Историческата съдба на македонските българи
Д. Райков
 
19. Българин, родом от Македония
 

През пролетта на 1881 г., във връзка с допускането му до матуритетен изпит в тогавашната Втора Санктпетербургска гимназия, младият Димитър Благоев пише: „Аз съм българин... Роден съм от православни българи в Македония, в селото Загоричане, Костурски окръг.” [1] Много по-късно, вече на преклонна възраст, в „Кратки бележки из моя живот”, Дядото отново се връща към спомена за родното си село: „Родом съм от известното македонско село Загоричане, Костурско. То е голямо, чисто българско село, разположено в последните хълмисти склонове на южните разклонения на големия планински масив Вич планина и в началото на голяма равнина, простираща се на юг от селото.” [2]

След Освобождението, вече като ръководител на Социалдемократическата партия и активен общественик, Димитър Благоев следи отблизо положението на българското население, което съгласно решенията на Берлинския конгрес остава в пределите на Османската империя. Веднага след завръщането си от Русия, на 20 април 1885 г., той обнародва във в. „Македонски глас” статия, озаглавена „Балканска федерация и Македония”. Това е първата му публикация в свободна България. След по-малко от два месеца, на 1 юни 1885 г., Благоев публикува втора статия под същото заглавие и в същия вестник. Авторът се вълнува за съдбата на българското население от онези краища на Балканския полуостров, което все още живее в условията на турското робство. Той очертава сложните и противоречиви интереси на големите европейски сили, които се преплитат на Балканите и са главната пречка за бързото и справедливо уреждане на отношенията между балканските народи.

Но дейността на Димитър Благоев в защита на населението от поробените български краища не се ограничава само в

311

областта на публицистиката, колкото обширна и последователна да е тя. Той лично участва при изграждането и в дейността на революционната организация на българите от Македония и Тракия. В продължение на няколко години Благоев е член на настоятелството, а известно време е и председател на учреденото в Пловдив през януари 1895 г. македонско дружество „Утеха”. В „Български исторически архив” на Народната библиотека „Кирил и Методий” се съхраняват протоколите на Шестия извънреден македонски конгрес, състоял се в София от 1 до 5 май 1899 г. [3] В тях се съдържат сведения за участието на Димитър Благоев в неговата работа като редовен делегат, избран от Пловдивското македонско дружество. Документите на точи конгрес са публикувани изцяло през 1981 г. [4]

Изказването на пловдивския делегат пред Шестия извънреден македонски конгрес хвърля обилна светлина върху възгледите му по македонски въпрос. Особено внимание заслужава мисълта на Благоев, изказана пред конгреса — „... нашата революционна организация трябва да прегърне принципите на нашите революционери Л. Каравелов, Ботева, Левски и други с основа освобождението от игото под идеята за основание на Балканския полуостров една република — едни балкански съединени щати.” [5] Следователно според Димитър Благоев в Македония и Одринско, т.е. в онези краища с компактно българско население, които съгласно диктата на Берлинския конгрес са в пределите на Османската империя, стоят за разрешаване същите исторически задачи, каквито българския народ си поставя за разрешаване в епохата на Възраждането. Защото „принципите на нашите революционери Л. Каравелов, Ботева, Левски и др.”, означават преди всичко борба против чуждото робство — за национално освобождение, борба против османската феодална система — за социално освобождение. С други думи — националната независимост и социалният преврат, които на територията на Княжество България идват в резултат от Руско-турската освободителна война, в Македония и Одринско могат да бъдат осъществени по пътя на революционната борба на народа. И в тази борба, наред с другото, трябва да се изгражда единството и доверието между населението от различните националности, населващи тези краища на Балканския полуостров. Единство и доверие — без които е немислимо практическото осъществяване в по-далечна перспектива — „основание на Балканския полуостров една република — едни балкански съединени щати.”

312

Димитър Благоев
Димитър Благоев

313

Участието на Димитър Благоев в работата на Шестия извънреден македонски конгрес не носи епизодичен или случаен характер. Дейците на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО) се отнасят към него с най-искрено уважение. В подкрепа на това твърдение би могло да се посочи не един пример. Достатъчно обаче е да се припомни, че непосредствено преди Шестия конгрес Гъорче Петров предлага на Димитър Благоев да застане начело на Върховни македонски комитет. [6] Гъорче Петров предприема тази стъпка във връзка с идеята на Гоце Делчев и най-близките му сътрудници — по възможност да се революционизира дейността и да се обнови съставът на Върховния комитет. За целта е било нужно да се намери „по-авторитетно лице”, „човек, що-годе с положение в обществото, с известна тежест”. В името на тази идея Гьорче Петров кани „доста настоятелно” Димитър Благоев да оглави Върховния комитет. [7] Както е известно, този опит не успява.

Димитър Благоев страстно защитава Илинденско-Преображенското въстание. Той търси международна подкрепа на народния български протест в Македония и Тракия. Красноречиво доказателство за това са двете му статии, отпечатани през 1903 г. на страниците на издавания от В.И. Ленин руски революционен вестник „Искра”. Първата — под наслов „Македонският въпрос, България и руското правителство” е отпечатана непосредствено преди въстанието, на 1 август 1903 г. В нея Благоев разкрива същността и тежките последици от решенията, които европейските сили приемат през лятото на 1878 г. в Берлин. Защото според него именно решенията на Берлински конгрес пораждат „македонския въпрос” на Балканите. „За България — пише авторът, — македонският въпрос не е нещо ново. Така нареченото у нас „македонско движение”, в което намира израз македонският въпрос, започва в момента, когато бе подписан Берлински договор.” [8] Димитър Благоев има ясна и точна представа за народностния състав на населението от османските владени в Македония и Тракия. Той убедително доказва, че от всички националности, българите там са внушително мнозинство. На този въпрос той се спира обстойно в първата си статия, отпечатана в брой 45 на в. „Искра”. „По такъв начин — четем в тази статия, — в трите споменати „вилаета” (Солунски, Скопски и Битолски, б. а.) се създаде, от една страна, компактно българско население, преобладаваию със своите национални стремежи над другите народностни елементи, обособено и обединено под духовното върховенство на Екзархията; от

314

Пълномощно на пловдивските делегати за участие в VI македонски конгрес
Пълномощно на пловдивските делегати за участие в VI македонски конгрес

315

друга страна, вътре в Македония се появи младо по-интелигентно поколение, изпълнено с национален революционен дух, което естествено не можеше да остане равнодушен зрител на безразборното положение на нещата в своята родина. Започна вътрешна революционна дейност против турското господство.” [9]

Втората статия — „Отношението на руското правителство към България и македонския въпрос” се появява в дните на разгрома на въстанието, на 15 септември 1903 г. В нея Димитър Благоев съобщава нови данни за грубото потъпкване правата на българското население в Македония. Като напомня, че Българската екзархия „.. е олицетворение на духовното единство на всички българи, олицетворение, тъй да се каже на духовната Санстефанска България”, авторът съобщава, че в Скопие, нарушавайки грубо султанският ферман от 1870 г., с който се прокламира българската църковна независимост, османските власти разрешават за митрополит да бъде назначен не български, а сръбски духовник. „А според султанският ферман — четем в статията, в църковните епархии на Македония се назначават архиереи от онази националност, която е мнозинство в тях. В Ускюбска (Скопска, б. а.) епархия грамадното мнозинство са българи и следователно в нея може да има само български архиерей... Българските патриоти, напротив, основавайки се на фермана, се противопоставиха на това с всички сили.” [10] По-нататък Димитър Благоев пише за жестокия терор, който османските власти упражняват върху българското населени и който е една от най-важните причини за Илинденското въстание. „Но жестокостите — изтъква той, — масовите арести, изтезанията и убийствата на арестуваните по затворите доведоха населението до отчаяние. Животът в Македония стана непоносим. Революционните комитети вече не бяха в състояние да сдържат населението.” [11] Димитър Благоев гневно негодува против турските жестокости над мирното население: „Турция действително извършва сега най-жестоко и поголовно изтребване не на „въстаниците”, а на мирното българско население. Въстаниците в Македония и Одрински вилает, чийто брой според последните официални данни достига 25 000 души, се укрепиха по планините и техните проходи и оттам нападат редовните войски и башибозуците. Но последните не се срещат с тях, не ги преследват, а се занимават изключително с унищожаване на българските села и население... В Монастирския (Битолския, б. а.), Ускюбския, Тесалоникския (Солунския, б. а.а) и Одрински

316

вилает са сринати до основи 113 села, 40 000 мъже, жени и деца са избити най-зверски и 65 000 души, предимно старци, жени и деца, се крият в планините, нямат подслон и търпят най-ужасни лишения.

Ето как Турция потушава въстанието в Македония и Одринския вилает! И това поголовно жестоко, зверско изтребване на населението, разоряването на селата не само е известно на правителствата на цивилизована Европа, но пряко и открито се поощрява от тях.” [12]

В заключение Димитър Благоев отново се спира на същността на македонския въпрос и пише за онези скрити причини, свързани преди всичко със стремежа на европейските сили към подялба на земите и богатствата на Балканския полуостров. Същността на балканския въпрос, подчертава той, „се заключава в това, кое от европейските правителства да владее Балкански полуостров.” [13]

Книжовното наследство на Димитър Благоев съдържа и други важни проучвания върху основните проблеми, които разкриват съдържанието, развитието и историческата перспектива на националния въпрос на Балканите. И винаги, като червена нишка в тях доминира идеята за общата историческа съдба на балканските народи.


[Previous] [Next]
[Back to Index]


1. Благоев, Д. Съчинения. Т. 20, с. 479.

2. Благоев, Д. Съчинения. Т. 19, с. 353.

3. Народна библиотека „Кирил и Методий” (НБКМ) — Български исторически архив (БИА), фонд 224 — Върховен македоно-одрински комитет (ВМОК), а.е. 6, л. 154-156, 158, 160-165.

4. Вж. Изв. на Инст. по история на БКП, 45, 1981, 409-424.

5. НБКМ — БИА, ф. 224, а.е. 6, л. 164.

6. Пандев, К. Националноосвободителното движение в Македония и Одринско. С., 1979, с. 215.

7. Пак там.

8. Благоев, Д. Съчинения. Т. 8, с. 552.

9. Благоев, Д. Съчинения. Т. 8, с. 532.

10. Пак там, с. 568, 569.

11. Пак там, с. 573.

12. Пак там, с. 577, 578.

13. Пак там, с. 582, 583.