] и за хора.
11. Да се засили просветно-културната работа в Македония, като между другото, бъде запазен в Скопие не само философския[т] факултет, но и се отвори още един — агрономически, толкова необходим за земледелието тук. А това ще позволи смешение на студентите от старите и новите предели, което може да бъде само от най-голяма полза за националните ни интереси.
12. Робството в Македония остави големи поражения по отношение характера на интелигенцията. Като се знае, че и в обществения живот на България безхарактерността изигра страшна и фатална роля за българския народ — трябва да се предприеме всичко, за да се култивира тук твърдостта, скромността, трудолюбието, любовта към род и родина, с други думи да се създадат съзнателни, почтени и патриоти — граждани на освободена Македония, прибрана в топлите обятия на майка България.
13. Да се предприеме от страна на военното министерство всичко възможно, за да се освободят още много пленници македонски българи, както и такива от Западните покрайнини и Тракия, намиращи се по лагерите на германските, италиански и унгарски войски. Този въпрос вълнува все още Македония и национално и стопански.
132
14. Да се посвети голямо внимание на народното здраве, което тук е много разклатено — поради сръбския и гръцкия режим.
15. Да се прати най-добра администрация, като се приобщи и тукашното чиновничество към нея.
16. В работите на Македония да има една централизация, но — на самото място; да има нещо като „губернатор" за Македония, с всичките служби — необходими за тази цел. Областното управление, както е пустнато в движение, при тукашните условия — такива, каквито са — не могат да бъдат резултатни.
Българското стопанство може да удовлетвори всички тези нужди, защото е дирижирано по системата на Германия, понеже внос и износ на лева не може да става, тъй като нашето стопанство може да носи един такъв извънреден товар.
Българската житейска опитност и духът на нан-великата революция в света, ръководена от могъщия фюрер Адолф Хитлер, налагат по отношение на освободените от робство български земи държавническо гледане на живота и регулирането му, канцеларските схващания трябва да бъдат отстранени, за да има наистина творческа работа.
Македония е покрита с местни общограждански комитети — начело с Централен комитет за Македония. Този организъм — изникнал отдолу — даде декларация и дела, че смята своята мисия: в помощ на държавата, за да се осъществи народното верую — един цар, един народ, една силна българска държава под скиптъра на цар Борис III — вече в съзнанието на тукашните българи ВЕЛИК! В този организъм се събира[т] интелигенцията и народ[ът]. там те си разменят мисли, договарят се, препоръчват мерки и мероприятия — за доброто на народа и в интереса на държавата. Това е понятно — гледано и субективно и обективно — с оглед на довчерашния робски и днешен свободен живот па българския народ тука. За умния — това е и необходимост и психологическа и социална. Обаче, администрацията се интересува вече: да разтури комитетите и да нареди отгоре организации, както правеха сърбите. Когато ръководителите на комитета дадоха дела за своя патриотизъм и за своята преданост към държава и народ — без да имат и пет пари от държавата за тази им строителна работа, тогава много чудно е, че администрацията почва именно от там, ами не гледа да уреди преди всичко стопанските проблеми, чието забавяне може да доведе и до нежелателни усложнения по много причини пък и поради една антибългарска пропаганда —
133
в която са заедно и сърби[,] и албанци[,] и турци[,] и евреи[,] и цинцари.
Нека администрацията не мисли, че закони[,] правени за свободен народ, могат и трябва да се прилагат веднага и интегрално и в освободените земи, където всичко бе до вчера наопако.
Нека си останат комитетите — да вършат своята работа, нека те бъдат контролирани от държавата, нека получават директиви от държавата, но да не се направи тази глупост да се разтурят, защото един такъв акт ще означава и обида спремо онези — които с дела показаха своята привързаност към цар, народ и държава, които създадоха българската власт и нейния авторитет — когато министерствата в София и хабер нямаха от онова, което ставаше в първите дни на германската окупация в Македония.
Съобщавам Ви всичко това, уважаеми господин Чапрашиков, защото зная, че гледате на всичко това държавнически и понеже вярвам — че желаете. . .
ЦДИА, ф. 1591, оп. 3, а. е. 28, л. 1—2. Оригинал.
№ 43
ПИСМО ОТ ВАСИЛ ХАДЖИКИМОВ ДО КОМАНДУВАЩИЯ БЪЛГАРСКИТЕ ВОЙСКИ В МАКЕДОНИЯ ОТНОСНО МОТИВИТЕ ЗА СЪЗДАВАНЕ НА МАКЕДОНСКИТЕ БЪЛГАРСКИ АКЦИОННИ КОМИТЕТИ
В. д., б. м.
Г[осподи]н генерал,
Във връзка с обиколката ми из Македония (Скопска и Битолска област) и отиването ми до Солун, донасям следното:
1. Идеята за съвещателните тела при общините се възприема отлично от целия народ. В това отношение, обаче, до днес не е направено много — особено за селата. Някъде са взети за основа общогражданските комитети, а другаде (Гевгели, Кавадар и пр.) същите играят ролята и на съвещателни тела и на действителни гнезда за българска политическа мисъл и българска култура, от каквито, това поне никой не може да отрече, Македония има нужда.
В такъв смисъл именно трябва да се разглеждат общогражданските
134
комитети, ако не се оставят да съществуват покрай съвещателните тела, като форма на общогражданско единство и творчество, даващи възможност за едно обществено проявление на народа и установяващи на по-широка основа един жив контакт между него и държавата в лицето на нейните органи. Така са ги разбрали властите в Гевгели и Кавадар, където с тяхно съдействие се преобразяваха и изпълниха с нови хора, тъй като навремето са били създадени от случайни лица.
Молбата ми е, да се оставят общогражданските комитети да съществуват покрай съвещателните тела, за да има по-голяма пълнота в проявленията на народа като за гаранция, че те няма да се изродят в политически котерии, Б[ългарският] ц[ентрален] комитет престане да съществува, разбира се, малко по-късно, защото нуждата от него още не е минала. Значи, общогражданските комитети не се свеждат в ония граници, в които те се проявяват в стара България.
С това, вярвам, че най-сетне, ще бъдем разбрани. А че не сме достатъчно разбрани и оценени както трябва, разбрах от положението на Българския клуб в Солун. Членовете на този клуб — ръководителите (Яранов, Чаушев и Бешевлиев) имат пълната материална и морална подкрепа на държавата[,] без да с[а] направили и четвъртината от това, което направихме ние тук. Защо се мери с два аршина — не ми е известно. Но когато ние трябва с дни да молим за една треска, хората там разполагат със стотици хиляди лева, автомобили, на разположение аероплани и пр. И все пак работата не върви, защото, е вярно и това, че не са само материалните средства, които обуславят успеха на едно начинание. Ние не сме сигурни даже и за личната си прехрана. Касае се за мен и за председателя.
2. Отивайки за Солун, минах през Лерин, Воден и Енидже Вардар. В първите два града, под носа на гърците, създадох общограждански комитети и дадох нужните директиви за работа на избраните хора. В Енидже Вардар това не сторих, защото едвам там се натъкнах на известно влияние, упражнявано от Българския клуб в Солун, и не исках да влизам в чужда сфера на дейност. Впечатленията ми съ, че гърците са успели повече от сърбите в политиката на асимилация. По-добри асимилатори. Българското нац[ионално] съзнание просто мъждука и един ден, ако получим тези земи, ще видим доста [мъка], додето ги приобщим здраво към майката отечество — България. В Солун сме като капка в море. Там трябват хора организатори, а не професори, които се движат по линията на официалната политика (това не е укор), но са неспособни да намерят
135
нужния контакт с народа и оползотворят всяко събитие от интерес за нас. Успях да убедя г[осподин] председателя Чаушев, че трябва да усвои нашите методи, покрай дипломатическите.
За този край освен това са нуждни преводчици. Нуждно е и прехвърлянето на мат. [*] интелигенция от България под разни форми и претексти.
Не желая да Ви обременявам с изброяване на всички нужди. Има обаче, един отраден факт, който не мога да отмина: поради жестокостта на гърците (вадене на очи, резане уши и носове на пленените германски войници) поведението на германските власти към тях е променено. Тъкмо това трябва да се използува от нашите хора, за да се подчертае, че само в лицето на българите от Македония германските войски могат да намерят истински приятели.
С почит: [липсва подпис] [**]
ЦДИА, ф. 396, оп. 1, а. е. 37, л. 3.
*. Неясно.
**. Документът е на машинопис, вероятно втори екземпляр.
№ 44
ПРОКЛАМАЦИЯ НА МЕСТНИЯ КОМИТЕТ ЗА ГРАД СКОПИЕ И ОКОЛИЯТА ОТНОСНО ЗАДАЧИТЕ НА КОМИТЕТА
Скопие, 19 септември 1944 г.
Скъпи братя,
В желанието си да помогнем за опазване на реда и сигурността в град Скопие и околията, а също и да посрещнем всички непредвидени събития, които могат да станат и които имат отношение към честта, живота, имота и свободата на нашия народ, ви уведомяваме, че се избра местен комитет за град Скопие и околията, който от вчера пое в ръцете си защитата на тези интереси, както и грижата да се бори с това положение.
1. За тази цел се създава Народна милиция за Скопие и околията. Задачата на милицията е да се съберат и въоръжат здравите народни сили, за да се опазва[т] ред[ът] и сигурността. Народната милиция не е политическа, а народно-защитна
136
организация, ето защо в нея членуват всички мъже, които духовно и физически са достойни да носят оръжие.
2. Членовете на комитета поемат върху себе си задачата по прехраната на народа, както и за уреждане на всички въпроси: икономически, административни и финансови в град Скопие и околията.
Скъпи братя,
Уведомяваме ви за горното и ви каним доброволно и съзнателно, без оглед на вяра и народност да подкрепите нашето дело, а то е и ваше, за да оцелеем с по-малко затруднения и тегоби [в] днешните и утрешните времена. Затова трябва да се направи следното:
1. Всички чиновници от администрацията от утре да се явят по своите места и да започнат да работят.
2. Всички дюкяни и магазини от утре трябва да бъдат отворени в работно време. Обявяваме също така, че българският лев ще служи [както] и досега за купуване и продаване, и то както банкнотите, така и боновете.
Нашата съдба, братя, е в нашите ръце. Да се проявим като умни, смели и готови на всякакви жертви за доброто на народа.
Местен комитет за град Скопие и околията.
Македония, № 1, 19 септември 1944.
№ 45
ЗАПОВЕДНА ГЕРМАНСКИЯ ВОЕНЕН-КОМЕНДАНТ ЗА МАКЕДОНИЯ ГЕНЕРАЛ-ЛЕЙТЕН АНТ ШОЙЕРЛЕН ОТНОСНО СЪЗДАВАНЕ НА НАРОДНА МИЛИЦИЯ В ГРАД СКОПИЕ И ОКОЛИЯТА
Скопие, 11 септември 1944 г.
Най-важно задължение на скопското гражданство в днешно време е да се подпомогне властта за опазването на реда, свободата и сигурността на Скопие.
Ето защо заповядвам следното:
1. Да се мобилизират мъжете от 25—35 г. за градска милиция в Скопие.
2. Задачата на тази милиция е опазването на реда, спокойствието и сигурността в Скопие.
137
3. Скопските граждани са длъжни в срок от 2 дни, от 13 « септември 1944 г. 15 ч. да се явят в сградата на бившето Областно управление при определените специално за тази цел , лица.
4. За началник на милицията назначавам и мобилизирам скопския адвокат г[осподин] Стефан Стефанов, за негов заместник г[осподин] Емин Яшар, също мобилизиран.
5. Всички офицери и подофицери от бившата югославска и българска войска, а така също и всички полицейски и жандармерийски офицери са длъжни да се явят в посоченото време и място и да се считат мобилизирани.
6. Службата в милицията е безплатна, почетна, но бедните получават възнаграждение.
7. Противовъздушната отбрана ще продължи и занапред да функционира. Всички служители в противовъздушната отбрана се мобилизират и трябва да се явят едновременно в своя щаб.
Противовъздушната отбрана също ще се управлява от началника на скопската милиция.
Германски военен комендант
за Македония: генерал-лейтенант Шойерлен
Македония, № 1, 19 септ. 1944. Цит. по спомените на В. Хаджикимов: ЦДИА, ф. 1932, оп. 4, а. е. 32, д. 62.
№ 46
СТАТИЯ ВЪВ ВЕСТНИК „МАКЕДОНИЯ" ОТ ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА БЦАК СТ. СТЕФАНОВ, ОЗАГЛАВЕНА „НАШАТА ДУМА"
Скопие, 3 май 1941 г.
За своето обединение в една българска държава българският народ води вековни и епични борби и даде безбройни и свидни жертви.
Провидението не забрави българският народ. Бог благослови неимоверните му усилия в неговата свещена борба и в историческата му мисия. Затова днес българският народ празднува с пълно право най-великия ден в своя живот, своето Възкресение от вековно робство, свободата на поробените български
138
земи Македония, Тракия, Добруджа, Моравско, Западни покрайнини и обединението им в силна българска държава, под скиптъра на мъдрия и народен цар — Цар Борис III.
Българи,
В този решителен и тържествен момент сплотете се, забравете личните си дертове, заживейте с мисълта за творческа работа от интерес за държава и народ, защото истината е: когато държавата и народа са добре — добре е и всеки гражданин.
Огромна работа чака всички ни. Никой няма да остане без работа, гладен. Всеки ще има възможност да води достоен за човека живот.
Никога да не забравяме народното верую:
Един единен български народ!
Една силна българска държава!
Един български цар!
Нека бъдем проникнати само от тази велика мисъл и да работим дружно за нейното осъществяване.
Да живее Царят на всички българи — Цар Борис III!
Да живеят Германия и велика България!
Македония, № 2, 3 май 1941.
№ 47
ОТКЪС ОТ УВОДНАТА СТАТИЯ ВЪВ ВЕСТНИК „МАКЕДОНИЯ" ОТ СТ. СТЕФАНОВ
Скопие, септември 1944 г.
Една злочеста съдба определи на Македония да гори в пламъка на едно вековно робство. Инквизиторските оръжия на това робство бяха: духовната сиромашия, политическото безправие, стопанското разорение и социалното унижение. Тези оръжия трябваше да унищожат до корен пословичната твърдост и издръжливост на македонския народ, да пречупят съпротивата и силата на македонския дух, покрит със слава по всички краища на света. Но македонският народ се бореше и се бори, и даваше и дава епични борби и безброй скъпи жертви пред олтара на свободата. . .
. . . Има ли нещо по-добро за всички балкански народи от една свободна и самостоятелна Македония в една Балканска федерация? От една Македония, която ще бъде във федерацията,
139
ще принадлежи и на едните[,] и на другите си съседи, а в действителност нито на едните, нито на другите, а преди всичко на себе си?. . .
Но дори и да не се осъществи това велико дело, на кого от балканските народи ще му пречи една самостоятелна Македония, която ще гради своя вътрешен живот, така че да извърши дълбоки и широки социални реформи, които ще се явят като едно възкресение за всички народности и вери на македонската земя!
Откъс от вестник „Македония", септември 1944, цитиран по книгата на Йован Павловски „Суденьата како последен пораз". Тетово, 1979, с. 36—37,
№ 48
СТАТИЯ НА ВАСИЛ ХАДЖИКИМОВ, ОЗАГЛАВЕНА „КЪМ ЕДИНСТВО И ТВОРЧЕСТВО”
Скопие, 3 май 1941 г.
Драги братя, българи от Македония!
Двадесет дни съм в непрекъснат денонощен контакт с вас. Двадесет дни, подпомогнат — где по-малко, где повече [—] от дружните усилия на всички добри патриоти, аз изпълнявам свещеното дело на България, като секретар-орган[изатор] при Бъл[гарския] центр[ален] акц[ионен] комитет за Македония и се старая заедно с вас да извикам жизнените сили на довчерашния роб за нов, свободен, творчески живот. Една верига вече от местни комитети за отделните градове и селища опасва измъчената снага на Македония и това ми дава правото да направя пред вас нуждния разбор на извършеното, да покажа добрите и лоши(те] страни на нашата действителност и да дам напътствия от значение за по-нататъшната ни дейност.
Драги братя.
Ние, българите, сме познати в света със своята упоритост, непоколебимо национално съзнание, добра воля за работа и, що се касае специално до българите от Македония, с изострен усет към обществените борби. Тези положителни качества през вековете на робството са били най-здравата опора на българщината срещу денационализаторския режим на турци, сърби и гърци. Те са наше притежание и днес. И днес те се проявяват с първичната сила на желанието, констатирано у всички[,]
140
да творят за благото на освободената родина и величието на целокупна, велика България.
Но наред с това, драги братя, благодарение на економическия и духовен гнет, през течението на робството са се натрупали ред предразсъдъци и навици, остатъци от партийните ежби на миналите режими, ред елементи на разложение и недостатъци, които, ако и оправдани, не могат повече да бъдат търпени, щом всички се вдъхновяваме от идеята за общото благополучие на държава и народ.
Преди всичко личното пристрастие и личната амбиция у старите — всеки да бъде пръв, трябва най-категорично да се осъди. Всеки трябва да знае мястото си и да се изтъква за това или онова с личните си качества по пътя на разбирателството, а не на налагането. Тук заслугите към род и родина могат да се вземат предвид — та кой ли не е заслужил? Но не това е същественото. В съвременната държава имат преднина, без да отричаме морала, знанията, способностите на всеки един[,] взети поотделно, а не голите амбиции, лишени от всяко реално съдържание. Всички добри, честни и способни българи ще вземат участие в изграждането на новия живот и за всеки — малък или голям, ще има доста много работа, за да не поглежда с лошо око и завист у комшията. Особено общогражданските комитети, трябва да погълнат най-енергичните, най-достойните синове па Македония, за да бъде тя истински представлявана пред всички власти. Задачата на местните комитети се състои в това, чрез подобни избрани личности в тях да се съдействува на властта и нейните органи, та Македония културно и стопански да се съвземе по възможност в най-кратък срок. Господи, казвахме всички до вчера, дай ни свободата, пък искай от нас всичко! Свободата, братя, вече я имаме. Сега да покажем на дело, че всеки един от нас може да жертвува малко от личните си амбиции, да забрави личната си омраза към тогава или оногова и да поддържа всичко онова, което обединява нашия народ, а не онова, което го разделя. Ние се мъчехме в робството да бъдем свободни, волеви, разбрани хора. И такива бяхме. Нека не допущаме при свободата да се превърнем в роби на личните си страсти и домогвания, които не държат сметка за общото благо. Свободата е толкова велика, братя, че тази жертва всеки от нас е в състояние, в това съм напълно уверен, да я направи.
Нетърпението пък у младите всичко да стане изведнъж[,] и то по начин, какъвто те предлагат — също така е една грешка. В това отношение нека бъдем по-търпеливи и по-скромни
141
в исканията си, като не изгубваме от очи никога връзката с действителността и вярата, че на младите принадлежи както днешния[т], така и утрешния[т] ден и че бъдещето на Македония, бъдещето на велика и обединена България с чисти ръце и чисти съвести ще бъде изградено от тях. Нека не забравяме никога, че Македония влиза в състава на българската държава, че тя съставлява част от Велика България и че всички идейни въпроси за формата на нашето освобождение, придружени от ред тактики и комбинации за автономия, федерация, македонска нация и пр., имащи значение за условията на робството, стават безпредметни. Ние, обаче, трябва да бъдем справедливи и да дадем възможност на младите поколения да изживеят прехода от стария към новия живот колкото се може по-безболезнено, без да ги обиждаме, без да ги укоряваме, но и без да отстъпваме от веднаж поетия път на обединение и творчество. Тяхната откъснатост от нашата българска история и култура трябва да бъде час по-скоро възстановена. Училищата, университетите и разните други учебни заведения и курсове ще запълнят тази празднина за езика, ще свържат отново старите и младите в името на новия живот, за да се постигне общата за всички цел: Македония, която поробителите едва ли не превърнаха в гробница, да бъде превърната в рай и като най-безценен камък сложена на челото на славната българска корона. А това ще се постигне с труд и постоянство, с единство и творчество, с всеотдайна любов към царя и отечеството. България е толкова голяма вече, че за всеки българин ще има свобода и хляб. Никой няма да остане на улицата бос и гладен. Нашата военна и гражданска администрация е гаранцията за това. Нека имаме вяра в нея, нека ѝ укажем нуждното съдействие и бъдем в помощ винаги, когато дългът ни призове.
Да живее Н[егово] В[еличество] Цар Борис III — Царят на всички българи!
Да живее Велика, обединена България!
В. X. Кимов
Македония, № 2, 3 май 1941.
142
№ 49
ПИСМО ОТ БЦАК ДО КОМАНДУВАЩИЯ ГЕРМАНСКИТЕ ВОЙСКИ В МАКЕДОНИЯ С МОЛБА ДА БЪДАТ ОСВОБОДЕНИ ВОЕННОПЛЕННИЦИТЕ — МАКЕДОНСКИ БЪЛГАРИ
Скопие, б. д
Уважаеми г[осподин] генерал,
Адолф Хитлер, могъщия[т] водач на Велика Германия[,] заповядва на своите непобедими войски и те със светкавичен удар освободиха Македония от сръбско и гръцко робство, за което българският народ от Македония ще му остане благодарен за вечни времена.
Македонските българи, освободени от вековно робство, чувствуват своето освобождение като най-велик ден в своя живот.
И, за да бъде тяхната радост пълна, с настоящето си позволяват, многоуважаеми господин генерал, да помолят за следното:
Да дадете нуждните разпореждания, за да бъдат освободени от военнопленничество всички българи от Македония офицери, подофицери и войници, един два дни преди Р[ождество] Х[ристово], който праздник е един от най-големите в живота на православновярващия свят и чието празднуване започва на 20 т. м.
С този жест от Ваша страна, уважаеми господин генерал, ще задължите всички българи, особено македонските българи, с вечна благодарност и признателност.
Като представител на интересите на македонските българи, моли ме Ви да издадете нуждното разпореждане за случая и уверяваме Ви в нашата преданност и благодарност.
Македония, № 2, 3 май 1941.
143
№ 50
ТЕЛЕГРАМА ОТ БЦАК ДО РЪКОВОДИТЕЛИТЕ НА ХЪРВАТСКО С МОЛБА ЗА ОСВОБОЖДАВАНЕ НА ВОЕННОПЛЕННИЦИ — МАКЕДОНСКИ БЪЛГАРИ
Скопие, б. д.
Българският централен акционен комитет на Македония апелира към шефа на независимо Хърватско да освободи от затворите в Хърватско останалите още там затворници македонски българи.
Македония, № 2, 3 май 1941.
№ 51
ТЕЛЕГРАМА ОТ БЦАК ДО КОМАНДУВАНЕТО НА УНГАРСКАТА АРМИЯ С МОЛБА ЗА ОСВОБОЖДАВАНЕ НА ВОЕННОПЛЕННИЦИ — МАКЕДОНСКИ БЪЛГАРИ
Скопие, б. д.
Българският централен акционен комитет моли военното командуване на съюзническа и братска Унгария да освободи час по-скоро българите македонци, пленени от унгар[ските] войски.
Македония, № 2, 3 май 1941.
№ 52
ЗАПОВЕД № 1 НА СКОПСКИЯ ОБЛАСТЕН ДИРЕКТОР АНТОН КОЗАРОВ ОТНОСНО УСТАНОВЯВАНЕТО НА АДМИНИСТРАТИВНИТЕ ВЛАСТИ В МАКЕДОНИЯ
Скопие, 26 април 1941 г.
Обявявам на населението от Скопската област, че от днес — 26 април 1941 год.[,] в района на същата се установява редовна
144
гражданска, административна и общинска власт на Царство България.
Районът на Скопската област обема населените места до една граница северно с градовете Владички хан, Враня и Прешово с околиите им, западно река Вардар с градовете Скопие, Велес, до старата гръцка граница, южно върви по тази граница и достига границата на Царство България.
В така установената област от днес влизат в сила всички граждански и административни закони на Царство България.
Всички граждански, административни и полицейски власти, действували до днес, престават да функционират, освен ако бъдат натоварени специално от областта да продължат да работят.
Нареждам всички околийски управители, полицейски началници и кметове, които са получили назначение или са натоварени да продължат своята работа, да заемат своите длъжности и да установят българската власт и закони в своите райони.
Приканвам населението да запази пълно спокойствие, ред и да продължи своята стопанска дейност, като даде пълна и безрезервна подкрепа на установената гражданска, административна, полицейска и общинска власт.
Македония, № 2, 3 май 1941.
№ 53
ЗАПОВЕД № 2 НА СКОПСКИЯ ОБЛАСТЕН ДИРЕКТОР АНТОН КОЗАРОВ ОТНОСНО УСТАНОВЯВАНЕТО НА АДМИНИСТРАТИВНИТЕ ВЛАСТИ В МАКЕДОНИЯ
Скопие, 26 април 1941 г.
Установявайки властта на българската държава върху освободената територия на Скопската област, обявявам, че от днес, 26 април 1941 година, органите на българската държавна власт започват нормалните си функции и затова:
1. Приканвам населението от Скопската област да запази абсолютно спокойствие и ред, като не се поддава на никакви зловредни слухове.
Българската държавна власт е в положение да
145
гарантира на всички жители от областта сигурност и спокойствие, тъй необходими за стопански и духовен живот.
2. Всички граждани са длъжни безусловно да се подчиняват на властите. Нарушителите ще бъдат наказвани най-строго.
3. Забранява се разпространяването на каквито и да било слухове и действия, с които се цели да се смути спокойствието на населението, както и да се насаждат каквито и да било дележи.
4. Поканват се всички търговци, занаятчии и други под страх на наказание незабавно да отворят магазините, складовете, работилниците, дукяните и др. и да започнат нормалната си всекидневна търговия.
5. Най-строго се забранява укриването на стоките, както и покачването на цените на стоките с цел за спекулация.
Задължителни остават цените, установени към първи април тази година.
6. Приканвам населението да оказва освен пълно подчинение, но и добросъвестно съдействие на всички държавни и общински власти.
Македония, № 2, 3 май 1941.
№ 54
ЗАПОВЕД № 1 НА СКОПСКИЯ ОБЛАСТЕН ПОЛИЦЕЙСКИ НАЧАЛНИК АНТОНОВ ОТНОСНО УСТАНОВЯВАНЕТО НА ВОЕННОАДМИНИСТРАТИВНАТА ВЛАСТ В МАКЕДОНИЯ
Скопие, 26 април 1941 г.
За обезпечаване на обществената сигурност и спокойствие, заповядвам:
1. Всеки гражданин е длъжен да се подчинява, изпълнява разпорежданията и заповедите на полицията, чиято задача е изключително за запазване реда, сигурността на гражданството и държавата.
2. Всички издадени заповеди от германските полицейски власти относно отваряне и затваряне на заведенията, както п часа, определен за движението на гражданите, остават в сила. Последната заповед ще бъде проведена е много голяма строгост.
146
3. Срещу някои граждани, които с цел да внесат смут всред гражданството се опитат да стрелят върху длъжностни лица, ще се действува с оръжие без предупреждение.
4. Забранявам най-строго събирането на групи.
5. Най-строго ще бъдат преследвани лицата, които се опитват да правят каквито и да било събрания без предварително разрешение от полицейските власти.
Настоящата заповед за най-строго изпълнение възлагам на полицейските органи от областта, които да действуват срещу всяко неподчинение е оръжие.
Македония, № 2, 3 май 1941.
№ 55
СТАТИЯ НА СТЕФАН СТЕФАНОВ, ОЗАГЛАВЕНА „САМО НАПРЕД!"
Скопие, 3 юни 1941 г.
Изпълнявайки свещен дълг към народ и държава, български патриоти следваха победоносните войски на могъщия фюрер Адолф Хитлер, предвождани от прославения генерал фелдм[аршал] фон Лист, когато те тръгнаха да жертвуват живота си и за свободата на Македония. Без да държат сметка за рисковете в такива моменти, български патриоти завземаха управлението по градове и села и установяваха фактически българската власт. Един по един спонтанно никнеха гражданските комитети из Македония, изникна и техният Централен комитет за Македония.
Македонският въпрос, довчера кошмар за мира в Европа и ябълка на раздора за балканските държави, най-после получи своето окончателно и справедливо политическо разрешение — с освобождението и присъединението на Македония към майката родина — България. С този знаменателен исторически факт светкавично настъпи и великата промяна в живота на довчерашния македонски роб. . . Заспал със страх пред неизвестността на утрешния ден в тъмнината на сръбската и гръцка[та] тирания и инквизиция, а събудил се от грохота на германските оръдия, възвестили освобождението на великата мъченица Македония, освобождение, за което се водиха през векове[те] епични борби, в които пожертвуваха живота си най-свидни български синове!
147
И ако сега македонските българи искат да се проявят обществено, с дела да се покажат достойни за държавата и националната общност, която беше за тях идеал в течение на векове, това тяхно съкровено желание е толкова законно и понятно, че едва ли е нуждно да се доказва.
Грубата действителност и суровите закони на живота — които тук са съвсем по-други[,] отколкото са в старите предели — искат своето. Големи и деликатни стопански, социални, просветнокултурни въпроси съществуват и очакват бързо, разумно и вещо разрешение. То може да бъде дадено само от българи, които са подчинили личното на общото и които при това са вещи и имат още дух, сърдце, голяма енергия; които имат чувство за обществена отговорност, да бъдат скромни и честни. За щастие, такива достойни синове българския[т] народ има. Тях Македония ще посрещне с най-голяма радост.
Директивите отгоре са ясни и дадени; остава само долу да се приложат и осъществят с творческа работа.
Централният комитет своевременно посочи на най-меродавните представители на правителството и конкретно какво трябва да се направи, за да се получи положително разрешение на редица въпроси и крещящи нужди. Казано бе как да се уреди прехраната на сиромашията, как да става снабдяването на Македония с продукти от първа необходимост, какво да се направи — за да няма спекула и чудовищно скачане на цените, тъй страшно за сиромашията и за чиновничеството — за малкия гражданин, изобщо. Подчертано бе — какво да се направи за курса динар-лев, как да се ликвидира колонизацията [*], как бързо да се премахне безработицата и на работничество, и на чиновничество, и на учителство тук, настъпила внезапно по: ради светкавичната война. Препоръчано бе също — какви мерки да се вземат, за да се използуват максимално жилавостта на българина, македонските надземни и подземни богатства, тукашната плодородна земя. Казано бе и всичко, що е направено вече от комитета за масовото освобождаване на пленниците македонски българи от лагерите германски, италиански и унгарски — в непосредствена връзка със съответните власти, препоръчано бе и на правителството и последното средство за освобождаването и на останалите още по лагерите пленници. Казани бяха на правителството още много други неща, важни за неговата работа. И сега народът тук очаква бързите, умните и ефикасни мерки на правителството с голямата надежда, че те няма да закъснеят и че ще бъдат решителни и положителни. Ние вярваме!
148
Българските поробени земи получиха своята свобода. Българският народ е обединен. България е велика. Цар Борис III извърши едно чудо — с упорит труд и идеално мълчание. Той е вече — и с пълно право — Цар Борис III Велики! Нека всички работим упорито и смислено, за да бъде по-добре на прекрасния ни народ, за да бъдем и ние достойни за примера на нашия народен и любим Цар! Такава работа ще бъде наистина чест и гордост за всеки родолюбец.
Само така ще изпълним своя дълг към народа си и към върховния вожд на българската нация и държава!
Македония, № 3, 3 юни 1941.
*. Става дума за политиката на настаняване (колонизиране) на сърби със семействата им в завладени от Сърбия земи — в Македония, а също и в Косово, Воиводина, Хърватска. Целта на тази политика е създаването на основание за териториални претенции.
№ 56
ТЕЛЕГРАМА ОТ ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА БЦАК СТЕФАН СТЕФАНОВ ДО НЕГОВО ВЕЛИЧЕСТВО ЦАР БОРИС III ПО СЛУЧАЙ „СВЕТИ КИРИЛ И МЕТОДИЙ"
Скопие, 3 юни 1941 г.
Царю,
По случай днешния най-голям праздник на българската просвета и духовна култура, Свети Кирил и Методий, отпразднуван в Скопие и всякъде из Македония, довчера под черно робство и сега прибрана в топлите обятия на майката родина за вечни времена, най-тържествено и с единствена по изпълнение [на] народна манифестация на българското родолюбие, българският народ от освободена Македония и Централният му комитет Ви пращат и молят да приемете техните искрени честитки и сърадвания, като желаят от сърдце щастие, дългоденствие и благоденствие на Ваше Величество лично и на целия царски дом.
Същевременно молим се Богу да благослови извънредните усилия на Ваше Величество за връщането към майката родина и на останалите части от Североюгозападна Македония [*] с родния град на свети Кирила и Методия и столица на великата
149
мъченица Македония — Солун, за радост и щастие на целокупния български народ и на велика България под Вашия скиптър!
Македония. № 3, 3 юни 1941.
*. Имат со предвид северните части на Егейска Македония, които са били населени в началото на века с преобладаващо българско население. Южните части на Егейска Македония са населени с гърци.
№ 57
ТЕЛЕГРАМА ОТ ЦАР БОРИС III ДО ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА БЦАК СТ. СТЕФАНОВ В ОТГОВОР НА ПОЗДРАВИТЕЛНА ТЕЛЕГРАМА ОТ СТРАНА НА ПОСЛЕДНИЯ
София, б. д.
Благодаря сърдечно Вам и на членовете на комитета за любезните поздрави и благопожелания, които ми изпращате по случай праздника на светите братя Кирил и Методий.
Македония, № 3, 3 юни 1941.
№ 58
РЕЧ НА СЕКРЕТАРЯ НА МЕСТНИЯ АКЦИОНЕН КОМИТЕТ В БИТОЛЯ СОТИР ТРЕНЧЕВ, ПРОИЗНЕСЕНА В ЧЕСТ НА ОСВОБОЖДЕНИЕТО НА МАКЕДОНИЯ
Битоля, 20 април 1941 г.
Граждани,
Това, което сънувахме, за което мечтаехме — се сбъдна. Ние сме свидетели на едно небивало поражение на нашия враг — на нашия угнетител. Той стои повален от храбрите войски на Адолф Хитлер и на Бенито Мусолини, а ние стоиме зашеметени и от щастие и от радост и не можем още да се опомним. Д ор и днеска ето едвам стигнахме да се съберем, да благодарим на нашите освободители и съюзници, да прославим рождения ден на великия водач на велика и непобедима Германия. Днес, когато великият Райх празднува денът на своя най-велик държавник
150
и войник, няма българско сърдце,което да не споделя голямата радост на нашия винаги драг съюзнишки германски народ, да не благодари на великия фюрер. Ние, до вчера поробените македонски българи, нарочно считаме за дълг всичко онова, което е драго на великия германски народ. И ние сме благодарни на фюрера толкова и така, колкото и както може всеки само да бъде благодарен на този, който го сваля от бесилката, който го отървава от небивали мъки, на които невинният бива подложен.
Робуването на македонските българи беше толкова по-черно и по-непоносимо, колкото те робуваха на един народ с по-малка просвета, с по-низка култура и цивилизация.
Като израз на това нека споменем нещата, които никъде в света не са се упражнявали над поробените народи, освен в поробена Македония и Тракия.
Говореха ни, че са наши освободители, а ние попаднахме в най-черно робство.
Беше голямо престъпление да се наречеш българин и насила ни даваха техните национални имена.
Децата в черквите ни кръщаваха насила с техни имена.
В училищата учеха децата нн да се отказват от свонте бащи и деди и от своята народност.
Икономически нн съсипаха, защото от нас всичко искаха и взимаха, а нищо не ни даваха.
В правосъдието имаше право онзи, който ласкаеше и лъжеше, че е сърбин или грък.
Говореха ни, че са ни просветили, а ние имахме след тяхното окупиране повече неписмени и по-малко училища, отколкото в турско време.
Говореха ни, че Македония напредва, а населението на нейните градове и села опадваше вместо да се качва и съобщенията и благоустройството останаха повече от мизерни.
Някой би запитал: Как са могли да говорят такива противоположни факти? Отговорът е прост: Защото бе позволено да говорят само онези, които ги хвалеха и лицемерно лъжеха. Такива бяха от довчерашните ни господари[,] издигвани и грижливо прокарвани за мними представители на тоя нещастен народ, а кога(то) такива ренегати се разкарваха помежду си и народът подаваше гласове за съперника, тогава тоя, неполучил така „народното" доверие, беше нареден чрез указ за сенатор и пак продължаваше да лъже и трупа богатства за сметка на своя поробен народ.
Но въпреки всичко българите останаха българи.
151
Така схванато „освобождението", угнетителите ни се засилваха и нахално говореха за своето юначество. Заканваха се дръзко на всекиго, говореха, че те, щом само се накашлят, и италианците ще побягнат през Адриатика. Трябваше да дойде това, което стана, за да се случи точно обратното: щом се само накашляха победоносните германски и италиански войски, сърбите не знаеха как по-скоро да сложат оръжието и срамно да се предадат.
И кой трябваше да се бори за тях? Трябваше да се пролива кръвта на потиснатите народи в бившата Югославия. Какво би трябвало да защищават те и от кого? Дали да защищават своите мъчители от онези, които дохаждаха с високо благородната задача да ги освободят и да създадат правда и справедливост?
И нашите македонски българи схванаха това. Те постъпиха така, както трябваше да постъпят, и единодушно помогнаха, според силите си, на своите освободители, на своите непобедими съюзници.
Ето защо македонските българи и с тях целокупният български народ никога не могат да изразят достатъчно благодарността си на фюрера и на дуче.
Ура за великия фюрер и на великия Райх!
Ура за любимия ни владетел Борис III, цар на всички българи!
Македония, № 3, 3 Юни 1941.
№ 59
СЪОБЩЕНИЕ ОТНОСНО ХАРАКТЕРА НА В. „МАКЕДОНИЯ"
Скопие, 3 юни 1941 г.
Вестник „Македония" е вестник на народа в Македония. Този вестник ще съумее достойно да представи всички местни нужди, комуто трябва от държавните и стопански фактори на България, да ги обясни и тълкува, като даде и всички препоръки за тяхното удовлетворение. За тази цел ще работят специалисти.
За сега в[естник] Македония, докато се възстановят редовни съобщения, ще бъде седмичник [*], а след това ще стане и ежедневник.
152
В[естник] Македония не получава от държавата нито пет пари. Той излиза с подкрепата на съзнателни граждани.
В[естник] Македония е в пълна услуга на идеите, легнали в основата на работата на Централния комитет и местните му комитети всякъде из Македония. Той ратува за единство, за доброто на държавата и на народа — в неговите широки маси.
Македония, № 3, 3 юни 1941.
*. Тези амбиции не се осъществяват. Всъщност, вестникът по-скоро е месечно издание и от него излизат само три броя.
№ 60
СЪОБЩЕНИЕ ОТНОСНО НАЗНАЧЕНИЕ НА ЕПАРХИЙСКИ СВЕЩЕНИЦИ
Скопие, 3 юни 1941 г.
В желанието си да уреди по-бързо църковните работи Скопско-Велешката митрополия е назначила временно следните местни лица за свещеници: Сп. Евтимов от с. Вълковия, Тетовско, за свещеник в същото село; Серафим Бочев — Тетовско, за свещеник в селата Влаци, Милетино и Челопеч; Никола Василев от с. Спанче, Тетовско — в гр. Тетово; Панко Антов— в селата Петровска и Маджарско; Хр. Серафимов, от Тетово, в параклиса „Св. Йован Кръстител" — Скопие; Стоил Давидов, Кратово, за енорийски свещеник в църквата „Св. Димитър" — Скопие; Григор Бурев — Щип, за свещеник в с. Карбинци, Щипско; Васил Х[аджи] Попов, Щип, за свещеник в църквата „Св[ети] Николай" — същия град; Кирил Тройчев от Велес, осъждан от сърбите на смърт, за свещеник в същия град; Ангел п[оп] Стоянов, за свещеник в[ъв] велешката църква ,,Св[ети] Спас."
Македония, № 3, 3 юни 1941.
№ 61
СЪОБЩЕНИЕ ОТНОСНО ЗАПОВЕДИ НА КОМИСАРЯ ПО СНАБДЯВАНЕТО
Скопие, 3 юни 1941 г.
1. Всички граждани, които имат собствено брашно, да си приготовляват от него хляб и да не купуват хляб от хлебопекарниците.
153
2. Хлебопекарите да продават хляба само след 6 часа сутринта. Преди 6 ч. фурните да са затворени и никой да не продава, нито да кунува хляб.
3. Хляб да се продава на следния ден след изпичането му..
4. Всички граждани, които притежават пшенично и царевично брашно над 10 кгр, да го декларират до 25 т. м., 18 ч. чрез общинските агенти.
5. Всички собственици на ресторанти, гостилници, кръчми, млекарннци и сладкарници да се снабдят в най-скоро време с ценоразписи от комисарството и да ги поставят на видно място в заведението си.
6. Всички търговци да декларират наличните си стоки от 1 май насам.
7. Всички търговци да продават стоките си по цени от 1 април т. г. За това да поставят ценоразписи или етикети по стоките в магазините си.
8. Стоките, на които цените са нормирани, не могат да се продават на цени по-високи от определените.
9. Всички продажби от търговците на едро на търговци и занаятчии да стават само с фактури.
10. Всички продажби на стоки на едро на търговци вън от гр. Скопие да стават само с разрешение на комисарството.
11. Поставя се възбрана на всички количества гьон, крупон, табан, хастар, юфт, блаик, лицеви кожи, цепенак от глави, произвеждани и намиращи се в кожарските индустриални заведения и в кожарските работилници. Също и за сода каустик. Продажбата на горните материали ще става с нареждане на комисарството.
Македония, № 3, 3 Юни 1941.
№ 62
СТАТИЯ ОТ ВЕЛКО СПАНЧЕВ, ОЗАГЛАВЕНА „РОБСТВОТО В МАКЕДОНИЯ"
Скопие, 3 юни 1941 г.
Затворено купе, притежание на редакцията на един голям софийски ежедневник[,] ни понася към бленувана Македония. Мощният мотор бързо поглъща километрите и в по-малко от два часа ние сме в Кюстендил. Всецяло овладян от мисълта, че скоро ще зърна свещения образ на Македония, аз почти не забелязвам
154
вълшебния априлски ландшафт на овощната градина на България — долината на Струма. Шумният мотор на връх Деве-баир заглъхва, аз рязко обръщам взор назад, за да попия с поглед къс от постиженията в областта на материалната култура от страна на победена до вчера България и го сравня с постиженията на довчерашна победителка Югославия, която безспорно имаше много повече условия и възможности да се отдаде на аграркултурна работа и стопанско строителство, отколкото това бе възможно на окастрена и заставена да плаща репарации България.
Впечатлението от това сравнение бе поразително. Социалният и стопански прогрес зад нас бе на една висота, която е толкова по-очебийна, колкото по-тежки бяха условията за нейното постижение. Първите бедни къщурки в селищата на Македония напомнят тръвпи пчелни кошери, покрити с посивяла от времето слама; първите срещнати селяни са почернели от труд и мъка, наподобяващи печални сенки, — първите земеделски посеви, съобщителни средства и благоустройствени съоръжения говорят за едно стопанско и социално пренебрежение на Македония от нейните поробители — дело на зла умисъл, на обща политика на югославската държава спрямо тая легендарна страна и нейните упорити в своето българско национално съзнание обитатели.
Крива паланка, Страцин, Куманово—Скопие, по-право Скопското поле, не изличиха тия първи мои впечатления. Изгледът на цялата околност, като стопански обект, с неговите стопански възможности твърде слабо използувани, говорят много ясно на всеки стопановед, че материялното подтисничество над Македония не е било по-леко от духовното и че една политика на обезличаване националния колорит на тая страна е било двояко — духовно и материялно.
Дивният с[ъс] своето приказно плодородие Полог, от изворите на Вардара до предела Шар—Суха гора, заварих в същото или почти в същото стопанско положение, в което го оставих, прокуден от своята родина преди 23 години. Тоя стопански район, който още тогава даваше за износ над 400 вагона първокачествен боб, достигащ до пазара на Марсилия, чудната овощна градина, която осигуряваше над 200 вагона най-доброкачествени ароматни тетовски ябълки, и не по-малко зърнени храни, тютюн и др. в самия център на окръга — Тетово, е била ръководена само от един единствен агроном, които се е занимавал с бумажна работа. Едно единствено земеделско
155
училище наблизко до Тетово е единствената положена грижа от държавата за тоя стопански край.
В променилото своя благоустройствен облик Тетово поради два последователни пожара, стърчи огромната сграда на държавния тютюнев монопол — средство за изсмукване кървавия пот на македонските българи — тютюнопроизводители. За реколта 1940 година на последния е платено за к[ило]гр[ам] тютюн по 3.25 динара, а за миналите реколти още по-малко.
И всичко това само на книга. В действителност тютюнопроизводителите не са получавали нищо за своето производство. Тежките даждия са поглъщали цялата негова стойност, а не са били изключения случаите[,] когато те е трябвало да доплащат, за да очистят данъчната си партида по наложените запори.
Нито една здрава селскостопанска или кредитна кооперация по селата; нито една народополезна и народостопанска инициатива, — нито помен от стопански и благоустройствени грижи за селото! Само нечовешки труд и кървави сълзи са съ]иьтствували горното течение на легендарния Вардар и само стон на потисната мъка е огласял величествения Шар.
— Резултати за асимилатора и насилника?
— Противно на очакваното. . .
Тетово и неговата околност са станали повече български, отколкото в миналото. Но за това в[ъв] втора кореспонденция, в която ще разгледаме заедно с читателя и възможностите на утрешния ден — това, което в стопанската област може да се направи в и за свободна Македония.
Македония, № 3, 3 юни 1941.
№ 63
ЗАПОВЕД ОТ ОКОЛИЙСКИЯ КОМИСАР НИКИФОРОВ ОТНОСНО ЦЕНИТЕ:
Скопие, б. д.
I. Определям цената, по която да се продават на „дребно* от 12 май — понеделник, т. г. следните продукти:
1 кгр. хляб пшеничен 6 л[ева]
1 месо говеждо 28
1 месо агнешко 30
156
1 месо свинско 54
1 сол ситна 7
1 захар ситна 28
1 захар на бучки 30
1 сирене прясно 28
1 сирене отлежало 32
1 литър мляко прясно 8
1 литър млеко кисело 12
II. Определените цени са в левове.
III. Всички търговци, които търгуват с тези стоки и артикули, да поставят ценоразписи, написани на български и непременно печатни, на които да посочат определените цени.
Който продава на цени по-високи от определените, ще бъде наказван по глава VIII от Закона на осигуряване снабдяването и по чл. чл. 44 и 45 от Закона за гражданската мобилизация, с[ъс] затвор и глоба до 1000 лева.
Македония, № 3, 3 юни 1941.
№ 64
СЪОБЩЕНИЕ „ОРГАНИЗАЦИЯ И РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА СЛУЖБИТЕ В СКОПСКАТА ОБЩИНА"
Скопие, 3 юни 1941 г.
За да могат да бъдат обслужвани по-бърже и по-добре гражданите на Скопие, както и да се извършва правилно тяхното ръководство и изпълнение, централните служби са разпределени, както следва:
Кмет: г[осподин] инж[енер] Янко Мустаков.
Заместник-кмет: г[осподин) Спиро Китинчев.
Помощник-кметове: Крум Органджиев — изпълнява длъжността скопски общински съдия с всички права и задължения, които създава тая служба. Благой поп Панков изпълнява длъжността председател на училищното настоятелство. Иван Стойнов и Фетах Сулейманов. [*] Д[окто]р Ангел Янакиев е назначен за началник на градската санитарно-ветеринарна служба. Нему се възлага организирането, ръководството и изпълнението на цялата градска санитарно-ветеринарна служба в градската община и нейния район.
157
Всички служби са разпределени така:
I. Административно отделение; II. Гражданско отделение: а) Гражданско състояние; б) Социални грижи; в) Продоволствие. III. Съдебно отделение: а) Общински съд; б) Адвокатура. IV. Финансово отделение: а) Приходи; б) Касова служба; в) Домакинство и имоти; г) Общински тържища. V. Държавна контрола. VI. Техническо отделение: а) Пътно-паважна служба; б) Регулационно-кадастрална служба; в) Архитектурна служба; г) Канализационно-хидроложка служба.
Македония, № 3, 3 юни 1941.
*. Вероятно е налице някаква грешка в текста.
№ 65
БЛАГОДАРСТВЕНА ТЕЛЕГРАМА ОТ ВОЕННИЯ МИНИСТЪР ГЕНЕРАЛ-ЛЕЙТЕНАНТ ТЕОДОСИ ДАСКАЛОВ ДО ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА БЦАК СТ. СТЕФАНОВ
София, б. д.
Сърдечно благодаря на нашите довчера поробени братя от Македония за сърдечните честитки и пожелания, които те пращат по случай Деня на храбростта [*]. Нека сега и в бъдеще бъдем още по[-]единни, още по-сплотени около Негово Величество Царя, за да осигурим за вечни времена свободата на тоя наш до вчера измъчен и изстрадан край.
Македония, № 3, 3 юни 1941.
*. Става дума за Гергьовден.
№ 66
ЗАПОВЕД № 1 НА КМЕТА НА СКОПИЕ ЯНКО МУСТАКОВ ОТНОСНО УСТАНОВЯВАНЕТО НА АДМИНИСТРАТИВНАТА ВЛАСТ В ОБЛАСТТА
Скопие, 8 май 1941 г.
Обявявам на жителите от гр[ад] Скопие и присъединените към Скопската община села, че днес, на 8 май 1941 г., съгласно
158
заповедта на г[осподин] министра на вътрешните работи и народното здраве, постъпих в изпълнение на длъжността кмет на Скопската градска община.
Братя българи,
Дългоочакваната свобода изгря над всички български покрайнини. Многовековната мечта на българина е постигната. Неизброимите жертви, които българският народ през течение на много години даде за своята свобода, получават най-после възмездие. Най-многобройната народност в сърдцето на Балканския полуостров окръглява границите на своята единна държава, за да могат и усилията на българския народ да бъдат насочени към въдворяването на нов и справедлив ред в Европа и по-специално на Балканския полуостров.
Драги жители на свободно Скопье,
Вашата българска власт поема вече всички служби в новоосвободения македонски край за неговото всестранно издигане и за благоденствието на неговото население.
В[ъв] вашия град — Столицата на Македония — аз съм щастлив, че получих честта и доверието на нашето правителство, чрез г[осподин] министра на вътрешните работи и народното здраве да възглавявам за известно време вашата Скопска община.
За изпълнението на тази задача мен предстои да се справя с редица съществующи условия, с намерението час по-скоро да мога да ви бъда полезен за всестранния напредък на вашия град.
Аз идвам тук с горещото желание и непоколебимата воля да сторя всичко, за да изпълня тази задача по най-бърз и резултатен начин. Готов съм да вложа всички сили и компетентност за националния, културен и материален възход на общината.
Аз знам, обаче, че моите усилия ще бъдат недостатъчни без вашето ценно съдействие и че те не биха се увенчали с успех, ако вие не ми дадете вашето искрено и пълно сътрудничество.
Ето защо, аз ви отправям апел да ми помагате в моята тежка, но благородна задача, не за самия мен, а за самите вас и за вашия град и чрез това за нашата скъпа родина България.
Здраво и добре уредена община, това значи благоденствующ народ в здрава и добре уредена държава.
Нека с общи усилия изградим образцовата община на Скопие.
Скъпи съотечественици,
Нека покажем на дело, че сме родени, за да живеем свободни!
159
Имаме повелителен дълг с общи усилия да заличим нерадостните съдби на дълголетното тежко робство и да направим вечен живота на възкръсналата свобода и правда.
Нека нашият пример покаже всекиму, че тук, на бреговете на буйния Вардар,живеят достойни синове на България, обзета от чувство на преданост и признателност към върховния вожд на България — нашия велик и любим Цар на българите Борис III.
Нека покажем пред цял свят, че, както през вековете, гранитното българско съзнание и твърдост са били отличително качество на нашите деди от класическата българска покрайнина Македония, на която от бреговете на Вардар и синия Охрид през вековете се е разнасял за подражание зовът на бъл-гарската просвета и на българското гордо национално чувство, така и днес в Скопие достойни синове на велики бащи са готови да изпълнят завета на онези, които дадоха най-скъпото, което имат — живота си — за свободата на всички поробени български земи.
Братя българи,
В момента, когато всяко българско сърдце е изпълнено с неизказана радост за извоюваната най-после свобода над всички поробени българи, когато от бреговете на Дунав до Бяло море и от Черно море до Охрид се разнася възторженият български зов: „Един народ, една държава, един цар", в този велик час аз съм двойно по-радостен и горд, че съм ваш кмет и че мога да ви приветствувам като свободни българи от обединена и велика България и да ви приканя заедно с мен да изпълните вашия свещен дълг!
Да живее нашият мъдър и всеобщо любим Цар на българите Негово Величество Борис III!
Да живее обединена Велика България!
Да блести и благоденствува град Скопие!
Кмет:
инженер Янко Мустаков
Македония, № 3, 3 юни 1941.