ДИМИТЪР И КОНСТАНТИН МИЛАДИНОВИ, Димитър Райков

VII

БЪЛГАРСКАТА НАРОДНА ПЕСЕН

Zaglavnata stranica na pyrvoto izdanie na sbornika Bylgarski narodni pesni, Zagreb, 1861 g.Заглавната страница на първото издание на сборника "Български народни песни", Загреб,1861 г.

Чисто и непомръкващо е делото на Миладиновци, както са чисти и непомръкващи силата и красотата на българската народна песен. Песен, създавана от народа през вековете, окриляла го през вековете в труд и в радост, в скърби и в беда. Възможно е някога и някъде хора, отрекли се или забравили бабиното си потекло, бащиния си род и език, да променят заглавието на сборника „Български народни песни"! Заглавие, записано, и завещано ни лично от Димитър и Константин Миладинови. Да, това е възможно! А песента? Може ли песента да се изтръгне от душата на народа?

В посвещението си към Йосиф Юрай Щросмайер, поместено в началото на сборника „Български народни песни” [1], Константин Миладинов пише:

„Пред неколку години Български-ве песни собрани, още много време ке стойеха закопани в неизвестност, ако не беше високото Ваше участие ... Ваша Превозвишеност благоизволи да обърни внимание и на най-южните Славяни Българи и да покажит великодушното йе участие в издаваньето на това общополезно сокровище .. ." [2]

В продължение на изминалите повече от 120 години след смъртта на Димитър и Константин Миладинови българската наука е дала отговор на въпроса за мястото, което те заемат в българската възрожденска история, както и приноса им в българското историческо и културно наследство. С пълно основание най-изтъкнатите познавачи на българската литературна история и на българското народно творчество отделят специално внимание на приноса на Братя Миладинови в развитието на българската фолклористика.

Pyrvata stranica na predgovora kym zagrebskoto izdanie na sbornika Bylgarski narodni pesniПървата страница на предговора към загребското издание на сборника "Български народни песни"

Наред с проучванията, които навремето правят А. Теодоров-Балан [3], Иван Шишманов [4], Михаил Арнаудов [5] и други буржоазни учени, в наши дни привличат внимание с прецизните си преценки изследванията на Емил Георгиев [6] и Петър Динеков [7], посветени на Братя Миладинови и обнародвани по случай 100-годишнината от издаването на сборника “Български народни песни". Пак по същия повод Дочо Леков публикува твърде интересното си проучване „Сборникът на Миладинови и неговата оценка в българския възрожденски печат" [8].

Какво преди всичко определя характера на сборника „Български народни песни"? Какво, съвсем накратко, е неговото място в историята на българската фолклористика?

Димитър и Константин Миладинови представят, фактически за пръв път, цялостно поетическото и песенното творчество на българския народ. Издадените преди 1861 г. народни песни (включително — народни приказки, пословици, гатанки и др.) [9] не разкриват в пълнота това богатство. В изданията, появили се преди Миладиновия сборник, са обхванати сравнително малко песни. От друга страна, те са събрани от българско .население, което живее в ограничени райони. А в сборника на Братя Миладинови публикуваното фолклорно богатство е събрано от обширни български краища. Още в първите редове на предговора съставителите на сборника пишат: „Сиве почти песни се слушани ст жени: седма-та от них част се собрани од восточните, а другите од западните стърпи, а именно: Од Панагюрище, София, Струмнишко, Воденско, Костурско, Велешко, Дебарско, Прилепско, Охридско, Струшко и Битолско. Най-повече песни се собранн от Струга, Прилеп, Кукуш и Панагюрище. Богатството од песните йе неисцърпано." Вярно е, че най-много от включените в сборника песни представят народната песен на македонските българи. Но в сборника са включени и песни от Панагюрско и Софийско. А когато се разглежда този въпрос, не бива да се забравя, че Братя Миладинови събират песните в условията на жестоко — политическо и духовно — чуждестранно робство.

Друго важно достойнство на сборника „Български народни песни" е, че в него са представени ярки образци от различни народни песни [10], групирани както следва: самовилски, други стари (песни, б. м., Д. Р.), църковни, юначки, овчарски, айдутски, жальовни, смешни, любовни, сватбени, лазарски, жетварски. Най-внушително място в сборника заемат юнашките песни, следвани от баладичните, любовните и обрядните песни. Всички сюжети и мотиви, всички митически и исторически образи и герои, които вълнуват народа и са пресъздадени в художествени творения, намират място. в сборника на Братя Миладинови.

Винаги, когато се прелистват страниците на това бележито издание, не е трудно да се установи, че Димитър и Константин Миладинови не са безпристрастни събирачи и издатели на български народни песни. В Миладиновия сборник, под № 58, е поместена широкоизвестната песен за „Цар И. Шишман". Текстът на песента е кратък, всичко 12 стиха. Но пояснението към песента, писано по всяка вероятност от Константин, е обширно. В него се напомня народното предание „...за последниот бой, кои Болгарскиот цар И. Шишман направил со Турците, и на кои царот смъртелно се рани на юначкото поле ... и къде пърсна кървта му, тамо извреха седум кладенци, кои и денеска носат това име..." [11] Пояснението към 212-та песен — Сирма Войводка — е писано от Д. Миладинов. В него четем: „Тая песна е от Горе, село от Долна Дебра. — Сирма се роди во Деберско село Тресанче ... Девойка бидвеещем под мъжко облекло обходи как Войвода планините Бабинтрап, Стогово, Барбура, Карчин." В пояснението след това пише, че по-късно Сирма войвода се омъжва за българин от Крушово. Д. Миладинов се среща с нея в Прилеп, когато легендарната вой-водка е вече 80-годишна. В стаята си тя още пази пълни пищови, а на стената над нея висят окачените саби. [12]

Освен песните Братя Миладинови включват в сборника и образци от други форми на народното творчество: детски игри, сватбени обичаи (от Кукуш и Струга), верования, игри, предания, собствени народни имена, пословици, гатанки.

И още една съществена страна на разглеждания въпрос. Повечето от включените в сборника творби носят белега на високо художествено съвършенство. Това недвусмислено потвърждава не само усет към красивото, но и солидната обща и художествена култура на Димитър и Константин Миладинови. И неслучайно в предговора на загребокото издание Константин подчертава: „Од неколку песни сме избрали по-харната." [13]

Независимо от неизбежните празноти и неточности съдържанието на сборника „Български народни песни" дава основание на Петър Динеков да направи важното заключение: „Миладиновият сборник разкрива необикновено богат поетически извор и веднага поставя нашия народ в семейството на ония народи, които в XIX в. учудиха света със своите народнопоетически творения. За разлика от мнозина от своите предходници и следходници Братя Миладинови показват жив, непосредствен усет за поезия, успяват да подберат действително великолепни образци от българския фолклор, да изтъкнат красотата и разнообразието му. В сборника на Миладиновци са засегнати огромен брой от мотивите, които срещаме в нашия фолклор." [14]

Странна е съдбата на Миладиновия сборник „Български народни песни". Показателно е, че още преди книгата да се появи, към нея се проявява необичайно голям интерес. В сборника „Български народни песни" като приложение е отпечатан списък на лицата, предплатили стойността на един или повече екземпляра от очакваната книга [15]. Когато се разглежда този списък, очевидно трябва да се вземат под внимание всички трудности и препятствия, които разпространението на подобно издание неминуемо среща на територията на Османската империя. Голяма част от българите, желаещи да се сдобият с книгата, предплащат стойността й в различни градове на Австрия, Сърбия, Чехия и пр. А д-р Петър Берон се абонира за 25 екземпляра от „Български народни песни" в Париж. За сборника се абонират и хървати, чехи, сърби, немци (предимно от Австрия) и др. Или общо, абониране с предплащане за сборника „Български народни песни" се извършва в повече от 40 европейски селища. Най-много са предплатените екземпляри в Загреб — 34, Осиек — 33, Виена — 21, Марибор — 20, Прага — 18, Любляна — 17, Карловац — 16. От българските селища е посочен само град Хасково, където са предплатени 21 екземпляра.

Как народът приема една книга, какво е нейното въздействие върху съзнанието и върху чувствата на народа — ето това е особено важен критерий за научните и художествените достойнства на книгата. Малко са произведенията от българската възрожденска книжнина, които се посрещат така топло, с толкова радост и вълнение като сборника „Български народни песни". И може би понятието „посреща" в нашия случай не е най-подходящо. Защото съвсем скоро след издаването му сборникът „Български народни песни" е една потребна книга, книга, търсена по всички български краища.

Паисий Хилендарски разнася своята история като ръкопис по българските земи. Български родолюбци от Мизия, Тракия и Македония четат и преписват безсмъртната творба на хилендарския монах. Досега са известни към 50 преписа на История славеноболгарская. Сборникът „Български народни песни" се появява не като ръкописна, а като печатна книга. Но известно, е, че още в условията на османското владичество сборникът се преписва на ръка. В Силистра и в наши дни се съхранява един екземпляр от Миладиновия сборник, на чиито страници още през 1869 г. е записана приписка, която разкрива нещо много важно — „Преписал я втори път — учител Никола Габровец в селото Айдемир 1869 майя 25-и" [16].

Народното творчество, събрано от Димитър и Константин Миладинови, вече втори век изявява жизнената си сила. Много български поколения именно от страниците на сборника „Български пародии песни" най-напред опознават силата и красотата на българската народна песен. И необикновената съдба на тази книга се заключава преди всичко в обстоятелството, че интересът към нея, обичта и уважението към нейните създатели от времето на появяването й до наши дни не намаляват.

За Димитър и Константин Миладинови, за сборника „Български народни песни" много пъти и по най-различни поводи пише Любен Каравелов. Каравелов отрежда най-високо място на Миладиновия сборник сред възрожденската българска книжнина. „... ако ни попитат — подчертава Каравелов: „Колко книги имате на езика си?", трябва да отговорим: „Имаме две книги!" И наистина две книги имаме за света и само из тия книги можем да изучим народния си език, народа си, неговата история и неговия дух — тия книги са безценните сборници, които са събрани о,т Миладинова и Верковича." [17]

Делото на Димитър и Константин Миладинови е добре известно в средите на българската революционна емиграция в Румъния, Сърбия, Русия и в други европейски страни. Красноречиво доказателство за това е широкият отзвук, който намира похвата на сборника „Български народни песни" на страниците на българския революционен печат. [18]

Въпреки трудностите различни публикации за Братя Миладинови и за сборника „Български народни песни" се появяват и в цариградските български периодични издания. В това отношение най-голяма активност проявяват в. „Македония" и главният му редактор П. Р. Славейков. През 1874 г. П. И. Данчов отпечатва на страниците на си. „Читалище" статията си „Братя Миладинови и техните литературни работи" [19]. С това се полага началото на една цялостна критична оценка на живота и делото на братята от Струга.

По повод издаването на сборника „Български народни песни" редица български издания в Цариград — в. „Македония" и списанията „Читалище", „Училище" и „Летоструй" — обнародват отзиви за Йосиф Юрай Щросмайер, като се изтъкват големите му заслуги към българския народ. [20]

Издаването на сборника „Български народни песни" намира отзвук и в редица европейски страни. В Русия Ал. Рачински, който следи отблизо подготовката на ръкописа, се изказва топло и сърдечно за сборника още преди отпечатването му. През 1863 г. изтъкнатият руски славист, големият приятел на българския народ И. И. Срезневски пише, че Миладиновият сборник поставя българския фолклор наравно, а в известни моменти и по-високо от фолклора на съплеменните му народи. [21] За Димитър и Константин Миладинови, за сборника „Български народни песни" пишат също така журналисти и учени, поети и белетристи от Чехия и Полша.

Животът и делото на Братя Миладинови вълнуват Иван Вазов и Пенчо Славейков, Добри Войников и Стоян Михайловски. И така до наши дни, когато Венко Марковски с поетическото си вдъхновение отново се обръща към светлите образи и безсмъртното наследство на Димитър и Константин Миладинови. [22]

В сборника на Димитър и Константин Миладинови са събрани 660 песни. Една от тях трудно може да се забрави. Това е 356-а песен. Песента за българската мома Велика:

ВЕЛИКО ДУЛЬБЕР БУГАРКО
 
„Велико дульбер бугарко, 
Велико една на мама! 
Да знаиш, мило, да знаиш, 
како йе жальба за младост, 
на порта би ме чекала, 
от коня би ме сметнала, 
за ръка би ме фанала, 
в одагя би ме отнесла, 
постеля би ми послала, 
Кажи, Велико, кажи ми, 
кой ти я даде личбата? 
Даль си от бога паднала? 
Даль си от земя никнала?" 
„Що пращаш, лудо, що пращаш, 
кой ми я даде личбата? 
Не сум от бога паднала, 
ни па от земя никнала, 
тук съм от майка родено.” [23] 
Текстът на песента не е многословен. Но песента казва най-важното. Велика, мома българка, не е паднала от бога, нито е никнала от земята. Родила я е собствената й майка! Родила я е на родна българска земя!

[Previous] [Next]
[Back to Index]


1. Всички следващи цитати и позовавания на сборника „Български народни песни" са по последното му, четвърто, издание, София, 1961, под редакцията на Петър Динеков, 693 с.

2. Пак там, с. 36.

3. Теодоров-Балан, Александър. Миладиновските песни и Щросмайер, Периодическо списание. Кн. XVI, I. 1885, с. 82—97.

4. Шишманов, Ив. Значение и заслуги на Братя Миладинови. Избрани произведения. Т. I. С., 1965, с. 356.

5. Арнаудов, Михаил. Братя Миладинови. Живот и дейност 1810—1830—1862. Първо издание. С., 1934, 319 с. Второ издание. С., 1969, 403 с.; Братя Миладинови. Български народни песни. Трето издание, под редакцията на проф. М. Арнаудов. С., 1942, 571 с.

6. Георгиев, Емил. Приносът на Братя Миладинови в нашето историческо, културно и литературно развитие. Сп. Ново време, год. XXXVII, 1961, кн. XII, с. 65—75.

7. Динеков, Петър: Делото на Братя Миладинови. В: Български народни песни, събрани от Братя Миладинови. Издание IV. С., 1961, с. 5—32; Делото на Димитър и Константин Миладинови. С., 1961; Братя Миладинови в историята на българската фолклористика. Сп. БАН, VI, 1961, кн. IV, с. 13—30.

8. Леков, Дочо. Сборникът на Миладинови и неговата оценка в българския възрожденски периодичен печат. Сп. Литературна мисъл. Год. V, 1961, с. 105—117.

9. Ето някои от изданията от преди 1861 г., посветени на българския фолклор:

— през 1822 г. Вук Караджич публикува 27 български народни песни като приложение на „Додатък к Санкт-Петербургским речницима" (по-подробно за Вук Караджич и за това негово издание вж. глава XII на настоящия труд — „Време на солидарност, време на задружна борба");

— през 1842 г. Иван Богоров издава „Български народни песни и пословици". Пеща, 63 с., 12 песни и 204 пословици;

— през 1852 г. Петко Р. Славейков издава „Песнопойка или различни песни, сатири и гатанки на българский язик за увеселение на младите от П. Р. Славейков". Букурещ. 94 с., общо — 50 народни песни и гатанки;

— през 1852 г. П. Р. Славейков издава и „Български пословици. Из 1-го тома прибавлений к Известиям II-го отделения Академии наук." 24 с., 602 пословици;

— през 1855 г. руският учен Петр Алексеевич Безсонов издава „Болгарския песни из сборников Ю. И. Венелина, Н. К. Катранова и других болгар". Випуск I—II. Москва. в Университетской типографии, 152 песни;

— през 1856 г. Найден Геров издава в Петербург „Болгарския народния песни...", 18 с., 5 песни;

— през 1860 г. Стефан И. Веркович издава в Белград „Народне песме Македонских бугара”. Книга прва. Женске песме. 335 песни.

10. Вж. Динеков, П. Братя Миладинови в историята на българската фолклористика. Сп. БАН, VI, 1965, кн, IV, с. 23—24.

11. Български народни песни. Собрани от Братя Миладиновци Димитрия и Константина и издани от Константния. Четвърто издание, под редакцията на Петър Динеков. С., 1961, с. 124.

12. Пак там, с. 386, 387.

13. Вж. Динеков, П. Братя Миладинови в историята ... с. 23.

14. Български народни песни. Собрани от Братя Миладиновци Димитрия и Константина и издани от Константния. Четвърто издание, под редакцията на Петър Динеков. С., 1961, с. 39.

15. Български народни песни. Собрани ... с. 665—668.

16. Еников, Злати. Добруджански екземпляр от Миладиновия сборник. В. Народна култура, год. V, бр. 34, 26. VIII. 1961 г.

17. Вж. Леков, Дочо. Сборникът на Миладинови и неговата оценка в българския възрожденски печат — там се съдържат подробни сведения за публикациите на Л. Каравелов, посветени на Братя Миладинови и на сборника „Български народни песни".

18. Пак там, с. 113, 114.

19. Данчов, П. И. Братя Миладинови и техните литературни работи. Сп. Читалище, год. IV, бр. 20 15. XI. 1874 г.

20. Вж. Леков, Дочо. Цитираното издание, с. 116.

21. Цитирано но Арнаудов, М. Братя Миладинови... с. 265.

22. Марковски, Венко. Бунтовни вощеници. С., 1983, 264 с. Будителите (сонетен венец), с. 185—201,

23. Български народни песни. Собрани ... с. 480.